Лора Кей
Силно упорство (23)

Глава 23

В някакъв момент бяха пристигнали още автомобили със специален режим на движение, защото две линейки и три полицейски патрула бяха запушили пътя зад тяхната линия от коли. Четирима полицаи се бяха скупчили около някого върху носилка — Ванс, ако трябваше да предполага Бекет. Давайки им пространство той се втурна към отворените врати на другата линейка с Марз, Изи и Шейн плътно зад него.

Сенека лежеше върху носилката с вдигнати колене, докато един медик обработваше нараняванията му.

— Как е той? — попита Бекет.

— Ник? — извика Сенека със слаб, дрезгав глас.

Бекет се качи в тясната линейка.

— Какво има? Ник трябваше да си тръгне. Имаме пострадали от нашите хора.

— Хей, не може да сте тук — извика парамедикът.

Сенека махна на Бекет да се приближи, докато сваляше кислородната маска. Движенията му бяха хаотични, а погледът му изглеждаше замъглен.

— Господине, моля ви — настоя парамедикът, опитвайки се да върне маската на мястото й.

Възрастният мъж не му позволи.

— Исусе, остави ме на мира. Трябва да кажа нещо! — настоя Сенека.

Стискайки зъбите си, той повдигна ръка и потърси нещо в джоба си.

— Г-н Сенека, не можете…

— Виж, синко — обърна се той към парамедика, — притежавам белези, които са по-стари от теб. Наясно съм, че имам някаква коремна травма. Остави ме… да кажа… моята част — задъха се преди да продължи. — Вземи това — каза на Бекет, подавайки му мобилен телефон. — Паролата е 1445. Всички контакти на Уекслър са тук. Обади му се сега. Използвай… парите… преди да се покрие на дълбоко — мъжът простена и се сви на една страна. — Документите в моята кола… за вас са.

— Съжалявам, господине — парамедикът се обърна към Бекет, а очите му светнаха гневно. — Трябва да си вървите. Веднага! Край на разговора — с тези думи свали твърдия си поглед към Сенека, който се отпусна върху носилката.

Бекет слезе от линейката и откри едно ченге да говори с Изи и Шейн. Вратите се затвориха след него и тя потегли.

Той се вгледа в телефона в ръката си, а умът му препусна. Отпред в линейката беше Ванс, който ги видя и им махна.

— Исусе! Съжалявам, че не успях да направя повече — каза той, когато Бекет и Марз се приближиха. — Уцелиха ме в рамото при първата размяна на изстрели. Ръката ми е шибано безполезна. — Той посочи превързаното си рамо и бицепс. — Не чувствам пръстите си.

— Просто се грижи за себе си, Ванс. Това е всичко, което има значение — отвърна му Марз.

Ченгето погледна всеки един от тях в очите.

— Направи каквото е нужно. Ще помогна за разчистването на бъркотията. И точно сега не се тревожете за пълните полицейски показания. Кажете на униформените, че сам ще ги взема по-късно.

Бекет погледна към мястото, където останалите полицаи си водеха бележки и отцепваха местопрестъплението. Тялото на Вашингтон все още лежеше в тревата. По-надолу по хълма беше и това на Коул.

Каква шибана бъркотия.

Кат. Сърцето му се разкъса в гърдите при мисълта за нея. Господи, болеше толкова силно, че той едва се побираше в собствената си кожа.

Но имаше неща, които трябваше да направи, хора, за които да се погрижи. Затова се зае с един от проблемите, който наистина се отличаваше от другите и зарови тези скапани емоции толкова дълбоко в себе си, че можеха никога отново да не видят дневна светлина.

Парамедиците затвориха и втората линейка, която потегли, а сирената й огласяваше откритото пространство.

— Трябва да направим това обаждане — каза Марз.

— Да — съгласи се Бекет, а гласът му прозвуча стоманен и безчувствен дори в собствените му уши. — Вземете си минутка и проверете останалите. Успокоите ги, че всичко свърши и всичко е наред.

Поне засега.

Макар че не смяташе, че отново ще бъде наред. Не и той. Същото важеше и за Ник.

Марз кимна и тръгна.

Как си, Кат. Дръж се, заради мен, ангелче!

Мисълта го накара да извади собствения си телефон от джоба си. Написа съобщение на Ник, което гласеше: Дръжте ме… след което натисна „Изтриване“ и поправи на Дръжте ни в течение. Пазим ви гърба.

