Лора Кей
Силно упорство (9)

Глава 9

Бекет имаше почти същия късмет като Марз и Чарли. Тоест… никакъв.

Беше се съгласил да остане и да им помогне да проучат списъка с имената, с които се бяха сдобили чрез файловете от Кат. След като бяха срещнали толкова трудности миналата седмица, докато търсеха информация за един-единствен служител на Сенека — Мани Гарза — Бекет смяташе, че биха могли да използват помощта му, за да проучат списъка с петте имена. А и работата щеше да държи ръцете и ума му заети. В противен случай може би щеше да направи нещо много глупаво. Например да потърси Кат и да я отведе някъде насаме. И тя да се озове под него.

Какво, по дяволите, не бе наред с него? Не беше монах. Всъщност беше спал с доста жени, откакто го изгониха от армията и се върна в Щатите, но повечето от тях бяха забежки за по една нощ. Средство, с което да задоволи нужда — и на двамата — и да продължи напред. Нито веднъж не бе изпитал желание да ухажва тези жени. Нито веднъж не се бе почувствал привлечен от някоя от тях. Нито веднъж не бе изпитал каквото и да било към жена. Или поне нищо повече от физическо привличане.

Никоя не бе преодоляла отдавнашното му вцепенение.

Докато не се появи Катрин Рикси.

И беше дяволски неприятно.

Бекет пусна последното от търсенията си за Джийн Хъмфрис Уошингтън. И точно като при Гарза, който също фигурираше в досиетата на служителите като специалист по сигурността, не откри абсолютно нищо за този човек. Със същия успех можеше да е призрак, или плод на въображението им.

— Нещо? — попита той, поглеждайки през рамо към Марз и Чарли.

Марз прокара ръце през косата си.

— Не. Същото като при Гарза.

Чарли се завъртя в стола си към тях.

— Аз имам няколко попадения, но нищо полезно. Грета Уендъл се появява на уеб страницата на една църква и има профили в социалните мрежи. Не изскача нищо, което би имало значение за нас или ситуацията ни.

— О, уау! Някой от „Сенека“ действително съществува в реалния свят — каза Бекет, със саркастичен тон.

— Да — кимна Чарли. — Уекслър прилича повече на мъжете, които вие проучвахте, с едно изключение. Тъй като е част от изпълнителния съвет на „Сенека“, името му се споменава заедно с това на Джон Сенека в медийните репортажи на различни разследвания, свързани с компанията и дискутирани теми отвъд океана, в които са замесени. Освен това, нищо полезно.

Облягайки се назад в стола си, Марз преплете пръсти зад главата си.

— Момчета, няма да възразите, ако сваля протезата си и заблъскам нещо с нея, нали?

— Стига да не е главата ми, нямам нищо против — отвърна Чарли, напълно сериозно.

Младежът имаше убийствено суховато чувство за хумор, когато му дадеше воля, което не беше особено често дори в присъствието на Марз, в чиято компания вероятно се чувстваше най-удобно. Е, като се изключи Джеръми, разбира се.

Марз се засмя, но звукът прозвуча уморено, разочаровано.

— Гледай как си се развихрил с хумора, Чарли. Още малко и ще те науча да танцуваш по масите.

Чарли направи гримаса.

— Аз не… танцувам.

— Не? — попита Марз и намигна на русия мъж. — Защо ли ми се иска Джеръми да беше тук за този разговор?

Когато лицето на Чарли се зачерви, Бекет поклати глава и се разсмя под нос. Можеше да разчита на Марз.

— Радвам се, че не е тук — заяви Чарли, а в гласа му се смесваха веселие и смущение. Той скръсти ръце. — Сигурно щеше да облече тениската си с надпис „Имам пилон, на който можеш да потанцуваш“ само за да ме дразни.

Марз избухна в смях.

— Чарли Мерит! Не знаех, че имаш и такава част — едва успя да каже той, докато продължаваше да се смее.

Чарли погледна Бекет с изражение, което сякаш питаше „Той наистина ли току-що каза това?“ и смущението му започна да прераства в забавление.

