Лекси Блейк
Без милост (10)

9.

Ели оправи полата си, докато я извеждаха от килията за временно задържане. Преди няколко часа бе регистрирана и отведена в килия с други пет жени. Седя там, втренчила поглед в ръцете си, пръстите й бяха изцапани с мастило, защото книжната кърпичка, която й бяха дали, не бе успяла да го изтрие докрай, след като й снеха отпечатъците. Вече имаше досие в полицията и то щеше да я следва до сетния й час. В архивите щеше да се пази нейна снимка, на която тя стиска в ръка полицейска табела с името и арестантския си номер.

Навярно утре щеше да бъде по челните страници на всички вестници, след като копелето бе извикало репортерите, които я дебнеха пред сградата, докато я извеждаха.

По-добре да докладвам за теб, скъпа моя. По-добре цените на акциите да се сринат…

— Адвокатът ти е тук, Стратън — изръмжа намусеният пазач.

За пръв път от часове почувства нещо. Гняв. Разпростря се във вените й като огън, сгрявайки замръзналата й кръв. Адвокатът й? Наистина ли бе дошъл тук? Нима я мислеше за толкова глупава, че да го остави да я представлява?

Или беше дошъл да й обясни? Тя не се нуждаеше от обясненията му. Вече бе разбрала. Забавното беше, че той й го бе казал още първия ден, когато се бяха срещнали. На този свят нямаше лоялност, която да не може да бъде купена. Райли е бил човек на Касталано още от самото начало. Бил е изпратен да я съблазни, да я направи на глупачка. Да предостави на шефа си средствата, с които по-лесно да измъкне компанията от нея, защото беше слаба.

Така я наричаше баща й. Слаба. Жалка. Ако можеше да постави някой друг на нейно място, щеше да го направи. Тя беше пълна некадърница.

Може би през всичките тези години е бил прав.

— Кажете му да си върви.

Пазачът изви вежда.

— Толкова ли си глупава? Ако откажеш да говориш с този тип, ще трябва сама да се изправиш пред съдията. Наистина ли искаш да го отпратиш? Защото, както аз я виждам тази работа, принцесо, ще ти е нужна цялата помощ на света.

Ели се втренчи във вратата, през която трябваше да мине.

— Не съм молила да доведат адвоката ми. Точно моят адвокат е причината да съм тук.

Пазачът се намръщи.

— Сериозно? Защото Хенри Гарисън е известен с умението си да измъква богаташите от затвора. А не да ги вкарва вътре.

Хенри Гарисън?

— Не е ли Райли Ланг?

— Принцесо, не го познавам. Знам само, че най-скъпият адвокат по наказателни дела в Манхатън е седнал вътре в онази стая и те очаква. Толкова много ли ти харесват сандвичите с мазен салам?

Ели не се нуждаеше от повече убеждаване. Сигурно бе дело на Лили. О, приятелката й щеше да получи повишение, когато се измъкне от този ад.

Защото тя щеше да се измъкне.

Докато седеше в килията, младата жена бе осъзнала, че има две възможности. Можеше да се предаде и да позволи на онзи мъж да й отнеме всичко. Можеше да се държи като слабоволното момиче, за което баща й винаги я бе смятал. Мека и прекалено състрадателна за свое собствено добро. Можеше да даде на Стивън всичко, което искаше, и да го умолява да се споразумеят.

Или да се бори с всички сили, без да съжалява и без да се страхува от последствията. Можеше да изпепели до основи всичко, което бе изградил.

Представи си как драсва клечката.

Колкото до Райли, той наистина вече не означаваше нищо за нея. Беше грешка, която Ели не възнамеряваше да повтаря.

Стегна се и влезе в стаята.

Хенри Гарисън бе удивително красив мъж, облечен в костюм от три части. Смолисточерната му коса бе пригладена назад, а зад стъклата на марковите очила я пронизваха яркосини очи. Малко приличаше на Кларк Кент.

Може би наистина се нуждаеше от Супермен.

— Госпожице Стратън, името ми е Хенри Гарисън. Бях нает, за да ви защитавам срещу повдигнатите срещу вас обвинения. — Той й подаде ръка.

Тя сведе поглед към своята.

— Не мисля, че бихте желали да се ръкувате с мен.

