Лекси Блейк
Без милост (9)

8.

Ели крачеше до Лили, Райли бе от другата й страна.

Когато тръгнаха надолу по коридора, тя усещаше погледите, вперени в нея. Като че ли служителите на „Страткаст“ улавяха напрежението във въздуха. Ели се усмихваше лъчезарно и кимаше, докато минаваше покрай тях.

Смяташе да ги събере и да поговорят. Последното, от което се нуждаеше, бе служителите да са изнервени. Навярно и те бяха разтревожени. Може и да не притежаваха акции на стойност милиони долари, но някои от тях бяха инвестирали пари в компанията, а други бяха получили акции като поощрително заплащане. Те разчитаха на тях при пенсионирането си, тъй като баща й и Касталано не бяха раздавали щедри бонуси, нито бяха предоставили добри пенсионни планове.

Това щеше да се промени, когато тя поемеше ръководството. Възнамеряваше да убеди служителите да инвестират повече средства в бъдещето на „Страткаст“. Това бе едно от нещата, за които двамата с Райли бяха съгласни. Служителят, който печелеше повече пари, когато компанията жънеше успехи, работеше много по-усилено. Те трябваше да бъдат лично заинтересовани от просперитета на компанията и да инвестират в нея, иначе това щеше да бъде просто поредната работа, а не взаимноизгодно обвързване.

— Лили, насрочи среща с всички служители на компанията за три и половина. — Искаше, когато се прибере у дома, да е разсеяла тревогите им.

Асистентката й кимна.

— Мисля, че е добра идея. Хората са изплашени. Струва ми се, че страховете им нараснаха, след като сега Касталано въвлече и членовете на борда.

— Имаш ли някакви предположения какво е замислил? — попита Ели.

Лили поклати глава, докато вървяха към заседателната зала.

— Нямам никаква представа. Тъкмо провеждах редица обаждания, когато секретарката на Касталано се появи, ухилена самодоволно до уши, и ми заяви, че е най-добре ти и любовникът ти веднага да се отправите към заседателната зала.

— Лили! — възмути се Ели.

Приятелката й махна пренебрежително.

— Извинявай. Всички знаят какво правите, когато той спусне щорите и заключи вратата по средата на деня. И след това бикините ти вече не се очертават. Постоянно ти повтарям да носиш проклетите прашки.

Ели мразеше прашките. Нима всички можеха да разберат, че преди малко бе преживяла зашеметяващ оргазъм? Изпъна рамене, защото нямаше намерение да се извинява за това.

— Изглеждаш напълно благопристойно — промърмори Райли. — Жалко, че не разполагах с няколко минути, за да разбера за какво е всичко това.

Той бе настоял да не бързат, да проучат какво е намислил Касталано, преди да влязат в заседателната зала. Но на нея й бе писнало да чака и да играе игрички. Искаше да приключи по-скоро с това, за да се справи с последиците от избухналата медийна бомба. Ако ще я разпъват на кръст заради онази статия и проблемите с изпитанията на охладителната система, предпочиташе да е по-скоро, отколкото да отлага. Нямаше смисъл само да се притеснява и тревожи за това.

— Всичко е наред. Те са бесни и аз мисля, че не подходих правилно към проблема. Членовете на борда навярно не разбират, че новите изпитания ще докажат, че системата работи както трябва. Аз ще им го обясня и ще можем по-бързо да продължим нататък. Ако това ще помогне, мога още днес следобед да назнача нови тестове.

В подобни ситуации самоувереността бе задължителна. Никога не ги оставяй да разберат, че си изнервен. Това беше едно от малкото неща, на които баща й я бе научил.

Лили забави крачка и спря.

— Искам да узная всичко в мига, в който излезеш. Ще поговоря с една-две от останалите асистентки. Кълна се, че ако разбера, че са скрили ценна информация от мен, лично ще се разправя с тези жени.

Ели погледна към Райли. Искаше й се да държи ръката му, но трябваше да изглежда като най-коравата кучка в залата. А една корава кучка не държи ръката на гаджето си по време на заседание на борда.

Отвори вратата и едва се сдържа да не зяпне.

Стивън Касталано, облечен в костюм от три части, седеше начело на масата. Приличаше досущ на могъщ корпоративен магнат. От две години не го бе виждала толкова силен и овладян. След като баща й почина и бе решено, че тя ще изкупи дела на Касталано, той бе започнат да се облича като за голф игрището, а не като за заседателната зала. Допреди опита да я изнуди се държеше едва ли не като покорен служител.

Втренчи се в нея по начин, както не го бе правил никога досега. Студено. Пресметливо. Безмилостно.

Какво, по дяволите, ставаше?

— Много мило от ваша страна, че се присъединявате към нас, госпожице Стратън, господин Ланг. — Посочи им двата свободни стола. Те бяха отстрани на дългата маса — явна обида към мястото й в компанията. Тя трябваше да бъде начело на масата или на ръководното място.

За съжаление, за да го заеме, трябваше да изгони своя партньор или по-възрастния член на борда, седнал до него, което щеше да я накара да изглежда слаба или злобна. Положението й винаги е било деликатно. За разлика от колегите си мъже, нея я съдеха по поведението й в обществото, а не само по професионалните умения и находчивостта й. Касталано го знаеше и изглежда, нарочно я поставяше в неизгодна позиция.

— Моля ви, не ставайте, господин Гарнър — рече Еди, въпреки че мъжът не направи опит да се изправи. — Мога да седна тук. Сигурна съм, че и от това място ще ме чувате достатъчно добре.

Райли й издърпа стола.

— След като това е неофициална среща, не мисля, че има значение къде ще седите, госпожице Стратън.

