Лайза Клейпас
Докато свят светува (29)

Глава 29

Макар да бе открила наскоро, че доста й харесва да шокира хората, Хелън беше стигнала до извода, че усещането е твърде надценявано. Изпитваше носталгия по онези тихи, спокойни дни в приората Евърсби, в които никога не се случваше нищо. Сега се случваха твърде много неща.

Като че ли всички в Рейвънел Хаус едновременно се парализираха, когато Хелън се завърна заедно с мърлявото сираче с неизвестен произход, със съмнително здраве и определено в нечисто състояние. След като пусна Чарити на земята, Хелън я хвана за ръката и детето се сгуши в нея. Прислужниците застинаха на място. Домакинката, госпожа Абът, се появи във фоайето и замръзна от изумление. Пандора и Касандра се спуснаха, разговаряйки, по стълбите, но щом видяха Хелън и дрипавото дете на входа, млъкнаха едновременно.

Най-плашеща беше реакцията на лейди Бъруик, която се появи от всекидневната и застана на прага. Когато погледът й прескочи от Хелън към детето до нея, тя веднага разбра каква е ситуацията, без да загуби и капчица самоконтрол. Приличаше на генерал, който гледа как войниците му отстъпват след изгубената битка и пресмята как да прегрупира силите си.

Напълно естествено ужасяващата тишина беше нарушена най-наред от Пандора.

— Все едно присъствам на пиеса, в която всички са си забравили репликите.

Хелън й се усмихна.

Без да каже нито дума, лейди Бъруик се обърна и влезе във всекидневната.

Оловният вкус се беше върнал в устата на Хелън. Тя нямаше представа какво ще й каже графинята, но знаеше, че ще бъде нещо ужасно. Отведе Чарити в основата на стълбището, а сестрите й слязоха, за да ги посрещнат.

При вида на двете момичета, които сякаш се извисяваха над нея, Чарити се скри зад полите на Хелън.

— С какво можем да помогнем? — попита Касандра.

Хелън никога не беше обичала сестрите си повече, отколкото в този момент, когато предложиха помощта си, преди да са получили обяснение.

— Това е Чарити — рече тихо тя. — Взех я днес от сиропиталището, затова трябва да бъде измита и нахранена.

— Ще се погрижим за това. — Пандора подаде ръка на детето. — Ела с нас, Чарити, много ще се забавляваме! Знам игри и песни, и…

— Пандора — прекъсна я Хелън, когато детето се сви, стреснато от енергичната млада жена. — По-тихо. — Тя снижи глас и продължи: — Не знаете откъде идва. Бъдете внимателни. — След това се обърна към Касандра: — Страхува се от банята. Най-добре я почистете с мокри кърпи.

Касандра кимна колебливо.

Госпожа Абът се приближи до Хелън.

— Милейди, ще донеса подноси със супа и хляб за вас и малката.

— Само за нея. Аз не съм гладна.

— Трябва да ядете — настоя домакинката. — Изглеждате така, сякаш всеки момент ще припаднете. — Преди Хелън да успее да отговори, жената се обърна и забърза към кухнята.

Хелън погледна към всекидневната. Тялото й се стегна под хладната вълна, която я връхлетя. Обърна се отново към Чарити.

— Скъпа — рече тихо тя, — това са моите сестри, Пандора и Касандра. Искам да отидеш с тях и да им позволиш да се погрижат за теб, докато аз поговоря с един човек.

Малкото момиче веднага се разтревожи.

— Не ме оставяй!

— Не, никога. След няколко минути ще дойда при теб. Моля те, Чарити. — Слиса се, когато детето просто се вкопчи още по-здраво в нея и отказа да я пусне.

Проблемът беше решен от Касандра. Тя се отпусна на колене и се усмихна на Чарити.

— Няма ли да дойдеш с нас? — попита нежно тя. — Много сме добрички. Ще те заведа в една много хубава стая на горния етаж. Има уютен огън в камината и кутия, която свири музика. Шест различни мелодии. Ела да ти покажа.

Детето предпазливо се показа от гънките на роклята на Хелън и протегна ръце да го отнесат.

Касандра примигна смутено, хвана я и я вдигна.

Пандора се усмихна примирено.

— Винаги съм казвала, че ти си по-милата от двете ни.

Хелън изчака, докато сестрите се изкачиха до горе.

После тръгна към всекидневната, като си мислеше, че каквото и да каже лейди Бъруик, колкото и ядосана да е, това щеше да е нищо, в сравнение с видяното от Хелън днес. Мисълта, че има хора, които са принудени да страдат, я смазваше. Никога повече нямаше да може да погледне привилегированото си обкръжение, без частичка от съзнанието й да го сравни с улиците и бедняшките къщи в Степни.

