Лекси Блейк
Без милост (14)

13.

Ели пристъпваше в коридора колкото може по-тихо. Не можа да заспи. Часовникът върху нощното шкафче до леглото показваше три и четиридесет и пет, но й се струваше много по-късно.

В коя стая беше Райли? Пентхаусът беше огромен. Изглежда, имаше безброй крила. Тя искаше да ги проучи, но денят бе запълнен със сватба, заплахи и всички пикантни съставки, достойни за един вълнуващ любовен роман. Е, с изключение на секса, защото тя повече нямаше да прави секс. Той я бе забъркал в тази каша.

Погледна вратата отдясно. Райли би могъл да е навсякъде.

Не че това имаше значение. Младата жена не спираше да си го повтаря, но когато затвореше очи, виждаше единствено Райли с великолепните очи и онази квадратна брадичка, която се омекотяваше, когато тя го накараше да се усмихне. Можеше да се закълне, че докато лежеше в леглото, все още усещаше ръцете му, плъзгащи се по кожата й, и устните му, целуващи всеки сантиметър от нея. Този мъж винаги изглеждаше ненаситен, толкова жаден да я вкуси.

Как бе възможно вече да й липсва?

Беше прекарала само няколко седмици с него. Как бе възможно толкова малко време да събуди такъв болезнен копнеж в тялото й?

Пристъпи към кухнята, нетърпелива да грабне бутилка вода.

Наистина бе абсурдно, че не може да заспи, защото не успяваше да изхвърли Райли от ума си. Имаше да се тревожи за толкова много неща. Очакващият я затвор за престъпление, което не бе извършила. Вероятните убийства на приятелите и членовете на семейството й. Фактът, че бе изгубила компанията и репутацията си и навярно никога нямаше да може да си ги върне.

Но за какво си мислеше тя? Мислеше за това, как се чувстваше с Райли в леглото и колко много щеше да й липсва. Очевидно плътските й желания бяха много по-важни от достойнството или финансовото й положение.

Поне имаше един проблем по-малко на главата. Утре следобед сестра й заминаваше за имението на Дрю на частния остров. Шари беше повече от щастлива да приеме предложението за ваканция от новите си роднини.

Ели се спря, омагьосана от гледката на града през нощта. Огромните панорамни прозорци приличаха на великолепна мозайка от светлина и мрак.

— Красиво е, нали?

Тя ахна и се обърна. Бран лежеше на една страна на дивана, подпрял глава на ръката си. Въпреки това, което бяха казали сутринта по време на закуска, най-малкият брат всъщност беше доста мускулест, както се виждаше от голите му гърди. Изглежда, нямаше никакви дрехи под чаршафа, усукан около тънкия му кръст.

— Кажи ми, че не си гол. И защо си на дивана?

Бран се надигна и седна.

— Хей, никакви голотии. Това не е такова място. Съвсем благоприличие одеяние. — Той отметна чаршафа, разкривайки долнището на бархетна пижама. — Колкото до това защо съм тук — харесвам гледката. Имам чувството, че съм единственият човек на земята и това шоу е само за мен. За нас, след като и ти си тук и вече не съм единственият човек на земята. Всъщност нямаше да ми хареса, ако бях. Знам, че психарите ще ти кажат, че страдам от няколко личностни разстройства, но аз съм като повечето хора. Просто реагирам прекалено силно, когато някой не ми хареса. Мисля, че това ме прави честен. Психарите обичат да използват думи като проблеми с гнева. Предпочитам да не ги оспорвам.

Новият й девер беше странен, но й харесваше.

— Обичаш да спиш на дивана?

Бран прокара ръка през косата си. Изглеждаше малко по-млад от своите двадесет и осем години, типичен американски хубавец, с гъста коса. Също като братята си, можеше да краси корицата на някое списание.

— Този диван ми харесва повече, отколкото онзи в игралната зала. Облегалките на креслата в кинозалата падат назад, но ако не гледам филм или нещо друго, там прилича на гробница, а това е по-скоро по вкуса на Райли. Аз не си падам по такива неща. Когато Мия и Кейс заминат за Тексас, той ще се премести в тяхната стая.

— Той е взел стаята ти? — Ели въздъхна и седна на фотьойла срещу него. — Явно аз съм в неговата.

— Аз нямам нищо против. Райли има нужда от стая, а аз — не. Мога да спя с Хач или Дрю, но Дрю хърка, а Хач говори насън. Приказва някакви странни дивотии. Нямам представа какво става в сънищата му, но е доста шантаво. Затова дойдох тук. Изглежда толкова тихо и спокойно по това време на нощта.

— Градът ли? Да, красив е през нощта. Разбира се, четиридесетият етаж има значение. На земята е малко по-различно.

— Все пак по свой начин е красиво. Това е едно от най-важните неща, които научих. Всичко зависи от начина, по който гледаш на света. Ние много често сами решаваме дали нещо е грозно, или хубаво.

Ели не виждаше нищо хубаво в сегашното си положение, но сега не искаше да говори за това. Знаеше, че трябва да вземе бутилка с вода и да си тръгне, но я глождеше любопитство.

— Защо Райли е взел твоята стая? Аз разбирам, че съм се настанила в неговата, но не трябваше ли той да спи тук, на дивана?

— Той не може да спи в незаключени стаи. — Бран се извърна към нея, светлините на града хвърляха меко сияние върху кожата му. — Мислех, че ти е казал.