Гарнър се изчерви. Тъй като бяха използвали пола й, за да я уязвят, тя можеше да им подскаже, че не се държат като джентълмени. Касталано леко се подсмихна, докато тя сядаше, а Райли се настаняваше до нея.

— Бих искала да зная какво става. — Ели се огледа и видя шестима от най-влиятелните членове на борда. Взети заедно, не представляваха мнозинството от акционерите, но бяха дяволски близо. Хората, притежаващи огромен брой от акциите на „Страткаст“ седяха в тази стая, вперили осъдителни погледи в нея.

— Аз също — додаде Райли и също се огледа, очевидно виждайки същото като нея. — Няма кворум. Не може да се проведе гласуване. И не знам кои са онези двамата.

Посочи към двама души, които и Ели не познаваше. Мъж и жена седяха отсреща на масата, вляво от нея. Но Ели нямаше време да се чуди кои са те, тъй като Касталано се облегна назад и заговори:

— Веднага ще поясня. Не се нуждая от кворум. Обадих се на някои от най-старите членове на борда, защото те бяха много притеснени от последните събития, свързани с компанията.

Значи, щеше да има яко кастрене и вероятно начало на грозна схватка. Бордът се състоеше от петнадесет членове. Шестима от тях бяха в залата. Това бяха мъжете, които бяха на страната на Касталано. Заедно с неговия глас, ставаха седем. Оставаха тя, Райли и още четирима, за които бе сигурна, че са на нейна страна. Това бе причината, поради която не присъстваха в момента. Не се знаеше нищо за вота на последните двама акционери — жената, която бе купила акциите на Патриша Кейн, и този, който бе откупил акциите на сестра й. Райли се бе заел да го проучи. Беше позвънил в компанията, станала собственик на акциите, но оттам още не му бяха върнали обаждането. Ели искаше да разбере що за човек е новият инвеститор. Който и да беше, имаше право на глас. Трябваше да се добере до този човек преди Касталано.

Изглежда, това бе начинът на Касталано да й покаже, че все още има власт в този свят.

— Разбирам, че имахме известни неуредици с докладите относно проблемите в охладителната система. Щастлива съм да ви съобщя, че онези доклади бяха фалшиви, и в момента съм наредила да ги проучат. — По-рано тази седмица бе възложила задачата на двама от най-добрите си мениджъри. Те щяха да разберат откъде са изтекли данните за грешките в системата.

— Ние открихме кой е дал тези доклади на пресата. — Касталано огледа присъстващите.

— Отлично. Ще се радвам да чуя кой е бил. — Ако той бе свършил тази работа, щеше горещо да му благодари. Щеше да е по-добре, ако тя се бе погрижила за проблема, но трябваше да се възползва от това.

Райли трескаво пишеше есемес на някого.

— И ако изчакате няколко минути, всички ще разполагаме с новите доклади. Ще доведа главния проектант да обясни каква е била грешката, както и че е била незначителна за продължаването на разработката. Която се движи по график и под предвидения бюджет.

Това беше идеалното решение. Щеше да ги убеди. Щеше да възложи на най-способните си хора да обяснят положението.

— Мисля, че можем да прескочим научните дрънканици. — Стивън кимна към асистентката си, която стоеше отзад с купчина папки в ръце. — Джейн, ако обичаш. Джентълмени и госпожице Стратън, както знаете, днес е излязла статия, в която се подлага на съмнение моралът на ръководството в „Страткаст“, а нашият най-важен проект е наречен пълен провал.

Тихо мърморене се надигна около масата, докато Джейн раздаваше копия от статията. Двамата явно бяха действали много чевръсто. Стивън сигурно е имал отчаяна нужда да я дискредитира.

Дали бе направила грешка, като не му бе платила? Ели дълго се бе колебала, но накрая реши, че ненапразно е наела Райли. Плащаше му щедро, а имайки предвид връзката им, той не би й дал погрешен съвет. В крайна сметка на карта бе заложена компанията, а това пряко го засягаше.

— Очаквате от мен да отговарям на обвиненията ви едно по едно или просто да ви съобщя мнението си относно злостните нападки на този журналист? Очевидно ми има зъб. — Ели се опитваше да разбере кои са другите двама души, присъстващи на срещата.

Един мъж и една жена. И двамата в костюми. Консервативни, но не в корпоративен стил. Изглеждаха някак си по-строги, отколкото изпълнителните директори.

Нито един от двамата не погледна докладите. От време на време си разменяха по някоя дума или поглеждаха телефоните си.

Райли се взираше в тях, но Ели не смяташе, че е добра идея да се наклони към него и да проведе личен разговор.

— Длъжен съм да попитам защо си решила, че е по-правилно да споделяш с журналисти проблемите с един толкова важен продукт като охладителната система — подхвана учтиво Стивън.

Трябваше да поеме дълбоко дъх. С нищо не биваше да издава колко е бясна на човека, който се предполагаше, че е неин партньор.

— Тъкмо за това става дума. Ние всъщност не сме имали проблеми с охладителната система. Онези доклади се основават на грешно калибрирани машини. Получих одобрение от Отдела за връзки с обществеността. Никога не бих говорила с пресата, без да го съгласувам с тях. Статията трябваше да бъде за мен като за една от малкото жени на поста изпълнителен директор в сферата на телекомуникациите. Изобщо не трябваше да касае проекта ни за охладителната система. Не е моя вината, че журналистът е бил предубеден.

— Дали е бил предубеден, или е задал напълно уместни въпроси? — поинтересува се Касталано.

— Какво означава това? — Райли се изправи на стола до нея, видимо ядосан.

Касталано поклати глава.