Той протегна ръка и разтърси нейната.

— Аз съм изненадващо издръжлив.

Беше роден да блести на телевизионния екран и бе известен като акула, която можеше да оправдае убиец, заловен с пистолет с димящо дуло в ръка, с труп в краката.

Лили се бе справила добре, но Ели не беше сигурна, че може да си позволи услугите му. Щеше да се наложи да продаде апартамента в Бруклин. Щеше да се наложи да продаде всичко.

Младата жена седна пред него.

— Знам, че го чувате постоянно, но аз не съм извършила това, в което ме обвиняват.

Адвокатът сви рамене.

— Не ме интересува. Работата ми е да ви представлявам по възможно най-добрия начин. Няма значение дали сте го извършили, или не, но никога не ми казвайте, че сте. Най-добре е да пледираме невинен и вие да продължите да твърдите, че сте невинна.

Ето в какъв свят се бе озовала. Или може би винаги бе живяла в него. Нямаше значение дали е невинна, имаше значение единствено играта, която трябваше да бъде спечелена на всяка цена.

— Кога ще бъда призована в съда? — Докато седеше в килията, Ели бе взела решение. В крайна сметка тя беше сама. Нуждаеше се от съюзници. Колкото и да обичаше Лили и да разчиташе на нея, щяха да й трябват много по-мощни оръжия в тази война, която Касталано бе започнал.

Имаше само един човек, при когото можеше да отиде, а той можеше да я погледне и да я прати по дяволите.

Дали той знаеше истината? Може би и той, също като нея, е бил жертва на Райли Ланг?

Не. Врагът беше Стивън Касталано. Трябваше да престане да мисли за Райли. Той не беше нищо друго, освен оръжие, което бе използвано срещу нея. Той беше без значение.

Той й липсваше. Липсваха й ръцете му, които я галеха, начинът, по който я поглеждаше, и тя тутакси се изпълваше с увереност, че всичко ще е наред. Усмивката му, преди да я целуне, сякаш беше безкрайно щастлив да е близо до нея. Радост му, извор и на нейната.

Той беше много добър в работата си.

Адвокатът й погледна към телефона си.

— Използвах някои връзки и през следващите два часа молбата за освобождаване под гаранция ще бъде разгледана от съдията. Полицията, изглежда, няма търпение да се отърве от вас. Според тях медиите не ви отделят достатъчно внимание.

— Всички искат да видят провала ми. — Позорът й беше пълен. Сякаш виждаше крещящите заглавия: Жена, изпълнителен директор, не може да си държи гащичките обути или ръцете по-далеч от гърнето с пари.

— За съжаление, това е едва началото. Сама разбирате, че обвиненията са много сериозни. След като местният съдия ви освободи, няма да се приберете у дома. Ще бъдете задържана от ФБР и на сутринта ще се явите пред федерален съдия. Това е най-доброто, което мога да направя. Имате късмет, защото в повечето случаи процедурата трае най-малко седемдесет и два часа.

Трябваше да прекара нощта тук.

— Нямам дори чанта.

— Ще ви бъде дадено всичко, което пожелаете, аз имам телефонния номер на Лили Гало. Тя ми каза, че ще донесе чантата ви. Моята асистентка ще ви предаде някои неща след изслушването.

— Каква гаранция може да очакваме? — Сигурно не би искала да знае.

— Не съм сигурен. Сравнително висока. Медиите следят отблизо случая и съдията не би искал да изглежда благосклонен към подобно престъпление, особено щом става дума за някой, принадлежащ към най-богатата прослойка в страната.

Ели изсумтя.

— Да, аз съм много богата. Всичко, което притежавам, е вложено в онези акции и ликвидните активи, които смятах да използвам, за да изкупя дела на партньора ми.

— Лошата новина е, че банковите ви сметки са замразени и ще останат такива до края на процеса.

— Не разбирам.

Гарисън прикова поглед в нея.

— Вие сте обвинена в присвояването на десет милиона долара от капитала на компанията. Всичко, което притежавате, ще бъде под запор, докато не ви освободят или признаят за виновна. Няма да ви позволят да харчите от средствата, които може да принадлежат на компанията.

— И как ще живея?

