Лекси Блейк
Без милост (13)

12.

Тя допускаше ужасна грешка. Стоеше изправена в що-годе чистата тоалетна в Съдебната палата и се взираше в огледалото, благодарна за няколкото минута насаме. Не така си бе представяла своя сватбен ден.

Вторият й сватбен ден. Изглежда, не й вървеше с браковете. Този път встъпваше в брак с ясното съзнание, че ще бъде провал. Защото нямаше да заживее щастливо с мъжа, който я бе предал по този начин. Независимо какво казваше той.

В това нямаше съмнение. За кратко се замисли дали да не избяга. Можеше да избяга толкова бързо и толкова надалеч, колкото й позволят обувките „Прада“ с високи токчета.

Което нямаше да е много надалеч. Подозираше, че кланът Лолес го знаеше. Дизайнерските обувки наистина бяха номер, измислен от мъжете, за да забавят жените. Покачи някоя жена на десетсантиметрови токчета и тя няма да може да избяга и да намери нов живот като бездомница, обитаваща подземните тунели на града. Докато пътуваха до тук, Ели обмисляше идеята. Можеше да стане кралица на подземните хора. Можеше да се грижи за тях и те никога нямаше да се обърнат срещу нея. Можеше спокойно да изживее живота си като кралица на подземията, защото никой нямаше да се опита да й отнеме това.

Какво, по дяволите, правеше?

— Добре ли си? — Мия влезе вътре. Тя се бе преоблякла в красива тясна розова рокля, която навярно струваше повече от месечната заплата на някои хора.

— Мястото ми не е тук. — Отнасяше се за толкова много неща. Не биваше да се омъжва, за да не влезе в затвора. Не биваше да се продава заради закрила.

Трябваше да се омъжи за Райли, защото го обичаше. За съжаление, тази любов беше минало. Никога нямаше да може отново да повярва на този мъж.

— В съдебната зала? — попита Мия. — Аз също бих искала сватбата да се състои на някое по-хубаво място.

— Не, имам предвид тук, с всички вас. — Как щеше да живее в пентхауса? Дали трябваше да гледа на себе си като на служител? Или съюзник? През по-голямата част от живота си бе живяла самостоятелно. Чувстваше се странно внезапно да е заобиколена от толкова много хора. — Беше ли нужно да идвате? С Райли можехме сами да подпишем документите.

— Това е сватбата на моя брат — рече Мия с лукава полуусмивка. — Къде другаде трябва да бъда? Дрю не обича да го снимат, но ние, останалите, ще бъдем до вас, когато цъфнат неизбежните репортери.

Ели изпъшка.

— Нима ще дойдат?

Тя би трябвало вече да е вчерашна новина. Буквално. Това би било истинско облекчение.

— О, ще се появят. Гарисън също е тук, а повярвай ми, този мъж се появява само когато наоколо има камери. Той ще направи изявление и всичко, както му е редът. Знам, че този брак не е това, което си искала, но за известно време ще бъдеш една от нас. Трябва да свикнеш, че ще бъдем плътно до теб, колкото и досадно да ти се струва понякога. Мисля, че е, защото сме били разделени като толкова малки. Сега сме едно безобразно сплотено семейство. Ако мислиш, че това е лошо, би трябвало да се запознаеш със семейството на Кейс. Те са два пъти по-натрапчиви, два пъти по-многобройни и всички са тежковъоръжени. Дрю прилича на малко пухкаво котенце в сравнение с най-големия му брат.

Ели не можеше да си представи, че някой може да накара Дрю Лолес да изглежда слаб. Този мъж излъчваше власт и твърда воля.

Тя оправи полата си.

— Е, ще се опитам да не свиквам прекалено много с всичко това. Вече съм била омъжена. Сега има повече хора, отколкото на първата ми сватба.

— Само ти и семейството ти, а?

Ели изсумтя.

— По-точно аз, Колин и един подпийнал пастор във Вегас. Баща ми не искаше да бъде обезпокояван с подобно незначително събитие, а сестра ми не се интересуваше, докато по-късно не реши, че Колин е идеалният мъж за нея.

— Не покани ли баща си?

— Аз исках голяма сватба. — Беше глупаво, но Ели бе искала бяла рокля и всичко, което се полагаше. Мислеше, че слага началото на своето ново семейство, и мечтаеше всичко да е идеално. — Той ни даде билети до Вегас, тъй като през онази седмица се нуждаеше от частния самолет на компанията. Каза ми в понеделник да бъда на работа, в противен случай ще ме уволни. Господи, не мога да кажа, че моят баща ми липсва.

— Е, той е бил убиец. Не е показал бащинска загриженост. Чакай, нека оправя косата ти отзад. Вятърът я е разрошил. — Мия пристъпи зад нея.

Ели застина неподвижно, докато Мия приглаждаше кока й. Странно беше да си го представи, но тази жена скоро щеше да стане нейна зълва. Мия вече бе направила за нея много повече, отколкото Шари, когато и да било.

— Баща ми не си падаше по чувствата. Смяташе ме за умна, затова постъпих много млада в „Страткаст“. Изяви желание да прекарва повече време с мен чак накрая. Мисля, че когато осъзна, че действително умира, се страхуваше да остава сам. Тогава ми каза тайната си.

