Лекси Блейк
Без милост (15)

14.

Две седмици по-късно Ели се взираше в зърнеста снимка.

Бяха изминали четиринадесет дни от брака й с Райли и тя се чувстваше различно. Не беше сигурна, че е за добро. Беше спокойна. Предстоеше й изслушване в съда, но тя не заспиваше изтощена от плач всяка нощ както си представяше.

Да, викаше името на Райли, но крещеше от страст. Този мъж ставаше все по-изобретателен и проявяваше творчество, а сега, след като бе доказал, че може да спи с друг човек, изглежда, бе забравил всичките си досегашни навици и прекарваше нощите, обвит около нея.

— Успях да се сдобия с това от охранителната камера срещу банката на Бахамите, където е открита сметката. — Кейс стоеше зад нея, останалите членове на семейството се бяха разположили около това, което тя сега наричаше маса за военни съвещания. Беше тежка дървена мебел, която спокойно можеше да краси щабквартирата на Уинстън Чърчил или Франклин Делано Рузвелт. Нямаше да се изненада, ако Дрю бе открил и купил антиката на някой търг. Този мъж имаше склонност към театралните ефекти.

— Не мога да я видя добре. — Очевидно беше жена, но беше с широкопола шапка и големи слънчеви очила. Дори не можеше да определи цвета на косата й.

— Тази фотография ли е най-добрата, с която разполагаме? — поклати глава Хач. — Лесно би могла да бъде Ели.

— Прекалено е слаба, за да е Ели — възрази Бран.

Ели за миг погледна нагоре и видя, че Райли я наблюдава напрегнато.

Този мъж, изглежда, винаги я дебнеше. Щом вдигнеше поглед, пронизващите му очи бяха вперени в нея, застанал нащрек, за да предугади всяко нейно желание. Винаги беше наблизо. Един ден едва не се спъна на стълбището и Райли тутакси изникна отнякъде, за да я подхване и задържи на крака.

— Разбира се, че не е Ели. Трябва да проучим жените от обкръжението на Касталано, за да разберем коя би могъл да използва — рече съпругът й с тъжна усмивка.

Да, тази тъжна усмивка започваше да я разстройва.

Бяха изминали две седмици, откакто се бе омъжила за този мъж, и вече усещаше неумолимото тиктакане на часовника. Съгласно тяхното споразумение, разполагаше с две седмици, преди да се изнесе от тук. Можеше да се върне в апартамента си. Ченгетата бяха взели всичко, от което се нуждаеха за разследването. Райли щеше да плаща вноските по ипотеката, тъй като сметките й бяха замразени. Можеше да се върне в дома си и да се опита отново да изгради живота си.

Младата жена вече свикна да не живее сама. Свикна да влиза в кухнята по което и да е време на деня и да заварва някого, с когото да си поговори или да играе военни игри със своите девери през нощта.

Всичко, изглежда, се нареждаше така, както Райли се надяваше. Но тя имаше изненада за него.

Въпреки всичко щеше да си тръгне. Нямаше да започне нов живот с човек, който можеше да я предаде. Колкото и да се бе привързала към тези хора, не можеше да забрави, че те бяха причината да се озове тук. Те имаха да вършат работа и щяха да стъпчат всеки, който застане на пътя им.

— Ние знаем, че не е Ели — въздъхна Дрю. — Проблемът е, че властите няма да приемат като надеждна защита вярата ни в доброто сърце на Ели. Някой е открил сметка на нейно име.

— А имаме само тази неясна снимка на жената, която го е направила. — Кейс се потърка между веждите. Тя беше сигурна, че работи извънредно не само по един проблем. — Изпратих един от хората ми на Бахамите, за да проучи на място. Дори платихме на една банкова служителка, за да ни даде някаква информация, и никак не ни излезе евтино. Тя не си спомни много, тъй като са минали няколко години. Клиентката е имала редовни лични документи и оттогава не се е появявала в банката. Те не заснемат посетителите, нито пазят записи от охранителни камери. Като повечето банки от този тип, и тази съществува благодарение на конфиденциалността.

— И избягването на данъци. — Това навярно щеше да е поредното обвинение, с което трябваше да се справи. Ели сведе отново поглед към фотографията, опитвайки се да си представи коя би могла да бъде жената. — Секретарката на Касталано е на шестдесет и две. Жената на снимката изглежда доста по-млада.

