Лекси Блейк
Без милост (12)

11.

Ели приглади с длан полите на роклята „Шанел“, която беше избрала от големия дрешник, след като се събуди. Предишната нощ бе спала непробудно.

Тази сутрин трябваше да вземе няколко решения, първото бе да избере поне няколко от дрехите, които Райли бе купил. Изглежда, бе наел лична стилистка и й бе предоставил неограничени средства. Щеше да помисли, че дрехите са били взети назаем от някого, ако всички нямаха етикети. Въпреки че през целия си живот е била дъщеря на богаташ, никога досега не си бе купувала маркови тоалети. Те рядко стояха добре на по-пищната й фигура, а представата на баща й за издръжка не стигаше за дизайнерски дрехи. Веднъж й бе казал, че тя няма нужда от красиви тоалети. От двете сестри тя бе умната, а Шари бе красавицата. Трябваше да реши дали да използва ограничените си средства, за да постъпи в „Уортън“, или за пластичен хирург, защото само така щеше да изглежда добре според баща й.

Лили я бе научила как да се облича подходящо за фигурата си.

Райли се бе справил отлично с тази задача. Всяка дреха прилягаше идеално на чувствените й извивки. И мъжът явно си падаше по обувките. Очакваха я поне двадесет кутии с обувки. „Джими Чу“, „Кристиан Лубутен“, „Прада“.

Той донякъде й бе задължен. Когато си тръгне от това място, щеше да вземе всичко, което й бе нужно, без капчица разкаяние.

— Ако дрехите не ти харесват, мога да поръчам да изпратят други. Макар че тази рокля ти стои чудесно.

Ели вдигна глава и видя Райли да стои зад нея. Той вече бе облечен с панталон, елегантна бяла риза и вратовръзка, която подчертаваше цвета на очите му. Той наистина беше най-красивият мъж, когото някога бе виждала, и мисълта, че той беше една прекрасна илюзия, направо я убиваше.

Тя бе глупава фантазьорка, витаеща из облаците.

— Донесох ти кафе. — Той остави чашата върху скрина. — Малко сметана, една бучка захар.

Бившият й любовник добре я бе опознал, но нали това бе целта на връзката им.

Ели искаше да запрати чашата с кафе в лицето му и да излезе, но реши, че е време да спре да се поддава на чувствата, а да мисли.

Нуждаеше се от жилище, от пари, от толкова много неща, че не можеше да ги преброи. В момента Лили бе единствената й приятелка на света. Ако Райли Ланг изпитваше угризения на съвестта, заради това, което й бе причинил, тя трябваше да използва чувството му за вина.

— Благодаря. — Младата жена отпи от кафето. Естествено, беше великолепно. Стомахът й се обади. Да, имаше нужда и от храна.

— Ако си гладна, ще ти донеса закуска. Мия навярно в момента я приготвя. Съпругът й доста си похапва. Очевидно сто килограма мускули се нуждаят от много калории.

— Благодаря, добре съм засега. — Умираше от глад, но не беше необходимо той да го знае. — Предпочитам да поговорим. Мисля, че трябва да обсъдим някои неща, нали?

Остана доволна от безстрастния тон, с който го изрече.

Той пристъпи зад нея.

— Да, трябва да поговорим. Искам да ти обясня всичко. Ели, знам, че в момента ситуацията ти изглежда безнадеждна, но аз ще те измъкна от тази каша. Няма да позволя да влезеш в затвора.

— Ще видим това. — Някак си се чувстваше по-добре, по-спокойна след съня и душа. Обърна се и за пръв път, откакто предишната нощ заспа от сълзи и изтощение в прегръдките му, се изправи лице в лице с него. — Значи, ти всъщност си Райли Лолес.

— Това е рожденото ми име. Професионалното е Ланг. Смених го, за да не ме свързват с Дрю. Трябва да поговорим, бебче. Трябва да ти разкажа някои неща. Не знам до каква степен си наясно с връзката между нашите семейства.

Очевидно голямата й тайна не беше чак толкова голяма. Тя беше единствената, тънеща в мрак.