— Но не е споменал Касталано или Патриша Кейн?

Ели наблюдаваше Мия в огледалото. Другата жена стисна челюсти, но ръцете й бяха нежни. Нищо в поведението й не издаваше, че изпитва гняв.

— Не. Попитах го, защото очевидно те са били заедно още от самото начало. Патриша е продала акциите си, когато е стартирала шоуто си, но в началото е притежавала голям дял.

— Той не ти е казал дали са били замесени в убийството на родителите ми?

— Накрая той не беше съвсем на себе си. — Ели се опита да не мисли за онези последни дни. Тя седеше край болничното му легло, беше преданата дъщеря на един баща, който никога не я бе обичал. Много отдавна бе разбрала, че не бива сама да се преценява според това, как другите хора се отнасяха към нея. Нейното отношение към тях я определяше като личност.

Не можеше да изостави баща си.

— Понякога се чудех дали осъзнава, че говори на мен. Казваше, че може да говори единствено на себе си. А после заговори за пещерата, където се пазели всичките грехове. Тогава разбрах, че опиатите са замъглили ума му.

Мия се изкиска.

— Мисля, че за теб е било добре да си с него през онези последни мигове. Иначе щеше да съжаляваш. Независимо какво е направил, той е твой баща. Тревожа се, че един ден ще изпитвам същите чувства към братята ми.

— Какво искаш да кажеш?

Мия довърши работата си и се отдръпна.

— Аз много ги обичам, но смятам, че за тях отмъщението е по-важно от семейството, любовта или каквото и да било. Дрю е станал прекалено целеустремен. Защо ли казвам станал! Той винаги е бил. Но сега онази целеустременост смени посоката си: вече не мисли как да ни задържи заедно, а как да унищожи хората, които ни нараниха. Знам, че той си мисли, че може да се справи, но ако това отмъщение означава, че трябва да се откаже от част от душата си? Не искам това за него.

— Тук не става дума само за това, което Филип и другите са причинили на родителите ти, макар че и това би било достатъчно. Винаги съм имала намерение да се срещна с Дрю и да му разкажа какво съм узнала.

— Но си щяла да изчакаш, докато приключи изкупуването, за да не пострадат служителите ти.

Изглежда, Мия я разбираше.

— Да. На Стивън не му пука. За него има значение единствено да вземе това, от което се нуждае. Той ще обере компанията до шушка. Ще отмъкне проекта, над който моите научни работници са се трудили толкова упорито, и ще го продаде на части, като откраднат автомобил, без да разбира или да го е грижа дали ще се реализира, или какъв принос би имал за света.

— Ако се замислиш, той наистина се опитва да направи това отново. Откраднал е програмата на баща ми и е изградил компания. Сега се опитва да открадне от твоите работници. Наистина ли мислиш, че ще позволи да се осъществи проектът?

Ели сви рамене.

— Мисля, че конкретно този проект няма да започне да носи пари поне още десет години или повече. Може да го задържи, а може и да не го направи. За него ще бъде много по-лесно да го продаде под масата. Малко корпоративен шпионаж от най-високото стъпало в йерархията.

— Би било прекрасно да се докаже — промърмори Мия.

— Сигурна съм, че те са направили много неща, които ние бихме искали да докажем. — Ели се бавеше, опитвайки се да спечели още малко време. Дрю бе успял да намери благоразположен съдия, който си затвори очите и пропусна задължителния двадесет и четири часов срок, за да ги ожени през уикенда. — Искам да знаеш, че ще се постарая да не ви се натрапвам в пентхауса. Райли вече ми каза, че не желае да се местя в отделен апартамент. Очевидно в момента нашето прикритие е много важно. Не желая да мислите, че искам да се възползвам от семейството ви.

Мия кимна.

— А ти трябва да знаеш, че ще направя всичко по силите ми, за да те привлека в семейството и да те накарам да ни обичаш, защото това е едно мъжко царство, а аз се нуждая от малко женско присъствие, сестричке. Поне когато сме със семейството на Кейс, наоколо има доста жени.

— Въоръжени жени. — Очевидно. Сега Ели бе любопитна да узнае повече за семейство Тагарт.

— И представа си нямаш. Ще ти дам няколко минути, но не се бави много. Райли се притеснява да не избягаш. Уверих го, че никой не може да избяга с тези обувки. — Мия й смигна и отново остави Ели сама.

Втората й сватба. Скоро щеше да последва и вторият развод. Имаше значение единствено да си върне компанията. Щеше да остави братята Лолес да се справят с Касталано и всичко останало.

Мобилният й телефон завибрира и тя погледна дисплея. Стивън. Копелето имаше наглостта да й звъни?

Дори не си помисли да откаже обаждането. Плъзна пръст по екрана.

— Какво искаш?

— Чух, че си излязла от затвора. Доста бързо. Кажи ми нещо. Как можа да си позволиш Гарисън? Той може и да те е взел за клиентка заради публичността, но накрая ще ти връчи сметката.

Защо й се обаждаше? Да я дразни? Така ли се забавляваше този човек?

