Сара Дж. Маас
Острието на асасина (48)

6

На следващата вечер часовникът над камината сякаш беше спрял на девет часът. Само така си го обясняваше, защото просто нямаше начин една минута да се проточва толкова дълго.

Селена се опитваше да чете от два часа — неуспешно. Дори безкрайно греховната любовна история не успяваше да задържи вниманието й. Нито пък реденето на пасианси, разглеждането на Южния континент в стария й атлас и яденето на бонбоните, които беше скрила от Сам в кухнята. Всъщност трябваше да приготвя багажа си. Когато се оплака на Сам, че щяло да е сложна работа, той дори извади всичките им празни пътнически куфари от килера. А после натърти, че няма да пътува с десетките й чифтове обувки, затова ще трябва някой да й ги изпрати, като си намерят нов дом. След това вече имаше благоразумието да излезе от апартамента, за да убие Фаран.

Селена не знаеше защо така се бави със стягането на багажа — същата сутрин се беше свързала с адвокат, който я беше уверил, че апартаментът едва ли ще се продаде лесно. Тя обаче заяви, че няма нищо против да поддържат контакт от разстояние и веднага щом си намерят нов дом, ще го уведоми.

Нов дом.

Голямата стрелка на часовника помръдна и Селена въздъхна. Беше минала цяла минута.

Разбира се, заради изменчивия график на Фаран не се знаеше кога точно ще напусне къщата, затова на Сам можеше и да му се наложи да изчака няколко часа. А нищо чудно вече да беше изпълнил мисията и сега да се спотайваше, за да не го проследи някой дотук.

Селена надникна към кинжала до себе си на дивана, после за стотен път тази вечер огледа стаята, уверявайки се, че всички скрити оръжия са по местата си.

Не биваше да тръгва след Сам. Той искаше тази мисия за себе си. А и вече можеше да е къде ли не.

Пътническите куфари седяха до прозореца.

Може би наистина беше време да се заеме с багажа. Елиминираха ли Джейн утре вечерта, трябваше да са готови да напуснат града веднага щом корабът започнеше да пуска пасажери на борда си. Защото колкото и да й се искаше светът да знае, че Селена Сардотиен е отговорна за убийството му, в техен интерес беше да напуснат Рифтхолд час по-скоро.

Не че бягаше.

Голямата стрелка помръдна отново. Още една минута.

Селена простена и отиде при библиотеката до стената, където започна да сваля книги от рафтовете и да ги подрежда в най-близкия празен куфар. Щеше да й се наложи да остави мебелите и повечето си обувки засега, но за нищо на света нямаше да се пресели в Южния континент без всичките си книги.

* * *

Часовникът удари единайсет и Селена излезе на улицата, облечена в костюма от мелисандския занаятчия и с няколко оръжия в ножници по тялото си.

Сам трябваше да се е върнал вече. И макар че оставаше цял час до момента, в който се бяха разбрали, че ще излезе да го търси, ако имаше дори малка вероятност да е изпаднал в беда, тя определено не възнамеряваше да седи в апартамента и минута повече…

Мисълта я накара да хукне по задните улички към къщата на Джейн.

В бедняшкия квартал цареше тишина, но не по-дълбока от обичайната. Проститутки, босоноги сирачета и сиромаси, тръгнали да изкарат по някое честно петаче, хвърляха учудени погледи към нея — летяща сянка по улиците. Ушите й бяха отворени за откъслеци от хорски разговори, загатващи за смъртта на Фаран, но не чу нищо полезно.

Като наближи богаташкия квартал, в който се намираше имението на Джейн, забави крачка и стъпките й станаха почти безшумни по калдъръма. Няколко заможни двойки се прибираха от театъра, но нямаше признаци за смут… Но все пак ако Фаран беше намерил смъртта си, Джейн несъмнено щеше да запази убийството му в тайна възможно най-дълго.

Селена направи обстойна обиколка на квартала, проверявайки всички точки от маршрутите на Сам. Никъде нямаше нито капка кръв, нито следи от борба. Осмели се дори да мине по тротоара срещу къщата на Джейн, която беше ярко осветена и почти празнична на вид, а всички стражи стояха по постовете си с отегчени изражения.

Може би Сам беше установил, че Фаран няма да излиза точно тази вечер. Нищо чудно да се бяха разминали по пътя. Нямаше да е доволен, че е излязла да го търси, но и той би сторил същото за нея.

Селена въздъхна и закрачи бързо към дома.