— Казвал ми е само, че не може да спи с друг човек в една стая. — Ако Бран беше склонен да се разприказва, можеше да сметне тази ранна сутрешна беседа за един вид победа.

Макар да знаеше, че вече няма нищо между нея и Райли, тя все още жадуваше да получи информация за него.

— Веднъж здравата са го пребили — обясни Бран и сви рамене, сякаш това е нещо, което се случва всеки ден. — Бил е много зле. Две счупени ребра и един крак. Трябвало е да го закарат в болница. Една нощ му се нахвърлили, докато спял. Прекарал известно време в болница, а после в рехабилитационен център заради счупения крак и тогава Дрю получил попечителство над него, защото успял да откаже Хач от алкохолните запои и двамата се сдобили с жилище. Въпреки това Райли и до ден-днешен не може да спи с друг човек в една стая и вратата трябва да е заключена. Понякога се тревожа, че може да му стане лошо и тогава всички ще трябва да разбиваме проклетата врата, защото съм сигурен, че всяка вечер подпира дръжката на вратата със стол.

Той е бил едно момче. Самотно. Изплашено. Колко ли жестоко е пострадал, за да изпитва необходимостта да се пази до днес?

— Бях изненадана, когато той ми каза, че няма да спи с мен.

Но той беше толкова сериозен и настойчив, когато й го каза, че не й бе хрумнало да се обиди. Освен това изглеждаше тъжен, сякаш отчаяно искаше да е нормален.

Няма такова нещо като нормалност, му бе казала тя.

— Чудех се ти как ще го приемеш. Между другото, предложих аз да те съблазня — додаде Бран с усмивка. — Мислех, че аз съм по-добрият избор. Аз щях да остана с теб в леглото през цялата нощ. Обичам да се гушкам.

Той беше чаровен. За съжаление, тя вече се бе хванала в мрежите на единия от братята Лолес. Нямаше да хлътне по още един.

— Не мисля, че щеше да се получи, освен ако не си адвокат.

— Не съм. МБА^[1].

— На мен не ми приличаш на МБА. — Тя беше назначила много МБА. Всички те бяха амбициозни, със състезателен дух, нетърпеливи да пробият в кариерата. С консервативно облекло и със строг морал и поведение. Бран Лолес приличаше на кинозвезда.

— Направих го заради „4Л“ — призна той.

— Заради „4Л“ или заради Големия план? — Тя бе започнала да мисли за заговора за отмъщение на семейство Лолес като за Големия план. Заслужаваше името си, защото, имайки предвид това, което бе видяла и чула, те работеха върху него през почти целия си живот. Те планираха отмъщението си с решителност и всеотдайност, с каквито повечето хора преследваха своите възлюбени.

— Предполагам, и заради двете. Трудно е да мислиш за други неща, когато в душата ти зее огромна дупка. Аз не съм толкова сигурен като Дрю и Райли, че тя може да бъде запълнена с някакво магическо отмъщение, но те имат нужда от това.

— А ти нямаш? — Тази сутрин не звучеше така.

— Не, аз също имам. Имам нужда да знам, че хората, които са убили родителите ми, няма да посегнат на някой друг. Аз им дължа тази справедливост. Но Дрю и Райли рядко мислят за нещо друго. Чудя се какво ще остане у всеки един от нас, след като това отмъщение приключи. Дали ще продължим да бъдем толкова близки? Дали ще открием, че през цялото време ни е липсвало нещо съвсем различно?

— Виждаш ли, обикновено един МБА не разсъждава по този начин.

Той се усмихна — открита, щастлива усмивка, която му придаде още по-голямо очарование.

— Аз имам магистърска степен по психология. Бих искал да работя като терапевт или социален работник, ако не бе нужно да съм МБА. Но ако аз трябваше да постъпя в „Страткаст“, бе необходимо да имам добра квалификация. Щях да кандидатствам за длъжността ръководител на някой от проектите. А после щях да завъртя любов с шефката си.

Ели се зарадва, че се върнаха на проблема. Да опознава Бран, беше малко объркващо. Въпреки това беше трудно да му се сърди, когато изглеждаше толкова дяволски сладък.

— Тогава нямаше да работим в един и същи отдел, а трябва да ти кажа, че точно тази близост в работата помогна на брат ти. Независимо от това, което той си е мислел, че трябва да се случи, аз не скочих в леглото с него първия ден, когато се запознахме. Предполагам, че той спечели лотарията „Ели“, защото беше адвокат.

Бран се облегна назад.

— Дрю би могъл да го направи. Той предложи да постъпи в Отдела по НИРД. След като се запознаеш с работата на брат ми, щеше да го назначиш на минутата. Ние обсъдихме всички възможни сценарии. Райли настоя да се заеме с работата и мисля, че беше повече заради теб, макар че той не го признава дори пред себе си. Райли беше малко обсебен. Прочете всички статии за теб.

Ели можеше да се обзаложи, че ги е прочел.

— Опознай врага си.

Бран се втренчи за миг в нея.

— Ето, виждаш ли, точно за това говоря. Аз ти казвам едно нещо, а ти го изопачаваш. Действително съм удивен как хората изобщо някога успяват да общуват помежду си, когато ние очевидно много често не говорим на един и същ език.

Значи, Бран беше философ.

— Не съм сигурна какво искаш да кажеш с това.

— Аз казах нещо. Ти чу нещо друго. Прекарвам цял ден, работейки в индустрия, която твърди, че наистина свързва човешките същества. Интернет, социалните медии. Всичко това би трябвало да ни сближава. Това е тяхната цел, нали?

