Лекси Блейк
Без милост (2)

1.

Ню Йорк.

Двадесет години по-късно

— Господин Ланг? Желаете ли нещо? Каквото и да е?

Райли Лолес погледна хубавичката русокоса рецепционистка. Имаше чувството, че тя наистина говори сериозно. Изпиваше го с поглед, сякаш й се искаше жив да го изяде.

— Не мисля, че имаме време за това, което тя има наум — промърмори под нос Дрю, изкиска се тихичко и се облегна назад.

Райли поклати глава, защото брат му беше прав. Той трябваше да се съсредоточи върху едно-единствено нещо, а то беше да направи впечатление на Ели Стратън.

— Благодаря, но мисля, че нямаме нужда от нищо.

Русокосата се изчерви и му подаде визитната си картичка.

— Ако все пак размислите, господин Ланг.

Тя се отдалечи, високите й тънки токчета потракваха по мраморния под. Бяха минали години, откакто Райли бе започнал да използва професионално името Ланг, но все още не бе свикнал с него. Бяха решили, че името ще го отдалечи от историята на семейство Лолес. Двамата с Бран приеха моминското име на баба им по бащина линия, за да не могат да ги свържат с Дрю. Но и до днес не му бе приятно, че не носеше името на родителите си.

Разполагаше с купчина напълно законни документи, идентифициращи го като Райли Ланг, ала това не можеше да го накара да забрави, че беше Лолес.

— Не разбирам. Аз съм много по-привлекателен от теб. Как така всички жени ти се лепят? — Дрю наблюдаваше стегнатото дупе на рецепционистката, докато тя се връщаше на бюрото си.

Райли изсумтя. Водеха тази дискусия поне веднъж месечно.

— Ти плашиш жените. Като че ли усещат хищника в теб.

Дрю му се усмихна.

— Виждаш ли? Мога да се усмихвам. Аз съм напълно безобиден.

Сега беше ред на Райли да се засмее.

— Човече, дори когато се усмихваш, имаш вид на ловец, готов да преследва някого до дупка. Трябва да приличаш на мен.

— Значи, трябва да бъда безмозъчен хубавец?

— Да бе, кажи го на харвардската ми диплома по право. Не. Трябва да изглеждаш по-дружелюбен. Трябва да изглеждаш нормален. Нормалните мъже нямат вид, сякаш всеки миг ще им поникнат нокти на хищник и ще оголят кучешки зъби.

Дрю не можеше да се оплаче от липса на женско внимание, но годините, през които укрепваше компанията и отглеждаше братята и сестра си, бяха угасили светлината в очите му.

Райли оправи вратовръзката си и си придаде безстрастен и делови вид. Когато мисията изискваше мил и привлекателен мъж, те винаги използваха него. Той беше чаровник, който тутакси успяваше да разпръсне мрачните облаци и да даде на хората това, което желаеха. Дрю беше прекалено хищен, а Бран… Под привидно спокойната повърхност у него винаги клокочеше нещо тъмно. Жените бяха нащрек с Бран.

И така Райли беше най-подходящият, когато бе нужно да се пусне в ход малко съблазняване.

— Готов ли си? — Погледът на Дрю бе прикован към коридора, водещ към двата кабинета на директорите на компанията.

Райли бе сигурен, че Дрю е запознат с целия план на офисите, макар че досега никога не бе влизал в сградата. Дрю никога нищо не оставяше на случайността. Нищо.

— Да. — Той бе готов да се срещне с Ели Стратън. Дъщерята на Филип Стратън и бизнес партньор на Стивън Касталано.

Филип Стратън и Стивън Касталано бяха замесени в смъртта на родителите им. Те бяха убийци и най-накрая щяха да си платят. За съжаление, Филип Стратън беше мъртъв.

Греховете на бащата щяха да паднат върху плещите на дъщерята. Ели Стратън щеше да плати дълга на своя баща.

— Започва се. Успех! — В гласа на брат му прозвуча нотка на дълбоко задоволство, когато Стивън Касталано се появи в коридора.

В думите му имаше смисъл, защото това беше началото на играта, която Дрю бе подготвял двадесет години. Игра, която Касталано нямаше да подозира, че играе, докато не я изгуби.

— Вие ли сте адвокатите? — Касталано не си пилееше времето с любезности. Той беше мъж, преминал разцвета на силите си, и снимките, с които Дрю разполагаше, не отговаряха на действителността. Червендалестото му лице с остри черти, набраздено с дълбоки бръчки, свидетелстваше за дълги нощи, прекарани в разгул и пиянство. Според всичко, което знаеха за този мъж, любовта му към жените и алкохола му бе струвала два брака и огромна част от богатството, с което се бе сдобил точно два месеца след убийството на Бенедикт Лолес и съпругата му. Райли се чудеше дали съпруга номер три подозира истината за парите на половинката си. Касталано бе спечелил състоянието си по старомодния начин — бе убил и откраднал, за да се сдобие с него.

Едно ППП^[1] бе много по-важно за Касталано, отколкото животът на един добър човек.

Да, той щеше да плати скъпо и за това.

Райли се изправи на крака и подаде ръка. Мисълта да докосне този мъж го отвращаваше, но той бе готов на всичко, за да направи тази първа стъпка към привеждане на плана им в действие.