Един дълъг миг по-късно телефонът избръмча в отговор. Искам шибаната глава на Уекслър на тепсия. И искам да знам каква е шибаната ситуация с другия стрелец.

Каква ли поредица от сериозни проклятия щеше да включва обяснението пред Ник, защо бе скрил факта, че Кат има преследвач. Само ако си беше отворил устата, както знаеше, че трябва да направи, както вътрешностите му бяха казали, Кат щеше да е жива и здрава в момента. А не кървяща в задната част на хеликоптер. Нямаше да я транспортират към травматологията, за да се бори за живота си.

Бекет написа отговор. По съвет на Сенека тръгваме след Уекслър, преди да изчезне. Стрелецът беше бившият на Кат. Ще ти разкажа каквото знам, щом се видим.

Ако приемем, че от този момент нататък Ник се съгласеше да чуе и дума от устата на Бекет. Бог знаеше, че не можеше да обвинява Рикси, ако държи него отговорен, поне за случилото се със сестра му.

Достатъчно, Мърда, укори се Бекет. Изкарай си главата от задника. Точно така.

Шейн и Изи се приближиха тичайки.

— Дадохме им всичките ни имена и координати за връзка — каза Шейн. — И общо обяснение на събитията.

— Ванс ще получи официално изявление от нас — отвърна Бекет, — така че това ни позволява да се ометем от тук. — Останалите кимнаха. — Хайде — подкани ги той.

Отиде до джипа на Джеръми, където откри Чарли, Бека, Сара и Джена, стоящи до вратата на мястото до шофьора, със скръбни изражения. Но Чарли изглеждаше най-зле. Бекет разпозна болката в очите на другия мъж, сякаш се гледаше в огледало. Както и вината — чиста и неподправена.

Бекет застана точно пред лицето му, стисна го леко за врата и прикова погледа му.

— Вината не е твоя. Чуваш ли ме? За нищо от това. — Сините очи на Чарли блеснаха с гняв и недоверие. — Остави го, Чарли, казвам ти. Ако не го направиш, случилото се ще стои между теб и Джеръми като стена. А ти не искаш това. Вложи цялата си енергия в това да помогнеш за възстановяването му и зарежи останалото.

Чарли потърси погледа му и самотна сълза се търкулна от сините му очи. Последва я още една, и още една. Сякаш се опитваше, но не можеше да ги задържи.

— Благодаря — успя най-накрая да каже, но гласът му беше толкова приглушен, че звучеше почти пресипнал. — Може ли да отидем в болницата? — попита той.

— По-добре е да останем всички заедно — отвърна Бекет. — Уекслър е напълно непредвидим и не знаем с кой друг може да работи. Просто ми дай няколко минути, за да свърша нещо, и ще измислим план.

Всеки кимна в знак на съгласие.

— Ти си добър човек, Бекет Мърда — каза му Бека и го прегърна.

По-лъжливи думи не са били изричани, но той задържа устата си затворена и прие добротата на Бека, защото тя заслужаваше поне това.

— Ще проверя Емили и майка й — обади се Марз. — След това можем да се погрижим за обаждането.

Бекет кимна и стана пределно ясно, че се различава от останалите. Шейн държеше ръката на Сара, докато тя се притесняваше, как се справя той. Изи прегръщаше Джена, която не можеше да спре да трепери. Чарли и Бека се бяха облегнали един на друг и двамата опитващи се да сдържат собствената си тревога за всеки Рикси, който обичаха. През задната врата на колата на Шейн Марз се наведе, за да провери своето момиче и майка й.

И ето го него, по дяволите, сам. Както винаги. Както заслужаваше. Точно както щеше да бъде винаги.

И защо, по дяволите, все още се налагаше да учи този урок. След тридесет и четири години човек би си помислил, че се е забил в главата му. Той не беше добър. Нараняваше другите хора и ги прогонваше. Беше си по-добре сам.

Опита се да не бъде завиждащ, негодуващ задник. Наистина се опита.

Без да продума, остави групата зад себе си, подмина Марз и се отправи към Събърбъна на Сенека. Да се рови в собственото си древно нещастие, не помагаше на проклетата му душа. Но да се концентрира върху работата? Да, това трябваше да направи.

Нищо на предната седалка. Нищо и отзад. Отвори багажника и зачака капакът му да се вдигне.

В единия ъгъл бе поставена бяла затворена кутия за документи. Той я отвори и прелисти папките, прибрани вътре. Едната от тях беше с етикет Сметка WCE.