— Да, бих казала, че е на средна възраст — съгласи се Мия. — И не можем да разчитаме на това, че е била една от служителките. Касталано е много хитър. Конкретно тази сметка е открита, преди бащата на Ели да почине, веднага след като тя е постъпила в „Страткаст“. Дали бихме могли да допуснем, че Стратън би могъл да е открил сметката? Двамата с Касталано са били партньори от много дълго време. Заедно са извършили едно престъпление. Защо да не извършат и второ?

Ели ненавиждаше мисълта, че баща й би могъл да я натопи, но трябваше да бъде разумна.

— Възможно е баща ми и Касталано да са действали заедно. Те са от тези мъже, които гледат на една публична компания като на частен източник на доходи. И той не би се поколебал да натопи мен за техните измами.

Райли се намръщи, докато сочеше снимката.

— Има ли някаква вероятност тази жена да е сестра ти?

В очите й запариха сълзи, но Ели побърза да ги сподави. Единствено истината имаше значение.

— Всичко е възможно. Бях смаяна, когато баща ми й остави акциите. Всички трябваше да бъдат мои. Той не й вярваше, че няма да ги продаде, както не вярваше, че ще запази и попечителския си фонд. Баща ми може и да изпитваше по-голяма привързаност към Шари, но отлично знаеше какво представлява.

— Смяташ, че акциите са били заплащане за това, че се е представила за теб? — попита Бран със съчувствена нотка в гласа. — Защото не съм сигурен дали твоята сестра би приела това като истински подкуп. Навярно би оценила много повече няколко чифта дизайнерски обувки.

— Спести си сарказма, Бран — скастри го Хач.

Бран сви рамене.

— Е, аз се запознах с нея. Аз заведох нея и онзи кретен на летището. Тя е тъпа като талпа. Човече, на Ели се е паднал всичкият мозък и всички готини извивки. Едно момиче трябва да похапва повечко бургери.

— Няма да е зле, ако престанеш да коментираш извивките на съпругата ми — изстреля Райли. — Но си прав за сестра й. Не съм сигурен, че някой със здрав разум би я избрал за прикритие на престъпление.

Да, реализмът беше важен.

— Баща ми може и да направи нещо подобно, но Шари определено щеше да ми каже. Тя не може да сдържи злобния си език, а това е нещо, което би ме засегнало. Тя е кучка, но предсказуема кучка.

Дрю се изправи на стола.

— Добре. Все още нямаме никаква представа къде може да е сорсът. Не сме се придвижили по въпроса дори на сантиметър. Дори проникнах в базата данни на „Страткаст“, но не открих нищо, което би могло да прилича на сорса на баща ми.

— През последните двадесет години първоначалният сорс е претърпял промени, но аз съм сигурна, че ти знаеш това. Някои компании запазват оригиналния софтуер и го надграждат, но преди около седем години ние го осъвременихме със съвсем нов. Техниката се променя много бързо. Аз мога да предоставя програмата, която въведохме тогава.

Дрю отхвърли идеята.

— Аз вече я проучих. Ти си права. Програмата е толкова променена, че почти не е останало нищо от тази на баща ми. Двадесет години в техниката са като сто в останалите области.

Все едно имаха труп, който толкова се бе разложил, че никой не можеше да го идентифицира. Ели долови обзелото ги всеобщо отчаяние.

Райли сложи ръка върху нейната. Ако тя бе започнала да усеща по-силните емоции на своите девери, Райли бе станал експерт по нейните. Толкова лесно отгатваше чувствата й. Знаеше кога да улови ръката й и да я заведе на някое уединено място, защото тя не можеше да издържи и секунда повече насаме с мислите си и се нуждаеше за малко да забрави за всичко. Тогава той й даваше тялото си, успокоението да усеща топлата му кожа до нейната.

Ели отдръпна ръката си.

Как щеше да живее без него?

— Ще отида в дома на сестра ми. — Беше го обмислила дълго и съсредоточено. — Ще се срещна за час с Лили, за да пийнем по нещо, а после ще отида в жилището на Шари. Знам, че е взела някои вещи на татко. Може би ще успея да открия нещо. След като тя е извън страната, мога да претърся дома й на спокойствие. Ако и за миг заподозре, че търся нещо, вечно ще ни шантажира с него.

— Мислех, че тя е живяла с баща ви до смъртта му. — Кейс се зарови в бележките си, сякаш бе изненадан, че е пропуснал нещо.

