Лекси Блейк
Без милост (3)

2.

Райли влезе в хладното фоайе на офис сградата, която им служеше за щабквартира в Ню Йорк. Върху фасадата отвън се виждаше много елегантна табела, оповестяваща, че тук се помещава кантората на „Ланг и съдружници“.

Рецепционистка с идеален маникюр и прическа обясняваше на всеки, който влезеше, че „Ланг и съдружници“ са много специална фирма, която не приема нови клиенти.

Всъщност „Ланг и съдружници“ се състоеше само от Райли и той имаше един истински клиент.

И един фалшив, който можеше да сложи край на адвокатската му кариера. Той бе завършил Юридическия факултет, защото Дрю се нуждаеше от адвокат, на когото може да се довери. Райли не би и помислил да постъпи по друг начин. Ако имаше избор, не знаеше какво щеше да направи. Единствената му цел бе да помага на семейството си и на нея бяха посветени всичките му усилия. Сега имаше разрешително да практикува в два щата. Тексас, където се намираше главният офис на фирмата, и Ню Йорк, където щеше да се разиграе по-голямата част от играта им. Ако Ели Стратън разкриеше играта им, можеше да го осъди и да го лишат от правото да практикува професията си. Но той знаеше, че това отмъщение си заслужава всяка цена, която трябваше да плати.

Тогава защо, когато я видя как се бори със сълзите, имаше чувството, че някой е забил юмрук в стомаха му?

— Добър ден — поздрави Дрю рецепционистката, когато влязоха.

Гейл чудесно се оправяше с телефоните и с досадните и нахални посетители. Освен това боравеше отлично с всякакви оръжия. Тя бе служила на страната си в Ирак и имаше безупречни препоръки като телохранител.

— Добър ден. Очакват ви в заседателната зала.

Райли бе забелязал, че тя много рядко ги нарича по име. Навярно защото трудно се оправяше с всичките им псевдоними.

— Благодаря. Ако Ели Стратън се опита да се свърже с мен, кажи й, че не може да бъда прекъсван и очаквам с нетърпение да се видим довечера.

— Разбира се — кимна Гейл и отново се вторачи в монитора на компютъра. Райли винаги се чудеше какво прави тя по време на дългия си работен ден. Със сигурност не печаташе документи за шефа си.

Той вършеше всичко сам, защото никому не се доверяваше.

Дрю го потупа по гърба, докато двамата минаваха през добре защитената врата, която водеше към кабинет, който не беше точно кабинет.

— Боиш се, че тя ще отмени срещата ви?

Райли не си даде труд да опровергае брат си. Това не беше истинска среща. Поне не и за Ели, но той възнамеряваше да приключи като такава. Най-безопасният начин да е сигурен, че ще получи това, което искаше от нея, бе да спечели лоялността й. А най-лесният начин да спечели лоялността й беше да стане неин любовник.

— Няма да го позволя. Освен това, ако отмени срещата ни на този етап, ще е просто знак за тревогата й. Тя явно го изживя много навътре, когато й съобщих за действията на сестра й и Касталано. Притеснението й може да е свързано по-скоро с това, отколкото с мен. Тя определено бе привлечена от мен. В онзи офис изобщо не беше студено.

Ели Стратън се оказа напълно различна от очакванията му. След като дълги години бе изучавал най-подробно действията и характера на баща й, той предполагаше, че Малкото момиченце на татко ще прилича на своя старец — студена, дистанцирана, с хладен и аналитичен ум. Беше очаквал, че ако притежава някаква красота, тя ще е прекалено префинена и изискана. Определено бе неподготвен за топлата чувственост, която се излъчваше от нея. Изобщо не си бе представял, че усмивката й може да бъде толкова дяволски подкупваща.

Или че зърната й ще изглеждат толкова твърди и закръглени под роклята, която носеше.

Той се бе подготвил да изпълни задълженията си. Сега се чудеше дали тези задължения няма да бъдат и донякъде приятни.

— Може би тя всъщност е била привлечена от мен. — Дрю прекрачи прага на двойните врати, водещи към заседателната зала, където, изглежда, всички вече се бяха събрали и ги очакваха.

— Не. Тя определено искаше мен. — Не му се понрави жегналата го ревност при мисълта Ели да флиртува с големия му брат.

Да, той определено не очакваше това.

От елегантната заседателна зала се откриваше гледка към Сентрал Парк. Помещението бе от тези, които впечатляваха хората, и тъкмо поради това бяха купили сградата. Това бе поредната сцена на дълго и добре обмисляната им игра. След като приключат тук, щяха да я продадат и Райли щеше да се прибере у дома, в Остин.

Те пристигаха последни, но Дрю винаги бе обичал ефектните появи. Цялата група седеше край заседателната маса. От едната страна беше Бран, а отсреща седяха Мия и Кейс, преплели ръце.