— Не говоря на теб. Говоря на госпожица Стратън. Тя е тази, която е длъжна да взема решенията в компанията. Ти просто си едно от тези решения, в чиято разумност дълбоко се съмнявам.

Райли присви очи.

— Сигурен съм, че ти би предпочел тя да работи с адвокат, когото ти можеш да купиш. Да не би да си разстроен, задето не й позволих да подпише договора, предоставящ ти охладителната система?

Касталано се намести удобно на стола, очевидно необезпокоен.

— Аз смятам, че ти си този, който е добавил онази клауза в договора, за да ме злепоставиш. Ти си този, който постоянно се опитва да ме дискредитира в очите на госпожица Стратън.

Ели осъзнаваше, че в момента правеха точно това, което не биваше — вадеха на показ мръсното си бельо. Всички погледи бяха вперени в нея.

Райли се наведе напред.

— Направих всичко по силите ми, за да я защитя от теб.

Това бе последното, от което тя се нуждаеше. Райли трябваше да се държи като неин адвокат, а не любовник.

— Стивън, защо сме тук? Защо не обсъдим това насаме?

— Ние сме тук, защото акциите вече спаднаха с двадесет процента.

Стомахът й се сви. Двадесет процента? Бяха минали само няколко часа. Колко ниско щяха да паднат до края на деня? Преди да успее да публикува верните доклади? Много често медиите предпочитаха да оповестяват лошите новини, вместо добрите. Щяха да минат дни, преди да се разчуе.

— Знаеш не по-зле от мен, че акциите отново ще се вдигнат, щом излязат верните доклади.

— Това ще отнеме време. — Партньорът й се взираше обвинително в нея.

Откъде се бе взело всичко това? Той никога досега не я бе гледал така.

— Разполагаме с време. Делят ни още няколко години от същинското производство. Няколко седмици не означават нищо.

Стивън царствено кимна.

— Да, за това си права. Доведох тук неколцина разтревожени членове на борда, за да ги уверя, че цената на нашите акции няма дълго да остане ниска. Компанията ще преживее този злощастен инцидент и ще излезе още по-силна, след като се освободи от служителите, виновни за проблема.

По дяволите. Нима той бе разбрал кой е объркал калибровките на машините? Това беше нейна работа. Тя отговаряше за Отдела по НИРД. Винаги. Отделът беше нейното любимо дете. Дори когато баща й ръководеше компанията, изцяло й бе прехвърлил управлението на НИРД.

Ели нямаше да позволи да й го отнемат.

— Мисля, че се налага да поговорим за евентуални промени в персонала, но не е нужно да го правим пред членовете на борда. Сигурна съм, че те имат да вършат много по-важни неща. Уверявам всички, че можем да се справим с тази ситуация. След няколко седмици акциите отново ще се покачат. Случилото се не е приятно, но аз ще публикувам вярната информация колкото е възможно по-скоро. Моите пиари се свързват с големите финансови медии и ги информират за настоящата ситуация. Ние ще им покажем новите доклади, може би ще поканим няколко надеждни журналисти да присъстват на изпитанията. Тази буря ще отмине и компанията ще бъде по-силна от всякога.

— Ние все още имаме проблем с твоя имидж и лошите решения, които вземаш — заяви Касталано.

— Не може наистина да вярваш на всичко, което се твърди в онази статия. Стивън, ти ме познаваш, откакто съм се родила. Аз със сигурност не съм жената, обрисувана в онзи пасквил.

— Имаш ли афера с Райли Ланг?

Райли поклати глава.

— Това изобщо не е твоя работа.

Ели нямаше намерение да се крие зад полуистини.

— Думата „афера“ звучи абсурдно. Дали имам връзка с господин Ланг? Да. Това влияе ли върху начина, по който вземам решения? Не. Аз продължавам да правя това, което е най-добро за компанията, а тъй като е акционер, същото се отнася и за господин Ланг. Освен това не за пръв път директор има сериозна връзка със свой сътрудник. Не е нужно да ги изброявам, но много пъти се е случвало. В компанията няма правила срещу подобно общуване между колеги.

— Точно това е нещо, което възнамеряваме да променим — заяви с морализаторски тон Гарнър и удари по масата. — Вие, младите, си мислите, че можете да спите с когото ви падне. Господи, когато работех тук, всички ние бяхме делови хора. Какво щеше да си помисли баща ти за това?

— Баща ми не се интересуваше от личния ми живот, както не би трябвало да го прави и никой от вас. Нека не бъдем лицемери, Бил. Всички знаем за любовната връзка между теб и секретарката ти, докато работеше тук. — Щом те искаха да играят нечестно, и тя също можеше да използва удари под кръста. — И ти, Стивън. Да ти припомням ли твоята връзка с шефката на Отдела по човешки ресурси отпреди няколко години? Тогава беше женен. Аз не съм омъжена и с кого спя си е моя лична работа.

— Не и когато го използваш да ти върши мръсната работа — изстреля Касталано.

— Той е мой адвокат. Плащам му, за да ми върши мръсната работа — върна му го тя.

— Дали девалвацията на акциите не е негово дело, за да получа по-ниска сума при изкупуването на моя дял, госпожице Стратън? — Въпросът на Стивън увисна във въздуха и цялата зала притихна.

Той наистина смяташе да използва всички средства, за да спечели симпатиите на своя страна.

— Стивън, аз предложих да забавим изкупуването. Очевидно не е в твой интерес в момента да изкупя акциите ти. Ще изчакаме, докато цената им се повиши. Знам, че нямаш търпение да се пенсионираш, но се опитвам да постъпя честно и да не те ощетя.

