Лайза Клейпас
Докато свят светува (5)

Глава 5

Рис хвана Хелън за ръката и я поведе по един коридор, подобен на галерия без прозорци, която водеше от вратата на кабинета му към един от горните етажи на къщата.

За пореден път през този ден я обзе едно усещане за нереалност. Беше изумена от онова, което се канеше да направи. Стъпка по стъпка напускаше стария си живот, без да си оставя възможност за връщане. Това нямаше нищо общо с лудориите на близначките; беше взела сериозно решение, което щеше да има необратими последици.

Раменете на Рис като че ли изпълниха коридора, когато я поведе към една вътрешна стълба. Изкачиха се до малка площадка с красива врата, боядисана в лъскаво черно. След като отключи, двамата влязоха в голяма, тиха къща, петте й етажа бяха построени около централна зала и вито стълбище. Не се виждаше нито един прислужник. Къщата беше много чиста и ухаеше на ново — прясна боя, вар, лак за дърво — но беше почти празна и оскъдно обзаведена.

Хелън не можа да се въздържи от сравнението с удобната износеност на приората Евърсби, с изобилието от свежи цветя и произведения на изкуството, с подовете, покрити с износени пъстри килими. У дома масите бяха отрупани с книги, скриновете бяха пълни с кристал, порцелан и сребро, а двата черни шпаньола Наполеон и Жозефина препускаха свободно из стаите, осветени от лампи с украсени с ресни абажури. Следобед винаги се пиеше чай с горещи кифлички и бурканчета с мармалад и мед. Вечер имаше музика и игри, сладкиши и подсладено вино, и дълги разговори в удобните кресла. Никога не беше живяла извън Хемпшър с неговото слънце, реки и поляни.

Животът в центъра на Лондон щеше да е съвсем различен. Хелън огледа стерилно чистата и тиха къща, и се опита да си представи вътрешността й като празно платно за рисуване, което очакваше да бъде покрито с цвят. Погледът й се плъзна по редицата високи искрящи прозорци, които стигаха до високия таван.

— Прекрасна е — рече тя.

— Има нужда от омекотяване — призна Рис. — Но аз прекарвам повечето време в магазина.

Той я поведе по дълъг коридор, докато не стигнаха до жилищната част. Минаха през необзаведено преддверие и влязоха в голяма квадратна спалня с висок таван и боядисани в кремаво стени. Пулсът на Хелън се учести и тя усети леко замайване.

Стаята поне изглеждаше обитавана, въздухът леко ухаеше на восъчни свещи, кедър и пепел от камина. Край едната стена беше разположено дълго ниско писалище с рафтове, върху което бяха поставени дървена кутия и поднос, отрупан с различни предмети: джобен часовник, четка и гребен. Подът беше застлан с турски килим в жълто и червено. В средата на отдалечената стена стоеше масивно махагоново легло с резбовани крака.

Хелън отиде до камината и започна да разглежда подредените върху полицата предмети: часовник, два свещника и зелена стъклена ваза, пълна с дървени тресчици, които се използваха за запалването на свещите от камината. В нея гореше огън. Дали Рис беше успял да предупреди прислугата? Със сигурност бяха усетили присъствието му тук, посред бял ден. А и секретарката му, госпожа Фърнсби, знаеше точно какво се случва.

Безразсъдството на онова, което се канеше да извърши, накара краката й да се подкосят.

Но тя бе направила своя избор; нямаше да се откаже точно сега, нито имаше желанието да го стори. Ако погледнеше прагматично на ситуацията — което Хелън се опитваше с всички сили да направи — рано или късно щеше да се стигне до това, което се случваше с всяка една булка.

Рис дръпна пердетата и стаята потъна в сумрак.

Загледана в танцуващите пламъци, Хелън заговори, като се опитваше да звучи спокойно.

— Разчитам на вас да ми казвате какво… трябва да правя. — С трепереща ръка издърпа дългия фуркет, който придържаше шапката към косата й, и уви воала около малката й периферия.

Усети го как се приближава към нея. Ръцете му се плъзнаха от раменете към лактите й. После продължиха да потъркват успокояващо ръцете й. Хелън се облегна колебливо на гърдите му.

— И преди сме спали в едно легло — чу тихия му глас. — Помните ли?

Хелън се обърка за миг.

— Имате предвид в приората Евърсби, когато бяхте болен? — рече тя, като се изчерви. — Но това не беше същото.

— Помня, че изгарях в треска. И усещах убийствена болка в крака. После чух гласа ви и почувствах студената ви длан върху челото си. И ми дадохте да пия нещо сладко.

— Чай от орхидея. — От множеството списания, събрани от майка й, тя беше научила много за медицинското приложение на растенията.

— След това ме накарахте да положа глава тук. — Ръката му се плъзна отпред по тялото й и се спря над гърдите.

Хелън си пое смутено дъх.

— Не вярвах, че ще си спомните. Бяхте толкова болен.

— Ще го помня до последния си дъх. — Дланта му се отпусна нежно върху меката извивка на гърдата й и започна да я гали, докато зърното не се втвърди. Шапката падна от безчувствените й пръсти. Уплашена, тя стоеше неподвижно, докато той шепнеше: — Никога не съм се борил толкова яростно със съня както в онзи момент, докато се опитвах да остана буден в ръцете ви. Никой сън не би могъл да ми донесе по-голямо удоволствие. — Наведе глава и я целуна по шията. — Как така никой не ви попречи?

Хелън потрепери, щом усети устните му върху кожата си, и я заля топла вълна.

— Да се погрижа за вас? — попита замаяно тя.

— Аха, за един непознат с груби маниери, нисш произход, полуоблечен на всичкото отгоре. Бих могъл да ви нараня преди някой да се усети какво става.

— Не бяхте непознат, а приятел на семейството. И не бяхте в състояние да нараните, когото и да било.

— Трябваше да стоите на разстояние от мен — настоя той.

— Някой трябваше да ви помогне — рече прагматично Хелън. — А вече бяхте успели да подплашите останалите от домакинството.

— Значи се осмелихте да влезете в бърлогата на лъва.

Тя се усмихна и се взря в напрегнатите му тъмни очи.

— Оказа се, че няма никаква опасност.

— Нима? — В нежния му глас се промъкна подигравателна нотка. — Вижте докъде ви докара това. Намирате се в спалнята ми с разкопчана рокля…

— Роклята ми не е… — Хелън внезапно млъкна, когато усети как горната част на роклята й се свлича надолу върху полата. — Ох. — Изпълни я тревога, когато осъзна, че той я е разкопчал, докато са разговаряли. Вкопчи се в нея, за да попречи на свличането й; нервите в цялото й тяло едновременно се смразиха и пламнаха.

— Първо ще поговорим за това, което ще се случи. — Устните му погалиха бузата й. — Но ще е по-добре, ако и двамата се чувстваме удобно.

— Вече се чувствам удобно — отвърна тя и вътрешностите й се свиха като пренавит часовников механизъм.

Рис я придърпа към себе си и плъзна длан по стегнатия й в корсет гръб.

