Сара Дж. Маас
Острието на асасина (3)

2

Два месеца, три дни и около осем часа по-късно часовникът върху полицата над камината отбеляза пладне със звън. Капитан Ролф, Господарят на пиратите, закъсняваше. Е, да, същото важеше за Селена и Сам, но Ролф нямаше оправдание — не и при положение че вече изоставаха с два часа от графика. И че срещата беше в неговия кабинет.

Пък и вината за закъснението не беше нейна. Все пак не можеше да управлява ветровете, а плашливите моряци цяла вечност захождаха към архипелага на Мъртвите острови. Не й се мислеше с колко злато ги беше подкупил Аробин, за да проникнат в сърцето на пиратските територии. Но Заливът на Черепа се намираше на остров, така че нямаха голям избор по отношение на транспорта.

Селена, скрита зад прекалено дебела черна пелерина, туника и абаносова маска, стана от креслото пред бюрото на Ролф. Как смееше да я кара да чака! Отлично знаеше защо са дошли.

Трима асасини бяха загинали от пиратски ръце и Аробин я изпращаше като свой кинжал да извлече отплата, за предпочитане двайсет и четири каратова, заради загубата, която трите смъртни случая щяха да костват на Гилдията на асасините.

— За всяка минута чакане — обърна се Селена към Сам с приглушени, смекчени от маската думи — добавям по още десет златни монети към дълга му.

Сам, който не криеше красивите си черти под маска, скръсти ръце и се намръщи.

— Нищо подобно. Писмото на Аробин е запечатано и ще си остане така.

Той присви кафявите си очи насреща й.

Никой от двама им не беше особено щастлив, когато Аробин им съобщи, че Сам ще придружава Селена до Мъртвите острови. Особено след като тялото на Бен — което Селена наистина бе върнала в крепостта — лежеше в гроба едва от два месеца. Болката от загубата му далеч не се беше разсеяла.

Менторът й нарече Сам придружител, но Селена знаеше каква е истинската му мисия: на куче пазач. Като че би й хрумнало да безчинства на срещата с Господаря на пиратите от Ерилея. Та това бе неповторим шанс! Въпреки че малкият планински остров и порутеното пристанищно градче досега не й правеха особено впечатление.

Очаквала бе имение като Асасинската крепост или поне укрепен, древен замък, но вместо това Господарят на пиратите обитаваше горния етаж на доста подозрителна кръчма. Таванът беше нисък, дървеният под скърцаше, а задушната стаичка и непоносимият зной на южните острови я караха да се поти като прасе под дрехите си. Ала неудобството си струваше: докато крачеха през Залива на Черепа, всички глави се обръщаха подире й — веещата се черна пелерина, изтънчените черни дрехи и маската я превръщаха в мрачна сянка. Мъничко страхопочитание винаги беше от полза…

Селена отиде до дървеното бюро, взе лист хартия с покритите си с черни ръкавици пръсти и го обърна, за да прочете съдържанието му. Синоптичен дневник. Колко скучно.

— Какви ги вършиш?

Тя вдигна друг лист.

— Щом Негово Пиратско Величество не си е направил труда да разчисти заради нас, не виждам защо да не хвърля едно око.

— Ще пристигне всеки момент — изсъска Сам.

Тя грабна някаква разгърната карта и огледа точките и другите символи по бреговата линия на континента им. Нещо малко и кръгло проблесна под картата и тя го пъхна в джоба си, преди Сам да е забелязал.

— О, я стига! — смъмри го, отваряйки сандъка до съседната стена. — С тоя разскърцан под ще го чуем от километър. — Сандъкът беше препълнен със свитъци, писарски пера, монети и няколко шишета много старо и доста скъпо наглед бренди. Тя извади една бутилка и разклати кехлибарената течност на слънчевата светлина, проникваща през малкия кръгъл прозорец. — Питие?

— Не — озъби й се Сам и се извъртя в стола си така, че да наблюдава вратата. — Върни го на мястото му. Веднага!

Тя килна глава, разлюля брендито още веднъж в кристалната му бутилка и я остави. Сам въздъхна. Селена пък се ухили под маската си.

— Едва ли е много успешен пиратски господар — подхвана тя, — щом има такъв кабинет.

Селена се пльосна в грамадното кресло зад бюрото, изтръгвайки приглушен вик на възмущение от Сам, и се зае да преравя счетоводните книги и хвърчащи документи на Ролф. Почеркът му беше сбит и почти нечетлив, а подписът му — просто комбинация от няколко завъртулки и остри върхове.