— Райли Ланг. Това е съдружникът ми Анди Хувър. Мислех, че ще се срещнем с госпожица Стратън.

Касталано ги огледа изучаващо през присвитите си очи.

— Да, ами аз винаги обичам да познавам враговете си. — Спря поглед на Дрю. — Изглеждате ми познат.

Дрю приличаше повече на баща им, макар че нито едно от децата не беше точно копие на родителите им. Дрю и Мия бяха наследили пясъчнорусата коса и сините очи на баща им, докато Райли и Бран имаха по-тъмна коса и зелени очи.

По-вероятно беше Касталано да е виждал малкото фотографии, които репортерите бяха успели да направят на скандалния Андрю Лолес, саможивия милиардер и софтуерен магнат. На съвсем ранна възраст, още на двадесет и три години, Дрю бе създал „файъруол“ — защитна система, понастоящем внедрена в почти всяка корпорация, включително и в „Страткаст“. Дрю бе използвал парите, за да завършат братята и сестра му колеж, а много малката програма, скрита в софтуера му — да шпионира враговете им, започвайки с Касталано.

Дрю запази съвършено спокойствие, по лицето му не трепна нито един мускул.

— Често са ми казвали, че ужасно много приличам на онзи актьор, който играе Тор. Обаче обещавам, че няма да метна чук по вас.

Не, Райли беше сигурен, че Дрю по-скоро би го наръгал с нож. Или би го оставил да изгори в пламъци, както Касталано бе постъпил с техния баща.

— Добре — сви рамене Касталано. — Оценявам това.

— А аз си мислех, че това е приятелско изкупуване на акции. — Райли бе готов на всичко, за да отклони вниманието на Касталано от лицето на Дрю, което му се бе сторило познато. Те се бяха постарали всячески да избегнат публичност, но няколко снимки на брат му се бяха появили в пресата.

— Така е — увери ги Касталано. — С Ели начело, компанията ще е в добри ръце, но аз се нуждая от добре обезпечено пенсиониране. Прехвърлянето на пълномощията би трябвало да протече без усложнения, но искам да съм сигурен, че всичко се върши както трябва, честно и открито. Затова сме наели два екипа от акули. Имам предвид адвокати, естествено. Не желая един ден някой да се опита да оспори собствеността на Ели, която й се полага по право. Тя преживя много през последната година и не искам тази процедура да я подлага на допълнителен стрес. Моите адвокати ще бъдат тук следобед и ви предупреждавам, че плащам за най-доброто.

Лъжеше. Според информацията, която бяха събрали за него, Касталано плащаше на посредствена адвокатска кантора, защото беше почти разорен. Този мъж бе убил бащата на Райли заради ППП и бе спечелил милиони от сделката, които бе пропилял за пиячка и проститутки.

Райли щеше да се постарае подлецът никога вече да не спечели милиони. И възнамеряваше да се постарае, след като тази игра приключеше, „Страткаст“ да бъде напълно съсипана. Компанията бе основана с кървави пари и той щеше да я унищожи.

— Е, ще се смятам за предупреден.

Касталано присви очи.

— Ето и още едно предупреждение. Погрижете се за Ели. Както казах, смъртта на баща й и разводът бяха много тежки изпитания за нея. Идеята да ви наеме беше нейна. Адвокатът, който я представляваше, наскоро се пенсионира. Той ви препоръча. Аз самият никога не съм чувал за вас.

Адвокатът на баща й се бе поддал без особена съпротива на изнудването им. След като разбра, че те разполагат с доказателство, че е измамил партньорите си с повече от един милион долара, господин Робърт Данфорд само се усмихна и се съгласи с всичко, което Дрю поиска.

Те вече и без това имаха достатъчно кръв по ръцете си.

— Уверявам ви, че ще направим всичко по силите си за госпожица Стратън — отвърна Райли.

— Тя е изключителна жена. — Касталано въздъхна и за един миг изражението му омекна и по лицето му се мярна някакво подобие на чувство. — Искам да съм сигурен, че тя е солидно обезпечена. Ели бе ощетена при развода. Негодният й за нищо съпруг отмъкна половината от всичко. Тя беше принудена да похарчи голяма част от наличните си средства, за да изкупи обратно акциите, които той получи при развода, за да запази контролния пакет. Всичко, което Ели притежава, е вложено в „Страткаст“ и ще остане така, докато не приключим с това изкупуване. Тя обича компанията. Постарайте се никой да не може да й я отнеме.

Ели Стратън? Касталано изглеждаше изключително загрижен за нея. Той не беше от хората, които се интересуват от колегите си. Значи, може би помежду им съществуваше и друга връзка. Възможно ли бе тя да спи с възрастния си бизнес партньор?

— Ще се постараем сделката да бъде желязна. — И след това щяха да съборят първата плочка от доминото и да наблюдават как всички останали ще се срутят.

— Здравейте, виждам, че вече сте се запознали с моя бизнес партньор. — Нежен женски глас привлече вниманието му.

Райли се извърна и за пръв път видя Ели Стратън. И в този случай снимките не отговаряха на действителността. На тях тя беше сериозна, дори някак си строга. Бяха направени за ежеседмични бизнес бюлетини и списания. На Райли му се бе сторила малко невзрачна и с един-два излишни килограма.