— Въпреки тая измишльотина? — попита той, опипвайки банелите. — Или това? — Ръката му се спря за миг върху малката подплънка под гърдата й. — Съмнява ме, че някоя жена се чувства удобно с толкова много дрехи. — Зае се да развързва връзките. — Освен това модерните дами вече не носят турнюри.

— От-к-къде знаете? — попита Хелън и потрепна, когато бельото тупна на пода.

Той доближи уста до ухото й и прошепна толкова тихо, сякаш споделяше някаква тайна:

— Бельо и трикотаж, втори етаж, отдел двайсет и три. Според последния доклад на управителя, вече не ги продаваме.

Хелън не можеше да реши дали е шокирана повече от факта, че обсъждат бельо, или от това, че ръцете му шарят под гърдите й. Скоро долната й фуста и обвивката на корсета се озоваха на пода при турнюра.

— Никога не съм си купувала бельо от магазин — успя да каже тя. — Струва ми се странно да нося нещо, направено от непознати.

— С шиенето се занимават жени, които издържат себе си и семействата си. — Той издърпа ръкавите на роклята от ръцете й и тя се свлече на пода в тъмна купчинка.

Хелън потърка настръхналите си ръце.

— Шивачките в магазина ли работят?

— Не, във фабриката, за чието закупуване водя преговори.

— Защо… — Тя млъкна и се отдръпна, когато той разкопча най-долната кукичка на корсета. — Моля ви, недейте.

Рис се спря и погледът му се плъзна по напрегнатото й лице.

— Нали сте наясно, че това се прави без дрехи? — попита тихо той.

— Не може ли да запазя поне ризата си?

— Да, ако това ще улесни нещата.

Докато продължаваше вещо да разкопчава корсета, Хелън чакаше напрегнато и се опитваше да се фокусира върху нещо, различно от случващото се. След като установи, че това е невъзможно, тя се насили да го погледне.

— Много сте изкусен в това — рече тя. — Често ли събличате жени? Тоест… предполагам, че имате много любовници.

Той се усмихна леко.

— Никога по две едновременно. Какво знаете вие за любовниците?

— Брат ми Тео имаше една. Сестрите ни бяха подслушали един спор между него и баща ни, и после ми разказаха. Очевидно баща ми смятал, че любовницата на Тео е твърде скъпа.

— Обикновено е така.

— По-скъпи от съпругите?

Рис погледна надолу към лявата й ръка, която беше отпусната колебливо върху гърдите му. Лунният камък сякаш светеше със собствена светлина.

— По всичко изглежда, че повече от моята — рече сухо той. Посегна към косата й, измъкна гребените и разпусна меките кичури върху раменете и гърба й. Почувствал треперенето й, той я погали успокояващо по гърба. — Ще бъда нежен с вас, cariad. Ще се постарая да ви причиня колкото се може по-малко болка.

— Болка? — Хелън се отдръпна от него. — Каква болка?

— Болката на девственицата. — Той я погледна напрегнато. — Не знаехте ли за това?

Тя напрегнато поклати глава.

Рис изглеждаше разтревожен.

— Казват, че е незначителна. Това е… По дяволите, жените не разговарят ли за тия неща? Не? Ами когато ви започна месечното кървене? Това как ви го обясниха?

— Майка ми не ми беше казала нищо. Изобщо не го очаквах. Беше… смущаващо.

— Смущаващо? — повтори сухо той. — Вероятно ви е изкарало акъла. — За нейна изненада той я придърпа бавно към себе си, докато не се сгуши до твърдите му гърди, отпуснала глава на рамото му. Тъй като не беше свикнала с такава близост, Хелън остана напрегната в прегръдката му. — Какво направихте, когато това се случи? — чу тя тихия му глас.

— О… не мога да обсъждам това с вас.

— Защо не?

— Не е прилично.

— Хелън — рече той след миг, — добре съм запознат с реалностите на живота, включително с основните функции на женското тяло. Един джентълмен определено не би попитал. Но и двамата знаем, че това не се отнася до мен. — Той нежно целуна меката плът точно под ухото й. — Разкажете ми какво стана.

Хелън осъзна, че той няма намерение да отстъпи, и се принуди да отговори.

— Една сутрин се събудих със… с петна по нощницата и чаршафите. Коремът ме болеше ужасно. Когато разбрах, че кървенето няма да спре, се уплаших. Помислих си, че ще умра. И отидох да се скрия в ъгъла на стаята за четене. Тео ме намери. Обикновено беше в пансиона на училището си, но се беше прибрал вкъщи за празниците. Попита ме защо плача и аз му казах. — Хелън замълча, спомняйки си за покойния си брат със смесица от любов и печал. — През повечето време той се държеше дистанцирано с мен. Но онзи ден беше много мил. Даде ми сгъната кърпичка, за да я сложа… където е необходимо. Намери одеялце, за да го увие около кръста ми и ми помогна да се прибера в стаята ми. След това изпрати една прислужничка да ми обясни какво се случва и как да използвам… — Тя млъкна смутено.

— Дамските превръзки? — подтикна я той.

Изпълненият й с унижение глас прозвуча приглушено в жилетката му.

— Откъде знаете за тях?

Устните му се разтегнаха в усмивка до ухото й.

— Продават се в аптекарския отдел на магазина. Какво друго ви каза прислужницата?

Въпреки притеснението си, Хелън се отпусна в прегръдката му. Беше невъзможно иначе. Той беше толкова голям и топъл, и ухаеше толкова приятно, на смесица от мента, сапун за бръснене и някакъв смолист мирис като току-що отсечено дърво. Абсолютно мъжка миризма, която беше едновременно възбуждаща и успокояваща.

— Каза ми, че един ден, след като се омъжа и споделя леглото на съпруга ми, кървенето ще спре за известно време и ще се роди бебе.

— Но не ти каза нищо за това как се правят бебетата?

Хелън поклати глава.

— Само, че не ги намираме под храста с цариградско грозде, както ни казваше бавачката.

Рис я погледна със смесица от загриженост и раздразнение.

— Всички млади жени от висшата класа ли са толкова необразовани за тия неща?

— Повечето — призна си тя. — Съпругът решава какво трябва да знае жена му и да й го покаже в брачната нощ.

— Господи. Не мога да реша кой от тях е повече за съжаление.

— Булката — рече тя без колебание.

Незнайно защо това го накара да се засмее. Рис почувства напрягането й и я прегърна още по-силно.

— Не, съкровище мое, не се смея на вас. Просто досега никога не съм обяснявал на никого същността на сексуалния акт… и проклет да съм, ако успея да измисля начин да го накарам да звучи изкушаващо.

— О, боже — прошепна Хелън.

— Няма да е ужасен. Обещавам. Може дори донякъде да ви хареса. — Той притисна буза към главата й и заговори с ласкава мекота: — Може би е най-добре да го обяснявам в действие, а? — Изчака търпеливо кимването й. — Елате тогава в леглото.

С неохотна готовност Хелън отиде с него до леглото, макар и с омекнали нозе. Опита се бързо да се шмугне под завивките.

— Почакайте. — Рис улови единия й глезен и сръчно я придърпа към себе си, застанал прав до леглото.

Хелън се изчерви цялата. Единственото, което покриваше голото й тяло, бяха чифт чорапи, батистена риза и гащички с цепка на чатала.