— Не мисля, че това е твоя работа. Искам да те уведомя, че вече съм възложила на екип от адвокати да прегледа договора за партньорство. Няма да ти продам моите акции.

От другата страна на линията се разнесе безрадостен смях.

— Ще го направиш. Единственият въпрос е колко ще получиш за тях. Ако те принудя да го сториш сега, няма да получиш нищо. Или може да ми сътрудничиш и да се измъкнеш от всичко това с прилично състояние. Мъжът, когото смяташ за Райли Ланг, е син на мой стар враг.

— Бенедикт Лолес.

— Отлично. Значи, съм бил прав, че те плащат на Гарисън.

Тя потръпна. Явно Стивън се сдобиваше с информация.

Нямаше смисъл да съжалява или да се ядосва, че се е изтървала. След около час щяха да направят изявление пред медиите. Той, така или иначе, щеше да разбере.

— Това наистина не е твоя работа.

Той подмина думите й.

— Да, доколкото разбирам, те навярно са ти разказали историята. Естествено, ти не желаеш да изслушаш моята версия. Мислиш, че ако се съюзиш с Райли, той ще се опита да те защити. Не може да го направи. В такъв случай ще се наложи да унищожа цялото семейство, един по един. Няма да се поколебая. Ако поне малко държиш на тях, постарай се да ги убедиш да се откажат. Подозирам, че няма да е възможно, така че трябва да се пазиш, Ели.

В гърдите й се разгоря ярост.

— И какво те кара да мислиш, че ще можеш да ги достигнеш?

— Мога да достигна всекиго. Ти със сигурност не предвиди атаката ми. Ще ги унищожа, но ако отстъпиш и ми дадеш това, което искам, ще си помисля дали да не проявя милост към любовника ти.

— Към мъжа, който ме предаде?

— На това ли си играеш сега? Не ставай смешна. Видях го, след като те изведоха с белезници. В онзи момент не му пукаше за отмъщението. Очаквах повече от него. За един кратък миг си помислих, че съм намерил достоен противник. Но той прилича много повече на баща си, отколкото си представях. Очевидно смешната мекушавост на Бенедикт се е предала и на следващото поколение. Между другото, изглеждаше доста жалка по новините. Камерата добави повече от пет килограма. Знаеш ли, всъщност на живо си доста привлекателна. Ако не беше толкова скромна и благонравна, може би щях да те взема за себе си.

Идеята я накара да почервенее от гняв.

— Сега искаш да ме предизвикаш да повърна.

— Не, искам да разбереш, че човекът, когото си познавала през всички тези години, не съществува. Аз съм много по-лош, отколкото някога му е хрумвало на баща ти да бъде, така че трябва да свиеш знамената и да се откажеш, докато все още може да получиш нещо, с което да живееш. Излез от тази битка. Тя е между мен и големите момчета. Ти само ще пострадаш.

— Това ли е целта на това обаждане, Стивън? Знам, че не си се обадил, за да се осведомиш за здравето и благополучието ми.

По линията прозвуча тих кикот.

— Баща ти ми остави нещо. И аз го искам. То трябваше да бъде мое след смъртта му.

Баща й бе оставил след себе си доста неща, но тя не се сещаше за нищо, което би представлявало интерес за Стивън. С изключение на акциите на „Страткаст“, а той вече почти бе сложил ръка върху тях.

— В завещанието му няма нищо за теб.

— Това беше джентълменско споразумение и няма нищо общо със законността. „Страткаст“ натрупа състояние от първоначалния сорс код, върху който изградихме компанията.

— От сорса, който си откраднал от Бенедикт Лолес.

Касталано въздъхна.

— Ах, значи, те разправят разни истории. Без значение какво твърдят, нищо не могат да докажат. Баща ти взе първоначалната програма и през всичките тези години я държеше като постоянна заплаха над главата ми. Искам я обратно. Намери я и аз ще спра делото за измама. Ще купя акциите ти, когато стойността им се покачи, да кажем, с двадесет процента. Така ще излезеш от тази война, в която се оказа въвлечена. Ще прибереш парите и ще се радваш на живота си.

Двадесет процента беше по-малко от половината от това, което тя би трябвало да притежава.

— Струва ми се, че този сорс би трябвало да струва повече.

— Повече от свободата ти? Повече от техния живот? Ако не ми донесеш този код, нещо ужасно може да се случи с този твой любовник. Не че аз ще имам нещо общо с това, разбира се. Или със сестра ти. Знам, че тя е кучка на кучките, но е единствената ти кръвна роднина. Може би трябва да започна да уволнявам всичките ти приятели в компанията. Мисля да започна със скъпата Лили. Моят син я харесва, но аз не съм толкова очарован от нея.

Разтърсиха я студени тръпки. Този мъж беше способен на всичко.

— И защо, ако намеря сорса, да не го дам на Дрю Лолес?

— Сорс кодът не доказва нищо — отвърна Касталано със спокоен тон. — Той може да окаля името ми, но това няма да означава нищо. Бих желал да го избегна. Бих искал да не водя с тях открита и безмилостна война с всички средства. Просто искам в близко бъдеще да се оттегля на заслужена почивка с възможно най-много пари. Но можеш да се изкушиш да избереш тях пред мен.