— Сигурен съм, че това ще се уреди. Трябва да ви задам няколко въпроса, но ще имаме време, след като ви пуснат под гаранция.

— Не мога да платя гаранцията, ако нямам пари.

— Както вече ви казах, това ще се уреди.

Значи, той бе намерил агенция, която да поеме гаранцията. Бог й бе свидетел, че се нуждаеше от такава.

Ели не разполагаше с налични средства. Навярно много скоро щеше да се окаже без дом, след като нямаше да й позволят да продаде апартамента, а не можеше да плати вноските по ипотеката, защото нямаше пари. Нямаше работа и никаква надежда да си намери в близко бъдеще.

Процесът можеше да продължи с години.

Какво щеше да прави?

— Госпожице Стратън?

Нямаше родители. Нито гадже. За кратко имаше чувството, че наистина има всичко. Имаше него. Райли. Тя се виждаше през очите му и се чувстваше красива.

— Госпожице Стратън?

От всички неща, които й бе сторил Стивън, Райли беше най-жестокото. Всъщност би могъл да постигне целта си и без него. Със сигурност можеше да успее и без да наеме някой да я съблазни.

— Ели?

Тя разтърси глава.

— Да?

— Плачете. Нуждаете ли се от време? — Той й подаваше пакетче с книжни носни кърпички. Навярно ги държеше в куфарчето за прекалено емоционалните си клиенти.

Тя взе пакетчето, извади една кърпичка и попи очите си. Сълзите нямаше да й помогнат.

— Не. Какво искате от мен? Освен парите, които очевидно нямам.

Той се спря за миг.

— Хонорарът ми е платен.

Думите му я разтърсиха.

— От кого? Мислех, че моята асистентка ви е наела.

— Имам договор с Райли Ланг. Имам пълна свобода на действие, що се отнася до защитата ви, и ми се заплати допълнително, за да зарежа всичките си останали клиенти и както каза той, да довлека възможно най-бързо скъпарския си задник тук.

Ели поклати глава.

— Но защо той ще прави това?

Гарисън сви рамене, жестът бе някак си странно елегантен.

— Останах с впечатлението, че вие двамата имате сериозна връзка. Според статиите, които прочетох, докато пътувах насам, връзката ви с господин Ланг е част от проблемите, които имате, макар че, доколкото разбрах, в „Страткаст“ няма правило, забраняващо по-близките отношения между колегите.

— Ние нямаме връзка. Той работи срещу мен.

— Тогава защо ме е наел?

Тя си припомни очите на Райли в онези последни минути, колко паникьосан изглеждаше. Тогава реши, че е изплашен, защото са го заловили, но нима не е знаел, че ще бъде заловен? Нима точно това не е бил планът?

— Той използва доста силни аргументи, за да ме накара да дойда тук, госпожице Стратън — каза адвокатът тихо. — Услугите ми не са евтини и обикновено не поемам дела като това, защото краденето на богаташи от богаташи ме отегчава.

— Но печеленето на купища пари е много вълнуващо, нали?

— По-вълнуващо е да имам точните хора в задното си джобче. — Гарисън се облегна назад и за миг я изгледа изучаващо. — Да не би да съм се озовал насред караница между двама влюбени? Защото това ме отегчава още повече.

Тя взе единственото разумно решение.

— Господин Ланг не означава нищо за мен, но аз съм притисната в ъгъла. Щом той се чувства виновен заради стореното от него, аз ще се възползвам от тази вина, докогато мога. Той пожела ли да се види с мен?

— Той помоли да го държа в течение на събитията. Предполагам, че днес следобед ще бъде в съда, но ми бе недвусмислено заявено, че аз съм вашият адвокат и единствено аз отговарям за вас.

— Да, разбира се. И той може да отреже финансирането в мига, в който реши — промърмори под нос тя, чудейки се какво замисляше Райли сега. Дали това беше поредният хитроумен план? Какво още искаше този мъж от нея?

— Вие не разбирате — заяви Гарисън. — Той ми преведе по сметката един милион долара преди час. Когато процесът започне, ще получа още. Той просто иска да знае как върви делото, но ако вие ми кажете, аз нямам право да говоря с него, защото съм ваш адвокат. Няма да разговарям с него, освен да поискам още пари, когато ще са ми нужни.

Ели поклати глава.