— Моят баща е поръчал да убият родителите ти.

Очите му се разшириха.

— Ти знаеш?

Вече нямаше никаква причина да пази тайните си.

— Знам от нощта, в която баща ми почина. Той ми каза. Мисля, че признаваше греховете си. Убил е баща ти, защото Бенедикт не е искал да му продаде програмата, осигуряваща работата на оптичните кабели за доставянето на високоскоростен интернет. Баща ти е искал програмата да бъде безплатна, защото е смятал, че информацията е прекалено важна, за да не се споделя. Той е бил мечтател и баща ми го е убил заради това.

Обяснено толкова просто и ясно, казаното сякаш прозвуча още по-ужасно.

— Ти си знаела и не си направила нищо?

Господи, обвинителната нотка в гласа му наистина й хареса. Означаваше, че няма да се прави на мил и любезен. Тя нямаше намерение да бъде мила.

— Трябваше да мисля за служителите ми. Ако „Страткаст“ се сринеше, те щяха да изгубят работата си и щяха да последват дела в съда за оспорване на пенсионните им фондове. Смятах да се срещна с брат ти, след като приключи сделката по изкупуване на акциите на Стивън. Щях да направя всичко по силите си, за да сбъдна мечтата на баща ти.

Тя зачака да се присмее презрително на идеята й.

Вместо това той омекна.

— Да, вярвам, че щеше да се опиташ да го направиш. Вероятно не си ми казала, защото не си искала да ме забъркваш във всичко това. Не си искала аз да вземам същото решение като теб. Ели, толкова съжалявам.

Тя мина покрай него.

— Наистина мислех, че ще си доста по-подозрителен, Райли.

— Не и към теб. — Гласът му трепна от копнеж, за който тя не желаеше да мисли.

— И така, моят много умен план след вчерашния погром беше да открия Дрю Лолес и да го помоля за помощ. Смятах да му съобщя това, което знаех за стореното от баща ми, а в замяна да поискам помощта му да изправим „Страткаст“ на крака, но познай какво? Изненада. Вие вече сте знаели. Той ли изкупуваше акциите? — Писнало й беше да я правят на глупачка. Обмислила го бе под душа. Всичко се подреждаше логично. Тя е била пионка в една война, в която не е подозирала, че участва. — Как убедихте сестра ми да продаде дела си?

Райли се намръщи.

— Предоставихме й много възможности да похарчи голяма сума пари и да задлъжнее на неподходящите хора. Тя беше принудена да продаде акциите. Но и без това щеше да го направи.

— Да бе. Продължавай да си го повтаряш. Всичко, което е нужно, за да спиш спокойно.

— Не спя, бебче. Вече изобщо не мога да мигна. Но не се чувствам виновен за това, което причиних на сестра ти. Тя си го заслужаваше. Ти, от друга страна, не го заслужаваш и тъкмо заради това ще направя всичко по силите си, за да поемеш отново контрола върху „Страткаст“.

Той беше прав за Шари. Ели се боеше, че сестра й е започнала бавно да се плъзга по нанадолнището към наркозависимостта. Знаеше, че Шари прекарва вечерите си в нощните клубове и обича да разпуска с малко дрога. Никакви приказки не можеха да я убедят да престане. Връзката й с Колин за известно време я бе отдалечила от наркотиците, но сега, изглежда, и той вземаше заедно с нея. Въпреки това Райли не биваше да се възползва от зависимостта им. Но това вече нямаше значение, защото стореното е сторено и сега имаха други грижи.

— Първо трябва да предотвратиш влизането ми в затвора. И аз не съм сигурна, че е възможно да си върна „Страткаст“. Навярно още следващата седмица Стивън ще ме принуди да продам дела си. Ще намери начин да го направи бързо, тъй като иска да се възползва от ниската цена на акциите.

— Аз съм причината за това. Няма да се опитвам да се измъкна с лъжи. Аз манипулирах докладите, а онзи журналист бе нает от брат ми. Нямах представа, че той ще напише всички онези мерзости за теб в статията, иначе нямаше да го позволя.