— О, изкушиш е глупава дума. — Ели нямаше да предпочете него, дори да беше последният човек на земята.

— Както и да е, те никога няма да се загрижат за теб. Крайно време е да започнеш да мислиш с нещо друго, а не с женските си, за съжаление, малко употребявани части. Те просто те използват. За тях ти винаги ще бъдеш дъщерята на Филип Стратън. Те ни ненавиждат, Ели. Ненавиждат всички нас. Ще направят всичко възможно, за да унищожат компанията. Готови са да кажат всичко, за да те привлекат на тяхна страна. Знам, че това, което извърших, беше жестоко, но то няма да е нищо в сравнение с това, което Дрю Лолес ще ти причини. Приеми сделката, която ти предлагам. Измъкни себе си и хората, които обичаш, от огневата линия. Можеш да започнеш начисто, ако убедя обвинението, че съм допуснал грешка. Мога да натопя някой друг. Мога да ти върна живота. Ти ще можеш да се върнеш в „Страткаст“ и отново да застанеш начело на Отдела по НИРД. И без това никога не си била подходяща за поста на изпълнителен директор.

— След десет минути трябва да се омъжа за него.

От другата страна на линията настъпи пауза.

— Те са готови да стигнат много далеч, за да те спечелят на своя страна. Може би скоро ще претърпиш инцидент и тогава Дрю Лолес ще получи това, което му е нужно. Брат му ще сложи ръка върху акциите ти. Той може да оспори договора. Обучен е за това. Помисли си добре. Всеки един от тях се е отказал от собствените си надежди и мечти, за да станат войници. Наистина ли мислиш, че ще приветстват с добре дошла в дома си дъщерята на своя враг, без да имат план как да се отърват от нея?

Възможно ли бе семейство Лолес да заговорничат? Абсолютно. Райли беше безмилостен. Цялото му семейство беше такова. Добротата и топлотата на Мия можеше да са преструвка. Твърдата закрила на бъдещия й съпруг можеше да е средство да я накара да се почувства удобно и да приспи бдителността й. Дали Кейс Тагарт наистина щеше да й помогне? Може би не. Всички предложения на Дрю можеше да са пълна измама.

Бракът щеше да направи Райли собственик на акциите й. Нейните акции можеха да струват или да не струват нищо, но той не можеше да участва в играта без нея.

Ако се оженеше за нея, Райли щеше да има достъп до всичко, което тя притежава, до всичко, което баща й е оставил. Може би целта му е да докопа програмата на баща си. Той я бе вкарал в леглото си, за да прецака Касталано. Можеше да стигне и по-далеч.

— Помисли за това — разнесе се по линията гласът на Касталано, гладък и мек като коприна. — Не е нужно всичко това да свършва зле за теб. Защо не дойдеш и не си поговорим? Можем да излезем на вечеря и да обсъдим възможностите как да си помогнем един на друг.

Ако сключеше този брак, Ели поемаше най-големия риск в живота си. Всъщност рискуваше дори живота си.

— Майната ти.

Младата жена затвори телефона. Той нямаше да й отнеме още едно нещо. За нищо на света нямаше да я лиши от шанса да се бори. Касталано може и да я смяташе за мекушава, но тя знаеше кога е настъпил моментът да рискува.

Приближи се към мястото, където се бяха събрали почти бъдещият й съпруг и семейството му.

— Планирате ли да ме убиете, за да поемете контрола над акциите ми?

Райли пребледня.

— Какво? Ели, аз правя това, за да те защитя. Независимо от случилото се досега помежду ни, знай, че никога не бих те наранил. — Той хвана раменете й и я погледна право в очите. — Ще направя и невъзможното, ще се постарая с всички сили никога повече да не ти причиня болка.

Той може би беше най-добрият актьор на земята, но тя имаше три възможности. Да избере него, Касталано или да продължи сама. Прекалено дълго бе сама.

— Хайде да го направим.

 

 

Райли зарея поглед към тъмния парк и се запита кога кръвното му налягане ще се нормализира. Бяха изминали часове след церемонията, часове, откакто заедно се бяха изправили пред медиите, а Ели чак сега взриви бомбата. И на това, ако не му викаха да премълчиш най-важното.

— Той те е заплашил.

Ели се бе преоблякла в дънки, които подчертаваха всичките й извивки, и черна тениска, прилепваща плътно към гърдите. Седеше на дивана, невероятно прелестна и секси.

Това бе първата им брачна нощ. Тя беше негова съпруга. Всички документи и формалности бяха уредени. Никога не бе планирал да се жени. Никога в действителност не бе мислил за това.

По дяволите, обаче искаше да се люби с жена си. Искаше да я отведе в леглото и поне няколко дни да не станат от там. Искаше да я качи на самолета и да я отведе в някой тропически рай, където щеше да се постарае тя да бъде гола, задоволена и щастлива.

И искаше да я разтърси здравата, защото не си бе направила труда да му спомене за тази ситуация по-рано.

— Директно ли те заплаши? — попита Дрю.

