Лора Кей
Силно упорство (6)

Глава 6

Прозрението бе толкова приятно, колкото преглъщането на стъкло. Бекет искаше да избяга от него. Бързо и надалеч.

Проблемът бе, че ръцете му не искаха да пуснат Кат. Тялото му отказваше да се отдръпне. Всъщност колкото по-силно си крещеше наум да се разкара оттам, толкова по-плътно я притискаше към себе си.

В замяна, тя също го стисна по-силно и той съвсем осезаемо усещаше как тялото й пасва срещу неговото. Сърцето й биеше бързо срещу корема му. Нежният й дъх галеше ръката му. Мускули, които досега бяха отпуснати, се напрегнаха. Ръцете й се вкопчиха по-здраво в гърба му, с повече умисъл, с нещо, което му се стори като желание.

Бекет не смяташе, че си въобразява. И това запали огън в тялото му, който накара кръвта му да закипи, сърцето — да препуска, а членът му се втвърди срещу корема й.

Ала не можеше да направи нищо по въпроса, или поне не трябваше. Първо, защото бяха минали едва няколко часа, откакто я бе взел за първи път, и последното нещо, което искаше, бе да я нарани или да я накара да се почувства, като че ли я използва за секс. Второ, защото инстинктивната му реакция след първия път бе, че е направил грешка, което означаваше, че наистина не трябва да я повтаря. И трето, защото… защото… Е, мамка му! Заеби третата причина! Първите две бяха достатъчно добри.

С изключение на това, че в следващия момент тя стегна мускулите на корема си срещу ерекцията му, като се намести, и издаде звук, който прозвуча като шибан стон.

— Катрин — каза той, а гласът му бе изпълнен с предупреждение.

Люшкаше се, сякаш на ръба на острие между решението да постъпи правилно, и изкушението да я повали на пода, където да я изчука така, че накрая и двамата да не ги държат краката до края на нощта.

Кат бавно наклони глава назад, за да го погледне. На лицето й бе изписано желание. Устата й бе отворена, а погледът — замъглен.

Ръката му се плъзна в копринената й коса и клепачите й се затвориха.

Струваше му се, че в ръцете си държи безценно произведение на изкуството. Красиво. Завладяващо. Недостъпно.

Но въпреки това я докосваше и искаше повече. Хватката му в косата й се стегна. Стонът, които издаде, докато се отпускаше в ръцете му, го накара да се втвърди като скала.

— Какво правиш с мен?

— Не знам — отвърна тя задъхано, — но мисля, че и ти го правиш с мен. — Клепачите й се повдигнаха. — Или поне искам да го направиш.

Как, по дяволите, би могъл да устои на това?

Ръцете й се плъзнаха нагоре по неговите и се спряха върху най-изпъкналата част от бицепсите му за един дълъг миг, а след това продължиха нагоре, докато не се обвиха около врата му. Трябваше да се надигне на пръсти, за да успее да сключи ръцете си, като междувременно дразнещо отъркваше тялото си в твърдостта му.

— По дяволите, Кат, опитвам се да постъпя правилно.

Ръката му се обви около долната част на гърба, като я повдигна и притисна. Имаше чувството, че се намира на хлъзгав склон, а опасната настилка под краката му го повлича надолу, без значение колко се опитва да остане на мястото си.

— Защо? — попита тя.

Дишайки тежко, той я прикова с твърд поглед.

— Защото, ако се освободя от проклетата си каишка, ще ти се нахвърля.

— Бекет — тя се набра нагоре, докато устата й не приближи ухото му, — направи го!

След това последва вихрушка от целувки, събличане на дрехи и простнати окуражавания. Бекет се отърва от пуловера й с едно бързо движение, а след това съблече и своята тениска. После набързо се погрижи за дънките и обувките й, разпореждайки се с нея, както му беше удобно, за да свърши задачата си. Тя бе богиня в оскъден комплект от черни сутиен и бикини, но той не беше в настроение да оцени красотата им и те скоро се присъединиха към останалата част от дрехите й на пода. Целуна я, погали и я премести в сенките на далечния ъгъл.

— О, боже мой! — изпъшка Кат измежду целувките. — Да, да…

Ръцете й разкопчаха копчето и ципа на дънките му. Заедно се отърваха от дрехите и ботушите му.

И тогава Бекет се отпусна на колене, пъхна ръце под бедрата й и я вдигна срещу стената, докато краката й не се плъзнаха върху раменете му, позиционирайки женствеността й точно пред лицето му.

