Лекси Блейк
Без милост (8)

7.

Ели се застави да сподави усмивката си, когато Райли спря до вратата. Той се облегна на рамката, великолепното му тяло бе облечено в марков костюм.

Имаше ли нещо по-секси от мъж в елегантен костюм?

О, да. Същият мъж без дрехи.

— Добро утро, госпожице Стратън — изрече той с плътния си глас.

Изминала бе седмица и половина от връзката й с Райли Ланг. Достатъчно беше само да чуе дълбокия му глас, за да оживее цялото й същество. Да спи всяка нощ с него, беше ново и неповторимо изживяване за нея.

Не да спи. Да се люби. Всяка нощ. Някои сутрини. Два пъти следобед в нейния офис или в неговия.

— Добро утро, господин Ланг. — Ели беше сигурна, че се е изчервила.

Той пристъпи вътре и затвори вратата.

— Съжалявам, че тази сутрин те изпуснах.

Мъжът на практика живееше в апартамента й след онази нощ, когато за пръв път бяха заедно. С изключение на факта, че не оставаше да спи с нея. Любеше я отново и отново, а после я държеше в обятията си, докато тя заспи. Никога не се бе пробуждала редом с него. Няколко сутрини бе дошъл в дома й, докато тя още спеше, и я бе събудил с чаша кафе, а веднъж заради него закъсня безобразно за работа, но той нощуваше в жилището си.

— Как мина срещата ти? — Ели се опита да си придаде делово изражение. Трудно беше да си спомни, че е Ели Стратън, бъдещият изпълнителен директор с мисия, когато Райли беше наблизо. Беше много по-забавно да е глупавичката Ели.

В същото време обичаше да работи с него. Харесваше й да знае, че той е от другата страна на коридора и ще бъде там, очаквайки я със съвет или целувка, ако имаше нужда. А когато се напрегнеше, този мъж знаеше как да я отпусне. За пръв път в живота си усещаше, че има истински партньор.

Наистина имаше нужда от такъв, тъй като нещата около Стивън бяха станали доста напрегнати.

Той затвори вратата зад себе си и се приближи към бюрото й с мрачно изражение.

— Това няма да ти хареса.

Стомахът й леко се присви. Срещата му тази сутрин сигурно е била свързана с проблемите в счетоводството. Той бе наел съдебен счетоводител на свои разноски. Тя щеше да му възстанови сумата, но не можеше да си позволи да плъзнат слухове, че компанията има сериозен проблем с наличните пари, затова решиха да го запазят в тайна.

Преди четири дни Ели се бе срещнала с журналиста, с който Кайл я запозна. Нещо в него я бе накарало да се почувства неудобно. Особено въпросите му за баща й и бизнес делата му. Мъжът всъщност намекна, че Филип Стратън е бил крадец. Бе обвинил баща й в кражба на интелектуална собственост, а после я бе попитал дали възнамерява да следва същата политика, когато стане изпълнителен директор.

Ели прекъсна интервюто по-рано от уговореното. Не се надяваше особено, че журналистът ще напише нещо положително за нея.

— Казвай лошите новини. — Имаше чувството, че се намира в менгеме, което бавно се затяга около нея.

Или като жаба в тенджера върху котлон. Не хвърлена, а внимателно сложена, за да свикне с водата, докато котлонът се загрява. Щеше да заври, преди тя да успее да изскочи.

Стивън ли стоеше зад всичко това? Дали това беше някаква игра, която не бе осъзнала, че играе?

Райли й подаде една папка.

— През последните десет години някой систематично е източил повече от десет милиона долара от компанията. Всичко е зачислено като разходи на Отдела по НИРД, но Фийби ме увери, че се е опитала да ги сравни с фактурите, ала такива няма.

Това беше лошо. Младата жена пое дълбоко дъх и отгърна папката.

— Невинаги имаме фактури.

— Не си изгубила десет милиона долара заради неиздадени фактури, Ели. — Райли заобиколи бюрото, навлизайки в личното й пространство. — Освен това Фийби се е натъкнала на нередност при покупката на партида твърди дискове. Цифрите сочат, че компанията ги е закупила за повече от петдесет хиляди долара. По времето на покупката те са били вече остарели и не са стрували повече от две хилядарки.

И досега никой не го бе забелязал? Как беше възможно?

— Кой е подписал платежните нареждания?

— Документацията е изчезнала.

Естествено.

— Трябва да говоря с главния счетоводител.

Райли поклати глава.

— Бебче, ти си я назначила преди година и тя наскоро е излязла в отпуск по майчинство. Точно тя ти е изпратила този доклад. Мъжът, който е запознат със случая, се е пенсионирал и аз не мога да се свържа с него. Остава ми да предположа, че или е бил в играта, или е бил много некадърен в работата си.

— Той беше назначен от баща ми. — Ели не бе споделила с Райли за баща си и изпитваше вина за това. Той беше честен и открит с нея, а тя не му се бе доверила докрай.

Защото Райли работеше за Дрю Лолес, а тя не беше готова да го погледне в очите и да признае това, което знаеше.

— Мислиш ли, че баща ти е имал нещо общо с това? — попита Райли.

— Не знам. — Поне това не беше лъжа. — Но част от тези пари са започнали да изчезват, след като той се е разболял. По дяволите. Поне милион са източени през последните шест месеца. Точно това е привлякло вниманието на Дебра. Твоята счетоводителка проверила ли е счетоводните книги от последните месеци?