— Пич, замисли се какво каза току-що и не забравяй, че говориш с гей.

За момент изражението на Марз бе объркано и комично, а след това смях изригна от него. Превиващ, трябва-да-се-държа-за-корема смях. Когато Бекет започна да се смее и Чарли се присъедини.

Точно тогава във фитнеса влезе Ник, следван от Бека, Джеръми, Емили и Кат. Погледът на Бекет се спря върху Кат, която изглеждаше по-спокойна, отколкото преди. Тази гледка намали напрежението в гърдите му и трябваше да си заповяда да остане на мястото си, когато тя се приближи. По дяволите! Сви ръце в юмруци и ги скръсти пред гърдите си.

— О, боже, стана ли вече единайсет? — попита Марз, опитвайки се да се овладее.

— Не — отвърна Бекет, проверявайки телефона си. — Десет и десет е.

— Какво става, брат? — извика Марз.

За първи път Бекет забеляза лицето на Ник — не изглеждаше щастлив. Вътрешностите на Бекет се обърнаха. Какво, по дяволите, бе станало сега?

— Може би имаме ситуация — оповести Ник.

— Ник, аз наистина не мисля така — добави Бека, когато четиримата стигнаха от другата страна на бюрото на Марз.

Джеръми зае обичайното си място срещу ъгъла на бюрото до Чарли, а Емили заобиколи, целуна Марз по бузата и след това седна на масата зад него. Кат остана до Бека.

— Какво става? — попита Марз.

Той бързо изтрезня при думите на Ник.

— Бека? — обърна се към нея Ник — усилията му да запази гласа си нежен бяха очевидни. — Ще им го пуснеш ли?

— Добре — отвърна тя, а върху красивото й лице се четяха безпокойство и объркване. — Готови ли сте?

Всички кимнаха, а след това прозвуча мъжки глас от записа на телефона.

— Здравей, Бека! Ландън Кейн се обажда. Ще бъда в района за няколко дни и исках да се отбия и да те посетя заради доброто старо време. Реших, че това е най-малкото, което мога да направя, предвид, че не поддържахме връзка през изминалата година. Имам малко свободно време в четвъртък, така че обади ми се днес, ако можеш. Ще съм буден до късно.

Скалпът на Бекет настръхна. От името, от гласа, от факта, че сега Кейн бе тук. Бекет не познаваше добре командващия офицер на ИОБ Чапман, но бе наясно, че Мерит и Кейн бяха близки. В дните и седмиците след засадата, Кейн беше старшото упълномощено лице, което съблюдаваше всичко, свързано с разследването и не особено почетното им уволнение от военна служба.

— Е, това се казва изненада — рече Марз, като се обърна, за да погледне Бекет, а очите му говореха Какво, по дяволите, става!

Бекет кимна веднъж, споделяйки мнението му.

— Това е, хм… проклето съвпадение.

Въпреки че той изобщо не вярваше в съвпаденията.

— Някой да ми обясни — помоли Джеръми, докато си играеше с език с пиърсинга на долната си устна — кой е Ландън Кейн?

— Той беше добър приятел на баща ни — отвърна Чарли, хвърляйки поглед през рамо към приятеля си.

— Той беше и командващ офицер на базата ни в Афганистан — допълни Ник, а скептицизмът в гласа му бе очевиден. — И беше човекът, който даде нареждането за уволнението ни.

— Генералът и татко бяха близки — вметна Бека, местейки поглед между братята Рикси. — И двамата са учили в Уест Пойнт и заедно са се издигнали в армията. Генерал Кейн посещаваше баща ми като приятел с течение на годините. Идваше у дома. Дойде и на погребението миналата година.

— Бека, кога за последно си говорила с него? — попита Ник, като се обърна към нея.

Погледът й стана замислен за миг, а после сви рамене.

— На погребението, предполагам.

— Допреди този момент? — уточни Ник.

Тя кимна.

— Ами да.