Не й даде възможност да реагира. Не би могъл. Беше изгладнял за нея.

С ръце върху дупето й, впи уста между бедрата й, като облизваше, засмукваше и обикаляше с езика си клитора й. Той пируваше с вкуса, влажната й възбуда и начина, по който тя го притискаше по-плътно към себе си.

Със сподавен вик пръстите й се впиха в скалпа му.

— Мамка му! — изскимтя тя с треперещ и изтънял глас.

Бедрата й трепереха и се стягаха около главата му, но той използваше ширината на раменете си, за да я държи отворена пред устата си.

— Исусе, Бекет…

Той засмукваше клитора й в устата си отново и отново, и отново, притискайки езика си срещу него. Неумолимо. Ласкаво. Изискващо.

От гърлото й се откъснаха стенания, когато оргазмът я връхлетя, но Бекет не се отдръпна. Засмука я, докато я разтърсваше вълната, наслаждавайки се на невероятния пламък на екстаза й и на факта, че той бе мъжът, който й го дарява.

Не Коул, който и да беше този тип.

По дяволите, това пък откъде се взе? Нямаше начин да се опитва да го разбере точно сега.

Когато Кат спря да трепери срещу него, Бекет отдръпна устните си от чувствителната й плът. Краката й бяха все още върху раменете му и той позволи на тялото й да се плъзне малко по-надолу, така че да може да обсипе с целувки корема, хълмчетата на гърдите и зърната й. Ръцете й нежно обхващаха двете страни на главата му, като го насърчаваха и предизвикваха да продължи. Той погледна нагоре и срещна взора й.

По дяволите, беше красива. Истината за това отнемаше дъха му всеки път, когато я видеше.

— Какво искаш, Кат?

С лека замаяна усмивка тя каза:

— Как бих могла да искам нещо след това?

Прониза го дълбоко мъжко удовлетворение, но той искаше да знае какво желае тя. Гризна я леко по бедрото и се наслади на изненадания стон, който се разля от гърлото й, като алчното копеле, което беше.

— Какво искаш?

Тя облиза устни.

— Да влезеш в мен.

О, да. Той я дръпна от стената, спусна я надолу по тялото си, краката й се плъзнаха по извивките на ръцете му, като позиционира влажния й център над главичката на пениса си.

— Мамка му. Презерватив.

Нямаше в себе си, тъй като не се бе връщал в спалнята си след предния път. Той я вдигна, а отдръпването на влажната й топлина бе почти болезнено.

С ръце, обвити около врата му, тя обхвана тила му и потърси лицето му.

— Взимам противозачатъчни. Чиста съм.

Какво казваше тя…

— Хм, Исусе! Никога не съм правил секс без презерватив.

— Никога? — попита тя, повдигайки вежди.

Той поклати глава, действие, което засили замайващото усещане, разбъркващо мозъка му в този момент. Наистина ли щеше да го приветства в тялото си без защита? И щеше ли той сериозно да обмисли идеята да го направи? Колкото и да се боеше от възможността да се превърне в баща си, беше твърдо решен никога да не става родител и да рискува да причини на дете онова, което бе сторено на него.

— Вярвам ти, Бекет — прошепна тя и нежно целуна ъгълчето на устата му. — Вземи ме. Моля те!

Тази вечер тази жена го разбиваше. Наистина. Преди дори да вземе съзнателно решението да го направи, тялото му вече отговаряше на молбата й и я спускаше надолу, докато накрая главичката на пениса му се отърка в меките, топли гънки на женствеността й. После потъна дълбоко. Кожа в кожа.

— Исусе Христе! — простена той.

Освободената от прегради топлина и хватка на женско тяло около пениса му бе усещане, различно от всичко, което бе изпитвал досега. Ала това не беше коя да е жена, а Катрин Рикси, която неочаквано го бе дарила с цяла поредица от първи изживявания тази вечер. И това го развълнува. Дълбоко.

— Дръж се! — изръмжа той.

Използвайки ръцете си, за да контролира движението на тялото й, Бекет я чукаше бързо, нуждаейки се от още, още, от все повече. Може би щеше да се притесни дали не е твърде груб с нея, ако не беше постоянният поток от „Да, да, о, да“, който се изливаше в ухото му. Думите й бяха почти хлипове от удоволствие и секнаха едва когато нов оргазъм я заля и отне дъха й.

Нямаше нищо по-шибано красиво от лицето на една жена, разтърсена от удоволствието, с което си я дарил. Нищо.

