Лекси Блейк
Без милост (7)

6.

Ели сериозно обмисляше да зареже счетоводния проблем и да се прибере у дома. По пътя можеше да вземе бутилка вино и да удави в алкохол мъките и неволите, докато лежи в горещата вана с някой любовен роман в ръка, след като, изглежда, само това бяха удоволствията, предопределени от съдбата да я спохождат до края на проклетия й живот.

Забравяш кой е шефът тук.

Какво, по дяволите, си бе мислила? Все едно му бе зашлевила шамар или непростимо го бе унизила и обидила.

Спря, когато зави по коридора, водещ към офиса й.

Нищо подобно. Тя просто бе очертала границите помежду им. Наистина през последната седмица двамата се бяха сприятелили, ала това не означаваше, че тя му дължи каквото и да било.

Нито той на нея. Длъжен бе единствено да работи за нея, при това да даде най-доброто от себе си. Тя би трябвало да е доволна от това.

По това време на нощта наоколо цареше блажена тишина. О, на долния етаж все още работеха. Нещо се бе объркало с калибровките при новите изпитания и се налагаше отново да ги проведат, но тук, горе, бе тихо и спокойно. Дори портиерите си бяха отишли. Светлината беше приглушена.

Неговият офис тънеше в мрак. Той си бе тръгнал. Не бе останал, за да види как е или да се опита да изкопчи истината от нея. Беше направил това, което бе нужно. Беше събрал нещата си и се бе изнесъл от тук, за да се отдаде на личния си живот.

Така беше по-добре. Утре щеше да го разпита за договора и двамата отново щяха да се върнат към строго професионалните си отношения, към които трябваше да се придържат от самото начало.

Чувстваше се толкова изтощена. Изтощена от усилията да се държи професионално. Безкрайно уморена от ролята на съдия на група инженери, които не можеха да постигнат съгласие как да продължат работата си. Уморена от всички, които всячески се стараеха да я провалят.

Усети нещо мокро на бузата си и побърза да го изтрие. Сега пък плачеше пред офиса си. Страхотно, няма що.

В кабинета й лампите бяха оставени да светят, но някой бе спуснал щорите. Навярно Лили. Ели подсмръкна и грабна една книжна кърпичка от кутията върху бюрото на Лили. Радваше се, че Лили имаше своите среднощни забавления. По-рано й бе изпратила есемес, за да попита дали ще се нуждае от нея.

Би било добре някой да й помогне със счетоводните отчети, но предпочиташе да е сама. Това бе нейно задължение. Беше казала на Лили да си почине или да излезе да се разсее.

Кога за последен път самата Ели се бе забавлявала? Не и откакто работеше в управлението на компанията. Докато беше стажант, тя често излизаше с инженерите. Дори преди да има право да пие алкохол, тя седеше с тях, общуваше непринудено, бъбреше за незначителни неща и филми. Слушаше странните им академични шеги и се смееше.

После се омъжи и се изкачи по стълбата на йерархията, но не се чувстваше добре сред управленския персонал. А след това баща й се разболя и Ели се озова насред неприятен развод.

Сега, когато се замисли, си каза, че изминалите две години бяха наистина отвратителни.

Отвори вратата и очите й се разшириха.

Райли седеше на дивана в къта за сядане в офиса й. Донесъл беше маса, върху която бе подредил различни блюда. Ухаеше божествено, имаше бутилка вино и две кафени чаши от стаята за почивка.

— Преди да започнеш да протестираш, никой не ме е видял, а и ти имаше нужда от това. Ти си като пренавита пружина. Ако можех, щях да сипя виното в детска чаша с капаче и сламка и да те завия с одеяло.

Той я изгледа строго, а в следващия миг съсипа мъмренето със сияйна усмивка. Тя се бе държала ужасно с него, а той й бе купил вечеря и вино и бе останал да й прави компания.

Райли се изправи, усмивката му помръкна.

— Кажи нещо, Ели. Не знам какво се е случило по-рано между теб и Касталано и ти не ми каза, но знам, че те е разстроило. Позволи ми да се опитам да помогна.

Той не я бе изоставил. А би трябвало. Трябваше да си тръгне.

Навярно беше време да престане да се тормози дали този мъж е прекалено добър, за да е истински, и просто да приеме това, което й се предлагаше.

— Съжалявам за случилото се по-рано.

— Няма нищо. Искаш ли да говориш за това?

Тя не искаше да говори за това. Ни най-малко. Напрежението от последните месеци й тежеше толкова много. Тя носеше тази тревога като дебело палто, което я теглеше надолу. Искаше да има няколко часа, когато не беше шефът, не беше ръководителят. Когато беше просто жена.

— Не искам да говоря, Райли. Искам да ме целунеш. Искам все още да ме желаеш. Кажи ми, че не си размислил.

Ако я отхвърлеше сега, не бе сигурна какво ще прави.

Той дори не се поколеба. Скъси разстоянието помежду им с две дълги крачки и завладя личното й пространство.

— Желая те адски силно, Ели. Нито за секунда не се съмнявай в това.

Дланите му обхванаха страните й, безбожно чувствените му устни приближиха нейните и Ели взе решение.

Може и да беше погрешно. Сигурно беше напълно непрофесионално, но тя щеше да има този мъж. Щеше да му се отдаде изцяло, без да мисли за последствията. Веднъж в живота си щеше да направи нещо диво, нещо за себе си.

И тя се предаде, забрави за всичко, потопи се в усещането от сладостта на устните му върху своите.

Целувката стана необуздана, когато тя разтвори устните си за него. Той не беше сдържан и овладян, както през онзи първи ден. Тогава Ели бе почувствала контрола му. Разтърси я влудяваща възбуда, когато езикът му нахлу бързо и настъпателно, а ръката му се плъзна на тила й. Той я притегли към тялото си, за да почувства тя колко силно я желаеше.

Цялото тяло на Ели оживя. Почувства се като жива струна и нямаше намерение да се отказва от това усещане. Досега бе правила добър секс. Приятен начин да прекара част от времето, но никога той не е бил тиктакаща бомба, готова да се взриви. С Райли щеше да бъде различно. Нямаше да има никаква неловкост и срам.

Устните му се отдръпнаха леко, но ръцете му се спуснаха по бедрата й, притискайки я към тялото му, оставяйки я да усети твърдостта на възбудения му член. Той дишаше тежко, сякаш тялото му за секунди бе преминало от състояние на покой в летящ спринт. Сякаш самата представа да бъде с нея го бе опиянила.

— Само се целуваме ли, Ели? Защото мога да се справя с това. Мога. Мога да стигна до там, докъдето ти искаш, но искам да знам какво да очаквам. Още сега.