Цялата тази болка бе започнала, защото очевидно Бенедикт Лолес е вярвал, че може да го постигне. Неговата програма е направила интернет по-бърз и по-надежден.

— Точно това се опитваме да направим.

— Всичко това ме кара да осъзная, че ние никога не можем да бъдем свързани — възрази Бран. — Не и в действителност. През целия си живот ние живеем в нашите тела и никой друг не може да каже какво става във всеки един от нас. Можем да изразяваме мисли и чувства, но в крайна сметка тази информация не е точна. Тя е пречупена през нашите преживявания и излиза изкривена, изопачена от това, през което сме преминали. Аз ти казах, че Райли беше обсебен от една красива жена, която е видял, но ти чу, че той опознавал врага.

Копнежът и тъгата, стаени в гласа му, отприщиха в Ели водопад от емоции.

— Преди да го срещна, никога не съм се чувствала красива. Не и в действителност. Глупаво е, нали? Аз съм на двадесет и седем години. Възнамерявам да оглавя голяма технологична компания и все още искам да се чувствам красива. Не би ли трябвало досега да съм надмогнала подобни желания?

— Никой не би могъл да ги надмогне. Не и наистина, така мисля аз. Смяташ ли, че някога ще можеш да му простиш?

— Разбира се. — В известен смисъл вече го бе направила. — Аз разбирам защо той е изпитвал нуждата да стори това, което е направил. Сигурно е ужасно да изгубиш родителите си по този начин.

Бран я погледна и Ели остана с впечатлението, че той вижда повече, отколкото би й се искало. Среднощните размисли на Бран променяха мнението й за него. Той виждаше много повече, отколкото казваше на близките си, и навярно чувстваше повече.

— Едно е да разбереш, съвсем друго е да простиш.

— Питаш ме дали ще дам на брат ти още един шанс безмилостно да се подиграе с мен?

Бран се засмя, но смехът прозвуча по-иронично, отколкото всякакви думи.

— Е, това отговори на въпроса ми.

— А ти би ли простил? — Не й харесваше това, което изпитваше в момента. Разговорът я караше да се чувства нервна и неспокойна. Тя беше жертвата, но Бран я караше да има усещането, че прави нещо нередно. — Би ли възстановил връзката си с момиче, което те е наранило по начина, по който ме нарани Райли?

— Ще зависи от това, дали обичам, или не момичето. Ще зависи от това, дали тя наистина е осъзнавала какво прави.

— Той много добре осъзнаваше какво прави.

— Никой от нас не допускаше, че ще бъдеш толкова наранена. Мислехме, че ще преживееш няколко неприятни дни, които Райли ще ти помогне да преодолееш, и след това ще си получиш обратно компанията. Нито веднъж не сме обсъждали възможността да ти отнемем „Страткаст“. Никога.

Въпреки че компанията бе изградена върху блестящия ум и кръвта на техния баща. Ели никога досега не се бе замисляла за това. Те биха могли да завладеят компанията, и то така, че тя никога да не може да си я върне. Дрю Лолес можеше да купи достатъчно акции, за да стане изпълнителен директор и да я уволни. Можеше да изкупи цялата компания и да я разпарчетоса като лъв, наслаждаващ се на лека закуска.

— Би трябвало да помислиш за това, когато обмисляш как да накажеш Райли — предложи Бран. — А що се отнася до твоя въпрос, отговорът е „да“. Мисля, че ако съм я обичал, ще й простя. Смятам, че гордостта ми ще означава по-малко от любовта. Поне се надявам да е така, защото според мен любовта е нещо много рядко и ценно. И не бива да го захвърляш, защото не ти е било поднесено така, както ти си очаквал.

— Е, в такъв случай ти не разбираш. — Всичко, което Райли й бе казал, е било лъжа. Той бе влязъл в живота й под фалшива самоличност и когато вече знаеше, че я е покорил, бе продължил да лъже. Ако й беше казал каква е целта му пет минути преди Касталано да щракне капана, тя щеше да го преглътне. Но единствената причина, поради която той й каза истината, беше, защото го заловиха. Това не бе истинско признание.

Тя стана, за да си върви, защото бе очевидно, че Бран ще продължи да защитава брат си и ще я накара да се усъмни дали това, което знаеше, е истина, или лъжа.

Това беше истинската опасност от оставането й в тази къща. Не беше любопитството. А близостта. Как ще се чувства след няколко седмици, когато наистина опознае тези хора? Когато те вече няма да са просто безмилостните негодници, разрушили живота й? Когато просто се превърнат в хора, които се смеят, усмихват и шегуват, и тя пожелае да бъде една от тях?

Това беше играта на Райли. Той бе сигурен, че тя няма да остане дълго отчуждена и една сутрин ще се събуди и ще осъзнае, че не иска да си тръгва.

За него всичко все още беше игра и това беше последният му ход.

— Аз наистина разбирам защо той се нуждае от отмъщение — рече тя. — Сигурна съм, че това, което всички вие сте преживели, е било ужасно, но аз ще се махна в мига, в който си върна компанията. Сигурна съм, че следващата ви цел ще е Патриша. Пожелавам ви късмет с нея.

