Лайза Клейпас
Докато свят светува (20)

Глава 20

— Не си кръстосвай краката, Пандора. Заемай целия стол, Касандра, старай се да не подгъваш дантелите на полата си, когато сядаш. — Лейди Бъруик даваше подобни инструкции на близначките по време на следобедния чай с вещината на жена, която беше обучила много млади жени в изкуството на поведението.

Пандора и Касандра полагаха всички усилия, за да изпълняват нарежданията на графинята, макар че после щяха да се оплакват от това как възрастната жена е успяла да превърне приятния ритуал на следобедното пиене на чай в изпитание на издръжливостта им.

Катлийн и Девън успяха да насочат по-голямата част от разговора към една от любимите теми на лейди Бъруик: конете. И двамата Бъруик бяха големи любители на ездата и се занимаваха с обяздването на породисти коне в имението си в Леоминстър. Всъщност точно така се бяха запознали с родителите на Катлийн, лорд и лейди Карбъри, които притежаваха ферма за арабски жребци в Ирландия.

Лейди Бъруик прояви жив интерес, щом разбра, че Катлийн ще наследи поне две дузини чистокръвни арабски жребци и парцел земя, съдържащ училище за езда, конюшни и хиподрум с прилежащите му заградени терени. Въпреки че титлата и земите на лорд Карбъри щяха да преминат у най-близкия му роднина мъж, праплеменник от бащината му страна, фермата беше построена от родителите на Катлийн и не беше наследена.

— Ще уредим три или четири коня да бъдат докарани тук — рече Девън, — но останалите трябва да бъдат продадени.

— Трудно ще се намерят купувачи, които да разбират природата на арабските жребци — каза намръщено Катлийн. — Те се дресират различно от другите породи. Придобиването на арабски жребец от неподходящ човек може да доведе до много проблеми.

— Какво ще правите с фермата? — попита Рис.

— Бих искал да я продам на следващия лорд Карбъри и да се приключва с това — каза Девън. — За нещастие според управителя Карбъри не се интересува от коне.

— Не се интересува от коне? — повтори лейди Бъруик с изумление.

Катлийн кимна мрачно.

— Когато с лорд Триниър пристигнем в Гленгариф, ще разберем какво точно трябва да се прави. Боя се, че ще се наложи да останем там две седмици, за да оправим всичко. Може би дори месец.

Графинята сбърчи вежди.

— Страхувам се, че няма да мога да остана толкова дълго в приората Евърсби.

Уест, който беше седнал колкото се може по-далеч от лейди Бъруик, се обади с неискрен глас:

— О, много лошо.

— Дъщеря ми Бетина ще ражда първото си дете — продължи лейди Бъруик. — Очаква се това да стане скоро и трябва да съм при нея в Лондон, когато започнат родилните мъки.

— Защо не отседнете в Рейвънел Хаус заедно с Хелън и близначките? — предложи Девън. — И там ще можете да ги наглеждате със същата лекота.

Пандора ентусиазирано плесна с ръце.

— Ужасно ще ми хареса, в града има толкова много неща за правене…

— О, кажете да, милейди! — възкликна Касандра и подскочи от вълнение в стола си.

Графинята ги изгледа строго.

— Такова поведение е неприемливо. — Когато момичетата утихнаха съвсем, тя каза на Девън: — Милорд, струва ми се, че това е идеалното решение. Да, така ще направим.

Хелън седеше тихо и неподвижно, но пулсът й се ускори при мисълта за завръщането в Лондон, където щеше да е по-близо до Рис. Не се осмели да го погледне, макар че го чу да говори тихо на лейди Бъруик.

— Ако е удобно, ще ви придружа заедно с момичетата до Лондон.

— Абсолютно, господин Уинтърборн — беше решителният отговор.

— На вашите услуги съм — продължи Рис. — За мен ще бъде привилегия да ви осигуря всичко необходимо, докато сте в града.

— Благодаря — отвърна с достойнство графинята. — Като се има предвид, че предложението идва от човек с вашето положение, осъзнавам, че изобщо не е маловажно. При нужда ще разчитаме на вас. — Тя замълча за миг, за да разбърка още една бучка захар в чая си. — Може би ще ни посещавате от време на време в Рейвънел Хаус.

Рис се усмихна.

— За мен ще е удоволствие. В замяна бих искал да ви поканя в „Уинтърборн“ като мои лични гости.

— В универсалния магазин? — Гласът на лейди Бъруик прозвуча загрижено. — Посещавам само малки магазини, където търговците са запознати с предпочитанията ми.