Беше разумно, но тя беше стигнала твърде далеч, за да я е грижа.

— Искам те вътре в мен.

Ръцете му се стегнаха.

— Мамка му. Не го казвай, освен ако наистина не го мислиш. След като започна, няма да мога да спра. И говоря за същата тази секунда, бебче. Всеки път щом кажеш „не“, спирам, но ако сега се любим, ще искам още. Ще имам нужда от теб.

Тя притисна буза към неговата в сладка милувка. Не бе осъзнавала колко силно бе копняла да бъде близо до този мъж, всяка частица от кожата й да се притисне към неговата. Ръцете й зашариха по тялото му. Ако му каже „да“, ще може да го докосва по този начин. Ще има правото да гали кожата му и да го целува със страстна отдаденост, да му покаже колко много означава той за нея.

— Аз също имам нужда от теб. Не съм го искала. Моментът не е подходящ, но не мога да се спра. Луда съм по теб. Нуждая се да те имам в живота си.

— Ще бъда в живота ти, Ели — отвърна той с наситен от страст глас. — Пусни ме в леглото си. Но няма да мога да бъда само твой приятел. Ще искам да те имам през всяка секунда от деня.

Значи, щяха да искат едно и също.

— Да, Райли. Да.

Устните му се впиха в нейните. Тя усети глада му, ръцете му обхождаха извивките на бедрата и дупето, докато той се триеше в нея. Това я възпламени. Никога не се бе чувствала по-желана, по-жадувана от мъж. Райли не просто искаше да прави секс с жена. Той копнееше за нея — единствено за нея.

Ели обви ръце около него и го остави той да води.

Устните му се придвижиха надолу, целунаха брадичката, сетне ухото.

— Имаш ли представа какво искам да направя с теб?

Съвсем мъничка. Тя винаги бе тиха по време на секс, предпочиташе да се съсредоточи върху усещанията, но сега искаше да го чуе. Искаше да се увери, че той е с нея.

— Какво искаш да направиш?

Младата жена потръпна от топлата вълна, която я заля, докато езикът му обхождаше мидичката на ухото й, а когато гризна меката част, възбудата се разпростря в нея.

Гласът му беше нисък, чувствено ръмжене в ухото й:

— Постоянно мисля как да сваля дрехите ти.

Райли внезапно я извърна и дупето й се притисна към слабините му. Усещаше натиска на твърдия ръб на пулсиращата ерекция до дупето си, ръцете му я обгръщаха, държаха я близо.

— Искаш ме гола? — Не искаше да спрат да говорят. Сега разбираше, че другите й сексуални преживявания са били ограничени от стените, които бе издигнала. Въпреки че бе имала партньор, всъщност винаги е била сама в удоволствието. Когато се любеха с бившия й съпруг, Ели гасеше лампите, наслаждаваше се на ездата, сетне заспиваше в тишината, физическият контакт беше единствената интимност помежду им.

Не искаше да бъде така с Райли.

Ръцете му се раздвижиха, обхванаха гърдите й през тънкия плат на блузата и дантелата на сутиена. Топлината на устните му се премести към шията й.

— Ще те имам гола. Ще се отърва от всяко парченце, което е между нас. Ще те съблека и ще докосна всеки сантиметър от тялото ти. Ти може и да си шефът в заседателната зала, но в леглото аз ще съм господарят. Възнамерявам да те имам по всеки възможен начин, по който мога да обладая една жена, Ели. След като се озова вътре в теб, няма да има връщане назад.

Той все още й даваше възможност да се откаже. Тя нямаше да се възползва.

— Да, Райли. Няма да размисля.

Пръстите му потъркаха зърната й.

— Дявол да го вземе, ще настоявам да изпълниш обещанието си. Наистина ще го направя.

Ели нямаше представа защо той звучеше толкова решително, но ръцете му разкопчаха копчетата на блузата й, измъкнаха краищата от колана на полата и ги разтвориха.

Кожата й настръхна от хладния въздух. Мозъкът й бе замаян от страст. Цялото й същество бе омекнало като никога досега. Тялото й пламтеше, мускулите й бяха напрегнати от неистово желание, но тя позволи на Райли да води. Той плъзна сутиена настрани, от гърдите му се изтръгна въздишка, когато отново пое гърдите й в шепи.

— Мамка му, толкова е прекрасно. Тези са истински красавици, бебче. Имаш ли представа откога жадувам да ги почувствам в ръцете си?

Тя се прилепи към него, главата й се отпусна върху мускулестите му гърди. Мазолестите му ръце триеха кожата й, усещането за набъбналата му мъжественост я караше за пръв път в живота си да се чувства истински женствена.

Пръстите му замачкаха зърната й и за миг дъхът й секна.

— Ще ми дадеш всичко, което искам, нали, Ели? Ще ми позволиш да си поиграя с тялото ти. Ще обвиеш бедра около мен и ще ме оставиш да те имам, както в сънищата ми. Без задръжки, неподвластни на нищо друго, освен на усещанията.

Да забрави за всичко, беше най-прекрасната идея на света. Тя се нуждаеше от това. Да се освободи от всичко и просто да бъде себе си. Не го беше правила от години, може би никога.

Но с Райли изглеждаше правилно. Хубаво и истинско.

— Да. Не искам нищо друго, освен да бъда с теб. Само с теб.

Ръката му се засуети непохватно със задното копче на полата й, той изруга и накрая го откопча.

— По дяволите, няма да издържа дълго, когато проникна в теб. Ще ти бъде хубаво с мен, Ели. Обещавам. Ще го направя адски хубаво за теб.

Тя обожаваше животинското ръмжене в гласа му, когато бе истински възбуден. И треперенето на ръцете му. Не беше сама в това. Той беше с нея, желаеше я също толкова силно, колкото и тя него. Ели му помогна, смъкна полата надолу и изрита обувките. Когато остана само по бикини, се извъртя в ръцете му.

Тялото й беше малко едро, гърдите — истински. За разлика от много жени на нейната възраст, тя никога не ги бе повдигала или уголемявала. Бяха леко увиснали и Ели осъзнаваше, че бедрата й са по-закръглени от модните стандарти. Дали той щеше да се отдръпне? Дали ще се разочарова, че тя не е толкова красива, колкото си е мислел?

Райли се втренчи в нея, погледът му се насочи право към гърдите й.

— Ти си толкова прекрасна, Ели. Имаш ли представа през какво съм преминал от онзи първи ден? Никога в живота си не съм мастурбирал толкова, колкото през последната седмица.

Да, този мъж знаеше точно какво да й каже. Сигурна беше, че цялата сияе.

— Аз също си мислих за теб.