Трябваше да вземе водата и да се върне в стаята си. Нямаше да участва в тази игра на Райли. Не се нуждаеше от нито един от тези хора. Той й бе дал лаптоп. Ще прекара утрешния ден в проучване и анализиране на ситуацията, в която се бе озовала. Трябваше да открие начин да запази акциите си. Дали Касталано можеше да й ги вземе, след като още не я бяха обявили за виновна? Щеше да прочете буква по буква онзи договор, докато не открие някоя вратичка.

Щеше да излиза от стаята само да хапне нещо и да се срещне с адвоката си. Това бе всичко. Нямаше да се хване в този очевиден капан.

— Знаеш ли, ние бяхме там.

Думите на Бран я накараха да се закове на място.

— Там?

— През онази нощ бяхме в къщата. Дрю и Райли не говорят за това. Мия не си спомня. Аз имам откъслечни проблясъци. Понякога се будя и усещам горещината. Чувам шепота на Дрю. Би трябвало да крещи, но се е боял, че те все още може да са в къщата. Не го казва, но аз мисля, че е видял нещо през онази нощ. Държеше Мия, когато дойде да вземе мен и Райли. Тогава спяхме в една стая с него. Той не ни позволи да плачем или да говорим, докато не се измъкнахме през прозореца на банята.

Ели знаеше, че трябва да си тръгне, но краката й отказваха да се подчинят.

— Защо не сте излезли през някоя от вратите?

— Защото някой ни чакаше. Опитахме задната врата, но те й бяха направили нещо. Не можахме да я отворим. Предполагам, че е било заради пламъците, защото полицаите казаха, че не са намерили нищо. — Той се втренчи в прозореца към нощния град. — Мисля, че и ние е трябвало да умрем.

Ужасът я заля като мощна вълна. Тя вече знаеше, но като го чу от устата на Бран, признанието на баща й се превърна в реалност. Баща й го бе сторил. Бе платил на някого да го направи. Бе платил на някого да стои пред вратата и да попречи на онези деца да излязат. Как бе могъл да осъди цяло семейство на смърт заради една програма? Заради пари?

— Точно заради това няма да се получи. — Беше добре да си го напомни. Всеки път щом помислеше за това, което баща й бе направил, в стомаха й зейваше огромна дупка. — Аз винаги ще остана дъщерята на Филип Стратън. Моят живот е бил изграден върху страданията на семейството ви и това не може да се промени.

Бран я погледна насмешливо.

— Да, ти си дъщеря на баща си. Абсолютно. Ти отново и отново го доказваш. Ти сигурно щеше да му помогнеш. Щеше ли да го направиш? Щеше ли да залостиш вратата отвън? Би ли го направила сега? Ако аз стоя между теб и „Страткаст“ и единственото, което трябва да направиш, е да ме очистиш. — Гласът му се снижи до едва доловим шепот. — Никой няма да узнае. Натискаш спусъка и всичко, което искаш, е твое.

Тя не можа да възпре сълзите, които замъглиха погледа й, и светът изгуби очертанията си.

— Никога не бих го направила.

Бран се изправи.

— Защото ти може и да носиш името му, но душата ти е само твоя, Ели. Райли го знае. Съжалявам. Бях груб с теб.

Той обви ръце около нея и никак не й бе трудно да откликне на този израз на привързаност.

Кога за последен път някой й бе предложил топлина и съчувствие и тя ги бе приела? Ели отпусна глава на рамото на Бран. Нямаше нищо сексуално в прегръдката му.

— Ти не си Филип Стратън и ние всички го знаем. Ти мислиш, че това е някаква преструвка, за да те задържим близо до Райли, но аз също се нуждая от теб. Изпитвам необходимостта да знам, че някой от нас може да бъде щастлив — прошепна Бран. — Аз подкрепям връзката между теб и Райли, но в това има и егоизъм. Ако Райли може да те накара да го обикнеш, може би ще се намери някоя жена и за мен.

Тя прегърна своя девер. Той беше толкова нежен, умен и изгубен. Нима бе правилно да се държи резервирано само защото бе изплашена? Баща й бе нанесъл толкова вреди.

Би ли могла да поправи някоя от тях?

— Предполагам, че е хубаво да знам, че не мразиш всички нас — разнесе се мрачен глас.

Ръцете, които я обгръщаха, внезапно се отдръпнаха и Бран отстъпи назад.

— Това е само прегръдка, братко. Тя се разплака заради нещо, което казах.

Ели се извърна и видя Райли. Очевидно никой от тези мъже не носеше ризи. Разбира се, ако и тя изглеждаше толкова добре като тях, сигурно също щеше да се разхожда полугола наоколо. Райли се взираше в брат си, очите му мятаха гневни мълнии.

— Какво й каза?

Държеше се прекалено театрално. Трябваше веднага да го успокои.

— Ние разговаряхме. Аз се развълнувах. Той ми изтъкна някои неща.

— Може би съм споменал, че тя не е като баща си — призна Бран.

— Разбира се, че не е. Мисля, че съм й го казвал поне хиляда пъти. — Погледът на Райли се местеше между двамата.

— Ти сериозно ли си мислиш, че си падам по брат ти? Сигурно се шегуваш. Аз не мога да се справя с един от вас, камо ли да се захващам с още един.

Младата жена изсумтя и се отправи с гневна крачка към кухнята.

Само видът му я накара да настръхне и тя не беше сигурна защо. Бе приела условията на фиктивния им брак. Не бе нужно помежду им да царят враждебни отношения, но той се държеше като ревнив съпруг.

Доколко трябваше да вярва на преструвките му? И какво, по дяволите, щеше да прави, ако Райли не се преструваше?