След като спусна левия й крак на пода, Бекет я сниши достатъчно, за да може тя да балансира на един крак, докато той продължава да придържа другия вдигнат, освобождавайки ръката си, за да сграбчи косата й и да я принуди да извие гръб. Все още движейки се в нея, попиваше с наслада удоволствието, изписано върху лицето й, начинът, по който гърдите й подскачаха, когато потъваше докрай в нея, танцът на косата върху раменете й. Шибана красота! Абсолютно всичко у нея. Това го накара да иска да й достави удоволствие. Отново и отново.

— Можеш ли да свършиш отново за мен, Кат?

— Аз… аз не… знам — изръмжа тя. — О, боже, Бекет!

— От какво се нуждаеш? — попита той, гласът му бе дрезгав, тъй като промяната в позата я правеше толкова тясна.

— Просто не спирай. Моля те!

Ноктите й се впиха в раменете му.

Той не го направи. Не би могъл. Не и докато тя продължаваше да го желае, защото от опит Бекет знаеше, че това е всичко, което има шибано значение. Затова продължи да потъва в нея силно, бързо и дълбоко, стискайки зъби срещу напрежението, растящо ниско в корема му. Извивайки бедра, той отърка тазовата си кост в клитора й, дяволски решен да почувства оргазма й още веднъж.

— Мамка му, мамка му, мамка му… — стенеше тя, а краката й започнаха да треперят.

Той я придърпа по-близо, така че буквално се прегърби над нея, членът му влизаше и излизаше с бързи, плитки тласъци, които го докарваха до самия ръб.

— Мамка му, Кат! Твърде хубаво е — каза той, усещайки наближаването на собствения си оргазъм.

— Не спирай, не спирай, не спирай… — стенеше тя.

Бекет пребори собствената си нужда за освобождаване и продължи с движенията на бедрата си, докато Кат зарови лице в гърдите му и изплака. Искаше да изреве триумфално, докато тя се разпадаше отново. Вместо това оргазмът го разтърси. Инстинктивно той се отдръпна от нея, сграбчи члена си и извика, когато всепоглъщащата интензивност на освобождаването му го заля, свършвайки върху корема й зашеметен.

Когато телата им се успокоиха, Бекет внимателно пусна крака й, като я задържа, докато му се стори по-стабилна. Тежкото им дишане кънтеше силно в иначе тихата стая и огромен камък от съжаление се стовари върху раменете на мъжа.

Не защото отново бяха правили секс.

А защото всичко бе приключило.

 

 

Мили Боже!

Краката на Кат бяха като от желе. Беше сигурна в това.

Никога в живота си не го бе правила с мъж, способен да я повдигне и държи по начина, по който го бе направил Бекет. Силата му беше невероятно възбуждаща. Способността му да предизвиква оргазмите й бе умопомрачаващо откритие. Като прибави към всичко това и изражението на лицето му — онова, което бе наполовина дълбок копнеж, наполовина първично мъжко задоволство — и тя бе просто… тотално и напълно разтърсена.

Все още държейки се за Бекет, Кат си пое дълбоко дъх.

— Уау! — успя едва да каже.

— „Уау“ като добре? — попита той с дрезгав глас.

— Наистина ли трябва да питаш?

Тя му се усмихна, но осъзна, че той не отвръща на усмивката й. Питаше я, сериозно. Поради някаква причина това предизвика болка в гърдите й. Как би могъл да не знае? Тя обхвана красивото му лице с ръка.

— „Уау“ като много добре.

Кимна и поне част от съмнението в изражението му се разсея.

— Добре — той стисна ръката й. — Нека да те почистим и облечем.

— Има баня в коридора.

Докато Бекет излизаше от стаята в цялата си гола прелест, Кат се зачуди защо се бе отдръпнал в последния момент. Тя нямаше нищо против. Топлината от сока му, разпръснат върху кожата й, бе адски секси.

Имаше по-важни неща, за които да се притеснява. Например да облече пуловера си, преди Бекет да е забелязал синините по ръцете й. По-рано той го бе съблякъл, преди тя дори да осъзнае какво прави. В разгара на момента бе забравила за следите. Благодареше на бог за тъмнината тук. Последното, което искаше, бе да даде повод на Бекет да я разпитва. Което щеше да направи, ако дори малко приличаше на Ник, що се отнася до неговата прекалена покровителственост.

