Лекси Блейк
Без милост (4)

3.

Ели отново изпрати есемес на адвоката си. Райли Ланг, изглежда, я избягваше. Тя се бе обадила в офиса му, за да се опита да насрочи срещата им за вечеря за по-подходящ час, но секретарката му ловко се отърва от нея. Заяви й, че господин Ланг е на много важно заседание и очаква с нетърпение срещата им довечера.

Младата жена се втренчи в телефона. Нищо. Човекът бе казал, че ще е тук след около петнадесет минути.

Тя се бе облякла, беше си сложила вечерен грим и високи токчета, защото нямаше начин да се измъкне от срещата.

Логика. Логиката бе нейната сила. Това не беше някаква специална среща. Тя просто щеше да се види с адвоката си. Подобни неща се случваха непрекъснато. Хората се срещаха с адвокатите си. Хората трябваше да се хранят, за да живеят. Така че беше съвсем нормално някой да се срещне с адвоката си на вечеря.

Това не означаваше, че в края на вечерта тя ще се озове сред чаршафите, а нейният суперсекси адвокат ще прониква в тялото й, докато тя в захлас крещи много адвокатското му име.

Нищо подобно. Нищо нямаше да свърши така. Независимо че щом затвореше очи, картината постоянно изникваше в съзнанието й.

Денят беше гаден, много гаден.

Тя прекара цял час, изплаквайки очите си заради онази клауза, която Райли Ланг бе открил в договора. Стив Касталано беше неин баща много повече, отколкото злодеят и истинският негодник, който й беше баща.

Всеки път, когато бе принудена да мисли за баща си, Ели си спомняше за нощта, в която той бе починал. За тайната, която й бе казал.

А сега имаше общ адвокат с Дрю Лолес. Това не би могло да е съвпадение. Съдбата й подсказваше, че има работа за вършене. Че е поела по правилната пътека. Че един ден ще може да обясни и може би от плещите й ще падне бремето на бащината й тайна.

Трябваше да помисли за това. Не бе сигурна, че изобщо ще може да мисли в компанията на новия си адвокат.

Райли Ланг беше невероятно секси и, да, зърната й щръкваха, когато той влезеше в стаята. Нужно й бе малко време, за да остане сама и да се окопити.

На вратата се почука. Изглежда, той бе подранил. Ели се бе надявала, че ще има възможност да подбере по-внимателно тоалета си. Сега съжаляваше, че толкова усърдно бе разчистила гардероба си предишната седмица.

Изхвърлила бе всички старомодни костюми, които притежаваше, всяка плътна блуза и безформена пола. Почти всички дрехи, които бяха черни, бежови или тъмносини.

Ели от години се криеше зад онези глупави дрехи, надявайки се да си спести хапливите забележки на баща си относно професионализма й. Или по-лошо. Баща й никога не пропускаше да изтъкне, че е наследила склонността на майка си към напълняване. Сестра й, Шари, приличаше на баща им. Руса коса, сини очи, стройна и слаба фигура като на супермодел. На Ели постоянно й се натякваше, че никой няма да я възприеме на сериозно в бизнеса, ако не скрие пълното си тяло зад строги костюми и очила.

Собственият й съпруг неведнъж й бе казвал, че трябва да свали няколко килограма, ако има намерение някой да я иска за нещо друго, освен за дойна крава.

Лошите новини? Всичките й пари бяха изцедени при развода, а това, което бе останало, бе вложено в компанията. Притежаваше само толкова, колкото да изкупи дела на своя бизнес партньор, и почти нищо друго.

Добрите новини? Повече не се налагаше да слуша коментарите на баща си и съпруга си.

Изхвърлянето на онези дрехи и купуването на изцяло нов гардероб бе изчерпало и последните й спестявания, но тя се нуждаеше от промяна. Трябваше да стане новата Ели.

Новата Ели не се колебаеше да отвори вратата на безбожно сексапилния мъж, който беше неин адвокат. Новата Ели не съжаляваше, че не е облякла пуловер с висока яка, зад който да се скрие. Новата Ели носеше тоалет с остро деколте.

На вратата отново се почука и тя съжали, че вече не живее в сграда с портиер. Или поне в сграда в Манхатън. Прекрасният й апартамент бе продаден и половината от парите бяха отделени, за да изкупи акциите на партньора си. Този район на Бруклин бе тих и спокоен, но на Ели й липсваха оживлението и забързаният живот на Горен Ист Сайд.

Погледна се в огледалото. Беше решила да убеди Райли Ланг, че не е нужно той да я води на вечеря, за да обсъдят договора. Можеха да го направят в офиса. Нямаше намерение да се сближава с мъж като него.

Не бе успяла да се справи с Колин. А Ланг беше на десетина стъпала по-високо от Колин на мъжката секси стълбица. Нямаше да позволи на един разкошен мъж, който явно искаше да я манипулира по някакъв начин, да й завърти главата.

Гърдите й изглеждаха добре. Приятен размер С. Хармонираха с бедрата й. Талията й винаги е била тънка. Сега просто бе облечена така, че тоалетът да подхожда на фигурата й. Гримът й беше много добър. Бе оставила косата си пусната.

Беше готова да се срещне с него.

В крайна сметка и тя смяташе донякъде да го манипулира. Нуждаеше се от него не само за договора. Нужен й беше, за да й осигури достъп до Дрю Лолес.

За съжаление, когато отвори вратата, на прага стояха сестра й и Колин.