Ели отвори хладилника и намери бутилка с минерална вода.

— Извинявай. Не ми хареса да вляза и да те заваря с Бран.

Тя затвори хладилника, но не се обърна.

— Мислех, че общуването с членовете на семейството ти е една от причините да ме държиш тук.

Той потръпна.

— Може би, но той е по-млад, по-мил и навярно по-привлекателен от мен. Притесних се, като те видях с него.

Ели не можа да се сдържи и завъртя очи. Обърна се и се облегна на хладилника, нуждаеше се от колкото може по-голямо разстояние помежду им.

— Ти си най-сексапилният мъж в този апартамент и го знаеш.

— Наистина не го знам. Не съм толкова едър и мускулест като Дрю и Кейс.

— Те са прекалено огромни. Ти си жилест и мускулест. Като ягуар. — Тялото му бе гладко и изваяно, всеки сантиметър от него бе съвършен. Дори белезите му го караха да изглежда по-истински. Тя обичаше да усеща топлата му кожа под дланта си и как той потръпваше, когато го галеше. Райли обичаше да го галят.

— Носът на Бран никога не е бил чупен. — Той влезе вътре, босите му нозе пристъпиха по мраморния под.

Дори краката на този мъж бяха секси. И тя не можеше да откъсне поглед от долнището на пижамата, подчертаващо стройните му бедра.

— Бран е прекалено идеален за мен.

— Но точно той те прегръщаше. А аз дори не съм те целунал днес. — Райли беше достатъчно близо до нея, за да усети уханието му на сандалово дърво. Използваше одеколона след бръснене.

Да бъде толкова близо до този мъж, беше като наркотик, присъствието му помиташе всичките й добри намерения. Като например това, да си тръгне веднага.

— Целунах те в кабинета на съдията.

Когато съдията ги бе обявил за съпруг и съпруга, Райли се бе навел. Ръцете му се обвиха около кръста й и тя видя решителния блясък в очите му. Целувката нямаше да бъде мимолетна. Той щеше да й покаже какво пропуска.

Затова тя докосна леко устните му и отстъпи назад, принуждавайки го да я пусне.

Сега Райли опря ръка на хладилника зад нея, отрязвайки й възможността да се измъкне.

— Онова беше бегла целувка. Все едно нищо. Копнея да те целуна, Ели.

Тя имаше намерение да се наведе под ръката му и да си тръгне, но вместо това се втренчи в устните му. Прекалено чувствени и пухкави за мъж. Обичаше да прокарва език по долната му устна, защото това винаги го караше да въздиша и да я притегля по-близо.

— Минали са само няколко дни, откакто ме чука.

— Любих те — поправи я той. — И това е прекалено дълго.

Тя поклати глава, съзнаваща, че й е нужна цялата воля, за да не го докосне.

— Това беше за пред другите, Райли. Повече няма да те целуна.

— Защо не? — Бе снижил глас до дрезгав шепот. — Ти смяташ да си заминеш. Знам го. Така че, защо да не ме използваш, докато си тук? И на двамата ни е хубаво в леглото. Ние сме женени. Няма никаква причина да не консумираме брака си, Ели.

— С изключение на една: вече не те желая.

Той вдигна ръка и я плъзна по шията й. Палецът му обходи извивката на брадичката й.

— Ако наистина го вярвах, щях да пожелая да умра, Ели. Не мога да понеса мисълта, че винаги ще ме ненавиждаш.

— А аз не мога да понеса мисълта за това, което ми причини.

— Знам. Мога само да се постарая поне малко да оправя нещата. Само ми кажи и аз ще направя всичко. Искаш ли да се откажа от отмъщението? Ще го направя. Още сега ще отида да опаковам багажа ни и ще оставя всичко зад гърба си.

— Ти никога няма да оставиш семейството си. — Той отново лъжеше, казвайки й това, което си мислеше, че тя иска да чуе от него.

— Ще страдам, но сега ти си моето семейство. Ти си моя съпруга. Ти може и да не го приемаш насериозно, но аз те смятах за своя съпруга много преди да се оженим. Ще мисля за теб по този начин, дори да ме напуснеш. Бебче, не мисли за малко. Нека ти покажа как се чувствам. Спомни си колко хубаво ни беше заедно.

Думите му сломиха съпротивата й. Наистина им беше хубаво заедно. Защо да не го използва така, както той я бе използвал? Не беше нужно да означава каквото и да било. Това нямаше истински да ги обвърже. Тя щеше да остане цялостна и пак щеше да го напусне.

Може би нямаше да е толкова хубаво сега, когато знаеше кой е той в действителност.

Този път щеше да бъде само секс.

Устните му докоснаха нейните и той пристъпи по-близо, притискайки тяло о нейното.

Кожата й отново пламна, цялото й същество оживя, изпълнено с желание.

Този мъж знаеше как да събуди чувствата й. Знаеше как да я отведе на място, където нищо нямаше значение, освен удоволствието, което той можеше да й даде. Ели се нуждаеше от това. Дните, откакто за последен път го бе докосвала, бяха сякаш седмици, изпълнени с болка и копнеж, ала това беше временен отдих.

Не беше задължително да го обича, за да получи утеха от него.

Сякаш доловил мълчаливото й съгласие, той я обгърна, притегляйки я по-близо.