— Защо той прави това?

— Пак повтарям, че това не ме интересува. А сега, ако нямате нищо против, трябва да тръгвам, защото моето време наистина е пари. Трябва да се погрижа за още няколко неща, преди да се явим в съда.

И нейният абсурдно секси, но студен като лед адвокат заговори за изслушването и гаранцията, която Райли заявил, че той ще плати. Тя слушаше, но в едно кътче на съзнанието й не спираше да се върти въпросът: С кого всъщност бе тя?

В кого, по дяволите, се бе влюбила?

 

 

Райли влетя в пентхауса. Той трябваше да бъде в участъка. Трябваше да отиде с Хенри Гарисън, но адвокатът го бе разубедил. Беше му заявил, че няма начин да му разрешат да я види, и го бе уверил, че той може да я измъкне възможно най-бързо оттам.

Но тя щеше да остане там за през нощта. Неговата Ели щеше да прекара нощта в мрачната и студена затворническа килия и само един бог знаеше кой ще бъде там вътре с нея.

Той се бе отбил в „офиса“ на „4Л“, но го осведомиха, че всички са се събрали тук, в пентхауса.

— Дрю! — Райли захвърли куфарчето.

Мия изтича от кухнята.

— Райли, прибрал си се по-рано! Момчетата заговорничат в кухнята. Очевидно акциите на „Страткаст“ са ударили дъното. Всички са много щастливи, което ме кара да се тревожа за съвестта и душите им.

— Чули ли са новините за Ели? Гледате ли телевизия?

— Ти откъде знаеш за случващото се? Нима са го съобщили по телевизията? Или някой от „Маккей-Тагарт“ ти се е обадил? — Очите на Мия се разшириха. — Тя е в беда, Райли. Очевидно Фийби е съобщила на Кейс имената и сметките, в които са били внесени парите, откраднати от „Страткаст“, и двамата с Дрю са проследили обратното им движение. Името на Ели фигурира навсякъде. Някой се опитва да я натопи.

— Някой вече го е направил. — Обичаше сестра си, но трябваше да говори с Дрю. След като го изритаха от „Страткаст“, беше отишъл направо в кантората на Гарисън, където му бе връчил чек за един милион долара, за да се погрижи за Ели.

Още не бе говорил с брат си. Възнамеряваше да го стори очи в очи.

Дрю излезе от кухнята, следван по петите от Кейс и Бран.

Райли се втренчи в по-големия си брат.

— Как можа, по дяволите, да й причиниш това?

Дрю изпъна рамене.

— Казах ти защо пуснахме онази статия. Вече ти го обясних.

— За изпитанията на охладителната система. Не обели нито една шибана дума, че ще я наречеш курва. — Ръцете му се стиснаха в юмруци, нуждата да удари нещо, някого, почти го задушаваше. — Всички в света на бизнеса ще прочетат онази гнусна клевета.

Хач се появи от кухнята и ги изгледа намръщено.

— Не обвинявай Дрю. Аз одобрих статията. Тя постигна точно това, от което се нуждаех.

— Да я унижиш? Да я накараш да изглежда като уличница?

— Не. Не съм го направил, за да я нараня. Направих го, за да привлека шибаното ти внимание. — Очите на Хач се присвиха. — Изглежда, съм успял, след като си тук. Не си с нея. Ти прекарваше всяка свободна секунда с онази жена и тя те размекна. Онази статия те накара поне за две секунди да помислиш с горната глава, а не с долната. Поне на това се надявах. Райли, забрави ли защо сме тук?

— На мен също никак не ми се понрави тона на статията — заяви Мия, застанала до него. — Аз трябваше да я напиша, но Дрю и Хач отказаха. Мисля, че цялата история ще се отрази зле върху всички ни.

— Засега всичко върви като по ноти — намеси се Дрю безцеремонно. — Ще се успокоиш ли? Точно това искахме да постигнем. Следя индекса „Дау Джонс“, акциите падат със скоростта на ракета. В края на деня акциите на Касталано ще поевтинеят и Ели ще може да ги изкупи. По дяволите, очевидно тя разполага с доста налични.

Райли усети как ченето му увисва от намека на брат му.

— Какви ги говориш?

Очите на Дрю станаха студени.