— Така е, но скоро след това се изнесе да живее с Колин. Използва своята половина от продажбата на жилището на татко, за да купи апартамент в Горен Ист Сайд. Взе всичко ценно, до което успя да се докопа. — Сестра й не я бе попитала дали тя не желае да си поделят мебелите. Просто бе наредила на хамалите да изнесат всичко.

Навярно след това постепенно бе продала по-ценните вещи.

— Е, надявам се, че скоро ще се натъкнем на някаква следа, защото двамата с Кейс сме в задънена улица — призна Мия. — Баща ти не е имал любовница в края на живота си. Така че няма с кого да поговорим. Оставил е всичко на теб и на сестра ти.

— И не успяхме да открием дали е наел склад или сейф в банка. Опитахме всичко, за което успях да се сетя — обобщи Кейс. — Ако е скрил някъде сорса, се е постарал никой да не го намери.

— Защо Касталано не знае къде е? — попита Бран. — Двамата са били партньори. Не трябва ли и двамата да имат копие?

— Баща ми е поел голяма част от техническата страна на нещата в „Страткаст“, докато Стивън и Патриша са се занимавали с инвестициите и капиталовложенията за новите разработки. След напускането на Патриша те си поделили ролите и аз подозирам, че в един момент баща ми е взел сорса, за да държи всички в ръцете си.

Това бе напълно възможен сценарий, след като познаваше жаждата за власт на баща си и дълбоката му убеденост, че винаги трябва да има резервен план.

Ели смяташе, че е параноик, но след като вече знаеше истината, не можеше да не признае прозорливостта на стария козел. Той е бил прав за Стивън.

Той ще те преследва. Винаги ще ни преследва. Не мога да избягам от това, което направих. Но и той не може. Греховете му ще запълнят пещера. Тъмна пещера. Разбираш ли? Ти си единствената достатъчно умна, за да разбереш.

Ели потрепери, докато си припомняше думите на баща си. Вече беше много болен. Ракът почти го бе довършил и той беше на морфин, но не спираше да говори.

Направих го заради нея. Сега я ненавиждам. Онзи кучка ни вкара в ада, а след това много бързо се изниза. Да я убия. Трябваше да я убия.

Баща й наистина ненавиждаше Патриша Кейн.

— Мисля, че баща ми е имал връзка с Патриша — каза тя. — Не знам дали това може да помогне, но когато умираше, говореше, че е направил всичко заради жена, а тя го е изоставила.

Хач се намръщи.

— Не мога да си представя Фил и Пат заедно. Знам, че външно тя е красива, но е най-студената и безчувствена жена, която съм срещал в живота си.

— Омъжвала се е три пъти — изтъкна Райли. — Изглежда, има мъже, които не я смятат за студена и безчувствена.

— Това бяха много внимателно избрани съпрузи — възрази Хач. — Дори за първия си съпруг се омъжи заради връзките му. Да не би да казваш, че Фил може да й е дал сорса?

— Не — призна тя. — Той я ненавиждаше. Просто се опитвам да разсъждавам. През онези последни дни той беше много по открит и честен към мен, отколкото през целия си живот. За съжаление, беше прекалено упоен, затова не всичките му приказки имаха смисъл.

— Напиши подробно всичко, което си спомняш — рече Дрю и стана на крака. — Двамата с Райли имаме насрочен разговор по телефона с Гарисън относно твоите и неговите акции на „Страткаст“. Гарисън е намерил експерт, който смята, че е докопал вратичка, която ще ни даде още месец или почти толкова.

— Не че това означава нещо — уточни Райли мрачно. — Касталано е открил нови начини да държи ниска цената на акциите. Публикувал е доклад, според който „Страткаст“ ще съкрати двадесет процента от служителите си.

Кръвта на Ели кипна. Нямаше причина да го прави. По-скоро обратното — трябваше да назначава нови служители.

— Този мръсник. Прави го, за да ми въздейства.

— Вече е уволнил Дарвиш — каза Дрю, без никакво съчувствие. — Той си е тръгнал рано тази сутрин.

Ели стисна ръце в юмруци.

— Това ще ни върне с месеци назад. Никога няма да мога да намеря някой с неговите възможности.

— Изпратих лимузина, за да го посрещне. Предложена му е работа в „4Л“ с условието, че ако ти застанеш начело на компанията като изпълнителен директор, той ще може да се върне на старата си работа в „Страткаст“. Беше непреклонен по въпроса, че предпочита да работи с теб — обясни Дрю.

