Лайза Клейпас
Изкушение (28)

Глава 28

Пътуването с влак до Лондон продължи изумителните два часа, поне четири пъти по-бързо, отколкото ако бяха пътували с карета. Това се оказа добре за тях, тъй като скоро стана ясно, че семейство Рейвънел не понася добре пътуването.

Пандора и Касандра бяха изключително възбудени, тъй като никога преди не бяха стъпвали във влак. Те не спираха да бърборят и да възклицават, стрелкаха се по перона като гълъби, които търсят трохи, молеха Уест да купи железопътните издания на популярни романи — само по един шилинг парчето — и сандвичи, опаковани в симпатични малки картонени кутии, и кърпички, върху които бяха щамповани пасторални сцени. Натоварени със сувенири, те се качиха във вагона първа класа и настояха да опитат всяка една седалка, преди да изберат предпочитаните.

Хелън беше настояла да вземе една от посадените в саксия орхидеи, като дългото й, крехко стебло беше привързано с панделка за тънка пръчка. Орхидеята беше от редкия и изключително чувствителен вид Синя ванда. Въпреки че преместването нямаше да й се отрази добре, Хелън смяташе, че е по-добре да я вземе със себе си в Лондон. Държа орхидеята в скута си през целия път, погълната от пейзажите, които преминаваха покрай прозореца.

Скоро след като влакът напусна гарата, Касандра се опита да чете един от романите и това й докара гадене. Тя затвори книгата и се отпусна на седалката със затворени очи, като простенваше всеки път, когато влакът се залюляваше. Пандора, от друга страна, не можеше да седи на едно място повече от няколко минути, скачаше на крака, за да провери какво е усещането да си прав в движение, и се опитваше да разглежда пейзажите от различните прозорци. Но най-ужасният пътник се оказа Клара, камериерката на дамите, чийто страх от скоростта на влака устоя на всички опити да я успокоят. При най-малкото тръсване или разклащане тя крещеше от страх, докато Девън не й даде малка чашка с бренди, за да успокои нервите й.

— Казах ти, че трябваше да я оставим във втора класа, заедно със Сътън — обърна се той към Катлийн.

През седмицата, последвала случката в трапезарията, и двамата старателно се избягваха колкото се може повече. Когато бяха заедно, както сега, се държаха изключително учтиво един с друг.

— Мислех, че с нас ще се чувства в безопасност — отвърна Катлийн. Погледна през рамо и видя, че Клара спи с отпусната назад глава и полуотворена уста. — Като че ли се почувства по-добре след глътка бренди.

— Глътка? — Той я изгледа мрачно. — Досега е изпила поне половин водна чаша. Пандора й сипваше по малко през последния половин час.

— Какво? Защо не ми каза нищо?

— Защото така й затвори устата.

Катлийн скочи от мястото си и бързо отиде да вземе гарафата от Пандора.

— Скъпа, какво правиш с това?

Момичето я погледна важно.

— Помагам на Клара.

— Много мило от твоя страна, но тя пи достатъчно. Не й давай повече.

— Не знам защо й се приспа толкова. Аз изпих почти същото количество лекарство като нея, а ни най-малко не се чувствам уморена.

— Пила си от брендито? — обади се Уест от другия край на вагона и повдигна вежди.

Пандора стана и отиде до отсрещния прозорец с изглед към някогашно келтско селище и ливада, на която пасяха крави.

— Да, когато преминавахме по моста над водата, почувствах леко притеснение. Но след това изпих една доза и ми подейства доста отпускащо.

— Така е — каза Уест, като погледна към полупразната бутилка в ръката на Катлийн, преди отново да се обърне към Пандора. — Ела, седни при мен, скъпа. Докато стигнем Лондон, ще си мъртвопияна като Клара.

— Глупости. — Пандора се тръсна на седалката до него и продължи да спори и да се киска, докато накрая не отпусна глава на рамото му и не захърка.