Погледът на Ник се приземи върху Марз, а след това и върху Бекет, изпълнен с дълбока загриженост.

— Мисля, че трябва да извикаме Изи и Шейн тук — заяви Бекет.

Инстинктите му казваха, че приятелят му е прав.

Ник кимна, извади телефона си и изпрати две съобщения.

Бека въздъхна в последвалата напрегната тишина.

— Защо да не може всичко да е точно това, което изглежда?

— Възможно е — отвърна й Ник, прегърна я през раменете и я придърпа до себе си, — но може и да не е така. И трябва да обмислим шанса това да попадне в категория „не е така“.

След няколко минути Шейн, Сара, Изи и Джена се присъединиха към тяхната група около бюрото на Марз.

— Какво става? — попита Шейн предпазливо.

Ник погледна Бека и тя отново пусна съобщението, без да му се налага да я моли.

— Е, просто прекрасно, нали? — каза Изи.

Джена преплете пръсти с неговите и Изи притисна съединените им ръце към гърдите си.

Мъжете си размениха погледи.

— Наистина ли мислите, че това е… Какво? Някакъв вид постановка? — попита Бека, държейки телефона.

— Вероятно има само един начин да разберем — отговори Бекет, знаейки, че на Ник няма да му хареса да го чуе.

И бурята, която се развихри в изражението на другия мъж потвърди подозренията на Бекет.

— Мислиш, че тя трябва да му се обади?

— Това е единственият начин да научим нещо — заяви Бекет, като внимаваше да запази тона си неутрален.

Тази ситуация го накара да си припомни друга от преди не повече от няколко седмици — гангстерът, който се беше опитал да отвлече Бека от стаята за персонала на болницата, се беше свързал с тях чрез листовка с обявена награда и бе предложил информация за местонахождението на Чарли, но бе пожелал да говори само с Бека. Лично. Ник бе побеснял при идеята тя да отиде на срещата, дори и с всички тях, скрити около мястото, за да я защитават. И това беше преди нещата между тях двамата да станат сериозни.

Ник погледна останалите мъже.

— Всички ли са съгласни с това?

Неохотно потвърдиха. Нямаше съмнение, че и другите съчувстват на болката му, тъй като сега и те бяха обвързани.

Слава богу, че Бекет не беше.

Макар че погледът му се плъзна към Кат преди тази мисъл напълно да се оформи в ума му.

С кръстосани ръце, притеснено изражение и очи, следящи всичко, което се обсъждаше — гласно и безгласно — в разговора, тя беше готова да се намеси, да спори, беше шибано напрегната.

Ами ако ставаше дума за нея?

Лед скова вътрешностите на Бекет. Той стегна мускулите си срещу усещането, което не му харесваше ни най-малко. А и нямаше желание да го тълкува в момента.

— Мамка му! — изруга Ник, прокарвайки ръка през косата си.

— Така, хм, това означава ли, че трябва да му се обадя? — попита Бека, като обви ръце около себе си.

Почти всички се разсмяха напрегнато. Не и Ник, който погледна Бека и обхвана лицето й с ръка. Начинът, по който тя се наклони към докосването му — сякаш инстинктивно искаше да се доближи до него — стегна гръдния кош на Бекет и това изобщо не му хареса. Той изпита… странна… завист, към непринудеността на връзката им, към наличието на връзка изобщо.

— Мисля, че трябва да й позволиш да му се обади, Ник — заяви Кат, привличайки погледа на Бекет, — особено ако смяташ, че той представлява някаква заплаха. В противен случай как изобщо ще разбереш с какво си имаш работа?

Тонът й беше твърд, но примиренчески.

След дълго мълчание Ник кимна, макар че погледът му остана съсредоточен върху Бека.

— Добре. Едно обаждане. Ще използваме предплатен телефон, така че местоположението ти да не може да бъде проследено. Ще говориш на високоговорител, за да можем и ние да чуем всичко. Това означава, че имам нужда някой да пази на тази врата — той посочи към другия край на стаята, — за да не влезе някой по средата на разговора. Всеки, който остане в тази стая, трябва да запази пълно мълчание. Ако те попита, може да обясниш, че си на високоговорител, защото шофираш. — Погледна към Джеръми. — Къде е Айлийн?