На прага на всекидневната се поколеба, когато видя лейди Бъруик, седнала на единия от двата стола пред камината. Лицето на графинята беше изопнато, сякаш бе колосано и оставено пред огъня да съхне. Тя дори не погледна към нея.

Хелън отиде до другия стол и седна.

— Милейди, детето, което доведох с мен…

— Знам коя е — сопна й се лейди Бъруик. — Прилича на баща си. Нима смяташ да прибереш всичките му копелета, както се прави с много улични котки?

Хелън мълчеше и гледаше огъня, а лейди Бъруик продължи да я поучава с тон, който би могъл да издялка стружки от колело на карета. Груби забележки бяха направени за характера и възпитанието на Хелън, на Рейвънелови, за глупостта на жените, които смятат, че могат да пренебрегват правилата и възгледите на обществото и за многото грехове на Албион Ванс и мъжете като цяло.

Накрая погледна към Хелън с пламтящи ноздри и трепереща от гняв брадичка.

— Никога не бих очаквала това от теб. Такива интриги! Такава нечестност! Обречена си на самоунищожение. Не разбираш ли, безразсъдно момиче, че се опитвам да ти попреча да отхвърлиш един живот, в който би могла да направиш огромни добрини на другите? Би могла да помогнеш на хиляди сирачета, не само на едно. Смяташ ме за коравосърдечна? Възхвалявам състраданието ти към това бедно същество — искаш да й помогнеш и ще го направиш — но не по този начин. Тя е заплаха за теб, Хелън. Приликата ви е пагубна. Никой няма да ви погледне, без да стигне до най-ужасния извод. Няма значение дали е истина. Не е нужно клюките да са истина, трябва само да са интересни.

Хелън гледаше по-възрастната жена и бавно осъзна, че макар лицето й да излъчваше леден гняв и всеки нюанс на поведението й да излъчваше арогантност… очите я издаваха. Те бяха пълни с искрена загриженост, истинска нежност и грижа. И болка.

Лейди Бъруик не се бореше срещу нея, тя се бореше за нея.

Затова Катлийн я обича, помисли си Хелън.

Когато най-после графинята замълча, Хелън я погледна с признателност и меланхолична решителност.

— Права сте. За всичко. Съгласна съм с ваша светлост и разбирам какво ще изгубя. Но работата е там, че… Чарити трябва да принадлежи на някого. Тя трябва да бъде обичана от някого. И кой ще е той, ако не аз? — Леденото мълчание на лейди Бъруик накара Хелън да стане, да отиде до стола й и след като се отпусна на колене, да положи глава в скута й. Почувства как възрастната жена се вцепени. — Вие приехте Катлийн — рече Хелън, — когато е била само година по-голяма от Чарити. Обичали сте я, когато никой друг не я е искал. Тя ми каза, че сте спасили живота й.

— Но не за сметка на моя. — Графинята си пое с усилие дъх и тогава Хелън почувства ръката й върху главата си. — Защо не ме послуша?

— Трябва да слушам сърцето си — отвърна тихо Хелън.

Отвърна й горчив смях.

— Падението на всяка жена от Ева насам винаги е започвало точно с тези думи. — Ръката се плъзна от главата й. Последва нова въздишка. — Сега те моля да ме оставиш сама.

— Съжалявам, че ви разстроих — прошепна Хелън и целуна студените й, набръчкани пръсти. После бавно се изправи и видя, че графинята рязко извърта главата си настрани. Една сълза проблесна на бузата й.

— Върви — отсече лейди Бъруик и Хелън се измъкна от стаята.

 

 

Докато се изкачваше по стълбите, тя усети болката в кръста и умората, която се беше насъбрала в тялото й. Хващаше се периодично за парапета, за да се издърпа нагоре. Полите на роклята й сякаш бяха обвити с олово. Всеки път, когато краката й раздвижваха плата, от него полъхваше неприятна миризма.

Някъде на последните стъпала чу весела музика, която се носеше из въздуха. Познатите звуци идваха от музикалната кутия, която Рис й беше подарил. Беше толкова голяма, че се бе наложило да й осигурят специална маса със специално чекмедже, в което да съхраняват месинговите цилиндри. Хелън последва музиката до всекидневната и надникна вътре.

Пандора забеляза присъствието й, приближи се до вратата и притисна показалец към устните си. Сините й очи проблясваха развеселено.