Най-накрая пристигнаха в едното от двете депа на станция Ватерло, което беше претъпкано с хиляди пасажери, търсещи своята платформа за отпътуване. Девън се изправи, разкърши рамене и каза:

— Кочияшът и каретата ще ни чакат пред депото. Ще изпратя някой да помогне на Клара. Всички останали не се отделяйте един от друг. Касандра, дори не си помисляй да търсиш дреболии или книги. Хелън, дръж здраво орхидеята, в случай че някой се блъсне в теб, докато вървим през тълпата. Що се отнася до Пандора…

— Аз ще се погрижа за нея — увери го Уест и издърпа клюмналото момиче на крака. — Събуди се, дете. Време е да слизаме.

— Заплитат ми се краката — промърмори Пандора, заровила лице в гърдите му.

— Прегърни ме през врата.

Тя го погледна с присвити очи.

— Защо?

Уест беше едновременно развеселен и раздразнен.

— За да мога да те сваля от влака.

— Обичам влаковете. — Пандора изхълца, когато той я повдигна на ръце. — О, носенето е много по-приятно от ходенето. Чувствам се толкова замаяна…

Групата успя някак си да излезе от депото без злополуки. Девън изпрати носачите да натоварят багажа им в каруцата, която щеше да следва каретата. Сътън неохотно се зае с Клара, която беше готова да се гътне настрани като торба с боб, когато я настаниха до него на капрата.

Семейството се качи в каретата, а Уест избра да седи отгоре при кочияша. Когато напуснаха депото и се отправиха към моста Ватерло, към мъглата с цвят на пемза се прибави и ситен дъждец.

— Братовчедът Уест няма ли да се чувства неудобно горе в това време? — попита загрижено Касандра.

Девън поклати глава.

— Градът действа ободряващо на Уест. Той ще иска да огледа хубавичко всичко.

Пандора се размърда и седна, за да разгледа пейзажа.

— Мислех си, че улиците ще имат каменен паваж.

— Някои имат — отвърна Девън. — Повечето са павирани с дървени блокове, които осигуряват по-добра опора за краката на конете.

— Колко са високи сградите — отбеляза Хелън, обгърнала покровителствено орхидеята с ръка. — Някои от тях имат поне по седем етажа.

Близначките притиснаха носове към прозорците и очите им поглъщаха алчно гледката.

— Момичета, воалите ви… — започна Катлийн.

— Оставете ги да гледат — прекъсна я тихо Девън. — Това е първата им среща с града.

Тя се подчини и се отпусна на седалката си.

Лондон беше град на чудеса, оживяваха хиляди миризми и гледки. Въздухът беше наситен с лая на кучета, потракването на конски подкови и блеенето на овце, стърженето на колелата на карети, плачът на цигулки и воят на улични органи, фрагменти от песните на улични търговци и певци, хиляди гласове, които спореха, пазаряха се, смееха се и си подвикваха един на друг.

Коли и коне се движеха по улиците в енергичен поток. Алеите бяха препълнени с пешеходци, които крачеха по сламата, пръсната по пътеките и пред магазините, за да абсорбира влагата. Имаше безброй амбулантни търговци, търговски представители, безделници, аристократи, жени в най-различни облекла, коминочистачи с опърпаните им четки, ваксаджии, които носеха сгъваеми пейки и кибритопродавачки, които носеха вързопите с кутийки на главите си.

— Не мога да реша на какво ми мирише въздухът — отбеляза Касандра, когато смесицата от миризми се промъкна през процепа на плъзгащото се прозорче под пейката на кочияша. Усещаше се дим, сажди, коне, тор, мокри тухли, осолена риба, червено месо от кланицата, прясно опечен хляб, горещи наденички, мазни тапи тютюн, човешка пот, сладки аромати на восък, сало и цветя, и металическия вкус на парни машини. — Как би го определила, Пандора?

— Мирисограбващ — рече Пандора.

Касандра поклати глава с унила усмивка и прегърна сестра си през раменете.