— Тя е любимата опитомителка на гениите — кимна към нея Бран.

— Очевидно това не е много далеч от истината — додаде Хач. — Никой ли още не й е казал?

— О, Боже. — В съзнанието й изникна най-лошият сценарий. — Целият Отдел по НИРД ли е напуснал?

— О, не, макар че трябва да очакваш, че ще бъдат уволнени, ако Касталано открие какво са направили — подхвана Райли. — Исках да запазя добрите новини за накрая. Напоследък са толкова малко. Онзи запис, който Касталано има и на който се вижда как бърникам в калибровъчните устройства, най-мистериозно е изчезнал и от ФБР, и от „Страткаст“. Напоследък информацията е само електронна. Агентът е проявил мързел. Копирал я е само върху локалната мрежа, но никъде другаде.

Мия се извърна към съпруга си.

— Освен ако Кейс не го е направил. „Маккей-Тагарт“ разполагат с няколко изключително способни хакери в екипа си. Подвизават се като специалисти по комуникациите.

— Не знам — Изражението на Кейс беше абсолютно непроницаемо. — Но нещо подобно би могло потенциално да се случи, ако някой от стария екип на Ели по НИРД се обади и предложи помощта си, защото очевидно има цели отдели в „Страткаст“, които се опитват с всички сили да стъжнят живота на Касталано. Не че аз мога да потвърдя или отрека нещо.

Ели отново преглътна сълзите си, но този път по различна причина. Все още имаше приятели. Когато си тръгне от тук, можеше да има свой живот. Не се нуждаеше от тези хора.

Тя просто ги искаше.

Младата жена пое дълбоко дъх и пропъди мисълта. Още две седмици и тогава щеше да се прибере у дома и да обмисли положението си. Не можеше да взема решения, докато бе заключена в тайната щабквартира на семейство Лолес. Беше прекалено навътре в ситуацията, за да я анализира.

Направи стъпка назад. Огледай проблема от всички ъгли и решението само ще те намери.

Старият й наставник често й казваше, че няма проблем, който да не може да реши, ако му посвети време, дистанцира се от него и го обмисли логично и задълбочено.

Не беше способна на това, докато беше близо до Райли. Трябваше да се отдалечи от него и може би един ден щеше да му се обади, за да видят дали не бе останало нещо помежду им.

— Добре ли си? — попита Райли.

Тя кимна.

— Да, щастлива съм, че все още имам приятели там, но се тревожа, че Стивън ще унищожи компанията. Това е неговият начин да ме предизвика. Може и да успея да се измъкна от най-лошите обвинения, но няма да мога да се върна на работа. Той може да прави каквото пожелае. Може да се боря с всички сили и да си върна компанията, само за да установя, че вече нямам компания.

Стивън беше в състояние по своя воля да разпарчетоса и оплячкоса „Страткаст“, докато нея я нямаше.

— Ще измислим нещо — каза Дрю. — Райли, време е.

Райли я погледна, очевидно нежелаещ да я остави.

— Кейс и Мия заминават за няколко седмици за Тексас. Самолетът им скоро излита.

Кейс беше нейната сянка, когато Райли не беше там. Щеше да й липсва този огромен каубой, но той си имаше работа у дома. Тя прегърна първо него, после и Мия. Сестрата, която й се искаше да има.

— Ние скоро ще се върнем. Грижи се за моите момчета — прошепна Мия. — Те се нуждаят от уравновесен и здравомислещ човек като теб. Толкова се радвам, че вече сме сестри.

Ели само кимна. Сърце не й даваше да сподели с Мия и с останалите за споразумението си с Райли. Те навярно си мислеха, че след като двамата с Райли отново спят заедно, всичко между тях е наред.

— Бран, нали няма да имаш нещо против да я наглеждаш? — обърна се Райли към по-малкия си брат. — Трябва да остана тук, а тя иска да излезе.

Бран вдигна палец.

— Аз ще охранявам Ели.

— Нямам нужда някой да ме охранява — заяви Ели.

Дрю възпря по-нататъшните й възражения.

— Стивън Касталано е убил родителите ни. Ако сега излезеш сама, всички ние ще полудеем от тревога. Моля те, вземи Бран със себе си. Той се държи като идиот през по-голяма част от времето, но може да е много ефективен, когато пожелае.

