Лайза Клейпас
Докато свят светува (26)

Глава 26

Обърканата Хелън се озова в топла лятна атмосфера. Влезе бавно в огромна галерия, изградена от хиляди проблясващи стъклени панели, монтирани в рамки от ковано желязо.

Това е оранжерия, осъзна изумено тя. На покрива. Ефирната конструкция, красива като сватбена торта, беше издигната върху твърда тухлена база, с железни колони и трегери, заварени върху отвесни подпори и диагонални мачти.

— Това е за орхидеите ми — рече тя със слаб глас.

Рис се приближи зад гърба й и сложи ръце на кръста й. Нежно зарови нос в ухото й.

— Казах ти, че ще им намеря място.

Стъклен дворец в небето. Това бе един вълшебен порив на романтично въображение и той го беше построил само за нея. Тя погледна зашеметена към Лондон на фона на залязващото слънце, червеното сияние се разливаше по оловносивото небе. Облаците бяха разпокъсани и през тях се процеждаше златиста светлина. Четири етажа по-надолу пред погледа й се ширеше градът с древните си улици, тъмни фигури и каменни кули, подредени покрай криволичещата река. Не след дълго запалиха уличните лампи и в далечината оживяха ярки точки.

Рис започна да обяснява, че етажът се отоплява от тръби, по които тече гореща вода, че ще има пръстена вана с тапа и че железните подпори са били проверени чрез натиск с хидравлична преса. Хелън кимаше, сякаш го слушаше, и се усмихваше накриво. Само един мъж би могъл да е толкова практичен в подобен момент. Тя се облегна върху него, искаше й се този момент да продължи вечно, да го запечата върху небесната твърд с шепа сияйни звезди.

Когато той започна да описва готовите панели, които бяха позволили бързото построяване на конструкцията, Хелън се обърна и го прекъсна с целувка. Той застина от изненада, но в следващия миг отвърна ентусиазирано. Изпълнена с любов, признателност и отчаяние, Хелън го целуваше буйно. Сърцето й се късаше при мисълта, че никога няма да може да напълни това красиво място с орхидеите си. Макар да си мислеше, че ще успее да преглътне сълзите, тя почувства как една се отронва от ъгълчето на окото й, плъзва се отново и добавя солен вкус към целувката им.

Рис я погледна и лицето му се помрачи. Допря длан до бузата й и палецът му се плъзна по мократа следа.

— Само защото съм ужасно щастлива — прошепна Хелън.

Но не можа да го излъже. Рис я изгледа скептично и я притисна към гърдите си.

— Сърце на сърцето ми… — прошепна тихо той. — Не мога да ти помогна, ако не ми кажеш какво има.

Хелън замръзна.

Можеше да му каже сега. Но това щеше да съсипе момента, да сложи край на всичко. Все още не беше готова да се сбогува. Никога нямаше да е готова, но можеше просто да си открадне още малко време с него, само още няколко дни, които да помни до края на живота си.

— Няма нищо — побърза да отвърне тя и се опита да го разсее с още целувки.

Усети, че реагира с неохота. Той искаше да я принуди да му каже какво не е наред. Хелън го прегърна през врата, наведе главата му надолу и продължи да го целува, докато езиците им не се сплетоха и опияняващият му свеж дъх не я изпълни. Тя пъхна ръце под сакото му и ги плъзна по мускулестия гръб към тънкия му кръст.

Рис се отдръпна и тихо изруга; дишаше тежко и потрепери, когато тя го целуна по шията.

— Хелън, играеш си с огъня.

Да. Тя чувстваше потисканата му енергия, готова да бъде пусната на свобода.

— Отведи ме в спалнята си — рече тя с пълното съзнание, че това е най-лошата идея, която би могла да й хрумне. Но не й пукаше. Готова беше да рискува всичко, скандал или саможертва, за да бъде с него още веднъж. — Само за няколко минути. Не е далеч.

Рис поклати глава, без дори да се замисли.