Шари се намръщи, но тя бе казала на Ели, че никога не се усмихва, защото това причинявало бръчки.

— Слава Богу, че си у дома, а не в офиса. Мразя онова място. Не че това изглежда по-добре. Трябва да говоря с теб.

Ели усети как кръвното й се изстрелва нагоре. Колин влезе зад Шари със сведена глава.

Поколеба се дали да не се разкрещи на сестра си, задето е продала акциите си, ала нямаше да има полза. Деляха ги седем години и океан от проблеми. Шари беше галеното второ дете. След като майката на Ели загина при автомобилна катастрофа, баща й се хвана с една много сладка, но не особено умна моделка. Криси Стратън беше разглезила безобразно дъщеря си до точката на непоносимост, нехаеща за злото, което липсата на всякакъв контрол и правила причиняваше на момичето. След смъртта на Криси от рак на гърдата, Ели се бе опитала да вкара сестра си в правия път, но бедата вече бе сторена.

— Какво желаеш? — Нямаше какво да прави, освен да пристъпи направо към същността на проблема, който винаги се отнасяше до нещо, което Шари искаше.

Шари завъртя очи.

— Нужно ли е да си толкова груба? Можеш да се опиташ да бъдеш по-мила с мен. В крайна сметка извървях целия този път до Бруклин, за да те видя.

Шари рядко напускаше Манхатън. Когато го правеше, беше, за да посети екзотични места като Париж или Милано. Работеше като модел, откакто навърши петнадесет, но бе изхарчила всеки цент, който бе спечелила.

Както и голяма част от парите на Ели, тъй като разполагаше с Колиновата половина от тях, която той бе отмъкнал при развода, след провала на скапания й брак.

— Не си дошла да ме видиш. Искаш нещо. Чакам някой да дойде да ме вземе, така че давай по-накратко. — Би използвала всяко извинение, за да накара сестра си и бившия си съпруг по-скоро да напуснат апартамента й.

Последното, което искаше, бе адвокатът й да стане свидетел на тази мила сценка. Този мъж трябваше да я възприема като хладнокръвна професионалистка, която винаги се владее. Ала Ели постоянно губеше контрол, когато се налагаше да има вземане-даване със сестра си.

— Имаш среща? — удиви се Колин и ококори широко очи.

Когато се запознаха, той сериозно искаше да направи кариера в бизнеса. Беше в нейния курс по счетоводство и тя му помагаше да си взема изпитите. Двамата станаха приятели, а после любовници. Изглеждаше съвсем естествено да се омъжи за него.

Сега й се струваше като напълно непознат. Той винаги е бил привлекателен, но в момента бе облечен като беглец от момчешка банда. Не бе сигурна как изобщо вижда през всички тези рошави кичури, закриващи лицето му.

— Имам среща. — Нямаше намерение да ги осветлява, че Секси Суперготин всъщност е неин адвокат. Не беше нужно да го знаят.

Шари въздъхна и намести абсурдно скъпата чанта „Шанел“ на рамото си.

— Нямам желание да се запознавам с интернет отрепките, с които си уреждаш срещи напоследък, затова минавам направо на въпроса. Имам нужда от малко пари в брой.

— Върви да изтеглиш от банкомат. — Сестра й винаги се нуждаеше от пари в брой.

— Трябва да си направя нови професионални снимки — обясни Шари. — Съжалявам, че идвам при теб, но няма към кого друг да се обърна.

Ели се извърна към Колин.

— Тя е твое гадже. Не искаш ли да си направи нови професионални снимки?

Колин отбягна погледа й.

— Не мога да й дам нищо.

Ели усети как ченето й увисва.

— Миналата година имаше десет милиона.

Толкова бе взел при развода. Това бе сумата, която трябваше да му плати, за да запази акциите си.

За нещастие на Шари, нейният дял от наследството на баща им бе поверен на попечителски фонд и тя не можеше да го пипне, докато не навърши двадесет и пет или не се дипломира от колежа. Ели съжаляваше, че баща й не се бе сетил да постъпи по същия начин и с акциите.

— Аз… ами направих някои лоши инвестиции. Така че се нуждаем от малко пари. Не много. Двадесет хилядарки ще ни стигнат. Ще ти ги върна — настоя Колин.

Колин беше пристрастен и неговата дрога беше фондовият пазар и инвестирането в безумни мошенически бизнес начинания. Това бе източникът на раздора в брака им. На него му щукваше някаква шантава недомислица и очакваше тя да я финансира. Ели бе принудена да държи здраво юздите на разходите му, защото той имаше навика, без да се замисля, да изхарчи няколко хиляди долара заради някаква жестока информация за движението на борсовите акции, подшушната му от случаен тип в метрото. Играеше на комар със системата, опитвайки се да я излъже.

Колин бе пропилял всичко, което тя бе изградила с толкова труд.

Идеше й да се разплаче с глас, но нямаше да го направи пред тях.

— Не. В момента не разполагам с никакви ликвидни средства — поклати глава Ели. — Вземи заем или убеди агента си да плати фотосесията. Аз не мога.

Изглежда, щеше да се наложи да похарчи всеки цент, който притежаваше, за да запази компанията си.

Шари стисна устни и присви очи.

— Ти обеща на майка ми, че ще се грижиш за мен.

Да, сестра й не се свенеше да я изнудва емоционално, използвайки чувството на вина. Ели бе обещала на мащехата си, че ще се постарае да се грижи за Шари. И наистина се бе опитала.