Те наистина се тревожеха, а и имаха кауза. Не й позволяваха да излиза сама, откакто Касталано я бе заплашил. Още едно нещо, което щеше да се промени след две седмици.

— Добре. Имам ключ от жилището на сестра ми; ще отидем заедно с Бран, след като се срещна с Лили. Тя се е сдобила с някаква информация, но не пожела да ми каже по телефона. Бран трябва да е дискретен. Тя не харесва никого от вас.

Райли се намръщи.

— Тя мисли, че сме те отвлекли.

Лили не можеше да повярва, че доброволно се е омъжила за Райли. Беше й се обадила и се бе опитала да убеди Ели да го напусне, предлагайки да й помогне с пари, с всичко, само и само да се махне по-далеч от мъжа, съсипал живота й.

Ако не беше принудена да остане с Райли, да говори с него, да го наблюдава как наистина работи, щеше ли да се чувства по същия начин? Щеше ли да бъде изпълнена с горчивина и гняв?

Тя все още побесняваше, когато се замислеше за това, но ако и тя бе отгледана и възпитана като него, може би щеше да се държи по същия начин. Райли смяташе, че за него няма друг живот, освен да отмъсти за родителите си. Това бе целта, на която се бе посветил докрай.

Той може и да твърдеше, че заради нея ще изостави всичко, на което държи, но тя не му вярваше. Накрая щеше да предпочете семейството си. Щеше да избере отмъщението пред нея, както вече го бе направил.

— Ще се опитам да я убедя, че греши — обеща Ели. — Ще поговорим, когато се върна.

Ели също имаше мисия. И когато тя приключеше, всеки от тях най-после щеше да може да поеме по своя път.

 

 

Райли присъстваше на телефонния разговор, взираше се в бележките си, но в действителност не ги виждаше. Слава Богу, че бе написал всичко, отнасящо се за Дрю и юридическия съветник по договора, тъй като не бе способен да мисли логично.

Чуваше как приказват около него и от време на време той успяваше да се съсредоточи достатъчно, за да подхвърли по някоя забележка, но как бе възможно да го е грижа за акции и интереси, когато само Ели имаше значение?

Той не беше глупак. Тя планираше да го напусне.

Мисълта, че Ели ще излезе през вратата, го паникьосваше. Това беше новият му кошмар. Някак си видението от жестокия побой в комуната за сираци бе изместено от образа на Ели, който постепенно чезнеше. Тя щеше да си тръгне и двамата може би щяха да разговарят понякога, но тя щеше да се отдалечи от него. Ако излезеше през вратата, той завинаги щеше да изгуби съпругата си.

За нея това беше фиктивен брак. За него беше цял един нов живот. Светът изглеждаше по-ярък и по-светъл, откакто се бе оженил за Ели. Той беше по-щастлив. Мислеше за бъдещето по друг начин, както никога досега. Не бе задължително животът му да представлява една безкрайна въртележка на отмъщение и себедоказване. Можеше да има много повече.

Той я обичаше. Как щеше да я остави да си отиде?

— Напоследък си много полезен — заяви Дрю, след като приключи разговора.

— Опитвам се — промърмори Райли разсеяно. Може би, ако побързаше, щеше да успее да я хване, преди да е излязла за срещата с Лили.

Дрю изпъшка.

— Говорех саркастично. Напоследък не те бива за никаква работа. Освен ако не се захванеш да пишеш сонети за гаджето си. Сигурен съм, че ще бъдеш страхотен в това ново поприще. Ето как те виждам от сега нататък. Сврян в някой ъгъл да драскаш любовна поезия.

Райли подмина сарказма на брат си. Това бе начинът, по който Дрю общуваше.

— Тя не е мое гадже. Тя е моя съпруга.

Усмивката изчезна от лицето на Дрю.

— Виждаш ли, тъкмо това ме безпокои. Тя наистина ли е твоя съпруга?

— Спя с нея всяка нощ. Мисля, че можем да наречем брака консумиран. — Не му харесваше посоката на разговора. Той много внимаваше да се държи така, сякаш всичко между него и Ели е наред. Когато бяха заедно в леглото, тя не го отблъскваше. Позволяваше да я прегръща през цялата нощ.

Дистанцираността идваше на сутринта, когато тя се отдръпваше от него. Може и да му се усмихваше, ала това не беше същата открита, сияйна усмивка, с която някога го даряваше. Беше любезното изражение, с което се отнасяше към всички.