— Искам да ми разкажеш за това, но по-късно, бебче. В момента ще направя това, за което копнея от мига, в който те срещнах. — Райли се наклони и я вдигна на ръце, сякаш беше перце. Прекоси стаята и се насочи към бюрото.

За щастие, тя го бе разчистила, защото ако не го бе сторила, беше сигурна, че Райли щеше да омете с ръка всичко, което бе по него, събаряйки го на пода. Сложи я в средата на бюрото.

— Наведи се назад. Ще се отърва от тези. — Пръстите му напипаха отстрани ластика на бикините.

Тя се подчини на молбата, почувства гладката кожа на кожената подложка за бюро върху кожата си. Той дръпна бавно бикините надолу по хълбоците и бедрата й. Дъхът излезе със свистене от устата му, когато сведе поглед към нея. Той се бе надвесил над нея и тя осъзнаваше, че все още е напълно облечен. Тя лежеше като дар върху бюрото, напълно гола и го очакваше.

Защо имаше чувството, че тялото й е обхванато от пламъци? Защо сърцето й препускаше като бясно, а кръвта бушуваше във вените й в предвкусване на мига, в който той ще проникне в нея? Женствеността й пулсираше от желание, мека и влажна, както никога досега.

Той плъзна пръсти по бедрата й, разтваряйки ги широко. Тя се втренчи в него. В очите му, докато пръстите му докосваха тялото й. Зелените му очи горяха, кожата му се бе зачервила от възбуда. Тя очакваше той да се заеме с дрехите си, но той я придърпа надолу, така че дупето й се опря на ръба на бюрото и се отпусна на колене.

Ели потръпна от мисълта за това, което той смяташе да направи.

— Моля те, Райли.

Той вдигна глава, погледите им се преплетоха, когато той разтвори по-широко бедрата й.

— Това исках да направя още в първите пет минути, след като се запознах с теб. Исках да те вкуся. Исках да те обладая с уста и да проверя дали наистина си толкова сладка, колкото изглеждаш.

Сведе глава и тя почувства топлината на дъха му върху плътта си секунда преди сладкият огън да я опари, когато устата му се впи в женствеността й.

Без дразнене. Без игра. Искаше бързо да я доведе до оргазъм. Тялото й се напрегна като тетивата на лък, докато езикът му я измъчваше. Меката влага се плъзна по мокрия отвор и около него, сетне се потопи в най-чувствителното й място, заставяйки я да напрегне цялата си воля, за да не се загърчи. Искаше да язди лудешки езика му, ала това беше негова територия. Тя можеше да контролира навсякъде другаде, но не и тук. Тук той налагаше правилата и Ели обожаваше силните му ръце, които здраво я стискаха. Получаваше се, защото тя му вярваше, защото той не би я наранил. Беше правилно да се отдаде на забравата с него, да се покори и да го остави той да поеме юздите.

Удоволствието замая сетивата й. Райли изпъшка до пулсиращата й плът, блажен екстаз се разливаше по тялото й.

— Толкова си сладка, Ели. Нищо не е толкова вкусно като теб. Никога няма да ти се наситя. — Ръката му се придвижи нагоре и тя усети как пръстите му нахлуват в горещия й влажен процеп. — Ти си толкова тясна. Ще стиснеш пениса ми като в менгеме.

— Отдавна не съм била с мъж. — Дори двата пръста, които се движеха в нея, я караха да се чувства голяма.

Той я любеше нежно, от долу нагоре.

— С никого след развода?

Тя поклати глава. Усещането беше толкова прекрасно. Трудно й бе да говори, ала той трябваше да знае.

— Излизах с няколко мъже, но никой не ме привлече. А и една година преди това нямаше много секс.

Две години, през които имаше само вибратора си, но напоследък дори и него не използваше. Тя се бе посветила изцяло на задачата да оправи бъркотията, оставена след баща й, и на подготовката да изведе компанията на съвсем различно ниво.

Забравила беше собствените нужди, докато този мъж не ги бе накарал да възкръснат.

Пръстите му я галеха, докато езикът му откри клитора й. Той я смучеше, нежно си проправяше път по-навътре.

Ели се напрегна, опитвайки се да остане неподвижна, накрая стисна ръце в юмруци, за да не се разкрещи с цяло гърло.

Той откри някакво вълшебно място вътре и тя не можа да издържи нито секунда повече. Нямаше значение, че бяха в офиса. Не й пукаше, че някой все още можеше да е наоколо. Важно беше единствено усещането на пръстите, устните и езика му. Тя се извиси над ръба и преди да полети надолу, той се изправи и започна да разкопчава колана си.

Ели остана да лежи по гръб. Бе отмаляла от изтощение, но й харесваше как кръвта жужи във вените, напомняйки й какво й бе липсвало толкова дълго. Страст. Връзка. Интимност. Всичко се сливаше в Райли Ланг.

Тя се надигна леко, докато той буташе панталона и боксерките надолу, освобождавайки члена си. В ръката си държеше станиолово пликче. Изглежда, новият й любовник беше бойскаут — много подготвен. Ръцете му трепереха, докато го разкъсваше. Тя зърна по-добре пениса му. Дебел и дълъг, с пурпурна главичка. Райли нахлузи презерватива и отново се надвеси над нея.

— Искам да те видя.

Той все още беше облечен, с изключение на панталона и боксерките, смъкнати до пода.

— Не мога да чакам. Предупредих те, че това ще се случи, когато кажеш „да“.

Той я разтвори и тя не можа да сдържи усмивката си. Всичко в нея още пулсираше от изживяното блаженство. Косата му бе разрошена, а лицето — изопнато, когато започна да прониква в нея.

Тя бе причината за това. Той винаги беше толкова спретнат и овладян, а сега изглеждаше отчаян. Отчаян да я има. Как бе възможно това? Райли беше истински гръцки бог, но сега нахлуваше на тласъци в нея, стиснал бедрата й.

— Не искам да ти причиня болка.

Ели поклати глава.

— Не, бебче. Не ме боли. Аз просто… Не знам защо си тук с мен, но съм толкова щастлива.

Той изсъска леко и тласна силно, сякаш се опиташе да я научи на нещо.

— Погледни ме. Аз съм тук, защото не мога да понеса мисълта, че няма да те имам. Никоя жена досега не ме е изкушавала така. Не те разбирам и може би никога няма да те разбера, но ще те опозная, Ели Стратън. Ще разбера какво те кара да се усмихваш и кое те кара да крещиш името ми.

Райли стисна зъби и започна да я люби с дълги и безмилостни тласъци. Изпълваше я докрай. Изпълваше я като нищо и никой досега. Въпреки че още бе уморена от преживяния оргазъм, тялото й започна отново да се възпламенява. Тя обви крака около тънкия му кръст и се изви назад. Искаше повече от него. Искаше го целия.