До нея Райли застина.

— Не ми харесват обвиненията, които отправяш, Касталано.

— В такъв случай това наистина няма да ти хареса. — Той кимна към асистентката си, която включи лаптопа си. С няколко натискания на клавишите тя прехвърли изображението от компютъра върху големия екран на стената.

Ели се смути. Да не би Стивън да е планирал мултимедийна кампания, за да я унижи? Усети как я избива пот. Ако някой ги бе записал, докато са били интимни, щеше да ги съди до дупка.

Камерата се фокусира. Тя се наклони напред, опитвайки се да различи образа. Сякаш някой бе оставил включена камерата на компютъра си. Изображението беше много тясно, но Ели разпозна масите в Отдела по НИРД. Всички имаха бюра, но в средата на „лабораторията“, както я наричаха, бяха разположени няколко големи маси с изпитателната апаратура, редом до машините, които използваха, за да проверяват работата на охладителната система.

Светлината в помещението беше слаба, само една трета от лампите бяха включени, следователно беше късно през нощта или рано сутринта. Сградата никога не оставаше тъмна, но след единадесет вечерта осветлението се намаляваше с таймер до една трета от мощността за опазване на околната среда чрез пестене на енергията. От това Ели заключи, че дори чистачките са си били отишли, когато записът е бил направен.

— Искам да знам какво става. — Райли се обърна към Касталано.

— Мисля, че знаеш — последва самодоволният отговор. — Записът е бил направен преди седмица. В нощта преди лабораторните изпитания.

— Преди сгрешените измервания? За калибровките ли става дума? Защото вече ви казах, че е било стажантска грешка.

Стивън поклати глава.

— Не е било грешка, Елинор. Единствената грешка, която си допуснала, е предположението, че няма да разбера. Един от твоите стажанти е оставил камерата си включена. Използвал е оборудването на компанията, за да чати с родителите си. Той го е записал. Навярно е щял да донесе записа на теб, но тогава вече е знаел за връзката ти и вместо това дойде при мен.

— Какво общо има моята връзка с всичко това? — Но още докато задаваше въпроса, разбра, защото в обсега на камерата се появи позната фигура.

Райли бе свалил сакото си и бе навил до лактите ръкавите на ризата. Очевидно нямаше понятие, че камерата го записва. Огледа се и сетне върху устните му заигра усмивка, когато откри това, което търсеше. Извади телефона си и явно говореше с някого. Взе първия от изпитателните уреди и свали капака, за да има достъп до вътрешността му.

Цялата зала замръзна.

— Ели, мога да обясня.

Тя чу гласа на Райли, но не можеше да откъсне очи от екрана. Той, изглежда, говореше с някого. Сякаш беше включил спикърфона. Телефонът бе поставен върху масата, докато променяше настройките на калибровъчните устройства. И на трите. Изглеждаше съсредоточен и явно бе дошъл напълно подготвен. Когато му потрябва по-голям достъп до вътрешността на машината, той извади отвертка от джоба си.

Беше изчакал, докато всички си тръгнат, за да слезе долу, в Отдела по НИРД, и преднамерено бе променил калибровките, за да провали изпитанията.

За да провали нея.

Бавно я обзе вцепенение, сякаш някой наливаше лед във вените й. Това беше добре, защото така не можеше да чувства болката.

— Ели, за всичко това има обяснение. — Райли сложи ръка върху нейната.

Тя много спокойно я отдръпна. Този мъж повече нямаше да я прави на глупачка. Той играеше някаква игра, но тя не бе сигурна каква. Знаеше единствено, че е изгубена.

Опита се да спаси малкото й останало достойнство. Заговори с нисък, равен глас на бившия си любовник:

— Господин Ланг, уволнен сте. Ще извикам охраната, за да ви изведе от сградата. Ще откриете, че в договора ви има клауза за злоумишлени нарушения. Ако бяхте останали една година, щях да бъда принудена да изкупя акциите ви по настоящата им цена.

Райли се опита да завърти стола й към себе си. Лицето му бе изопнато.

— Ели, трябва да поговоря с теб.

Не й бе останало много за казване.

— Тъй като вашият случай не е такъв, акциите ви автоматично отново стават моя собственост. Ще ви уведомя дали смятам да повдигна обвинение срещу вас.

Нисък кикот я накара да се извърне. Касталано леко изръкопляска.

— Така ли смяташ да продължиш играта? Сигурно той не е толкова добър в леглото, след като си готова при първа възможност да го хвърлиш на вълците. Всъщност никакви обвинения няма да бъдат повдигнати срещу господин Ланг. Знаеш отлично, че медиите обожават подобни скандали. Няма да е от полза за компанията. Ще оставя господин Ланг да се отърве с предупреждението, че оттук насетне трябва много добре да знае кои са враговете му. Но не мога да кажа същото за теб, скъпа моя.

Вратата се отвори и внезапно двама полицаи изникнаха на прага.

Какво, по дяволите, ставаше тук? Касталано току-що бе заявил, че няма да повдига обвинения срещу Райли, макар че той определено би трябвало да говори първо с нея за това. Това решение трябваше да вземат те, заедно с охраната, юристите на компанията и пиарите.

— Достатъчно е охраната да изпроводи Райли навън от сградата. Не мисля, че той има нужда от полицейски ескорт. — Тя се извърна и за пръв път погледна Райли. — Или ще ме унижиш допълнително, като устроиш сцена?

Райли не откъсваше очи от Касталано.

— Ели, любима, не мисля, че те са тук заради мен. Каквото и да се случва, знай, че ще те измъкна от всичко това.

