Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хард Инк (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hard to let go, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 24гласа)

Информация

Сканиране
sqnka(2018)
Корекция и форматиране
asayva(2018)

Издание:

Автор: Лора Кей

Заглавие: Силно упорство

Преводач: Димитрия Петрова

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Тиара Букс

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Редактор: Яна Иванова

Коректор: Гергана Димитрова

ISBN: 978-954-2969-58-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7904

История

  1. —Добавяне

Глава 10

Кат слушаше как Ник и останалите мъже разискват планове за срещата на Бека с бившия командир на базата им в продължение на почти половин час. А тя се бе притеснявала за собствения си задник, защото бе предложила поверителни документи, когато Бека бе на път да се забърка в ситуация, която можеше да бъде действително опасна.

Това със сигурност поставяше нещата в перспектива, нали?

— Истинският въпрос е кой отива заедно с Бека, в случай че нещата загрубеят — каза Бекет. — Нито един от нас петимата не може. Кейн ще ни разпознае на секундата.

Ник кимна, изражението му ставаше все по-мрачно и по-мрачно, докато продължаваха с планирането. Кат му съчувстваше. Наистина. Тя също не би искала да знае, че човекът, когото обича, е в опасност.

— Да.

Когато се огледа в стаята, тя осъзна, че всеки от тях бе преминал през същото, по един или друг начин. Бека почти бе отвлечена. Ник беше прострелян във врата, макар че куршумът само го бе одраскал. Шейн и Изи също бяха простреляни. Превръзката, покриваща раната на ръката на Изи се подаваше изпод ръкава на блузата му. От своя страна, Сара и Джена бяха мишени на бандата на Чърч. Емили бе отвлечена с автомобила си от корумпирано ченге, а брат й бе държал на мушка Дерек и го бе нападнал с бухалка. Погледът на Кат се насочи към другия й брат. Дори Джеръми и Чарли не бяха успели да избегнат лудостта. Чарли беше отвлечен и измъчван, а Джеръми почти умря, когато гранатомет срути част от сградата му.

Това беше шибано дълъг списък с разминали се на косъм инциденти.

— Ами Ванс? — попита Марз. — Той работи с цивилни дрехи, така че би могъл да мине за клиент.

Бекет изсумтя неодобрително.

— Ако Кейн е корумпиран, най-вероятно разполага с ченгета, които работят за него. Ако някои от тях се появят, ще разпознаят Ванс. Твърде рисковано е.

— Е, кой, по дяволите, ни остава, Бекет? — ядоса се Ник.

— Уау! — Марз вдигна ръце. — Нека поговорим с Деър…

— Аз ще отида — каза Кат, реагирайки инстинктивно. Почти дузина погледи се впиха в нея. Преди някой да е имал шанса да оспори, тя продължи: — Аз съм единственото непознато лице в цялата група. Гарваните участваха в други части на мисията ви тук и има вероятност да бъдат разпознати. Никой от вас не може да отиде. Ванс също. Не можем да се доверим на други ченгета.

Тя постави ръце на кръста си и прикова Ник с поглед, тъй като най-вероятно той щеше да е най-труден за убеждаване.

— Значи, оставам аз.

— Кат… — започна Ник, а гласът му бе пълен с чувство на недоволство.

— Какво ще кажете за по-възрастния Ванс? — предложи Бекет намръщено. — Той е пенсионер в момента. Дори и да има други ченгета, няма причина да сметнат, че е там по работа.

Кат присви очи към Бекет.

— Моля, продължавай и игнорирай думите ми!

Погледът му се впи в нея.

— Не ги игнорирам. Взех ги предвид и ги отхвърлих.

Гневът рязко избухна в гърдите на Кат.

— И защо така?

— Може би защото Кейн е обучен войник и всеки, който работи за Сенека е коравосърдечен наемник, а теб един малко по-силен вятър ще те издуха — каза той, с пламнал насреща й поглед.

Сякаш червена пелена се спусна над ума й. Може би никога през живота си не се бе чувствала по-ядосана.

— Шегуваш ли се с мен точно сега? Мога да боравя с оръжие. Мога да удрям. Тренирам джиу-джицу. И никога няма да позволя нещо лошо да се случи с любимата на брат ми.

— Мога да те поваля само за пет проклети секунди, Кат — обори я Бекет.

Едновременно я заляха срам и топлина. Срам, заради стореното й от Коул. Разликата тук бе, че този път Кат щеше да е подготвена за всичко. И топлина, заради образите, които извикаха думите на Бекет. Ала много по-мощна от тези две неща беше тотално вулканичната ярост, която се разгоря у нея, заради това, че я подцени. Сякаш не би могла да допринесе. Сякаш бе просто воденичен камък, висящ на вратовете им. Кат се засмя иронично.