Рис прокара ръка по обутия й в чорап крак. Веждите му се сбърчиха, когато забеляза бримки на няколко места.

— Колко груб чорап — промърмори той, — за толкова красив крак. — Ръката му се плъзна към жартиерата на бедрото й. Тъй като ластиците бяха изгубили еластичността си, тя трябваше да стяга жартиерата толкова много, че в края на деня на крака й обикновено оставаше червена следа.

След като разкопча катарамата, Рис откри, че кожата отдолу е протъркана. Бръчката се задълбочи и той изпъшка неодобрително.

— Wfft!^[1]

Хелън го беше чувала да произнася уелската дума и в други случаи, когато нещо не му беше харесало. След като нави чорапа до долу и го захвърли отвратено настрани, той се зае с другия крак.

— Чорапите ще ми трябват после — рече Хелън, притеснена, че се отнасят толкова безцеремонно с дрехите й.

— Ще ги сменя с други. Със здрави жартиери.

— Моите вършат чудесна работа.

— Оставят белези по краката ви. — Той сръчно смачка и втория чорап на топка, обърна се и го хвърли към камината. Чорапът падна точно в огъня и беше обгърнат в ярки жълти пламъци.

— Защо го изгорихте? — попита Хелън с нарастващ гняв.

— Не беше достатъчно добър за вас.

— Но си беше мой!

За голямо нейно раздразнение Рис като че ли не изпитваше никакви угризения.

— Преди да си тръгнете, ще ви дам десетина чифта. Това удовлетворява ли ви?

— Не. — Тя извърна намръщено поглед.

— Беше безполезен памучен чорап — отвърна презрително той, — кърпен на десетина места. Готов съм да се обзаложа, че дори миячката в кухнята ми носи по-добри.

През годините Хелън се бе научила на въздържание в ролята си на умиротворител в семейство Рейвънел. Сега отново прехапа език и преброи до десет — два пъти — преди да се осмели да отговори.

— Имам много малко чорапи — рече тя. — Вместо да си купувам нови, предпочитах да ги кърпя и да използвам джобните си пари за книги. Това парче плат може и да няма стойност за вас, но за мен има.

Рис се умълча, сбърчи вежди. Хелън предположи, че той се подготвя за спор. Беше доста изненадана, когато мъжът рече тихо:

— Съжалявам, Хелън. Не се замислих. Нямам право да унищожавам нещо, което ви принадлежи.

Хелън знаеше, че той не се извинява често, затова раздразнението й бързо избледня.

— Прощавам ви.

— Отсега нататък ще се отнасям с уважение към собствеността ви.

Тя се усмихна накриво.

— Няма да дойда при вас с твърде много вещи, освен двестате саксии с орхидеи.

Ръцете му се озоваха на раменете й и се заиграха с презрамките на ризата.

— Всичките ли ще донесете от Хемпшър?

— Не мисля, че ще има място за всичките.

— Ще намеря начин да ги наредим тук.

Очите й се разшириха.

— Наистина ли?

— Разбира се. — Пръстите му очертаха извивките на раменете й с измамна лекота. — Решил съм да имате всичко, което ви прави щастлива. Орхидеи… книги… фабрика за преработка на коприна, която ще прави само чорапи за вас.

От гърлото й се отрони смях, пулсът й се учести под спокойните му ласки.

— Моля ви, не купувайте цяла фабрика само заради мен.

— Всъщност вече имам една. В Уайтчърч. — Той се наведе да целуне извивката на рамото й; устните му бяха топли и безтегловни като слънчева светлина. — Някой ден ще ви заведа там, ако искате. Представлява величествена гледка: редици с машини, които превръщат суровата коприна в конци по-фини и от косата ви.

— Бих искала да я видя — възкликна тя и проявеният интерес го накара да се усмихне.

— Значи ще я видите. — Пръстите му се заровиха в разпуснатите руси коси. — Ще ви запася добре с панделки и чорапи, cariad. — Той нежно я положи в леглото и посегна под ризата към връзката на гащичките й.

Хелън се напрегна и сграбчи ръката му.

— Много ме е срам — прошепна тя.

Устните му прошепнаха нежно до ухото й:

— И как предпочитат срамежливите жени да им бъдат свалени гащичките? Бързо или бавно?

— Бързо… струва ми се.

Между две вдишвания гащичките й бяха дръпнати надолу и сръчно свалени. Голите й бедра настръхнаха.

Рис се изправи и започна да развързва вратовръзката си. Хелън осъзна, че той възнамерява да се съблече пред нея, пъхна се бързо между чаршафа и пухения юрган, и го дръпна до брадичката си. Леглото беше меко и чисто, излъчваше сухия мирис на сода за пране, който й действаше успокояващо, защото й напомняше за приората Евърсби. Загледа се в камината, като долавяше с периферното си зрение движенията на Рис. Той се беше заел с якичката и бутонелите си и скоро свали сакото и ризата си.

— Погледнете, ако искате — чу тя спокойния му глас. — За разлика от вас аз не се срамувам.

Тя сграбчи завивките под брадичката си и се осмели да хвърли един плах поглед… след което повече не можеше да отмести очи от него.

Рис представляваше великолепна гледка, застанал само по панталони и увиснали край източените му бедра тиранти. Голото му до кръста тяло изглеждаше изключително здраво, сякаш бе прикрепено към костите му със стоманени конци. Той като че ли се чувстваше удобно в това си полуголо състояние; приседна на ръба на леглото и започна да събува обувките си. Гърбът му бе нашарен от изпъкнали мускули с толкова добре очертани контури, че загорялата му кожа сияеше като излъскана. Когато се изправи и се обърна с лице към нея, Хелън примигна от изненада при откритието, че по широките му гърди няма мито едно косъмче.

Често, когато брат й Тео се разхождаше безгрижно по халат из приората Евърсби, на горната част на гърдите му се забелязваха снопчета къдрави косми. И когато по-малкият брат на Девън, Уест, беше сложен в леглото, след като беше измръзнал в реката, Хелън бе забелязала, че той също има косми. Затова беше предположила, че всички мъже са така.

— Вие сте… гладък — рече тя с пламнало лице.

Той се усмихна леко.

— Характерен белег на рода Уинтърборн. Баща ми и чичо ми бяха същите. — Той започна да разкопчава панталоните си и Хелън бързо извърна поглед. — Беше моето проклятие като млад — продължи мрачно той, — да имам гърди, голи като на момче, докато останалите на моята възраст бяха обрасли като килим. Приятелите ми се подиграваха до смърт, разбира се. Известно време ми викаха „борсук“.

— Борсук? — повтори озадачена Хелън.

— Чували ли сте някога израза „плешив като борсучи задник“? Не? Дългите косми на четките за бръснене идват от областта около опашката на язовеца. Има шега, че задниците на повечето язовци в Англия са оскубани до голо.

— Много грубо от тяхна страна — рече разстроено Хелън.

Рис се засмя.

— Момчетата са такива. И аз не съм се държал по-добре, повярвайте ми. След като пораснах достатъчно, за да мога да бия повечето от тях, повече никой не се осмели да каже и думичка.