— Не съм ги вземал, за да не плъзнат слухове. — Ръката му погали косата й. — Всичко ще бъде наред, Ели. Имам идея къде бих искал да погледна. Всеки цент от тези пари е постъпил в три отделни сметки, които Фийби успя да проследи. Приличат на холдингови дружества на производителите, на чието име са били издадени чековете.

— И сме сигурни, че не са истински компании? — Може би имаше някаква грешка.

— Те са регистрирани като компании с ограничена отговорност, но аз изпратих свой човек на посочените адреси. Два от тях се оказаха дистрибуторски центрове, а третият — пощенска кутия. Подготвям всичко необходимо, за да изискам по законен път сведения за собственика на пощенската кутия.

Ели безпомощно затвори очи. За съжаление, Райли беше прав, но това разкритие щеше да им струва доста.

— В мига, в който предприемем юридически действия, журналистите ще разберат.

— Ели, бебче, знаеш кого подозирам, че стои зад всичко това.

Тя знаеше. Той от седмица я убеждаваше в тази конкретна конспиративна теория.

— Мислиш, че е Стивън. Смяташ, че той от години краде пари от компанията. Не би могъл да е баща ми. Не и през последните две години.

— Да, аз мисля, че е Касталано. Проверих някои от другите му бизнес дела и се оказа, че има много съмнителна репутация.

Както и баща й, но в бизнеса това бе често срещано явление. Не бяха много изпълнителните директори, известни със своя морал и почтеност. Бяха се издигнали в кариерата благодарение на своята безмилостност и безскрупулност.

— Какво изкопа?

— Знаеш ли, че преди двадесет години Касталано е основал компания заедно с баща ти, Патриша Кейн и един мъж, на име Бил Хачърд?

Стомахът й се сви на топка при мисълта. Знаеше го прекалено добре.

— Това е бил първият бизнес на баща ми. Успял е да се изкатери по стълбата на успеха, но всъщност никога не е имал своя разработка. Те са създали програма, която е позволявала да се прехвърлят повече данни в мрежата. Така е спечелил парите, благодарение на които двамата със Стивън са основали „Страткаст“. Платили са дела на Патриша Кейн и тя е създала свой уеб сайт за стил на живот, забавления и мода.

През последните години Патриша Кейн се бе утвърдила като безспорен авторитет във всички аспекти на живота — от готвене до обзавеждане и правила как да се държим в обществото. Беше водеща на популярно телевизионно шоу, наречено „Раят на Патриша“. Тя се бе превърнала в обичната законодателка на добрия вкус и домакинството.

Бащата на Ели я наричаше най-ненавистната кучка, която бил срещал, с изключение на още една.

Тя не знаеше името на по-ненавистната дама, но се бе срещала с Патриша и не можеше да повярва, че на земята съществува по-лош човек от тази жена.

Никога не бе срещала Бил Хачърд. Баща й бе казал, че той бил един пияница с малко пари, от които тогава те се нуждаели.

— Някои хора мислят, че той е откраднал програмата, Ели — прошепна Райли.

Тя знаеше истината.

— Чувала съм слуховете. Мислиш ли, че Стивън знае за това?

Това бе нещо, за което напоследък постоянно се питаше.

Баща й бе настоял да сподели собствените си грехове, но не бе говорил за други хора.

— Да. — Той я погледна право в очите. — Ели, искам да поговорим за нещо.

Преди тя да успее да отговори, вратата на офиса се отвори и Лили застана на прага.

— Ели, мисля, че има нещо, което трябва да видиш.

Очите на асистентката й бяха разширени и тя прехапа долната си устна.

— Какво става?

Лили пристъпи вътре с вестник в ръка.

— Това ни бе доставено.

Беше брой на „Бизнес Дейли Джърнъл“ с крещящо заглавие най-отгоре и статия на първа страница.

ТЕЖКИ ДНИ ЗА „СТРАТКАСТ“

Ели ахна, когато прегледа набързо съдържанието.

— Откъде знаят това? Тук е написано, че охладителната ни система е пълен провал, и ни поставят на трето място в надпреварата след двама от конкурентите ни. Това не е вярно.

Райли надникна над рамото й.

— На каква информация се позовават?

Ръцете й се стиснаха в юмруци, докато четеше статията.

— Очевидно разполагат с докладите за грешките с калибровките при лабораторните изпитания. Откъде е изтекла тази информация?

— Не знам, но ще разбера. Това ли е най-лошото? — Райли вече бе извадил телефона си.

— Не. — Ели преглътна напиращите сълзи, тъй като унижението бе прекалено болезнено. — Пише, че докато съм била стажантка, съм имала безброй любовни връзки с колегите си, а сега и с теб. Очевидно съм позволявала на мъжете постоянно да ми влияят.

— Ще съдя този парцал до дупка. — Райли стисна челюсти.

— Това, което пишат за мен, е без значение. Трябва да оправим тези доклади, Райли. Могат да повлияят върху стойността на акциите. — Дори и да публикуваше истинските доклади, те едва ли щяха да спрат масовата разпродажба на акции.

— Аз имам някои контакти. Ще оправя тази каша. — Райли я погледна. Ако бяха сами, тя щеше да се сгуши в прегръдките му.

Но не бяха, а тя имаше да върши работа. Кимна към него.

— Аз също ще се обадя тук-там.

Той излезе, оставяйки вратата отворена след себе си.

Поне не беше сама в целия този хаос.

— Мога ли да направя нещо? — попита Лили.