Сърцето му препусна, докато я вадеше и отваряше. Съдържаше серия от вносни бележки от WCE към сметките не само на Мерит и Кейн, но и към тази на Уекслър, Гарза и поне половин дузина други мъже, включително и Джими Чърч. Върху жълто листче в центъра на най-горния лист беше набързо надраскана бележка WCE = Паричен обмен Уекслър-Чърч.

Бизнес партньорство, точно както Проктър енд Гембъл и Хюлед Паркър. Мамка му.

И каква наглост бе необходимостта да използва собственото си фамилно име за този конкретен бизнес, в който Уекслър, бивша зелена барета от армията, се съюзяваше с уличната измет, за да краде от страната си, да разпространява хероин сред сънародниците си и междувременно да избива братята си по оръжие.

На такива като него не трябваше да се позволява да живеят.

— Какво откри? — попита Марз с тих глас.

Бекет му подаде папката.

— Всичко, което някога сме искали да знаем за WCE. — Но почти не отговаряше на очакванията. Или може би така му се струваше, понеже част от хората, които го направиха възможно, не бяха тук, за да празнуват, а вместо това се бореха за живота си.

— Каква беше шибаната вероятност, а? — отвърна Марз, изучавайки съдържанието на папката.

Бекет кимна след дълъг момент. Всяко едно нещо за Сенека днес се оказа вярно. Несъмнено почти бе примамил двама от възможните предатели до Балтимор за погребението и е имал намерението да открие начин да ги задържи в града за срещата, която бяха планирали. Но не бе необходимо Сенека да върши мръсната работа. Уекслър се бе изобличил сам, какъвто може би е бил планът на Сенека през цялото време. Нямаше съмнение, че Уекслър знаеше кои са още в мига, в който видя лицата им. Сигурно е потърсил възможност за бягство още преди Събърбъна да отбие. Но трябваше да изчакат, докато Сенека се възстанови, за да знаят със сигурност нещо от това.

Прелиствайки още папки, Бекет откри лични записки и подробни списъци с контактите на други мъже, чиито имена не разпознаваше. Имаше и внимателно запазени таблици за хероин, откраднат и продаден от различни обекти в Афганистан, както и… мамка му, документ, съдържащ дълъг списък с женски имена.

— Обърни внимание на това — каза Бекет и го подаде на Шейн.

Стоманено сиви очи се врязаха в Бекет и след това в документите.

— Мамка му — изруга Шейн невярващо, а гласът му бе като лед, докато прелистваше от една страница на друга.

Когато Шейн бил тийнейджър, някаква отрепка бе отвлякла осемгодишната му сестра от улицата, на която са живеели. Той и семейството му никога повече не бяха видели малката Моли МакКалън. В резултат на това защитата на жени, които се нуждаят от помощ, се бе превърнала в лична кауза за Шейн. Това го бе подтикнало да помогне на Сара, когато бяха научили, че е принудена да работи като сервитьорка в стриптийз клуба и да има връзка с един от най-силните хора на Чърч, за да плати дълговете на баща си към бандата.

— Боже, не знам дали този списък е благословия, или проклятие — каза Шейн, докато го показваше на Марз и Изи. — Благословия, защото семействата им ще научат какво се е случило с тях. И проклятие, защото кой някога би желал да научи това? Но, по дяволите, ако успеем да открием семействата или докладите за изчезнали хора, можем да намерим снимки. Може би във всичко това или в документите на полковника има информация кой ги е купил.

Шейн прокара ръка през тъмнорусата си коса, а очите му светеха гневно.

Бекет знаеше накъде точно се бяха отправили мислите на приятеля му — да открие и да спаси тези жени. Напълно почтено желание. Но това беше битка за друг ден. Трябваше да бъде. Не че на Бекет му харесваше. Ни най-малко дори.

— Осъзнавате ли — започна Марз, — че с това и микрочипа на полковника, може би разполагаме с всичко необходимо, за да завършим тази мисия.

— Нека не се надценяваме — отвърна Изи с блестящ поглед. — Нуждаем се от Уекслър, преди дори да се доближим до „мисията изпълнена“. Особено след днес.

— По дяволите, прав си. — Бекет хвърли документите обратно в кутията и намери телефона на Сенека. Паролата, която мъжът му бе дал, работеше, както бе казал. И отне само няколко движения на палеца на Бекет, за да открие номера на Уекслър. Той набра.