— Спеше в стаята ми, когато дойдохме — отвърна брат му, с необичайно сериозно изражение.

Ник кимна.

— Добре. Всеки, който има телефон, да спре звука му сега. Нищо не трябва да компрометира Бека.

Последва вихрушка от действия, когато всички започнаха да проверяват телефоните си.

— Ще се погрижа никой да не влиза — обяви Сара.

— Дори ако сградата гори, Сара, разбра ли? — извика Ник, когато тя хукна през стаята.

— Дори да гори. Обещавам.

Тя се затича към вратата и изчезна в коридора.

Откакто Гарваните участваха в спасяването на Джена от бандата на Чърч, сякаш изпитваха специално уважение и обич към двете сестри Дийн. Нямаше съмнение, че ще послушат Сара, ако някой се опиташе да влезе.

— Ще донеса телефон — съобщи Бекет, като заобиколи бюрото на Марз и се насочи към кутиите със запаси, оръжия и боеприпаси, които бяха наредени до стената от другата страна. Грабна един и го включи. — Заповядай — каза той, като го подаде на Бека.

Тя кимна.

— Благодаря. Е, ще си уговарям ли среща с него, или не? При нормални обстоятелства дори не бих се замислила за това. Ще изглежда ли странно, ако не го направя?

— Не по-странно от внезапната му поява за посещение — Ник въздъхна и огледа групата, — но нека просто го обмислим. Ако се срещне с него, трябва да е на място, където има голям трафик и няма шанс да те сграбчи…

— Ник — очите на Бека се разшириха, — сериозно ли смяташ…

Кат обви ръка около кръста на Бека.

— Остави го да планира нещата за най-лошото. Така всички ще са по-спокойни.

— Съгласен съм — вметна Чарли и се намръщи. — Не забравяй, че и преди се опитаха да те хванат.

Раменете на сестра му увиснаха.

— Знам. Добре.

Джеръми сложи ръка на рамото на Чарли.

— Местата, които ще бъдат обичайни за Бека ще бъдат или около дома й, или около мястото, където работи, нали? Все пак около болницата може би ще е твърде рисковано заради онова, което й се случи там. Така. Има ли подходящо място около дома ти, Бека?

— Има едно кафене на Истърн Авеню точно срещу Патерсън парк, на около четири пресечки пеша от къщата ми. Обикновено е пълно и винаги има хора, които работят там заради безплатния интернет достъп. — Тя погледна Ник. — Сещаш ли се? Симпатичното място на ъгъла?

— Да — въздъхна тежко Ник. — Нещо подобно може да свърши работи. Нека го направим тогава, преди да е станало много късно.

Бекет стана и се приближи, тъй като искаше да чуе какво има да казва Кейн. Повечето от останалите последваха примера му и обградиха Бека.

— Започва се — каза Бека и натисна бутона за повикване.

Ръката й трепереше леко.

Бийп, бийп.

— Ало? — чу се един стар познат глас.

— Здравейте, генерал Кейн. Бека Мерит се обажда. Надявам се, че не е твърде късно — каза тя, поглеждайки към Ник.

Той й кимна насърчително.

— Бека, не, не, разбира се, че не. Радвам се, че успя да ми върнеш обаждането. Знам, че звъня в последния момент.

— Е, беше приятна изненада да ви чуя, сър — продължи тя. — Дошли сте си вкъщи за посещение?

— Да. От време на време ме привикват в Пентагона, за да се уверят, че все още има живец у старец като мен.

Бекет претегляше думите на Кейн, тона му, паузите и акцентите, търсейки нещо, което би могло да им даде представа какви са намеренията на мъжа. Но генералът беше напълно хладнокръвен.

Бека се засмя и смехът й прозвуча истински.

— Съвсем не сте старец, сър.