— Можеш да ми кажеш какви слухове се носят в сградата. — От седмица и половина Ели бе избягвала да слуша каквото и да било. По дяволите, бе избягвала всичко, особено Стивън Касталано. Лили знаеше всички клюки. Тя беше източникът на информацията. Много отдавна двете бяха решили да действат по този начин. Лили се сприятеляваше с всички, дори понякога говореше с тях за шефката си. В замяна те се чувстваха удобно с нея и й споделяха какво се шушука из коридорите.

Ели не я бе грижа дали някой не я харесваше, но трябваше да знае, ако някой й има зъб и се опитва да й навреди. Лили можеше да й достави тези сведения.

— Искаш да чуеш какво се говори за теб или за Стивън? — попита Лили.

— И за двама ни.

— Носят се слухове, че Стивън е болен, но не съм сигурна доколко да им вярвам. Мисля, че той се преструва, за да спечели съчувствие.

— И успява ли?

— О, да. Определено държи висшия управленски персонал в малкото си джобче. Те мислят, че се опитваш да се възползваш от един болен стар човек. Обикновените служители изобщо не му вярват. Той прекалено много пъти ги е унижавал и мамил. Той и баща ти. От отделите, където си работила — НИРД, маркетинга и човешки ресурси — всички служители твърдо са на твоя страна.

— А в онези, в които не съм?

— Те се питат дали не си същата като баща си — отвърна Лили мрачно.

Ели не би трябвало да е изненадана. Баща й беше самовлюбен и бездушен началник.

— Добре. Трябва само да докажа, че не съм. А няма да имам този шанс, докато не стана изпълнителен директор.

— Някои хора смятат, че това няма да стане. Правят се залагания и в момента ти губиш.

— Кой печели? — Дали наистина искаше да знае отговора на този въпрос?

— Външно ръководство.

Значи, Стивън наистина ги обработваше. Използваше служителите, за да й изпрати послание. Той беше този, който можеше да сложи короната на главата й или да я свали.

Той й се бе обадил и й бе дал нов краен срок. Беше й казал да му даде парите днес до полунощ, в противен случай ще оттегли подкрепата си.

Щеше да го направи, ако цената на акциите внезапно се срине.

Стивън можеше да се опита да обвини нея. Само слухът, че въздейства върху цените на акциите, за да обезцени компанията преди изкупуването, беше достатъчен, за да я съсипе. И навярно да й създаде проблеми със закона.

Ако това бе играта, която Стивън играеше, какво очакваше да получи в замяна? Пари?

— Ами слуховете за личния ми живот? Сигурна съм, че има и такива. — Трябваше да знае всичко. Ясно беше, че бе изправена пред пъзел, но не разполагаше с всички парченца.

Лили се намръщи.

— Не са добри. Не ме разбирай погрешно. Обикновените служители те обожават. Пет пари не дават дали спиш с адвоката си.

Значи, не са били достатъчно дискретни.

— Добре. Какво се приказва сред ръководството за мен и Райли?

— Само двама са, но са от старата школа.

— Значи, са приятели на Стивън?

Лили кимна.

— Да. Говори се, че се налага да се смени политиката на „Страткаст“, след като новият шеф…

— Давай, довърши изречението. — Ели се стегна, за да посрещне това, което знаеше, че се задава.

Приятелката й потръпна.

— Не може да си държи краката затворени.

Това беше ритник в корема.

Лили пристъпи към нея и сложи ръце върху бюрото.

— Те са лицемери, Ели. Знам, че тези двама задници спят със секретарките си. Сигурна съм, че има и още. Носят се слухове, че си спала с Кайл.

— Добре, това навярно е най-лошото, което ми се е случило днес. — От самата мисъл, че някой може да мисли, че е спала с Кайл, й призляваше. — Има ли други чакащи на опашката да ми пришият алена буква на гърдите^[1]?

Те бяха двуличници и тя нямаше намерение да отговаря на обвиненията им. Но поне сега знаеше какви бяха настроенията на борда.

— Говори се, че си преспала с Дарвиш, за да стане член на борда.

— Разбира се. — Дарвиш беше блестящ програмист, когото тя бе назначила. Естествено, те смятаха, че е спала с него, за да го доведе в компанията. — Сигурно вагината ми е вълшебна. Честно, май съм си сбъркала призванието. Трябвало е да стана проститутка. Има ли още нещо важно, което трябва да знам? Някоя друга клюка, която не се отнася до развратния ми навик да спя с безброй мъже?

— Точно там ни нападат, нали? — Лили се свлече на стола пред бюрото на Ели. — Целят се право в сексуалните органи. Не можем да имаме мозък, защото имаме гърди.

Ели се усмихна горчиво.

— Странно, но никой не ме е обвинявал в разврат, докато носех онези консервативни костюми.

— Напротив, правеха го — въздъхна асистентката й. — Никога не съм ти го казвала, но се носеха слухове за теб и научните работници.

Очертаваше се наистина чудесен ден.

— Супер.

Лили остана притихнала за миг, сетне се наклони напред.

— Сигурна ли си, че познаваш Райли?

— Какво означава това?

Устните на Лили се стиснаха в упорита линия и за секунда. Ели си помисли, че няма да отговори. Вместо това приятелката й се изправи.

— Това означава, че аз мисля, че той те лъже. И мисля, че го прави от деня, в който дойде тук.

— Защо да ме лъже? И за какво? — Ели имаше чувството, че Лили не харесва Райли, но нямаше представа защо. Приятелката й винаги беше някак си нащрек, когато Райли беше наблизо. Това бе едно от най-притеснителните неща, които тя бе пренебрегнала, за да се отдаде на връзката си с него.

— Не знам, но той прави нещо. Той разполагаше с онези счетоводни отчети още преди ти да го помолиш да ги прегледа. Затова помолих Кайл да говори с Дебра. Исках да знам дали той е поискал документите и каква причина е посочил.