— Ти ли си този, който позволява или не позволява каквото и да било, Райли? — Ели трябваше да разбере как действат братята и сестрата. — Или всичко зависи от Дрю?

Дрю Лолес беше загадка в света на бизнеса. Във века, когато към технологичните магнати се отнасяха като към рокзвезди, Дрю живееше в уединение. Той оставяше на шефа на Отдела му за връзки с обществеността да контактува с медиите и рядко позволяваше да го снимат.

Носеха се слухове, че е саможив, рядко напуска дома си и навярно страда от агорафобия^[1]. Сега Ели имаше свое мнение по въпроса. Дрю Лолес не желаеше да го виждат, за да може да планира отмъщението си.

— Брат ми не ме контролира. — Райли стисна челюсти. — Нямаше да го позволя, а сега, след като Дрю напълно разбира какво е твоето място тук, той никога няма отново да го направи.

— Аз нямам място тук, но бих искала да разбера защо смяташ, че обезценяването на акциите на „Страткаст“ ще донесе нещо добро, а не единствено загуба на пари.

Той закрачи из просторната стая.

— Касталано обича да рискува с високи залози. Има проблеми с хазарта. Мисля, че там са потънали десетте милиона. Напоследък е затънал до шия в дългове на човек, на когото му се носи славата, че не обича подписани разписки, ако разбираш какво имам предвид.

— Искали сте един мафиот да ви свърши мръсната работа?

— Искахме да му окажем натиск и да видим докъде ще стигне.

Ели разпери ръце.

— Доведе ни право тук. Сега Стивън разполага с всички пари, които желае, и съм сигурна, че ще плати с тях на вашия случаен мафиот.

Райли се намръщи, дълбоки бръчки прорязаха лицето му. Наистина имаше вид на човек, който не бе спал от известно време.

— Да, сигурен съм, че вече го е сторил.

— И това ли бе всичко, което трябваше да направиш? — Тя искаше да знае докъде се простираше коварството му.

— Аз трябваше да се постарая да открия нещо, което може да докаже ролята на баща ти и Касталано в смъртта на родителите ми. Ние смятаме, че те са платили на някого. Заедно с Патриша Кейн.

— Баща ми не каза нищо, когато го попитах дали Стивън е замесен. Заяви, че Стивън има свои грехове. — Тя си припомни колко измъчен беше баща й през онези последни дни. През по-голямата част от времето съзнанието му бе замъглено от опиатите.

Райли скръсти ръце пред гърдите, лицето му доби твърдо изражение.

— Той е бил замесен, Ели. Знам го. Както и Патриша Кейн. Ние ще унищожим всички тях.

— Значи, аз съм само допълнителна щета, един вид косвена жертва, така ли?

— Ти си много повече от това, и го знаеш.

— Не знам нищо, Райли. — Ели събра сили за следващия си въпрос. Трябваше да знае истината. Имаше нужда да я чуе от собствените му уста. — Нужно ли беше да ме съблазниш? Аз бях готова да бъда твой приятел, сътрудник. Предоставих ти достъп до всичко, от което се нуждаеше. Не се налагаше да си лягаш с мен.

Ръцете му се отпуснаха, той прекоси стаята и седна на леглото, така че да може да я вижда.

— Не, не беше нужно. Направих го, защото те желаех.

— Значи, моето съблазняване не е било част от плана?

Секундното му колебание й каза всичко, което искаше да знае.

— Ели, това, които изпитвам към теб, е истинско. Няма значение как е започнало. Сега е истинско. Аз те обичам.

Тя се изсмя горчиво.

— И какво смяташ да постигнеш с тази игра? Не ми остана нищо, което да откраднеш.

— Казах ти. Искам теб. Ще се постарая нещата между нас да се получат.

— Ще сключа сделка с теб. — Трябваше да преглътне горчивия хап и да се съгласи на компромис, макар че й се искаше да го заклейми с най-безмилостните думи. — Ти ще платиш на моя адвокат, а в замяна аз няма да поискам от Комисията по адвокатска етика да те лиши от професионалните ти права.

Едва се сдържа да не се разкрещи, когато видя съчувствието в погледа му.