— Мия, Кейс, радвам се, че двамата успяхте да дойдете. — Дрю протегна ръка към едрия, мускулест тип с безстрастно изражение, за когото сестра им наскоро се бе омъжила. — Чух, че си имал някаква неприятност в Далас. Съжалявам, че те ангажирам в толкова неудобен за теб момент.

Кейс се изправи и стисна здраво ръката на Дрю.

— Ще направя всичко за семейството на Мия.

Мия се ухили и прегърна Дрю. От всички тях, изглежда, само тя бе запазила вродената си нежност и доброта под грижите на приемното семейство. Мия бе осиновена от двойка лесбийки само два месеца след смъртта на родителите им и те й бяха дали стабилност и топлота, от които тя толкова отчаяно се нуждаеше.

Само ако бяха могли да сторят същото и за Бран. Те искаха да го вземат, но съдията, който водеше делото на Бран, не бе настроен благосклонно към двете жени. Имаха късмет с осиновяването на Мия, но не и с Бран. Съдията смяташе, че едно момче не бива да бъде отглеждано от лесбийска двойка.

Системата бе прецакала всички тях.

— А и „неудобен“ е слабо казано — продължи Кейс Тагарт с дълбокия си глас. — По-малкият ми брат се завърна от мъртвите. Това се случва по-често, отколкото си мислиш. Особено в моето семейство. Както и да е, не желаех да оставя Мия да идва тук сама. Когато я изпусна от поглед, тя има навика да се забърква в най-различни каши. Разполагаме с няколко дни, преди да се наложи да се върнем в Далас. По-големият ми брат изпрати по мен доклада си.

По-големият му брат беше Иън Тагарт — легенда във военните и шпионските кръгове. Райли се бе срещал с доста страховити типове през живота си, но Големия Таг, както го наричаха, беше най-страшният. Той все още не можеше да приеме факта, че умната му, забавна сестричка се бе влюбила до уши в брата на Иън Тагарт.

Но в някои ситуации семейството можеше да бъде полезно.

— Да го чуем. Искам да знам всичко. — Той се отпусна на стола и взе копие от доклада. — Ели Стратън не е това, което очаквах. Изчетох всички доклади за нея, но нито един от тях не ме подготви за факта, че тя изобщо не прилича на баща си.

Дрю се настани на стола до него.

— Тя не прилича на баща си и изглежда много по-дружелюбна, но ние нямаме представа в какво е замесена. Не съди за книгата по атрактивната корица.

— Я почакайте — намеси се Бран и се намръщи. — Тя е секси? На снимките не изглеждаше такава. Това не е честно. Аз получавам Злата вещица от Запада, а на него му се падна готиното маце? Искам да се разменим.

Дрю присви очи.

— Никакви размени.

— Не мисля, че е честно. Искам да се бием с палци^[1]. Който спечели два от три пъти, получава готиното маце. — Бран вдигна ръка и размърда палец, сякаш бяха деца.

Понякога братът на Райли беше истински идиот.

— Човече, на мен се падна „Страткаст“, защото успях да завърша право и да се дипломирам. Искаш ли седем години да зубриш бизнес право?

Бран имитира повръщане.

— Просто не разбирам защо аз трябва да спя с дракона.

— Никой не очаква от теб да спиш с Патриша Кейн — каза Дрю търпеливо. — Тя е с тридесет и пет години по-възрастна от теб и аз не съм казал и дума, че ти ще се заемеш с нея. Още не съм решил.

Бран прокара длан по тялото си.

— Всички тигрици искат късче от това. Тя няма да може да ми устои.

От другия край на масата се разнесе презрително изсумтяване и Райли осъзна, че и Бил Хачърд е в залата. Хач. Той беше най-добрият приятел на баща им. Пропаднал алкохолик, когото Дрю бе заставил да се вземе в ръце, след като бе пораснал достатъчно, за да се измъкне от грижите на социалните и приемните семейства. Дрю бе открил Хач и го бе използвал, за да си върне братята и сестрата. В замяна Хач бе получил милиони от „4Л Софтуер“.

Хач се протегна и плесна Бран по тила.

— В някой от тези дни ще прочетеш докладите, които съм ти изпратил. Ще имаш късмет, ако не ти забраня да доближаваш на километър до тази мисия. Аз бих се заел лично, ако тя не ме познаваше.

Хач трябваше да стои в сянка. Той познаваше всяка една от мишените им, защото бе работил с тях. Когато те бяха убили Бенедикт и Айрис Лолес, Хач се бе хванал за бутилката и не я бе изпуснал с години. Все още бе истинска борба да го опазят трезвен, но той притежаваше блестящ ум и нямаше равен, когато ставаше дума за бизнес.

— Може ли да се върнем към настоящия проблем? — попита Дрю и отново се извърна към Райли. — Защо мислиш, че тя не е като баща си?

