Лора Кей
Силно упорство (19)

Глава 19

Десет минути преди пет, тъй като все още не се бе чул с Марз, Бекет се обади на мобилния на Ник. Щом не можеше да бъде в „Хард Инк“ за второто обаждане до Сенека, поне можеше да слуша на високоговорителя.

— Интересно, че се обаждаш — каза Ник. — Чарли тъкмо видя, че и Марз се е включил в чата, но го е нагласил така, че Сенека да не разбере, че е там. Хубаво е, че и двамата ще можете да чувате какво се случва от първа ръка.

Бекет се отпусна върху мекия кафяв кожен диван на Кат и кимна.

— И аз това си мислех. Нещо ново, откакто тръгнахме?

— Чарли потвърди, че нито един от служебните номера на Сенека няма някаква видима връзка с Кейн или банката и хакна Върайзън^[1] акаунта на мъжа, за да провери мобилния му телефон. Сенека изглежда чист. Освен това проверихме възможните места за среща и ти беше прав. Паркинг гаража, където причакахме бандата на Чърч, има всевъзможни стратегически предимства пред останалите възможности. Затова се спряхме на него.

— Добре — отвърна Бекет.

Това място им бе свършило добра работа преди няколко седмици, когато бяха прекъснали сделка с оръжия на бандата и бяха офейкали с оръжията и парите. Това бе една от загубите, които бяха довели до смъртта на Чърч.

— Как са, ъъъ, нещата там? — попита Ник.

— Събра си багажа. Просто чакаме Марз — обясни той, поглеждайки към LED часовника на приемника за кабелната на Кат: 16:54.

Нямаше начин Бекет да спомене някои други „неща“, като например как почти бе рухнал, докато говореше с Кат. Затова мразеше да говори. Въпреки че, странно, но разговорите с нея обикновено го караха да се чувства по-добре, да диша по-лесно. Поне за известно време. На заден план се чуха гласове, последвани от шум от разместване.

— На високоговорител си, Бекет — чу се гласът на Чарли. — Нагласи телефона си с изключен звук, така че да не се чува нищо.

Бекет промени настройката, постави телефона на масичката за кафе и се втренчи в нещото, сякаш можеше да го транспортира обратно във фитнеса.

Кат влезе в хола минута по-късно, облечена в дънки и кремава блуза с V-образно деколте, която подчертаваше всяка нейна извивка. Тя тъкмо си бе взела бърз душ, тъй като бе станала късно тази сутрин, а ароматът на великолепна ванилия се носеше след нея.

— Какво става?

Посочвайки телефона си, Бекет каза:

— Обадих се, за да слушаме разговора със Сенека. С изключен звук е.

— Г-н Сенека — поздрави Ник, модулирания му глас звучеше далечен, но ясен. — Благодаря ви, че спазихте уговорката ни.

— Имах известно време, за да потвърдя част от това, което ми казахте, така че сега искам да стигнем до дъното на това почти толкова, колкото и вие — каза по-възрастният мъж със сърдит глас.

— Разполагате ли с това, което поисках? — попита спокойно Ник.

Но без съмнение, Ник си мислеше същото, което и Бекет — чудеше се какво точно е научил Сенека.

— Как да ви изпратя списъка със служителите ми? — попита Сенека.

— Изпратете имейл до себе си с прикачения файл.

Последва дълга пауза и Кат се присъедини до Бекет на дивана. Те се спогледаха и Бекет видя напрежението, което усещаше във вътрешностите си изписано върху красивото й лице. Миг по-късно Ник каза:

— А другите доказателства?

Бекет се наведе напред, очакването накара сърцето му да забие по-бързо. Ник бе поискал от Сенека да му предостави доказателства, които идентифицират и категорично уличават човека носещ инициалите GW или WCE.

— Имам добри и лоши новини на този фронт — чу се гласът на Сенека. — Ще започна с лошите. Това, с което разполагам, не е категорично. Все още. Работя по въпроса.

Вътрешностите на Бекет се стегнаха от разочарование и подозрение. Ако поискаше повече време и протакаше нещата, това щеше да е сериозен червен флаг.

— Не успях да намеря нищо свързано с инициалите или акронима WCE. Но вярвам, че стесних възможностите около това кой може да е GW.

Чу се шум от ровене в хартия.

— Джийн Уошингтън и Гордън Уекслър^[2] са специалисти по сигурността, като и двамата имат история с Кейн. Преди години, когато генералът не е работел зад бюро, Уекслър и Уошингтън са служили в един А-отряд с Кейн. Уекслър се присъединява към екипа на Кейн две години след Кейн, когато той все още не е командващ офицер, така че са се издигнали заедно. Докато дойде време Уошингтън да се присъедини към отряда, Кейн вече е бил полковник. Така че Уошингтън е натрупал опит в спецчастите под ръководството на Кейн.

