Лора Кей
Силно упорство (20)

Глава 20

— Искам те гола — прошепна Бекет, езикът му галеше ухото на Кат.

Ръцете му се насочиха към подгъва на блузата й и я избутаха нагоре, мазолите по дланите му я погъделичкаха, когато се плъзнаха по ребрата й и издърпаха блузата. Засмуквайки нежно врата й, той се пресегна зад гърба й и разкопча сутиена й. После пръстите му се заеха с копчето на дънките й и той бавно, адски бавно, издърпа плата надолу по бедрата и краката й. Започвайки от долчинката в основата на гърлото й, устните на Бекет прокараха пламтяща диря от целувки между гърдите й, по корема й, към ластика на червените й копринени бикини. Падайки на коляно, той хвана бедрата й и прокара езика си от едната й тазова кост до другата. След това захапа плата и със зъби дръпна бикините надолу.

Този едър, силен мъж, паднал на колене, я събличаше с ръцете, зъбите и изгладнелите си очи… Това бе едно от най-сексапилните неща, които някога бе виждала.

Когато тя бе напълно гола, Бекет прокара ръце по краката, тялото, корема и гърдите й. Гледаше я така, сякаш е нещо скъпо, безценно, безупречно и това бръкна в гърдите й и изпълни сърцето й.

— Прекалено красива си, за да се опише с думи, Кат. — Той се изправи на крака, ръцете му се впиха в косата й, докато завладяваше устата й с топла, влажна целувка. — Легни на леглото за мен.

С лудо биещо сърце, Кат се качи на леглото, намести се в средата и легна по гръб. Бекет отиде до края на леглото и погали стъпалата й с големите си ръце. Погледът му плъзна по нея и тя внезапно потръпна и се изчерви. Протегна ръка към него.

— Ела и бъди с мен.

Едното ъгълче на устата му се повдигна в лека усмивка.

— Не ме пришпорвай, Катрин. Не и тази вечер. Няма значение колко дяволски силно искам да те покрия с тялото си и да потъна дълбоко в теб.

Мамка му. Ниският тътен на гласа му в съчетание с думите и образите, които извикаха, я накараха да се стегне и подмокри. Защото тя искаше точно това, което той току-що бе описал. Желаеше него. А фактът, че той не можеше да проумее защо тя би го желала, или защо я е грижа за него, без да се налага да му обяснява причините, караше сърцето й да бие още по-силно в гърдите й. Защото наистина я бе грижа за него. Може би дори повече, отколкото би трябвало, предвид дълбочината на раните, които той така очевидно се опитваше да излекува. Но понякога сърцето си имаше собствено мнение.

Накрая Бекет издърпа блузата през главата си и я пусна на пода. Свали пистолета, който тя не бе осъзнала, че носи, от кобура на кръста си и го сложи на тоалетката й. После развърза ботушите и събу дънките си, докато най-сетне остана впечатляващо гол в края на леглото. Широчината на раменете, възвишенията на изсечените му мускули, дължината и дебелината на шибано невероятния му член — Кат искаше всичко това, желаеше го целия върху себе си, вътре в себе си, около себе си.

Той се качи на матрака, като едновременно с това раздели краката й, правейки място за себе си, за да коленичи между бедрата й. Разтваряйки я широко, масажираше вътрешната част на бедрата й от коляното до слабините, ръцете му влудяващо леко я докосваха от външната страна на женствеността й. И тогава с бързо движение постави краката й върху раменете си, като използваше голямата си ръка, за да задържи бедрата й на място, и я облиза бавно от пулсиращия вход до клитора.

— О, боже, Бекет — изстена тя, ръцете й се спуснаха към косата му и дъхът й секна, когато той засмука дълбоко клитора й.

Бекет я изпиваше със същата концентрирана интензивност, с която правеше всичко. Беше безмилостен, взискателен и така дяволски решен да я дари с удоволствие, че тя бързо се задъха, вкопчи се в косата му и увисна на ръба на усещане, което обещаваше да бъде абсолютно разтърсващ оргазъм.