— Ти и без това няма да направиш това, Ели.

— Смяташ, че не съм способна да изпитвам гняв? — Може би той не я познаваше толкова добре, колкото си мислеше. Вчера бе обмисляла безброй начини да го нарани.

— Знам, че си способна, но ти също ме обичаш — промълви той тихо. — Под цялата тази болка ти все още ме обичаш. Ти не си способна да нараниш някого, когото обичаш.

— Не те обичам. — Щеше да направи всичко, което бе нужно, за да превърне в реалност тези думи. — Ти уби любовта, която изпитвах към теб, когато ме предаде.

— Не мисля така — отвърна той с прекалено спокоен тон. — Вярвам, че любовта все още е в сърцето ти и ще остане завинаги там. Аз трябва само да изчакам, да бъда търпелив и ти ще достигнеш до правилните изводи. Знаеш, че и двамата се чувстваме добре заедно.

Тя наистина искаше здравата да го разтърси. Спокойствието му я вбесяваше и не вярваше на нито една дума, която този мъж изричаше. Къде се целеше сега?

— Знам само, че съм била глупачката, която спи с врага.

— Ти не си мой враг. — Очите му не се отделяха от нея. — Ти си жената, която обичам. Смятам да оправя всичко и да заслужа прошката ти.

Да, той наистина й лазеше по нервите.

— Като ми купуваш разни неща? Мислиш ли, че ме интересуват дизайнерските етикети? Наистина ли смяташ, че може да бъда купена толкова евтино?

— Не, всички тези дрехи са за пред обществото. Щом се налага да говориш с медиите, трябва да изглеждаш подходящо облечена. Знам, че не те е грижа, че мога да ти купя всичко, което си пожелаеш. Ти не цениш хората по тяхното богатство. Това е едно от нещата, които обичам у теб.

— Тогава по какъв вълшебен начин ще оправиш нещата помежду ни?

— Не е вълшебен. — Райли се изправи и пристъпи към нея. — Ще си скъсам задника от работа, за да осигуря безопасността ти, и ще бъда мъжът, който ще стои зад теб и след като всичко това приключи. Ще направя каквото е по силите ми, за да осъществя мечтите ти, защото най-после осъзнах за какво съм роден, какъв искам да бъда, когато порасна. Глупаво е, но напоследък мисля много за това.

— Не го казвай. — Беше по-лесно, когато мислеше, че той ще се бори с нея. — Не смей да го кажеш.

— Добре, но и двамата знаем какво имам предвид. — Той се намръщи. — Не искаш да го изрека, защото е прекалено сантиментално и изтъркано?

— Защото е поредната лъжа.

Райли се приближи, застана прекалено близо до нея, за да се чувства удобно, но тя нямаше да му достави удоволствието да отстъпи.

— Не е, но единственото, което може да подобри отношенията ни, са времето и грижите. Няма да си тръгна и няма да се откажа от нас. Обичам те, Ели. Ще го повтарям, докато разбереш, че е вярно. Всичко между нас започна като работа, като път, по който съм поел от нощта, когато родителите ми умряха. Но този път ме изведе при теб и макар да съжалявам, че мама и татко не са с мен, аз съм щастлив, че те открих.

Кучи син. Нямаше да се хване на сладките му измамни приказки. Може би го казваше от чувство на вина или от някакво криворазбрано привличане, но тя нямаше отново да падне в капана.

— Няма да се получи.

Той протегна ръка, почти я докосна. Сетне с очевидна неохота я отдръпна.

— Ще се получи. А сега, нека да закусим. Чака ни важен ден. Кейс и Мия отново ще прегледат подробно повдигнатото срещу теб обвинение в присвояване на средства, а след това по обяд трябва да бъдем в Съдебната палата.

Райли отстъпи назад и се отправи към вратата.

— Гарисън не ми е казал, че трябва да бъда в съда. — Следващото й явяване в съдебната зала трябваше да бъде след месеци. Поне така бе казал съдията при изслушването за определяне на гаранцията. При мисълта, че трябва отново да се върне там, стомахът й се сви на топка.