Той се качи в леглото при нея и дюшекът потъна под тежестта му. О, Боже. Случваше се. Хелън обгърна кръста си с ръце. Пръстите на краката й се свиха. Никога досега не беше зависела до такава степен от милостта на друго човешко същество.

— Спокойно — чу тя успокояващия му глас. — Не се страхувайте. Ето, нека ви прегърна. — Напрегнатото й тяло беше притиснато към изобилието от мускули и пареща кожа. Ледените й крака се отъркаха в острите косъмчета на неговите крака. Той притисна ръка към гърба й и я придърпа към себе си, а светлината от камината затанцува по телата им. Обгърната от топлината на тялото му, тя започна постепенно да се отпуска.

Почувства дланта му върху скритата под ризата гърда и зърното й се втвърди под горещината й. Дишането му се промени, стана по-тежко и той пое устните й в нежна целувка, играеше си с тях, търкаше ги и ги засмукваше. Тя отвърна неуверено, опитваше се да улови целувките му със своята уста, нежните докосвания я възбуждаха. Той посегна към връвчицата, която завързваше ризата на гърдите й, дръпна я решително и дрехата се разтвори.

— О! — рече слисано Хелън. Тя посегна към свличащия се плат, но той улови ръката й и я стисна в здрава, топла хватка. — О, моля ви…

Но Рис не я пусна, а потърка нос в разкрилата се кожа, бялата извивка, розовия ореол около зърното й. Треперливо дихание се откъсна от устните му. Езикът му се плъзна по розовия връх и го обля с топлина; устата му го поеха и засмукаха, докато не се напрегна още повече и не започна леко да я боли, след което се прехвърли на другата гърда. Замаяна от порочно удоволствие, Хелън се притисна към него в копнеж за повече близост, за повече… нещо… но след това срещу тънкия плат на ризата си тя усети някаква неочаквана изпъкналост, нещо като хребет. Отдръпна се сепнато назад.

Рис вдигна глава. Светлината от камината танцуваше върху влажната му долна устна.

— Не, не се отдръпвайте — рече той с дрезгав глас. Ръката му се плъзна към задничето й и нежно го придърпа. — Това… — той си пое накъсано дъх, когато хълбоците й се притиснаха към неговите, — се случва, когато ви желая. Там, където е твърдото… тази част ще влезе във вас. — И сякаш за да й покаже, ръката му се притисна към мястото между краката й. — Разбирате ли?

Хелън замръзна.

Мили Боже.

Нищо чудно, че сексуалният акт беше такава тайна. Ако жените знаеха предварително, никога нямаше да се съгласят на това.

Макар че се опита да не изглежда толкова ужасена, колкото се чувстваше, изражението й очевидно го беше разкрило донякъде, защото Рис я погледна със смесица от раздразнение и веселие.

— По-добре е, отколкото звучи — рече той с нотка на извинение в гласа.

Въпреки че Хелън се страхуваше от отговора, тя набра смелост да попита плахо:

— Там вътре?

Вместо отговор, той се намести върху нея. Ръката му се отпусна върху свитото й тяло, погали вътрешната страна на бедрата й и ги разтвори. Тя едва успя да си поеме дъх, когато той посегна към подгъва на ризата й. Последва леко докосване между краката й и пръстите му се заровиха в меките къдрици.

Тя застина при особеното усещане, което изпита, кръжащият натиск намери хлътналото място и започна да прониква вътре. А след това, невероятно, тялото й поддаде пред влажното плъзгане на пръста му и… Не, това беше невъзможно.

— Тук, вътре — рече тихо той, като я гледаше под гъстите си, мастиленочерни мигли.

С объркан стон тя се опита да се измъкне, но той я задържа.

— Когато вляза… — пръстът му потъна до последната става, после се отдръпна леко и отново потъна, — първоначално ще почувствате болка. — Той докосваше нежно и сръчно места, за чието съществуване тя не подозираше. — Но след първия път повече никога няма да ви заболи.

Хелън затвори очи, объркана от любопитното усещане, което бе събудил в нея. Мимолетно, неуловимо, като лек аромат на парфюм в тиха стая.

— Ще се движа така — нежната ласка придоби ритъм, пръстът му се движеше навътре и навън, плътта й ставаше по-копринена и по-хлъзгава с всяко извиващо се проникване, — докато не свърша във вас.

— Да свършите? — попита тя с пресъхнала уста.

— Освобождаване… мига, в който сърцето ви започне да бие и се опитвате с всички сили да достигнете нещо, което е извън обсега ви. Същинско мъчение е, но предпочитате да умрете, вместо да спрете. — Устните му се спуснаха до порозовялото й ухо, докато продължаваше да я дразни неуморно. — Просто следвате ритъма и се държите здраво — прошепна той, — защото знаете, че скоро светът ще свърши. И после той свършва.

— Не ми изглежда твърде удобно — успя да каже тя, обзета от странна, срамна, виновна топлина.

В ухото й прозвуча топъл смях.

— Удобно не е. Но пък е адско удоволствие.

Пръстът му се измъкна навън и тя усети как се плъзва деликатно по затворената цепка. Разтвори меките устни и започна да си играе с розовите гънки, докато не достигна до толкова чувствително място, че цялото й тяло се разтърси.

— Така боли ли, cariad?

— Не, но… — Като че ли нямаше как да го накара да разбере възпитанието й, според което определени части от тялото бяха твърде срамни, за да се признае съществуването им, камо ли да бъдат докосвани по друг начин, освен заради измиване. Едно от многото правила, наложени им от пълната им бавачка, която обичаше да удря дланите на непослушните деца с линийка, докато не почервенеят и не подпухнат. Подобни уроци трудно можеха да бъдат забравени. — Това е… срамно място — успя да изрече накрая тя.

— Не, не е — беше незабавният му отговор.

— Напротив. — Когато той поклати глава, тя настоя: — Учили са ме, че определено е.

Рис я погледна язвително.

— Същият човек, който ви е казал, че бебетата се намират под храстите с цариградско грозде?

Принудена да признае гледната му точка, Хелън замълча с достойнство. Поне доколкото можеше да се говори за достойнство, предвид обстоятелствата.

— Много хора се срамуват от собствените си желания — рече той. — Аз не съм от тях. Нито искам вие да бъдете. — Той положи длан на гърдите й и леко я плъзна надолу по тялото й. — Вие сте родена за удоволствия, cariad. Няма нито една срамна част у вас. — Той като че ли не забелязваше как тя се вцепени, когато ръката му се плъзна между бедрата й. — Особено това сладко място… ах, колко сте красива там. Също като вашите орхидеи.

— Какво? — попита със слаб глас Хелън, питайки се дали не й се подиграва. — Не.

— Оформена сте като венчелистчета. — Пръстът му очерта външните й гънки. Устоя на отчаяните й опити да го хване за китката, и я разтвори. Внимателно стисна розовеещия вътрешен ръб между палеца и показалеца и го потърка изключително нежно. — А това. Чашелистчета… нали?

Точно тогава Хелън разбра какво има предвид, колко точно е сравнението му. И се изчерви цялата. Ако беше възможно да се припадне от смущение, тя щеше да го направи.