Пламтящите му сини очи се впиваха в тялото й, докато плъзваше един пръст, а после и втори в сърцевината й. Сви пръстите си в нея и погали едно толкова чувствително място, че тя почти скочи от леглото. Голямата му ръка я притисна по-силно и я задържа, принуждавайки я да се предаде на удоволствието, с което я даряваше, докато я чукаше и галеше с пръсти, а устните, езика и зъбите му измъчваха клитора й.

Тялото й избухна в безкрайни вълни от пулсиращ, завладяващ, заливащ екстаз. Бекет изстена и я засмука по-силно, докато Кат впиваше нокти в главата му и молеше за облекчение от огромното удоволствие.

Накрая той я освободи от устата си и пръстите си от нея.

— Това няма да е последният път, в който свършваш в гърлото ми — зарече се той, пълзейки нагоре по тялото й. Целуна я по корема, гърдите и шията. — И това няма да е единственият път, в който свършваш върху члена ми.

Той го взе в ръката си и насочи дебелата му главичка в мокрите й чувствителни гънки и потъна дълбоко.

— Да, да — извика Кат, обожавайки величествената пълнота, с която само той можеше да я дари.

Когато потъна докрай в нея, той изпъна огромното си тяло отгоре й, докато не стана единственото нещо, което тя можеше да види, помирише или почувства. Кат винаги бе харесвала да усеща тежестта на мъж върху себе си и никога повече, отколкото когато беше с Бекет.

— Обожавам това — каза тя, обвивайки крака около кръста му и ръце около врата му.

— Така ли? — изръмжа той, използвайки ръката си под рамото й за опора.

Надигна се от нея с другата си ръка, подпряна на матрака, само колкото да я целуне. Погледна я в очите и сведе поглед към мястото, на което членът му проникваше в нея бавно и дълбоко, навътре и навън.

— Изглеждаш толкова шибано красива под мен, ангелче. Не мисля, че някога ще мога да ти се наситя.

Сърцето й се стегна и Кат поклати глава.

— Надявам се, че няма. Никога.

Тя прехапа устни, защото не искаше удоволствието, с което я даряваше, и начинът, по който сърцето в гърдите й се изпълваше, да я накарат да изрече неща, които той може и да не бе готов да чуе.

Неща, които изглеждаше налудничаво, че дори може да поиска да изрече. Затова реши вместо това да му ги покаже. Сграбчвайки тила му, откри устата му със своята и вложи всяка частица от обичта, която изпитваше към него в целувката си. Засмука езика му, плячкоса устата му със своята и изстена, когато бедрата му се задвижиха още по-бързо, по-силно и с невероятна настойчивост.

— Толкова си добър, Бекет — каза тя, главата й се отпусна върху възглавницата.

Бекет облиза и гризна шията й, а след това отпусна цялата си тежест върху нея, като я обви с ръце и ги преплете в косата й, забивайки члена си в тялото си, докато накрая всичко, което тя можеше да направи, бе да стене.

Оргазмът й бе почти заслепяващ и я връхлетя толкова силно, че тя изкрещя, когато спазмите на мускулите й разтърсиха цялото й тяло. Вкопчи се в раменете на Бекет, връхлетяна от опустошителна буря, а после се отпусна немощно върху леглото.

Леката усмивка на Бекет беше дяволски самодоволна.

— Още ли си с мен?

Кат завъртя очи и се опита да успокои дишането си.

— Не беше… чак… така — излъга тя, знаейки, че няма шанс да й повярва.

Той се засмя леко, извади члена си от нея и я обърна по корем. След това шляпна задника й, покатери се върху нея и изръмжа в ухото й:

— Не може да крещиш „обичам члена ти“ по време на оргазъм и да очакваш, че ще повярвам на тези глупости — каза той, отново нахлувайки в нея.