Той вече не говореше, главата му се сведе, докато се нагласяше. Раздвижи бедра, а тя се надигна, за да го посрещне.

— Толкова си прекрасна, бебче. — Плъзна пръсти, намери клитора й и започна да го разтрива с ритъма на тласъците си.

Тя се надигаше и отпускаше отново и отново. Беше прекалено много, твърде много удоволствие, твърде много чувства. Сълзи запариха в очите й. Ели изкрещя отново, когато тялото му изгуби ритъма си и той продължи да тласка, впил пръсти в бедрата й, докато се изпразваше и гърчеше в оргазъм.

Срути се отгоре й, главата му се отпусна на гърдите й.

Тя го задържа и се запита дали не бе загазила. Обви ръце около него, защото първата й мисъл бе, че никога не иска да го пуска.

Втората беше далеч по-практична.

Какво, по дяволите, бе направила?

 

 

Райли погледна чувствените извивки на Ели през матовото стъкло на душкабината и се запита дали тази жена не беше неговата представа за шибаната виагра. Не бе изминал и час, откакто я бе обладал, а десет минути по-късно отново беше възбуден. Усещаше как звярът се напряга само докато я гледаше.

— Там има ли място за двама, бебче?

Той я бе сгушил в прегръдките си след взривяващия, разтърсващ епизод върху бюрото. Тя го бе погледнала, очите й бяха големи, изпълнени с такава нежност, че той, дяволите да го вземат, едва не й изтърси всичко.

Информацията беше точно там, на върха на езика му, и той бе готов да й я даде. Искаше да я прегърне силно, да й изповяда какво прави и да я умолява да му прости. По дяволите, с мекото си сърце Ели може би щеше да разбере всичко и да стане негов партньор.

Мисълта, че в този момент шибаните му братя навярно подслушват секса им, мигом го отрезви.

Помогна й да се облече и опакова храната.

Ели беше много тиха в таксито до апартамента й, умът й навярно бясно препускаше. Когато таксито спряло пред сградата й, тя се извърна към него, ала преди да успее да му пожелае лека нощ, да му каже, че се нуждае от време или някаква подобна глупост, той я целуна.

Това, изглежда, отложи неизбежните обвинения за известно време.

Тя го покани вътре и двамата гледаха новините, докато хапваха претопленото пиле с портокал и говеждото с броколи и кнедли, които той бе купил. Райли бе пъхнал в ръката й чаша вино и тя бе изпила половината.

Трябваше да донесе бутилка уиски.

Когато й каза да си вземе душ и да се приготви за лягане, за негова изненада Ели се подчини.

Би трябвало да предугади, че разумът й ще се завърне в мига, в който се разсее опиянението от оргазма. Райли трябваше да я накара да се съсредоточи върху факта, че го бяха направили. Двамата имаха връзка. О, може би нямаше да си променят семейния статус в социалните мрежи, но това бе факт. Райли нямаше намерение да се измъкне и да се престори, че нищо не се е случило.

Най-после тя беше там, където той я искаше, и смяташе да я задържи.

— Хм, идвам след секунда — разнесе се очевидно притесненият отговор. — Ако ми донесеш една кърпа, ще ти освободя душа.

Да, той трябваше да сложи край на тези глупости, иначе тя щеше да го очаква, с дрехите му в ръка, облечена в закопчана догоре викторианска нощница, за да го съпроводи до вратата.

Нямаше да го позволи. Преди малко я бе накарал да се съблече гола. И смяташе известно време да я задържи така. Тя просто беше най-прелестното създание, което очите му бяха виждали. Или ръцете. Или пенисът.

Последният отново беше надървен.

Ако не искаше да изгуби вече завоюваната територия, трябваше да нападне. За няколко секунди бе забравил, че това беше война. Беше прекалено облечен точно за тази битка.

Райли набързо свали дрехите. Нямаше време за любовни игри. Голотата му можеше да я шокира достатъчно, за да се озове отново в обятията му.

Ако го отблъсне, той щеше да си тръгне, но нито за секунда не смяташе, че това ще е най-доброто за всеки от тях.

Ели се нуждаеше от някой, с когото да отприщи най-дивите си сексуални фантазии. И той възнамеряваше да е този мъж.

Той щеше да я защити от последствията. Щеше да я предпази. Репутацията й може малко да пострада, стойността на акциите временно да падне, но Райли беше оптимист.

Можеше да се справи. Можеше да си отмъсти и да запази момичето.

Защото бе решил, че наистина я иска. По дяволите, искаше я отчаяно.

Отвори вратата на душкабината и пристъпи вътре.

Ели се извърна и отвори уста, сякаш искаше да му нареди да излезе. Не го стори. Очите й се разшириха и тя го зяпна смаяно.

— Ти си гол.

Той я удостои с най-сияйната си усмивка.

— Съвършено вярно. Както и ти, прекрасна. Ела тук и ми позволи да те изкъпя. В крайна сметка, аз те измърсих.

Тя с усилие отмести поглед от члена му. Двамата бяха сами в тясната душкабина, но тя успя да запази известна дистанция между тях.

— Мисля, че допуснахме грешка.

Райли сложи ръце на хълбоците. Не беше нужно да се преструва, нито да играе игрички. Наистина му бе писнало от това.

— Казах ти, че трябва да си сигурна.

Ели отвърна поглед.

— Мислех, че съм. Господи, Райли, погледни се. Аз не съм глупачка. Ти си… всички тези плочки и мускули, а аз съм съвсем обикновена.

Той се втренчи недоумяващо в нея.

— Ти не си обикновена. Мисля, че си красива.

— Опитвам се да разбера кой си ти — промълви тя, без да го поглежда. Взираше се някъде над рамото му. — Какво искаш от мен? Та ти приличаш на модел. Всичко това няма смисъл.

Кръвта му започваше да кипва. Той знаеше, че това е чисто безразсъдство. Наистина беше тук по друга причина, но тази нощ искаше от нея само секс. И любов. И… дявол да го вземе, само нея. Желаеше единствено нея.

— Какво искам? Мисля, че бях напълно откровен. Показах го съвсем ясно, когато свалих дрехите ти и те обладах върху проклетото ти бюро.

Тя кимна.

— Да, сега искам да знам защо го направи. Ти можеш да имаш всяка жена, която пожелаеш. В службата има много по-красиви жени от мен. Така че, съвсем логично предположих, че искаш от мен нещо друго.

Какво им ставаше на тези жени? Усещаше как кръвното му се изстрелва нагоре. Как можеше тя да се съмнява в сексуалното привличане помежду им? Никога не го бе изпитвал с друга жена. Нима тя не го усещаше? Ръцете му се свиха в юмруци.