— Е, виж, пристигнах на летище Балтимор Уошингтън Интернешънъл този следобед, така че тази вечер съм отседнал в хотел при летището. Имам среща във Вашингтон по обяд, но се чудех дали ще имаш време да се видим през деня.

Бека срещна погледа на Ник и кимна.

— С удоволствие. Искате ли да се срещнем на кафе в Балтимор сутринта, преди да се отправите към Вашингтон?

— Нека така да се уговорим. Чувствам, че дължа на Франк да проверя как си. И Чарли. Между другото, как е брат ти?

— Оу, ъ-ъ… — тя погледна към Ник, който поклати глава, — честно казано, вече не сме толкова близки.

Тя направи гримаса, несигурността бе очевидна в изражението й, а след това отправи извинителен поглед към Чарли.

— Съжалявам да го чуя. Та къде ще се срещнем?

Докато Бека разясняваше местоположението на кафенето и обсъждаха часа, въпросите за Чарли — колкото и малко да бяха — разтревожиха Бекет. Не можеше да определи точно защо, но инстинктите му развяваха червен флаг, който умът му все още не можеше да обясни.

След това разговорът приключи.

В момента, в който Бека натисна червената слушалка, сякаш всички в стаята едновременно си поеха дъх за първи път, откакто бе започнал разговорът.

— Нямах предвид това — каза тя, поглеждайки към Чарли.

Той поклати глава.

— Знам. Не се притеснявай.

— Не бях сигурна какво да кажа за Чарли. Добре ли се справих? — попита тя.

— Страхотна беше, слънчице. Справи се чудесно.

Ник я придърпа към себе си и я целуна по косата.

— Ще кажа на Сара, че сме приключили — рече Шейн, насочвайки се към другия край на стаята.

— Е, какво мислите? — поинтересува се Марз, като се огледа наоколо.

Бекет изчака да чуе мнението на останалите, защото все още не можеше да определи какво го тревожи. Може би търсеше проблем там, където не съществуваше такъв.

Изи сви едрото си рамо.

— Всичко изглеждаше… нормално, но това все пак не означава, че посещението е случайно.

Шейн и Сара забързаха през стаята, а няколко от Гарваните влязоха след тях и се събраха около масата в далечния ъгъл. Ник изгледа мотористите, а след това и Сара.

— Някакви проблеми?

Тя се усмихна. Бекет все още не я бе опознал добре, но на базата на всичко, което знаеше, тя изглеждаше доста корава. Макар и млада, беше преживяла някои ужасни неща и бе оцеляла. Не би могла да е по-мила и приветлива.

— Не. Разказваха ми мръсни вицове, докато чакахме.

Шейн изви вежди.

— Мръсни като забавни или мръсни като неуместни?

Сара се засмя.

— Забавни. Как създателят на „Харли Дейвидсън“ е срещнал Бог на небето — тя махна с ръка. — Няма да мога да го разкажа като хората.

— О, знам го — заяви Джереми. — Айк ми каза…

Айк Янг беше Гарван, но работеше като татуист в студиото на Джеръми. Първоначално точно Айк бе свързал екипа с мотоклуба. Сега той се бе върнал в лагера им извън града, за да защитава рецепционистката на Джеръми и специалистка по пиърсинг, Джес, тъй като бяха разбрали, че е преспала с мъж с татуировка на „Сенека“. Наскоро. Прекалено случайно, за да е случайно развитие, особено след като екип на „Сенека“ бе нападнал студиото за татуировки няколко дни след това. Това я правеше потенциална цел, така че тя и Айк бяха решили да напуснат града, докато бъркотията приключеше, когато и да станеше това.

Докато Бекет слушаше бърборенето и Гарваните избухнаха в смях в другия край на стаята, нещата в ума му започнаха да си идват на мястото. Мисли, които го караха да задава въпроси.

— Хм, момчета — прекъсна той преразказа на шегата на Джеръми. — Извинявай, Джеръми, но някои неща доста ме притесняват.

Очите на Ник се впиха в лицето на приятеля му, погледът му се изостри, а челюстта му се стегна.