— Тогава беше тийнейджърка. Беше, преди да решиш да спиш със съпруга ми. Така че повече няма да се опитвам да ти помагам.

Писнало й беше да бъде изтривалка за всички.

— Беше по-силно от нас. — Очите на Шари се наляха със сълзи. Тя наистина умееше да плаче, когато пожелаеше. — Влюбихме се. Ти не можеш да разбереш, защото никога не си го обичала. Ти никога никого не си обичала.

— Ели, не можеш вечно да се сърдиш на Шари и да я обвиняваш — намеси се Колин. — Тя е твоя сестра. Тя е единствената роднина, която ти е останала. Знаеш, че нашият брак не вървеше много преди двамата с Шари да се влюбим. Ти прекарваше прекалено много време в офиса и не отделяше нито секунда за нашия брак или мен. По дяволите, ти дори не се интересуваше от секс. Наистина ли си изненадана, че намерих някой, който вярва в мен? Който наистина ме иска?

— Няма отново да предъвквам всичко това. — Постоянно й бе повтаряно, че тя е тази, която го възпира и му пречи да успее. Тя не желаела да финансира инвестициите му, затова била виновна за провалите му. Шари го накарала отново да се почувства като мъж. — Двамата трябва да си вървите. Няма да ви дам нито цент.

— В такъв случай ще се наложи да продам акциите си — заяви Шари и стисна упорито устни.

Колин сви рамене.

— Можем да го направим, знаеш го. Можем да ги продадем, когато решим. Онази компания е всичко, което те интересува. Няма да искаш да продадем акциите.

Да, кръвното й налягане определено хвръкна до небето. Нима тези двамата наистина си мислеха, че могат да я измамят? Може би щяха да успеят, ако Райли Ланг не бе доказал, че е толкова голям умник. Беше го възненавидяла, задето бе влязъл в ролята на лошия вестоносец, но той я бе подготвил за този сблъсък.

— Разбира се, че можете. Продайте ги на мен. Да вървим. Ще ви платя два пъти повече, отколкото струват.

Сестра й пребледня и за миг изгуби дар слово.

— Това е всичко, което ми е останало от татко. Не можеш да ми го отнемеш.

Ели тъкмо щеше да я изобличи, когато на вратата отново се почука.

Райли бе улучил най-неподходящия момент. По дяволите. Най-малко искаше нейният невероятно сексапилен адвокат да я завари в компанията на тази предателка сестра й и бившия й съпруг.

Отвори вратата, напрегната като струна. И ето го там, облечен по-небрежно, отколкото по-рано през деня, с панталон и бяла риза. Нямаше вратовръзка и Ели имаше възможност да зърне част от златистата кожа на мускулестите му гърди.

— Здравей, Ели. Готова ли си? Открих приятен италиански ресторант на една пресечка оттук. — Дълбокият му глас достигна до всичките й момичешки чувствителни кътчета — още един сигурен знак, че не бива да ходи никъде с този мъж.

Тя препречи вратата, за да не му позволи да види вътрешността на апартамента.

— Здравей. Имам неочаквани гости. Говориш за ресторанта на Марио, нали? Искаш ли да се срещнем там след десет минути?

— Или бих могъл да те изчакам като истински джентълмен. — Той пристъпи към нея, ръката му се отпусна върху нейната. Наклони се и тя усети аромата на одеколона му. — Пусни ме да вляза, Ели. Ако имаш проблем, мога да помогна. Затова съм тук. Тук съм, за да направя живота ти по-лесен.

Говореше тихо, сякаш бе разбрал, че „гостите“ не бива да го чуят.

Тя също снижи глас.

— Това са сестра ми и гаджето й.

Беше прекалено неприятно да обяснява, че гаджето на Шари някога беше неин съпруг. Достатъчно се срамуваше от факта. Усети как кожата й пламва от притеснение, че те много бързо ще разберат, че това беше просто бизнес среща.

Нямаше начин този фантастичен тип да излиза с нея. Това бе нелепо.

Устните му се извиха в най-сексапилната усмивка.

— Мога да се справя. Да видим дали ще успеем по-бързо да се отървем от тях. Умирам от глад.

Начинът, по който произнесе глад, накара кожата й да настръхне.

Защо не приличаше на всички други адвокати, с които се бе срещала? Отегчителен, леко плешив. Интересуващи се повече от броя часове, които им се заплащаха, отколкото от поддържане на идеални мускули.

Изключено бе сестра й да повярва, че този мъж е новото й гадже.

Ели отстъпи назад и го пусна да влезе.

Той направи нещо абсолютно неочаквано. Вдигна ръце и обхвана лицето й. Сетне едната му ръка се плъзна на тила й, придърпа я по-близо и устните му доближиха нейните.

— Бяха най-дългите часове в живота ми. След като напуснах офиса ти, следобедът се влачеше безкрайно бавно. Не можех да мисля за нищо друго, освен за теб.

И преди тя да успее да протестира — сякаш изобщо можеше да й хрумне подобна мисъл — устните му покриха нейните. Той не ги завладя грубо. Ели не беше голяма почитателка на целувките, защото винаги бяха толкова влажни и лепкави, но не и с Райли. Ни най-малко. Целувката му беше като всичко в него. Гладка като коприна и гореща като ада. Тя тутакси усети как цялата омеква и му позволи да направи нещо, което дори не бе правила дълго време преди развода.

Той я държеше, притиснал гърди о нейните, и онези досадни зърна отново предателски щръкнаха.

Райли прекъсна целувката и се засмя гърлено.