— Откъде знаеш, че ги е взел?

— Промъкнах се тайно в офиса му и ги намерих — отвърна Лили без капка разкаяние.

Ели се втренчи слисано в приятелката си и ченето й увисна.

— Промъкнала си се тайно? Не можеш да правиш това. Лили, знам, че имаш някои свои необичайни методи, за да ми осигуряваш информация, но не мога да приема това. Човекът води преговорите по договора за изкупуването. Съвсем логично е да поиска да види счетоводните документи. Той има това право. По дяволите, дори е длъжен да го направи.

— Не, не е логично — настоя Лили упорито. — Грешиш за това. Опитваш се да оправдаеш поведението му. Счетоводните документи вече са подготвени. Те нямат връзка с изкупуването, освен ако ти не размислиш. Те няма да повлияят върху крайната сума по сделката. Единственото, което ще се отрази върху нея, е цената на акциите.

Тя беше права за това, но Райли може да е имал други причини. Той беше много старателен в работата си.

— Ако си имала въпроси, е трябвало да дойдеш при мен.

— Има и още. Той е потаен, Ели. Бил е в Отдела по НИРД късно през нощта. След като ти вече си си тръгнала. Каква работа има той там? Никой не е работил през онази нощ.

Ели се сещаше за стотици причини. Може би се е изгубил из коридорите. Той беше нов в компанията. Може би е искал да се пораздвижи, след като е вечерял. Тя често го правеше, когато работеше до късно. Младата жена протегна крака. Може би е търсил някого.

Нима наистина му търсеше извинения?

— Ще говоря с него за това. — Това наистина бе единственото, което трябваше да направи.

— Или може да ми позволиш да поговоря с охраната — предложи Лили. — Изисква се специален пропуск, за да влезеш в Отдела по НИРД.

— Той има достъп до всякаква секретна информация.

Лили въздъхна.

— Така ще мога да разбера какво точно е правил. От охраната няма да ни изпратят доклади за точния маршрут, но на записа ще се види точно в коя част на сградата е бил.

Не беше редно да не вярва на мъжа, с когото спеше.

— Първо ще поговоря с него.

— И така да го предупредиш?

— Държиш се като параноичка. — Навярно и тя самата. Стивън просто си искаше парите. Изкупуването не можеше да се осъществи преди заседанието на борда, но той искаше парите сега, затова й оказваше натиск. Можеше да разреши проблема. Какво от това, че някои я смятаха за курва? Не можеше да им попречи. Това беше нещо, с което всяка жена, управляваща компания, трябваше да се справи. Животът й щеше да бъде гледан под лупа, тя щеше да бъде критикувана и обвинявана в некадърност. Затова се налагаше да бъде силна и твърда или щеше да бъде изхвърлена от играта.

— Моля те, разреши ми да поговоря с охраната — настоя Лили.

— Ще ти задам един глупав въпрос. Защо точно сега се нуждаеш от позволението ми? Със сигурност не ти е било нужно, когато си проникнала тайно в офиса на Райли.

— Ти държиш на него. Аз държа на теб. Не искам, когато това приключи, да ме намразиш, но интуицията ми подсказва, че в него има нещо гнило. Проникнах тайно в офиса му, защото се нуждаех от доказателство. Сега не искам да застраша приятелството ни, като предприема нещо без твое знание. Ако ми кажеш „не“, ще спра.

— Не. — Ели трябваше да подходи като възрастна и да попита Райли.

Лили кимна.

— Добре, но искам да знаеш, че когато всичко се сгромоляса върху главата ти, аз ще съм до теб. Ще бъда твоя приятелка и няма да ти натяквам, че съм те предупреждавала.

Тя се извърна и излезе от офиса.

Ели се втренчи във вестника върху бюрото и за сетен път си повтори, че Лили греши.

 

 

Нещо никак не беше наред. Райли крачеше из помещението, докато слушаше сигнала свободно. Три, четири пъти, после електронен глас го осведоми, че търсеният абонат не е достъпен.

Едва не запрати телефона на пода.

Бран. Бран щеше да вдигне. Натисна бутона, за да се обади на по-малкия си брат и тутакси бе възнаграден.

— Хей, трябва да се успокоиш.

Нима?

— Какво, по дяволите, става и защо аз не знам нищо? Искам да разбера защо Дрю е използвал онези доклади, без да ми каже. Те бяха нашата застраховка, ако не успеем да се сдобием с доказателство за престъпната дейност на Касталано.

Ако не намереха начин да тикнат негодника в затвора заради парите, които те бяха сигурни, че е откраднал, щяха да предприемат последния и най-безмилостен ход. Щяха да унищожат „Страткаст“ и копелето щеше да се пенсионира без пукната пара. Или щеше да остане в компанията, а те щяха да го довършат по друг начин.

Но това не биваше да се случва. Стомахът му се присви при спомена за изражението в очите на Ели, докато четеше онази статия. Ако изобщо можеше да я нарече така. Беше гнусна клевета, предназначена да я унищожи. Не го интересуваше, че Дрю бе наел някакъв мерзавец да му свърши мръсната работа. Той щеше да накара негодника да си плати.

— Изкупуването ще стане след две седмици. Не разполагаме с време, ако искаме да сринем цената на акциите. — По линията настъпи пауза и той бе сигурен, че Бран говори с някого. Навярно Хач или Дрю, страхливеца, който нямаше смелост лично да говори с него.