— Ели? Виждаш ли члена ми? Дали той мисли, че си обикновена? Дали членът ми се тревожи за кариерата, или иска да чука най-съвършената жена? Не беше ли отново твърд само няколко минути след като се любихме? Наистина ли си толкова неуверена, че ще отблъснеш един мъж, който те желае? Ще си тръгна незабавно, ако ми кажеш, че не ме искаш, но проклет да съм, ако позволя на някаква глупава несигурност да застане помежду ни.

За секунда Райли се изплаши, че е бил прекалено груб. Не го бе обмислил, не бе подготвил тази реч. Думите бяха излезли направо от сърцето на Райли Лолес, като че ли двамата бяха просто двама души, които се опитваха да оправят обърканите си отношения.

Ели пристъпи към него, обви го с ръце и сладките й гърди се притиснаха към него.

— Прости ми.

Той изпусна въздишка на облекчение и здраво я прегърна.

— За мен ти си прекрасна, Ели. Не ме е грижа какво мисли някой друг. Нима не те преследвам от деня, в който се запознахме?

Това може и да бе започнало като нещо друго, но привличането беше истинско. Желанието се бе превърнало в нещо и Райли не бе сигурен, че може да продължи живота си без него.

— Не разбирам. Никога досега не ми се е случвало.

Той нежно повдигна брадичката й.

— Мислиш ли, че всеки ден правя това? Ели, аз никога не съм преследвал жена така, както теб. Казах ти го и преди. Връзките ми жени са били несериозни и често случайни. Никога не съм тичал след жена, както след теб. Луд съм по теб.

Сега не лъжеше. Не си спомняше всичко, което бе докато я обладаваше върху бюрото, но се надяваше братята му да са повярвали, че се е вживял в ролята си, защото в противен случай щеше да се наложи да изслуша дълга и сериозна лекция как не бива да се влюбва в мишената.

Мамка му. Може би вече се бе влюбил.

Изтика по-надалеч мисълта. Надявал се бе, че когато проникне в нея, ще осъзнае, че това е просто секс. Обаче не беше, ала сега не му беше времето да разгадава чувствата си.

Сега бе време да циментира връзката. Ако имаше някакъв шанс да я задържи, след като бомбата избухне, имаше нужда тази връзка да е много здрава.

— Луда съм по теб, Райли. — Тя прехапа долната си устна и вдигна поглед към него. — Какво означава това?

Най-после му задаваше правилния въпрос. Не можеше да се сдържа повече. Целуна тези сладки устни. Откога целувките се бяха превърнали във въжделена наслада? Целувките за него досега бяха нещо, което вървеше със секса, но с Ели бяха награда. С тази жена те означаваха нещо много повече.

— Това означава, че сега сме заедно. Казах ти, че не търся мимолетно удоволствие.

Ръцете й се плъзнаха по гърба му и тя се отърка в него.

— А какво ще правим в работата?

Той не можеше да спре да я целува. Обсипа с целувки челото й и онова малко местенце между очите. Кръвта му стана по-гореща.

— Какво за нея? В „Страткаст“ няма правила, забраняващи на служителите да се срещат.

— Ще изглежда зле. Това няма значение.

— Бебче, те и без това вече ни одумват. Ще означава просто, че те ще знаят, че ние сме един отбор, и ще трябва да се разправят с нас. Ако го погледнеш от тази страна, ние всъщност действаме честно и открито.

— Ти мислиш, че това е правилно?

— Аз мисля, че не искам да се преструвам, че само работим заедно. Може би това ще накара Рон от „Човешки ресурси“ и онова копеле Грег да престанат да се навъртат постоянно около теб.

— Ти си луд. — Но този път тя се сгуши до него, очевидно забравила за своята несигурност.

На сутринта може би отново щяха да се спречкат, но тази нощ, изглежда, той бе спечелил битката.

— Ти не забелязваш как те гледат мъжете. Предполагам, че би трябвало да съм благодарен, защото в противен случай досега някой щеше да те е отмъкнал. Обзалагам се, че са започнали да те възприемат по различен начин, когато си взела да носиш онези прозрачни рокли вместо скучните костюми. А ако те видят гола, никога няма да те оставят на мира.

Той я целуна, устните му се заиграха с нейните. Сега можеше да не бърза, след като бе заситил звяра на съмнението. О, той отново щеше да огладнее, но сега Райли можеше да се справи с него. Сега можеше бавно да й се наслади.

На сладкото й ухание. На цитрус и секс. Беше опияняваща комбинация.

На допира на кожата й. Тя беше толкова дяволски мека и топла. Нямаше да му се иска да си тръгне в края на вечерта.

На самата нея. Никога нямаше да забрави колко великолепна беше, когато лежеше върху онова бюро, предлагайки му се без остатък. Това беше единственият най-еротичен момент в живота му — да се взира в нея и да вижда желанието и страстта в очите й.

И на вкуса й. Когато устните му се впиха в женствеността й, той не искаше да спре. Сладка и знойна. Никога нямаше да забрави вкуса й.

Щеше да я сънува през остатъка на проклетия си живот.

Неволно ръцете му се стегнаха.

— Мисля, че ще пропусна голите сцени. Ще изглеждам наистина много забавно, ако се появя гола на някоя среща — промърмори тя.

— Ще изглеждаш прекрасно и всички ще забравят защо са там.

Райли нямаше да мисли за факта, че когато всичко приключи, тя навярно ще го ненавижда. Щеше да се съсредоточи върху настоящия миг и малкото време, с което разполагаха. Никоя жена не го бе привличала, както Ели.

Той я харесваше. И преди бе харесвал жени. Желаеше я. Определено бе желал и други жени. Проблемът беше, че започваше да харесва човека, в който се превръщаше, когато беше с нея, а това беше съвсем ново и непознато усещане.

Харесваше му мисълта да е закрилник на Ели, неин съветник и винаги необходимото момче за всичко. Затова, когато ставаше дума за нея, настръхваше и се вълнуваше, което нямаше нищо общо с истинската му цел. Истински побесня, когато онова копеле Касталано реши, че може да я сгащи сама. Онзи мерзавец си мислеше, че може да се възползва от нея, да я тормози и заплашва.

Да я убие?

Това бе абсурдно, но той го бе правил и преди.

— Трябва да побързаме с къпането, защото топлата вода ще свърши. — Тя въздъхна и отново се сгуши до гърдите му. Или не обръщаше внимание на собственическата му прегръдка, или нямаше нищо против.

Сексуално задоволената Ели беше сладка и любяща.