Той изгледа продължително брат си.

— По няколко причини, но една е съществената. Тя беше искрено потресена от подлия номер на Касталано. И беше шокирана, че някой е напълнил офиса й с бръмбари. Бих се обзаложил, че никога не й бе хрумвало. Ти сложи ли един от нашите?

Дрю кимна, докато прелистваше папката.

— Разбира се. И й дадох уред, с който да открие всеки друг. Тя никога няма да намери този, който аз поставих. Ще ти дам още няколко, за да ги сложиш в дома й, ако тази вечер успееш да прекрачиш прага му.

— О, ще успея да вляза в нейната „светая светих“. — Нямаше намерение да я остави пред вратата й, а щом веднъж се озовеше вътре, щеше да постави необходимите уреди.

В спалнята й. Той беше змията в тревата, която щеше да посее подслушвателните устройства, улавящи всяка нейна дума. Включително и разговорите му с нея, които възнамеряваше да бъдат доста интимни.

За пръв път, откакто измислиха този план, стомахът му се сви при мисълта.

Райли трябваше да си напомни, че тя бе средството, с което да постигнат целта си. Ели Стратън бе живяла почти дяволски идеален живот за сметка на семейството му. Тя бе посещавала най-престижните частни училища, бе получавала най-добрите грижи и всичко това само защото баща й бе убил неговия.

Тя бе имала живота, който той трябваше да има. И още по-важно, живота, който Дрю, Бран и Мия трябваше да живеят. Никога не биваше да го забравя. Ели Стратън бе живяла прекрасен живот за сметка на болката и страданията на братята и сестра му, благодарение на смъртта на родителите му.

Нямаше значение какво се бе случило с него. Това беше нищо. Райли изтика болката. Единствено имаха значение братята и сестра му. Само те бяха важни.

Те означаваха много повече от някакво мимолетно привличане към една жена, която би трябвало да мрази.

Защо усмивката й трябваше да бъде толкова дяволски сладка?

— Аз ще се справя със задачата. Ние ще получим това, от което се нуждаем. Има ли някакъв начин тя да разбере, че ти си купил акциите на „Страткаст“? — Мисълта глождеше ума му. — Ние й казахме за петте процента на сестра й. Тя може да започне да разследва.

Дрю завъртя очи, сякаш въпросът бе прекалено глупав, за да си дава труд да отговаря.

— Аз не съм ги купил.

Разбира се, че не. Дрю никога нямаше да си изцапа ръцете, когато някой друг можеше да го стори.

— Аз ги купих — заяви Хач. — И преди да си започнал да се пенявиш, трябва да знаеш, че ги купих под прикритието на две „кухи“ компании, които „4Л Софтуер“ притежава. — Хач беше в обичайния си полукостюм, както го наричаше Райли. Възрастният мъж носеше спортен панталон, съчетан с официална риза. Беше надянал абсурдно скъпи мокасини на „Луи Вюитон“, но предпочиташе да го видят мъртъв, отколкото с вратовръзка и сако. — Всичко върви точно по план. Сестра й беше свършила мангизите. И ние услужливо й предложихме.

Премълчаваше, че тъкмо те се бяха погрижили Шари Стратън да го загази. Хач бе изпратил неколцина от сътрудниците си в нощния клуб, който Шари посещаваше. Те се бяха сближили с нея и се бяха постарали Шари да задлъжнее със солидна сума на някои доста противни гангстери. Тя много скоро бе изправена пред необходимостта да продаде нещо и един от новите й приятели й подшушна да изтъргува акциите си.

Не бяха оставили нищо на случайността.

— Ще раздробим акциите — обясни Дрю. — Искам до последния момент да избягна ограниченията, налагани от правилата на Федералната търговска комисия. Ели Стратън не бива да има изход. Затова сме тук. Трябва да сме сигурни, че Касталано няма да получи пари за своята половина от компанията, преди ние да поемем контрола и да се погрижим той да не получи нито цент. Искам тя да не разполага с никакви резерви, когато аз се намеся.

Кейс се извърна към Дрю. Той беше единственият от присъстващите в залата, който не бе планирал от години това отмъщение.

— И какво възнамеряваш да направиш, когато завладееш компанията?

Райли се бе опасявал, че с Кейс няма да е лесно. Той беше типичен американец, честен и почтен войник, който винаги правеше това, което смяташе, че е правилно. Трябваше да обясни действията им с такава терминология, че Кейс да ги разбере.

— Каквото е необходимо. Виж, ние не планираме да разорим Ели Стратън или да изхвърлим служителите й на улицата, но ти трябва да разбереш, че това е война — подхвана той. — И не ние сме я започнали. Касталано, Стратън и Патриша Кейн я започнаха преди двадесет години, когато убиха родителите ни заради пари. Така че парите и бизнесът са бойното поле. Взривявал ли си мост, за да не може врагът ти да те преследва?