— Проклетото прахче против главоболие — рече навъсено той. — Изобщо не мислиш за целомъдрието си.

Старомодната фраза, излязла от неговата уста, я накара да зарови лице в гърдите му с приглушен смях.

— Ти отдавна се погрижи за целомъдрието ми.

Рис май не споделяше веселието й.

— Тази вечер не си на себе си, cariad. Какво те разстрои толкова силно, че да предизвика мигрена?

Това бързо я отрезви.

— Нищо.

Рис я улови за брадичката и я принуди да го погледне в очите.

— Кажи ми.

Пламналото в очите му раздразнение я накара да измисли нещо, което би могло да го задоволи.

— Липсваш ми — каза тя, което си беше чистата истина. — Не очаквах да е толкова трудно да съм тук, в Лондон, да знам, че си наблизо и въпреки това да не мога да те имам.

— Можеш да ме имаш винаги, когато пожелаеш.

Крайчетата на устните й потрепнаха.

— Искам те сега. — Ръката й се плъзна към предницата на панталона му.

— По дяволите, Хелън, направо ме подлудяваш. — Но си пое остро дъх, когато тя хвана набъбналата му мъжественост. Лицето му се промени, в тъмните му очи проблесна адски огън. Ужасно й харесваше колко бързо реагира на близостта й този изключително надарен мъж, чиито душа и тяло обожаваше.

Последната светлина с керемидени отблясъци премина пред тях и се стопи в сенките, а зимната луна се появи сред облаците в един далечен ъгъл на небето. Сега тук, в това високо, тъмно място, бяха само те двамата, а градът се разстилаше някъде там долу и далечните му шумове не можеха да ги достигнат.

Хелън обхвана лицето му в шепите си, наслади се на мъжествената структура на избръснатите му бузи. Колко жизнен беше той, колко земен и реален. Рис стоеше неподвижно, омагьосан от лекото й докосване, а в тялото му бушуваше ненаситен глад и тя можеше да усети колко близко се намира до пълната загуба на контрол. Желанието я изпълни докрай, достигна до пръстите на ръцете и краката, в коленете и лактите… навсякъде. Не можеше да се сдържи да не го докосва, както не можа да се сдържи и да му каже нещо, на което нямаше право.

— Обичам те.

Разтърсен из основи, Рис я погледна втренчено. Очите й сияеха и бяха толкова красиви, че му се прииска да падне на колене пред нея.

— Dw i ’n dy garu di^[1] — прошепна той фразата, която не беше казвал на никоя друга, и я целуна страстно.

Светът се сви около тях, обгърна ги в една блестяща сфера, в която имаше само мрак, плът и чувства. Той я избута назад и я опря в една от поддържащите колони. Искаше да почувства кожата й, тялото й, и както винаги му пречеха адски много дрехи.

Разгорещен, Рис сграбчи полата й, събра я нагоре и посегна към цепката на гащичките й. Коляното му се пъхна между краката й и тя с готовност ги разтвори. Пое си рязко дъх, когато той погали бедрата й там, където кожата беше нежна и пламтяща. Хелън се облегна на колоната и застена под целувките му. Меките косъмчета между краката й бяха топли и сухи, но когато той нежно притисна ръката си към тях, почувства с пръстите си влажната интимна топлина. Колко деликатна беше тя, колко мека. Изглеждаше почти невъзможно, че може да го поеме целия в това сладко, тясно място.

Той щипна нежно набъбналите устни, зарови внимателно пръсти между тях и ги разтвори. Тя се овлажни веднага, щом започна да масажира отвора и коприната плът около него. Бедрата й се движеха в ритъма на нежните докосвания. Върхът на пръста му нежно се отпусна върху малката перла на клитора й и почувства пърхащата й реакция като крилете на малка зимна птичка. Хелън отметна глава назад и сграбчи раменете му.