— О, да. Все едно засука доволно злодейския си мустак. — Ели въздъхна и отпи от виното, на което двете с Мия се наслаждаваха. — Затворих телефона, преди да чуя задължителния демонски смях.

— Това е сериозно — оплака се Райли.

По някое време Ели се бе отпуснала. Тя бе държала ръката му по време на интервюто и дори бе успяла да си придаде вид на младоженка. Сега изглеждаше почти щастлива. Седеше с Мия и Кейс и от доста време разговаряше с тях. Но нямаше пак да държи ръката му.

— Разбира се, че е. — Бран влезе и започна да раздава бири. — Но ние ще се справим. Ние сме добрите момчета.

Райли бе сигурен, че съпругата му би оспорила това твърдение, но нямаше да й даде възможност да го стори.

— Искам да знам всичко, което ти е казал, и още по-силно държа да узная защо чак сега научавам за това.

Тя се облегна назад.

— Защото знаех, че ще изпаднеш в детинска истерия и цялото представление щеше да се провали. Предполагаше се, че трябва да изглеждаме като злочести влюбени, а не сякаш всеки миг ще се превърнеш в Хълк. Защо веждата ти трепти така?

Мия се наклони напред.

— Така става, когато изпада в детинска истерия.

— Не изпадам в детинска истерия. Съвсем основателно съм бесен на този мъж, който е убил родителите ми, а сега отправя телефонни заплахи към жена ми. — Райли сложи длан върху лявото си око в напразен опит да спре глупавия спазъм, който се получаваше, когато истински се ядосаше.

— Макар че тя е права. Приличаш на откачен, братко. — Бран седна при жените.

— Успокой се — обади се Хач, седнал вляво от Дрю, все още с дрехите, които носеше на сватбата.

Неговата сватба. Той стоеше в офиса на съдията и обещаваше да обича, почита и цени Ели Стратън до сетния й час. Не беше казано правилно. Ако тя умре първа, той беше убеден, че ще продължи да я обича, почита и цени. Дяволски беше сигурен, че за него нямаше друга жена на този свят, а той бе оплескал всичко.

Трябваше да се успокои, защото иначе можеше да изгуби и последния шанс, който имаше с нея. Ако го смяташе за откачен маниак, щеше много по-рано да избяга. Пое дълбоко дъх и се опита да се усмихне.

— Бебче, защо не ми разкажеш какво ти е казал Касталано. Мисля, че всички ще сме ти благодарни да узнаем за този разговор.

Върху лицето на Ели се появи усмивка.

— Леле. Сега приличаш на луд, който се опитва да мине за нормален. Всъщност е по-зловещо, отколкото преди малко.

— По дяволите, Ели. — Дотук с опитите да остане спокоен.

— Добре. — Тя остави чашата си и кръстоса крака. — Той се обади да ми каже, че ще оттегли обвиненията, ако играя в неговия отбор или се съглася с условията му. Той иска да стоя по-далеч от вас и да му предам сорса, който баща ми е откраднал.

Райли застина, думите й го вледениха.

— Баща ти е притежавал сорса?

— Очевидно. Касталано заяви, че е трябвало да стане негов след смъртта на баща ми, но не е. Или баща ми го е измамил, или нещо се е объркало. Останах с впечатлението, че това е нещо, което скъпият ми татко е държал застрашително като меч над главата му. — Ели се извърна към Дрю. — Той ми каза, че сорсът няма да докаже нищо.

Очите на Дрю се присвиха.

— Може и да е така, но аз бих искал да го имам.

— Той не знае, че аз имам копие на този сорс — заговори Хач. — Самият сорс не принадлежи на компанията. Той е нещо, над което Бенедикт е работил в свободното си време. Сорсът, превърнал се впоследствие в основата, върху която е била изградена „Страткаст“, е програма, за която баща ти твърдеше, че през годините е разработил заедно с Касталано. В онези дни нямаше толкова надеждни устройства, върху които да се копират програмите. Наистина можехме да затрием доста ценни данни. Бен запазваше сорсовете върху твърдия си диск. Странно, но една седмица, преди да умре, той ме помоли да направя едно копие и за себе си — обясни Хач.

— Защо не си го предоставил в началото, когато е била създадена „Страткаст“? — удиви се Ели.

Цялата стая притихна.

— По онова време Хач не се е чувствал много добре — опита се да обясни Райли, без да засрамва възрастния мъж и да го превръща в изкупителна жертва.

— Бях пияница — поправи го Хач. — Когато изтрезнях достатъчно, за да оправя нещата, патентите вече бяха регистрирани и не можех да направя много. Но проявих достатъчно акъл, за да запазя оригиналния сорс. Сигурен съм, че те са смятали, че са унищожили всички копия. Аз не бях способен да сторя каквото и да било. Седмици след това дори не знаех, че вие, деца, сте били дадени в приемни семейства. И какво направих, когато разбрах? Напих се още по-зверски, повтаряйки си, че нищо не мога да направя.

— Всичко е наред, Хач — каза Дрю със спокоен глас. — Всичко това вече е минало. Не знам дали си можел да направиш нещо. Полицията е била приключила случая. Вероятността да се намери съдия, който да ги принуди да отворят техния сорс, навярно е била нищожна. Нашият баща беше малко наивен. Не е патентовал програмата. „Страткаст“ са побързали да го направят. Ние бяхме деца, а ти не си се ползвал с много добра репутация. Трябва да забравиш за това. Никой не те обвинява.