Говореше толкова сериозно, че Ели се обърна, за да се огледа. Всички бяха вперили погледи в нея. А мъжът и жената в деловите костюми се бяха изправили.

— Госпожице Стратън, името ми е специален агент Чарлс Купър. Мой дълг е да ви осведомя, че сте арестувана — изрече мъжът.

Значи, така се чувстваше човек, който сънува, знае, че случващото е сън, но не може да се събуди.

— Арестувана за какво? — Това бе нелепо.

Касталано стана на крака и закопча сакото си.

— Ние открихме как вие двамата с баща ти сте успели да откраднете десет милиона долара от фирмата. Нима смяташе, че никога няма да разберем? Холдинговите компании са били много умело прикрити, но всички са на твое име. Не можахме да открием парите, но вярвам, че това е работа на Бюрото. Освен това ще ти бъдат предявени обвинения в измама и манипулиране на акциите на компанията с цел лично облагодетелстване.

Това беше сън. Нямаше друго обяснение. Всъщност някакъв кошмар. Само дето Ели се чувстваше съвсем будна.

Ръката на Райли улови нейната и той се наведе към нея.

— Дръж главата си високо изправена. Няма да позволя да те унищожат. Кълна се в бога, Ели, ще те измъкна от това.

За секунда тя задържа ръката му. Преплете пръсти с неговите, защото отчаяно се нуждаеше от топлината му. Целият свят изведнъж се бе вледенил.

Чуваше думите на полицаите като в мъгла. Знаеше ги. Всеки, който гледаше телевизия знаеше правата си. Законът „Миранда“. Четяха й правата, защото ФБР смяташе, че тя е откраднала от компанията.

И щяха да я обвинят и в измама. В опит да манипулира фондовия пазар, защото имаха доказателство, че дясната й ръка, нейният адвокат, бе саботирал онези машини.

Райли ли бе предоставил докладите на журналистите? Той ли беше този, който искаше да срине акциите на „Страткаст“?

Една ръка стисна лакътя й, дърпайки я нагоре. Пръстите й се изплъзнаха от неговите.

— Нужно ли е да правите това? Тя ще дойде доброволно с вас. — Гласът на Райли прозвуча някъде отдалеч. Беше заглушен от бученето в ушите й.

Ели се чувстваше като парцалена кукла. Беше там, но в същото време отсъстваше. Това не можеше да се случва с нея. Краката й трепереха, но някак си успя да се изправи и полицаят изви ръцете й зад гърба, студеният метал се сключи около китките й.

— Имате късмет, че не арестуваме и вас — чу тя гласа на ченгето.

— Елинор, съжалявам, че се стигна дотук.

Младата жена се извърна при звука на гласа на Касталано. Той стоеше там със самодоволно изражение. Определено не личеше да съжалява. Изглеждаше тържествуващ.

Защо й причиняваше това? Защо стоеше изправен пред нея в костюма си за хиляда долара? Нали искаше единствено да се пенсионира?

Или през цялото време я е водил за носа? Никога не е възнамерявал да напуска компанията и от самото начало е планирал това. Ели знаеше клаузите в договора си. Знаеше какво щеше да се случи сега. Тя щеше да загуби всичко.

Ако нещо изглежда препалено добро, за да е истинско, значи, е лъжа. Винаги. Трябваше да запомни и този урок от баща си.

Райли беше прекалено идеален за нея, защото никога не е бил тук заради нея. Тя е била пионка в играта му.

В играта на Стивън Касталано.

— Кучи син — изсъска тя, най-сетне проумяла. — Ти никога не си възнамерявал да ми продадеш дела си. Това е било твоята игра, за да се отървеш от мен и да заграбиш всичко за себе си.

Възрастният мъж поклати глава.

— Нищо подобно. Аз нямах търпение да се посветя изяло на голфа, скъпа. Моля ви, изведете я от сградата. Осведомете ме какво ще ви е нужно, за да бъде съдена с най-голямата строгост на закона.

— Ели, аз съм с теб — обеща Райли.

Тя го погледна. Той беше прекалено красив. Прекалено секси. Прекалено добър. Прекалено идеален.

— Не смей никога повече да разговаряш с мен.

Изпита почти облекчение, когато я отведоха. Поне никога повече нямаше да го види.

 

 

Райли имаше чувството, че таванът и подът си бяха разменили местата. Какво, по дяволите, ставаше? Те отвеждаха Ели с белезници. Водеха я в някаква проклета килия, сякаш беше престъпница.

Хората наоколо клатеха глави и се окуражаваха един друг, че всичко е за добро. Че щом са се отървали от Ели, всичките им проблеми са решени.

Извърна се към Касталано. Какъв глупак е бил. Беше паднал право в клопката. Как се бе случило? Нали той бе заложил капана.

Нито за секунда не повярва, че Ели е източила парите на компанията. Всички инстинкти му подсказваха, че нямаше начин Ели да е била замесена. Колелцата в ума му трескаво се въртяха. Всъщност, ако се замислеше по-надълбоко, те не разполагаха с никакво доказателство, че кражбата е била дело на Стивън Касталано. Те просто бяха видели това, което им се искаше да видят. Знаеха, че Касталано е престъпник, видяха престъпление и го приписаха на него.

Ако имаше малко мозък, щеше да обмисли добре ситуацията. Нямаше да прибързва със заключенията, докато не разполагаше с неоспоримо доказателство, че Ели е невинна.

Не се нуждаеше от мозък. По дяволите, имаше сърце, което бе абсолютно сигурно, че Ели не го е направила. Дори да влезе в стаята и да я завари, нагазила до коленете в пари, нямаше да му хрумне, че ги е откраднала. Никога не би се усъмнил в нейната почтеност. Познаваше тази жена до най-съкровените кътчета на душата й и знаеше, че е непоклатима като скала.