— Служителите ми ще ви предложат най-голямото разнообразие от луксозни стоки, което сте виждали на едно място. Ръкавици, например — колко чифта биха могли да ви предложат в един малък магазин? Дузина? Две дузини? На щанда за ръкавици в „Уинтърборн“ ще разгледате десет пъти повече, изработени от лъскава ярешка кожа, телешка кожа, велур, кожа от лос, от пекари, от антилопа, дори от кенгуру. — Рис забеляза интереса й и продължи с небрежен тон: — Поне три държави участват в изработването на най-добрите ни ръкавици. Агнешката кожа се обработва в Испания, нарязва се във Франция и се шие на ръка в Англия. Всяка ръкавица е толкова деликатна, че може да бъде сгъната и събрана в черупката на орех.

— Тези предлагате ли ги в магазина? — попита графинята, чиято съпротива определено отслабваше.

— Аха. Имаме осемдесет други отдела, които предлагат стоки от цял свят.

— Заинтригувана съм — призна си възрастната жена. — Но смесването с обикновените хора… тълпите…

— Можете да доведете момичетата след работно време, когато клиентите са си тръгнали — каза Рис. — Ще накарам някои от служителите да останат, за да ви помагат. Ако желаете, личната ми секретарка ще уреди частно посещение на лейди Хелън при шивача на магазина. Вече е време да започне подготовката на чеиза й, нали?

— Дори е закъсняла — каза Катлийн, като погледна въпросително съпруга си.

— Тъй като почти не съм запознат с тези въпроси — отвърна Девън, — ги оставям на твоята преценка.

— Тогава, ако лейди Бъруик и Хелън са съгласни — рече Катлийн, — шивачът на „Уинтърборн“ може да започне работата по чеиза, докато двамата с лорд Триниър сме в Ирландия.

Хелън кимна.

— Ще бъде чудесно. — Тя погледна за миг към Рис и успя да проникне през външното му спокойно лустро. Съдейки по блясъка в очите му, той си правеше най-различни планове.

— Ще помисля по въпроса — отбеляза лейди Бъруик и се намръщи, когато Пандора запляска с ръце по масата от удоволствие. — Дете, не превръщай масата в тамбурина.

Хелън установи, че присъствието на Рис в приората Евърсби й носи едновременно наслада и мъчение. Той беше винаги пред очите й, на една ръка разстояние, но винаги в компанията на други хора. Беше й мъчително трудно да прикрива чувствата си, бясното тупкане на сърцето си всеки път, когато той влизаше в стаята. Никога не беше предполагала колко мощна може да е комбинацията от физическо желание и любов. В един момент я изпълваше меланхолия, когато размишляваше, че времето, прекарвано с него, се изплъзва между пръстите й като фин пясък. Трябваше да му разкаже за баща си… но просто все още не можеше да намери смелост да го направи.

Часовете до полунощ се влачеха бавно, а Хелън крачеше нервно из стаята си в очакване домакинството най-после да се успокои. Накрая забърза боса по коридорите към източното крило, облечена в нощница и халат, с пулсиращи от нетърпение вени.

Стигна до вратата на Рис и тя се отвори пред нея още, преди да я е докоснала, една силна ръка се протегна и я издърпа вътре. Ключът се завъртя в ключалката и Рис я привлече към себе си с тих смях. Хелън беше наелектризирана от близостта му, от агресивния натиск върху корема й. Устните му заглушиха всичките й мисли, когато се впиха жадно в нейните и отключиха вълна от желание, която тя беше неспособна да контролира. Отвръщаше сляпо на целувките му, копнееше отчаяно за тялото му, ръцете й се заровиха в гъстата му коса и придърпаха главата му надолу.

След като я съблече още там, Рис я отнесе в леглото и започна да се наслаждава на тялото бавно, като хапеше и дразнеше с езика си пулсиращите вени на гърлото, гърдите, китките й. Тя почувства докосването на ръцете му между бедрата си. Той разтвори меката й плът и студените му, нежни пръсти докоснаха от двете страни пламналата й женственост. Хелън не спираше да се извива, да се напряга, обгръщаше тялото му с ръце и крака при всяка възможност. Той се съпротивляваше, искаше да играе, да си доставя удоволствие по различни начини, докато единственото, което искаше тя, бе да го почувства в себе си още сега.

Шепотът му се понесе край ухото й като дим.

— Не си достатъчно влажна за мен, cariad.