— Значи, ако намеря сорса, ние бихме могли да го използваме против него? Можем ли да докажем, че програмата е написана от баща ви? — попита Ели.

При този сценарий съществуваха няколко проблема.

— На този етап би било трудно да се докаже. Касталано навярно ще твърди, че сорсът е бил написан от партньора му. Баща ти е мъртъв. Моят също.

— Но сорсът е написан на определен програмен език. — Ели се изправи. — Баща ми не е написал безброй програми, но бих могла да намеря някоя. Сорсът е като речта. Всички говорим различно. На този етап, програмата, която ние използваме, е била пренаписана поне хиляда пъти, но онзи първоначален сорс може да докаже истината.

— И тогава Касталано ще заяви, че Стратън го е заблудил или че по онова време татко е работил заедно с тях, така че сорсът е техен. Проблемите са безкрайни, но след като Касталано го иска, ние можем да се погрижим да не го получи. — Райли нямаше да позволи на Ели да даде каквото и да било на Касталано. Нямаше да й позволи да остане в една и съща стая с онзи мерзавец.

— Но аз не знам къде е сорсът — призна Ели. — Аз прибрах вещите на татко. Нямаше нищо подобно. Той много отдавна бе изтрил старите програми. Прегледах лаптопа му и всичко, което бе останало. Вече от година работя в неговия кабинет. Ако сорсът е бил там, отдавна е изчезнал.

— Има ли някой друг, на когото баща ти би могъл да го даде? — Доколкото Райли знаеше, Филип Стратън бе надживял двете си съпруги и изглежда, не бе имал близка жена. Последните шест месеца бе прекарал в дома си и в болницата, където дъщерите му са били единствените посетители.

Ели поклати глава.

— Той нямаше никакви приятели. Не и такива, на които да се довери, а сега всичко, което имам вкъщи, навярно е на разположение на федералните. Мога да се опитам да се свържа със секретарката му. Тя се пенсионира, когато той се разболя.

— Кажи ми името й и аз ще се сдобия с цялата необходима информация — предложи Кейс.

— С какво те заплаши Касталано? — попита Мия.

— С живота й, разбира се. — След вчерашния ден Райли не можеше да мисли за нищо друго, освен за начините, по които Касталано можеше да я нарани.

Ели отметна косата си. Тя я бе разпуснала, след като се прибраха у дома, и сега лъскавата маса се стелеше по раменете й.

— Не, според него най-голямата заплаха за мен си ти. Каза ми, че ще се ожениш за мен, за да се добереш до акциите ми, а след това, в удобен момент, ще претърпя инцидент. Каза, че никой от вас никога няма да приеме в семейството си дъщерята на Филип Стратън.

— Е, със сигурност няма да приемем другата. Четох статия за нея — обади се Бран и поклати глава. — Съжалявам, но сестра ти е доста противна личност. Ти обаче безусловно си добре дошла. С теб Райли вече не е толкова непоносим. Освен това по-малко мастурбира.

— Хей, пич! — Шегите на Бран често оставаха непонятни за Райли.

Гърленият смях на Ели изпълни стаята.

— Мисля, че сега пак ще се върне към това занимание. — Обърна се към Кейс. — Като заговорихме за противната ми сестра, той заплаши нея и всички вас. — Лицето й доби сериозно изражение. — Мисля, че той ще ви нарани, независимо дали ще направя това, което иска. Той ще преследва всички вас. Надявам се, че Кейс може да ми помогне с Шари. Тя е ужасен човек, но ми е сестра.

— Какво мога да направя? — тутакси се отзова Кейс.

— Ако Стивън я отвлече, ще получи силен коз срещу мен. Надявах се, че мога да използвам новопридобитото си богатство от фамилията Лолес, за да те наема да я отвлечеш пръв.

— Какво? — Райли реши, че не е чул правилно.

— Мисля, че може да се уреди — усмихна се Кейс непринудено.

— Да не би току-що да помоли някого да отвлече сестра ти? Коя, по дяволите, си ти? — възкликна Райли, неспособен да се спре.

Ели отново извърна поглед към него.

— Хей, след като вече сме женени, мога да се отдам на вродената си ексцентричност. След сватбата никакъв секс, прически и готини парцалки. Само анцузи, конски опашки и отвличания.

Кейс вдигна ръка.

— Мога да се оправя със сестрата. Ще се постараем тя да отиде на някое безопасно и тихо място за месец или два.

— Плати й — нареди Дрю. — Онзи жена харчи като за последно, парите изтичат като вода през пръстите й. Кажи й, че ако остане един месец в имението ми край Бали, ще й дадем един милион долара.

— Тя с радост ще се съгласи — призна Ели. — Но Шари лесно се отегчава и обича вниманието. Видях я вчера да дава интервю, в което ме защитава. Останах изненадана. О, тя говореше как никога няма да оцелея в затвора, защото не съм достатъчно хубава, но изглеждаше искрено загрижена.