Тези допълнителни килограми обаче бяха разпределени на правилните места. Косата на Ели Стратън беше с онзи кестеняво рус цвят, който на снимки изглеждаше безличен и скучен, тъй като нито един обектив не можеше да улови деликатните му оттенъци, както предобедната светлина. Косата й се спускаше свободно до раменете. Руси, кестеняви, самурени кичури, с проблясващи меднозлатисти пламъчета. Тя бе зарязала строгия костюм, който носеше на снимките, и го бе заменила с рокля тип „прегърни ме“, която плътно обгръщаше чувствените й извивки. Не носеше чорапогащник. Дългите й крака, покачени на десетсантиметрови токчета, бяха женствени, с леко заоблени бедра и щяха да изглеждат чудесно, обвити около врата му.

И къде бе крила тези прелестни гърди?

Брат му се прокашля, сигурен знак, че Райли бави непохватно топката.

— Госпожице Стратън, за мен е удоволствие да се запознаем. — Трябваше да измисли как да се държи с нея. Налагаше се да се сближат, за да получи достъп до сградата и офисите, и още по-важно — до данните, които Дрю не бе успял да изрови. Нуждаеше се от достъп до всичко, което „Страткаст“ можеше да предложи. Колкото повече успееше да се доближи до Касталано, толкова по-добре.

Отмъщението бе само част от техния план. Другата бе справедливото възмездие.

Райли протегна ръка и тя я пое. Ръкостискането й бе твърдо, но когато понечи да издърпа дланта си, той я покри с другата си ръка, улавяйки я в капан. Погледна право в очите й. Бяха кафяви със златисти точици. Красиви очи. Още едно нещо, което се бе опитала да скрие на онези бизнес снимки. На тях носеше очила, сякаш искаше да изглежда по-сериозна.

— Искам да ви уверя, че сме тук, за да браним интересите ви, и че ще останете доволна от услугите ни. Ние изцяло се посвещаваме на клиентите ни и ще се постараем това изкупуване да протече гладко и като по часовник.

Очите й се разшириха и в тях избухна пламък, сякаш някаква тръпка премина през нея.

Беше истинско откровение да се срещне лично с нея. Навярно беше доста трудно да си жена шеф в една индустрия, доминирана от мъже. Тя бе принудена да прикрива женствеността си, да я забулва с хладен интелект и познания, за да я приемат на сериозно. Очевидно тази жена се чувстваше уверена и спокойна тук, в кабинета си.

В истинския свят вероятно много внимателно се ограждаше със защитни стени.

Горката Ели. Той смяташе да ги разруши.

Тя му се усмихна и за един миг от сериозно лицето й се превърна в зашеметяващо възхитително. Когато Ели Стратън се усмихваше, сякаш някой запалваше лампа в стая, тънеща в непрогледен мрак.

— Благодаря ви. — Изглежда, осъзна какво бе направила, защото издърпа ръката си от неговата. Страните й леко поруменяха. Според досието, което му бе изготвила тяхната фирма по сигурността, тя беше разведена. Този следобед щеше да знае повече, след като Мия се върнеше от Далас за срещата им. — Ако трябва да съм честна, се чувствам много щастлива да работя с нова правна фирма. Адвокатите на баща ми бяха прекалено закостенели и старомодни. Не съм сигурна, че знаеха какво да правят с мен.

Касталано й се усмихна.

— Ти си истинска природна стихия, скъпа. Те би трябвало да те оставят да си гледаш работата.

Тя се усмихна на този отвратителен старец и Райли усети как пулсът му се ускорява.

— Прекалено си мил с мен, Стивън. Не всички тук мислят като теб.

— В такъв случай е по-добре да напуснат — отсече Касталано със самодоволна усмивка. — Ти се справяш страхотно в компанията. И не се тревожи за адвокатите. Всичко ще мине като по мед и масло. Обещавам ти.

— Всичко е само формалност. — Тя отстъпи и кимна към Райли. — Ако ме последвате, ще можем да започнем. Стивън, моля да ни извиниш. Надявам се, че денят ти ще мине добре.

Лицето на Касталано изведнъж засия. Е, доколкото бе възможно да засияе острото му червендалесто лице.

— Вече е прекрасен, Ели. Ще грабна торбата със стиковете и ще се срещна с един приятел в „Челси Питърс“ за седмичната ни игра на голф. Струва ми се, че с тези двамата си в добри ръце. Ще се видим по-късно, скъпа.

Тя му махна и се запъти към директорското крило.

— Последвайте ме, господа. Много съм благодарна, че успяхте да ме вместите в програмата си. Знам, че се обадих в последния момент и оценявам отзивчивостта ви.

Райли вървеше малко зад нея и се питаше дали тя осъзнава колко добре подчертава роклята задните й части. Имаше впечатляващо дупе. Малката госпожица Благоприличие се бе оказала съвсем различна персона от тази, която той си представяше, при това в комплект с великолепен задник. Това, което първоначално изглеждаше като мисия на сексуално мъчение, внезапно се бе превърнало в нещо съвсем различно. Имаше вероятност здравата да се наслади на следващите две седмици.

— Хайде, братко — промърмори той тихо. — Време е да започваме.

Бяха чакали двадесет години и най-после бяха на старта.