Устните му потрепнаха в усмивка.

— Как така не сте го забелязала?

— Никога досега не съм поглеждала там долу!

Без да откъсва поглед от лицето й, той плъзна пръста си нагоре и закръжи нежно около малката пъпка.

— Кажете ми как се нарича това. Връхчето вътре в цветчето.

Опитвайки се да се измъкне от ръцете му, тя изпъшка:

— Не зная… — Нещо се случваше с нея. Пламъците обхващаха краката й и се събираха в корема й, всяко ново усещане подхранваше огъня.

Пръстът му отново се плъзна вътре в мястото, което бе станало дълбоко и влажно. Какво беше това? Какво… тялото й се затвори около нашественика, придърпа го навътре по начин, който тя не можеше да контролира. Той обсипа устните й с копринени целувки, засмукваше ги нежно, сякаш пиеше от крехка чаша. Палецът му отново намери чувствителното връхче. Заливаха я вълни от нарастващо напрежение, усещането за приближаващо се чувство… твърде силно… почти като болка. Изплъзна се изпод тялото му с приглушен вик и се претърколи по корем, задушена от бясното пулсиране на собственото си сърце.

Веднага го усети върху себе си, ръцете му се плъзгаха по треперещите й крайници.

Гласът му прозвуча нежно и развеселено до ухото й:

— Cariad, не трябва да се отдръпвате. Няма да ви нараня, обещавам. Обърнете се.

Хелън не помръдна, зашеметена от мъчителния прилив на удоволствие, който заплашваше да я погълне. Сърцето й почти спря.

Рис отметна настрани разрошената й коса и леко я целуна по врата.

— Такава съпруга ли искате да бъдете? Още е твърде рано да проявявате неподчинение.

— Все още не сме женени — едва успя да промълви тя с подпухналите си устни.

— Не, и няма да бъдем, докато не успея да ви компрометирам подобаващо. — Ръката му правеше нежни кръгове по голото й задниче. — Обърнете се, Хелън.

Когато му се подчини, той издаде одобрителен звук, наподобяващ мъркане. Погледна я с блеснали очи, които приличаха на отражението на звездите в среднощен океан. Бе толкова брутално красив, като един от онези непостоянни митологични богове, които опустошаваха злочестите смъртни девици.

И й принадлежеше.

— Искам да разбера какво е усещането — чу тя изненадано тихия си глас.

Дъхът му секна и гъстите ресници се спуснаха над скулите му, когато ръката й се плъзна по слабото му, мускулесто тяло. Пръстите й се сключиха около голямата, щръкнала част. Кожата под тях беше тънка и изненадващо мека, плъзгаше се с лекота по твърдия жезъл. Тя стисна леко и откри трескаво гореща плът, изпълнена със загадъчни импулси. Осмели се да го погали надолу и почувства хладни, свободно висящи неща в шепата си, а той реагира с нечленоразделен звук. Не дишаше особено добре. Поне веднъж да изглежда толкова смутен от нея, както тя винаги се чувстваше с него.

В следващия миг голямото възбудено мъжко тяло се озова върху нея. Той покри гърдите и раменете й с целувки, ръцете му обхванаха гърдите й и устните му засмукаха зърната й. С тихо пъшкане той сграбчи ризата й и я повдигна до кръста. Настани се върху нея и тя почувства зашеметяващата гола твърдина да се притиска към нейната мека, трепереща плът.

Запуши устата й с целувки, премина към гърдите й, после надолу. На пътя му се озова намачканата риза; сграбчи я с две ръце и я разкъса на две като лист хартия. Захвърли я настрани и тя полетя във въздуха в призрачна дъга. Продължи надолу и Хелън почувства езика му около пъпа си. Лекото гъделичкане я накара да изстене продължително. Неприличните целувки продължиха до началото на влажните къдри и по вътрешната страна на бедрата.

Ръцете му се плъзнаха под краката й и я тласнаха нагоре, докато коленете й не се озоваха върху раменете му. Върхът на езика му разтвори събраните венчелистчета, премина в еротична шарка през нежната пъпка и тя проплака объркано. Внезапно той я засмука в устата си и езикът му продължи да си играе с пулсиращата плът, докато тя не почувства как в тялото й се надига горещо напрежение. Усещаше как губи контрол, приближаваше нещо могъщо и плашещо. Колкото повече се опитваше да го овладее, да го потисне, толкова по-силно ставаше то, докато накрая тялото й не бе разтърсено от силни спазми на удоволствие. Накрая емоциите утихнаха и тя се отпусна изтощена в леглото. Клиторът й бе станал толкова чувствителен, че дори и най-лекото докосване предизвикваше болка.

Хелън отблъсна главата му в несъзнателен протест, но той бе неумолим като скала. Езикът му се плъзна търсещо надолу, докато не проникна в тръпнещия вход към тялото й. Тя отвори очи и се взря в тъмната форма на главата му, очертана на фона на танцуващите пламъци.

— Моля ви — рече колебливо тя, макар да не бе съвсем сигурна какво точно иска.

Ръцете му се насочиха към деликатната цепка, разтвориха устните и палците му затанцуваха нежно върху връхчето. За неин срам и изненада тялото й се стягаше в наслада около проникващия му език, сякаш искаше да го хване в капан и да го задържи там.

Преди да успее да го осъзнае, изригна в поредната кулминация. Заби пръсти в дюшека, хълбоците й се повдигаха все по-високо, докато бе заливана от топли вълни. Той удължи усещането с нежни близвания и деликатни мушвания, подхранван от удоволствието й.

Задъхана и дезориентирана, Хелън се свлече на леглото. Не се възпротиви по никакъв начин, когато Рис се надигна над нея. Нещо гладко и твърдо се плъзна към мократа цепнатина между бедрата й. Той протегна ръка и насочи жезъла си вътре в нея, след което тласна силно. Последва парещо усещане и тя инстинктивно се сви, но натискът бе постоянен и настоятелен. Тих стон се откъсна от устните й, когато плътта й се разтегна и запулсира от огнените му тласъци. Той проникваше все по-навътре, докато накрая бедрата му опряха в нейните и тя бе изпълнена изцяло и нямаше начин да избяга от пронизващата болка.

Рис обхвана главата й с ръце и се взря в лицето й с разфокусиран поглед.

— Съжалявам, че ви причинявам болка, малко мое гълъбче. — Гласът му беше неравномерен. — Опитайте да се отворите за мен.

Тя лежеше неподвижно, мъчеше се да се отпусне. Рис продължаваше да я прегръща, устните му се притиснаха към рамото й, после продължиха към шията и тя почувства как пронизващата болка леко я отпусна.

— Да — прошепна той. — Точно така.

Засрами се, когато осъзна, че той е почувствал лекото отпускане на онези малки, интимни мускулчета. Вдигна ръцете си и ги отпусна върху широкия му гръб. За нейна изненадата мускулите му се стегнаха. Заинтригувана от реакцията му на лекото докосване, тя нежно плъзна пръсти от раменете надолу към кръста му, като остави ноктите си да го одраскат леко.