Бялото й гърло засия в топлия сумрак и той се наведе жадно над него, езикът му затанцува върху кожата й. Непохватно се зае с копчетата на панталона си, за да освободи твърдия си член. Хвана единия й крак и го повдигна така, че да обхване кръста му. И двамата изохкаха, когато главичката на жезъла му се притисна към горещата й влажна интимност. В търсене на подходящия ъгъл той подгъна колене и го вкара с уверен, силен тласък. Хелън извика и Рис се поколеба, ужасен, че може да й е причинил болка. Но почувства как разтрепераното й тяло се притиска към неговото и изстена страстно. Изчака, за да може тя да се настани по-удобно върху члена му, пресегна се и с палеца и показалеца си внимателно разтвори срамните й устни. Тя изхленчи, когато той тласна напред и нагоре, като я повдигна леко над земята.

Рис чуваше единствено накъсаното им дишане и шумоленето на дрехите. Плътта й се стягаше сладко около неговата в нарастващ копнеж и той я сграбчи за бедрата, заработи по-усилено, използвайки тялото си, за да й достави удоволствие. Двамата се движеха в синхрон, телата им прилепваха все по-плътно, докато накрая вече нямаше триене, а само поклащане, гърчене, пулсираща връзка, която ги съединяваше. Хелън изстена, ръцете й се стегнаха около врата му и тя се разтрепери неудържимо. Екстазът й веднага му подейства и освобождаването му беше толкова мощно, че сякаш изгуби съзнание, сякаш умря и се роди отново.

Притиснал устни към главата й, Рис стенеше тихо и я прегръщаше с надеждата, че треперенето на крайниците му ще спре. Хелън се сгуши в него, кракът й се изплъзна от хълбоците му. Но когато той неохотно понечи да се отдръпне, тя го сграбчи здраво, за да го задържи в себе си и усещането беше толкова прекрасно, че плътта му потръпна и отново се изду в нея. Устните му шареха по лицето й, докато не срещнаха нейните, телата им бяха все още слети, пулсираща топлина в друга топлина.

Главата й се отпусна на рамото му.

— Не знаех, че може да се прави и така — прошепна тя.

Рис се усмихна и се наведе, за да гризне леко ухото й.

Деликатният вкус на солената й пот го раздразни, възбуди го като някакъв екзотичен наркотик. Никога нямаше да й се насити.

— Не трябва да ме окуражаваш така, cariad — рече той с дрезгав глас. — Някой трябва да ми напомня да се държа като джентълмен. Това е твоя работа, нали?

Ръката й нежно се плъзна върху задника му.

— Никога няма да ти го напомня.

Рис продължаваше да я прегръща. Знаеше, че тя крие тайни от него, уплашена от някакво безименно нещо, което не се осмеляваше да признае. Но той не можеше да я накара насила. Все още не.

Но рано или късно щяха да се изяснят.

Той неохотно разхлаби прегръдката си и я подкрепи, докато излизаше от нея. Тя изохка, когато жезълът му напусна тялото й и той я успокои с тихо мърморене. Извади кърпичка от джоба на сакото си, прокара сръчно сгънатото парче плат между срамните й устни и оправи гащичките й. Макар да не виждаше изчервяването й, можеше да усети излъчваната от нея топлина.

— Между нас все още има недоизречени неща — предупреди я тихо той, докато закопчаваше панталона си. След като я целуна по слепоочието, додаде: — Макар да ми харесва начинът, по който ми отвличаш вниманието.

 

 

През останалата част от вечерта Хелън беше разсеяна и не можеше да определи до каква степен това беше резултат от остатъчния ефект на невралгичното прахче и до каква от интерлюдията й с Рис.

След като си тръгнаха от покривната оранжерия, той я отведе в банята, където тя положи огромни усилия да се почисти и да оправи прическата си. След това я придружи до студиото на шивачката на втория етаж и я представи на госпожа Алънби, висока, слаба жена с приятна усмивка. Тя изрази съчувствие, когато разбра за мигрената на Хелън и я увери, че е останало достатъчно време, за да може да й вземе мерки. Хелън можеше да се върне някой друг ден, когато се почувства по-добре, за да започнат сериозно да планират чеиза й.