— Само защото я чукаш, не означава, че тя смята да остане — отвърна Дрю. — Би трябвало да се защитиш. Не мисля, че тя има намерение да се опитва този брак да проработи.

— Защо го казваш? — Райли не бе сигурен, че иска да чуе отговора.

— Защото я чух да говори с управителя на сградата й. Казваше му, че скоро ще се премести в апартамента си. Доколкото разбирам, тя не ти е казала.

Райли знаеше, че тя го обмисля, но нима наистина се бе обадила? Имаше свои планове? Нима не смяташе да им даде втори шанс?

Дрю се втренчи в него.

— Приемам го като „не“.

Райли имаше чувството, че са забили юмрук в корема му.

— Не. Не знаех, че вече урежда преместването си.

Дрю повдигна вежда.

— Вече? Тогава ти си знаел, че по някое време ще го направи? Мислех, че имаме план. Тя се съгласи да остане с нас, докато си върне компанията. Ще си върне ли компанията след две седмици? Би трябвало да ме уведомиш за този твой нов удивителен талант. Явно можеш да предсказваш бъдещето.

Нямаше нужда от това заяждане.

— Разбира се, че не.

— Тогава защо тя смята, че ще си тръгне от тук след две седмици?

— Не смятам да я задържам тук насила, след като тя не желае да остане. — Тогава щеше да се превърне в неин похитител също като мъжа, съсипал живота й. Тя не се нуждаеше от още причини да го ненавижда. Беше сигурен, че Ели се събуждаше всяка сутрин, осъзнаваше, че няма да прави нещата, които обичаше, и обвиняваше мъжа, спящ до нея.

— Ние сключихме съвсем ясно споразумение. — От всяка дума, изречена от Дрю, вееше хлад. — Не можем да й позволим да се върне в апартамента си. Касталано ще я докопа. Тя трябва да е тук, с нас, където ще можем да я наблюдаваме. Това е единственият начин, за да проработи този план.

Райли мразеше да наричат брака му „план“.

— Какво смяташ, че тя ще направи, когато се върне в апартамента си?

Дрю изпухтя раздразнено.

— Мисля, че Касталано много по-лесно ще влезе в контакт с нея. Може да я подлъже с обещания и познай какво? Сега тя разполага с акции на „4Л“, защото ние й ги дадохме. Достатъчно е само Касталано да я убеди, че е по-добре да заложи на него, и ние ще си имаме сериозни проблеми. Затова искам да знам защо тя си мисли, че след две седмици ще си тръгне.

— Двамата така се разбрахме.

Дрю отпусна глава назад.

— Нека отгатна. Ти ще можеш да спиш с нея. Тя ще възвърне свободата си след определен брой предварително съгласувани оргазми.

— Не беше така.

Дрю вдигна глава и присви очи.

— Нима? И как беше?

— Аз я помолих да ми даде един месец. Мислех, че ако сме интимни, тя ще разбере колко много я обичам и държа на нея. Смятах, че ще осъзнае, че двамата трябва да сме заедно.

— Е, в такъв случай трябва да опиташ по-усърдно, братко — процеди Дрю и изви устни в противна гримаса. — Защото са минали само две седмици и тя вече обмисля план за напускане. Докато се усетиш и ще седи начело на борда на „Страткаст“ и ще води заседанията.

— Наистина ли вярваш, че тя ще се съюзи с Касталано? Мислиш, че ще го покани на вечеря? — Той се тревожеше за много неща, ако Ели наистина се изнесе от пентхауса след уговорения срок, но последното, което би могло да му хрумне, бе, че ще ги предаде. Двуличието не беше в характера й.

— Мисля, че всеки при определени обстоятелства може да затаи злоба и жажда за мъст, а ние сме й дали достатъчно основания за това. Тя не е превъзмогнала това, което й сторихме. Може и да спи с теб колкото си ще, но не ти е простила. И докато това стане, Ели трябва да остане тук, където ще мога да я наблюдавам.

Райли се изправи.

— Не.

Очите на Дрю се разшириха.

— Не?

Райли знаеше, че големият му брат не бе свикнал често да чува тази дума.