— Май е по-добре да поръчаме храна за вкъщи.

— Кой, по дяволите, си ти? — попита Колин.

Тя се сепна. За една кратка секунда бе забравила, че не бяха сами. Обърна се, но Райли плъзна ръка около кръста й.

Голямата му длан обхвана здраво хълбока й — собственически жест, подсказващ, че няма намерение да я пусне.

— Аз съм Райли Ланг. Аз съм… адвокатът на Ели.

Той натърти достатъчно многозначително на адвокат, за да я накара да се изчерви.

— Той ми помага с изкупуването — призна Ели.

— Изглежда, ти помага за доста неща. — Шари го измери от главата до петите, очевидно доволна от гледката. — На мен може би също ще ми е нужен адвокат.

Ръката на Райли я притисна по-близо.

— Съжалявам, но мисля, че Ели ще ангажира цялото ми време. Трудно е човек да бъде на нейното ниво, ако разбирате какво искам да кажа. Трябва много внимателно да я наблюдавам. Да съм сигурен, че никой няма да се възползва от нея. На приятелско посещение ли си дошла, Шари? Мога ли да те наричам Шари? Или случайно не си наминала да изкопчиш още пари от сестра си, защото си пръснала докрай всичко, получено от продажбата на акциите, по нощни клубове, нови обувки и разходки с лимузини?

— Как узна това? — ахна Шари слисано.

— Просто следя зорко интересите на сестра ти. Защото работата ми е да се грижа за нея, за да може тя спокойно да върши своята. — Райли насочи вниманието си към Колин. — Ти сигурно си бившият. Хм. Мислех, че си по-висок. Тя харесва по-атлетични мъже.

Колин се изчерви.

— Ти спиш с адвоката си? Какво, по дяволите, става, Ели?

— Това наистина вече не е твоя работа. — Как се осмеляваше той да я съди за нещо, което всъщност не правеше? Ели вирна глава и се облегна още малко на фалшивия си суперсекси любовник. — Нашата връзка възникна съвсем спонтанно.

Райли се извърна към нея и й смигна.

— Напълно вярно, бебче. Видях я на работа и не можах да удържа ръцете си далеч от нея.

Колин поклати глава.

— Знаеш ли, мислех, че си умна. Смятах те за корава и здравомислеща бизнес дама. Той трупа пари на твой гръб. Използва те. Не го ли виждаш?

Шари сграбчи ръката му. Лицето й бе придобило яркочервен оттенък.

— Да си вървим. Очевидно сестра ми има други планове за вечерта. Ели, това не е приключило. Само защото съм продала акциите, не означава, че нямам претенции върху „Страткаст“. Ще получа това, което ми се полага. Това, което нашите родители са искали да бъде мое. Не си мисли, че няма да успея.

Те изхвърчаха от апартамента и Ели усети как раменете й увисват.

Райли я пусна и плесна с ръце, сякаш беше много горд от себе си.

— Отлично. А сега, след като изхвърлихме боклука, да вървим да хапнем. Както казах, умирам от глад.

Странно, но тя напълно изгуби апетит.

 

 

Половин час по-късно Райли наливаше на Ели още една чаша вино. Тя все още изглеждаше малко разтърсена. Откакто безполезната й сестра и онзи идиот, бившият й съпруг, излетяха през вратата, тя се държеше като послушно момиченце. Когато той й каза да си вземе чантата, тя преметна дръжката й през рамо и внимателно заключи вратата след тях. Закрачи редом с него и монотонно отговаряше на всеки негов въпрос.

Приличаше на кукла — седеше на мястото, което той й избра, пиеше това, което Райли й наливаше, позволи му да поръча вместо нея.

Ели бе имала ужасен ден и той се чувстваше ужасно, че се възползва от това. Не че щеше да спре, но бе изненадан от угризенията на съвестта си.

— Защо го направи?

Това беше първият път, когато заговаряше, без да я попитат.

— Направил съм кое?

Лицето й придоби най-сладкия оттенък на розовото. Руменината плъзна надолу по острото й деколте. Гърдите й порозовяха също като лицето й и членът му се втвърди.

— Целуна ме. Защо ме целуна така?

О, поради толкова много причини, но той й сервира най-убедителната.

— Защото исках.

В мига, в който тя бе отворила вратата и той я видя да стои притеснена на прага, разбра как да я успокои. Нужно беше само да обвие ръце около нея и някакво странно привличане пламна помежду им. Тя не се възпротиви. Можеше да продължи да я целува. Той бе този, който пръв се отдръпна.

Като че ли в момента, в който влезе, той беше единственото, което съществуваше за нея. Това го накара да се почувства три метра висок, но в същото време го изпълни с желанието да й достави удоволствие.

Усещането беше смущаващо.

Тя вдигна ръце, пръстите й се вкопчиха в ръба на масата.

— Разбираш какво те питам. Ти знаеше, че не бях сама. Защо се престори, че си мое гадже?

Не беше трудно да се досети, че тя искаше той да изчака в ресторанта, за да избегне срещата със сестра й и бившия й съпруг. Когато Ели отвори онази врата, той мигом бе разбрал, че нещо не е наред. Райли бе зърнал сестра й и знаеше, че Ели навярно ще има нужда от помощта му. Трябва да е много тежко за женското его да изгуби макар и жалкия си съпруг заради по-малката си сестра.

— Ти беше сама със сестра си, която е спала със съпруга ти. Извини ме. Бившият съпруг.

Тя поклати глава.