Дрю наблюдаваше как Стивън Касталано се отдалечава и върху лицето му се изписа онова мрачно, хищническо изражение, което плашеше всички жени.

Сетне брат му се обърна и се присъедини към него. Погледът на Дрю се спря върху дупето на Ели Стратън.

— Хм, това беше неочаквано. Сигурен ли си, че ти искаш да водиш играта?

О, брат му нямаше да го измести. Не и сега, след като откриха, че мисията можеше да бъде толкова приятна.

— Мисля, че трябва да се придържаме към плана.

Райли нямаше търпение да започнат. Ели се бе спряла и ги гледаше с очакване. Той си спомни, че тя бе казала нещо, на което се налагаше да отговори.

— За нас е удоволствие да работим с вас, госпожица Стратън.

Тя поклати глава и смръщи нос. Да, дори носът й бе сладък.

— Ели, ако обичате. Аз не си падам особено по официалностите.

— В такъв случай, Ели. А ти определено трябва да ме наричаш Райли. — И той закрачи след нея, изпълнен с внезапен оптимизъм за следващите две седмици.

Много професионално, Ели, няма що! Едва не се разтопи пред новия си адвокат. Добър начин да направиш впечатление.

Защо бе избрала точно тази седмица, за да представи новото си Аз? Щеше да удуши най-добрата си приятелка. Лили я бе убедила да захвърли черното и тя го бе направила. Черните делови костюми прикриваха неоспоримия факт, че не носеше миниатюрния тридесет и четвърти размер, като останалото население на Ню Йорк. Лили я бе убедила, че може да бъде секси, без това да накърни професионалния й имидж.

Но на Лили не й се налагаше да се оправя с господин Сексапил и умопомрачително страхотния му приятел.

На кого, по дяволите, бе притрябвало да учи право, след като изглеждаше така? Райли Ланг и другият тип — чието име тя бе забравила, защото, докато зяпаше Райли Ланг, очевидно бе изгубила няколко пункта от коефициента си за интелигентност — би трябвало да красят билборд на Таймс Скуеър, рекламиращ мъжко бельо. Или нещо друго. Това, което не би трябвало да правят, бе да използват мускулестите си, твърди като скала (Ели не се съмняваше в това) надарености, за да уреждат сделката за изкупуване между нея и мъжа, който от години бе партньор на баща й.

— Надявам се, че лесно ни намерихте. С метрото ли дойдохте? По това време на деня трафикът е ужасно задръстен. — Леле. Това прозвуча много умно.

Сякаш чуваше гласа на баща си. Няма никакво значение, че си се дипломирала първа по успех в „Уортън“. Ако се държиш като глупачка, ще бъдеш глупачка в техните очи. Никой няма да те възприема на сериозно. За тях няма да бъдеш нищо друго, освен чифт готини цици и дебел задник.

Баща й наистина искаше да има момче.

Ели не се осмели да погледне назад. Последното, от което се нуждаеше, бе да види как новият й адвокат и неговият суперсекси съдружник се присмиват над една смотана и скучна бизнес дама.

Професионална. Тя трябваше да бъде суперпрофесионална. Такава трябваше да бъде жената на нейната позиция. А това означаваше да не използва думи като „задръстен“, които бяха неприемливи в деловия свят.

— Трафикът наистина беше задръстен. — Райли Ланг внезапно се озова до нея, не му бе трудно да я настигне с дългата си крачка. — За нас беше удоволствие да се качим на метрото. В крайна сметка къде другаде сутринта ти може да започне с хитовото парче на Бритни Спиърс „Още веднъж, бейби“, вдъхновено изпълнено от бездомник.

Младата жена не успя да сдържи усмивката си, защото наистина знаеше за какво говори той.

— Сигурно е бил Оскар. Наричаме го бардът на Деветдесет и шеста. Явно е обновил репертоара си. Понякога пее парчета на „Уан Дайрекшън“. Често съпровожда песните с танци, но гледката не е особено приятна. Изпълнението му често не е в такт.

Устните на Райли се разтегнаха в лека усмивка и върху бузите му се появиха две от най-сладките трапчинки.

— Ще запомня това. — Той посочи към прозорците. — Имате страхотна гледка.

Минаваха покрай редица прозорци, от които се разкриваше великолепен изглед към Горен Уест Сайд. В далечината се виждаше Ривърсайд Парк, а зад него Хъдсън. Като дете Ели често бе стояла край тези прозорци и си бе фантазирала как един ден ще работи тук. Да стои тук и да се взира към града, я караше да се чувства висока три метра.

Адски сексапилният, но доста заплашителен съдружник на Райли вървеше до него. Мъжът сигурно беше над метър и деветдесет, с пясъчноруса коса, която контрастираше със сапфиреносините му очи. Беше поразителен мъж, който можеше да играе като лайнбекър^[2], но не той, а слабото и стройно тяло и по-омекотената красота на Райли събуждаха в нея неочаквани трепети. Не че той наистина беше мек. Просто изглеждаше така, защото бе в компанията на лъв. Съдружникът му имаше вид сякаш може да убие някого, при това скоро.