Едва бе прозвучало първото позвъняване, когато Уекслър излая в отговор.

— Прецака ме.

И не беше ли това интересен поздрав?

— Не е Сенека — отвърна Бекет. — Обажда се Бекет Мърда. И разполагам с дванадесет милиона причини, поради които може да искаш да чуеш какво имам да кажа. — Взе назаем репликата от Ник, и изглежда отново работеше, защото Уекслър не отговори, но също така и не затвори.

— Имаш две минути — изсъска той.

— Искам среща лице в лице, за да извършим проста размяна. Получаваш дванадесетте милиона от сметката на Франк Мерит. От теб аз получавам окончателно доказателство, че Кейн е начело на цялата тази афера и е накиснал моя екип. Толкова просто.

— Не можеш просто да изтеглиш дванадесет милиона долара — отвърна Уекслър по начин, който звучеше като трябва да приключвам с теб, идиот.

— Разбира се, че не мога. Но мога да донеса лаптоп, да ти предоставя всички пароли и достъп до информация, да сменя личните ни данни в сметката с твоите и след това да ти позволя да зададеш нова парола и да вземеш лаптопа. Само за да нямаш съмнение, че сме те измамили, използвайки софтуер, който ще запише паролата. — Бекет знаеше, че Уекслър е захапал въдицата, когато не отговори веднага. — Ние не искаме шибаните пари. Искаме главата на Кейн, задето ни предаде. Нищо повече, нищо по-малко.

— И какво окончателно доказателство за участието на Кейн искаш? — попита Уекслър.

Оживено Марз прошепна редица от предложения.

Бекет кимна.

— Хартиени и дигитални копия на всеки мейл от кореспонденцията между теб и другите замесени в WCE и Кейн. Подробности, в писмен и електронен вид, кой е наредил убийството на Франк Мерит и кой точно екипът ни срещна на онзи път в онзи ден, както и всяка информация, до която можеш да се докопаш, касаеща съучастничество в опетняването на репутацията ни и съсипването на кариерите ни. И списък с купувачите на вашите робини.

Чу се недоверчив смях.

— Не искате много, а, шибаняци?

Лед изпълни вените на Бекет.

— Искаме това, което е наше. Честта ни. Репутацията ни. Кариерите ни. Ако искаш да стоварим това пред прага ти, ще го направим. Можем да бъдем доста убедителни, благодарение на отчетността, водена от Мерит, и помощта на шефа ти. Но ние не искаме теб, Уекслър. Искаме Кейн. Изборът е твой. — Бекет се престори, че въздъхва. — Но решаваш сега. Затварям на десет — завърши той и започна да брои наум.

На осем Уекслър каза:

— Имаме сделка.

Тъмно удовлетворение замени леда във вените на Бекет. Този мъж беше в ръцете му.

— Аз определям времето и мястото…

— По дяволите, не. Това разваля сделката. Срещаме се, където и когато аз кажа, иначе няма сделка. Аз изчезвам с изобилие от собствените си пари в брой към тропически рай, където никога повече няма да мисля за това.

Бекет огледа съекипниците си и откри по лицата им еднакво количество съгласие и неудовлетвореност.

— Добре.

— Ще ми отнеме време поне до довечера да събера каквото искаш. Ще ти позвъня на този номер тридесет или шейсет минути преди срещата.

С тези последни думи Уекслър прекъсна разговора.

Поемайки си дъх, Бекет свали телефона и го пъхна в джоба си.

— Без значение колко високо се изкачваме, върхът просто продължава да се извисява все повече — отбеляза Шейн.

— Но ако ни достави исканото — отвърна Марз, — ще ударим златна мина.

Бекет се съгласи, но не изпитваше чувство на удовлетвореност или победа, както трябваше да бъде. Защото всичко щеше да е напразно, ако бе възстановил живота си само за да загуби Кат нейния. Изобщо нямаше да е живот, не и без Кат.

Бекет помаха на останалите.

— Ще ви заведа в болницата. Кой иска да дойде? — попита той.

Всички жени вдигнаха ръцете си.

— Отивам и нищо не може да ме спре — отвърна Чарли.

— Аз също — каза Марз.

— И аз — обади се Изи.

Шейн кимна.

— Не бих бил другаде сега.

Перфектно. Харесваше му идеята всички да се съберат заедно.

— Добре, тогава да вървим.