Лайза Клейпас
Докато свят светува (22)

Глава 22

Хелън бе разочарована, че през първата им седмица в Лондон рядко имаше възможност да вижда Рис. За дните, през които бе отсъствал от магазина, се беше натрупала работа и много въпроси изискваха неговото внимание. Когато един следобед посети Рейвънел Хаус, контактът му с Хелън се ограничи до кратък разговор, а графинята и близначките седяха наблизо. Правилата на лейди Бъруик за посещенията бяха категорични и непоклатими: те се осъществяват в точно определени часове, а посетителят не може да остане повече от петнайсет минути. След като мина четвърт час, графинята многозначително погледна към часовника.

Очите на Рис срещнаха тези на Хелън в един миг на споделено нетърпение и копнеж, а когато се изправи, ъглите на устата му потрепериха:

— Предполагам, че е време да тръгвам!

— Посещението ви много ни зарадва, господин Уинтърборн! — отвърна лейди Бъруик, като също стана на крака. — Заповядайте на вечеря вдругиден вечерта, ако графикът ви го позволява!

— В петък ли? — Рис сбърчи вежди със съжаление. — Нищо не може да ми достави по-голямо удоволствие, милейди, но вече потвърдих присъствието си на частна вечеря с министър-председателя.

— Господин Дизраели? — ококори очи Хелън. — Приятел ли ти е?

— Познаваме се. Той иска подкрепата ми за законопроект за промяна в трудовото законодателство, която да даде на работниците правото да стачкуват.

— Не знаех, че това е незаконно — каза Хелън.

Рис се усмихна в отговор на проявения от нея интерес:

— Законът го позволява само на шепа занаятчийски съюзи — дърводелци, зидари, леяри. Но въпреки това много други профсъюзни членове го правят и в резултат се озовават в затвора.

— А ти искаш ли да имат това право? — попита Хелън. — Нали все пак си работодател.

— Да, работническата класа трябва да се ползва със същите права, както всеки друг в обществото.

— Не е наша женска работа да се занимаваме с такива въпроси — опита се да измести темата лейди Бъруик. — Ще се постарая да намеря удобен за всички ни ден за вечеря, господин Уинтърборн!

— Аз ще го изпратя, госпожо! — каза Хелън, като се опитваше да прикрие раздразнението си, че не е останала и секунда насаме с него.

Лейди Бъруик поклати решително глава.

— Мила моя, не е прието да изпращаме господата чак до вратата.

Хелън стрелна сестрите си с умолителен поглед.

Пандора веднага ритна стола си с крак и го прекатури на земята.

— По дяволите! — възкликна тя. — Как можа да се случи това?

Графинята се обърна с лице към нея.

— Пандора, тази дума!

— Ами какво да кажа, когато съборя нещо?

Настъпи кратко мълчание, докато лейди Бъруик обмисляше въпроса.

— Можеш да кажеш: „Уви“.

— Уви? — повтори Пандора. — Но това е толкова безизразна дума.

— Какво означава всъщност? — попита Касандра.

Докато близначките ангажираха вниманието на лейди Бъруик, Хелън се измъкна в коридора с Рис.

Без да каже нито дума, той плъзна ръка зад врата й, приближи устните й към своите и ги погълна с жар и чисто мъжко желание. Тя рязко си пое дъх, когато той я притисна към тялото си и дъхът му опари бузата й.

— Хелън? — разнесе се гласът на графинята от всекидневната.

Рис я пусна веднага. Не спираше да я гледа, а ръцете му се свиваха в юмруци и се разпускаха, сякаш докосването до нея ги беше опарило.

Замаяна, Хелън се опита да остане права въпреки омекналите си колене.

— Вероятно е най-добре да си вървиш — прошепна тя. И в опит да се пошегува, добави: — Уви!

Рис я погледна язвително, преди да вземе шапката и ръкавиците си от масичката.

— Не мога да идвам отново в часовете за посещения, cariad. През последните петнайсет минути страдах така, както гладен човек пред витрината на пекарната.

— Кога ще те видя отново?

Той си сложи шапката и ръкавиците.

— Ще се погрижа да те доведе в магазина понеделник вечерта.

— Ще можем ли да останем насаме там? — попита неуверено Хелън, докато го изпращаше до вратата.

Рис се спря да я погледне, погали бузата й с показалец и тя потрепери от усещането на гладката черна кожа. Той нежно я хвана за брадичката и се взря в устните й.

— Магазинът е моя територия — рече той — Ти как мислиш?

На следващия ден всекидневната беше пълна поне с дузина жени, които лейди Бъруик бе поканила на гости. Това бяха матроните, които наглеждаха организирането на най-важните събития от Сезона. Тяхна бе отговорността да оформят следващото поколение съпруги и майки, и съдбата на подходящите за женитба млади жени зависеше от тяхното благоразположение.