Единият от мъжете беше връстник на Кейн, а за другия Кейн е бил ментор. И двата типа отношения предразполагаха към силна емоционална близост и лоялност.

— Досиетата от личен състав доказват съществуването на тези връзки. Толкова мога да ви осигуря засега. Изпращам имейла веднага.

Част от стреса се отцеди от мускулите на Бекет. Едно от уменията, които усъвършенстваш като командос от специалните части, беше как да разчиташ хората, как да решиш дали те и всяка информация, която предоставят, е надеждна. Всички инстинкти на Бекет крещяха, че Сенека е честен.

— И това е начало. Дайте ми само една минута — каза Ник.

Повече от начало, предоставяше им информация, с която иначе не разполагаха и някакво разумно обяснение за това как незаконната операция, която Мерит е разследвал, вероятно се е заформила. Последва нова пауза. Екипът вероятно преглеждаше изпратените документи. Марз най-вероятно се побъркваше, че не е там, защото с Бекет определено беше така.

— Издържах ли теста, заслужих ли си срещата лице в лице? — попита Сенека. — Защото трябва да овладея тази ситуация преди разследването на Конгреса да научи за нея. Ако това стане, ще съм тотално прецакан.

Накрая Ник каза:

— Да, ще се срещна с вас.

Рикси изложи подробностите.

Щяха да го направят утре, няколко часа след погребението на брата на Емили, достатъчно късно, че да имат време да разположат хора на мястото преди срещата. Така че утре вечер по това време може би най-накрая щяха да разполагат със солиден, неопровержим списък от хора, които бяха виновни за всичко, което се бе случило с тях, с екипа им и полковника.

— Съгласен съм. Ще донеса всичко, което открия междувременно. Но имам само един въпрос.

— И той е? — попита Ник.

— Когато казвате, че „вие“ ще се срещнете с мен, се чудя дали това означава, че имам среща с… — Сенека замълча за момент, чуваше се шумолене на хартия. — Едуард Кантрел, Дерек ДиМарзио, Шейн МакКалън, Бекет Мърда или Никълъс Рикси.

Мамка му.

Все още взирайки се в телефона, Бекет скочи на крака. Можеше да се обзаложи, че всеки един от съекипниците му току-що си помисли същото. Кат сложи ръка на устата си, очите й се разшириха и в тях се четеше уплаха. Бекет протегна ръка, Кат се вкопчи в нея, скочи и застана до него.

— Защо срещата да бъде с който и да е от тези хора? — попита Ник с нотка на напрежение в гласа.

— Хайде сега, синко — започна Сенека. — Тези мъже са оцелелите членове на отряд от специалните части, попаднал в засада. Обзалагам се, че е същият, който спомена тази сутрин. Също така успях да науча, че един от тези петима мъже живее в Балтимор. Така че съвсем уверено мога да кажа, че едно плюс едно прави две. Не мислеше, че ще се забъркам в това, без да проуча с кого си имам работа, нали?

Е, беше дяволски хубаво, че Сенека изглежда им бе съюзник, предвид, че сега знаеше кои са и че разполагат с разнообразна уличаваща информация за компанията му.

— Никълъс, аз не бих…

— Ник — чу се гласът на Рикси.

Който, Исусе, току-що го потвърди. Бекет се надяваше рискът да си заслужава.

— Можеш да изключиш модулацията на гласа. — Следващите думи на Ник прозвучаха с нормалния му глас. — Въобще не знаех какво да мисля за вас, когато се захванах с това.

— Разбираемо. Ако и аз бях във вашата ситуация, също нямаше да зная. Но нищо от това няма да сработи занапред, ако не успеем да намерим начин да се доверим един на друг.

— Съгласен съм — каза Ник. — Е, ще започна със свалянето на това, тъй като предполагам, че можете да намерите моя снимка, щом сте открили името ми. И като жест на добра воля от моя страна, мога да ви уведомя, на базата на потвърден източник, че разследването на Конгреса все още няма никаква идея за тези дейности. Ако останете честен с мен, ще съм повече от щастлив да си остане така.

— Оценявам информацията — призна Сенека. — Тогава ще се видим утре в два, Ник.

— Чисти сме — чу се гласът на Чарли.

Бекет грабна телефона от масата и включи звука.

— Е, по дяволите. Кирливите ни ризи излязоха наяве, а?

— Да — каза Ник. — Беше неизбежно. Въпреки това е дяволски неприятно. По-важното е, че съюзяването с Джон Сенека ще бъде ключът към разрешаването на всичко това. Усещам го.