Беше ли го казала? Не можеше да си спомни, но предвид колко много обичаше усещането от члена му, плъзгащ се дълбоко, докато едрото му тяло я притискаше, тя не можеше да отрече истината. И, боже, усещаше го толкова шибано голям по този начин. Силните му бедра, притискаха нейните плътно един до друг.

Усмихната, тя каза:

— Обичам го, Бекет. Обожавам начина, по който ме чукаш. Обожавам начина, по който ме изпълваш.

Той пъхна ръце под раменете й и я пристисна в здрава прегръдка, такава, която го караше да извие тялото си около нея. С устни срещу ухото й, бедра блъскащи се в задника й, той се задъха и изръмжа:

— Чувствам се толкова шибано добре, когато съм в теб. Не искам никога да спира това.

Коментарът предизвика пеперуди в корема й. Едновременно, защото искаше той да се чувства добре и защото и тя не искаше да спира. Не само невероятния секс, а това между тях. Изминаха няколко дълги възхитителни минути, в които той се движеше в нея и шепнеше невероятни признания в ухото й.

— Нуждая се от теб толкова дяволски много, ангелче… Такъв шибан късметлия съм, че те намерих… Искам да бъдеш моя…

— Да, Бекет, да — извика тя, сърцето и тялото й никога не са били по-изпълнени или по-задоволени в целия й живот.

— Исусе, не мога да се сдържам — простена Бекет.

— Недей — каза Кат. — Свърши в мен. Искам да го почувствам.

— Мамка му — изръмжа той, зъбите му звучно изскърцаха.

— Отпусни се, Бекет. Дай ми всичко, което имаш — каза тя, ръцете й се впиха в лилавата завивка, докато тя хвърляше поглед през рамо към него.

Викът му беше почти измъчен, хватката му се стегна, лицето му се сгърчи, а тласъците му се ускориха, докато пулсираше в нея, обливайки я със сока си, покорявайки я, правейки я своя.

Точно както го искаше тя.

— Кат — изръмжа той, поемайки дълбоко дъх, докато тялото му се успокояваше. — Мили боже.

Той я целуна по бузата.

— Да — каза тя, думите му предизвикаха усмивка върху лицето й и я накараха да се засмее. — Мили боже, наистина.

Бекет се засмя в ухото й и това бе най-сексапилното проклето нещо.

— Значи… като бог, а?

Кат се извъртя, избута го с лакти и се измъкна изпод него.

— Знаех си, че това ще бъде грешка — призна тя, прехапвайки долната си устна развеселено, за да скрие усмивката си.

Той обви ръце около гърдите й и я издърпа върху себе си, притискайки гърба й към корема си.

— Къде си мислиш, че отиваш? — той захапа врата й. — Кой каза, че съм приключил с теб?

— Но…

— Казах ти, че това няма да е единственият път. Смятам да задоволявам сладкото ти шибано тяло, докато нито един от нас може да ходи. — Той засмука изпънатото сухожилие, водещо до рамото й.

Вълна от възбуда премина през корема на Кат, главата й падна назад капитулиращо и бузата й се отпусна върху неговата.

— Може и да не оживея, но съм навита да опитам.

— О, ще оживееш, ангелче.

Дясната му ръка се спусна надолу към корема й, докато пръстите му достигнаха женствеността й. Кат изстена, когато той започна да я милва с кръгообразни движения. Легнала върху него, с крака разположени от външната страна на неговите, тя повдигна ханша си нагоре, позволявайки на въртеливите му докосвания да събудят тялото й за живот.

Докато Кат повдигаше ханша си към докосването му и стенеше и се гърчеше срещу него, членът на Бекет се втвърди под нея. Той я повдигна още малко, протягайки се между краката й и насочвайки пениса си у нея. И след това пръстите му се върнаха на клитора й.