— Казвам само, че твоето момиче е затънало до ушите в мръсотия. Отмъкнала е почти десет милиона от компанията. Казах ти да внимаваш с нея.

Кейс поклати глава.

— А пък аз ти казах, че това е някакъв план на Касталано. Проучих я основно. Знам, че смяташ, че коефициентът ти на интелигентност е много по-висок от моя, и навярно е така, но аз съм работил по много повече случаи, отколкото ти. Няма начин тя да е извършила това. Мия също не смята така.

— Нужно е само да погледнеш финансовите й отчети — намеси се Бран. — Ако има десет милиона, къде са?

— А какво стана с убеждението ти, че Касталано стои зад всичко? — Райли не можеше да повярва на ушите си. Дрю смяташе, че Ели е откраднала от собствената си компания? От своите служители?

Дрю сви рамене. Не личеше да се разкайва за думите си.

— Мисля, че двамата са комбина. След мръсотията, която журналистът изкопа за аферата със сина на Касталано, мисля, че тя навярно помага на онова семейство да се измъкне невредимо. Не сме платили на журналиста да напише измислици. Платихме му да изрови мръсотията. Тя е дълбоко затънала с онова семейство.

— Тогава защо, мамка му, беше арестувана преди три часа?

Всички в стаята застинаха.

Кейс въздъхна.

— Ще проведа няколко разговора, за да разбера къде са я отвели.

Райли поклати глава.

— Не си прави труда. Хенри Гарисън вече ме осведоми, че не може да излезе тази вечер, защото бързат да я преместят в шибан федерален затвор. Обвинена е в източване на пари, измама и манипулиране на акциите на компанията.

Очите на Дрю щяха да изхвръкнат от орбитите. За пръв път, откакто го познаваше, Райли виждаше брат си изумен.

— Манипулиране на акциите?

Това беше най-безмилостното от всичко. Касталано не бе нанесъл най-жестокия удар. Източването на пари можеше да се размине с изземване на пълномощията и навярно условна присъда. Манипулирането на акциите можеше да й струва дългогодишна присъда.

— Те разполагат със запис, на който се вижда как повреждам изпитателните устройства, и съм сигурен, че могат да установят, че именно аз съм дал онези доклади на пресата. Те вярват, че аз работя по нейни заповеди, а всички знаем на какви мръсотии е способен Касталано. Той навярно вече разполага с фалшиви имейли от нея до мен. Обвиняват я, че умишлено е сринала акциите на компанията, за да изкупи на ниска цена дела на Касталано. Докато вие тук празнувате, тя е в затвора за нещо, което ние сме направили.

— Горката Ели — ахна Мия.

Бран затвори очи за миг, преди да поклати глава.

— Ще се постарая да науча какво съобщават на медиите.

Райли не се нуждаеше от помощта му за това.

— Мога да ти кажа какво съобщават. Твърдят, че курвата от „Страткаст“ е крадла. Тя никога повече няма да може да работи. Освен това вие грешите. И пет пари не давам за слуховете. Ели не би докоснала Кайл Касталано дори с триметров прът. Ели не е спала с мъж след развода си. Не е била с никого, освен с мен.

Хач посочи към Райли.

— Казах ти, че яко е хлътнал по нея.

Дрю вдигна ръка.

— Престани. Това сега няма значение. Има значение единствено реакцията на Касталано. Предполагам, че той е този, който е дръпнал спусъка.

— С блеснали от тържество очи, братко — додаде Райли. — През цялото време точно това е бил неговият план. Той ще направи така, че да изглежда, че Ели е присвоила парите, които той е откраднал. Обмислял го е от години. Първоначалният му план е бил да изкупи дела си с нейните собствени пари.

Дрю кимна, започнал да схваща.

— Той ще я принуди да му върне парите и с тях ще плати дела й. Очевидно смята да използва клаузата за престъпление в договора за партньорство, за да я застави да продаде дела си.

Райли кимна.

— Сега той разполага с парите, защото ние обезценихме акциите. Касталано ще обере плодовете от нашия план, а Ели може да влезе за дълго време в затвора. Авоарите й вече са замразени. Когато отидох в апартамента й, федералните вече бяха там, тършувайки безогледно из всички кътчета на живота й. Гъмжеше от журналисти. Тя няма да може да се прибере у дома. Сега разбираш ли какво й сторихме?