— Не в съда. В Съдебната палата. Направих приготовления. Тази синя рокля е идеална. Ще изглеждаш прекрасна булка. Днес следобед се женим, бебче.

И той излезе, оставяйки я да зяпа с отворена уста след него.

 

 

Райли влезе в кухнята, защото се нуждаеше от свидетели. Ели може би нямаше да му вдигне скандал пред свидетели.

Спокоен. Той трябваше да остане спокоен и овладян, защото почти бъдещата му съпруга можеше да изгуби търпение и да избухне. Ако смяташе, че това ще помогне, Райли щеше да падне на колене и да се моли, но навярно само още повече щеше да вбеси Ели и да се превърне в по-удобна мишена за гнева й. Челюстта още го болеше от вчера. За късмет, нямаше синина, тъй като щеше да бъде доста трудно да обясни пред медиите наличието й в сватбения си ден.

— Хей, искаш ли омлет? — попита Мия. — Купих достатъчно яйца, за да нахраня цяла армия. Има и гевречета.

— Аз изядох последното. — Кейс седеше край кръглата маса за хранене тип „пачи крак“ редом с Бран и Дрю, който ровеше закуската си, състояща се от омлет и купа с плодове.

Бран, както винаги, се хранеше бързо — навик от годините, когато храната все не достигаше.

— Къде слага всичко това? — удиви се Бран, сочейки зет им. — Ако ядях колкото него, сигурно щях да тежа над двеста килограма.

— Това е заради работата му. Той постоянно търчи — обясни Мия.

— Избягването на куршуми изгаря доста калории, както би казал брат ми. Що се отнася до теб, не е зле да започнеш да тренираш в гимнастическата зала с мен. Трябва да добавим малко мускули на това тяло. — Кейс потупа Бран по гърба.

— С удоволствие. — Лицето на Бран внезапно грейна в усмивка. — Здравей, Ели. Днес наистина изглеждаш много хубава.

Ели спря. Виждаше се, че вродената й доброта жадува да отвърне любезно. Върху устните й започна да разцъфва усмивка, ала Райли видя как тя побърза да я потуши.

— Няма значение как изглеждам. Ти сигурно си другият брат. Много ми е приятно да се запознаем, но аз няма да се омъжа за Райли.

Бран й се ухили, сякаш разиграващата се драма го забавляваше.

— Аз съм Бран. Аз съм най-малкият и най-красивият от братята. Наистина, омъжваш се за погрешния Лолес.

Райли сериозно се замисли дали да не цапардоса малкия си брат.

Ели се изчерви.

— Няма да се омъжа за никой Лолес.

— О, Боже, това синьо наистина ти стои страхотно! — Мия напълно подмина изявлението на Ели. — Знаех си, че ще ти отива. Абсолютно трябва да обуеш белите „Прада“. Освен ако не смяташ, че ще са прекалено в тон с колана. Може и да е така.

— Нищо не разбирам — нацупи се Кейс. — Аз пък си мислех, че е хубаво нещата да са в тон. Винаги ми казваш, че изборът ми на тениски не подхожда на дънките ми.

Мия поклати тъжно глава.

— Сладурче, твоите избелели тениски а ла Люк Брайън не подхождат на нищо. Изобщо на нищо. Това е много тъжно.

— Няма да се омъжа. — Ели пристъпи към Райли. — Мислиш ли, че Гарисън вече не ми го предложи? Отговорът ми беше „не“.

— Ели, така ще е най-добре — подхвана Райли спокойно. — Ще имаш закрилата на семейството, а бракът е отличен начин да пресечем всички слухове, че си развратница, която спи с когото й падне.

— Аз мислех, че съм доказала, че не съм такава, като почти с никого не съм спала.

Той я бе поставил в ужасно положение.

— Не желая никой да говори по този начин за теб.

— Тогава не би трябвало да наемаш журналист, който да ме разкъса на части — озъби му се тя.

— Вината за това беше моя — заяви Дрю и се изправи. — Райли знаеше само, че журналистът ще напише похвална статия за теб, а след това ще добави информацията, че изпитанията на охладителната система са се провалили.