— Дай телефона на Дрю. — Райли изстреля всяка дума, сякаш беше смъртоносен куршум.

— Дрю не е тук. Излезе с Кейс, проверяват нещо. Обади се онази мацка, счетоводителката, и Кейс и Дрю изхвърчаха като на пожар. Аз дори нямам представа какво, по дяволите, става. Почакай малко. Мия е тук.

— Райли? — разнесе се в телефона гласът на сестра му. — Мисля, че нещо се мъти, и Кейс смята така. Онзи ден лично проследих Касталано. Той посещава лекарски кабинети, но аз не мисля, че е болен. Отиде да се срещне с дерматолог.

— Рак на кожата?

— Не мисля така. Смятам, че замисля нещо. Говорих с рецепционистката и тя каза, че разпитвал за добър пластичен хирург.

Мамка му. Копелето смяташе да избяга.

— Той ще се измъкне с това, което успее да докопа.

— Мисля, че в момента Кейс се опитва да го проследи отблизо — каза Мия.

— И защо му е нужен Дрю за тази работа? — Много неприятно, защото искаше точно в този миг да се разкрещи на брат си. Можеше да постигне много повече и без да хвърля Ели на лъвовете, за да спечели играта.

— Не знам — призна Мия и в гласа й прозвуча раздразнена нотка. — Аз също съм разстроена. Откакто е излязъл вестникът, се опитвам да се свържа с онзи кретен, журналиста, когото наех по телефона. Това не е статията, която му платих да напише. Трябваше да изнесе данни, че охладителната система не е издържала изпитанията, и нищо друго. Това бе всичко, от което се нуждаехме, за да паднат цените на акциите. След няколко седмици Ели щеше да докаже, че системата работи, а Касталано щеше да се озове зад решетките с празни ръце, където му е мястото. Той продължава да източва компанията.

— Осигурих ви достатъчно време, за да го докажете. Не биваше да се стига до това. — Това бе единственият тъмен облак на хоризонта за него през последната седмица и половина.

— Очевидно е било доста трудно да се проследят кухите компании и сега трябва да намерим неоспоримо доказателство. Точно с това са се заели Кейс и Дрю. Казаха, че някъде има още документи и че са открили последната компания. Не знам. Телефонът на Кейс е включен на гласова поща. Прояви търпение. Всичко ще е наред. Съжалявам, че Ели трябва да преживее всичко това, но след като се сдобием с доказателство, че Касталано е крадец и измамник, компанията ще бъде нейна, без законови спънки и претенции. Е, няма да й излезе безплатно, но ще е по-евтино, отколкото е предполагала. Всичко ще се нареди, Райли.

Защото според договора за партньорство, който тя бе подписала, когато е наследила акциите на баща си, ако един от партньорите повече не може да изпълнява задълженията си, акциите може да бъдат изкупени в срок от един месец от надеждния партньор. Ако няма такъв, ще бъдат изкупени от компанията.

Ели разполага с необходимите пари. Въпреки днешната статия, тя е единственият шанс на компанията да оцелее. След като докаже, че най-важният й проект функционира гладко, ще бъде избрана за изпълнителен директор и животът ще продължи.

Тя не бива да разбере. Никога не бива да узнае каква роля е изиграл той в цялата история.

Просто трябва да удържи на тази буря заедно с нея, след това тихомълком ще напусне „4Л Софтуер“, за да бъде с нея. И Райли ще приключи с отмъщението. Той ще е изпълнил своята задача и що се отнася до него, Патриша Кейн може да изгние в ада.

Но Ели има значение за него. Да бъде с Ели, е много по-важно от всичко останало.

За секунда се върна назад в миналото, споменът за баща му бе толкова жив и ярък, сякаш се случваше в момента. Беше осем или деветгодишен. Втурна се в кабинета на баща си със съчинението, което му бяха възложили да напише в училище. Тикна го в ръцете му, горд с написаното. Баща му го взе в скута си. Въпреки че се бе уморил да обяснява, че вече е прекалено голям за прегръдки и целувки, баща му не бе спрял да го гушка. И честно, на Райли му харесваше. Искаше му се и майка му да не го бе послушала.

— Какъв искаш да бъдеш, когато пораснеш? Нали това е била темата на съчинението ти? — попита баща му.

— Искам да бъда като теб. Да пиша програми и да бъда умен.

Баща му сложи ръка върху главата му.

— Грешен отговор, синко. Има един-единствен отговор на този въпрос и аз ще ти го кажа. Това е тайната на живота, Райли. Когато някой те попита какъв искаш да бъдеш, когато пораснеш, кажи му това.

Райли наостри уши, готов да чуе тази магическа тайна.

— Кое?

— Щастлив. Кажи, че искаш да бъдеш щастлив. — Баща му го целуна по челото и предложи да поиграят на гъделичкане.

Райли искаше да бъде щастлив с Ели. За пръв път в живота си разбираше какво е искал баща му за него. За всички тях.

Щастие.

— Мия, аз не искам Ели да разбере защо всъщност съм тук.

По линията се възцари тишина.

— Ще бъде трудно. Как ще й обясниш за Дрю?

Все някак щеше да се справи.

— Ще й кажа, че обикновено не тръбя наляво и надясно, че брат ми е един от най-успешните софтуерни магнати в света. Тя го е срещала само веднъж. Лесно мога да й го обясня. Ще остана тук с нея и ще й помогна отново да изправи на крака „Страткаст“.

— Радвам се да го чуя. Аз я харесвам, Райли. Дрю обаче може да не е толкова благосклонен. Боя се, че ще е доста трудно да го убедиш.