— Обърни се. — Той нежно я побутна така, че дупето й да се притисне до слабините му. Грабна сапуна и хубаво я насапуниса, покривайки я с пяна.

Никога досега не бе споделял такава интимност. Ръцете му се плъзнаха по раменете и тила й. Тя вече бе измила косата си и уханието на портокалови цветчета изпълваше тясната кабина.

От сега нататък ароматът на портокалови цветчета винаги щеше да го възбужда, защото щеше да мисли за нея.

— Имах много гаден ден, Райли. — Тя отпусна глава върху гърдите му, когато ръцете му се придвижиха надолу, сапунисаха гърдите й и ги обхванаха.

— Знам, бебче. Ако искаш да говориш за това, аз с радост ще те изслушам. — Той стоеше под душа с нея и миеше тялото й, ала най-вече се опитваше да й вдъхне спокойствие.

Райли не искаше тя да се тревожи. Това му причиняваше физическа болка. Стомахът му се стягаше на възел при мисълта, че тя е напрегната и притеснена.

— Стивън ме изнудва за два милиона долара.

Сапунът се изплъзна от ръката му. Като че ли, когато го чу от устните й, справедливият му гняв избухна отново. Отново я обърна с лице към себе си.

— Той прави какво?

Ели се намръщи.

— Е, ако знаех, че ще ме зарежеш насапунисана, нямаше да ти кажа.

Тя коленичи и вдигна сапуна.

— Ели, това е сериозно. Какво, по дяволите, си мисли той? — Нямаше да й позволи да разбере, че вече знаеше. Тя му се доверяваше. Той бе успял.

Ели започна да сапунисва гърдите му, прилежно да търка кожата му.

— Той държи като дамоклев меч над главата ми обещанието да ме подкрепи за поста изпълнителен директор. След като глупавата ми сестра продаде акциите си, а с това и гласа си, положението ми е много несигурно. Сега ти си с мен, но ще трябва да платя с моите акции мястото ти в борда, така че всъщност нищо не печеля.

Фактът, че бе споделила притесненията си с него, сякаш я успокои. Раменете й се бяха отпуснали и тя открито обсъждаше ситуацията с него.

И той й бе вдъхнал това спокойствие. Тя му се доверяваше заедно да разрешат проблемите. Райли обхвана лицето й в шепи и я застави да го погледне.

— Обещавам, че ще ти осигуря поста на изпълнителен директор, Ели.

Може би не толкова бързо, колкото тя искаше, но щеше да го уреди.

Устните й леко се извиха.

— Нищо не може да е сигурно. Трябва да реша дали вярвам достатъчно на Стивън, за да му подпиша онзи чек. Ще е нещо като малък аванс по сделката за изкупуване. Не е заем.

— В такъв случай ще го накарам да подпише договор. — Райли не възнамеряваше да й позволи да подпише чека, но трябваше да бъде много предпазлив, за да не се провали. Щеше да се постарае Касталано никога да не види онези пари. Можеше да добави още малко сол в раната, защото негодникът се бе забъркал с Ели. Никой нямаше право да се забърква с Ели.

Е, с изключение на него.

Тя поклати глава.

— Той беше абсолютно категоричен, че няма да направи това. Стивън има някакви неприятности. Мисля, че е нещо, свързано с незаконния хазарт.

Райли застина. Време беше да й намекне някои истини. Може би, ако сама разбере някои неща, неизбежният удар няма да е толкова тежък и болезнен.

— Ели, мислиш ли, че той изобщо някога е правил нещо наистина законно? Ти каза, че имало проблем в счетоводството. Възможно ли е той да краде от компанията?

— Вчера бих отвърнала със стопроцентова увереност, че не е възможно. Днес не знам. Утре ще проверя документацията и ще говоря със счетоводителите.

— Бих могъл да наема съдебен счетоводител да проучи всичко. — „Маккей-Тагарт“ разполагаха с такъв.

— Не мисля, че е добра идея. В момента журналистите ни дебнат. Ако се разчуе, акциите ще се обезценят.

— В такъв случай ще дължиш по-малко пари на Касталано. — Не разбираше защо идеята не е добра. Всъщност те разчитаха тъкмо на това.

— Няма доброволно да обезценя акциите на компанията си. Не е редно. Като се имат предвид нередностите в счетоводството и проблемите в Отдела по НИРД, акциите наистина може да се сринат. Няма да го допусна. Независимо че Стивън се държи като негодник.

Толкова бе приятно да усеща ръката й върху тялото си. Удоволствието му пречеше да мисли разумно.

— Ели, не можеш да му дадеш толкова пари, без да подпишеш стабилен договор. Той се опитва да открадне от теб. Позволи ми да се заема със счетоводния проблем. Ще го направя много дискретно.

Пръстите й се плъзнаха надолу по ръцете му.

— Добре. Но разполагам само с няколко дни. — Вдигна глава към него и внезапно се ухили. — Как можеш да мислиш с това нещо? Изобщо останала ли е някаква кръв в мозъка ти?

Той простена, защото, изглежда, тя бе напълно права. Пенисът му пулсираше, отчаян за внимание.

— Не е лесно. Свикнал съм да се контролирам. За съжаление, в момента онова приятелче там долу е поело контрола.

Усмивката й определено стана чувствена.

— Наистина ли? Мисля, че в момента аз съм поела контрола, адвокате.

Ниският й глас подейства директно върху члена му. Райли го усети в проклетите топки. Усещането се бореше с възела в стомаха му, образувал се, когато тя спомена Отдела по НИРД. Преди две нощи той бе направил това, което бе нужно, но беше сигурен, че се е измъкнал чист.

— Ели, бебче, ние наистина трябва да поговорим за това. Кажи ми какво става в Отдела по НИРД. Ти прекара целия ден там. Мислех, че ме избягваш.

Тя разтърка сапуна върху корема му, опасно приближавайки към онази част от тялото, която тя наистина контролираше. Едва се сдържаше да не я умолява да го докосне.

— Избягвах те, но Отделът по НИРД наистина има затруднение. Проблем с калибровките на две от устройствата. Изпращаха грешни данни. Отстраних нередностите. Отне ми известно време. Някой бе допуснал глупава грешка.

Ръката й погали главичката на члена му. Тази жена се опитваше да го подлуди. Налагаше се да я спре. Двамата трябваше да поговорят, ала нещо в дръзката й усмивка го разколеба. Тя бе щастлива в този миг. Райли осъзна, че не може да я лиши от това. Ала в същото време беше длъжен да й зададе няколко въпроса.

— Значи, някой е оплескал данните на устройствата? — Трябваше да знае дали тя подозира някого. Помоли се да не е така, защото той беше виновникът. Това беше част от плана, за която той определено беше сигурен, че те не бива да използват. Това беше тяхното крайно и най-драстично средство.