Бързо откри и сложи сутиена си. Тъкмо пъхаше ръце в ръкавите на пуловера си, когато Бекет се върна.

— Стана ми хладно — обясни му, като му се усмихна леко.

Тя промуши глава, но задържа блузата над корема си.

— Съжалявам — каза той, като избърса корема й първо с няколко топли влажни хартиени кърпи, а след това я подсуши с останалите.

Беше се сетил да затопли кърпите. Ах!

— Недей — каза тя, запазвайки гласа си безгрижен, за да не издаде, че загрижеността му я бе трогнала.

Наблюдаваше го как я почиства и големите му ръце се движат върху корема й. Боже, можеше да е толкова нежен, въпреки силата и размера си.

Тихо събраха дрехите, произволно разпръснати по пода. Кат се опита да подреди мислите, блъскащи се в главата й. Като оставеше секса, какво мислеше за този мъж? Имаше ли значение? Възможно ли бе този луд, случаен, изпепеляващ, горещ секс да е всичко между тях? В края на краищата бяха необвързани, отговорни за постъпките си, възрастни. Ала можеха ли наистина да си позволят това всепоглъщащо разсейване, което преживяваха, когато бяха заедно? Тъй като младата жена не мислеше за нищо друго, освен за Бекет Мърда в последните… отколкото време бяха тук. Тя дори не знаеше.

Кат въздъхна, докато навличаше последните си дрехи. Това, че не знаеше, бе проблемът с две думи, нали? Извади мобилния телефон от задния си джоб и натисна бутона, за да се събуди екранът. По дяволите! Беше отишла да разходи Айлийн преди четиридесет и пет минути. Това щеше да е забавно за обяснение.

Когато вдигна поглед, откри Бекет да я наблюдава със странно неразгадаемо изражение.

— Само проверявам, дали Марз ми е писал — вметна тя. — Той отиде да си вземе нещо за вечеря и после смяташе да поработи върху лаптопа ми, преди да вляза в мрежата.

Бекет кимна. Изглежда, отново се бяха върнали към мълчаливите му привички. Макар да предполагаше, че това е някакво подобрение, в сравнение с таеното проклинане на случилото се помежду им, до което беше прибягнал предишния път.

— Виж, Бекет, беше невероятно. И двата пъти всъщност. Но предполагам, че се чудя…

— Дали не трябва да ни е за последно?

Разбира се. Сега му се говореше.

И думите, които бе решил да изрече, сякаш пуснаха камък в корема й. Абсурдно, предвид факта, че тя се канеше да предложи по същество абсолютно същото нещо. Лицемерно, а?

— Да. Предполагам, че да.

Кат сви рамене и мислено си напомни да порасне.

В крайна сметка колко можеше да е разстроена? Мъжът току-що я беше дарил с три оргазма. И без съмнение тази нощ щеше да е като подарък, който винаги ще я сгрява, защото спомените щяха да й правят компания през многото самотни нощи, сред които щеше да свърши. Ха! Да, играта на думи не беше никак случайна.

— Просто…

Той й махна с ръка.

— Не. Не казвай нищо! Напълно го разбирам. Напълно съм съгласен.

Мъжът се наведе, за да завърже обувките си.

Кат кимна.

— Точно така. Значи, добре.

Тъкмо обмисляше какво друго да каже, когато телефонът избръмча в ръката й. Въпреки че очакваше съобщение от Марз всеки момент, коремът й все пак се обърна, понеже винаги имаше шанс да бъде ново гадно послание от Коул. Обуздавайки изражението си, прочете съобщението и въздъхна облекчено. Вдигна го, така че и Бекет да може да види.

— Изглежда, Марз е готов за мен.

— Да. Тръгвай първа тогава. Идвам след малко. — Той се изправи в цял ръст. — Така ще знаеш, че никой няма да реши, че сме били заедно.

Имаше смисъл. Тогава защо идеята за това, че го отхвърля, я караше да се чувства толкова зле?

— Добре. Разбира се.

За момент, краката й не пожелаха да се раздвижат, и тя осъзна, че причината е… че не иска да го напусне. Наистина глупаво. Не беше като да са… нещо повече от двама почти непознати, които бяха намерили невероятно сексуално освобождаване един с друг в средата на ужасна криза.

— Така. Ще, ъ-ъ… тръгвам. Сега.

Тя надникна през рамо.

Когато той не каза нищо, се обърна и тръгна към вратата.

Трябваше да се пребори с порива да се обърне и да го целуне за довиждане.