— Не се тревожи за това — разнесе се внезапно гласът на Бран по линията. — Аз ще се оправя с големия брат. Той ще се примири. Радвам се, че смяташ да й помогнеш. Чувствах се зле, че ще нараним тази дама.

Бран — вечният джентълмен. Дори и когато ставаше дума за отмъщение.

На вратата се почука. Той вдигна глава. От другата страна стоеше Ели.

— Трябва да затварям. Обади ми се, когато научиш нещо. Трябва да унищожим Касталано и да оправим нещата за Ели.

— Ще те държа в течение — увери го Мия и Райли долови усмивката в гласа й.

Братята му щяха да надигнат вой до небесата. Сигурно няма да спрат да му натякват и да го дразнят, но това нямаше значение.

Той щеше да се ожени за Ели. Не утре. Трябваше да бъде много търпелив и внимателен, но накрая щеше да сложи брачна халка на пръста на тази жена.

Тя никога нямаше да узнае как бе започнало всичко. Той нямаше да разруши илюзията, че всичко е тръгнало леко и гладко от мига, в който я бе зърнал.

Затвори телефона и отиде да отвори вратата. Докато тя влизаше, той спусна щорите и заключи вратата зад нея.

Беше взел решение да бъде оптимист.

— Добре ли си?

Тя се обърна и му се усмихна сковано.

— Мисля, че да. Разходих се из сградата. Всички са изнервени. Очевидно акциите вече реагират на удара. Възложих на Отдела за връзки с обществеността да подготвят изявление.

— Мога до един час да доведа тук журналист от „Таймс“. — Мия разполагаше с обширна мрежа от ресурси, които не включваха онзи кучи син, който, ако му паднеше в ръцете, щеше да го пребие до смърт. Не бе успял да уведоми Мия, че този, когото бе наела да напише статията, щеше да постъпи много благоразумно, ако се покрие.

Ели кимна.

— Добра идея.

Тя изглеждаше толкова напрегната. Разбираше я, ала не можеше да й позволи да стои тук и да изглежда толкова нещастна и самотна. Протегна ръце и я привлече по-близо.

— Бебче, всичко ще бъде наред.

— Ще тръгнат приказки, че аз съм го направила. Че съм направила всичко това, за да изкупя по-евтино акциите на Стивън.

Той сложи ръка върху главата й и нежно я погали.

— Ще се справим. Ако се наложи да забавим изкупуването, ще го направим.

Стига Касталано да не се докопа до парите, всичко ще бъде наред. Колкото по-дълго мерзавецът бъде лишен от средства, толкова повече грешки ще допусне. Ще го заловят. Той ще остане без пукната пара или ще се озове в затвора и справедливостта ще възтържествува. Така трябва да стане, защото Райли излиза от играта.

Тя се скова в прегръдките му.

— Не мисля, че Касталано ще ни позволи да забавим изкупуването.

— Няма да има друг избор. Той няма да приеме настоящата оферта. Ще се наложи да изчака акциите да се стабилизират и тогава ние ще действаме, както досега. — С това изключение, че копелето се нуждае от парите и щеше да опита да ги отмъкне от компанията, а Райли възнамерява да го залови на местопрестъплението.

— Райли, трябва да те попитам нещо.

— Можеш да ме питаш за всичко. — Той щеше да я подкрепи през следващите две седмици. Щеше да бъде до нея. Беше готов да направи всичко, от което Дрю се нуждаеше, но при условие че Ели няма отново да пострада. Тя достатъчно бе преживяла.

— Искал ли си счетоводните отчети?

Райли застина. Защо го питаше? Нямаше начин тя да знае, че той бе взел онези документи още преди седмици. Въпреки това внезапната интуиция му подсказа, че сега бе моментът да й каже поне част от истината. Той всъщност не ги бе поискал. Той ги бе извадил наяве.

— Разбира се, че го направих. Има ли проблем? Опитвам се да се запозная основно с тази компания. Не мога да работя на тъмно. Получих документацията още в началото, когато дойдох в компанията. Не че разбрах всичко, както очевидно стана ясно, след като се наложи да прибягна до услугите на съдебен счетоводител. Какво става?

Тя го погледна.

— Има ли причина да ходиш в Отдела по НИРД късно през нощта?

Мамка му, мамка му.

— Тръгнах да те търся из компанията няколко пъти, когато не беше в офиса си. Веднъж се изгубих и се озовах там. Обикновено там винаги има някой от служителите. Мислех, че могат да ме упътят, но нямаше никой.

Време беше за малко актьорска игра. Ненавиждаше се, че се налага да прибягва до това, но ако иска отношенията им да не пострадат, той трябва да разбере какво става. Отдръпна се и се взря в нея.

— Това разпит ли е, Ели?

За миг тя изглеждаше разколебана.

— Всичко се случва толкова бързо. Не съм сигурна какво става, но имам чувството, че е нещо, което не разбирам. Сякаш усещам, че някакъв капан се затваря около мен.

— И ти мислиш, че аз стоя зад това? — престори се на възмутен Райли. — Мислиш, че аз се опитвам да направя… какво? Какво се опитвам да ти причиня?

Тя отвърна глава, ала не преди той да зърне сълзите в очите й. По дяволите. Не искаше това.

— Не зная.

Райли отново я привлече към себе си.

— Ели, сега не е време да се караме. Бебче, аз искам да разбера какво става. Опитвам се да намеря решение. Моля те, не се обръщай срещу мен. Знам, че ситуацията е трудна. Нещата не се развиват така, както си мислела, но ти трябва да имаш доверие на някого. И искам аз да съм този някой.