— Господи, Ели, никога не съм желал друга жена така, както желая теб. Не мога да спра да мисля за теб. — Шепнеше думите, докато топлият му дъх милваше кожата й. — Не можех да спя, знаейки, че си в съседната стая. Единствената ми мисъл бе да дойда в леглото ти и да се потопя в теб.

Устните му се движеха трескаво по нейните, възбуденият му член се търкаше о нея като котка, търсеща ласка. Голям хищник, който имаше нужда тя да го погали.

Езикът му облиза мидата на ухото й, карайки я да потрепери в прегръдките му.

Нито един мъж на този свят не можеше да я накара да откликне така, както Райли. Той я бе научил през нощите, прекарани в леглото й. Научил я беше да очаква удоволствие от него и тялото й сграбчи възможността.

— Докосни ме. — Ели жадуваше да почувства ръцете му навсякъде. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за този миг, освен за желанието, което я изгаряше.

Ръцете му се плъзнаха под горнището и откриха гърдите й. Тя простена и се притисна към него. Дланите му обхванаха гърдите й, докато устните му завладяха нейните.

— Ела в леглото с мен. Нека те накарам да забравиш за всичко останало — прошепна той.

Тя знаеше, че допуска грешка, но щеше да го направи.

— Да.

Той я вдигна на ръце и я понесе навън от кухнята.

 

 

Райли направо тичаше по коридора. Трябваше по-скоро да я отнесе на някое уединено място, където да даде воля на ръцете и устните си. Трябваше да й попречи да размисли.

Не бе могъл да заспи. Почувства се много зле, когато Бран настоя да му отстъпи стаята си. Опита се да обясни на брат си, че изобщо няма да заспи, но Бран не пожела да го чуе.

Когато влезе в салона и видя съпругата си в силните обятия на Бран, едва не полудя от гняв. Застави се да спре и да помисли. Бран не би го наранил по този начин, а Ели… Господи, неговата сладка Ели не би могла да направи това.

Но несигурността го задушаваше, подтиквайки го незабавно да ги раздели.

Слава на Бога, че не го бе направил, защото сега нямаше да носи своята невеста към леглото.

Мина покрай Бран, който деликатно извърна глава, сякаш бе знаел, че това ще се случи.

Беше неизбежно. Между него и Ели съществуваше прекалено силно привличане, за да останат задълго далеч един от друг.

— Това не означава нищо — пророни тя тихо.

— Означава, че двамата се желаем в леглото. — Щеше да й даде илюзиите, от които тя се нуждаеше. — Разбирам, че това не е прошка.

— Не знам дали някога ще мога да ти простя — призна тя. — Райли, това не е честно към теб.

Не биваше да го допуска. Тя отново си връщаше здравия разум. Той успя да отвори вратата на спалнята й.

— Не ми пука дали е честно. Казах ти, използвай ме. Вземи от мен това, от което имаш нужда. Давам ти го без остатък.

— Ти ще очакваш да остана.

— Ще те умолявам да останеш, но не го очаквам. Бъди отново моя. Ели, дай ми един месец, за да ти докажа, че този брак може да се получи. Не е нужно да правиш нищо, освен да спиш с мен, когато пожелаеш. Останалото остави на мен. Ако след като месецът изтече, ти все още искаш да сложиш край на съюза ни, аз ще те оставя да се върнеш в апартамента си и ще контактуваме само чрез адвокатите.

Тя се втренчи в него, докато я полагаше върху леглото.

— Не мога да ти вярвам.

— Утре сутринта ще го документирам на хартия. Нещо като след брачно споразумение. — Райли бе готов на всичко, за да получи тази скъпоценна отсрочка. Един месец. Тридесет дни. Ако не може да я спечели, щеше да я изгуби завинаги. — Обещавам.

— Аз ще те напусна, Райли — промълви тя, но седна и изхлузи горнището си през главата, разкривайки великолепните си гърди.

— Ще те пусна да си отидеш, ако това искаш. — Не можеше да откъсне очи от нея. Тя беше зашеметяваща.

— Но докато съм тук, не мога да те лъжа. Желая те физически.

Той бе готов да се задоволи с това, което му даваше. Можеше само да се моли и да се надява, че тя ще се съвземе, ще стане отново предишната Ели. Тя бе преживяла ужасен шок. Всички я бяха предали. Въпреки самотното си детство, сърцето й бе останало непокътнато и пълно с обич. Той нямаше да е този, който ще угаси светлината в душата й.

— Отчаяно те желая.

Ръцете му напипаха дъното на панталона й и го дръпна надолу, оставяйки я по бельо. Повече не можеше да издържа, Райли смъкна гащичките й и падна на колене.

— Моля те. — Тя се отпусна назад и му позволи да разтвори краката й.

Не беше нужно да го моли. Тя беше всичко, за което той жадуваше, а толкова отдавна не я бе вкусвал. Придърпа я надолу към ръба на леглото, докато не я нагласи в идеалната поза, за това, което възнамеряваше да направи.

— Никога не мога да ти се наситя. Ако разполагам само с месец, ще направя така, че този месец да остане незабравим и за двама ни. — Той усети сладкия дъх на възбудата й. Докосна я, разтвори кадифените гънки. Тя вече беше хлъзгава, влажна и готова за него. Никога нямаше да може да свикне с това, винаги щеше да го желае.

Той се наклони и я засмука, езикът му проникна дълбоко в нея. Нямаше нужда да я възбужда. Тя беше гореща като пламъците на ада. Той я обладаваше с език дълго и бавно, поглъщайки я лакомо и ненаситно.