Ели се обърна, явно открила нова мишена.

— Имаш ли представа колко незаконно е това?

— Смяташ ли да го издадеш? — парира Дрю.

— Бих могла. — Ели изправи рамене. — Обсъдих с Райли възможността да сключим сделка. В замяна на мълчанието ми за фалшифицираните изпитания, аз бих искала да платите хонорара на адвоката ми.

Дрю се замисли за миг.

— Говорим за цялата кариера на Райли. Сигурна ли си, че няма да поискаш повече, защото адвокатството е всичко, което Райли умее. Ако станеш причина да му отнемат адвокатските права, ще му се наложи да чисти тоалетните, за да се изхранва.

— Много благодаря — промърмори Райли. Понякога чувството за хумор на брат му се проявяваше в най-странни моменти.

Ели дори не се усмихна.

— Не ме интересува какво ще прави той, след като всичко това приключи. Ако платите адвокатските ми разноски, аз съм съгласна да не съдя никого от вас.

— Или можеш да се омъжиш за човек от семейството и няма да може да бъдеш принудена да свидетелстваш против съпруга си — възрази Дрю.

— Въпросните престъпления са извършени преди брака — изтъкна Райли. — Няма да се получи. Както виждаш, внимавал съм на лекциите. Бракът е единствено заради безопасността на Ели.

— Аз ще се чувствам далеч по-уверен, ако госпожица Стратън смени фамилията си. Смятам, че тогава спокойно мога да платя всички съдебни разноски и да използвам цялото влияние, което имам, за да не влезе тя в затвора. — Дрю взе чашата с кафе. — Обаче ще трябва да се съгласи да живее тук. Трябва да спазваме благоприличие.

— Благоприличие? — Ели сякаш се задави с думата.

Мия се обърна с шпатула в ръка.

— Ще бъде само за малко, Ели. И Райли не очаква да имате физическа връзка.

О, той щеше да се опита. Най-лесният начин да си я върне беше да я вкара в леглото. Тя копнееше за любов и привързаност и той щеше да направи и невъзможното, за да й даде в изобилие и от двете. Освен това Ели жадуваше за семейство. Тя беше жена, която имаше нужда да е необходима, а братята му можеха да й дадат и това.

Ели нямаше да може дълго да се противи. Мия и Кейс скоро щяха да се върнат в Тексас и Ели щеше да се окаже единствената жена сред групичка непохватни мъже, жадуващи за частица женско внимание. По дяволите, Бран смяташе, че икономката им е светица, творяща чудеса, само защото си вършеше работата. Бран приличаше на прекалено пораснал лабрадор ретривър. След като Ели го опознаеше, нямаше начин да не го обикне. Тя бавно щеше да стане важна и незаменима за всички тях и тогава нямаше да може да си тръгне.

— Няма да се омъжа за мъжа, който ме предаде — процеди тя, стиснала ръце в юмруци. — Ако това означава, че трябва да се задоволя със служебен защитник, така да бъде.

Райли пристъпи пред нея, за да й попречи да си тръгне.

— Ели, адвокатът е на твое разположение, независимо какво ще решиш, но моля те, помисли за предложението ми. Ако се омъжиш за мен, медиите ще престанат да се занимават с теб. Хората ще започнат да говорят за брака ни, а не за любовната ни афера. Женените хора са скучни.

Кафявите й очи срещнаха неговите.

— А какво ще спечелиш ти от този брак?

— Време, за да те убедя, че двамата си принадлежим.

Тя поклати глава.

— Не.

— Ели, аз разбирам колко си гневна на Райли, на всички нас — заговори Дрю тихо. — Ти бе въвлечена във война, която никога не си желала, но това се случи и ти няма да можеш да се измъкнеш от огневата линия, освен ако не се признаеш за виновна и не се откажеш от компанията.

— Никога няма да направя това — отсече тя.