Тя вдигна ръце, обхвана лицето му и се взря изпитателно в очите му.

— Ти беше искрен, нали? Искаш да ми помогнеш.

Тук нямаше лъжа. Нито дори най-незначителната.

— Да. Казах ти. Аз съм луд по теб. Искам да направя много повече, не само да ти помогна. Възнамерявам да забия юмрука си в мутрата на онзи журналист. Или върха на обувката си в задника му. Което дойде по-напред.

Тя въздъхна и се раздвижи в обятията му.

— Не знам какво да правя.

Поне все още търсеше опора в него.

— Двамата ще измислим.

— Знам, че трябва да съм силна, но не понасям, че всички ни одумват. Мислят, че съм някаква уличница.

Райли усети как цялото му тяло се напряга.

— Първият, който изрече нещо подобно в мое присъствие, ще бъде уволнен. Лично ще го придружа до изхода и ще се постарая никога повече да не си намери работа.

Тя подсмръкна.

— Не можеш да го направиш. Иска ми се всичко да е различно. Няма да позволя това да ни раздели, но ми е противно, че говорят за нас.

— Можем да спрем всички приказки.

— Не виждам как.

— Можем да се оженим. — Е, смяташе да изчака, преди да изрече тези думи.

Ели отстъпи назад.

— Какво?

Той вдигна ръка.

— Казвам само, че ще спрат да клюкарстват за нас, ако сме една скучна семейна двойка.

— Ние се познаваме едва от няколко седмици.

— Хората се женят и за по-кратко време. — Не беше сигурен защо проявяваше такава настоятелност. — Това ще промени историята. Ще преобърне някои негативи в позитиви.

— Райли, не можем да се оженим заради пресата.

— Тогава можем да го направим заради секса.

Ели завъртя очи, но върху устните й се появи лека усмивчица, подсказваща, че се забавлява.

— Сексът и така е страхотен. Престани да ме дразниш. Трябва да отидем до Отдела за връзки с обществеността, за да видим какво са измислили пиарите.

Тя все още беше толкова напрегната, толкова оскърбена. Райли искаше за няколко минути да я накара да забрави всичко. Колкото и да беше егоистично, искаше да бъде близо до нея. Въпросите, които му зададе, го изплашиха до смърт. Кой й ги бе внушил?

Откъде бе узнала за счетоводните отчети, които бе отмъкнал? И за среднощната му разходка до Отдела по НИРД?

Преплете ръка с нейната. Време беше да запечата близостта им, да укрепне още повече връзката помежду им.

— Ели, нека те целуна. — Когато я целуваше, Райли забравяше за всичко. Когато бяха интимни, нямаше стратегическа игра, нито измама. Бяха само той и тя и Райли никога досега в живота си не се бе чувствал по-добре.

Щастлив. Чувстваше се щастлив, когато тя беше близо до него.

Тя омекна и се сгуши до гърдите му.

— Съжалявам за разпита. Денят беше много напрегнат.

Той нежно я целуна.

— Знам. Ще стане и по-зле, но аз съм с теб. Ако се нуждаеш от нещо, аз съм на линия.

— Целуни ме отново. — Очите й имаха онзи премрежен поглед, който той толкова обичаше. Тя го гледаше, като че ли той беше някакъв магьосник, творящ чудеса.

Тя беше удивителна. Само ако имаше представа колко много бе променила живота му…

Той се наведе, устните му докоснаха нейните. Сега беше моментът да й разкрие как се чувства. Не можеше да го изрече. Може би никога нямаше да може, но можеше да й покаже колко много означава тя за него.

Райли я задържа за целувката, езикът му се плъзна в устата й, заигра се с нейния. Тялото му пламна.

Тя се отдръпна леко, очите й бяха леко забулени.

— Райли, нямаме време за това.

Той отново я целуна, ръцете му се заровиха в косата й. Тя я бе вдигнала в хлабав кок, но пръстите му се плъзнаха на тила. Целувката стана малко дива, докато тя триеше тяло о неговото, а ръцете й започнаха да го изследват.

Ели вече не беше срамежлива с него. Докосваше го, когато искаше, където искаше. Харесваше му. Тялото му беше нейна площадка за игра и мисълта да я има за няколко мига, накара члена му да се втвърди.

Тя се изви назад, придърпвайки го към себе си.

— Бъди бърз. Наистина трябва да отидем при пиарите, но в момента не мога да мисля за нищо друго, освен за теб.

— Ела тук, сладка моя. — Райли дръпна полата й нагоре, докато отстъпваха заднешком към бюрото му. Беше с идеална височина.

Не можеше да мисли за нищо друго, докато не я обладае. Тя замъгляваше ума му със сласт, но усещането беше прекрасно. Страстта, която бе изпитвал преди, беше чисто физическата нужда да изпита оргазъм. С Ели беше различно. Сливането на телата им означаваше общуване и връзка с нея.

С нея всичко означаваше много повече.

Той усети топлината на кожата й под дланите си и съжали, че нямат време да свалят дрехите.

Тя поклати глава, сякаш прочела мислите му.

— Сега бързичко. По-късно ще бъдем голи. По-късно можем да отидем в апартамента ми и кълна се, че ще се съблечем и няма да видим никакви дрехи до утре сутринта. Това е само малко опитване. Довечера ще се нуждая от всички четири блюда, господине.

Той пъхна палци под ластика на бикините, дръпна ги надолу и коленичи, за да й помогне да се освободи от тях. Наведе се по-близо, за да помирише възбудата й.

— Аз съм готов, изпълнен с желание и способен да се погрижа за всичките ти нужди.