Двете застанаха на прага, за да гледат как Касандра се поклаща и се върти грациозно в такт с музиката. До нея стоеше Чарити, облечена в бяла долна риза със завързани на раменете презрамки, която й беше абсурдно голяма. Макар да не виждаше Хелън, бе очевидно, че въодушевено подскача с босите си крачета. Беше толкова крехка, че сякаш всеки момент щеше да се понесе във въздуха като глухарче. Но изглеждаше много по-чиста, а косата й беше влажна и сресана, прилепнала към главата й, вместо да стърчи.

В опитите си да имитира Касандра, детето се придвижваше с тромави подскоци и се завърташе, олюлявайки се, като някоя фея бебе. Не спираше да поглежда към Касандра, за да получи окуражаване, сякаш се адаптираше към мисълта да си играе с възрастен.

Гледката ентусиазира Хелън така, както нищо друго не би могло.

Пандора я хвана за ръката и я отведе извън стаята.

— Ела с мен, Хелън — в стаята ти те чака подносът с вечерята. Можеш да се нахраниш, докато те си играят. И те умолявам да се изкъпеш. Не знам каква е тая миризма, но я усещах и от Чарити — сякаш всичките ужасни неща, които съм помирисвала в живота си, са се смесили.

— Как мина измиването?

— Не твърде добре, Хелън — рече навъсено Пандора. — Тя е геологично мръсна. Мръсотията се свлича от нея на пластове. Бихме могли да използваме длето. Не ни позволи да измием косата й както трябва, но установихме, че ако й дадем малка кърпа, с която да закрие очите си, тя навежда главата си назад достатъчно, че да можем да излеем чаена чаша с вода върху нея. Два пъти, само толкова ни позволи. Децата могат да са ужасно упорити.

— Нима? — попита сухо Хелън.

— Изяде цяла купа със супа и малко хляб с масло. Нямаше проблем с чистенето на зъбите й — хареса й вкусът на прахчето за зъби. Венците й са червени и подути, но зъбите са като малки перли. Няма нито един загнил или с дупки, доколкото можах да преценя. Изрязах й ноктите на ръцете и на краката, но мръсотията е проникнала чак под живеца на някои от тях, затова не можах да я стигна. Облече една от ризите ми вместо нощница — завързах й презрамките. Госпожа Абът пере дрехите й. Искаше да ги изгори, но й казах да не го прави, защото няма с какво друго да облечем Чарити.

— Ще й купим дрехи утре — рече разсеяно Хелън.

— Хелън, може ли да те питам нещо?

— Да, скъпа.

— Коя е тя, откъде се взе, защо е тук и какво ще правиш с нея?

Хелън изстена и въздъхна.

— Има толкова много за обясняване.

— Можеш да започнеш, докато си ядеш супата.

— Не, искам да изчакам Касандра. Твърде много е, за да го повтарям два пъти.

След като Хелън се нахрани, изкъпа и преоблече в нощница и халат, тя седна на леглото, а Чарити се сгуши до нея. Двете гледаха как близначките разиграват приказката за трите мечки. Касандра играеше ролята на Златокоска, разбира се, а Пандора играеше всичките мечки. Очарована от приказката и кривенето на близначките, Чарити гледаше с ококорени очи как най-голямата мечка подгонва Златокоска извън стаята.

Когато драмата приключи, малкото момиче дишаше въодушевено и бързо.

— Искам пак, искам пак — извика тя.

— Този път аз ще разказвам — каза Хелън. Близначките се разположиха на леглото, като заеха всеки сантиметър свободно място, а тя започна да разказва приказката колкото се може по-бавно. Гласът й беше успокояващ и нежен и тя виждаше как клепачите на Чарити натежават.

— … и тогава Златокоска легнала в леглото на най-малката мечка… и то било хубаво, меко, чисто легло с ленени чаршафи и одеяло, изтъкано от вълната на пухкава бяла овца. Златокоска отпуснала глава върху възглавницата, напълнена с гъши пух, и си помислила, че сякаш се носи в облаците. Знаела, че ще сънува прекрасни сънища, докато спи в това топло малко легло, а на сутринта ще има хубави неща за ядене и чаша горещ шоколад за коремчето й… — Хелън млъкна, когато видя, че дългите мигли се отпускат, а детската уста леко се отваря.

— Твоята версия е твърде дълга, Хелън — каза Пандора. — Как може човек да остане буден, ако продължаваш да дуднеш така?

Двете се спогледаха усмихнати. Хелън се отдръпна предпазливо от спящото дете и придърпа завивките до раменете й.