Не знаеше какво точно търси. Вирна вежди, мярвайки лист лилава парфюмирана хартия, подписана от жена на име Жаклин. Облегна се назад в креслото, качи крака върху бюрото и зачете писмото.

— Дявол да го вземе, Селена!

Тя отново вдигна вежди, но се сети, че Сам няма как да види. Маската и облеклото бяха необходима предпазна мярка, която й помагаше да запази самоличността си в тайна. Всъщност всички асасини на Аробин бяха положили клетва да не разкриват коя е — дори при страшни мъчения и евентуална смърт.

Селена изпуфтя, макар че дъхът й просто затопли още повече тясното пространство зад маската. Единственото нещо, което светът знаеше за Селена Сардотиен, асасина на Адарлан, беше, че е от женски пол. А тя държеше да си остане така. Как иначе щеше да се разхожда по широките булеварди на Рифтхолд и да се явява на важни приеми, представяйки се за чуждестранна благородница? И колкото и да й се щеше Ролф да се възхити на прелестното й лице, трябваше да признае, че дегизировката й придаваше допълнителна внушителност, особено когато маската изопачаваше гласа й, превръщайки го в гърлено ръмжене.

— Върни се на стола си.

Сам посегна да хване меча, който не беше на мястото си. Стражите на входа на странноприемницата бяха събрали оръжията им. Естествено, никой от тях не подозираше, че Сам и Селена са оръжия сами по себе си. Можеха да убият Ролф също толкова лесно с голи ръце, колкото и с мечове.

— Иначе ще ме нападнеш? — Тя хвърли любовното писмо върху бюрото. — Нещо ми подсказва, че това не би направило добро впечатление на новите ни познайници.

Тя сключи ръце зад главата си и отправи поглед към тюркоазеното море, надничащо измежду рухналите сгради на Залива на Черепа.

Сам се надигна леко от стола си.

— Просто се върни на мястото си.

Селена врътна очи, въпреки че той не можеше да види жеста й зад маската.

— Прекарах десет дни на кораб. Защо да седя в оня неудобен стол, при положение че този ми допада много повече?

Сам изръмжа. Но преди да смогне да каже друго, вратата се отвори.

Той замръзна, а Селена просто кимна за поздрав на капитан Ролф, Господаря на пиратите.

— Радвам се, че се чувстваш като у дома си.

Високият тъмнокос мъж затвори вратата след себе си. Смел ход, като се имаше предвид кой седеше в кабинета му.

Селена остана в луксозното кресло. Е, капитанът определено не изглеждаше така, както бе очаквала. Рядко се случваше нещо да я изненада, но… беше си го представяла малко по-мърляв и далеч по-буен. Толкова истории беше слушала за дивите приключения на този мъж — слаб, но не кльощав, добре облечен, но не изтупан, и вероятно под трийсетгодишен, че й беше трудно да повярва, че това е легендарният пират. Може би и той пазеше самоличността си в тайна от враговете си.

Сам се изправи и се поклони леко.

— Сам Кортланд — представи се вместо поздрав.

Ролф му подаде ръка и Селена огледа татуираните му пръсти и длани, докато стискаше едрата ръка на Сам. Картата — това беше митичната карта, заради чието увековечаване върху кожата му бе продал душата си. Картата на световните океани — картата, която се изменяше, за да показва бури, врагове… и съкровища.

— Ти явно не се нуждаеш от представяне — обърна се към нея Ролф.

— Не. — Селена се облегна още по-назад в креслото му. — Ни най-малко.

Ролф се засмя и по смуглото му лице се разля крива усмивка. Той пристъпи към сандъка, позволявайки й да го огледа още по-добре. Широки плещи, високо вирната глава, небрежната грация на човек, съзнаващ, че разполага с най-голяма власт сред околните. Даже не носеше меч. Поредният смел ход. И мъдър, като се вземеше под внимание, че двамата със Сам лесно можеха да използват собственото му оръжие срещу него.

— Бренди? — предложи той.

— Не, благодаря — отказа Сам.

Сетне впери непоколебим поглед в Селена, за да я подтикне да свали краката си от бюрото на Ролф.

— А ти с тази маска — продължи Ролф — едва ли ще можеш да пиеш. — Той наля бренди само на себе си и погълна голяма глътка. — Сигурно завираш от жега под всичките тези дрехи.

Селена свали краката си на земята и плъзна длани по извития ръб на бюрото му, разпервайки ръце.

— Свикнала съм.

Ролф отпи отново, наблюдавайки я над ръба на чашата си. Очите му имаха смайващ морскозелен цвят, ярък като водата на няколко преки от странноприемницата. Той свали чашата и се доближи до отсрещния край на бюрото.

— Не знам как действате на север, но тук предпочитаме да знаем с кого разговаряме.