— Благодаря. — Когато бе с него, се налагаше да си припомня думите. Като че ли беше малко дете. Ето колко много я объркваше и смущаваше този мъж. Не бе сигурна, че чувството й харесва, и Ели реши, че просто трябва да го пренебрегне. Той беше адвокат. Тя се нуждаеше от адвокат. Бе предложила да използват общ адвокат, но Стивън бе отхвърлил идеята. Независимо че това изкупуване беше приятелско, бе обяснил той, сделката все пак беше доста деликатна и изискваше компетентно адвокатско участие, за да мине всичко гладко и без проблеми. — Моят баща и Стивън са купили сградата преди седемнадесет години, когато са основали „Страткаст“. От офиса ми се открива същата гледка. Моля, последвайте ме.

Ако Райли Ланг беше толкова добър, колкото се предполагаше, „Страткаст“ само след седмици щеше да бъде изцяло нейна.

Ели се запита в какво още беше добър Райли. В секса. Тя мислеше за секс. Лили щеше да бъде във възторг, че тя все още имаше сексуални желания. След развода с Колин, Ели бе замразила цялата си сексуалност. Не че имаше заради кого да започне да я размразява. Лили постоянно я запознаваше с мъже, които тя мислеше, че могат да стопят дълбоките ледове, но Ели се криеше зад работата.

И точно това щеше да направи и сега, защото след като срещите й с полицая на Лили, банковия касиер или онзи писател, за когото бе сигурна, че искаше да се налапа на аванта, под предлог да се срещне с нея, бяха пълен провал, тя не заслужаваше дори да си фантазира за такъв гръцки бог като Райли Ланг. Щеше да бъде прекрасен в тази роля. Можеше да бъде бог на правосъдието, балансирайки между закона и истината, облечен само с тога и нищо друго, която ще се плъзне по бедрата му, почти разкривайки това, което е отдолу.

— Нали смятахте да отидем в кабинета ви? — Дълбокият, плътен глас на съдружника на Райли я изтръгна от разюзданата й фантазия. Как му беше името? Видяла го бе в бележника със срещите, но сега, дори с риск за живота, не можеше да си спомни.

Тя спря. Господи, току-що бе подминала офиса си. Усети как страните й пламват от срам. Държеше се като тийнейджърка на концерт на момчешка рок банда. Налагаше се яко да импровизира, за да замаже гафа. Удостои го с това, което се надяваше, че е най-професионалната й усмивка.

— Помислих, че ще е по-добре да проведем тази среща в заседателната зала. Не е далеч.

Райли се взираше в нея, сякаш знаеше точно какво се вихри във въображението й. Абсурдно чувствената му уста се изви в лека усмивка.

— Всъщност предпочитам офиса ти.

Мъжът, който приличаше на суперсекси лъв в мъжки облик, кимна:

— Определено офисът е за предпочитане. Ние трябва да обясним как смятаме да подходим към работата и ще е по-добре да го сторим в по-интимна обстановка.

Интимна. Той навярно имаше предвид по-малко пространство, но в мислите й изникна спалня. Нейната спалня.

Ели тръсна глава, за да пропъди нелепото видение. Тя не беше сексуална маниачка. Обикновено. По дяволите, та нали тя беше момичето, което можеше спокойно да изкара цяла година без секс. Обърна се и се отправи към офиса си, отвори вратата и ги покани с жест да влязат.

— Много приятно място — промърмори Райли, докато минаваше покрай нея.

Той дори ухаеше приятно. На сандалово дърво. Сигурно беше одеколонът му за след бръснене. Каквото и да беше, тялото й откликна. Дяволите да я вземат Лили. Беше я уверила, че роклята изглежда невероятно, но не бе споменала, че платът е толкова тънък, че зърната й ще изпъкнат.

— Благодаря. Беше на баща ми, преди да се пенсионира. Не съм го обзавеждала наново. Нямах време.

Това не беше истинската причина. Офисите на компанията и на всички членове на борда на директорите бяха проектирани за петдесетгодишни и по-възрастни мъже. Докато не промени политиката на ръководството да се дават високи постове само на мъже и не започне да назначава повече жени, беше по-добре да играе по техните правила. В мига, в който стане собственик на контролния пакет акции на „Страткаст“, щеше да има някои промени към по-добро. Щеше да пренесе компанията в двадесет и първи век. Ако се наложи насила и против волята на борда.

Ели посегна към пуловера и се уви с него, за да прикрие зърната на гърдите си, щръкнали, сякаш връхлетени от снежна буря.

За съжаление, младата жена бе сигурна, че горещината, а не студът бяха накарали зърната й да пощуреят.

— Заповядайте, разполагайте се удобно. Ще намаля климатика, тук е доста хладно.

Райли и лъвът стояха прави и я наблюдаваха.

— На мен ми се струва, че по-скоро е топло — промърмори Райли, когато тя усили климатика. — Ти какво мислиш, Анди?

Анди. Това беше името му. Прекалено старомодно за лъв. Навярно той смяташе, че ако името му звучи безобидно, ще може да прикрие факта, че изглежда толкова дяволски свиреп.

— Не забелязвам подобни неща — отвърна Анди и остави куфарчето си до бюрото й. — Аз ли да започна, или предпочиташ ти?

Ели пристъпи до бюрото. Бюрото на баща й. Когато се сдобиеше с достатъчно пари, щеше да изхвърли всички тези тъмни мебели и да отвори по-широко пространство, за да стане помещението по-светло и по-ведро.