— По онова време ние бяхме още женени. Откъде разбра, че той е бившият ми съпруг?

— Той е взел половината ти състояние. Аз съм твой адвокат. На този етап един добър адвокат е не толкова правен консултант, колкото военен съветник. Не мога да изпълнявам както трябва задълженията си, ако не знам всичко за теб, включително и факта, че си имала навика да проявяваш ужасен вкус при избора на мъже.

Ели се намръщи.

— Не съм имала стотици мъже. Дори не съм сигурна какъв е вкусът ми.

Райли наистина искаше да проумее защо се бе омъжила за това очевидно нищожество.

— Какво те е привлякло в него? Защото според мен той е просто един тъпанар, който отчаяно иска отново да е на двадесет и една.

Тя прехапа долната си устна и отвърна очи от него.

— Той невинаги е бил такъв. Всъщност се запознах с него, когато наистина беше на двадесет и една. Тогава беше по-зрял от сега.

Искреността й му хареса.

— Били сте заедно в колежа?

— Последната година, преди да получим бакалавърска и магистърска степен. Излизахме заедно две години и решихме, че е време да се оженим. Преместихме се в Манхатън, за да заема мястото си в „Страткаст“. Мислех, че той ще продължи с докторантура, но Колин реши да поеме по друг път.

— И какъв беше този път?

Веждата над дясното й око се изви въпросително.

— Нима не знаеш?

Разбира се, че знаеше. Той знаеше всичко.

— Да не би да имаш предвид страстното желание на съпруга ти с един удар да улучи джакпота? Имам предвид, когато се отнася за инвестиции.

Райли ги наричаше „идиоти, които финансират абсурдни идеи“. Те никога не искаха да получат обикновена печалба от парите си. Те искаха милиони и наистина се хвърляха в дълбокото. Искаха да направят големия удар, вместо да се задоволят със сигурната печалба.

Трябваше да си истински гений, за да ти хрумне една идея, от която да натрупаш милиони. Дрю го бе постигнал.

Тя изпъна рамене.

— Той търсеше лесното решение. План, с който бързо да забогатее. Отначало не беше такъв. Имаше време, когато Колин беше много буден и любознателен младеж. Точно това ме привлече в него. Интересуваше от света и обичаше да обсъжда всичко — от политиката и социалната справедливост до филмите, които гледахме. Колин се промени. А аз — не. В известна степен обвинявам себе си и връзката му с мен за това, което му се случи. Той се озова в близост до баща ми и истинското богатство и пожела и той да се сдобие със свое. Когато се запознахме, Колин искаше да стане професор. Искаше да преподава.

Поне бе успял да разчупи малко леда. Тя говореше. Сега трябваше да освободи напрежението в раменете й. За един миг, в онзи момент, когато я привлече в обятията си и притисна устни към нейните, тя се бе отпуснала, беше се предала. Тялото й бе омекнало и тя се бе облегнала на него. Райли не знаеше какво щеше да се случи, ако беше по-настоятелен. Тя може би щеше да продължи да го целува, забравила за останалите хора в стаята. Можеше да обхване гърдите, задника й. Да пъхне ръцете си навсякъде, където искаше.

На нея дори не й пукаше, че не бяха сами. Интересуваше се единствено от него.

— Той така и не е завършил докторантура. Никога не е преподавал на нито един студент. Мисля, че ти си права. Искал е лесно решение. И ти си му го осигурила. — Райли я изгледа изпитателно за миг. Тя бе известна с някои аспекти от кариерата си. — Много те бива да подхранваш егото на служителите си. Подозирам, че си направила същото и със съпруга си.

Носеше й се славата, че може да привлече и най-опърничавия инвеститор и да го превърне в отборен играч. Тя умееше да въодушевява и увлича, беше великолепен мотиватор.

Това беше нейната дарба. Райли не беше сигурен, че тя е точният човек да ръководи сделките на „Страткаст“, но несъмнено можеше да бъде начело на Отдела по научноизследователска и развойна дейност. От разговорите с нейните служители — под прикритието си на адвокат — той бе научил, че повечето я обожаваха. Тя коткаше подчинените си, за разлика от баща й, който бе управлявал компанията с железен юмрук.

Тя бе тази, която бе привлякла един от най-блестящите програмисти в света, за да обнови и укрепне „Страткаст“.

Ели не го знаеше, но тя го бе измъкнала направо изпод носа на Дрю и „4Л Софтуер“. Възхищаваше й се заради това. Не се случваше всеки ден Дрю да губи. По-големият му брат беше свикнал винаги да печели.

— Опитах се в началото — призна Ели. — Той беше прав за едно. Отказах се някъде по средата на дългия път. Колин успяваше да постъпи на хубава работа и аз бях развълнувана и всячески го окуражавах и подкрепях, после той напускаше, защото било изникнало нещо много по-добро или се е скарал с шефа си. Постепенно все повече и повече предпочитах да оставам в офиса. Отдадох се изцяло на компанията. Знаех, че баща ми смята да се пенсионира, а после той се разболя. Имах доста проблеми на главата си.

— Той би трябвало да разбере. Един добър съпруг би трябвало да се старае наравно с теб да запази брака си. — От наученото от докладите, копелето я бе зарязало насред болестта на баща й.

Райли се зачуди дали Колин е знаел за условията на попечителския фонд на Шари. Можеше да се обзаложи, че не. Би било интересно да се наблюдава дали тази двойка ще издържи още две години.