— Много точно казано. Оооо, мисля, че тази част е особено мръсна. — Ели се отпусна на колене, погали пениса му и го пое в ръка.

Наистина ли тя щеше да го направи? Мамка му. Той трябваше да се съсредоточи. Трябваше да се увери, че тя е оправила това, което той бе повредил, за да няма по-големи последици, отколкото той искаше. Намерението му беше да се докладва, че има проблем с охладителната система. За нея щеше да бъде детска игра да отстрани повредата, но може би щеше да причини малък хаос, който да забави изкупуването.

— Кой калибрира устройствата? — Райли изрече думите с огромно усилие на волята.

Тя се наведе и близна главичката на пениса му и след това нищо друго нямаше значение в целия свят.

— Използват стажанти. Работата е проста. Аз съм я вършила. Очевидно този стажант не е прочел много старателно ръководството за работа. — Думите й прозвучаха приглушено, а членът му се изду и болезнено запулсира. — Аз отстраних грешката. Всъщност ми беше приятно. Хубаво беше отново да поработя там. В помещението е тихо и мога да се съсредоточа. Обичам да се съсредоточавам, Райли. Обичам да върша съвестно работата си. Смятам, че всяка работа изисква нужното внимание, независимо колко е малка… или голяма.

От самото начало предусещаше, че ако я вкара в леглото, тя ще се окаже много чувствена любовница. Но не беше очаквал да е такава палавница. Райли отново се отпусна. Тя бе направила това, което той бе сигурен, че ще направи. Беше копирал докладите за повредата, а тя бе разрешила проблема. Надяваше се, че няма да се наложи да ги използва. Това нямаше значение сега. В момента имаше значение само колко добре се чувства с нея.

— Вие сте известна с вниманието, което отделяте на подробностите, госпожице Стратън. Тъкмо заради това сте толкова забележителен ръководител.

Тя вдигна поглед и в очите й блеснаха дяволити искрици.

— Ако нямах толкова високо самочувствие, щях да имам проблем с това. Но ти си прав. Много съм добра.

— Мое правило е никога да не споря с шефа. — Всички проблеми с Отдела по НИРД излетяха от главата му, когато тя започна да ближе главичката на пениса му.

По гръбнака му лумнаха огньове. Той сведе поглед и наблюдаваше как розовият език започна да твори вълшебството си.

— Коя, по дяволите, си ти, Ели? Не знам дали да вярвам на очите си. Преди десет минути беше готова да ме изриташ, защото не можеше да повярваш, че те желая.

Тя започна да гали пениса му.

— Ти ми се разсърди. Винаги си толкова спокоен и непринуден, сякаш неусетно ме направляваш. Но преди малко ти побесня и не го скри. За един миг беше истински. Затова реших, че и останалото трябва да е истинско. Ти просто си такъв. Винаги мисля за теб, но има моменти, когато знам, че ти никога няма да напуснеш мислите ми, когато съм абсолютно сигурна, че ти си важен за мен, много повече, отколкото за работа или удоволствие. Когато ми разказа за детството си. Когато говорихме за братята и сестра ти и когато ми се разсърди, задето не вярвам в себе си. Сега съм такава, каквато искам да бъда, Райли. Ако двамата ще бъдем любовници, искам да се забавляваме. Искам да опознаеш в мен жената, която никой друг не вижда. Мисля, че точно това ми даде в онези моменти.

Той отпусна ръка върху косата й и се опита с все сили да обуздае емоциите, които думите й бяха събудили в него. Прекалено много. Не биваше да изпитва толкова силни чувства към нея. Трябваше да се върнат там, където се чувстваше в свои води.

— Ще ви дам нещо много повече от това, госпожо директор. Мисля, че е време за забавления. Аз ще съм господарят под душа.

Очите й отново светнаха и мигът отмина.

— Съгласна съм да изпълня всичко, което се иска от мен под душа, адвокате. Смятай ме за своето „момиче за всичко“.

Ако вече не беше луд по нея, игривата Ели щеше да го подлуди. Честната й открита сексуалност караше кръвта му да кипи.

— Искам да ме смучеш, бебче.

— Мисля, че мога да се справя с тази задача. Казах ли ти колко си хубав гол, Райли? — Тя се наклони и го пое в уста.

Никоя жена досега не го бе наричала хубав. Готин. Секси. Но не и хубав. Не бе сигурен дали определението му харесва, но беше дяволски уверен, че обича да го чува от устата й.

Езикът й пърхаше около главичката на члена му като игрива пеперуда. Навсякъде, където тя го докосваше, той чувстваше връзката.

Да, точно от това се нуждаеше. Искаше да забрави за всичко, освен за секса. Неистово желание пулсираше в кръвта му. Жадуваше да сграбчи в юмрук копринено меката й коса и да я застави да го поеме по-дълбоко, но беше готов да я остави да си поиграе.

Райли не искаше този миг да свършва, защото след това трябваше да се прибере у дома. Не можеше да рискува да остане през цялата нощ в леглото й. Никога досега не бе спал с жена до сутринта. Никога не се бе отпускал до никого.

Тя плъзна език около пениса му и сетне силно го засмука.

Очите му едва не изхвръкнаха от орбитите. Райли се застави да се стегне. Устата й твореше чудеса. Ако скоро не се овладее, щеше след секунди да се изпразни в устата й, а той искаше това да продължи.

— Точно това искам. Поеми още. — Бедрата му се раздвижиха, когато тя лакомо го засмука.

Той видя как членът му изчезна между устните й.

Ръцете й се повдигнаха, обхванаха тестисите му и нежно ги разлюляха.

Отново и отново езикът и устните й го извисяваха все по-нагоре. Ръцете й се спуснаха по бедрата му, сключиха се около задника му. Ноктите й леко го одраскаха, ала това само го накара да изсъска и да моли за още.

Щеше да свърши, но той я искаше цялата, не само устата й.

Уви косата й около ръката си и леко я дръпна нагоре.

— Спри. Не искам да свърша без теб. Изправи се.

Думите прозвучаха по-грубо, отколкото възнамеряваше, но бе завладян от дивия, първичен инстинкт на разгонения самец. Тази нощ тя му се отдаваше и той щеше да я има по всеки начин, за който бе жадувал и от който тя се нуждаеше. Тя не искаше сдържан любовник. Тя искаше друга част от него, част, която той не споделяше с никого и дори не знаеше, че съществува, докато не откри Ели.

Искаше властния, обсебен от страстта любовник.

Тя целуна члена му за последен път и се изправи на крака. Приближи се към него, гърдите й се отъркаха о неговите.