— Разбира се — кимна Кейс.

— „Страткаст“ е ресурсът, който те могат да използват. Ние смятаме да им отнемем всички ресурси, за да нямат възможност да избягнат правосъдието. — Райли седна отново на стола. — Ние завземаме вражеската територия, сдобиваме се с доказателството, от което се нуждаем, и изгаряме всички мостове, преди да се оттеглим.

— Ако само открием доказателство срещу тях, те ще използват богатството си, за да се изплъзнат от закона — продължи Дрю. — Вече са го правили, а аз не възнамерявам да им позволя отново да се случи. Трябва да отделя Касталано от „Страткаст“. Това не означава, че ще накажа всички, които работят в компанията. Ако мога да помогна, ще го сторя. Кажи ми нещо, Тагарт. Разбираш ли смисъла на отмъщението? Някой причинявал ли е нещо непростимо на теб или на семейството ти, заради което ти не би се спрял пред нищо, за да го накараш да си плати?

Очите на Тагарт станаха студени като камък.

— Тя. Да, нея ще накарам да си плати.

Пръстите на Мия се преплетоха с неговите, довеждайки го обратно от тъмното място, където се бе отнесъл.

— В случая не става дума за отмъщение. Не съвсем. Става дума за справедливост. Ние искаме убийците на нашите родители да получат справедливо възмездие. За съжаление, Дрю беше прав. Ако им оставим достатъчно пари, те ще се откупят и спасят. Мисля, че трябва да намерим начин да постигнем целта си, без да нараняваме Ели Стратън. Тя изглежда толкова мила. Наистина е добра и забавна. Ти ще я харесаш.

Всички погледи в стаята се насочиха към Мия.

Бран се наведе напред.

— Какво си направила, Мия?

Сестра му въздъхна и отметна пясъчнорусата си коса през рамо.

— Това, за което съм обучена. Опознах своя обект.

Мия беше разследващ журналист. Обичаше да се сближава и да опознава хората, за които пишеше. Както и всички други неща, свързани с Мия, това понякога можеше да бъде опасно.

В този случай опасно за всички тях. Мия понякога ставаше неуправляема и вършеше неочаквани неща. Райли и Дрю бяха отраснали в една и съща комуна за сираци. Те се уповаваха един на друг и веднага щом стана възможно, измъкнаха и Бран от приемното семейство. Те всички бяха отраснали и закърмени с нуждата за отмъщение.

Мия беше различна. Мия вярваше в справедливостта. Ако пожелаеше, сестра им можеше да провали целия им план.

Очите на Кейс се присвиха, когато се взря в Мия.

— Мислех, че ще пиеш кафе с приятелка.

Тя сви рамене и погледна съпруга си с огромните си очи на кошута. Да, Райли можеше да каже на Кейс, че тя им пробутваше този номер още откакто беше на две годинки.

— Бебче, аз наистина пих кафе с нея и двете се сприятелихме. Тя наистина е мила. Изобщо не прилича на дъщеря на убиец. Освен това има големи неприятности с онази уличница, сестра й.

— Някой ден наистина ще ме убиеш, Мия — промърмори Кейс. Ръката му се плъзна по облегалката на стола й, придърпвайки я по-близо към него. — Кълна се, че това беше единственият път, когато я изпуснах от поглед, откакто сме дошли в града. Имах конферентен разговор с братята ми. Тя изчака до последната минута, малко преди да се обадя, за да се измъкне.

Бран се втренчи изумено в сестра си.

— Уличница?

Мия кимна.

— Такава е, след като тя е причината за провала на брака на сестра си. Тя излиза с бившия съпруг на Ели. Обзалагам се, че не го знаехте.

Те не бяха проучвали по-подробно живота на сестрата. Бяха възложили на „Маккей-Тагарт“ да се съсредоточат върху Ели. Не се бяха занимавали със сестрата или бившия съпруг. Може би бяха допуснали грешка.

— Не, не го знаехме. Знаехме само, че е профукала парите, оставени от баща й. Проверихме финансите й и открихме кои са любимите й нощни клубове, но не сме чули, че е имала любовна връзка със зет си.

— В досието на бившия съпруг се споменава, че е изневерявал на жена си, но е бил дискретен — каза Кейс. — Не сте ни възложили да се поровим по-надълбоко, иначе щяхме да го открием.

— Добрата новина е, че Мия не ни взема хонорар на час. — Дрю се облегна назад. — Може би това не е чак толкова лошо. Приятелството ти с Ели може да ни осигури допълнително ценна информация. Предполагам, че досега вече сте запознати с ежедневието й.