Жалко, че всички около нея бяха лъжливи негодници. Включително той самият.

Умът му работеше, разчепквайки измамата от друг ъгъл. О, само да беше проявил по-голяма предвидливост. Това щеше да ги спаси.

Впери поглед в Касталано.

— Ти си скроил всичко това, за да изкупиш акциите на Ели на безценица.

Касталано въздъхна.

— Джентълмени, мисля, че трябва да разменя няколко думи с господин Ланг. Той явно не разбира как е устроен светът и трябва да му обясня едно-две неща. Ако нямате нищо против, може да се преместите в кабинета ми. Там ще намерите бутилка отлежало шотландско уиски, за да полеем успешното преодоляване на трудностите през този следобед. Синът ми ви очаква там.

За да отпразнуват победата му над сладката, умна Ели, опитваща се да спаси света от злото. Тя имаше налудничави идеи за справедливостта, за това, кое е правилното и как трябва да бъде променен светът.

Същият свят, който току-що бе отхапал голямо парче от плътта й.

Той трябваше да я закриля. Трябваше да бъде шибаният рицар на бял кон, който бе длъжен да поема всички удари на съдбата, за да не узнае тя никога какво гадно място е светът. Но изцяло се бе провалил. Той бе виновникът светът й да се сгромоляса.

Как не бе забелязал онази камера? През онази нощ говореше с Бран по телефона. Налагаше се брат му да му обясни как да прецака калибровките на изпитателните устройства. Всъщност през цялото време бе говорил за Ели. Сякаш в момента не саботираше компанията й, прехраната, живота й. Дрънкаше как бе вечерял с нея, а после се бе промъкнал в сградата, за да вземе някакви договори. И не бе забелязал лаптопа и камерата.

За всичко беше виновен той. Всичко около тях пропадаше и вината беше негова. Всичко — планът да отмъстят за баща им, всичките надежди и мечти на Ели — бе съсипано, защото той беше тъп некадърник.

Къде щяха да я отведат? В кой полицейски район? Федералните бяха позволили на полицията да я арестува, значи, щяха да я отведат в тукашния арест. Често предоставяха на местните власти да арестуват съгласно тяхна заповед. Навярно щяха да я разпитат, а след това ще я преместят във федерален затвор.

Можеха да я оставят в градския затвор, докато плати гаранцията.

Господи, щяха да вкарат Ели в затвора. Обзе го паника.

Касталано щеше да я пъхне с години зад решетките, за да присвои цялата компания.

— Значи, всичко е било, за да изкупиш акциите на ниска цена? — Вратата се бе затворила зад мъжете, които Касталано бе довел, за да станат свидетели на краха на Ели. Райли искаше да изтича след нея, но нямаше да му позволят да отиде с нея. Навярно изобщо нямаше да му позволят да я доближи.

Касталано се усмихна.

— О, мисля, че и двамата знаем, че има нещо повече. Знаеш ли, най-забавното е, че аз си мислех, че мога да я обвиня само в незаконно присвояване на средства от компанията.

Тя нямаше нищо общо с тези обвинения, но това го накара да се замисли за последните действия на Касталано.

— Защо, по дяволите, толкова настояваше да получиш онези два милиона долара? Опита се да я изнудиш.

Нямаше да изяснява причината. Райли знаеше, че Касталано дължи милиони на един мафиот, но на този етап не смяташе да издава прикритието си. Трябваше да се възползва от всяко предимство, което имаше.

— Какво? Аз? Защо ще искам два милиона от Ели? Смятах да се пенсионирам. Тя щеше да изкупи моя дял. Е, ако бях отишъл при нея, за да я обвиня в източването на пари от компанията, навярно щях да поискам тя да възстанови известна част от откраднатото. Двадесет процента би било добро начало.

Това беше всичко, което искаше да знае. Онзи чек щеше да подпечата съдбата й, ако самият Райли не го бе направил. За федералните този чек щеше да бъде признание за вината й. За Касталано — малък аванс.

— Дявол да го вземе, ти си възнамерявал да изкупиш дела й с нейните собствени пари. Кучи син! — Райли и Ели бяха попаднали в отдавна подготвян капан. Касталано никога не бе възнамерявал да се пенсионира. Той се бе преструвал на възрастен джентълмен. Споделял е за посещенията си при лекари. Постарал се е всички да узнаят колко е щастлив, че се оттегля в заслужена почивка и предава управлението на следващото поколение.

Дори е накарал сина си да осведоми Ели за нередностите в счетоводството.

Касталано не е разполагал с пари да откупи дела на Ели. Затова е изчакал търпеливо, убеждавайки я, че ще сключат сделка за приятелско изкупуване на акциите му.

— Ти си вмъкнал клаузата в договора — досети се Райли. — Трябваше да го предугадя. Трябваше да знам, че никой не може да е толкова глупав.

Сложност. Точно за това бе говорил зет му. Кейс му бе казал, че всички те пренебрегват факта, че всяка ситуация, в която може да се озоват, е сложна и изменчива. Бил е толкова прав. Те бяха проявили арогантност, въобразявайки си, че са единствените хищници в играта.

Касталано отново се бе ухилил самодоволно. Райли едва се сдържаше да не изтрие с юмрук усмивката от лицето му.

— Нямам представа за какво говориш. Знам, че гневът и объркването от всичко преживяно сякаш са ни върнали със седмици назад. Съчувствам на Ели. Наистина ме боли за нея. Познавам я, откакто се е родила. В някои отношения я чувствам като своя дъщеря. Ако ставаше дума само за пари, щях да откупя нейния дял и да продължим напред. Щях да го направя заради баща й. Той беше гадно копеле, но беше мой партньор. Той не би могъл да знае, че тя е откраднала всички онези пари от компанията.