— О, боже, Бекет — прошепна тя, когато той започна да се движи.

Заоблената главичка на члена му нацели чувствителната точка в нея, онази, която я караше да се подмокря и да загуби контрол.

— Точно така — отвърна той. — Искам да свършиш отново.

Изминаха около две минути и тя се вцепени върху него, дъхът й изсвистя шумно, когато оргазмът я връхлетя.

— Отново — изръмжа той, бедрата му се движеха под нея, членът му я пронизваше, ръцете му й помагаха да се движи точно както имаше нужда.

— Бекет, Бекет, Бекет. — Тя викаше името му отново и отново.

Защото щеше да я накара да свърши. С тялото, думите и желанието си, той щеше да я запрати невероятно и безвъзвратно отвъд ръба.

Когато най-накрая настъпи, оргазмът я заля като океанска вълна, от онези, които преобръщат всичко наопаки, докато накрая не знаеш кое е горе и кое долу.

Тогава Бекет заби крака в матрака и използва масивните си бедра да се зарови дълбоко в нея.

— Мамка му, мамка му, свършвам — изпъшка той.

Той потъна дълбоко, ръцете му здраво стискаха бедрата й, докато самият той се изливаше в нея.

По времето, когато хватката му се разхлаби, Кат нямаше нито един останал мускул, беше сигурна в това. Но никога не се бе чувствала по-добре в живота си. Клепачите й натежаха.

— Гушни ме — каза тя, дори самия акт на говорене изискваше усилия.

Той се засмя зад нея, докато ги завърташе на една страна, и я придърпваше обратно срещу гърдите си.

— Властно малко същество, а?

Тя пъхна ръцете им под гърдите си.

— Казва човекът, който ме накара да свърша два пъти за пет минути.

Той я целуна по шията.

— Оплакваш ли се?

— Не, изобщо — измънка Кат. — Както и от ръцете ти около мен.

— Аз също, ангелче. Сега поспи малко.

— Толкова си властен — прошепна тя, а след това направи точно това, което и бе казал.

 

 

Бекет не беше сигурен колко дълго са спали, когато се събуди, но Кат не се размърда изобщо, щом той стана от леглото, за да използва банята. Стомахът му веднага се обади, затова грабна дрехите си, облече се в хола, а след това отиде на разузнавателна мисия в кухнята.

Това, което откри, го накара да се засмее. Липса на истинска храна и множество менюта за поръчване на храна за вкъщи. А си мислеше, че той е зле. Прерови сгънатите менюта, докато не откри очевидно най-употребяваното от тях, за някакво място с Тайландска кухня. Ресторантът бе само на две пресечки по Дюпонт Съркъл. Идеално. Бекет направи поръчка по телефона, после напъха крака в ботушите си, грабна ключовете на Кат и й написа набързо бележка, в случай че се събуди.

Навън градът около него сякаш приличаше на живо същество. Движение. Звуци. Миризми. Изведнъж му се стори успокояващо да се върне в натоварения Вашингтон и му стана странно, че е сам и прави нещо толкова нормално, като да купува готова храна, без някой от осемте милиона членовете на неговия екип или останалите хора в „Хард Инк“ да са наоколо.

Макар да оценяваше този момент на усамотение, последното нещо, което Бекет наистина искаше, бе всичко да се върне, както си беше преди обаждането на Ник, отпреди малко повече от три седмици. Животът му по-рано до голяма степен се състоеше от солови работни ангажименти като охранител, последвани от време, прекарано сам у дома, последвано от самотни фитнес тренировки. Разбира се, имаше хора, с които се държеше достатъчно приятелски, но нито един от тях не смяташе за истински приятел. До сега. Докато не се събра отново с екипа си, с най-добрите приятели, които някога бе имал.