Макар димната мъгла да караше улиците и сградите да изглеждат сиви, навсякъде се забелязваше изобилие от цветове. Улични продавачи бутаха колички с цветя, плодове и зеленчуци покрай магазини с изрисувани висящи табели и живописни витрини. Между каменните къщи с колонади и парапети от ковано желязо се виждаха малки красиви градинки и алеи.

Каретата зави по Риджънт Стрийт, където модно облечени мъже и жени се разхождаха покрай поредицата от магазини и клубове с величествени фасади. Девън се пресегна, отвори прозорчето на покрива и извика на кочияша:

— Мини по Корк Стрийт, покрай градините Бърлингтън.

— Да, милорд.

След като седна отново на мястото си, Девън каза:

— Леко ще се отклоним от пътя. Помислих си, че ще ви хареса да минем покрай „Уинтърборн“.

Пандора и Касандра изпискаха от удоволствие.

Когато завиха по Корк Стрийт, наситеният трафик от коли принуди каретата да се движи със скоростта на охлюв покрай непрекъснатата редица от сгради с мраморни фасади, която продължаваше по цялата пресечка. Ротондата с цветни стъкла в центъра се извисяваше с пет метра над останалите.

Фасадите, които гледаха към улицата, притежаваха най-големите прозорци с дебели стъкла, които Катлийн беше виждала някога, и хората се тълпяха пред тях, за да разглеждат изложените стоки. Колонади и сводести прозорци красяха горните етажи, а над триредовия парапет на покрива се извисяваше поредица от стъклени квадратни куполи. За подобна масивна сграда, тя притежаваше изумително леко и въздушно излъчване.

— Къде е магазинът на господин Уинтърборн? — попита Катлийн.

Девън примигна така, сякаш въпросът го бе изненадал.

— Всичко това е „Уинтърборн“. Изглежда като няколко сгради, но всъщност е една.

Тя гледаше изумено през прозореца. Огромната сграда заемаше цялата улица. Беше твърде голяма, за да се впише в досегашните й разбирания за „магазин“… Сама по себе си беше цяло кралство.

— Искам да го посетя — натърти Касандра.

— Не и без мен — възкликна Пандора.

Девън не каза нищо, само се взря в Хелън, сякаш се опитваше да разгадае мислите й.

Накрая стигнаха до края на Корк Стрийт и поеха по Саут Одли Стрийт. Приближиха до голяма и красива къща, оградена от внушителна желязна ограда и каменен портал. Конструкцията й приличаше толкова много на приората Евърсби, че Катлийн веднага разбра, че е собственост на Рейвънелови.

Каретата спря и близначките едва не изскочиха от нея още преди лакеят да им помогне.

— Никога ли не сте идвали тук? — обърна се Девън към Катлийн, докато влизаха вътре.

Тя поклати глава.

— Видях я веднъж отвън. Не е прилично да търсиш неженен мъж в дома му. Двамата с Тео планирахме да отседнем тук след края на лятото.

Фоайето се изпълни с шум; слугите разтоварваха багажа от каруцата и придружаваха членовете на семейството до стаите им. Катлийн хареса успокояващата атмосфера на къщата с нейните солидни традиционни мебели и подове от гравирани дъбови и черешови дъски, и стени, украсени с картини на стари майстори. На втория етаж се намираха спалните, имаше антре и малка гостна стая. По-късно щеше да разгледа третия етаж; Девън й беше казал, че той е зает изцяло от разкошна бална зала с двукрила врата, през която се излизаше на външен балкон.

Но засега предпочиташе да се прибере в стаята си и да се освежи след пътуването.

Докато Девън я съпровождаше до втория етаж, Катлийн осъзна, че във въздуха се носи странна ефирна музика. Деликатните нотки не идваха от пиано.

— Какъв е този звук? — попита тя.

Девън поклати глава с изненадано изражение на лицето.

Двамата влязоха в гостната, където Хелън, Касандра и Пандора се бяха събрали около малка правоъгълна маса. Лицата на близначките грееха от възбуда, а Хелън гледаше равнодушно.