— Няма проблем. Това е частен остров. Ще й отрежа мобилните комуникации и няма да има никаква лодка на разположение — обясни Дрю. — Ще ни се махне от главата и поне за нея няма да се притесняваме. Да изпратя ли и гаджето й с нея?

— Нека Касталано да го докопа. — Райли не желаеше кучият син да получи една страхотна ваканция. — Ще го оставим на Касталано да го изтезава. Така негодникът ще има какво да прави.

Ели само кимна към Дрю.

— Да, моля те. Може би, след като прекарат един месец сами заедно, ще разберат дали наистина си подхождат. Ще ми достави удоволствие да видя как онези двамата ще живеят без интернет. Това ще е истинско изтезание за тях. Е, този проблем е решен. Според Гарисън аз няма да бъда длъжна известно време да се явявам в съда, затова мога да посветя цялото си внимание на търсенето на онзи сорс. Единствената ми тревога остава Лили.

— Тя няма да иска да се покрие. — Райли няколко пъти бе говорил с Лили. Не и откакто Касталано бе започнал да заплашва хора, но той се съмняваше, че Лили ще размисли. Лили Гало не беше от жените, които лесно се плашеха и свеждаха глави.

Ели погледна към Кейс.

— Нея не можеш да я отвлечеш. — Какво, по дяволите, ставаше с жена му? — Сега това ли е новият ти начин на действие?

Ели подмина без внимание въпроса му.

— Това изглежда лесно решение. След известно време ще й се обадя. Но ако положението наистина стане опасно, ще я приберем. Няма да позволя на онзи мъж да убие някого, на когото държа. И така, някой откри ли как Касталано е успял да ме натопи? Аз все още не разбирам как е станало.

— Холдинговите компании са били на твое име. — Дрю остави бирата си. — Не е трудно да се направи. Трябвало е само да регистрират дружествата с ограничена отговорност на твое име и да намерят някой да фалшифицира подписа ти.

— Сдобих се с името на одитора. „Страткаст“ би трябвало да е преминала през няколко финансови проверки и те сигурно са открили нещо — отбеляза Кейс.

Бран поклати глава.

— Била е създадена добре действаща подмолна мрежа. Аз успях да я разплета донякъде. Големите корпорации като „Страткаст“ купуват на едро. Това е неминуемо. Покупките са били под десет хиляди долара и аз подозирам, че някои са действителни. Просто са плащали много по-високи цени за материалите и парите са били прехвърляни на Касталано.

— Как мога да докажа, че не съм била аз? — попита Ели.

— Ние проникнахме в личните ти счетоводни книги. — Райли бе обмислял това през целия ден. Възнамеряваше да подготви много внимателно и прецизно защитата й с Гарисън. Нямаше да остави и камък необърнат. Имаше намерение делото да не влиза в съда. Щеше да намери начин да докаже невинността й, преди да се стигне до процес. — Ще проверя много старателно датите на фактурите за покупките, за да докажа, че по това време ти дори не си работила за „Страткаст“.

— Те ще обвинят баща ми и ще заявят, че аз трябва да поема отговорност за злоупотребите му. — Не беше трудно Ели да стигне до този извод.

— Ние ще открием сметките. Той навярно използва офшорни сметки, но все някъде трябва да изпере тези пари. И някой трябва да е попълвал данъчните декларации на кухите компании. Ако разберем кой е той, ще можем да действаме. — Вече бе възложил на екипа на Кейс да работи в тази насока. — Добрата новина е, че Касталано не е могъл да се справи с всичко сам. Някой му е помогнал и ние ще го открием. След като се сдобием с името му, ще го притиснем и ще видим какво ще се получи.

— Аз също имам някои идеи. — Заявлението на Хач сложи началото на оживен спор как трябва да спасят Ели от федералния затвор.

 

 

Три часа по-късно Райли стоеше пред стаята, в която спеше, когато идваше по работа в Ню Йорк. Беше я предоставил на Ели. Приятно му беше да си представя, че дрехите й са закачени в неговия дрешник, макар той вече да не обитаваше стаята.

Искаше да я заведе в Остин. Там имаше собствен дом. Беше купил просторна къща с три спални, защото Дрю му бе казал, че е добра инвестиция. Искаше да я сподели с Ели.

Или да си купят свой дом.

— Всичко със стаята наред ли е? Нямам апартамент в града, защото винаги ми се е струвало по-лесно да отсядам при Дрю, когато идвам тук.

— Всичко е наред. — Ръката й беше върху дръжката на вратата.

Той стърчеше пред нея като някой глупак, надявайки се да получи поне усмивка за лека нощ от съпругата си.

— Ако има нещо, с което мога да те накарам да се почувстваш по-добре…

Тя спря, без да отдръпва ръката си.

— Райли, не можеш наистина да очакваш от мен да спя тази нощ с теб. Кажи ми, че не заради това си тук и не отиваш в стаята си. Ти имаш своя стая, нали?

— Не. Разбира се, че не очаквам. — Въпреки че един съпруг имаше право да се надява. — Просто исках да се уверя, че имаш всичко необходимо.

Тя се втренчи в него, погледите им се кръстосаха.