— Напротив — успя да каже тя задъхано.

— Покажи ми.

След кратко колебание тя сграбчи ерекцията му. Тих стон се отрони от устните й, когато почувства тежкото пулсиране на плътта му, и жезълът му нарасна дотолкова, че вече не можеше да сключи пръстите си около него. Насочи го между бедрата си и потърка главичката му в меките си женствени тъкани, докато тя не заблестя от влага и двамата не се разтрепериха.

Рис влезе с тласък в отвора, разтвори го, убеди плътта й да го приеме. Хелън изви гръб, безпомощна и покорена, погълната единствено от усещането, което я изпълваше. Той сграбчи хълбоците й и бавно я наниза на твърдия си жезъл, а тя издаваше звуци, каквито никога не бе издавала през живота си, стенеше и мъркаше от удоволствие.

Когато изчезнаха и последните тръпки и дишането й се успокои, Рис се претърколи, като я повдигна с лекота. Седна на ръба на леглото, а тя се озова в скута му. Позата беше странна и Хелън обви врата му с ръце, уплашена, че може да падне назад.

Рис я погали успокояващо по гърба. Устните му се впиха в нейните, зъбите му леко гризваха долната устна. Като че ли чакаше нещо. Тя погледна объркано надолу към бунтовната ерекция, притисната между телата им, чудейки се какво се очаква от нея.

Той се засмя тихо и тъмните му очи проблеснаха.

— Приличаш на гълъб, уловен в примка.

Рис обхвана задничето й с ръце, повдигна я и я приближи към себе си.

— Отпусни се върху мен, cariad.

Очите й се разшириха, когато разбра намеренията му.

Вкопчи се в раменете му и се подчини, като се отпускаше внимателно сантиметър по сантиметър. Неспособна да го поеме целия, тя се спря разтревожено. Ръката му веднага я повдигна, облекчавайки вътрешния натиск.

Черните полумесеци на миглите му се спуснаха надолу, контрастът между кожата и веждите му беше поразителен. Ситните капчици пот придаваха на лицето и гърдите му вид на излети от бронз. Той прехапа устни и промърмори нещо на уелски.

— Не разбирам какво казваш — прошепна Хелън.

Той се засмя дрезгаво.

— Така е по-добре. Направих ти комплимент — но доста грубичък. Хвани се за мен. — Той се отпусна назад и се облегна на лакти, като я положи върху тялото си. — Така по-добре ли е?

Хелън кимна с облекчение. В тази поза можеше да контролира навлизането му. Колко невероятно бе усещането да има цялата тази мощ под себе си, обхванала тялото му между краката си.

Очите му проблеснаха предизвикателно и бедрата му се повдигнаха нагоре в игриво подканяне.

Хелън се движеше предпазливо, надигаше се и се отпускаше, затаяваше дъх при всяко плъзване в нея. Той беше търпелив, позволяваше й да експериментира, а нейното сърце биеше като механичен чук под дланите му. Тя установи, че плъзгането напред-назад предизвиква горещи вълни, които я обливаха цялата. Съдейки по страстните му стонове, на него също му харесваше. Всеки път, когато се накланяше достатъчно напред, устните му улавяха зърната на гърдите й и тя намери удоволствие в това да го дразни, като понякога му позволяваше да получи онова, което иска, а понякога се отдръпваше. Лентата падна от косата й и потокът от сребристи кичури гъделичкаше лицето и гърдите му.

— Харесва ти да ме измъчваш — каза Рис, притворил очи от удоволствие.

— Да. — Всъщност беше забавно, изключително, вълнуващо забавно, както никога не си беше представяла.

Лека усмивка трепна на устните му и бързо се скри, когато тя се отпусна по-рязко и му позволи да я изпълни. Той започна да реагира по-силно на ритъма й, ръцете му се вкопчиха в завивките. Хелън обожаваше да го гледа изгубен в страстта, главата му отметната назад, изпънал силната си шия, с издути гръдни мускули. Обзе я силно чувство и тя отпусна треперещото си тяло върху неговото. Той продължи да тласка, движенията му станаха отривисти и силни, и той свърши с един силен тласък, който отлепи бедрата му и почти целия му гръб от леглото.

Щом се съвзе, отново се отпусна на леглото и отметна с трепереща ръка косата на Хелън назад, за да погледне лицето й.

— Бях ли твърде груб, cariad?

— Не. — Хелън се изпъна с наслада върху тялото му. — А аз?

Той се засмя и се отпусна.