— Говорете колкото се може по-малко — нареди на момичетата лейди Бъруик. — Не забравяйте, че мълчанието е злато. — Тя хвърли поглед към Пандора и додаде: — В твоя случай е платина.

Трите сестри се настаниха в един от ъглите на всекидневната, където седяха смълчани и ококорили очи, докато групата матрони разговаряха и пиеха чай за здравето на кралицата. Жизнерадостното обсъждане на времето доведе до всеобщ консенсус, че е необичайно студено и тази година пролетта сигурно ще закъснее.

Вниманието на Хелън беше привлечено, когато лейди Бъруик потърси мнението им за шивачката в „Уинтърборн“ и получи уверения от всички страни, че въпросната дама, госпожа Алънби, твори облекла с изключително качество. След като беше станала официална шивачка в двореца, никой не можеше да си уреди приемен час при нея, без да бъде записан първо в списъка с чакащи.

— Но човек би предположил — каза една вдовица с усмивка, — че лейди Хелън ще си уреди час, без да се наложи да чака.

Хелън сведе скромно поглед.

— Така е — отвърна лейди Бъруик вместо нея. — Господин Уинтърборн беше изключително услужлив.

— Запознахте ли се с него? — попита една от дамите.

Множество столове изскърцаха в унисон, когато всички жени се наведоха наред, напрегнали слух, за да чуят отговора на графинята.

— Той ни придружи във влака до Лондон.

В групата се разнесе развълнувано мърморене и лейди Бъруик погледна многозначително Хелън.

Тя веднага схвана подканата.

— Ако ваша светлост не възразява — рече тя с престорена скромност, — сестрите ми и аз ще се оттеглим в кабинета за урока ни по история.

— Много добре, скъпа моя, погрижете се за образованието си.

Хелън и близначките направиха реверанси и излязоха от стаята. Щом прекрачиха прага, върху лейди Бъруик заваля дъжд от въпроси.

— Да се качим горе — каза Хелън на близначките, когато те се спряха, за да послушат. — Подслушваните не чуват добри неща за себе си.

— Да — съгласи се Пандора, — но чуват възхитителни неща за други хора.

— Тихо — прошепна Касандра и напрегна слуха си.

— … чертите му са приятни, макар не толкова деликатни, колкото би желал човек — казваше лейди Бъруик. Тя замълча за миг и продължи със снижен глас: — Притежава изобилие от коса — гарвановочерна — мъжествена брада, мускулеста фигура и здрава физика.

— А характерът му? — попита някой.

— Буен като на берберски жребец — отвърна с наслада лейди Бъруик. — Очевидно е подходящ за съпружеските задължения.

Последва развълнуван залп от коментари и въпроси.

— Чудя се дали на тези срещи изобщо разговарят за благотворителност — прошепна Касандра, докато Хелън я избутваше настрани.

След като успяха да оцелеят на сбирката, без да извършат обществено самоубийство, Пандора, Касандра и Хелън бяха освободени от задължението да приемат гости на следващия ден. Пандора убеди Касандра да й помогне с рисунките за настолната й игра, докато Хелън седна сама с книга в ръка в дневната на горния етаж.

В продължение на няколко минути просто се взираше в думите, без да ги чете, а мислите в главата й препускаха като въртележка. Почувства хлад въпреки топлината в стаята, остави книгата настрани и обгърна тялото си с ръце.

— Милейди. — На прага застана лакеят Питър. — Лейди Бъруик желае да се присъедините към нея в приемната.

Хелън изпъна гръб и го погледна озадачено.

— Обясни ли защо?

— Да й помогнете да посрещне един гост.

Хелън се изправи смутено.

— Не, милейди, само вас.

— Моля те, кажи й, че слизам веднага.

След като оправи косата си и приглади полата, Хелън слезе по стълбището и отиде в приемната. Примигна изненадано и забави крачка, когато видя, че лейди Бъруик я чака на прага.

— Мадам — рече тя и се намръщи въпросително.

Графинята я извъртя с гръб към посетителя, който стоеше в приемната. Стойката й бе изпъната и елегантна както винаги, но нещо в нея напомняше на Хелън за скореца, който веднъж бе видяла кацнал на ръката на един странстващ продавач на птици. Крилете на птицата бяха привързани към тялото му с връвчици… но погледът й беше див и в него грееше копнеж за свобода.

— Наследникът на съпруга ми неочаквано дойде да се види с вас — каза приглушено лейди Бъруик. — Не трябва да говорите много с него. Изпънете гърба си.

И без повече приказки Хелън бе издърпана в приемната.

— Лейди Хелън — рече графинята с равен глас, — това е моят племенник, господин Ванс.