Тя се гърчеше под него, тихите й стонове изпращаха възпламеняващи импулси към члена му. Тялото му пулсираше от желание за освобождение, но той продължи пиршеството си. Ближеше я и я масажираше с език. Пръстът му се плъзна в нея, откри чувствителното цвете на удоволствието. Беше подуто и трептящо от възбуда. Той разтвори листенцата и примря от наслада, когато цялото й тяло потрепери, щом прокара език по горещата влажна пъпка.

— Как можеш да ми причиняваш това? — Гласът й бе задъхан, думите излязоха като гърлен стон.

Защото двамата си принадлежаха. Защото тя беше единствената жена на този свят за него.

— Ти ми причиняваш същото.

Ели поклати глава. Той я изпиваше с очи, погледът му се плъзна по тялото й.

— Не. Ти си имал толкова много жени.

Той продължи да движи бавно ръката си.

— Ти май ме смяташ за много по-голям сваляч, отколкото съм.

— Видях снимките. Потърсих те във вестниците на Остин.

— Това бяха мои придружителки, защото не исках да ходя сам по светски събития. Не са ми били гаджета. Нямах време за сериозно гадже. Това си повтарях навремето, но сега вече знам истината. Не исках да имам време за тях. Нито една не беше момичето за мен. За моето момиче ще променя живота си. Изобщо не става дума само да си прекарам добре. Единственият въпрос е колко от твоето време мога да имам.

— Не говори. Не мога. Не мога да говоря за това с теб. Не и сега.

Той знаеше какво иска тя, от какво се нуждае. И определено му хареса това, че тя не каза никога. Точно на това се надяваше. Щеше да използва целия си чар, всеки номер, който можеше да измисли, за да е сигурен, че след един месец тя щеше да е тук, в леглото и живота му.

Наведе глава и отново я засмука. Тялото му бе напрегнато като струна, готово да я обладае. Неговата съпруга.

Тя ахна, главата й се замята, а тялото й се изпъна като тетива, разтърсвано от спазмите на оргазма.

Райли се изправи, смъкна долнището на пижамата и освободи члена си.

Намести се между краката й, за да си направи място. Тя лежеше пред него, отпуснала тяло и за пръв път от няколко дни изглеждаше спокойна и задоволена. Косата й се бе разпиляла върху чаршафите. Погледна го с омекнал поглед и ленива усмивка и за секунда двамата се почувстваха така, сякаш нищо не стоеше помежду им. Само за един удар на сърцето те бяха едно цяло и неговата Ели беше отново щастлива и любяща.

Райли щеше да направи всичко, за да стане отново такава. За да бъдат отново както преди.

— Какво не е наред? — Предпазливостта замени нежния блясък в очите й.

— Не искам да ми се отдадеш, защото смяташ, че ми дължиш оргазъм.

Тя изпъшка и се издърпа нагоре в леглото.

— А аз се надявах на втори рунд. След като ще те използвам, смятам да те използвам докрай. Не ми се прави на интересен, Лолес. Аз признах, че те желая. И няма да ти дам нищо друго.

Той направо скочи отгоре й. Нагласи тялото си върху нейното, отпускайки се с цялата си тежест. Тя не се възпротиви. Краката й се обвиха около кръста му, обхванаха го като в капан, стиснаха го здраво.

— Нуждаех се от това. — Той навлезе в нея. Нуждаеше се от нея. Последните два дни бяха белязани от страдания и нещастие, но всичко избледняваше, когато беше с нея. Членът му проникна дълбоко, колкото може по-надълбоко, за да почувства връзката им.

— Толкова е хубаво. — Тя се бе обвила около него, не го пускаше.

Ели никога нямаше задръжки, докато се любеше. Не се правеше на срамежлива, нито го караше да се труди за благосклонността й. Ели се отдаваше докрай и той се потапяше в нея като гъба, стояла прекалено дълго на сухо.

Той даде воля на страстта си, примитивната нужда да бележи съпругата си беше прекалено огромна, за да й устои. Неговата съпруга. Неговата. Никога досега не бе проявявал собственически чувства. Винаги бе знаел, че нещата, които имаха значение за него, можеше да бъдат откраднати, изгубени или изхвърлени като боклук. В един или друг момент от живота си бе изгубил всичко, което бе обичал, но тя беше различна.

Райли не можеше да я изгуби.

Отново и отново проникваше в нея, довеждайки и двамата до ръба на екстаза. Тя се напрегна и той я усети как свършва.

Повече не можеше да се сдържа и се изля дълбоко в нея.

Падна до нея, без да я пуска.

За един блажен миг тя остана да лежи в обятията му. Сетне пое дълбоко дъх и се размърда, освободи го и се претърколи настрани.

— Можеш ли да ми подадеш одеялото, преди да си тръгнеш? — Зае лявата страна на леглото и отпусна глава на възглавницата.

Той не искаше да си отива.

Не искаше да я оставя. Искаше да спи до съпругата си.

— Може ли да остана?

Тя отново се претърколи и впи поглед в него.

— Ти не можеш да спиш с друг човек.

— Искам да спя с теб. Знам, че не го заслужавам, но ако имам само един месец, искам да го прекарам с теб.

Ели въздъхна.

— Няма да се получи. Не мога да ти имам доверие.