— „Маккей-Тагарт“ изпратиха свой агент тук преди две седмици — отвърна Кейс. — Подробно проучихме навиците и графика на Ели Стратън. Всичко е описано в доклада. През двете седмици, откакто я следим, тя прекарваше по-голямата част от времето си в офиса. Когато не беше там, обикновено бе сама в апартамента си. Ходи на кино с приятелка. Лили Гало. Тя е нейната асистентка в службата. Имаше само една среща с мъж, която не мина много добре. И обядва със сина на Касталано.

— Защо срещата й не е минала добре? — Райли определено бе заинтересован, за да не допусне същата грешка.

— Обадиха й се по телефона и тя си тръгна по спешност — обясни Кейс. — Подозирам, че приятелката й се е обадила, за да я спаси от неудачната среща. С изключение на опасностите от срещите по интернет, тя води много тих и спокоен живот. Няма регистрирано оръжие. Нито полицейско досие. Въпреки че разводът й е бил изпълнен с ожесточение и неприязън, докато е продължавал, не е имало оплаквания в полицията за заплахи или насилие. Като цяло бих казал, че животът й не е бил подложен на риск.

Мия кимна.

— А той често получава куршуми, така че би трябвало да се довериш на преценката му.

— Не е толкова често. Случи се два пъти, три… добре де, често получавам куршуми — призна Кейс. — Следващия път ще се опитам да ги избегна, но куршумите, които получих напоследък, бяха насочени към теб, принцесо. Не го забравяй.

Устните на сестра му се извиха в многозначителна усмивка.

— Знам. Задължена съм ти. Изключително много. Продължавай в същия дух, голямо момче.

Дрю поклати глава.

— Никакви сексуални разговори. От тях ми призлява. Запазете всички тези брачни глупости за себе си. За мен ти все още си на шест и с плитчици.

— Тя изглежда много секси с плитчици — изтърси Кейс, сетне целият се изчерви. — Извинявай. Ще го запазим за себе си. Да се върнем към темата. Съпругът й я е обрал до шушка при развода. Нямало е предбрачно споразумение, а тя е тази, която е изхранвала семейството. Ели Стратън не притежава никакви авоари, с изключение на акциите си от „Страткаст“. Дори апартаментът й е ипотекиран. Цялото си наследство е вложила в компанията.

— Кой ще получи акциите, ако тя умре преди продажбата на компанията? — попита Дрю.

Бран се изкиска, макар че звукът не беше особено приятен.

— Нейният бизнес партньор. Касталано получава всичко. Той трябва да заплати на наследниците й — ако има такива — стойността на акциите по пазарната цена и има възможност да заобиколи тази клауза. Това е било заложено в условията за партньорството им още преди години. Жалко, че татко не е предвидил такава клауза. Тогава поне щяхме да получим някакви пари.

Такъв си беше Бран. Можеше да се усмихва, ако пожелаеше, но горчивината винаги излизаше наяве.

— Защо Касталано е позволил акциите да станат нейна собственост след смъртта на Стратън? — попита Дрю.

— Не е имал пари, за да й ги изплати по пазарната им цена — отвърна Мия. — По документи финансовото му положение изглежда добре, но той има проблеми с паричните потоци. Много проблеми и много дългове. Възложих на съдебен счетоводител да провери всичките му лични сметки. Тя проучва и Патриша Кейн. Едно нещо е много интересно.

— Аз намирам всичко това за доста интересно — промърмори Дрю.

— Фийби Мърдок, счетоводителката на „Маккей-Тагарт“, направи чудеса. Всичко е много сложно и те използват прикритието на различни компании, но едно нещо ги обединява — обясни Мия.

Годините, през които бе работила като разследващ журналист, бяха изострили усета на сестра му, затова, когато в очите й се появи онзи особен блясък, Райли настръхна и се наведе напред.

— Да не би да ми казваш, че си открила доказателство?

Мия пое дълбоко дъх, преди да заговори.

— Казвам ти, че три дни преди нашите родители да бъдат убити, Стратън, Касталано и Кейн са прехвърлили петдесет хиляди долара в една и съща кодирана сметка в швейцарска банка.

Райли усети как космите по ръцете му настръхват. Доказателство. Търсеха го от цяла вечност.

Очите на Бран се разшириха.

— Това е удивително. Всичко, което трябва да докажем, е, че банковата сметка е на наемния убиец.

Мия вдигна ръка.

— Почакайте. Има и още.

Това беше голям пробив. Райли не можеше да разбере защо сестра му изглежда толкова мрачна. Тя бе постигнала нещо невероятно, което те се опитваха да направят с години.

— Ние открихме много отдавна, че убийството е извършено от наемен убиец. Дрю дори го разпозна. Бран е прав. Ако открием начин да свържем банковата сметка с убиеца, ще ги спипаме.

Кейс извади една снимка.

— Да, ние сме го идентифицирали. Името му е Юри Волченко. Той е платен убиец, който работи за няколко престъпни организации. Със съжаление трябва да докладвам, че е бил убит преди пет години, навярно от същите хора, за които е работил.