— Чарити не се смее — прошепна тя, като гледаше дребничкото, сериозно лице.

— Ще се научи. — Касандра застана до леглото. Протегна ръка и нежно погали с показалец едната миниатюрна тъмна вежда… след което погледна притеснено Хелън.

— Да вървим в стаята ми — рече Пандора. — Имам усещането, че тази приказка ще бъде наистина интересна.

 

 

Хелън започна с намирането на недовършеното писмо в дневниците на майка си и завърши с посещението в сиропиталището. Всяка типична млада дама с високи морални принципи щеше да бъде шокирана и разстроена от подобна история. Но не и сестрите й, които бяха живели твърде дълго извън обществото, за да я приемат със съответния страх и благоговение, или изобщо да не я одобрят. Утешаваше я фактът, че макар да бяха изненадани и загрижени за нея, те посрещнаха спокойно новината.

— Ти все още си ни сестра — каза Пандора. — Няма значение дали от предишния ни ужасен баща или от новия ти ужасен баща.

— Не ми трябваше още един — отвърна мрачно Хелън.

— Хелън, сигурна ли си, че господин Уинтърборн няма да се ожени за теб, когато научи за това? — попита Касандра.

— Няма, и аз не бих искала това от него. Работил е усилено през целия си живот, за да се издигне над произхода си. Обича красивите, фини неща и заслужава съпруга, която да го извиси, а не да го принизи.

— Никога няма да го принизиш — отвърна гневно Пандора.

Хелън се усмихна тъжно.

— Ще бъда свързана със скандал и грозота. Когато хората ме видят с Чарити, ще предположат, че е мое копеле и че сигурно съм я родила в извънбрачни отношения, ще започнат да шушукат, че съпругата на господин Уинтърборн е въртиопашка. Ще се преструват, че го съжаляват, но ще изпитват злобно удоволствие, когато злословят зад гърба му.

— Шушуканията не могат да те наранят — каза Пандора.

Касандра погледна укорително близначката си.

— Шушуканията могат да те изкормят и нарежат като риба.

Пандора се намръщи, но се замисли.

— Факт е — продължи Хелън, — че ще съсипя имиджа на Уинтърборн.

— На мъжа или на магазина? — попита Касандра.

— И на двете. Магазинът му е символ на елегантност и перфекционизъм и аз ще бъда пукнатина в бронята. Повече от пукнатина: с Чарити ще бъдем една огромна зейнала дупка в бронята.

— Кога ще говориш с него?

— Утре, мисля. — Хелън притисна ръка към корема си, сякаш бе усетила пробождане при мисълта да се изправи пред него. — След това ще отведа Чарити в приората Евърсби и ще останем там, докато Катлийн и Девън се върнат от Ирландия.

— Идваме с теб — каза Касандра.

— Не, по-добре да останете в Лондон. Тук има повече развлечения, а и лейди Бъруик се държи добре с вас. Тя силно ви желае успеха. Аз я разочаровах ужасно и тя ще има нужда от вас да й повдигате духа и да й правите компания.

— Ще живеете ли с Чарити в приората Евърсби? — попита Касандра.

— Не — отвърна тихо Хелън. — За всички ни ще бъде по-добре, ако двете с нея живеем някъде надалеч, където никой не ни познава. Освен всичко останало, така ще намалее и вероятността позорът ми да провали шансовете ви за брак.

— О, изобщо не се притеснявай за това — рече откровено Касандра. — Пандора няма изобщо да се омъжва. А аз определено не бих искала мъж, който да ме презира заради това, че сестра ми е въртиопашка.

— Харесва ми тая дума — рече замислено Пандора. — Въртиопашка. Звучи ми като птичка.

— Сигурно ще пее прекрасно — каза Касандра. — Искаш ли да чуеш Хора на въртиопашките в Си минор?

— Не — отвърна Хелън и непочтителността на сестрите й я накара да се усмихне неохотно. — Престанете и двете — опитвам се да бъда мрачна и тъжна, а вие ме затруднявате.

— Няма да живееш много далеч. — Ръцете на Пандора я обгърнаха. — Двете с Чарити ще живеете с мен. Скоро ще започна да печеля пари, много, и ще купя една голяма къща.

Хелън я притисна силно към себе си.

— Мисля, че ще имаш огромен успех — промърмори тя и се усмихна, когато усети, как Касандра ги прегръща и двете.

— Аз също ще живея с вас — рече тя.

— Естествено — отсече Пандора. — Кой има нужда от съпруг?