Лайза Клейпас
Докато свят светува (34)

Глава 34

— Фърнсби, ще бягам.

След като настани Хелън и Карис в дома си, Рис отиде в кабинета си, без да губи време и привика частната си секретарка за спешна среща.

Изявлението бе прието безстрастно: госпожа Фърнсби реагира единствено с наместване на очилата си.

— Къде и кога, сър?

— Северен Уелс. Довечера.

Не беше достатъчно скоро. Сега, когато сватбената церемония с Хелън беше на една ръка разстояние, той трескаво копнееше да я изпълни. Чувстваше се адски лекомислен, на косъм беше да направи нещо глупаво.

Усещането му напомни за един следобед в късното лято, когато пиеше с Том Северин и още няколко колеги в едно заведение. Гледаха няколко пчели, които бяха влетели през прозореца и кацнаха на една калаена мярка с няколко капки ром в нея. Пчелите се замаяха от рома и определено се напиха, започнаха да летят безцелно в кръг, докато едната просто падна в чашата с вирнати крачета. Рис и останалите намериха това за безумно смешно, особено след като самите те бяха пили много и бяха на път да се строполят.

Сега Рис изпитваше много по-голямо съчувствие към пчелите, след като знаеше точно как се бяха чувствали. Точно така се отразяваше любовта на мъжа, превръщаше го просто в една полупияна пчела, която летеше замаяно и в кръгове.

— Ако възнамерявате да се ожените със специално разрешително — каза госпожа Фърнсби, — може да се появи проблем.

Той я погледна въпросително.

— Доколкото знам — продължи тя, — архиепископът дава специални разрешителни само на графове или графини, членове на парламента, лични съветници на краля и съдии. Не съм сигурна дали лейди Хелън има право на това, защото притежава само почетна титла. Ще се опитам да разбера.

— Кажи на архиепископа да направи изключение. Напомни му, че ми дължи услуга.

— Каква услуга?

— Той ще се сети — отвърна Рис. Изпълнен с жизненост, той закрачи около бюрото си. — Ще закараме частния ми вагон в Карнарвон. Резервирай апартамент в Роял Хотел поне за една седмица.

— Искате ли Куинси да пътува с вас?

— Аха, намери и камериерка за милейди.

Сега вече Фърнсби се притесни.

— Господин Уинтърборн, човек не може просто да „намери“ камериерка. Има си процедура — публикуване на обява във вестника, провеждане на събеседвания, изчитане на препоръките…

— Фърнсби, от стотиците жени, които работят за мен, можеш ли да намериш една, която да може да оправя женска коса и да закопчава копчетата на рокля?

— Мисля, че далеч не е достатъчно само това, сър — отвърна сухо тя. — Но ще намеря някого.

— Докато се занимаваш с това, намери и бавачка.

Госпожа Фърнсби спря да пише.

— И бавачка — повтори замаяно тя.

— Аха, ще вземем с нас и едно четиригодишно момиче. Освен това тя ще има нужда от дрехи и играчки. Възложи на някой от продавачите да се заеме с това.

— Разбирам.

— И лейди Хелън ще се нуждае от някои нови дрехи. Нека госпожа Алънби се погрижи. Кажи й, че искам да виждам лейди Хелън в нещо, различно от черното. — Пръстите му забарабаниха замислено по писалището: — Предполагам, че ще е прекалено да настоявам за сватбена рокля…

— Господин Уинтърборн — възкликна госпожа Фърнсби, — нима наистина очаквате всичко това да бъде свършено до довечера?

— Фърнсби, ще разполагаш с по-голямата част от деня, стига да не се мотаеш твърде дълго с обяда си. — Когато жената се накани да възрази, Рис каза: — Аз ще се заема с уреждането на специалния влак.

— Ами останалото? — извика тя след него, докато той излизаше от кабинета си. — Ами цветя? Ами торта? Ами…

— Не ме занимавай с подробности — рече той през рамо. — Просто го направи.

 

 

— Значи пак сме приятели — каза доволно Том Северин и вдигна краката си на голямото бронзово писалище в кабинета му на петия етаж.

— Само защото искам нещо — отвърна Рис. — Не защото те харесвам.

— Не е нужно приятелите ми да ме харесват — увери го Северин. — Всъщност предпочитам точно обратното.

Рис успя с усилие да сдържи усмивката си.

— Приятелството зависи от това дали ще успееш да ми направиш услугата — напомни му той.

Северин го възпря с жест.

— Момент само. Барнаби! — извика той. — Информацията, която поисках?

— Ето я, сър. — Личният секретар на Северин, набит мъж с омачкани дрехи и къдрава коса, която стърчеше във всички посоки, влезе бързо в офиса с купчина листи в ръка. Постави ги предпазливо на бюрото. — Досега намерих четири частни спирки, сър. Чакам потвърждение за петата.

След като секретарят му излезе, Северин вдигна документите и ги прегледа.

— Какво ще кажеш за тази? — попита той, като подаде хартията на Рис. — Малка спирка с релси, които се вливат в Голямата западна линия. Можем да пуснем специален влак оттам до Карнарвон. Сградата на спирката е двуетажна, със зала за развлечения преди отпътуването. Няма тълпи, няма билети, няма чакане. Главният ми управител ще се погрижи лично твоите частни вагони да бъдат закачени за нов локомотив, ще уредим и допълнителни пътнически вагони с отделения за прислугата.