Смяташе, че всичко това е изчезнало, че засадата е унищожила тези отношения заедно с всичко останало. Но беше грешал. Сега, между Кат и съекипниците му, Бекет най-накрая чувстваше за първи път след завръщането си в Щатите, че знае къде трябва да бъде. Може би това беше лудост, като се имаше предвид лайняната буря, която се вихреше около тях, но това не го правеше по-малко вярно. И той нямаше какво друго да направи, освен да се зачуди какво щеше се стане, след като тази мисия приключеше.

Бекет зави по Дюпонт Съркъл, едно от огромните кръгови кръстовища на града, в което се сливаха пет главни пътища и чиято основна цел, изглежда, бе да обърква шофьорите, които не бяха от града. В центъра имаше парк, известен с игрите на шах, които се провеждаха на редица от външни маси. Висок мраморен фонтан се извисяваше в самия му център.

Проправяйки си път през натовареното движение, той намери Тайландския ресторант препълнен. Беше петък вечер във Вашингтон все пак. Поръчката му още не беше готова, така че той си намери едно ъгълче зад вратата, където нямаше да пречи, и провери телефона си, докато чакаше.

Той изпрати съобщение на Марз. Как са нещата там?

Същото, гласеше отговора. А след това: Чувствам се ужасно, че Ем не успя да пристигне по-рано тук.

Друга жертва на цялата тази проклета ситуация. Разбирам те. И наистина беше така. Защото Бекет чувстваше също толкова зле, че Кат се бе откъснала от живота си заради всичко. Не само това, но тя един вид рискуваше цялата си проклета кариера заради тях. Колкото и да оценяваше стореното от нея, бяха направени достатъчно жертви от прекалено много хора.

Докато други клиенти влизаха, за да поръчат за вкъщи или да бъдат настанени на някоя маса, Бекет провери електронната си поща, едновременно доволен и леко притеснен да открие, че всичко е спокойно. Беше прехвърлил ангажимента, по който работеше по принцип, на друг колега и изглежда всичко вървеше добре с тази смяна. Но в един момент отсъствието му — което вече продължаваше почти месец — щеше да доведе до спад в запитванията за работа. А и кой, по дяволите, знаеше колко дълго щеше да продължи това?

— Мърда? — извика жената на касата.

Бекет се отблъсна от стената и оправи сметката си, а после излезе отново в топлата нощ сред тълпите от хора. Въздухът и разходката му помагаха да прогони някои глупости от мислите си.

Утре щяха да се срещнат със Сенека и с малко късмет да открият най-добрия път напред, с който да доведат всичко до край. Какво точно щеше да означава това, все още не бе ясно.

Рамото му се блъсна в някого и изтръгна Бекет от мислите му толкова рязко, че едва не изпусна торбата с храна. Обърна се, за да види в кой се бе сблъскал. Кестеняв мъж надзърна през рамото си, лицето му бе изкривено от дълбока гримаса.

— Извинете — каза Бекет, но мъжът само забърза към вратата на хотела.

Проклятие. Трябва да е по-внимателен. Мисълта веднага го накара да направи оглед на улицата и да провери лицата на всички, с които се разминаваше.

Обратно в апартамента на Кат, Бекет я откри все още дълбоко заспала. Той разопакова торбата с храна на масата в трапезарията, извади няколко чинии, прибори и напитки, а след това се върна в спалнята, за да я събуди. Коленичи до ръба на леглото и за един дълъг миг я наблюдаваше как спи. Боже, беше прекрасна. Отново усети онази странна болка в гърдите си.

— Кат? — повика я той, като потърка голия й гръб и отмести къдриците от лицето й.

Тя се събуди с усмивка.

— Хей. — Сънливият й поглед се спусна по него. — Облякъл си се.

Надигайки се на лакти, тя разтърка очи и се прозя.

Той се засмя.

— Някак се налагаше, за да отида на лов и събирателство^[1].

— Имаш храна?

Бекет кимна.

— О, точно сега те обичам толкова много. Имам предвид… — Тя се надигна в изправено положение. — Искам да кажа, нали знаеш, за това, че си донесъл вечеря. Умирам от глад.