Той простена и изгуби контрол, разтърси се почти толкова мощно, колкото и тя, и Хелън разбра, че Рис е достигнал до собствената си кулминация. Изпълни я любопитно желание да го защити и тя стегна прегръдката си. След няколко дълги мига Рис се откъсна със стон и се отпусна на леглото до нея, за да не я смачка с тежестта си.

След като нашественикът напусна тялото й, между бедрата й потече гореща, смущаваща течност. Плътта й пулсираше и пареше, усещането за празнота беше странно. Но Хелън се чувстваше задоволена, тялото й се беше отпуснало мързеливо и изпълнено с удоволствие да усеща неговото навсякъде върху себе си. С последни сили тя се извърна настрани и се сгуши върху рамото му.

Мислите й се изпаряваха, преди да успее да ги осъзнае напълно. Все още беше ден, макар да го усещаше като късна доба. Скоро щеше да се наложи да се облече и да излезе на ярката, студена светлина, макар толкова да й се искаше да остане в топлата, сигурна тъмнина и да спи, да спи…

Рис оправи завивките и се спря за миг, за да измъкне нещо, което беше затиснато под нея. Останки от ризата й. Хелън знаеше, че трябва да се притеснява — как ще се върне вкъщи без риза? — но беше толкова уморена, че това изобщо не й се струваше толкова важно.

— Наистина смятах да проявявам уважение към нещата ви — рече мрачно той.

— Бяхте разсеян — успя да прошепне тя.

Той тихо се засмя.

— „Невъздържан“ е по-точната дума. — След като използва плата, за да избърше мокротата между бедрата й, той го хвърли настрани и нежно я погали по бузата. — Спете, cariad. Ще ви събудя насетне.

Насетне… дума, която го беше чувала често да използва. Като че ли означаваше по-късно, без да се бърза особено.

Тялото й потрепери от облекчение, когато се остави да бъде победена и да потъне в подканящата тъмнина. И за пръв път в живота си заспа в мъжки обятия.

Повече от час Рис просто я държеше в прегръдките си. Чувстваше се изпълнен със задоволство, опиваше се от него.

Колкото и дълго да я гледаше, не можеше да й се насити. Всяка нейна черта му доставяше допълнително удоволствие: меките линии на тялото й, красивите извивки на гърдите. Русата до бяло коса, която се беше разпиляла върху ръката й и отразяваше светлината като вода. И лицето й, толкова невинно в съня, лишено от обичайната маска на сдържаност. Изкусителната мекота на устните й го порази право в сърцето. Как е възможно да я държи толкова близко до себе си и въпреки това да не му стига?

Хелън не спеше спокойно. Понякога миглите й потреперваха и устните й се разтваряха в трескаво дихание, а пръстите на ръцете и краката й потръпваха конвулсивно. Всеки път, когато се размърдваше, той я успокояваше и я притискаше по-силно към себе си. Без дори да се опитва, тя бе успяла да изкара на повърхността му нещо, някаква дълбоко скрита нежност, за чието съществуване не беше подозирал. Беше доставял удоволствие на много жени, беше ги вземал по всички възможни начини. Но никога не се беше любил с някоя така, както бе направил сега, сякаш върховете на пръстите му бяха попили тази чувственост от кожата й.

Кракът й под завивките се преметна върху неговия и тя се извърна към него. Членът му реагира яростно. Отново я желаеше, още сега, преди да се е възстановила от първия път, преди да е отмил девствената кръв и семето си от нея. Като му се беше отдала напълно, тя някак бе успяла да спечели някакво невидимо предимство, нещо, което той все още не можеше да определи.

Трябваше да положи огромни усилия, за да не се претърколи върху нея и да проникне в беззащитното й тяло. Вместо това се наслади на усещането от допира й.

Един пън изпука в камината и експлозивният пламък озари с рубинена светлина стаята. Той се възхити на начина, по който абаносовата кожа на Хелън се покри със златист пласт. Нежно докосна извивката на рамото й. Колко странно, че можеше просто да лежи тук напълно задоволен, макар по принцип да мразеше бездействието. Би могъл да лежи така с часове, дори сега, посред бял ден, и просто да я прегръща.

Не можеше да си спомни последния път, когато беше лежал в постелята по това време, с изключение на онези три седмици в приората Евърсби, когато се възстановяваше след инцидента с влака.

Преди тази случка никога не беше боледувал. И онова, от което се беше страхувал най-силно, бе да се остави на милостта на някого. Но някъде сред миазмата от горещина и болка, бе усетил хладните ръце и успокояващия глас на млада жена. Тя бе избърсала лицето и шията му с мокри студени кърпи и му беше дала да пие подсладен чай. Всичко в нея му действаше успокояващо: деликатността, ваниловата сладост на аромата й, нежният начин, по който му говореше.

В онези най-благословени мигове в живота на Рис тя беше положила трескавата му глава в скута си и му беше разказвала истории за митологични същества и орхидеи. Този спомен щеше да се връща в мислите му до края на живота му. Тогава за пръв път не завиждаше на никого, защото бе изпитал нещо, доближаващо се най-пълно до щастието. И не се налагаше да го преследва и да го поглъща жадно като гладно куче… просто му беше поднасяно търпеливо и нежно. Доброта, без да се иска нещо в замяна. Оттогава копнееше за това… копнееше за нея.

Един деликатен рус кичур се поклащаше над носа на Хелън и потреперваше при всяко леко издишване. Рис го отметна настрани и нежно погали с палец фината тъмна вежда.

Все още не разбираше защо Хелън беше дошла при него. Смяташе, че е била привлечена от богатството му, но очевидно не беше това. Очевидно не беше привлечена и от научните му наклонности или изтъкнатия му произход, защото той не притежаваше нито едно от двете.

Беше казала, че търси приключение. Но приключенията често изморяваха и после идваше моментът да се завърнеш към всичко, което е безопасно и познато. Какво щеше да се случи, когато тя решеше да се върне обратно и осъзнаеше, че животът й никога няма да бъде същият като преди?

Обезпокоен, той се отдръпна от нея и я зави плътно.

Стана от леглото и се облече в хладния въздух. Умът му заработи в обичайния бърз ритъм, сякаш най-после можеше да мисли ясно, след като бе прекарал няколко дни в мъгла.

Сега, когато Хелън вече му принадлежеше, той не можеше да я върне обратно. Дори и за краткия период до сватбата. Трябваше да я държи близо до себе си и не можеше да рискува да я остави отново под контрола на Девън. Макар Рис да беше убеден, че Хелън искрено желаеше да се омъжи за него, тя все още беше твърде неопитна. Твърде податлива. Семейството й можеше да се опита да я отпрати далеч от него.

Слава богу, че не беше твърде късно да поправи грешката си. Той излезе с широки крачки от спалнята, отиде в частния си кабинет и позвъни на лакея.

Когато мъжът се появи в стаята, Рис вече беше изготвил списък, беше го запечатал и адресирал до личната си секретарка.

— Викали сте ме, господин Уинтърборн? — Младият лакей, предприемчив младеж на име Джордж, беше добре обучен и търсен от аристократичните лондонски семейства. За нещастие на благородническите фамилии — и за голям късмет на Рис — те бяха принудени напоследък да икономисват и да намалят броя на прислугата. Тъй като мнозина от тях се намираха в затруднено положение, Рис можеше да наеме прислугата, която те повече не можеха да си позволят. Той си подбра добър екип от компетентни хора, предимно най-младите или най-възрастните.