— Кражбата е започнала, когато Ели е била на седемнадесет. Да не би да ми казваш, че е основала холдинговите компании и е започнала да източва пари от „Страткаст“, без да бъде заловена, докато е била стажантка? — Самата мисъл беше абсурдна.

— Е, всички знаят, че Ели беше същинско бизнес чудо. Тя на практика ръководеше Отдела по НИРД още докато беше в гимназията. Със сигурност е имала свои хора в компанията. Ако открием кои са, ще ги изпратим в затвора. Всъщност твоето вероломство я забърка във всичко това. Аз бях готов да се задоволя със сумата от продажбата на акциите на разумна цена.

— Смяташ да я принудиш да ти плати, за да не влезе в затвора, като същевременно я отстраняваш от играта. — Сега всичко бе толкова очевидно.

— Сега ще имам и двете. Ти ме снабди с оръжието, с което със сигурност ще спечеля битката. Имаш ли представа колко дълго съм чакал, за да поема пълния контрол над моята компания? — Той посочи към вратата, където сега стояха двама униформени охранители. — Виждам, че ескортът ви очаква, господин Ланг.

— Няма да ти позволя да се измъкнеш безнаказано. Ти си откраднал онези пари. — А компанията на Касталано бе изградена върху убийството на баща им. И това престъпление нямаше да му се размине. Щеше да си получи заслуженото наказание.

— Доказателствата свидетелстват за друго. — Касталано беше напълно спокоен и овладян. — Те неопровержимо сочат, че Ели стои зад измамата.

— Ти си го фалшифицирал. Ще го докажа и се кълна, че когато приключа с теб, няма да имаш нищо. — Усети една здрава ръка да го стиска за лакътя.

Те се бяха подсигурили. Другият охранител се бе озовал от другата му страна.

— Трябва незабавно да напуснете сградата, господин Ланг — разнесе се дълбок, дрезгав глас. — Не ни карайте отново да викаме полицаите.

— Един ден те ще се върнат. Не се съмнявай в това — процеди Райли, без да откъсва очи от Касталано змията.

Пазачът от дясната му страна го дръпна за ръката и го повлече към вратата.

— Ще те съдя до дупка. — Осъзнаваше, че един уважаван адвокат не говори така, но в този миг наистина го мислеше. Щеше да изпепели това място до основи. Щеше да го залее с керосин, да драсне клечка кибрит и да ги накара да си платят за това, което бяха причинили на Ели.

Райли никога нямаше да забрави празното изражение в очите й, когато го погледна.

Не смей никога повече да разговаряш с мен.

Трябваше да свърши толкова много работа. Позволи им да го отведат, защото в главата му цареше хаос.

Ели сигурно се чувстваше толкова самотна. Щяха да я вкарат в полицейската кола. Щеше да бъде по-малко болезнено, ако федералните я бяха арестували. Те щяха да й позволят да запази поне част от достойнството си. Фактът, че бяха оставили на полицията да я арестува, означаваше, че я смятат за голяма риба. Даваха възможност на местните да оберат лаврите. Накрая щяха да я преместят във федерален затвор или да предоставят на местен съдия да ръководи изслушването за определянето на гаранцията.

Трябва колкото може по-скоро да уреди пускането й под гаранция. Трябва веднага да я освободи.

Цялото му тяло бе сковано от напрежение. Гърлото му бе свито и почти не виждаше, докато го водеха надолу по коридора.

Сякаш всички служители бяха напуснали кабинките си. Всички бяха на крака и разговаряха, а няколко жени плачеха. Напрежението бе осезаемо. Хората се тревожеха за работата и бъдещето си.

Да, и това беше по негова вина.

Той трябваше да бъде отведен с белезници. Всички бяха свидетели на унижението й.

— Копеле!

Райли се озърна, очаквайки да види Ели. Намираха се пред офиса му. Как бе дошъл до тук?

Там стоеше Лили, с обляно от сълзи лице.

Лили, която го ненавиждаше. Лили, която го бе разкрила преди Ели.

Той погледна към придружителите си.

— Може ли да си взема нещата?

По-едрият охранител кимна.

— Но оставете вратата отворена.

Той кимна на Лили да го придружи. Не се изненада, когато тя буквално изтича в офиса. Очевидно отчаяно искаше да остане насаме с него. Навярно, за да го одере жив.

Райли нямаше време за това.

Лили погледна към охранителите.

— Моля те, Карл. Позволи ми да остана една минута насаме с него. Заради Ели.

По-ниският охранител се извърна към Карл.

— Наистина ли вярваш, че госпожица Стратън е откраднала от компанията?

— Не — отвърна Карл, без да откъсва очи от Райли. — Но вярвам, че този кучи син е причината за всичките й беди.

Изглежда, беше всеобщият любимец.

Лили не му даде възможност да се защити. Тя омекна и насочи големите си очи към Карл.

— Моля те. Ние сме единственият й шанс. Тя ти уреди платен отпуск по бащинство, когато съпругата ти и бебето бяха толкова зле след раждането.

Мъжът вдигна ръка.

— Две минути.

Щеше да се възползва максимално от тях. Райли затръшна вратата и се обърна към нея.

— Не викай. Разполагаме с две минути, преди да ме изхвърлят навън. Трябва да изровиш всичко, което можеш. Използвай цялата магия, на която си способна, и ми се обади.

— По-скоро ще ти изтръгна топките и ще нахраня с тях котката си. Как можа? Как можа да я нараниш така?