— А-ха — промърмори той, като се опита да не реагира на това, което току-що бе казала.

Като се опита да не копнее думите й да са истина. Като се опита да не бъде наранен или разочарован, че не бяха. Мамка му! Той се изправи на крака, а погледът му се плъзна по красивата й топла, гола кожа.

— Тогава по-добре се облечи, преди да те задържа в това легло. Не бях сигурен какво ти харесва, затова взех няколко неща.

Усмивката й беше несигурна, сякаш бе смутена.

— Добре. Веднага идвам.

В трапезарията Бекет отпи голяма глътка от чаша с вода, а думите на Кат звучаха в ушите му.

Това си беше просто израз, Мърда. Не преигравай. Точно така. Или ако имаш нещо за казване, може би трябва да се стегнеш и да изречеш думите. Какво ще кажеш за това?

Почти счупи чашата, когато я тресна на масата твърде силно. Какво, по дяволите, щеше да каже въобще?

Трудно е да проумееш подобни небивалици, когато главата, гърдите и инстинктите ти са същинска заплетена бъркотия.

— О, боже мой, донесъл си тайландско — каза Кат зад него. — Мирише невероятно.

Бекет се почеса по главата, надявайки се това, което бе избрал, да е наистина добро.

— Нещо различно от това, което ядем напоследък.

Кат обви ръце около него изотзад и се сгуши в гърба му.

— Да, вярно е. Благодаря ти много. Не мога да повярвам, че не съм те чула да ставаш.

Той притисна ръцете й плътно към себе си, обожавайки откритостта, докосването, топлината й. Тя винаги прогонваше гадостите, или поне ги заглушаваше за известно време.

— Изтощих те.

Кат го шляпна по задника и се разсмя.

— Млъкни. Не би трябвало да се хвалиш.

— Така ли? — Той я наблюдаваше как отваря няколко от кутиите и си открадва късче броколи от пияните нудли. — Защо не?

Тя му се подсмихна.

— Защото е… самодоволствено.

Бекет се ухили.

— Виждаш ли, изтощих те толкова много, че си измисляш думи.

— Боже мой. Хайде да ядем вече.

Те седнаха в единия ъгъл на масата, а не един срещу друг, така че коленете им се допираха. Но Кат, изглежда, нямаше нищо против.

— Благодаря, че си извадил чинии и всичко останало. Макар че аз трябваше да го направя. Изоставила съм задълженията си на домакиня.

Той сви рамене.

— Нямам нищо против. Беше ми приятно да се разходя.

Като се изключеше, че за малко не отнесе някакъв човек на улицата. Как, по дяволите, въобще се беше случило това, така или иначе? Вътрешностите му се вледениха.

— Задръж за минута — каза той, като стана и отиде до сака си на масичката за кафе.

Винаги носеше със себе си нещо като „извънредна“ чанта, когато пътуваше, пълна с вещи от първа необходимост, и екипировка за оцеляване, ако се случеше да се озове в ситуация, при която трябваше да изчезне бързо.

— Какво правиш? — попита тя.

Той извади преносимия детектор за бръмбари, който Бекет бе дал на Кат, за да използва след срещата в кафенето.

— Някакъв тип се блъсна в мен на улицата.

Бекет го включи и бавно плъзна малкото черно правоъгълно устройство над ръката, рамото, гърдите и корема си. Светлините на индикатора дори не премигнаха.

— Нарани ли те? — попита Кат, като се приближи.

Лицето й бе намръщено.

— Прокарай го по гърба ми? — помоли той и й го подаде.

Тя го взе и се премести зад него.

— Не, добре съм. Честно казано, дори не се замислих за това на улицата — въздъхна Бекет. — Но като се има предвид всичко, трябваше да направя това в минутата, в която се прибрах.