Дрю махна пренебрежително.

— Това няма значение. Важни са парите. Райли, можем ли да ги осъдим с това, с което разполагаме?

Брат му поклати глава.

— Като за начало е добре, но трябва да свържем парите с убиеца, а след това да докажем, че тримата са се облагодетелствали финансово. Но всичко това са косвени улики. С един добър адвокат…

— Четирима. — Думата експлодира от устата на Кейс като малка бомба и всички тутакси насочиха вниманието си към него.

— Какво иска да кажеш с това „четирима“? — попита Дрю.

— Той иска да каже, че ние говорихме с хора, които познават Волченко. Моят съпруг има доста интересни семейни връзки. Сумата, която Волченко е поискал навремето, е двеста хиляди долара. А този тип не е подписвал никакви платежни документи. Освен това установихме, че същия ден в банковата му сметка са били внесени двеста хиляди долара — обясни Мия. — Проблемът е, че последните петдесет хиляди долара са били прехвърлени от сметка в банка на Кайманите. От всички сведения, с които разполагам, тя не принадлежи на Стратън, Касталано или Кейн. Сметката е открита в деня преди трансакцията. И е закрита на следващия ден.

Райли усети как му се завива свят.

— Значи, след всички тези години ти ми казваш, че е замесен и четвърти човек?

— Да, и ние смятаме, че единственият начин да открием този човек е чрез Касталано или Патриша Кейн — намеси се Кейс. — Ще продължим да ровим. Нашите софтуеристи вече проверяват бизнеса на Патриша Кейн. Ще сме готови след няколко седмици. Трябва да разполагаме с някаква информация, за да има Фийби основание да докладва за истинското счетоводство на „Страткаст“, но се предполага, че Райли ще ни я предостави. След като я получим, тя ще си свърши работата.

— Райли трябва да успее да го направи за няколко седмици. — Устните на Дрю се стиснаха в тънка линия, сигурен знак, че големият им брат бе обезпокоен от последните новини. — Що се отнася до останалото, трябва да имаме предвид, че Касталано може да се опита да убие Ели, за да заграби акциите й.

— Нямаме никакви признаци за това — поклати глава Мия, вечната оптимистка.

— Така работи този тип — настоя Дрю.

— Тогава защо е цялата тази дандания с договора за изкупуване на акциите? — попита Бран. — Ако смята да я убие, защо се опитва да й отмъкне онази технология? Бих предположил, че няма да иска да се вдига шум за това.

Райли сви рамене.

— Може би просто иска да се подсигури. Или го използва, за да протака нещата, за да разполага с повече време. Той няма пари, за да плати на сестрата, ако Ели умре. Знаем, че веднъж вече е убивал заради компанията. Ще го направи отново.

— Ако наистина мислиш, че тя е в опасност, аз смятам, че трябва да говорим с нея — заяви Мия. — Ще й кажем какво става и ще помолим за помощта й.

Понякога сестра му беше толкова наивна.

— Да бе, тя ще ни помогне да съсипем компанията, от която се надява да спечели милиони.

— Може би тя е достатъчно умна и може да намери друг начин — парира Мия.

— Или може би ние ще се придържаме към плана, защото сме по-близо до целта, отколкото никога досега — обади се Хач внезапно. — Мия, знам, че искаш този свят да бъде само слънце, рози и тям подобни глупости, но истината е, че може да изгубим всичко, за което толкова упорито сме работили, ако Ели Стратън разбере за нашия план и разполага с време, за да се противопостави на действията ни.

— Тя не е убила нашите родители. — Сълзи забулиха сините очи на Мия. — Тя е била само на седем, когато това се е случило.

— Това няма значение — настоя Райли. Мия не разбираше. Мия бе отгледана от любяща двойка, която, за съжаление, й бе набила в главата някои странни идеи за равноправието и справедливостта. — Тя е единствената, която може да ни предостави това, от което се нуждаем.

Той, Дрю и Бран бяха живели с толкова лишения. Без да могат да се подкрепят един друг. Понякога без храна. Без шибана надежда. Единственото, което ги държеше и им вдъхваше сили да продължат, бе мисълта, че един ден ще въздадат справедливост. Ако не това — поне ще бъдат квит.

Не беше справедливо, че върху раменете на сладката Ели Стратън можеше да падне бремето от греховете на баща й, но Райли много отдавна бе установил, че светът не е справедлив.

Дрю прикова в сестра си погледа, от който Райли отдавна се страхуваше. Означаваше, че големият му брат няма да отстъпи.

— Трябва да знам дали си с нас, или не, Мия. Ако не си, можеш да се върнеш в Тексас. Изглежда, си намерила ново семейство.

Лицето на Мия пламна и Кейс понечи да се надигне.