Той отиде до бюрото и грабна каквото му бе нужно. Съхраняваше по-голяма част от информацията си на флашка, а това беше личният му лаптоп. Не докосна компютъра на компанията. И без това цялата полезна информация, до която се бяха добрали, беше хакната, с изключение на счетоводните отчети, които той отдавна бе копирал. Мобилният му вибрираше, но сега нямаше време да отговаря.

— Зная, че ме мразиш, но в момента аз съм единственият, който може да спаси Ели. Освен ако някоя могъща корпорация не стои зад теб.

Лили се намръщи и скръсти ръце пред гърдите си.

— Защо трябва да вярвам и на една твоя дума? Видях записа. Всички служители от администрацията са го видели, копеле. Допреди няколко минути са го пазили в тайна от мен.

И навярно беше бясна от този факт. На Лили й харесваше да има влияние и обичаше Ели. Той трябваше да се възползва от това, защото тя навярно беше единственият съюзник, който му бе останал.

— Аз я обичам. — Каза го. Колкото и глупаво да прозвуча.

Глупаво? Той обичаше Ели Стратън. Това не беше глупаво.

Това беше всичко. Да, тази любов го правеше уязвим. Да, когато ставаше дума за нея, той ставаше слаб. Но я обичаше. Би дал всичко на този свят само и само тя да е добре. Най-после бе разбрал какво означава проклетата дума. Любов. Означаваше, че щеше да пожертва себе си заради нея. И нямаше никакво значение, че тя не желаеше никога повече да говори с него. Той я обичаше. Би направил всичко, за да я спаси.

Лили се сепна, очите й се разшириха.

— Сериозно ли говориш?

Значи, тя бе разбрала. Той пристъпи към нея, опитвайки се да й покаже колко дяволски много бе сериозен.

— Аз обичам Ели. Дойдох тук чрез измама, но сега тя е единственото, което има значение за мен. Ще направя всичко, за да я защитя.

Лили стисна челюсти и вирна упорито брадичка.

— Дори това да означава ти да пострадаш?

Дори да означаваше да се откаже от отмъщението, за което мечтаеше от дете. Най-после бе прозрял какво бъдеще бе искал баща му за него и то не включваше ненавист — въпреки че ненавиждаше онзи кучи син Касталано повече от всякога.

— Кълна се, че ако мога да сменя мястото си с нейното, ще го направя. Ще направя всичко. Обичам я повече от живота си. Повече от всичко друго на света.

Лили се раздвижи и събра папките върху бюрото му.

— Вземи всичко. Ще открадната каквото мога, преди да ме изхвърлят от тук. Аз също имам доверени хора и съюзници в компанията. А и хората обичат Ели. Ако истината успее да стигне до ушите на точните хора, можем да успеем да обърнем нещата в наша полза. Ще се обадя на членовете на борда, които са близки с Ели. Обаче се кълна, че ако ме измамиш, ще те открия и ще устроя истинско пиршество на котката си. Разбра ли ме?

Очевидно котката на Лили беше любителка на тестиси.

— Да. Събери колкото можеш повече информация. Опитай се да останеш в компанията. Прави се на глупачка. Нямала си никаква представа. Потресена си. Ти си лоялна на „Страткаст“. Очерни ни, ако се налага, но запази работата си. Ние трябвала имаме очи и уши тук.

Нуждаеше се от нещо, каквото и да е. Как можа всичко толкова да се обърка? Защо бе подценил Касталано? Десет години. Касталано е планирал това от десет години. Те знаеха, че той мами и краде от компанията, но не подозираха, че си е намерил изкупителна жертва.

Жертвено агне. Неговото момиче.

Господи, тя го ненавиждаше. Ели го ненавиждаше, а той я обичаше.

Изтика всички мисли на заден план. Единственото, което имаше значение в момента, бе да я измъкне от килията.

— Тя не може да остане в затвора. — Лили му подаде папките, за да ги набута в куфарчето.

На вратата се почука.

— Време е да тръгвате.

Трябваше да се маха от тук.

— След няколко часа ще я освободя. Колкото мога по-скоро. Ще се обадя на най-добрия адвокат в мига, в който напусна сградата.

— Може би аз трябва да го направя — предложи Лили. — Ели може да си го позволи.

Налагаше се да й обясни.

— Не може. Докато говорим, вече са замразили авоарите й. Тя няма нищо. Следващия месец няма да може да плати ипотеката си. Касталано ще й вземе всичко.

Лили сподави вика си.

Той отпусна ръце на раменете й.

— Аз ще се погрижа за нея. Ти остани тук. Бъди нашите очи и уши. Аз ще ги накарам да си платят.

Тя кимна.

Райли грабна куфарчето и лаптопа и кимна, когато вратата се отвори.

— Готов съм. Лили, разкарай се от очите ми. Не желая повече да слушам обидите ти.

Лили, изглежда, схвана.

— Мразя и двама ви. Не мога да повярвам, че сте го направили.

Той се изнесе покрай нея с високо вдигната глава. Докато не видя Касталано. Той стоеше в коридора и слушаше всичко. Охранителят го стисна за лакътя.

— Време е да вървиш.

Поведоха го покрай Касталано. В гърдите му се надигна мощна вълна на омраза. Искаше да прободе мерзавеца в сърцето и да гледа как кръвта му изтича.

Касталано го наблюдаваше със самодоволно изражение.

— Сбогом, Ланг. Знаеш ли, имаш очите на майка си.

Райли спря, цялото му тяло се наежи. Какво бе изрекъл?

Но в този миг го повлякоха към вратата.

Касталано ги бе изиграл всичките.