— Много неприятно, но в момента трябва да се съсредоточим върху Касталано — отвърна Дрю. — Това е неуспех. Съгласен съм, но играта още не е свършила.

Какво, по дяволите, се опитваше да каже брат му?

— Това не е игра. Става дума за живота на Ели.

Дрю махна пренебрежително.

— Сега тя е без значение. Тя ще бъде прекалено заета да се опитва да отхвърли обвиненията, повдигнати срещу нея, за да ни преследва, макар че не вярвам да е много доволна от теб. Ако е толкова добра, както твърдиш, едва ли ще търси отмъщение. Ти каза, че си е намерила добър адвокат. Това е най-доброто, което може да направи.

— И как ще плати на Гарисън? — попита Хач. — Той взема по хиляда долара на час, а сметките й ще бъдат замразени още дълго време.

Бран вдигна глава от екрана на компютъра си.

— А ти как мислиш? Той плаща за това. Постъпва правилно. Аз също ще помогна.

Дрю застана пред него.

— Райли, искам да се съсредоточиш върху разобличаването на Касталано. Ели Стратън само отклонява вниманието ти. Ако това, което твърдиш за Касталано, е вярно, тогава той отдавна е планирал тази измама. Използвал е в свой интерес всичко, което ние направихме. Трябва да оправим тази каша.

Райли осъзнаваше, че ще събуди гнева на всички. Дрю щеше да бъде толкова разочарован от него, но той трябваше да вземе решение и избра това, което баща му би искал. Дълбоко в душата си бе сигурен, че постъпва правилно.

— Ще се погрижа за Ели. Аз съм извън играта, освен ако не е в неин интерес да остана.

Дрю беше с пет сантиметра по-висок от Райли и сега се изпъна, за да се извиси над него.

— Ти избираш една жена пред семейството си? Тя е дъщеря на Филип Стратън. Избираш дъщерята на мъжа, който е убил родителите ни, пред семейството си?

Райли вече не можеше да мисли за нея по този начин. Тя не беше нечия дъщеря. Не беше нещо, което можеше да бъде използвано. Тя беше Ели. Беше жената, чиято усмивка озаряваше стаята, която се грижеше за хората около нея, която го бе направила по-добър човек.

— Надявам се, че няма да се налага да избирам между нея и семейството си. Надявам се, че моето семейство ме обича повече от жаждата да накаже някого, но, да. Избирам Ели, защото я обичам. Избирам нея, защото сега тя е моето семейство.

— По дяволите, наистина трябва да увелича залога. Принцесо, заменям стоте долара, които ми дължиш за сексуални услуги — рече Кейс и смигна на Мия.

Мия прегърна Райли и здраво го притисна към гърдите си.

— Щастлива съм за теб. Наистина харесвам твоята Ели. Радвам се, че някой от това семейство е осъзнал, че отмъщението не заслужава да продадем душите си. — Пусна брат си и погледна към съпруга си. — А моите сексуални услуги са много скъпи, затова няма да получиш за своите сто долара това, на което се надяваш.

Кейс само се усмихна.

— Там, откъдето взех тези сто, има още доста.

— Вие, двамата, си играйте на влюбени гълъбчета някъде другаде. — Дрю бе леко пребледнял. — Райли, нали разбираш, че мога да те лиша от всичко, което притежаваш?

— Вече дадох на Хенри Гарисън един милион. Това би трябвало да стигне за защитата й. — Не му се мислеше какво щеше да прави, ако му бъде отрязан достъпът до парите на „4Л“, но Дрю беше мозъкът на компанията. Райли беше само адвокат. Не беше сигурен, че Касталано няма да поиска да му отнеме адвокатските права. Ако това се случи, двамата с Ели щяха да бъдат бездомни и безработни. — Вероятно някак ще се справя. Хей, измъквал съм се и от по-трудни ситуации. Все ще измисля нещо.

— Ще ти отрежа доходите, Райли — не се отказваше Дрю. — А след това ще се погрижа никога повече да не си намериш работа. Разбираш ли ме?