— Ако смяташ да я наказваш по този начин, ще си имаш работа с мен, Лолес. Ясно ли е? — процеди Кейс с присвити очи.

Мия тутакси се пресегна и хвана ръката му.

— Всичко е наред, Кейс. Всичко е наред. Седни, бебче.

— Нека обясня. — Дрю изглеждаше съвършено спокоен. — Ако не желаеш да бъдеш част от това, върни се в Тексас. Това не означава, че вече не си моя сестра. Означава просто, че ние ще се справим сами. Аз те обичам, Мия. Но планът ще се осъществи.

Мия се наведе и заговори тихо на съпруга си. Той видимо се успокои и пое дълбоко дъх.

— Ще изчакам Мия отвън. Кажи ми, ако имаш нужда моята фирма да свърши още нещо за теб. — Якото момче се изнесе от залата.

Мия присви очи.

— Повече не го разстройвай. Той достатъчно е преживял. Вие какво, искате от мен да убия някого или да докажа по някакъв друг начин, че съм Лолес? Мисля, че трябва да остана в играта, за да наблюдавам всяка ваша стъпка. Аз също те обичам, братко. Обичам те достатъчно, за да застана до теб, но не очаквай от мен да си държа устата затворена, когато виждам, че грешиш.

— Не се нуждая от теб да бъдеш моята съвест — настоя Дрю.

— О, повярвай ми, нуждаеш се. Всички вие се нуждаете. Ако не бях аз, Бран още щеше да бъде в колежа. Райли щеше да се храни като петгодишен. Дрю, ти никога нямаше да можеш да успееш с „4Л Софтуер“, защото щеше да кръстиш компанията на някой динозавър или супергерой, а Хач още щеше да спи с мръсни и вонящи проститутки.

Хач кимна.

— Тя е права за това. Сега спя със стриптийзьорки. Това са жени от много висока класа.

Дрю се намръщи.

— Всъщност все още си мисля, че „Мегараптор Софтуер“ щеше да бъде идеално име за компанията. Според мен крещи сила.

Сестра му беше права за някои неща и Райли се чувстваше горд с начина, по който тя отстояваше себе си.

— Крещи смотаняк. И аз още се храня като петгодишен. През повечето време. Обаче от време на време се опитвам да ям салата с прибори. Но тя определено е права за Бран. Беше пълен слабак по алгебра.

По-малкият му брат завъртя очи и му показа среден пръст.

— Скъсаха ме само веднъж.

Мия ги удостои с доволна усмивка.

— Защото убедих твоя професор да не ти завърти двойката, а в замяна аз да напиша статия в университетския вестник. Това ти спечели онази готина, готина тройка. И така, всички вие се нуждаете от мен. И бъди мил със съпруга ми. Той преживя тежък период, но въпреки това е тук и се опитва да ни помогне.

Дрю стана, отиде при Мия и я сграбчи в мечешка прегръдка.

— Кейс е добро момче. Доста страховито момче, но добро. Прости ми. Всички сме малко изнервени, защото вече сме толкова близо.

Бран се изправи и се присъедини към тях.

— Скоро всичко ще свърши и тогава ние ще можем… по дяволите, дори не знам какво ще е то, но ще го направим.

— Предлагам, когато всичко това приключи успешно, всички да си поръчаме стриптийзьорки — заяви Хач и се включи в груповата прегръдка.

Райли избута назад стола си и се надигна. Мия беше в средата. Той прегърна Дрю и Бран през раменете.

— Всички ние ще можем да продължим с живота си. Вместо стриптийзьорка ще ти поръчам едно скъпоплатено момиче на повикване. Мия, дори не се опитвай да възразяваш. Нямаш представа какво може да направи една опитна консултантка по удоволствията за мъжкия стрес.

Мия вирна глава, очите й блестяха.

— Обаче знам какво може да направи един почти двуметров бивш морски тюлен за женския клитор.

И моментът отмина.

— Мия, моля те — свъси се Дрю.

— Щом Райли може да дрънка за случайни проститутки, аз мога да говоря за красивото любене между една младоженка и съпруга й. Бях отгледана от две жени, които изобщо не се интересуваха от пениса. За мен бе огромна изненада да открия колко е приятно да го усещам в себе си. — Устните й закачливо се извиха. Да, доставяше й удоволствие да дразни братята си.

— Повече никакви разговори — настоя Дрю. — Ще пийна една бира.

— Слава Богу! — въздъхна Хач. — Вече се бях отчаял, че ще се наложи да се оттегля в усамотение.

— Отивам до тоалетната. Кажете на Кейс, че ей сега се връщам — каза Мия и закрачи надолу по коридора.

Райли последва братята си и Хач през срещуположната врата и завариха Кейс да се взира надолу към Горен Ист Сайд, скръстил ръце пред мощните си гърди.