— Разбира се, че няма. — Райли сложи ръце на раменете й и изпита огромна благодарност, когато тя не го отблъсна. — Омъжи се за мен. Бракът ще е само на хартия, освен ако ти не пожелаеш да бъде другояче. Ще демонстрираме любов пред камерите, а после ти ще се прибереш в своята стая, а аз в моята. Когато всичко това приключи, ние ще се разведем, ако това е твоето желание, но Касталано ще разбере, че ти имаш цялата подкрепа на това семейство, което е зад гърба ти и ще те защитава докрай. Всички, които той възнамерява да използва срещу теб, също ще го разберат.

— Ти си сменил името си. Не мисля, че той знае кой си всъщност — парира тя.

— Знае. Постара се да го разбера — отвърна Райли. — Докато ме изпровождаше до изхода на сградата, ми подхвърли, че имам очите на майка ми.

Същата майка, която Касталано бе убил.

Ели ахна и в очите й се появиха състрадание и нежност, за които той бе започнал отчаяно да копнее.

— Ели, ако се съгласиш да се омъжиш за Райли, аз, като нов член на борда на „Страткаст“, ще ти окажа цялата си подкрепа — обясни Дрю. — А когато тази битка приключи, ще ти прехвърля своите акции и така ще затвърдя позицията ти. Никой повече няма да може да ти отнеме компанията. Всичко, което се иска от теб, е да отидеш в Съдебната палата и да подпишеш няколко документа.

— И да стана съпруга на Райли. — Погледът й направо проби дупка в челото му.

— По документи, да. — Но той възнамеряваше да бъде много повече.

— Защо правиш всичко това? — Въпросът прозвуча като изтерзан шепот.

— Защото те обичам и ако ти позволя сега да си отидеш, ти никога няма да дадеш шанс на двама ни. В момента си ми бясна и имаш пълното право да бъдеш, но няма винаги да си ми толкова сърдита. Когато този ден настане, аз ще съм до теб, ще се унижавам, ще пълзя в краката ти, ще те умолявам на колене да ме приемеш обратно в живота си. Не искам стария си живот. Искам нашия. Искам това, което имахме.

— То беше лъжа.

— Не, не беше. — Май трябваше да свикне да повтаря тези думи. Щеше да ги казва, докато тя повярва. — Бебче, аз те помолих да се омъжиш за мен, преди Касталано да издърпа килимчето изпод краката ни и адът да се стовари отгоре ни. Бях искрен тогава. Не се опитвах да те измамя. Мислех, че ако мога да те убедя да се омъжиш за мен, ако сложа пръстен на пръста ти, когато узнаеш истината, сигурно ще си помислиш, преди да ме изриташ от живота си. Бях готов да напусна „4Л“ и семейството си, защото исках да бъда с теб.

Очите й се замъглиха от сълзи, тя поклати глава и се отдръпна от него.

— Не желая да те слушам. След това, което си направил, не мога. Стореното от теб е престъпление, Райли. От всички вас. Някога замисляли ли сте се, че заради вашите действия всички онези служители може да загубят всичко?

— Нямаше да позволя да се стигне до това — заяви Дрю. — Нямаше да лиша някой възрастен човек от пенсията му.

— Не, но не си се поколебал да извършиш престъпление, за да постигнеш целта си — не му остана длъжна Ели. Спорът отново разпали гнева й.

Размяната на остри реплики не беше начин да спечели Ели.

— Ние не искахме да извършим престъпление, но се нуждаехме от време, за да докажем, че Касталано е виновен в нещо.

— И така сте решили, че целта оправдава средствата. Това не е честно към останалите хора, които може да пострадат — възрази тя.

— Няма такова нещо като честно. Ние не трябваше да позволим на онзи мъж да си тръгне с милиони в джоба. Касталано можеше да изчезне и щастливо да си изживее живота. — Гласът на Бран приличаше на ниско ръмжене. Понякога щастливият ретривър си спомняше колко дълго бе скитал бездомен. Обикновено Бран се държеше толкова сговорчиво и добродушно, че Райли често забравяше колко безмилостен може да бъде брат му. — Това също нямаше да е честно. Не беше честно, че ние израснахме в приемни семейства, нито че мама и татко са умрели в ужасни мъки.

Челюстта на Бран бе стегната, тялото му леко трепереше.