— Аха, не ме ли чу да моля за милост?

— Това ли правеше? — Тя се наведе и погали устните му със своите. — Мислех си, че ме подтикваш да бързам.

Устните му се разтеглиха в мързелива усмивка.

— По-малко и от двете — призна си той и я придърпа до себе си.

Двамата разговаряха лениво известно време, докато нощта ги обгърна и сенките се стаиха по ъглите.

— Успя да очароваш лейди Бъруик въпреки нежеланието й — каза Хелън и полегна върху гърдите му, докато той седеше облегнат на таблата на леглото. — Мисля, че те покани да ни посетиш в Рейвънел Хаус, преди да е осъзнала, какво прави.

Топлата му длан се отпусна върху ръката й.

— Ще ви посещавам толкова често, колкото ми позволи.

— След онова, което й каза за ръкавиците, съм сигурна, че ще поиска да види „Уинтърборн“. Откъде знаеш с какво можеш да я изкушиш?

— Повечето жени на нейната възраст щом влязат в магазина, отиват първо на щанда с ръкавици.

— А жените на моята възраст на кой щанд отиват?

— Парфюми и помади.

Хелън се развесели.

— Знаеш всичко за жените, нали?

— Не бих казал, cariad. Но знам за какво обичат да харчат парите си.

Хелън се извърна настрани и отпусна глава на рамото му.

— Ще убедя лейди Бъруик да те покани на вечеря веднага щом се настаним в Лондон. — Тя въздъхна. — Ще ми бъде много трудно да те виждам и да се държа официално.

— Аха, и ще трябва да държиш ръцете си в скута си.

Тя се усмихна и го целуна по гърдите.

— Ще се опитам.

Рис се умълча за миг, преди да осече рязко:

— Не ми харесва връзката между лейди Бъруик и Ванс. Ще кажа на Триниър да й съобщи, че не желая Ванс да се доближава на по-малко от миля от близначките.

Хелън се опита да запази спокойствие, макар думите му да я вледениха. Да срещне истинския си баща — мисълта, за което я ужасяваше, но същевременно я изпълваше с любопитство. Беше ли грешно да си любопитен?

— Не, и аз не бих го искала. — Сърцето й започна да бие неприятно бързо. — Господин Ванс има ли семейство?

— Съпругата му умря от пневмония миналата година. Нямат живи деца — всичките бяха мъртвородени. Останалите му роднини живеят далеч на север и обикновено не идват в града.

— Каква ирония, че има незаконна дъщеря от съпругата на приятеля ти, а няма свои законни. — Изпълни я тъга. — Чудя се дали горкото мъниче е оцеляло.

— По-добре да не е — отвърна Рис с равен тон. — Всяко негово дете е демонско изчадие и не става за нищо.

Хелън се вцепени, макар да разбираше причините му да каже нещо такова.

В културата им кръвта беше всичко. Самото общество беше основано на принципа, че произходът на човек определя целия му живот — морала, характера, интелигентността му, статуса, всичко, което някога ще постигне. Хората не можеха да се откажат от кръвта на предците си — бъдещето им вече беше определено от миналото. И затова бракът на човек със синя кръв и такъв с ниско обществено положение се смяташе за деградация. Затова един преуспял, издигнал се сам човек с петстотингодишно нисше потекло никога нямаше да бъде уважаван толкова, колкото един благородник. Затова хората смятаха, че престъпниците, лудите и глупаците могат да създадат само себеподобни.

Кръвта ще покаже.

Рис усети промяната в настроението й, положи я в леглото и се наведе над нея.

— Какво има?

Тя не бързаше с отговора си.

— Нищо, просто… това прозвуча наистина коравосърдечно.

Рис помълча за миг.

— Не ми харесва онази моя страна, която се проявява заради Ванс, но нищо не мога да направя. Повече няма да говорим за него.

Докато Рис се настаняваше до нея, Хелън затвори очи и преглътна сълзите си. Ужасно й се искаше да може да разговаря с някого за получилата се ситуация. Някой, освен Куинси, който ясно беше изразил мнението си. Искаше й се да може да се довери на Катлийн. Но тя и без това си имаше достатъчно притеснения, а и в нейното състояние нямаше нужда от допълнителни.

Мислите й бяха прекъснати от Рис, който я привлече към топлото си тяло.

— Сега си почини, скъпа — прошепна той. — Обещавам ти, че когато се събудиш на сутринта, твоят избухлив звяр отново ще се е превърнал в мъж.