— Какво?

— За какво мислиш, Би? — попита Марз, обръщайки се към него на мястото си.

— За мен е странно, че каца на БУИ. Напълно е възможно, разбира се, но Рейгън е в непосредствена близост до Пентагона, а Далас е много по-голям международен център, ако се предполага, че идва от чужбина. — Бекет сви рамене. — Но това, което ме притеснява повече, е, че попита за Чарли.

— Защо? — попита Ник.

— Кейн каза, че дължи на Франк да провери как е Бека. И Чарли. Признавам, че търсех да се хвана за нещо през цялото време, докато говореше, но начинът, по който го каза, създаде усещането, че се е сетил за Чарли в последния момент. Обаче след това, като продължи, попита директно за него.

— Да. И? — подкани го Ник, като присви очи.

Бекет се размърда, докато разсъждаваше над причините за притеснението си.

— Добре, нека приемем за момент, че Кейн някак е замесен в заговора.

Всички наоколо кимнаха.

— Ако е така, това означава, че той би трябвало да знае, че Чарли е бил отвлечен и че някой го е спасил от бандата на Чърч. Ала тъй като ние продължаваме да крием Чарли, никой не знае къде е.

Очите на Марз се разшириха.

— И онзи, с когото е работел Чърч — предполагаме, че това е Сенека — знае, че Чарли има информация, от която имат нужда.

— Как да получат достъп до банковата сметка в Сингапур? — попита Чарли. — Това беше основното нещо, за което не спряха да ме питат, причината да се случи това — добави той, като вдигна бинтованата си ръка.

Бекет кимна, всичката тази информация се утаяваше в главата му.

— Тогава Чарли не знаеше данните за достъп до сметката, но те не са наясно.

— В нощта, когато го спасихме — поде Ник, — Чърч имаше среща с някого, за който един от техните момчета каза, че е бил „посетител“ на Чарли.

— Вероятно контактът им със Сенека — добави Марз. — По дяволите, може би този „посетител“ всъщност е…

Той преглътна думите, сякаш бе осъзнал, че се кани да каже нещо неуместно.

— Мани?

Емили седеше толкова тихо зад Бекет, че той почти бе забравил, че е там.

Марз се обърна към нея.

— Да. Съжалявам.

— Недей. Това е реалността — успокои го тя. — Наистина.

Неколкократно беше казала на всеки от тях да не стъпват на пръсти около нея, когато става въпрос за брат й. Ала като се имаше предвид ужасяващият вид, в който го бе намерила — с пръснат череп и лежащ в канавката — само няколко дни по-рано, бе трудно да не си спомниш изблика й на скръб и шок. Никой не искаше да бърка в раната, освен ако не бе абсолютно наложително.

— Съмнявам се, че идеята за довеждането на Чарли в Изповедалнята е била да го държат на долния етаж — каза Сара. — Когато това се случваше, почти винаги ставаше въпрос за жени. Моето усещане беше, че Чарли е доставка. Това звучи ужасно, нали? Съжалявам — допълни тя, поглеждайки към Чарли.

— Ти изигра огромна роля в измъкването ми оттам, Сара. Не е нужно да се извиняваш, никога — отвърна той.

Бекет кимна.

— Тогава, продължавайки с хипотезите, ако Кейн е замесен по някакъв начин, би трябвало да е запознат с голяма част от това. Вероятно дори знае, че същите хора, които отвлякоха Чарли са направили неуспешен опит да се доберат и до сестра му. А сега е тук, иска да се срещне с Бека и пита за Чарли.

— Е, ако се оглеждаме за лоши намерения — а ние го правим — включи се Ник, — може би всичко това наистина е, за да открият Чарли.

— Мога ли само да кажа, че действително ненавиждам факта, че току-що проследих мисълта ви и звучи логично? — попита Бека, а тревога блестеше в сините й очи.

Всички кимнаха.

— Тоест трябва да планираме операция до утре в осем сутринта — обобщи Ник, — защото няма да поемам никакви рискове с Бека или с който и да е от вас.