Рис махна с ръка на лакея да се приближи.

— Джордж, отнеси това в кабинета ми и го дай на Фърнсби. Изчакай, докато тя събере всичко, което искам, и ми го донеси до половин час.

— Както наредите, сър. — И лакеят се изпари.

Рис леко се усмихна на бързината му. Не беше тайна, както за домакинството му, така и в магазина, че той обича заповедите му да се изпълняват бързо и с ентусиазъм.

Когато поръчаните предмети бяха донесени, опаковани в кремави кутии, Рис вече беше напълнил ваната за Хелън и беше събрал пръснатите дрехи и гребенчета.

После седна на ръба на дюшека и погали Хелън по бузата.

Докато я гледаше как бавно се пробужда, той беше изненадан от внезапния прилив на нежност, толкова силен, че почти му причини болка. Хелън отвори очи, озадачена за миг къде се намира и защо той е тук. После си спомни и го погледна неуверено. За негово огромно удоволствие устните й се разтеглиха в една от нейните срамежливи усмивки.

Рис я придърпа към себе си и устните му намериха нейните. Докато галеше голия й гръб, почувства как кожата й настръхва.

— Искаш ли да се изкъпеш? — прошепна тихо той, преминавайки на „ти“.

— Може ли?

— Приготвил съм ваната. — Той взе халата тип кимоно, който се загръщаше отпред, оставен в долната част на леглото. Хелън се измъкна от завивките и му позволи да я увие в него, като същевременно се стараеше да се прикрие. Очарован от благоприличието й, Рис завърза коланчето на кръста й и започна да навива ръкавите нагоре. Халатът беше два пъти по-голям от нея и полите му търкаха пода. — Не трябва да се срамуваш — каза й той. — Душата си бих дал само да те зърна без дрехи.

— Не се шегувай с това.

— Че искам да те видя гола? Не се шегувам.

— За душата ти — рече откровено тя. — Това е нещо твърде важно.

Рис се усмихна и си открадна още една целувка.

Хвана я за ръката и я поведе към банята, която бе облицована с бели ониксови плочки, а горната част на стените беше обкована с махагонова ламперия. Френската вана с кранчета от двете страни имаше стеснена основа, а стените й се разширяваха нагоре, за да позволят удобно облягане назад. Наблизо имаше вградено шкафче със стъклени врати, в което бяха подредени купчини с бели кърпи.

Рис посочи малката махагонова масичка до ваната и каза:

— Поръчах да изпратят няколко неща от магазина.

Хелън отиде да разгледа подредените върху масичката предмети: комплект фуркети, чифт черни гребени, четка за коса с емайлиран гръб, няколко сапуна, опаковани в изрисувана на ръка хартия, и голям избор от ароматизирани масла.

— Обикновено някоя прислужница ти помага — отбеляза Рис, докато гледаше как тя навива косата си и я вдига на главата.

— Ще се справя и сама. — Бузите й леко се зачервиха, когато погледна високите стени на ваната. — Но може би ще ми трябва помощ, за да вляза и изляза от ваната.

— На твоите услуги — отвърна веднага Рис.

Все още изчервена, тя се извърна настрани и остави халата да се плъзне от раменете й. Той го подхвана и едва не го изпусна, когато пред погледа му се разкри правият й гръб и идеалната сърцевидна форма на задничето й. Пръстите му буквално затрепериха от желание да я докосне. Рис преметна халата през едната си ръка и протегна другата, за да й помогне. Хелън я пое и прекрачи във ваната с предпазливост и грациозност, сякаш котка търси пътя си по неравна земя. Отпусна се във водата и потрепна, когато топлината й успокои интимните болки и паренето от скорошното преживяване.

— Боли те — рече загрижено той, като си спомни колко деликатна беше тя, колко стегната.

— Само малко. — Миглите й се повдигнаха. — Може ли сапуна?

След като разопакова калъпче сапун с мед, той й го подаде заедно с гъбата, омагьосан от розовите отблясъци от скритото й под водата тяло. Тя натърка гъбата със сапун и започна да мие раменете и шията си.

— Чувствам облекчение — рече тя, — след като вече знам как ще се развият нещата.

Рис отиде да седне в махагоновия стол, поставен до вградения шкаф.

— Което води до нещо, което бих искал да обсъдим — рече той с нехаен тон. — Докато спеше, размишлявах върху ситуацията и преразгледах споразумението ни. Разбираш ли… — Той млъкна, щом видя, че лицето й пребледнява, а очите й хлътват и потъмняват. Осъзна, че е разбрала погрешно думите му, отиде с две крачки до нея и коленичи до ваната. — Не, не — не е това… — Бързо протегна ръка към нея, без да обръща внимание на това, че ръкавите и жилетката му се мокрят. — Ти ми принадлежиш, cariad. И аз принадлежа на теб. Никога не бих… Господи, не ме гледай така. — Той я придърпа към себе си и обсипа сладката й мокра кожа с целувки. — Опитвах се да кажа, че не мога да чакам. Трябва да избягаме и да се оженим тайно. Сигурно трябваше да го кажа още в началото, но не мислех трезво. — Той затвори напрегната й уста с целувка и продължи да я целува, докато не почувства как се отпуска.

Хелън се отдръпна назад и го погледна изумено.

— Днес?

— Аха. Аз ще се погрижа за всичко. Няма за какво да се притесняваш. Ще накарам Фърнсби да ти стегне един куфар. Ще пътуваме до Глазгоу с частен вагон. В него има спално отделение с голямо легло…

— Рис. — Пръстите й с аромат на сапун се отпуснаха върху устните му. Тя си пое дълбоко дъх, за да се успокои. — Няма нужда да променяме плановете си. Нищо не се е променило.

— Всичко се промени — рече той с едва доловима агресивност в гласа. Преглътна тежко и успокои тона си. — Тръгваме този следобед. Така е много по-практично. Ще реши не един потенциален проблем.

Хелън поклати глава.

— Не мога да оставя сестрите си сами в Лондон.

— Те са в къща, пълна с прислуга. И Триниър ще пристигне скоро.

— Да, утре, но дори да е така, дотогава не могат да останат сами. Знаеш ги какви са!

Пандора и Касандра бяха две малки дяволчета, това не можеше да се отрече. Бяха пълни с дяволии и имаха богато въображение. След като цял живот бяха живели в спокойното имение в Хемпшър, те смятаха Лондон за една огромна игрална площадка. Никоя от тях нямаше представа за опасностите, които ги дебнеха в големия град.

— Ще ги вземем с нас — рече неохотно Рис.

Тя повдигна вежди.

— И когато Девън и Катлийн се върнат от Хемпшър, ще открият, че си отвлякъл и трите сестри Рейвънел?

— Възнамерявам да ги върна при първа възможност, повярвай ми.

— Не разбирам нуждата от бягство. Сега вече никой няма да ни забрани да се оженим.