Ели тутакси омекна. Тя приближи до Бран и коленичи до него.

— Толкова съжалявам за това. Безкрайно много съжалявам за това, което моят баща е причинил на вашия. Иска ми се никога да не се бе случвало.

Бран въздъхна, отпусна ръка върху нейната и гневът му тутакси се изпари. Той никога не можеше дълго да се ядосва на жена.

— Аз знам, че ти нямаш нищо общо с това. Знам го. По никакъв начин не те обвинявам, но не мога да спя спокойно, като знам, че той притежава всичко, което би трябвало да е на баща ми. Той ще се пенсионира и ще има спокойни старини. Ще има внуци. Има целия този живот, защото е откраднал програмата на баща ми.

— Никой от нас не спи много добре — призна Дрю.

Ели седна до Бран и сложи другата си ръка на гърба му.

— Съжалявам, че нещата толкова се напекоха. Иска ми се да оправя всичко. Боя се, че Касталано ще напусне компанията, отнасяйки със себе си всичко, което иска, и ще прегази всички. По някое време през годините баща ми е започнал да мисли за компанията като за свое наследство. Той беше отвратителен човек, но искаше името му да остане живо. Затова остави най-голямата част от акциите си на мен. Смяташе, че бих могла да направя нещо значимо за „Страткаст“. Не мисля, че Касталано се интересува от нещо друго, освен от банковата си сметка.

— Ти можеш да помогнеш. — Бран пое дълбоко дъх. — Можеш да помогнеш на нас и на себе си, и на всички онези служители. Можеш да си върнеш компанията.

Понякога брат му беше истински гений, защото Райли улови точно мига, когато Ели осъзна, че е победена.

Тя застина за миг.

— Искам да подпишеш документ, че ще се откажеш от акциите или ще ми позволиш да ги изкупя след развода.

Те никога нямаше да се разведат, ако планът му успееше.

— Ти ще получиш акции от „4Л“ в мига, в който се оженим.

— Брачният договор, който съставих, съдържа клауза, според която, ако се разведете, двамата се лишавате от придобитите акции. Ти ще получиш акциите на „Страткаст“. Акциите на „4Л“ се връщат при нас. — Дрю отиде да напълни отново чашата си с кафе. — Освен това обещавам да гласувам за теб на заседанията на борда. Ще имаш нужда от съюзник.

— Възнамерявам да оспорвам уволнението си, за да мога да запазя акциите си, даващи ми правото на глас — обясни й Райли. — Вече подадох молба в съда за незаконно уволнение. Мога да протакам делото. Можем да го спипаме, Ели.

— И след това ще се разведем — рече тя, но гласът й прозвуча по-несигурно, отколкото досега.

— Щом това искаш. — Райли запази тона си спокоен, тъй като не желаеше тя да долови задоволството, което го изпълваше. Нуждаеше се единствено от време. Гневът й нямаше да продължи вечно. Ако живееше тук, беше неизбежно да се привърже към тях. Никак не беше трудно да обикне Бран и Мия. Дрю беше пълна загадка, но доброто сърце на Ели щеше да поиска да му помогне.

Дали той искаше тя да остане с него, защото Ели толкова силно копнееше да има семейство? Нима имаше значение, стига тя да остане?

— Добре тогава. — Ели погледна към Мия. — А сега може ли да получа нещо за ядене?

— Разбира се — усмихна се Мия. — Омлет? Разполагам с всички необходими съставки. Кълна се, че Кейс щеше да яде омлета си с желирани бонбони, ако го оставя.

— Хей, желираните бонбони вървят с всичко — настоя съпругът й.

И ето я най-сетне усмивката, която правеше живота му по-светъл. Ели поклати глава.

— Ще се откажа от желираните бонбони, но нека е с повече зеленчуци, моля.

— Виждаш ли, ето някой, който не се храни като седемгодишен — изсумтя Мия, докато се залавяше с омлета.

— Благодаря ти — пророни Ели, докато се настаняваше до Бран.

Когато Райли седна срещу нея, семейната маса най-после изглеждаше както трябва.