Достатъчно дълго бе живяла в тъмнина.

— Получихте ли договорите, които ви изпратих? Всъщност не е нужно в момента да се занимаваме точно с това. Мислех, че това е кратка опознавателна среща. Аз самата още не съм прегледала договорите. — Мислеше, че разполага с малко време и се бе занимавала с други проблеми.

— О, разполагаме с договорите. Ти не си длъжна да ги четеш — обясни Райли, докато отваряше куфарчето си. — Нали затова ние сме тук. Анди, можеш да започнеш.

Въпреки това Ели смяташе да ги прочете, но толкова мразеше цялата тази бумащина. Чувстваше се много по-добре, когато работеше с хората. Баща й винаги й бе натяквал, че е прекалено мека, но дори той бе признал, че тя стимулира служителите да работят много повече и много по-творчески, отколкото всеки друг.

Как ли щеше да реагира той, ако знаеше какво възнамерява да направи тя с неговата компания?

Досега не бе споделила нито дума за това с никого. Не и с баща си, преди да умре. Дори не и със Стивън Касталано. Дори и с адвокатите си. Знаеше какво ще кажат. Накрая щеше да ги застави да се съгласят с нея, но тогава щеше да разполага с цялата власт и никой нямаше да може да я спре.

Ели знаеше точно какво щеше да предприеме в мига, в който осъзна, че баща й беше чудовище.

Анди извади малък уред от куфара си и започна да го прокарва по лавиците.

— Какво прави той? — попита младата жена. Последното, което очакваше, беше адвокатите й да разглеждат внимателно колекцията й от книги за бизнеса.

Райли седна на стола срещу бюрото й.

— Проверява за бръмбари.

Ели имаше усещането, че той едва ли имаше предвид хлебарки. Усети как очите й се разширяват и ченето й леко увисва.

— Защо някой ще ме подслушва?

Това беше абсурдно. И малко неловко, тъй като понякога, когато работеше до късно и наоколо нямаше никой, Ели усилваше музиката и припяваше. Сигурна беше, че е доста далеч от музикалните висини на Оскар от Деветдесет и шеста улица.

Докато съдружникът му старателно проверяваше книга по книга, Райли прелистваше някакви документи, очевидно търсейки нещо конкретно.

— Това е мултимилионна сделка. Трябва да се отнасяме много сериозно към сигурността.

Слава на Бога. Той просто беше параноичен особняк.

— Знам, че става дума за много пари, но в същото време това е нещо като семеен бизнес. Стивън иска да ми продаде неговата половина от компанията. Винаги е възнамерявал да го направи, след като се пенсионира. Има син, но Кайл не се интересува особено от бизнеса и честно казано, двамата не са много близки. Той дори узна за съществуването на Кайл чак когато младежът вече беше в гимназията.

— Да, ти говориш за Кайл Касталано. Незаконният син на господин Касталано — додаде Райли, без да вдига глава от бележките си.

Прозвуча малко осъдително.

— Кайл е свестен човек. Просто животът му не е бил лек и Стивън се опитва да постъпва правилно с него. Надявам се, че двамата ще се сближат, след като Стивън се пенсионира. Вижте, господин Ланг…

Той вдигна очи и ги впи в нея.

— Райли.

Следващия път, когато наема адвокат, първо ще се увери, че не е толкова страхотен, че да я кара да се изчервява.

— Райли, аз разбирам, че си нещо като акула. Чух, че си щатен консултант на „4Л Софтуер“. Знам, че си свикнал да работиш с параноици.

Райли се засмя.

— Уверявам те, че господин Лолес е един от най-малко параноичните хора, които познавам. Всички наистина му имат зъб. Той е голям гадняр.

— Освен това има уши навсякъде — чу тя да мърмори Анди под нос.

Компанията „4Л Софтуер“ бе направила революция в интернет защитата. Ели бе силно заинтригувана от шефа на компанията и репутацията му на пълен отшелник. Но сега не беше време за клюки.

— Казвам само, че не мога да се меря с Дрю Лолес. Така че можеш да се отпуснеш. Това е взаимноизгодна сделка. Просто имам нужда да прегледаш документацията и да ми кажеш дали всичко е изрядно. — Може би не се бе обадила на правилното място. Когато бе разбрала, че адвокатът на баща й излиза в пенсия, тя бе позвънила на номера, който той й бе препоръчал. Не бе осъзнала колко е влиятелен, преди да си уреди среща с него. Тя бе възложила на шефа на Правния отдел в „Страткаст“ да прегледа договорите, но я бяха убедили, че се нуждае и от външно, независимо мнение.

— Аз никога не се отпускам, а след като съм твой адвокат, няма да позволя това и на теб. Ти се нуждаеш от мен за много повече, отколкото за изготвянето на изряден договор за изкупуване. А сега да поговорим за това, което мога да направя за теб — предложи той. — Искам да гледаш на мен като на генерал във войната, в която много скоро ще се окажеш участничка. Твоят генерал.

— Това не е война, господин Ланг. — Ели отново мина на „вие“. — Аз се нуждая от адвокат, който да прехвърли гладко и без засечки всички активи, а след това имам нужда вие основно да надзиравате работата на Правния отдел. — Тя бе прегледала изискванията му като служител. Струваха й се малко крайни за работата, която се искаше от него. — Затова смятам, че би трябвало да преговаряме по някои от по-щекотливите точки в договора ви. Мисля, че трябва да ги прегледаме по-подробно и да ги изясним.