Тя килна глава.

— Както сам каза, не се нуждая от представяне. А що се отнася до привилегията да зърнеш разкошното ми лице, малцина са я получавали.

Татуираните пръсти на Ролф се стегнаха около чашата.

— Стани от креслото ми.

В другия край на стаята Сам се напрегна. Селена пак плъзна поглед по листовете върху бюрото на Ролф. Сетне изцъка с език и заклати глава.

— Наистина трябва да подредиш тази бъркотия.

Усети, че пиратът се пресяга да хване рамото й, и вече беше на крака, преди пръстите му да докоснат черната вълна на пелерината й. Беше с цяла глава по-висок от нея.

— Не бих рискувала, ако бях на твое място — измърка му тя.

Дръзкият й тон накара очите на Ролф да светнат.

— Намираш се в моя град, на моя остров. — Делеше ги само една ръка разстояние. — Нямаш право да ми говориш така.

Сам се покашля, но Селена не отмести взор от лицето на Ролф. Очите на капитана обходиха мрака под качулката на пелерината й — гладката черна маска, сенките, прикриващи чертите й напълно.

— Селена — предупреди я Сам и наново се покашля.

— Хубаво.

Тя въздъхна шумно и заобиколи Ролф, сякаш беше просто мебел, изпречила се на пътя й. После седна на стола до Сам, който я стрелна с поглед, толкова огнен, че можеше да разтопи цялата Ледена пустош.

Селена долавяше, че Ролф следи всяко тяхно действие, ала въпреки това той просто поизпъна реверите на тъмносинята си туника и се настани в креслото. В кабинета се спусна тишина, прекъсвана единствено от крясъците на чайките, кръжащи над града, и виковете на пиратите по мърлявите улици.

— Е? — подкани я Ролф, опирайки ръце на бюрото.

Сам надникна към нея. Отстъпваше й думата.

— Отлично знаеш защо сме дошли — подхвана Селена. — А може би брендито ти е замъглило разсъдъка. Да ти опресня ли паметта?

Ролф й махна да продължи с оцветената си в зелено, синьо и черно ръка, досущ като крал, изслушващ от трона си жалбите на простолюдието. Задник.

— Трима от асасините на гилдията ни бяха открити мъртви в Белхейвън. Единственият, който се е измъкнал, ни разказа, че ги нападнали пирати. — Тя преметна ръка през облегалката на стола си. — Твоите пирати.

— И как е разбрал оцелелият, че са моите пирати?

Тя сви рамене.

— Сигурно татуировките са ги издали.

Всички подчинени на Ролф татуираха китките си с изображение на многоцветна ръка.

Ролф отвори едно от чекмеджетата на бюрото си, извади лист хартия и зачете съдържанието му, след което рече:

— Веднага щом усетих, че Аробин Хамел може да обвини мен, накарах пристанищния управник на Белхейвън да ми изпрати ето тези докладни. Явно инцидентът се е случил в три сутринта на кея.

— Точно така — обади се Сам.

Ролф остави документа и вдигна очи към тавана.

— Е, щом се е случило в три сутринта на кея, където, предполагам, знаете, няма улично осветление — Селена не знаеше, — то как асасинът ви е зърнал татуировките?

Селена се намръщи под маската си.

— Случило се е преди три седмици по пълнолуние.

— Аха. Но сега е началото на пролетта. Дори в Белхейвън нощите още са студени. Трябвало е хората ми да са без палта, за да…

— Достатъчно — пресече го Селена. — Допускам, че на оня хвърчащ лист се мъдрят десет различни оправдания за хората ти, и то кое от кое по-нещастно. — Тя грабна кожената си чанта от пода и извади двата запечатани документа. — Тези са за теб. — Метна ги върху бюрото му. — От господаря ни.

Усмивка подръпна устните на Ролф, но той все пак побутна документите към себе си и огледа клеймото им, насочвайки листовете към слънчевата светлина.

— Изненадан съм, че не сте се изкушили — коментира с дяволит поглед.

Селена усети вълна на самодоволство откъм Сам.

С две ловки движения в китката Ролф разряза и двата плика с нож за писма, който тя чак сега виждаше. Как не го беше забелязала? Глупава грешка.

В тихите минути, през които той четеше писмата, единствената му реакция беше от време на време да потупва с пръсти по дървената повърхност на бюрото. В задушливата горещина по гърба на Селена се стичаше пот. Трябваше да останат тук три дни — достатъчно време капитанът да събере парите, които им дължеше. А те, ако съдеше по задълбочаващата се гримаса върху лицето му, не бяха малко.