Не му се нравеше мисълта, че Колин ще получи пари. Щеше да бъде забавно да ги разори като допълнителна придобивка към успешния им план.

Тя сви рамене и отпи още една глътка от отлежалото пино ноар, което бе поръчал.

— В една история винаги има две страни. Мисля, че двамата бяхме прекалено млади, когато се оженихме.

— Защо сте го направили? Напоследък много хора просто заживяват заедно.

— Аз исках да започна — обясни тя. — Имам предвид живота си. Бях отгледана в много затворена среда. Посещавах само девически училища. Завърших средното си образование в много строг интернат. Когато постъпих в колежа, исках ново начало в живота си. Жадувах да направя нещо свое. Винаги съм била нетърпелива. Майка ми често ми казваше да намаля темпото. Когато бях млада, не можех да чакам. Поставях си някаква цел и се втурвах да я постигна.

Това го изненада. Той се запита дали бракът не бе разрушил самочувствието й. Или работата за суровия й баща.

— Това не е нещо лошо. Харесва ми да мисля, че и аз съм такъв.

Макар че понякога Райли се чудеше какво искаше наистина. Прекарал беше повече от половината си живот да работи за унищожението на хората, погубили детството му. Каква щеше да бъде целта му, след като изпълни плана си?

— Както каза, имам лош вкус за мъже. През годините това ми е донесло доста неприятности. В онзи момент исках да бъда зряла и отговорна. Исках да работя в „Страткаст“, да имам семейство и мислех, че обичам Колин. И така ние се оженихме. — Ели остави чашата и поклати глава. — Сигурно ти е адски отегчително да ме слушаш. Убедена съм, че тази вечер едва ли се нуждаеш от терапевтичен сеанс. Защо всъщност определи тази делова среща?

— Делова среща? — Той си мислеше, че е бил ясен.

Сервитьорът остави салатите на масата и погледът му се насочи право към бюста на Ели.

— Желаете ли още нещо, госпожице? Веднага ще ви го донеса.

Тя му се усмихна, но в усмивката й нямаше нищо съблазнително или провокативно. Нима не осъзнаваше, че човекът флиртуваше с нея?

— Не, но много ви благодаря.

Тъпанарят направо й намигна.

— Аз също нищо не желая, благодаря — заяви Райли остро.

— Разбира се, сър. — Сервитьорът се оттегли.

Тя не осъзнаваше колко много мъже й хвърлят погледи. Напълно нехаеше за красотата си. Ели беше привлекателна, макар и навярно не според стандартната мода. Тя нямаше да краси корицата на списание като прекалено кльощавата си сестра. Шари може и да имаше високи скули, които бяха изключително фотогенични, но Ели излъчваше една особена невинна чувственост, която привличаше мъжете към нея като мухи на мед.

Не и непорочност. Райли не изпитваше никакъв интерес към женската девственост. Нейната сексуалност беше нещо съвсем различно. Той имаше чувството, че ако успее да вкара тази жена в леглото си, тя никак няма да е срамежлива. Нямаше да играе игрички — не и от онези, предназначени да манипулират мъжете.

Дамата му въздъхна и отпи още една глътка вино.

— Това вино е наистина много добро. Обикновено предпочитам бяло, но това е страхотно.

Да, тя щеше да се отдаде на секса по същия начин, както и на храната. Никакви задръжки, само чисто удоволствие.

Той беше възбуден насред ресторанта. Случваше му се за пръв път. Умееше отлично да се владее. Винаги. Беше го научил много отдавна, още в комуната за сираци. Не губи самообладание. Не се отпускай. Винаги контролирай себе си и ситуацията.

Нужен беше само един жесток побой, за да научи тези уроци.

— Радвам се, че ти харесва, и това не е делова среща. Това е истинска среща.

Очите й блеснаха и страните й отново поруменяха. Тъкмо заради това тя нямаше да успее в деловия свят. Тази жена не можеше да лъже, дори и за да спаси живота си. Той винаги разбираше кога я е развълнувал или засегнал по руменината, обагрила кожата й.

— Истинска среща? — Отново онова цинично повдигане на дясната вежда. Той започваше да разбира „посланията“ й. — Защо, за Бога, ще ме каниш на истинска среща?

Райли имаше чувството, че тя ще разбере, ако излъже. Трябваше да е напълно откровен и да й поднесе истината.

— Защото наистина искам да спя с теб. Според традицията първо трябва да излизаме на срещи. Виждаш ли, мъжете обикновено извеждат жените повече от един път, макар че, що се отнася до това, ти можеш спокойно да пренебрегнеш обществените норми. Двамата ще излезем на няколко срещи, за да разберем дали се харесваме. Може би ще се погушкаме и здравата ще се понатискаме, след което ще ми е нужен един студен душ. Тогава ще решиш дали аз съм мъжът, способен да те доведе до безброй оргазми, които ще те накарат да крещиш от удоволствие.

Очите й се разшириха, но лицето й се озари от усмивка.

— Леле, господин адвокат. Това се казва убедителна пледоария.

— Бях сериозен, когато казах, че ти си свободна да избереш хронологията. Ти си изключително съвременна млада жена. Можеш да предпочетеш какъвто график искаш. — Минало беше много време, откакто така открито бе флиртувал с жена. — Макар че бих искал да подчертая, че отговорът на последния въпрос, този за безбройните оргазми, е „да“. Аз съм мъжът.

— Хей, не ти липсва самоувереност. — Тя го изгледа, видимо отпусната. — Винаги ли си толкова прям?