— Разбира се, госпожице Стратън — възприе учтивата форма на обръщение и Райли, — макар да се надявам да разбирате, че работата ми по предварителните условия на сделката за изкупуване е моят начин да ви покажа колко полезен мога да ви бъда, така че защо да не пристъпим към същността? — Усмивката бе изчезнала от лицето му и той плъзна към нея купчина документи. Тя позна договора. Изобилието на залепващи листчета, с които бяха отбелязани забележките по страниците, подсказваше, че Ланг има доста проблеми с договора. — Настоящият договор прехвърля много елегантно правата върху интелектуалната собственост на новата охладителна система директно на господин Касталано.

Този път ченето й едва не удари бюрото. Ръцете й се стрелнаха към листовете, нетърпеливи да ги сграбчат.

— Какво?

Новата охладителна система, която в момента се разработваше, трябваше да удвои времето на работа на компютърните батерии и да намали прегряването с около двеста процента. Проектът беше перлата в короната на научноизследователската и развойната дейност на „Страткаст“. И нещо повече — това беше проектът, който тя ръководеше.

— Чухте ме добре. Той се опитва да си тръгне с най-големия ви проект в задния си джоб. Клаузата е вмъкната на седемдесет и девета страница като част от пенсионния му пакет. — Ланг се облегна назад и кръстоса крак върху крак. — Анди, откри ли нещо?

Анди остави тънък диск върху бюрото.

— Това е подслушвателно устройство. Беше сложено под рамката на дипломата ви от „Уортън“, от което мога със сигурност да заявя, че е там отскоро, защото в противен случай сте щели да го откриете, когато сте се преместили в този офис. Аз го деактивирах, но те ще знаят, че сме го открили. Останалата част от помещението е чиста, но аз ще ви покажа как да използвате този уред, за да сте сигурна, че навсякъде, където провеждате лични разговори, няма бръмбари.

Младата жена се взираше в миниатюрното устройство. Някой я подслушваше? Стивън? Не можеше да повярва, но налице беше и клаузата в договора му. Как можеше той да се опитва да й причини това?

— Не разбирам — промълви тя и усети, че й се повдига.

— Госпожице Стратън, това е бизнес, а един бизнес на този етап винаги означава война. — Райли сви рамене, сякаш намирането на подслушвателно устройство не беше нищо особено. — Сега те ще знаят, че ние знаем. Ще знаят, че вече не сте незащитена. При някои случаи бих оставил бръмбара на мястото му и бих го използвал за наша изгода, но вие сте права, че трябва да се действа открито, а ние имаме нужда да покажем сила.

Нима Стивън й бе причинил това? Нима подслушваше разговорите й? Тя знаеше, че има репутацията на безмилостен бизнесмен, но почти през целия си живот бе наричала този човек чичо Стивън. Той седеше до баща й, когато й връчваха дипломата в „Уортън“. Той беше човекът, който я съветваше.

Земята сякаш се разлюля под краката й. Тя винаги бе разчитала на Стивън, а сега трябваше да се съмнява във всичко, което бе казал и направил.

Не биваше да плаче. Господи, не можеше да се разплаче.

— Но той настоя да наема външни консултанти.

— Може би е възнамерявал да ме подкупи. Или да ви изпрати при друг адвокат. Или всичко това може да е грешка. Може би неговите адвокати са били прекалено агресивни и той не е разбрал за какво настояват. Не знам. Мога само да ви кажа, че клаузата е в договора и ние няма да се съгласим с нея.

Ели се насили да сподави болката от предателството. Да, клаузата бе добре прикрита, но той трябва да е знаел, че тя ще я открие. Навярно не е бил добре информиран. Може би.

— Не, ние не можем да се съгласим с това.

— Направил съм някои забележки по договора. — Гласът на Райли прозвуча по-меко.

Тя вдигна глава и видя, че адвокатът я гледа съчувствено. Това бе последното, от което се нуждаеше. Събра сили и изпъна рамене.

— Да ги прегледаме.

— Госпожице Стратън… Ели — той отново мина на „ти“, — навярно трябва да отделиш малко време, за да се запознаеш с тях. Може би днес следобед. Разбирам, че това, което ти съобщихме, е доста притеснително. Вижда се, че си объркана и разстроена.

Слаба. Тя изглеждаше слаба. Застави се да си придаде твърд и делови вид. Една жена в нейното положение никога не биваше да показва слабост. По-добре да бъде безчувствена кучка, отколкото мекушава.

— Ни най-малко. Чувствам се отлично. Съвсем очевидно е, че не мога да се откажа от правото върху най-печелившия продукт на компанията. Как ще се противопоставим? Трябва ли да предприемем някакви ответни действия?

— О, ще предприемем. Наел съм фирма, която ще ни помогне да съберем сведения за твоя опонент. Ще се срещна с тях, след като си тръгнем от тук. „Маккей-Тагарт“ са едни от водещите световни експерти по сигурността и разузнаването.