— Обичам те, братко, и никога няма да мога да ти се отблагодаря за всичко, което си направил за мен, но не. Ели е моя съпруга и докато не подпише документите за развода, аз ще правя всичко, което е нужно, за да е щастлива. Мисля, че оплесках нещата с нея. Тревожех се и сключих сделка с нея. Определих й график и го направих, защото така съм отраснал. Всичко в живота ми бе разчертано и се свеждаше до следващия етап от плана. До следващата стъпка, която трябва да направим. Няма следваща стъпка. За мен Ели е краят на пътя. Превръщам отношенията си с нея в игра, когато тя е много повече. Моят брак не е преговори и сделки, Дрю, и не само те моля да не се бъркаш в него, но настоявам.

Дрю се изправи.

— Става дума за много повече, отколкото за твоя брак, Райли. Става дума за всичко, за което сме работили толкова усилено, за да го постигнем.

Райли напоследък доста бе мислил за това.

— Какво? Наистина ли търсим убийците на татко и мама, или се опитваме да превържем отворена рана? Кажи ми честно, наистина ли вярваш, че ако вкараме Стивън Касталано в затвора, ще се почувстваш по-добре? И това ще заличи болката? Защото аз открих какво може завинаги да я излекува.

— Значи, смяташ да захвърлиш всичко на вятъра, защото някаква мацка те кара да изпиташ по-голям оргазъм от останалите? Да не би вагината й да е вълшебна? Това ли е? Тя може да те излекува със силата на клитора си?

Райли реагира, без да се замисли. Цапардоса здравата брат си. Право в челюстта. Негодникът имаше здрава челюст. Ръката адски го заболя и не му стана по-леко. Отстъпи назад.

— Не говори за моята съпруга по този начин.

Дрю не можеше да го проумее. Все едно да помоли брат си да превежда на език, който не разбираше. Райли можеше цял ден безспирно да му повтаря какво представляваше Ели за него, но за мозъка на Дрю това винаги щеше да означава секс. Той не можеше да разбере любовта, защото никога не я бе изпитвал.

И може би никога нямаше да я изпита.

— Съжалявам, че те ударих. — Никога не бе удрял брат си.

Дрю прокара ръка по брадичката си.

— Аз съжалявам, че те обидих. Не схващам тази работа. Не ме разбирай погрешно. Аз харесвам Ели. Тя е мила жена, но не мисля, че те обича. Мисля, че ще страдаш, а аз се притеснявам да стоя и да наблюдавам как се измъчваш.

Мания да контролира. Дрю толкова отдавна се грижеше за тях, че за него не съществуваха други отношения.

— За някои неща си заслужава да страдаш. А и тя също ме обича. Знам го. Тя е като героинята от онази приказка, която мама обичаше да ни чете. Спомняш ли си я? Онази за дракона.

— „Спящата красавица“. Винаги исках драконът да победи.

Защото за момчетата драконът беше най-готиният в приказката. Мия харесваше принцесата.

— В момента Ели е заспала. Тя е погребала една важна част от себе си, защото я нараних. Нараних я много жестоко. Тя е издигнала защитните си прегради, но накрая ще ги свали, защото Ели е такава. Някой принц ще дойде и ще я целуне, и отново ще я събуди. Аз съм шибаният дракон, който ще разгони всички и ще я целуне. Прекрасният принц е един пъзльо. Тя има нужда от дракон, за да я защитава.

Това накара Дрю да се усмихне.

— И смяташ, че можеш да я убедиш за две седмици?

— Не. Това беше грешка. — Райли най-после бе осъзнал какво й бе причинил. Той беше този, който не спираше да чертае граници помежду им. Самият той ги поставяше в ужасно положение и трябваше да сложи край на това.

— Тя може да провали всички ни, Райли.

Горкият Дрю. Здраво вкопчен в своя план, който все не свършваше.

— Няма да го направи. Тя не е като нас, не и по този начин. Когато я погледне човек, може да си помисли, че тя има всичко, което болшинството хора нямат. Миналото й прилича много повече на нашето, отколкото ти смяташ. Тя е израснала сама. Имала е баща, който трудно би могъл да се смята за настойник, камо ли за любящ родител. Не е имала майка. Отраснала е в интернати.

— Което не може да се сравни с комуна за сираци — контрира Дрю.

— Не е имала никого, но някак си е разбрала, че човек трябва да го е грижа за хората около него. Нито за секунда не си мисли, че тя е врагът. Тя е такава, каквито ние би трябвало да се опитаме да бъдем. Благодаря на Гога, че Мия срещна Кейс, преди да я потопим напълно в нашето нещастие.

— Не е нещастие, по дяволите. Това е справедливост.