— Знаеш, че имам всичко. Ти много старателно си заредил банята и дрешника.

— Опитах се да не пропусна нищо. Опитах се да си спомня кои са любимите ти неща.

— Претърсвал ли си апартамента ми?

Той й бе обещал, че повече няма да я лъже. По дяволите, все пак му се искаше да не го бе попитала.

— Да.

Ели се извърна към него, облягайки се на вратата.

— Добре. Подозирах го. О, не че това ще ми е от полза, но докато бях в затвора, имах много време за мислене и осъзнах, че навярно си използвал времето, докато съм спала, за да претърсиш жилището ми.

— Съжалявам.

— Било е прахосване на време и талант. Освен ако не си искал да намериш тъжната ми, почти неизползвана колекция от секс играчки и да откриеш, че имам тайна слабост към жълтите издания, трябва да си бил много разочарован.

— Въпреки това съжалявам. Това беше злоупотреба с доверието ти.

Лицето й остана безизразно.

— Би ли го направил отново?

Райли бе сигурен в отговора на въпроса. Не че тя щеше да му повярва.

— Не. Ще дойда при теб и ще те помоля за помощ, но тогава не те познавах.

Тя се усмихна, ала в усмивката й нямаше веселие.

— Ти нямаше възможност да претърсиш жилището ми, преди да спя с теб, Райли. Това беше основното в нашата връзка. Ти не си ме познавал, преди да станем любовници? Защото аз мислех, че те познавам. Затова си легнах с теб. Мислех, че най-после съм срещнала моята сродна душа. Мъжът, който няма да се изплаши от дългите часове, които прекарвам в работата. Човекът, който разбира света на бизнеса, но не ме мисли за глупачка заради това, което смятам да направя. Ти наистина ми влезе под кожата. Много ловко ме изигра.

Райли потръпна от циничния й тон. От всички неща, които й бе причинил, да превърне Ели в коравосърдечна и обезверена жена, бе най-лошото. Ели гледаше различно на света. Мечтите й го превръщаха в по-добро и светло място.

— Аз направих грешка, Ели. Направих ужасна грешка, трябваше да ти се доверя. Трябваше да ти разкажа всичко, но не бях подготвен за това. То е съвсем ново за мен. Докато растях, бях научен на едно нещо, само на едно. Мога да вярвам само на братята и сестра си. На никого другиго. Те бяха всичко, което имах, и ние трябваше да направим едно важно нещо в този живот.

— Да отмъстите на баща ми.

Как можеше да я накара да разбере?

— Справедливост. Ако съдът не можеше да ни я даде, ние трябваше да я въздадем. Наложи се отново да изградим нашия свят и го направихме от нулата. Не можех да рискувам да отидеш при Касталано. Мислех, че няма да го направиш, но аз дължах на родителите ми да направя всичко по силите си, за да го унищожа. По дяволите, Ели, не можеш ли да разбереш, че това, което правехме, беше за добро? Виж какво се случи. Той щеше да направи това, независимо дали аз бях там.

— Той нямаше да успее да обезцени акциите без твоята помощ — изтъкна тя.

— Но той щеше да те вкара в затвора и да ти отнеме компанията и никой нямаше да е там, за да те спаси. — Този довод би трябвало поне малко да наклони везните в негова полза.

— Това е вярно. И да, аз щях да се озова в ужасно положение. Щях да потърся помощта на брат ти и тогава щяхме да се срещнем. И ти нямаше изобщо да ми обърнеш внимание.

Нима тя наистина го вярваше?

— Това не е истина.

Ели се втренчи изпитателно в него.

— Някога излизал ли с жена като мен, Райли?

— Какво трябва да означава това?

— Означава, че те проучих. Открих някои снимки в светските колонки на вестниците в Остин.

Мамка му. Той бе имал слабост към високи блондинки. Беше излизал с няколко модели. Нито една от онези жени нямаше значение.

— Никога не съм изпитвал нещо подобно към друга жена. Никога не съм казвал на жена, че я обичам. Нито веднъж. Само на теб.

— Това няма да продължи дълго — пророни тя тъжно. — Мисля, че ти в момента страдаш от угризения на съвестта. Нещата не станаха така, както си ги планирал, и ти не си очаквал, че ще изпитваш толкова силна вина, заради това, което се случи с мен. Предлагам ти да го забравиш. Ние ще работим заедно и ще се постараем да оправим нещата. Но ти не ме обичаш. Между другото, аз щях да го направя. Щях да направя всичко, за което ме помолиш, защото наистина те обичах. Ти смяташ, че аз съм била късметлийка, но аз нямам братя и сестра, на които да разчитам. Нямам спомени за любящи родители. Дори дълбоко в себе си знаех, че с Колин няма да се получи. Никога не му разкрих душата и сърцето си. Не и наистина. Затова не мога да го хвърля в безмилостните ръце на Касталано, както не бих могла да направя това и със сестра ми. Аз никога не съм имала близък, на когото изцяло да вярвам. Никого, с изключение на теб. Лека нощ. Райли. Утре ни чака много работа.

Тя отвори вратата и я затвори между тях. Той чу тихото щракване на резето и осъзна, че може би завинаги я е изгубил.