— Катлийн — възкликна Пандора, — това е най-красивото, най-изобретателно нещо, което си виждала някога!

Тя видя музикална кутия, която беше дълга поне метър и висока трийсетина сантиметра. Върху масичка лежеше лъскава кутия от палисандрово дърво, лакирана и инкрустирана със злато.

— Да опитаме друг! — Касандра отвори чекмеджето на масичката.

Хелън бръкна вътре и извади месингов цилиндър, чиято повърхност беше обсипана със стотици мънички топлийки. Вътре лежаха още няколко цилиндъра, подредени в лъскава редичка.

— Виждаш ли? — каза въодушевено Пандора на Катлийн. — Всеки цилиндър свири различна музика. Можеш да избираш какво искаш да слушаш.

Катлийн поклати глава, възхитена.

Хелън постави нов цилиндър в кутията и дръпна месинговата ръчка. Разнесе се бързата, жизнерадостна мелодия на увертюрата към операта „Вилхелм Тел“ и накара близначките да се засмеят.

— Произведено в Швейцария — отбеляза Девън, загледан в табелката от вътрешната страна на капака. — На всички цилиндри има увертюри към опери. Целувката, Зампа…

— Но откъде се е взела? — попита Катлийн.

— Очевидно е била доставена днес — каза Хелън със странно приглушен глас. — За мен. От… господин Уинтърборн.

Всички се умълчаха.

Хелън вдигна една сгъната бележка и я подаде на Девън. Макар да изглеждаше спокойна, в очите й проблясваше объркване.

— Той… — започна тя смутено, — тоест, господин Уинтърборн… като че ли смята…

Девън срещна смело погледа й.

— Дадох му позволение да те ухажва — рече твърдо той. — Само ако го пожелаеш. Ако ли не…

— Какво? — изригна Катлийн, изпълнена с гняв. Защо Девън не й беше споменал нищо за това? Сигурно е знаел, че ще възрази.

И всяка костичка в тялото й се противеше на това. Уинтърборн изобщо не беше подходящ за Хелън. Всеки можеше да го види. Бракът с него щеше да я принуди да свикне с живот, който й беше напълно чужд.

Увертюрата на „Вилхелм Тел“ продължаваше да звучи в стаята с отвратителна бодрост.

— В никакъв случай! — сопна се Катлийн на Девън. — Кажете му, че сте променили мнението си.

— От Хелън зависи да реши какво иска — отвърна спокойно той. — Не от вас. — С упорито изпъкналата си челюст той изглеждаше точно като арогантния задник, с когото се беше запознала първия път.

— Какво ви обеща Уинтърборн? — попита настоятелно тя. — Какво ще спечели имението, ако той се ожени за Хелън?

Очите му бяха студени.

— Ще го обсъдим насаме. Има кабинет на първия етаж.

Хелън понечи да се присъедини към тях, но Катлийн я спря с нежно докосване по ръката.

— Скъпа — рече напрегнато тя, — моля те, остави ме първо да поговоря с лорд Триниър. Има някои лични неща, които искам да го питам. Двете с теб ще поговорим след това. Моля те.

Хелън се замисли, без да мига, бледите й очи проблясваха. Когато заговори, гласът й беше равен и спокоен.

— Преди да обсъждате каквото и да било, искам да изясня нещо. Скъпа моя Катлийн, аз ти вярвам и те обичам като сестра и знам, че изпитваш същото към мен. Но смятам, че разглеждам ситуацията по-прагматично от теб. — Погледът й се отмести към Девън и тя продължи: — Ако господин Уинтърборн наистина възнамерява да ми предложи… това е нещо, което не мога да отхвърля с лека ръка.

Катлийн преглътна мълчаливо гнева си. Опита се дори да се усмихне, но лицето й беше като вкаменено, затова просто потупа Хелън по ръката.

Обърна се и излезе от стаята, следвана по петите от Девън.