За пръв път в живота си Райли се изправяше срещу големия си брат. От години Дрю беше неговата скала, човекът, към когото винаги можеше да се обърне за помощ. Когато Дрю му каза да получи адвокатска диплома, той постъпи в Юридическия факултет и се дипломира като първенец на випуска, защото не желаеше да разочарова Дрю. Когато Дрю пожела да вложи всичките си умения в „4Л“, той се захвана усърдно за работа. Когато Дрю му възложи задачата да съблазни дъщерята на врага им, Райли бе направил и това.

Беше задължен на Дрю, но на Ели дължеше много повече.

— Разбирам. Въпреки това избирам Ели. — Обичаше брат си и осъзнаваше, че постъпката му завинаги ще промени отношенията им. И това беше безвъзвратно. Разделяше се с Дрю и нямаше връщане назад.

А Ели може би никога вече нямаше да му проговори. Жертвата му можеше да е за нищо. Можеше да изгуби всичко, но и той й бе отнел всичко.

Дрю кимна.

— Добре. „4Л“ е на твое разположение. Всичко, от което се нуждаеш, е твое.

Райли го зяпна слисано.

— Сериозно ли говориш?

— Трябваше да се убедя, че наистина я обичаш — отвърна Дрю с мрачно изражение. — Щом си готов да се откажеш от всичко, тогава, да, аз ще те подкрепя.

— Ние наистина ли ще помогнем на дъщерята на Филип Стратън? — възкликна Хач удивено.

Дрю въздъхна и прокара ръка през косата си.

— Не, ще помогна на бъдещата си снаха. Няма да изгубя семейството си заради това. Направих всичко по силите си, за да бъдем заедно, и няма да зарежа собствения си брат само защото се е влюбил в погрешното момиче. Предполагам, че смяташ да се ожениш за тази жена.

Без всякакво съмнение. Обзе го огромно облекчение, когато осъзна, че Дрю няма да се бори с него. Не се налагаше да избира.

— Да. Ако успея да я убедя, че не съм пълен негодник. Това ще бъде по-трудно, отколкото си мислиш. В момента тя ме ненавижда.

— Но се нуждае от теб — парира Дрю. — Бъди безмилостен. Не се отказвай. Върни си я и не позволявай на нищо да те спре. Няма да те лъжа. Не ми харесва идеята една Стратън да стане част от семейството ми, но ще се примиря. Но искам и ти да направиш компромис. Помогни ми да докопам Касталано.

— Той нарани Ели. Той се опитва да я унищожи, при това, без изобщо да му пука. Така че, да. Ще ти помогна. Но трябва да знаеш, че за мен Ели е на първо място. — Сега следваше най-лошото. Някак си досега не бе споменал най-важната част, но след като гневът и страхът му се бяха уталожили, трябваше да каже още нещо на брат си. — Касталано ме разкри. Той навярно го е разбрал сравнително рано.

Ченето на Дрю увисна.

— Разкрил те е? Искаш да кажеш, че е разбрал кой си?

— Каза, че имам очите на майка ми. — Никога нямаше да забрави онази самодоволна усмивка, мярнала се на лицето на негодника. Чудеше се дали баща му е видял същата усмивка, преди да умре.

— Мръсно копеле! — изруга Хач. — Ще го убия. Щяхме да си спестим безброй неприятности и главоболия, ако ми беше позволил да наема убиец и да се отърва от всички тях.

— Ще си налея питие. Мисля, че се нуждая от него — процеди Дрю. — Не съм очаквал това.

— Най-умното нещо, което някой е казвал през този шибан ден. — Хач последва Дрю в кухнята.

— Къде е Ели сега? — попита Мия. — Може ли да направим нещо?

— В момента Гарисън е с нея. Ще бъде преместена във федерален затвор и навярно утре ще бъде освободена под гаранция. — И нямаше да иска да го види. Гарисън беше съвсем ясен. Райли не беше поканен в съда.

Тя не желаеше да говори с него. Нуждаеше се от време. Щеше да й даде. Малко. Но двамата трябва да поговорят. Той трябва да й обясни.

Тя се нуждаеше от него. Ели не беше толкова твърдоглава, че да се остави да влезе в затвора, защото го ненавижда.

Може да си я върне. Трябва да си я върне.

И Райли се подготви за това, което щеше да бъде най-дългата нощ в живота му.