— Не отчита нищо — заяви тя, като го изключи и да го пусна върху чантата му. — По-добре да проверим, отколкото да съжаляваме, а?

— Да.

Бекет прокара пръсти по бузата й, ненавиждайки загрижеността, която видя в очите й, след като бе толкова открита и игрива само преди минути. Поне бе успокоил тревогата си.

— Съжалявам.

Кат се усмихна и сви рамене.

— Няма проблем. Хайде, нека хапнем.

Обратно на масата, те напълниха чиниите си с пияни нудли, пад тай, пад си ю и скариди с босилек^[2].

— Всичко е толкова вкусно, Бекет. Благодаря. Страхотен избор — каза Кат, разчупвайки една скарида.

— Наистина ли? — Колко глупаво бе това, че коментарът й го накара да се чувства толкова добре? — Пак заповядай.

Бекет се затрудни с това да открие тема за разговор. Извън цялата тази ситуация дали изобщо имаха нещо общо? Всъщност имаха поне едно нещо — Ник.

— Какво е усещането да растеш с Ник? — попита той накрая.

Усмивката на Кат беше моментална.

— Аз съм момиче с двама по-големи братя. Беше чисто мъчение. — Те се засмяха и тя избърса устата си и отпи. — Всъщност не бяха толкова зле, предполагам. Що се отнасяше до мен, Ник вървеше по тънка линия между усещането, че е страхотно покровителствен и непоносимо покровителствен. Джереми беше същият непукист, докато растяхме, какъвто е и сега, както и съвсем същия флиртаджия. Семейството ни правеше доста неща заедно — почивки, неделни вечери, игрови и филмови вечери, така че всички бяхме доста близки.

— Звучи хубаво — каза Бекет.

Той отхапа голяма хапка от нудлите и се зачуди какво ли би било да бъде част от семейство като това.

— Така беше — каза тя с топла, нежна усмивка на лицето си. — Макар че Ник адски шокира мама и татко, когато реши да отиде в армията. Мили боже, все още помня онази нощ. — Тя спря, за да хапне от пад си юто.

— Беше есенният семестър от последната му година в колежа. Той прекъсна, без изобщо да го обсъди с тях. Бях изненадана, че баща ми не получи инсулт, толкова много откачи.

— Това стана след единадесети септември, нали? — Бекет си спомни, че Ник бе разказал тази история.

Кат кимна.

— Да. Глупаво, смело момче. Разбирах защо иска да го направи, но когато мисля за нощта, в която ни съобщи, все още мога да усетя страха, който се надигна в гърдите ми. Бях наполовина убедена, че ще отиде и никога няма да се върне. — Тя ровичкаше в чинията си.

— И това почти стана.

Бекет сложи ръка на рамото й.

— Има голяма разлика между почти и в действителност, Кат. Той се върна и е добре.

Това, което не й каза, бе, че също така има голяма разлика между това да се върнеш и наистина да живееш. Много момчета имаха проблем с адаптирането към реалния свят, когато се върнеха, което бе и причината някои да страдат от проблеми като тези на Изи. Бекет не можеше да каже, че самият той се е справил особено добре с прехода, което бе очевидно от почти празния му дом, липсата на приятели и от цялостната изолация, която бе изградил в живота си след армията. Това, което правеше тук — да вечеря с момиче, което наистина харесваше — не беше нещо, което бе правил от много време, повече отколкото искаше да признае. Забежки? Да. Среща на вечеря? Не и от много, много дълго време.

— Да. Прав си. Особено сега, когато откри Бека.

Усмихнат, Бекет кимна.

— Тя има странната способност да сваля нивата му на стрес.

Кат се засмя.

— Да, така е. Трябва да я обичаме заради това.

— Тя е добър човек. И двамата с Чарли — каза Бекет, като се замисли над това колко странно бе, че някога Франк Мерит бе играл огромна роля в живота му. А сега и децата му. И че ако Франк не бе умрял, Бекет вероятно никога нямаше да срещне Бека и Чарли.