От водата се вдигаше пара и лягаше върху нежната й кожа като блестящ воал. Рис се загледа в групичката сапунени мехурчета, които мързеливо се плъзгаха по гърдата й и накрая спряха до мекото розово зърно. Неспособен да устои, той протегна ръка, обхвана гърдата и палецът му избърса пяната. После нежно потърка зърното, докато то не се напрегна в идеална пъпка.

— Може да има бебе — рече той.

Хелън се изплъзна от ръката му, неуловима като русалка.

— Дали? — попита тя и стисна гъбата, докато между пръстите й не потече вода.

— Ще разберем, ако пропуснеш месечния си цикъл.

Тя натърка още сапун върху гъбата и продължи да се къпе.

— Ако това се случи, може би ще се наложи да избягаме. Но дотогава…

— Ще го направим сега — рече нетърпеливо Рис, — за да предотвратим всеки намек за скандал, ако детето се роди по-рано. — Мокрите жилетка и риза започваха да изстиват и да тежат. Той се изправи и започна да ги съблича. — Не искам да давам повод за клюки. Не и когато става дума за потомството ми.

— Едно бягство може да предизвика същия скандал като рано появилото се бебе. А и ще даде допълнителен повод на семейството ми да не те одобри.

Рис я погледна изпитателно.

— Предпочитам да не им се противопоставям — каза Хелън.

Той пусна жилетката на пода.

— Чувствата им нямат никакво значение за мен.

— Но моите имат… нали?

— Аха — промърмори той, докато разкопчаваше мокрите ръкавели.

— Искам да има сватба. Това ще даде на всички, включително и на мен, време да се свикне със ситуацията.

— Аз вече свикнах.

Устните й се напрегнаха подозрително, сякаш се опитваше да прикрие внезапната си усмивка.

— Повечето от нас не живеят с твоя ритъм. Дори Рейвънелови. Не може ли да се опиташ да бъдеш по-търпелив?

— Бих могъл, ако е необходимо. Но сега не е така.

— Мисля, че е. Мисля, че все още искаш голяма сватба, макар в момента да не си склонен да го признаеш.

— Ще ми се изобщо да не го бях споменавал, по дяволите — рече раздразнено Рис. — Не ме интересува дали ще се оженим в църква, в централния регистър или пред някакъв шаман с рога на главата в пущинаците на Северен Уелс. Просто искам да си моя колкото се може по-скоро.

Очите на Хелън се разшириха от любопитство. Като че ли се канеше да разпита повече за шаманите и рогата, но вместо това реши да се придържа към темата.

— Предпочитам да се оженя в църква.

Рис мълчаливо разкопча яката си и взе да сваля плакета на ризата. Проклинаше се, че сам си е виновен за това. Не можеше да повярва, че е позволил на гордостта и амбицията си да му попречат да се ожени за Хелън колкото се може по-скоро. Сега щеше да се наложи да я чака, когато би могъл да я има в леглото си всяка нощ.

Хелън го гледаше сериозно. След един дълъг миг каза:

— Важното е ти да спазиш обещанието си към мен.

Победен и вбесен, той съблече със замах мократа си риза. Очевидно Хелън не беше толкова отстъпчива, както бе предполагал.

— Ще се оженим след шест седмици. И нито ден по-късно.

— Времето изобщо не е достатъчно — възрази тя. — Дори да разполагах с неизчерпаеми средства, пак ще трябва много повече, за да се изготвят плановете, да се направят поръчките, да се доставят…

— Аз разполагам с неизчерпаеми средства. Всичко, което пожелаеш, ще бъде доставено по-бързо, отколкото плъх се изкатерва по улука.

— Не само това. Брат ми Тео си отиде преди година. Със семейството ми ще бъдем в траур до началото на юни. От уважение към него бих искала да изчакаме дотогава.

Рис я погледна. Умът му с усилие смилаше думите й.

Да чака дотогава. Да чака до… юни?

— Това са пет месеца — рече безизразно той.

Хелън го погледна така, сякаш бе казала нещо напълно разумно.

— Не! — отсече разярено той.

— Защо не?

От последния път, когато някой го беше карал да обяснява желанията си, бяха изтекли много години и десетки милиони лири. Самият факт, че го иска, беше достатъчен.

— Такъв беше първоначалният ни план — посочи Хелън, — когато се сгодихме първия път.

Рис не знаеше защо се беше съгласил с това и защо изобщо го е сметнал за логично. Вероятно защото беше толкова въодушевен от брака с нея, че дори не си бе помислил да спори за датата на сватбата. Но сега му беше болезнено ясно, че не можеше да я чака дори пет дни. Пет седмици щяха да са мъчение.

Дори не можеше да си представи какво ще са пет месеца.

— Брат ти няма да знае и няма да го интересува дали ще се ожениш, преди да е изтекъл периодът на траур — рече Рис. — Вероятно дори ще се радва, че си си намерила съпруг.

— Тео беше единственият ми брат. Бих искала да засвидетелствам уважението си с традиционната една година траур, ако изобщо е възможно.

— Не е възможно. Не и за мен.

Тя го погледна въпросително.

Рис се наведе над нея, сграбчил двете стени на ваната.

— Хелън, понякога мъжът трябва… ако нуждите му не са задоволени… — Топлината на водата се издигаше към потъмнялото му лице. — Не мога да живея без теб толкова дълго. Природните пориви на мъжа… — Той замълча смутено. — По дяволите! Ако не може да се облекчи с жена, той е принуден да се справя сам. Разбираш ли?

Тя поглади изумено глава.

— Хелън — рече той с нарастващо нетърпение. — Не съм се въздържал от дванайсетгодишна възраст. Ако опитам сега, вероятно ще убия някого още, преди да е изтекла седмицата.

Тя сбърчи озадачено чело.

— Когато бяхме сгодени преди… как смяташе да се справиш? Предполагам… щеше да си лягаш с други жени, докато се оженим?

— Не се бях замислял. Тогава сигурно щеше да стане така. Но сега… — той с изумление осъзна, че изобщо не може да мисли за заместничка на Хелън. По дяволите, какво му ставаше? — Трябва да си ти. Вече сме обвързани един с друг.

Погледът й се плъзна срамежливо по голите му гърди и когато се върна на лицето му, тя се беше изчервила и изглеждаше разтърсена. Топлина премина през тялото му, когато осъзна, че я е възбудил.

— Ти също ще имаш нужда от това — каза Рис с дрезгав глас. — Ще си спомняш удоволствието, което ти доставих, и ще искаш още.

Тя извърна поглед и отвърна:

— Съжалявам, но предпочитам да не се омъжвам, докато съм в траур.

Колкото и мил да беше тонът й, Рис улови скритата в него упоритост. През всичките тези години на сделки и пазарлъци, той се беше научил да разпознава кога отсрещната страна е стигнала до онзи етап, след който повече няма да отстъпи.

— Възнамерявам да се оженя за теб след шест седмици — рече той с твърд глас, за да прикрие отчаянието си, — на каквато и да е цена. Кажи ми какво искаш. Кажи ми, и ще го получиш.

— Боя се, че няма с какво да ме подкупиш. — Хелън добави с искрено извинение в гласа: — Нали вече ми обеща пиано.