Тя определено бе чувала за тях. Всички те бяха бивши военни или агенти на ЦРУ, които се занимаваха с проблемите на сигурността в двадесет и първи век. Господи, главата й се замая при мисълта, че се нуждае от подобна фирма, за да проучва мъжа, когото тя винаги бе смятала за човек от семейството.

— Отлично. — Явно Райли здравата се бе заловил за проблема. При все че се срамуваше от наивността си, изглежда, не бе сгрешила, като го бе наела. — Като начало днес следобед ще уволня шефа на Правния отдел на компанията. Той е одобрил договора.

Щеше да бъде забавно. Ще нареди на охраната да го изведе от сградата. Наистина се надяваше, че ще създаде работа на онези мъжаги, охранителите.

— Аз съм против това. — Анди бе седнал до Райли.

Не това искаше да чуе тя.

— Този човек е действал срещу интересите на компанията.

— Докато не изкупиш дела му, Касталано представлява компанията. Той може да гласува против решението ти. Баща ти те е поставил в доста рисково положение. Завещал е на сестра ти дял от акциите.

Ели все още изтръпваше при мисълта. Баща й бе оставил на Шари процент акции от „Страткаст“, даващи й право на глас. Шари нямаше мозък в главата си.

— Аз ще гласувам от името на сестра ми. Не се тревожете, ще се разбера с нея.

Веждите на Райли се повдигнаха нагоре, сякаш бе смутен.

— Доколкото разбрах, тя наскоро е продала акциите.

— Какво? — За втори път днес Ели имаше чувството, че стомахът й се преобръща. Шари притежаваше само пет процента от акциите на компанията, но Ели разчиташе на нейния глас.

— На кого? На кого ги е продала? И защо не ми е казала? Без тези пет процента губя контрол върху компанията.

Той вдигна ръка.

— Ти можеш лесно да направиш коалиция. Мога да ти помогна с това. Сестра ти е продала акциите на частно лице. Все още не съм узнал името му. Но това няма да има значение, ако успешно изкупиш дела на Касталано.

Той я превръщаше в параноичка. Трябваше да се успокои. Райли затвори куфарчето и погледна ролекса върху китката си.

— Що се отнася до уволнението на шефа на Правния отдел, в този случай е по-добре да имаме работа с познато зло. Можеш да го уволниш, след като приключим сделката. Всъщност бих те посъветвал да уволниш всеки, когото подозираш, че е лоялен към Касталано, но мисля, че изпреварваме събитията. Всичко това ще отнеме известно време. Първо трябва да се срещна с Тагарт. Какво ще кажеш да дойда да те взема за вечеря в осем и да поговорим за това, което той е открил?

Вечеря? С него? Идеята не беше добра. Наистина не беше добра.

— Мисля, че ще е по-добре да се срещнем отново тук, в офиса.

— Където някой е сложил бръмбар, за да те подслушва? — попита Райли с любезна усмивка, докато се изправяше.

Представено по този начин, предложението й наистина не беше добра идея.

— Добре. Хм, нека ти дам адреса си.

Цялата му любезност внезапно се изпари и в очите му лумнаха игриви пламъчета.

— Не се тревожи за това. Мисля, че ще те намеря. До осем часа.

Той се обърна и напусна кабинета, следван по петите от Анди.

В мига, в който двамата излязоха, Ели отново можеше да диша.

После погледът й се спря върху обезвредения бръмбар и стомахът й се сви на топка. Как само за една сутрин всичко се бе преобърнало с краката нагоре?

— Ели, добре ли си? — Асистентката й влезе с чаша в ръка. — Видях двамата мъже модели да излизат от вратата и реших, че ще се нуждаеш от нещо, което да успокои нервите ти. Те изглеждаха напрегнати.

Лили Гало беше нейната петъчна приятелка и въобще най-добрата й приятелка. Бащата на Ели я бе посъветвал да не назначава приятелка, но двете бяха близки още от колежа и тя не беше сигурна какво щеше да прави без Лили. Понякога Лили беше единственото, което имаше.

— Сестра ми ме е прецакала.

Лили остави чашата.

— Типично за нея. Вече нямаш съпруг, за да спи с него. Какво е направила този път?

— Продала е акциите, които татко й остави.

Очите на Лили се разшириха.

— Гадна кучка!

Сега се чувстваше много по-предадена, отколкото когато разбра, че Шари има връзка с Колин. В крайна сметка Ели обичаше работата си много повече, отколкото някога бе обичала Колин.

— Става и по-зле. Изглежда, Касталано се опитва да отмъкне охладителната система.

Лили се свлече на стола пред бюрото.

— Не. О, Ели. Толкова съжалявам. И това не е чай. Водка със сок от боровинки. Както казах, реших, че се нуждаеш от питие.

Ели отпи щедра глътка. Ето защо двете бяха такъв невероятен отбор. Лили винаги знаеше от какво се нуждаеше.

Бизнесът винаги е война, бе казал Райли.

— Искаш ли да си разделим това? — Тя подаде на Лили половината от договора.

Лили може и да не се бе дипломирала от „Уортън“, но по отношение на бизнеса мозъкът й сечеше като бръснач.

— Аха. Хайде да разчепкаме внимателно всичко това.

Ели пое дълбоко дъх и се застави да се съсредоточи върху договора пред нея.

Изглежда, бе време да се включи в битката.