— Надявам се, че е така — каза Бекет. — Защото, ако не сме прави, нещата ще се прецакат — бързо.

 

 

Мобилният телефон на Бекет се съживи в ръката му няколко минути по-късно, когато на екрана запремига входящо обаждане от Марз. Бекет беше толкова напрегнат, че почти изпусна проклетото нещо.

— Мамка му, време беше — каза Бекет вместо поздрав.

Той включи телефона на високоговорител, за да може и Кат да чуе какво има да каже Марз.

— И ти ми липсваше, задник — каза Марз, обикновено веселият му глас бе малко унил.

— Какво мислиш за разговора? — попита Бекет.

— Самоличността ни рано или късно щеше да излезе наяве, така че се примирих с факта, че това се случи сега. Но въпреки това имам чувството, че мъжът протегна юмрук през телефона и изкара въздуха ми.

Бекет кимна и въздъхна.

— И с мен е така. Сега, след като разговорът приключи, тръгвате ли насам?

— Хм, затова се обаждам. Майката на Емили страда от мигрена. Няма начин да пътуваме тази вечер — отговори Марз. — Нещата тук са доста зле. Вече казах на Ник.

— О, не — прошепна Кат, а челото й се сбърчи.

Раздразнение от факта, че е далеч от екипа тежеше като камък върху гърдите на Бекет, но той изпита единствено съчувствие към Емили и майка й. Емили беше същински герой през последните няколко дни, през които помагаше на всички около себе си, макар че никой нямаше да я обвини, ако се беше свила на кълбо в леглото и завила през глава. Нямаше как да не я уважава човек заради това. А и кой можеше да вини една майка, че е толкова разстроена от смъртта на сина си, та се е поболяла? Със сигурност не и Бекет. През по-голямата част от живота си бе готов да се раздели с десния си крак, в замяна на някой, който да го е грижа и наполовина толкова за него.

При мисълта стаята се завъртя около Бекет. Би дал десния си крак… Точно това бе направил Марз. Исусе. Гърдите му се стегнаха и той се задъха.

— Добре ли си? — попита Кат, сграбчвайки ръката му.

— Би? — повика го Марз. — Чу ли ме?

— Да. Да, чух те. Тъкмо си мислех, че ти… ъъъ, жертва десния си крак за мен — отрони задавено Бекет, отпускайки се върху дивана.

Кат седна до него и макар Бекет да не бе в състояние да срещне погледа й, когато в главата му беше такава каша, можеше да усети безпокойството, което се излъчваше от нея.

Марз леко се засмя.

— Хм, това не е новина, нали?

Бекет поклати глава.

— Не, така е. Просто току-що ме фрасна в лицето. Ти се пожертва за мен, защото…

Той се затрудни с подбора на точните думи.

— Защото обичам сърдития ти задник. А ти обичаш това, че съм епично страхотен.

— Да — призна Бекет с толкова нисък глас, че почти шепнеше. — Никой не е правил такова нещо за мен, Дерек. Преди теб на никой друг не му е пукало дали съм жив, или мъртъв.

Бекет бе напълно наясно, че Кат присъства на този разговор дори преди тя да се приближи, за да обвие ръка около раменете му и да положи глава на бицепса му.

Последва дълга пауза, а след това Марз каза:

— Обичам тееее, човече!

— И се чудиш защо мразя да говоря — изпухтя Бекет и натисна Край.

Телефонът му иззвъня половин минута по-късно.

Ха-ха, ще ви взема утре сутрин в 07:45. Ще те уведомя, ако има някаква промяна.

Разбрано, отговори Бекет.

Също така: Обичам те, човече!

Нещастник. Бекет хвърли телефона си на масата за кафе. А после лицето му почервеня. Защото Кат бе свидетел на цялата сценка. Сякаш имаше нужда да го вижда как рухва отново.

Кат го бутна, така че гърбът му да се отпусне върху облегалката на дивана, докато възсядаше скута му. Тя обхвана лицето му в ръце и се приближи, гърдите й опираха в неговите, челото й почти докосваше неговото и меката й коса образуваше завеса около тях. Сърцето на Бекет заби в луд ритъм. Тя го целуна. Първоначално отърка кожа в кожата, а после леко захапа долната му устна и това накара члена му потръпне, там, където тя седеше върху него.

— На мен ми пука дали ще живееш, или ще умреш, Бекет. Много.

Той преглътна тежко, когато това странно, топло напрежение отново изпълни гърдите му.

— Защо? — попита той, срещайки прекалено проницателните й нефритови очи.

— Наистина ли трябва да ти обяснявам?

В действителност Бекет кимна.

Кат го целуна.