— Да. Аз правя това, което ти казваш, че се опитваш да не правиш. Когато видя нещо, което желая, аз го преследвам. Днес те видях и се уверих, че ти не си жената от фотографиите за пресата. Защо са били нужни онези старомодни делови костюми? И стегнатия кок? Така си прекрасна. — Погледът му се плъзна към острото деколте на блузата й. Райли не желаеше да има ни най-малко съмнение, че е привлечен от нея.

Не беше никак трудно да е привлечен към нея.

— Баща ми беше много стриктен в представите си за това как трябва да изглежда една делова жена. Той също така смяташе, че килограмите ми са признак на слабост и затова трябва да прикривам тялото си, колкото може повече. — Тя се облегна назад. — Баща ми беше голям гадняр.

Той се засмя, но стомахът му се сви. Баща й беше негодник и убиец.

— И така, татенцето умира и ти излизаш от черупката?

— Нуждаех се от промяна. Не исках да бъда някогашната Ели, която се омъжи за Колин. Не исках да бъда жената, позволила на баща си твърде дълго да ръководи живота й. Затова изхвърлих всичко, зад което се криех, и си купих дрехи, които ме карат да се чувствам хубава. — Тя се намръщи, но гримасата бе много сладка и нослето й се сбърчи кокетно. — Макар че понякога съжалявам за онези костюми. Те бяха като доспехи. Когато всичко е наред, аз съм уверена в себе си. През по-голяма част от времето не ме е грижа какво мислят хората за това, как съм облечена. Но признавам, че има моменти, когато искам отново да се скрия. Както сега.

— Защо сега? — Той бе направил всичко по силите си да бъде очарователен.

— Не мисля, че е много добра идея да се смесва работата с личния живот.

— Имаш ли личен живот извън работата?

— Не, всъщност не. Излязох няколко пъти на срещи с мъже, които се запознах в интернет. Не се получи. Може би отсега нататък трябва да се посветя изцяло на работата. Една жена невинаги има нужда от мъж в живота си. — Ели го огледа преценяващо. — Ти не си това, което очаквах.

Защото тя бе свикнала с адвокатите на баща си. Възрастни мъже, които навярно са се отнасяли с пренебрежение към нея, защото са я виждали в училищна униформа и защото са били научени да пренебрегват умните жени.

— Това е добре, защото ти също не си това, което аз очаквах. Кажи ми какво те притеснява у мен.

Тя се забави, сякаш обмисляше какво да каже. Очевидно се опитваше да не действа импулсивно, но той трябваше да я накара да забрави за предпазливостта.

— Безпокои ме фактът, че знаеш прекалено много за мен. Не мисля, че моите стари адвокати дори помнеха името ми.

— Аз имам точно двама клиенти. „Страткаст“ и „4Л Софтуер“. Бях нает от „4Л Софтуер“ веднага щом завърших право. — Дотук нямаше нито една лъжа. Той бе постъпил в Юридическия факултет, защото брат му не се доверяваше на никого извън семейството. В началото ползваха услугите на един стар приятел на Хач, но в мига, в който стана възможно, Дрю предаде всички правни дела на Райли.

Дали щеше да може да практикува, след като всичко това приключи?

— Той не се ли нуждае от по-опитен адвокат? — попита Ели. — В крайна сметка Дрю Лолес е един от най-богатите мъже в страната. Изненадана съм, че е наел някого още от студентската скамейка.

Райли се бе подготвил за подобен въпрос.

— Ние се сприятелихме в колежа. Дрю цени много лоялността.

— Добре. Предполагам, че мога да разбера това. — Тя сложи ръце върху масата и се изправи в стола. — Тогава защо ти е нужна „Страткаст“ за клиент? Аз дори не мога да се доближа до печалбите на „4Л Софтуер“. Ние далеч не сме толкова успешна компания. Струва ми се, че „4Л Софтуер“ би трябвало да ангажират цялото ти време. На почасово заплащане ли работиш, или притежаваш дял от компанията?

Той притежаваше голям дял от компанията, но нямаше намерение да й го казва.

— Аз не работя на почасово заплащане дори за Дрю. Нашият договор е подобен на този, който предложих на теб. За моите услуги ти ми даваш процент от акциите, както се съгласи. В замяна получаваш ума и опита ми.

— Още не съм подписала договора. Процентът акции, който искаш, не е незначителен.

Райли не беше глупак. Тя вече бе взела решение. Нямаше да бъде тук, ако не го бе сторила. Подписът върху хартията не означаваше нищо.

— Но ти ще се убедиш, че услугите ми струват много повече, отколкото това, което ми даваш. Държа на това, което казах. Работата ми е да се погрижа ти да можеш да вършиш своята. В момента Правният отдел на „4Л Софтуер“ работи като смазана машина. Шефът най-после е напълно удовлетворен от екипа, който назначих, така че разполагам с повече свободно време. Нуждая се от различно предизвикателство. Охладителната система, която разработвате, ще има приложение, което стига много по-далеч от компютрите, които днес използваме. Мислила ли си какво би означавала тя за един квантов компютър?

Свръхбързите компютри обаче имаха един малък недостатък. Все още бяха на етап разработване и експерименти, но опитните модели обработваха информацията и изчисляваха толкова бързо, че самите машини биха могли да работят при температури, близки до абсолютната нула.

Този, който решеше проблема, щеше да спечели много пари.

Ъгълчетата на устните й леко се извиха. Беше секси самодоволна усмивка, която подсказваше, че тя отлично знаеше какво прави.