Животът понякога имаше извратено чувство за хумор. Това беше дяволски сигурно.

— О, преядох — Кат се облегна, пускайки салфетката в чинията си.

— Почти нищо не си изяла — каза Бекет намръщен.

— Хапнах по-малко от всичко. Освен това трябва да си оставя малко място за сладолед.

Тя се ухили.

— Каква е тази работа с всички от семейство Рикси и сладоледа, така или иначе?

Защото Ник и Джеръми бяха толкова вманиачени, че фризерът им често бе зареден с дузина различни вкусове.

Очите й се разшириха.

— Това е сладолед — каза тя, сякаш това обясняваше всичко.

Бекет се засмя.

— Докато растяхме, майка ни ни организираше импровизирани партита с мелби събота вечер. С най-различни аромати, захаросани глазури, шоколадови и карамелени сиропи, сметана, череши, каквото се сетиш. — Тя подпря брадичка на ръката си. — Боже, беше забавно. Майка ми беше толкова страхотна. Караше напълно обикновени неща да изглеждат като най-забавните, които някога си правил.

— Звучи сякаш ти липсва.

— Така е — каза тя, а после сведе поглед към масата. Тя започна да примигва бързо и…

— Хей, ти… ела тук — каза той, когато забеляза сълзите в очите й.

Той избута стола си назад, хвана ръката й и я дръпна в скута си. Дългите й кафяви мигли бяха мокри от непролетите сълзи.

— Боже, Кат, съжалявам.

Сядайки в скута му, тя поклати глава.

— Недей — каза тя със стегнат глас. — Понякога просто ме връхлита това колко много ми липсва. Въпреки че нямам нищо против да говоря за нея. Ако някога имам деца и успея да бъда поне наполовина толкова добра майка, ще бъде страхотно.

Бекет обхвана брадичката й с пръсти.

— Ще бъдеш фантастична майка.

Тя отпусна глава на рамото му.

— Така ли мислиш?

— Не се съмнявам — каза той.

Той наистина го мислеше, но след това мислите му се отнесоха. Защото, за да има деца, тя трябваше да забременее. А за да забременее, трябва да прави секс с мъж. А на него със сигурност не му хареса идеята тя да прави секс с друг мъж.

Но децата не бяха нещо, за което някога си бе позволявал да мисли особено.

Май поставяше каруцата пред коня, а? Защото няколко дни фантастичен секс по никакъв начин не се равняваха на това да имаш семейство.

Беше повече от секс.

Да, добре. Вероятно. Но все пак…

— Ще хапнеш ли малко сладолед с мен? — попита тя, дъхът й погъделичка гърлото му.

Бекет се засмя.

— Е, кой казва не на сладолед?

Тя се поизправи усмихната.

— Така е, нали? И ти благодаря. — Кат го целуна по бузата, плъзна се от скута му и разчисти чинията си. — Не бързай да приключваш. Ще приготвя всичко, което ни трябва.

Минути по-късно Бекет бе приключил с вечерята си, а Кат изпълни масата с купи, лъжици за сладолед, кутии със сладолед, бонбони и бутилка с шоколадов сироп.

Тя протегна ръце очевидно горда от себе си.

— Ще си правим мелби.

Усмихнат, Бекет кимна.

— Виждам.

Но той бе по-доволен, отколкото признаваше. Защото тя не просто правеше мелби заедно с него, тя го включваше в семейна традиция, на която очевидно държеше. И това го накара да се почувства горд.

През следващия час те седяха на масата, хапваха, разговаряха и хвърляха бонбони М&М един към друг, за да разберат кой може да улови повече с устата си. Бекет бе супер добър в това, за голямо нещастие на Кат. А после се върнаха в леглото и Бекет се постара да удържи на обещанието си да не могат да стоят на краката си.

Беше възможно това да е най-страхотната нощ в живота му.