Рис се усмихна и хвърли един бърз поглед на листа, преди да му го върне.

— Няма начин, който и да е мъж в Англия да осигури всичко това за толкова кратко време.

— Още двама могат — отвърна скромно Северин. — Но никой няма да ти го осигури като сватбен подарък, както ще направя аз.

— Благодаря ти, Том.

— Барнаби — извика Северин и секретарят се втурна в кабинета. Северин му подаде листа хартия. — Тази спирка. Всичко трябва да е готово до довечера. Увери се, че вагонът на Уинтърборн е зареден с лед и прясна вода.

— Да, сър. — Барнаби кимна и изхвърча навън.

Северин погледна изпитателно Рис.

— Искаш ли да отидем да обядваме някъде? Или предпочиташ да пиеш уискито си тук?

Рис поклати глава със съжаление.

— Имам твърде много неща за правене. Да се видим, след като се прибера от Уелс. — Хрумна му, че тогава вече ще е женен мъж. Хелън щеше да е всяка нощ в леглото му, а всяка сутрин щяха да закусват заедно… за миг потъна в мечти, представи си съвместния си живот с нея, множеството малки удоволствия, които никога нямаше да приема за даденост.

— Разбира се. — Синьо-зелените очи на Северин излъчваха топлина и любопитство. Светлината попадна под ъгъл над дясното му око и зеленината заискри. — Човек трябва да свикне с това — рече той. — С всичките тези усмивки и добро настроение. Никога не си бил от мъжете с леко сърце.

— Не съм с леко сърце, а съм… с пълно сърце.

Северин се усмихна замислено, когато двамата си стиснаха ръцете.

— Сигурно е хубаво — рече замислено той, — да имаш каквото и да е сърце.

 

 

Рис се върна в „Уинтърборн“ и завари повечето служители да търчат наоколо с берсеркска скорост, която съперничеше на тази на Барнаби. Продавачите и помощниците на шивачите носеха купчини бели кутии и облекла в кабинета му, където сътрудничката му, госпожица Едвейн, изготвяше подробни списъци за опаковането им. Той забеляза със задоволство, че всичко се приготвя навреме. Реши да потърси Фърнсби и да я попита за нейния напредък.

Когато приближи писалището й установи, че върви след доктор Хейвлок. Възрастният мъж носеше поднос с посребрени чинии, чаша студена лимонада и мъничка ваза, в която имаше красива напъпила роза.

— Хейвлок?

Лъвската глава се извърна и възрастният мъж погледна през рамо.

— Уинтърборн — каза навъсено той.

— За кого е това? — попита Рис.

— Не е за теб. — Хейвлок отиде до писалището на Фърнсби и постави подноса върху него. — Чух за хаоса, който си създал тук, като си накарал целия персонал от офисите и от още три отдела да си счупят краката от бързане. Както винаги всички фитили трябва да бъдат подпалени едновременно. Защо всички приставания трябва да стават толкова бързо?

— Ами обикновено не се е чувало да стават бавно — отбеляза Рис.

— Преследват ли ви родители? Някой съперник решен ли е да попречи на сватбата ви? Не — има само един нетърпелив младоженец, който няма да се кротне за миг, колкото да отпусне на трудолюбивата си секретарка малко време за обяд!

Точно в този миг госпожа Фърнсби се приближи до писалището си. Първо зърна Рис.

— Сър, намерихме временна камериерка за милейди: една от помощничките на госпожа Алънби в шивашкия отдел. Госпожа Алънби променя поне две завършени рокли от поръчката на една клиентка, която носи същите размери като лейди Хелън — тя е съгласна, стига да ги заменим с безплатни рокли с по-скъп дизайн. Що се отнася до бавачката, госпожица Едвейн има по-малка сестра, която с удоволствие ще придружи вас и лейди Хелън, за да се грижи… — Гласът й заглъхна, щом забеляза другия мъж, който стоеше наблизо. — Доктор Хейвлок? Да не е станало нещо?

— Не, госпожо Фърнсби — отвърна Хейвлок, — но може да стане, ако не се нахраните както трябва, особено като се има предвид изтощителния ритъм, наложен ви от Уинтърборн. — Той я отведе до писалището и я натисна да седне.

— Донесли сте ми обяд? — попита изумено госпожа Фърнсби, като взе ленената кърпа от подноса и я разстла в скута си.

— Точно така. — Хейвлок я погледна скришом, преценявайки реакцията й. В очите му проблесна триумф, щом видя колко доволна изглежда тя, и той бързо го прикри с пореден изблик на възмущение. — Ако зависеше само от Уинтърборн, скоро щяха да ви донесат в кабинета ми в състояние на пълно нервно изтощение и недохранване. А аз вече имам достатъчно пациенти. — Той се пресегна и нагласи розата така, че да изглежда най-добре.

— Наистина съм доста гладна — каза госпожа Фърнсби със слаб глас, сякаш едва намираше сили да вдигне вилицата си. — Ще ми правите ли компания, доктор Хейвлок?

— Предполагам, че трябва да накарам Уинтърборн да ви отпусне петнайсет минути почивка — дойде ентусиазираният му отговор.

Рис се опита да звучи сърдито:

— Много добре, Фърнсби. Можете да се храните. Но само защото Хейвлок настоява. — Преди да си тръгне, той размени бърз поглед с госпожа Фърнсби, чиито очи блестяха.