— Опитвам се да не го разгласявам. Отбягвам сериозната преса, защото не искам да се разчуе, преди да сме готови за производство, което ще стане след година или две. Да, аз осъзнавам възможностите. Ние се опитваме да го пазим в тайна, но очевидно се налага да използваме тези възможности, за да привлечем инвеститори. През следващите няколко седмици ще се проведат някои много важни изпитания, което би трябвало да привлече истински вниманието.

— Аз проучих естеството на бизнеса ти — увери я той. — Парите, които ще се получат от подобен инженерен скок, са гаранция, че неминуемо ще възникнат проблеми. Проблеми, за които се нуждаеш от някой като мен да ги разреши. Не е нужно да си цапаш ръцете, защото аз ще го направя вместо теб.

— И това означава, че трябва да знаеш всичко за личния ми живот?

Райли беше дясната ръка на брат си. Трябваше да накара Ели да разбере колко добра и полезна щеше да бъде тази връзка за нея. Тя беше от онези директори, за които подобна връзка наистина можеше да проработи — ако той беше открит и лоялен.

— Абсолютно. Ти ще станеш изпълнителен директор на голям играч в областта на информационните и комуникационните технологии. Всичко, което се отнася до теб, може да бъде използвано срещу компанията, да се повлияе върху курса на акциите, да те съсипят. Аз не се шегувах. На този етап бизнесът е война, а аз не съм сигурен, че си готова да влезеш в ролята на генерал.

— Не смяташ, че съм достатъчно корава? — Въпросът не прозвуча като предизвикателство, макар че тя вече знаеше отговора.

— Не мисля, че се налага да бъдеш. Смятам, че си достатъчно умна, за да знаеш, че добрият ръководител се обляга на доверени помощници.

Веждата отново се повдигна, но този път тя отпи щедра глътка вино.

— Добрият ръководител знае също кога нещо е прекалено добро, за да е истина.

— Ах, аз определено не съм това. Аз съм безмилостно копеле. В това отношение не бива да имаш ни най-малки съмнения. Аз съм тук като твой адвокат, защото вярвам, че компанията ти е точно това, от което се нуждая, за да се издигна на следващо ниво. Сигурен съм, че мога да спечеля много пари от „Страткаст“. Аз съм тук като мъж, защото наистина искам да те опозная по-добре.

— Мислех, че вече знаеш всичко — отвърна тя, приковала очи в неговите.

— За твоя бизнес, да. Както казах, ти не се оказа това, което очаквах. Аз също нямам личен живот извън бизнеса. Зает съм почти през цялото време. Ако ще се срещам с някоя жена, тя навярно трябва да е от работата. Добрата новина е, че винаги можеш да ме уволниш, ако не се получи.

— Не и според онзи договор — изстреля Ели. — Ако го подпиша, не мога да те уволня, освен ако не ти платя ужасно огромна сума пари. Дай ми една основателна причина защо да не направя това по старомодния начин. Защо просто да не наема адвокат и да му плащам на час, когато се нуждая от услугите му, и да не му плащам, когато не ми е нужен? Ти ще ми струваш цяло състояние.

Парите бяха най-малкото й притеснение. В „Страткаст“ съществуваха проблеми, които нямаше нужда той да предизвиква, за да се възползва от тях. Служителите може и да я обожаваха, но сред директорите имаше хора, които не смятаха, че тя трябва да управлява компанията.

— Аз вече ти спестих цяло състояние. Онзи договор вече беше одобрен от твоя Правен отдел и адвокатите на баща ти. Никой от тях не ти е споменал за клаузата. Защо?

Ели стисна устни.

— Навярно им е платено, за да не го правят.

Беше се хванала на въдицата. Сега не биваше да я изпуска.

— Сега вече разсъждаваш като изпълнителен директор. Да. Плащаш на тези мъже на час и някой друг може да купи лоялността им. Моето заплащане е директно обвързано с твоите интереси и тези на компанията. Аз ще бъда най-яростният ти защитник. Не може да бъда купен. Ти вече си ме купила.

— Леле. Когато го представяш по този начин, ми напомняш колко гаден може да бъде бизнесът.

Той трябваше достатъчно често да й го напомня, за да я застави да потърси помощ от него, когато нещата загрубеят. Да се довери на него, а не на мъжа, когото бе познавала през целия си живот.

— Затова си ме наела. Ти обичаш работата си. Умееш да ръководиш служителите си. Остави на мен да се оправям с останалото. Това изкупуване ще бъде тежко. Знам, че ти си мислела, че ще е гладко и безпроблемно, но онази клауза в договора е знак, че твоят партньор ти е обявил война.

— Не очаквах да ми причини подобно нещо. — Ели пое дълбоко дъх и се втренчи за миг в недокоснатата си салата в чинията. — Мислех, че е загрижен за мен.

— Може би е така, но Касталано знае, че в подобни преговори няма място за емоции. — Райли се протегна и покри ръката й със своята. Кожата му пламна от докосването. — Позволи ми да си свърша работата, Ели. Позволи ми да се погрижа за теб.

Тя вдигна глава. Очите й бяха толкова беззащитни, че той се почувства като ловец, готвещ се да заколи сърна.

— Добре — кимна Ели. — Ще подпиша договора, но за останалото ще си помисля. Все още не съм сигурна, че е добра идея.

Но тя взе вилицата. Той все още имаше шанс.

И щеше да стори всичко по силите си, за да не да го изпусне.