След като срещата приключи, тя излезе от студиото и откри, че Рис я чака, за да я ескортира до първия етаж. Мисълта за страстната им среща само час по-рано я накара да се облее в червенина.

Той й се ухили.

— Опитай се да не изглеждаш толкова виновна, cariad. Прекарах последните петнайсет минути в обяснения за изчезването ни пред лейди Бъруик.

— Какво й каза?

— Предложих всички възможни извинения, за които успях да се сетя. Част от тях дори бяха истина.

— Тя повярва ли ти? — попита ужасена Хелън.

— Престори се, че ми вярва.

За голямо облекчение на Хелън лейди Бъруик изглеждаше доволна и в добро настроение, докато каретата ги връщаше в Рейвънел Хаус. Беше си купила поне дузина ръкавици, както и подбрани дреболии от други щандове в магазина. Графинята неохотно призна, че възнамерява да се върне скоро за ново пазаруване, дори това да означава да отиде в „Уинтърборн“ в работно време и да се смеси с тълпата обикновени клиенти. Пандора и Касандра затрупаха Хелън с отчети за всичко, което им бяха разказали продавачите за модните тенденции през новата година. Разкошните игли за шалове бяха последен писък на модата, както и златистите и сребристи ширити на роклите и шапките, а косата на дамите трябвало да е фризирана a la Récamier, на малки къдри като козината на пудел.

— Горката Хелън — въздъхна Пандора, — ние се прибираме у дома с планина от кутии и чанти, а единственото, което носиш ти, е кутия с прахчета против главоболие.

— Нищо друго не ми трябва — отвърна Хелън и погледна към зелената тенекиена кутийка в скута си.

— И докато ние се забавлявахме с пазаруване — рече съчувствено Касандра, — Хелън си е сваляла дрехите.

Хелън я погледна сепнато и пребледня.

— При шивачката — обясни Касандра. — Нали каза, че са ти вземали мерките?

— О, да.

— Е, едва ли е било особено забавно — рече Касандра.

— Не беше, наистина. — Хелън отново наведе поглед към кутийката с прахчета, притеснена от мълчанието на лейди Бъруик.

Каретата пристигна в Рейвънел Хаус и лакеят отнесе със сръчността на жонгльор извисяващата се кула от кутии в къщата. Докато близначките се прибираха в стаите си, лейди Бъруик уведоми иконома, че иска да й донесат чай във всекидневната.

— Ти ще желаеш ли също? — обърна се тя към Хелън.

— Не, благодаря. Мисля, че днес ще си легна рано. — Хелън се поколеба и събра кураж. — Може ли да поговоря с ваша светлост?

— Разбира се. Ела с мен във всекидневната. — Двете влязоха в стаята, която беше студена въпреки огъня в камината. Лейди Бъруик седна на дивана и потрепери. — Погледни огъня, ако обичаш.

Хелън отиде до камината, взе ръжена и разбута въглените, докато над тях не се извиха игриви пламъчета. Тя протегна ръце над огъня и каза смутено:

— Относно изчезването ми с господин Уинтърборн…

— Няма нужда от обяснения. Одобрявам.

Хелън я погледна с изумление.

— Вие… наистина ли?

— Казах ти точно в тази стая, че трябва да направиш всичко необходимо, за да се омъжиш за господин Уинтърборн. При други обстоятелства щях да възразя енергично, разбира се. Но ако разрешаването на някои неща го привърже по-силно към теб и гарантира брака ви, аз съм готова да си затворя очите. Една мъдра придружителка приема, че човек понякога трябва да изгуби една битка, за да спечели войната.

Хелън рече смаяно:

— Вие сте изумително… — Безскрупулна. — … практична, милейди.

— Трябва да използваме всичко на наше разположение. — Лейди Бъруик изглеждаше примирена. — Често казват, че езикът е оръжието на една жена… но далеч не е единственото.