— Не, нарича се отмъщение. — Сега Райли съвсем ясно го осъзнаваше. — Ако беше справедливост, щяхме да докажем, че онзи мъж е убил баща ни, но нямаше да се стремим да унищожим него и всичко около него. Щом върнем компанията на Ели, аз се оттеглям.

— И не те интересува кой е четвъртият? — повиши глас Дрю, изпълнен с праведно възмущение. — Нима изобщо не те е грижа и не искаш да узнаеш името на четвъртия човек, който ги е убил?

— Грижа ме е и искам да го узная. Ако успея да свържа Патриша Кейн и тази тайнствена личност с убийството на родителите ни, ще положа всички усилия, за да ги предадем на правосъдието. Но с изключение на това, смятам да правя нещата, които баща ми би искал. Ще живея своя живот. Ще бъда добър към хората, които ме заобикалят. Господи, Дрю, ти дори помниш ли ги?

— Помня и двамата. — Очите на Дрю бяха пламтяха, ръцете му бяха стиснати в юмруци отстрани покрай тялото. — Помня как крещяха.

Той се обърна и излезе от стаята.

Сърцето на Райли се сви от мъка за брат му. Онези последни моменти бяха всичко, което Дрю бе способен да си спомня. Нима бе забравил колко обичани бяха всички те? Как майка им им печеше торти и ги наричаше малки чудовища? Как баща им ги вдигаше високо, въртеше ги във въздуха и им казваше, че светът е едно прекрасно и вълнуващо приключение?

Зърна съпругата си да минава покрай стаята.

Тутакси скочи на крака.

Бран следваше Ели по петите, преметнал леко сако през рамо. Райли успя да ги настигне, когато вратите на асансьора се отвориха.

— Ели, може ли да ми отделиш три минути?

Ели кимна и погледна към Бран.

— Ще се срещнем във фоайето. — След като вратите се затвориха след Бран, тя се извърна към Райли. — Какво искаш? Знаеш, че накрая все ще се наложи да ми позволиш да се разхождам без телохранител из града.

— Не и докато Касталано те преследва. — Не можа да сдържи усмивката си. Тя беше облечена с жълта пола, много приятно бяло горнище, кръстът й бе пристегнат с черен колан и изглеждаше много сладка и секси.

— Защо се усмихваш?

— Защото съм щастлив само като те погледна.

Тя сведе очи.

— Райли, трябва да ти кажа нещо.

— Вече си се обадила на управителя на сградата, че скоро ще се върнеш в апартамента си.

— Откъде знаеш?

— Дрю те е чул. Това няма значение. Беше глупаво от моя страна да сключваме онова споразумение.

Тя вирна брадичка и върху лицето й се изписа упорито изражение.

— Значи, смяташ да ми попречиш?

— Не. Ще си намеря апартамент в твоята сграда и отново ще те ухажвам, бебче. Ще започна от началото. Ще ти се представя, защото съм те видял да минаваш и не съм могъл да откъсна очи от теб. Ще ти нося покупките, но трябва да знаеш, че ще правя всичко това, защото се моля и се надявам да излезеш с мен и да ми дадеш шанс.

Тя поклати глава.

— Няма да се получи.

Трябваше да се получи.

— Ще те чакам. Това не ти казах преди. Бях нетърпелив и се опитах да те принудя да направиш нещо, за което ти още не си готова, а не това е моята работа.

— Твоята работа като мой съпруг?

Райли поклати глава.

— Не. Може и да не бъда дълго такъв. Говоря за моята работа като мъж, който те обича, мъж, който те поставя над всички останали. Аз никога няма да те изоставя, Ели. Не и след две седмици. Не и след двадесет години. Ако ти вече никога не можеш да ме обичаш, тогава ще бъда най-добрият ти приятел. Приятел, на когото винаги ще можеш да разчиташ, който ще се грижи за теб и ще те закриля. Ще прекарам остатъка от живота си да те обичам, Ели. Като приятел или като любим.

В очите й блестяха сълзи, но тя не пристъпи към него.

Време. Той трябваше да й даде време, не заплахи или обещания, освен едно — винаги да бъде до нея.

— Приятен ден, любима, ако се нуждаеш от нещо, обади ми се. Аз ще чакам. — Райли отстъпи назад, за да й даде път.

Когато асансьорът пристигна, тя влезе, но очите й останаха приковани в него, докато вратите се затвориха.

Той се обърна и се отдалечи с олекнало и изпълнено с надежда сърце.