Лекси Блейк
Без милост (19)

Епилог

Сан Агустин, Флорида

Два месеца по-късно

Бран погледна към момичето, седнало на една маса отвън на тротоара пред малкия италиански ресторант. Предполагаше се, че е на среща.

Карли Фишър отново бе започнала да излиза с мъже, след края на изключително неуспешен брак. В момента бившият й съпруг излежаваше присъдата си в щатския затвор, а привлекателната Карли се опитваше да намери някой подходящ мъж в интернет.

Да, но това вероятно нямаше да стане. За жалост, срещата й беше с брат му Дрю. Той възнамеряваше да се сближи с жената, да я очарова и да я вкара в леглото — и всичко това, за да се добере до шефката й.

Изглежда, Карли беше истински магнит за мошеници. Тя работеше за водещата експертка на Америка по етикет, стил и начин на живот Патриша Кейн, която беше една от онези, платили да убият родителите на Бран.

Животът не беше особено благосклонен към красивата Карли. Тя беше пухкаво малко създание и под „малко“ той разбираше по-малко от него. Той никога не си бе падал по кльощави жени. Кльощавите жени бяха прекалено крехки. Въпреки че беше най-дребният от братята си, все пак беше висок метър и осемдесет и осем и беше доста мускулест. Бран обичаше жени с повечко плът. Жени, които можеха да го стоплят, защото понякога този свят беше дяволски студено място.

— Тя там ли е? — попита Хач в слушалката му.

Двамата с Хач провеждаха малко шпионско наблюдение. Още трима различни души следяха горкото момиче.

— Седи на масата.

— Добре, ще я оставя да се поизпоти още десетина минути — обясни Хач. — После ще изпратя Дрю.

Те я искаха уязвима и притеснена. Искаха я несигурна. Тя навярно щеше да погледне Дрю и да се зачуди защо бе избрал точно нея, а Дрю щеше да излъже и да отвърне, че я е харесал още в мига, в който е видял снимката й.

Бран не бе очаквал да стигне толкова далеч, но тя бе събудила интереса му. Не беше подходящо облечена за фигурата си. Дрехите й скриваха голяма част от нея. Навън бе топло, но тя носеше дънки и черна риза, защото й бяха казали, че черното те прави да изглеждаш по-слаб. Нямаше нужда да е по-слаба. Тъмната й коса бе вързана на опашка. Жената се намръщи и сведе поглед към менюто.

От това, което бе прочел за нея, Бран знаеше, че Карли Фишър е на двадесет и осем години. Тя бе израснала, грижейки се за по-малката си сестра. Беше завършила колеж и бе постъпила на работа при суперужасната Патриша Кейн. Беше се омъжила, а после бе открила, че съпругът й се е оженил за нея само за да се добере до мангизите на Патриша Кейн. Ах, злоупотреба и кражба. Това бе сложило край на брака, но колкото и да бе странно, не и на кариерата й.

Дали като види Дрю, щеше да реши, че най-после и на нея й е провървяло в този живот? Дали ще го приеме в леглото си и сърцето й отново ще бъде разбито на парчета, когато узнае истината? Щеше да изгуби работата и любовника си. Дали това щеше да е последният пирон в ковчега на оптимизма й?

Не изглеждаше особено оптимистична. Прехапа долната си устна и се озърна, сякаш се готвеше да побегне.

В този миг сервитьорът се приближи и я попита нещо.

Когато момичето се усмихна, сякаш целият свят грейна. Бран остана втренчен в нея за миг, защото тя беше прекрасна, когато се усмихваше.

— Дрю, готов ли си? — попита Хач.

— Готов съм, когато и ти си готов — отвърна Дрю с леден глас.

Не когато тя е готова. Карли Фишър нямаше значение. Не и за брат му.

Бран прекоси улицата и се отправи към малкото заведение.

— Бран, какво правиш? — разнесе се в слушалката му резкият глас на Дрю.

Правилното нещо. Той измъкна слушалката от ухото си и я хвърли. Понякога се налагаше промяна в плана.

Издърпа стола срещу Карли.

— Здравей, името ми е Бран Лолес.

Тя се озърна, сякаш търсеше някого.

— Ъ, попаднал си на погрешното момиче.

Бран й се усмихна.

— Съвсем не. Попаднах на правилното момиче. Карли, преди двадесет години твоята шефка е убила родителите ми. Искаш ли да ми помогнеш да въздам справедливост?

— Луд ли си?

Да, често реагираха така.