— Защото си лоялен, покровителствен и се откъсна от живота си, за да помогнеш на брат ми.

Тя го целуна отново. Ръцете на Бекет сграбчиха бедрата й.

— Защото си умен, стратег и истински гений, когато става въпрос за джаджи и поправяне на неща. — Последва нова целувка. — Защото продължаваш да опитваш да примамиш Сай да ти позволи да го погалиш. — Пак целувка. — Защото си красив и адски секси. — Този път го целуна по-продължително. — И се чукаш като бог. — Сега последва много по-дълга, по-влажна и гореща целувка. — И понеже ме наричаш „ангел“.

С изпълнени с топло чувство гърди, стегнато гърло и разтуптяно сърце Бекет целуна Кат със стон, а мислите му се опитваха да проумеят, да повярват, че една толкова красива и умна жена, като Катрин Рикси, можеше да види всичко това у него, макар самият той да не можеше да различи и половината от тези неща у себе си. По дяволите, дори и родителите му не ги бяха видели.

Ръцете й се обвиха около врата му и тя засмука езика му дълбоко в устата си и Бекет беше твърд, копнеещ, поразен и повече от всеки друг момент от живота си имаше нужда да бъде желан. А Кат откликна на нуждата му, и то в излишък. С целувките си, с докосването си. С отчаяните си стенания, отъркващи се бедра и умоляващи думи.

— Искам те, Бекет. Ако оставаме тук за през нощта, те искам в себе си толкова дълбоко, толкова силно и толкова често, колкото можеш. Точно тази вечер не желая да мисля за нищо друго, освен за теб.

— Исусе, Кат — изръмжа той, като обви ръце около гърба й и я притисна към себе си. Той завладя устата й, засмука врата й, захапа мекото сухожилие, което водеше към рамото й. — И аз искам това, но не и тук.

— Защо? — изстена тя, докато ръцете му масажираха задника й.

Това беше положителната страна на оставането тук за през нощта.

— Защото за пръв път най-накрая те имам само за себе си, без да трябва да бързам. Ще те заведа в леглото ти, ще те съблека и ще те положа така, както ти бях обещал.

Бекет стана от дивана, краката й бяха стегнати около кръста му, а ръцете й бяха обвити около врата му. Той я пренесе от хола в спалнята й — топло, секси пространство, декорирано в лилаво и златно с голямо дървено легло по средата. Стаята бе разположена в ъгъла на сградата, образувайки две стени от прозорци, които сякаш приветстваха града вътре.

С една последна изгладняла целувка, Бекет плъзна Кат надолу по тялото си, докато краката й не докоснаха земята. Тя го дари с най-сексапилната проклета усмивка, която някога бе виждал.

— Не съжалявам, че оставаме тук заедно.

Бекет намигна.

— Нито пък аз.

Той отиде до по-късата стена от прозорци, плъзна погледа си по редовите къщи отдолу и спусна щорите.

Кат се засмя.

— На осмия етаж сме.

— Ъ-хъ. Но аз съм алчно копеле. Не искам да те деля дори със слънцето.

Главата й се наклони на една страна, а усмивката й стана сладка и нежна.

При по-дългата стена от прозорци, Бекет повтори проучването, погледът му премина през прозорците на хотела отсреща. Отдолу трафикът се движеше в безкрайна въртележка от леки, товарни автомобили и автобуси. Той спусна щорите и скри външния свят.

Стаята стана по-тъмна, по-интимна и Бекет се обърна към Кат и я изгледа продължително от босите крака и сексапилните й извивки до разрошената шоколадово кестенява коса. Той тръгна към нея, без да бърза, наслаждавайки се на гледката. А какво виждаше? Жена, която му пасваше съвършено. Нежна и внимателна, когато се нуждаеше от утеха. Корава като стомана, когато се нуждаеше от сила. Жена със силна воля и независим ум, когато имаше нужда да го поставят на мястото му. Жена, която смяташе белезите му за красиви и искаше да му помогне да се пребори с демоните си. Жена, която разбираше саможертвата и лоялността, и желанието да направиш всичко необходимо, за да защитиш хората, които обичаш.

Жена, за която си струваше да се бори дори ако трябваше да се бори със самия себе си.

Бекет взе Кат в прегръдките си и я целуна дълбоко, езиците им се преплетоха, засмукваха и хапеха устните си. Сладкият й вкус го накара да осъзнае за първи път в живота си, че е истински изгладнял. И че винаги е бил.

— Искам вкуса ти в устата си, Кат. Ароматът ти по тялото ми, кожата ти върху моята — прошепна Бекет, докато целуваше бузите, носа и очите й. — Тази вечер искам всичко. С теб.