Ролф приключи с писмата с дълга въздишка и ги подреди симетрично пред себе си.

— Тежки условия ми поставя господарят ви — рече той и очите му прескочиха от Селена към Сам. — Но не и несправедливи. Май е трябвало да прочетете посланието му, преди да обсипете мен и хората ми с обвинения. Не желае отплата за мъртвите си асасини, чиято смърт, признава господарят ви, далеч не е по моя вина. Явно все пак има здрав разум.

Селена потисна импулса си да се приведе напред. Щом Аробин не искаше възмездие за загубата на асасините си, защо ги беше изпратил тук? Лицето й пламна. Как се беше изложила само. Ако Сам се усмихнеше…

Ролф наново забарабани с татуираните си пръсти и прокара ръка през тъмната си коса, дълга до раменете.

— Що се отнася до търговската сделка, която предлага… Ще накарам счетоводителя ми да изчисли сумите, но ще трябва да кажете на Аробин, че не може да очаква печалби поне до втората пратка. Вероятно дори третата. И ако не му харесва, нека дойде, за да се изясним лично.

Печалби? Пратки? Селена за пръв път се благодареше, че е с маска. Явно ги бяха изпратили заради някакво бизнес начинание. Тя стрелна очи към Сам, който просто кимна на Ролф, сякаш много добре знаеше за какво говори Господарят на пиратите.

— А кога може да очаква първата пратка? — поинтересува се той.

Ролф пъхна писмата от Аробин в едно от чекмеджетата на бюрото си и го заключи.

— Ще докарат робите след два дни. И ще са готови за отплаване след още ден. Дори ще ви заема моя кораб, така че можете да освободите бъзливия си екипаж още тази вечер. Нека се прибират в Рифтхолд, ако желаят.

Селена се взираше втрещено в капитана. Аробин ги беше изпратил за… за роби? Как бе съумял да падне толкова отвратително ниско? И да й каже, че я праща в Залива на Черепа за едно нещо, когато всъщност е било за това… Ноздрите й се разшириха от ярост. Сам през цялото време бе знаел за сделката, но някак бе пропуснал да й спомене каква е истинската причина, стояща зад посещението им — макар и да бяха прекарали цели десет дни по море. Озовяха ли се насаме, щеше да го накара да си плати. Засега обаче… Не биваше да разкрива пред Ролф неведението си.

— Само гледай да не се издъниш! — обърна се предупредително Селена към Господаря на пиратите. — Аробин няма да е доволен, ако нещо се обърка.

Ролф се засмя.

— Имате думата ми, че всичко ще мине по план. Все пак не съм Господар на пиратите току-така.

Тя се приведе напред, придавайки на гласа си деловия тон на бизнес партньор, угрижен за инвестицията си.

— И от колко време се занимаваш с търговия на роби?

Едва ли беше от дълго. Адарлан имаше вземане-даване с продажба на роби само от две години — повечето военнопленници от земите, дръзнали да се опълчат на завоевателите си. Много от тях идваха от Ейлве, но имаше и такива от Мелисанде и Финтиерленд, както и от изолираното планинско племе в Белият зъб. Повечето от робите отиваха в Калакула или Ендовиер, най-големите и известни работнически лагери на континента, където добиваха сол или ценни метали. Но все по-голям брой пленници попадаха в домовете на адарлански благородници. А Аробин беше решил да участва в някаква мръсна сделка — да се намърда на черния пазар… Подобни действия със сигурност щяха да опетнят името на гилдията.

— Повярвай ми — скръсти ръце Ролф, — имам достатъчно опит. По-скоро трябва да се безпокоиш за господаря си. Инвестицията в търговията с роби носи гарантирана печалба, но може би ще трябва да вложи повечко ресурси, за да опази бизнеса ни от грешните уши.

Коремът й се сви, но тя заяви с престорено равнодушие:

— Аробин е мъдър предприемач. Ще извлече максимална полза от сделката ви.

— Дано си права. Не ми харесва да рискувам напразно името и репутацията си. — Ролф стана, а Селена и Сам последваха примера му. — Утре ще ви дам подписаните документи. Засега… — Той посочи към вратата. — Мога да ви предложа две стаи.

— И една стига — прекъсна го тя.

Ролф вдигна вежди многозначително.

Лицето на Селена пламна под маската, а Сам се засмя през стегнато гърло.

— Една стая с две легла.

Ролф се изкикоти и отиде да им отвори вратата.

— Както желаете. Ще заръчам да ви приготвят ваната. — Селена и Сам излязоха след него в тесния тъмен коридор. — Може да използвате една. — Намигна им той.

Селена едва се сдържа да не забие юмрук в чатала му.