Наистина се надяваше, че всичко това няма да причини проблеми на сестра им. Тя изглеждаше щастлива с бившия морски тюлен, преквалифицирал се едновременно в консултант по сигурността и частен детектив.

— Хей, Мия отиде до тоалетната. Ще се върне след секунда. Съжалявам, че стана свидетел на всичко това. Нашето семейство, ами то е доста сложно.

Кейс не се обърна към него, а продължи да се взира навън.

— Всички семейства са сложни. Безпокоя се, че точно това не сте взели предвид. Ето къде могат да възникнат проблеми в тази оп.

— Оп?

Кейс най-сетне се извърна и леко се усмихна.

— Извинявай. Моят брат управлява фирмата, сякаш все още сме в армията. „Операция“. „Мисия“. „Задачата, с която си се заел“. Ще загазите, защото не отчитате сложността.

— Мисля, че разбирам сложността. Планираме това от десетилетия. Деловите ходове започнаха преди години. Запознат съм с правните последици, които може да възникнат на всяка стъпка. — Райли почувства огорчение, че този напет и уверен войник смята, че той не може да се справи със ситуацията.

— Не говорех за индивидуалните действия. Макар че фактът, че се отнасяте към задачата като към шахматна игра, все повече ме навежда на мисълта, че всичко ще приключи зле. Става дума за реални хора, а не за шахматни фигури. Цялото ти семейство вярва, че Касталано и Кейн са абсолютното зло. Не бива да гледате на тях по този начин. Да, преди двадесет години те са сторили нещо престъпно, но за две десетилетия могат да се случат много неща. Трябва да подходите на чисто към тях. Да забравите всичко, което мислите, че знаете за тях. Да разберете какво искат, какви са истинските им мотиви.

— Парите. — Райли винаги го бе знаел. Дори като дете разбираше, че родителите му са били убити заради пари.

— Това е простият отговор, а при хората нещата рядко са толкова прости. Те израстват и се променят с времето и днес може да не са това, което са били преди двадесет години. Повярвай ми, хората се променят за много по-малък срок в зависимост от обстоятелствата. По дяволите, понякога най-близките ни хора се променят и нищо не е в състояние да ги накара отново да станат такива, каквито са били.

Той не беше сигурен за какво говори Кейс, но явно зет му не смяташе да продължи. Той замълча и Райли се опита да запълни неудобното мълчание.

— Не се тревожи за нас. Ти се грижи за Мия. Пази я.

— Ще го сторя. Тя е безценна за мен, но вие сте безценни за нея — отвърна Кейс. — Бъди внимателен с Ели Стратън. Има ли начин да получиш това, от което се нуждаеш, без да я вкарваш в леглото си?

Би трябвало да се досети, че може да очаква това от един бойскаут.

— Не се тревожи за нея.

— Не се тревожа за нея. Безпокоя се за теб. Знам, че всички вие ме смятате просто за един тип с оръжие, но зад цялата тази красота се крие доста мозък. Наблюдавам те от дълго време. Знам какво искаш.

Това не доказваше, че Кейс беше умен. Всеки, който се сближеше с Райли, сравнително бързо разбираше какво иска.

— Искам отмъщение.

— Повече от това. Това си научен да искаш, ала не това е нуждата, която действително изпитваш. Ти жадуваш за постоянство. Искаш да имаш някой, който ще се грижи за теб. Но не защото е задължен. А защото го иска. Защото не може да не го прави. Искаш някой, който ще те постави на първо място в живота си, и жената, която го стори… ами тя или ще има късмет и ти ще го приемеш, или ще я разкъсаш на части, защото няма да й повярваш.

Зет му очевидно бе чел твърде много популярни книжки по психология.

— Няма да се забърквам емоционално с Ели Стратън.

— Аха, и преди съм го чувал. Обикновено точно преди сватбата. — Лицето на Кейс се озари от усмивка, когато погледът му се плъзна покрай Райли.

— Ето я и нея.

— Ти казвал ли си си, че няма да се забъркваш с нея? — не се сдържа Райли, подтикван от желанието да предизвика зет си.

— Знаех, че тя ще бъде моя в мига, в който я зърнах. Две минути по-късно знаех, че това беше грешка, и се опитах да се махна, пет минути след това вече бях в леглото с нея и това беше всичко. Най-великолепната грешка, която някога съм правил. Здравей, принцесо.

Мия направо сияеше, когато пристъпи до Кейс. Смигна на Райли.

— Ще отведа това момче у дома. Утре ще поговорим. И бъди мил с Ели. Тя наистина е много готина.

Той ги наблюдаваше как се отдалечават ръка за ръка.

Не желаеше Ели Стратън да бъде много готина. Трябваше да измисли как да я накара да се разгорещи.

Кейс грешеше. Когато всичко това приключи, той щеше да си тръгне и никога нямаше да погледне назад.