Щеше да му се наложи да се потруди. Тя не му вярваше и имаше основателна причина. Райли можеше единствено да се моли, че времето и близостта им ще оправят сгрешеното помежду им. Щеше да опитва да го постигне всеки път, когато тя го пуснеше в леглото си. Накрая Ели щеше да се предаде.

И какво? Той щеше да се събужда с писъци или просто щеше да лежи буден през цялата нощ до нея. Може би беше по-добре, че му отказа.

Райли се надигна, за да вземе пижамата.

— Заключи вратата, изгаси светлината и се върни в леглото, Райли — пророни тя тихо.

Той хукна към вратата. Нямаше нужда да пъха стол под дръжката. Ключалката беше достатъчна. Нямаше да се покаже като пълна откачалка пред Ели.

— Може да използваш стола пред тоалетката. Струва ми се достатъчно тежък.

Райли застина. Откъде бе научила за това? Навярно Бран се е разприказвал, обяснявайки й защо спи на дивана, а Райли в неговата стая. Той пое дълбоко дъх.

— Няма нужда от това.

— Всяко нещо с времето, Райли. Аз заспивам, затова залости вратата и се върни в леглото или си върви в стаята.

Всъщност това беше неговата стая. Райли грабна стола и го постави там, където трябваше. След като изгаси светлината, той се покатери в леглото при Ели и зави и двамата с одеялото.

Никога не бе правил това. Нито веднъж в живота си. Лежеше в леглото и се взираше в тавана. Щеше все някак да преживее нощта. Може би утре щеше да е по-лесно. Или би могъл да подремне. Да, би могъл да подремне следобед.

Ели се обърна и преметна ръка през него.

Топлината й го заля, а уханието й го обгърна. Той малко се отпусна и се намести до нея.

— Аз също съм ти задължена, Лолес. Не мога да понеса мисълта, че никога няма да можеш да спиш с друго човешко същество. Моят баща ти е отнел това. Може би аз ще успея да ти го върна. Не си мисли, че това означава нещо повече.

Със сигурност приличаше на нещо повече от компенсация. Приличаше на любов, привързаност и утеха.

— Разбрах, Лолес. — Райли нямаше да й позволи да забрави, че се бе омъжила за него. — Това е прегръдка от съчувствие.

Тя се изкиска зад гърба му.

— Дяволски си прав.

Много скоро дишането й стана равно и спокойно. Главата й лежеше върху гърдите му, краката й бяха преплетени с неговите и не след дълго и той се унесе.

 

 

Отначало не разбра. В него избухна болка, но не знаеше откъде идва. Те бяха запушили с нещо устата му, нещо мръсно. Той се опита да го изплюе, но те здравата го натискаха.

Май не си толкова корав без брат си, нали?

Не виждаше нищо. Беше тъмно, но той позна гласа. Дони. Негодник. Двамата с Дрю бяха врагове през последните две години. Когато дойдоха в тази комуна за сираци, Дони беше грубиянът и побойникът, от когото всички се плашеха. Тогава Дрю го смля от бой, превръщайки го в ревяща дрипа.

Дрю бе заминал. Беше си тръгнал по-рано през деня. Беше спечелил пълна стипендия и се бе преместил в общежитието на Тексаския университет. Беше му обещал, че няма дълго да са разделени. Смяташе да открие някогашния бизнес партньор на баща им, да си намери работа и да събере всички заедно.

Най-много четири месеца, Рай. Трябва да оцелееш само четири месеца и аз ще те измъкна от тук.

Той не можеше да диша, не можеше да крещи. Някой заби юмрук в корема му и изкара целия въздух от дробовете му. Болката се разпростря по цялото му тяло, когато отвсякъде се посипаха удари. Той падна на пода и те започнаха да го ритат. Дони държеше здраво ръцете му.

Да, сега брат ти ще разбере кой е истинският крал.

Той се опита отново да извика.

 

 

— Бебче, сънуваш кошмар.

Една ръка се придвижи по гърдите му, но не беше същата. Мека. Топла. Нежна.

Той рязко се събуди.

Ели. Беше в леглото с Ели. Пое дълбоко дъх.

Дали я бе наранил?

— Добре ли си? Ударих ли те?

Тя изсумтя леко и се прозина. Ранната утринна светлина струеше през прозорците, но тя не понечи да стане от леглото.

— Това ли мислиш, че е щяло да се случи? Мислел си, че ще ме удариш в съня си?

— Беше жесток сън. — Райли се опита да прогони последните остатъци от кошмара. Този път беше по-лесно, защото тя се бе сгушила до него.

Не можеше да я сбърка с някой от онези потни, ужасни малки бандити. Тя никога нямаше да му причини болка. Не и съзнателно. Ели би се заключила в една стая с откачен мъж, защото смяташе, че може да му помогне.

— Ти не си жесток мъж, Лолес. А сега млъквай и заспивай. Сънувах толкова хубав сън. Затворът приличаше на петзвезден спа курорт, а всички пазачи приличаха на Крис Хемсуърт.

Той все още малко трепереше, но това нямаше значение, защото тя беше тук, с него.

— Определено няма да позволя да влезеш в онзи затвор.

— Все да развалиш удоволствието на човек — промърмори тя и се обърна на другата страна.

Той се завъртя с нея и я обгърна с тялото си, докато тя отново се унасяше в сън. Дупето й се сгуши до члена му и той откри какъв бе истинският проблем да спи с Ели. Светкавично се възбуждаше.

Целуна я по бузата. Тя имаше нужда от сън. Райли изтика кошмара от съзнанието си и се притисна към нея.