Тя му се усмихна, повдигна полата си и скочи върху бюрото му. Краката й се разтвориха, предоставяйки му място.

— Знам, че ще го направите, адвокате. Вие сте много умел и опитен в работата си.

Райли потръпна от възбуда. Искаше да я гони около бюрото, да си поиграят на шеф и секретарка. Малко се боеше, че в този сценарий можеше да се озове в ролята на секретарката. Неговото момиче беше кораво и обичаше да командва парада. Той обожаваше разнообразието във връзката им.

Когато се изправи, тя го чакаше, ръцете й се стрелнаха към катарамата на колана му.

— Какво правиш с мен? — Тя разкопча панталона му и плъзна ръка под ластика на боксерките. — Сега трябваше да съм в офиса си и да се оправям със стоте и един проблема, висящи над главата ми.

Райли остави панталона да се скупчи на пода, а тя сключи ръка около пениса му.

— Другите проблеми могат да почакат. Аз имам един голям, който изисква цялото ви внимание, госпожо директор. Единствено вие можете да решите този конкретен въпрос.

Тя облиза устни и сведе поглед към члена в ръката си.

— Дано да съм единствената.

Ели го дразнеше, но той трябваше да я накара да разбере. Обгърна лицето й с длани и я застави да го погледне.

— Ти си единствената, Ели. Единствената, която искам. Боя се, че никога няма да искам никого така, както желая теб.

Устните й се извиха.

— Това е добре, защото аз също искам единствено теб. Вземи ме, за да мога отново да мисля.

Той се намести в люлката на бедрата й и трескаво събу боксерките. Тя не се шегуваше, че го желае. В мига, в който членът му докосна женствеността й, той усети, че е влажна и готова да го поеме. Нейният отклик винаги го караше да обезумява от възбуда, а фактът, че можеше да я обладава без нищо помежду им, се бе превърнал в смисъла на живота му. Тя не можела да мисли? Щом тя влезеше в стаята, очите му се приковаваха в нея, а мозъкът му трескаво започваше да обмисля всички начини да я докосне. Искаше тя да седи в скута му по време на срещите или да държи ръката му. Не желаеше нито за миг да се отделя от нея, искаше да е сигурен, че тя е негова.

Ели го бе обсебила.

Той вдигна члена си и го притисна о сладкото пулсиращо местенце между краката й.

— Обожавам да го усещам. — Тя се изви назад, за да улесни проникването му. — Не мисля, че някога ще свикна с това.

Той сграбчи бедрата й, остави топлината й да го залее. Той беше този, който никога нямаше да свикне с това. Краката й се обвиха около него.

— Обичам да те обладавам върху бюрото си. Това прави работата ми през следобеда много по-приятна.

Тя въздъхна и прехапа долната си устна.

— Защо?

— Защото мога да усещам уханието ти през целия проклет следобед и да си те представям така.

Тя се засмя с дълбок гърлен смях — невероятно чувствен звук.

— Мили Боже, не можем да провеждаме срещи тук през остатъка от днешния ден. Ще започнат още приказки.

Той навлизаше силно и бързо. Не чакаше покана. Женствеността й беше толкова тясна, тялото й — прилепнало към него.

— Нека си говорят. Това не ни интересува. Само това има значение.

Райли се наклони и я целуна, докато пенисът му продължаваше да тласка и прониква все по-навътре. Усети как ноктите й се забиха през тънкия плат на ризата. Обичаше да усеща как Ели обезумява от страст, когато се чукаха.

Правеха любов.

Глупава фраза, но той наистина правеше любов с нея. Не можеше да бъде нещо по-малко. Тя беше жената на живота му и той щеше да направи всичко по силите си, винаги да е задоволена.

Главата й се отметна и тя застина, когато свърши. Той я шибаше мощно, забравил за всичко, отдаден само на усещането на тясната й вагина, стиснала члена му. Райли простена, когато удоволствието го заля, и се изпразни дълбоко в нея, давайки всичко, което имаше.

Притисна я към гърдите си, докато се спускаше от висините на екстаза.

— Може би няма да крещя на пиарите — пророни тя с ленива усмивка.

И двамата сега определено щяха да са в по-добро настроение.

— Ще сляза долу с теб. През целия ден ще съм до теб. Нека си говорят. Нека знаят, че ние сме един екип и че не могат да ни победят.

Тя кимна и се вкопчи по-здраво в него.

— Ще трябва да изкарам остатъка от деня без бельо. Не мога отново да си сложа тези бикини. Слава Богу, че имаме лични бани. Целуни ме, за да отида да се измия.

Той я целуна нежно и се отдръпна. Беше сигурен, че прилича на идиот с боксерките, увити около глезените, но не му пукаше. Наблюдаваше я, докато се скри в личната му баня, вече обмисляйки как и кога ще може отново да я има.

Изправи се, умът му още се рееше в приятна омая, когато на вратата се почука.

Това го отрезви. Райли приглади дрехите си, надявайки се да не са прекалено омачкани и успя да закопчае токата на колана. Грабна гащичките на Ели и ги пъхна в джоба на панталона, преди да се огледа наоколо. Всичко изглеждаше в ред.

Отвори вратата.

Лили стоеше на прага, смръщила лице.

— Двамата с Ели трябва да отидете в заседателната зала. Касталано е свикал спешно заседание. — Наклони се. — Кълна се в бога, че ще ти откъсна топките, ако си я забъркал в някаква неприятност.

Той пое дълбоко дъх, защото внезапно го осени мисълта, че всички здравата бяха загазили.