— Райли, аз вземам противозачатъчни. Продължих да ги пия и след развода. Предполагам, че съм била оптимистка. Оттогава не съм била интимна с мъж. Освен това знам, че наскоро си си правил медицински изследвания и си здрав.

Той мислеше, че няма накъде да е по-възбуден. Мисълта да проникне в нея, без нищо между тях, го накара да я притегли по-близо. Тя беше права. Той си бе направил медицинските изследвания, които компанията изискваше, преди да се прехвърлят акциите.

— Да, но искам да знаеш, че никога досега не съм правил секс без презерватив.

— О. — Устните й се отпуснаха разочаровано и тя кимна. — Добре. Имаш ли друг? Защото аз нямам в апартамента. Не съм чак такава оптимистка.

Ели не го бе разбрала правилно, но той нямаше да си губи времето да й обяснява. Дала му беше разрешение и той щеше да се възползва. Вдигна я, притисна я до стената на душкабината и нахлу в нея. Тя беше толкова тясна. Тясна, но влажна. Откликна тутакси.

— Толкова си прекрасна. Невероятна.

Райли обви плътно ръце около нея и остави земното притегляне да си свърши работата. Тя изпъшка и се отпусна върху пениса му. Той сграбчи гладките полукълба на дупето й и започна да я повдига и спуска.

— Знаеш ли, веднъж казах, че не си падам по мускулести мъже. — От устните й се изтръгна стенание, когато отново я наниза на копието си. — В момента ми се иска да си взема думите назад.

След като той беше мускулестият мъж, нямаше нищо против.

— Дръж се за мен.

Краката й се увиха около кръста му и той усети как ноктите й се забиха леко в гърба му.

Той я чукаше безмилостно, всички мисли да удължи момента бяха излетели от главата му. Искаше единствено да я задоволи. Отдръпна се леко назад и отново я притисна към стената, за да се измести под ъгъл, така че да отърка таза си в нежните гънки между бедрата й. Продължи да я търка, докато устата му се впи в нейната. Искаше да бъде в нея. Слети устни. Преплетени крайници. Пенисът му — дълбоко заровен в нея. Съществуваше единствено Ели и за тези кратки мигновения Райли блокира останалия свят. Тя беше неговият свят.

Ноктите й се забиха в плътта му, бедрата й го стегнаха здраво и той усети как женствеността й пулсира.

— Райли — простена задъхано. — О, какво правиш с мен?

Тялото й се разтърси, а оргазмът й възпламени неговия.

Препусна по гръбнака му, избухна като опустошителен огън. Той напълно изгуби контрол, продължаваше отново и отново да я обладава с диви тласъци, отчаяно опитвайки се да удължи насладата.

Докато се изпразваше дълбоко в нея, Райли се питаше как някога изобщо ще може да я остави.

Краката й бавно се отпуснаха, но тя продължи да се притиска към него. Очите й бяха замъглени и тя му се усмихна.

— Мисля, че отново се изцапах, Райли.

Той впи устни в нейните. Да, тя беше изцапана и той я искаше точно такава.

 

 

Час по-късно той я зави в леглото. Тя се извърна към него, отпуснала глава на гърдите му.

— Значи, утре сутринта няма да бъдеш тук, а?

Думите не прозвучаха като обвинение. Имаше нещо примирено и тъжно в начина, по който тя ги изрече. Сгуши се до него. Той щеше да стане и да се облече, след като тя заспи. Не искаше тя да го изпраща до вратата. Искаше тя да остане с илюзията, че той е мъж, който постоянно ще бъде с нея. Който можеше да спи до нея.

— Ще бъда. Ще дойда тук веднага след като се събудя. Замислям се дали да не наема жилище някъде наблизо. — Той въздъхна и пръстите му се плъзнаха по кожата й. Обичаше да усеща косата й върху гърдите си. Тя прекалено често я вдигаше на кок или я прибираше назад. Харесваше му да е разпиляна и разрошена. — Ще донеса кафе и понички.

Ели поклати глава.

— Недей. Аз ще направя закуска. Вземи ключовете ми и заключи след себе си.

— Не че не искам да остана. — Въпреки че тя бе приела обяснението му, че той не може да спи с други хора, Райли се чувстваше виновен. Ако се бе възпротивила, щеше да е по-лесно. Ала тя просто го бе целунала и го бе помолила да я подържи в прегръдките си, докато заспи. Защо беше толкова добра и разбираща? Ако беше по-лоша и капризна, Райли нямаше да изпитва тази отчаяна нужда да я накара да разбере. — В комуната за сираци се научих да спя с едното око отворено.

Ели вдигна глава и очите й срещнаха неговите.

— Всичко е наред. Разбирам.

Но не разбираше. Не можеше и той внезапно изпита болезненото желание да я накара да разбере. Искаше някой да го разбере. Беше избягвал това с всички сили, ала тази нощ бе изскочило на повърхността. Въпреки че страхът и болката бяха намерили сигурно убежище.

— След като брат ми порасна и трябваше да напусне комуната, аз останах сам. Попитах го дали мога да избягам и да бъда с него, но ми оставаше само една година да завърша гимназия. А те не позволяваха на бездомни деца да учат в нея. Мисля, че е много отвратително от тяхна страна. Така че останах.

Тя не каза нищо. Просто отпусна ръка върху неговата и пръстите им се преплетоха.

— Брат ми си бе създал някои врагове. Наистина много го бива за това. Две нощи след като той си тръгна, те решиха да излеят гнева си върху мен. По онова време не бях толкова силен като сега. Както ти казах и преди, за мен училището беше най-важно. Изцяло се бях отдал на учението. Никога не бях тренирал. След онази нощ започнах да тренирам. Много. И спях малко.

Той имаше кошмари. Не бяха като тези на Бран, но достатъчни, за да изплаши Ели.

— Искам да си спокоен, Райли — рече тя тихо. — Искам да ти дам това, от което се нуждаеш. Така че сега си върви у дома и се наспи и утре сутринта ела при мен.

— Искам да съм нормален. — Неволно изплъзналите се думи го шокираха. Наистина го мислеше. Райли винаги се бе опитвал да възприема случилото се с него като всяко зло за добро. То го бе направило корав и го бе подготвило за битката.

Но сега искаше да може да спи със своето момиче.

— Няма такова нещо, бебче — прошепна тя. — Ние всички си мислим, че там някъде има една магическа нормалност, която можем да достигнем, ако направим това или вярваме в онова. Това не е вярно. Нормално за хората означава борба. И ние всички се опитваме да се справим. Ще открием какво е подходящо за нас.

Тя отново го целуна и след малко той чу лекото й спокойно дишане.

Мина дълго време, преди да я освободи от прегръдките си и да си тръгне.