— Премятала съм много по-едри мъже от теб през рамото си.

Ник вдигна ръце.

— Кат, Бекет…

Бекет направи една голяма крачка и се приближи, но бюрото бе между тях. Кат бе сигурна, че щеше да е пред лицето й, ако го нямаше.

— По време на тренировки. Не в ситуация от реалния живот, нали?

Начинът, по който зададе последния въпрос, бе толкова снизходителен, че тя искаше да заскубе косата си, дори когато истината на думите му я засрами. Отново. Наистина ли бе спала с този задник? Два пъти?

— Значи, първия път след обучението си, когато си излязъл на бойното поле, всъщност не си бил квалифициран, за да го използваш? Защото само си тренирал до този момент?

Марз стана от стола си и сложи ръка върху гърдите на Бекет, но приятелят му го заобиколи, едрите му бедра се подпряха на бюрото.

— Няма никаква база за сравнение, Кат. Не можеш да сравняваш почти две години елитна военна подготовка с някакъв клас по самозащита.

Марз сграбчи рамото на Бекет, но по-едрият мъж го отблъсна.

Горещина обля лицето на Кат и й бе нужно цялото самообладание на света, за да не полети през бюрото и да не повали Бекет за един хубав, тип „така му се пада“, пердах.

— О, боже мой, имаш ли представа какъв огромен задник си? Наистина? Всичко, за което настоявам, е да ми се даде възможност да наглеждам Бека. Точка.

— Кат — намеси се Ник от мястото си до нея. — Кат!

— Какво? — извика тя, като се обърна. — И ти ли си на същото мнение? Защото, моля, ако и ти вярваш, че съм шибано неподходяща и неблагонадеждна, за да държа Бека под око на публично място — докато всички вие, момчета, сте установили защитен периметър около сградата, и тя е с поставен микрофон — моля, кажи го сега и аз с удоволствие ще изнеса безполезния си мършав задник оттук.

Напрежението в стаята толкова се нагнети, че почти прерасна във физическо присъствие в самия въздух.

За един дълъг миг Ник не отговори и Кат усети парене в очите си.

— Мисля, че си добър избор за това, да бъдеш вътре с нея — каза той накрая. — И на мен не ми харесва идеята, но има смисъл.

Кат не беше сигурна защо или какво всъщност означаваше, но се почувства така, сякаш думите на Ник някак й бяха попречили да скочи от невидим парапет. Макар че дори не й се налагаше да погледне към Бекет, за да знае, че той е дяволски вбесен. Можеше да усети как яростта се излъчва от него. Поне сега мнението му за нея бе напълно ясно. А тя почти се забавляваше с идеята, че биха могли да бъдат нещо… повече.

Ха, по дяволите, ха!

След това останалата част от разговора мина много по-гладко. Кат се постара демонстративно да игнорира Бекет и да не среща погледа му. Нямаше нужда от това напрежение и екипът със сигурност не се нуждаеше от разсейване заради глупостите между тях.

През следващите четиридесет и пет минути те съставиха график и зададоха целите на мисия, а именно:

Да разкрият истинските намерения на Кейн.

Бека да му подхвърли подбрана информация, да прецени реакциите му и да види дали ще реагира на споменатото.

Да поставят подслушвателни и проследяващи устройства на колата и на самия генерал, ако е възможно.

Лесно и просто.

Ала ако трябваше да е честна, вътрешностите й трепереха, защото, макар да вярваше, че е способна да се справи с всичко, което може да се случи в едно претъпкано кафене, просто самият акт на планиране на реална операция под прикритие й беше толкова дяволски чужд. И все пак, като адвокат, тя бе обучена до известна степен в изкуството на измамата, както в надушването й, така и — когато беше необходимо — в упражняването й. Щеше да е подготвена, когато настъпеше моментът. Нямаше начин да изгуби доверието на Ник или да позволи нещо да се случи с Бека, която самата тя вече обожаваше.

Кат имаше чувството, че са минали милион години, когато приключиха. Беше седнала на ръба на бюрото на Марз и бе на път да скочи долу, но чу, че той проговори.

— Тъй като всички сме тук, мога да споделя, че не успяхме да намерим нищо полезно за тези имена от файловете на Кат. След срещата утре сутрин, ще разработя план Б.

Ник кимна.

— Е, липсата на информация говори сама за себе си, така че и това е начало.

— Разбрано — каза Марз с уморен глас.

— Хей, Марз? — повика го тихо Кат.

Той погледна към нея и тя му се усмихна леко.

— Легни си тази вечер. Поне веднъж.

Той й намигна и сви рамене.

— Ще видим.

— Няма да видим — намеси се и Ник. — Тя е права. Ако утре нещата се прецакат, искам да си на пълна мощност. Всички вие. Така че поспете тази нощ.

Всички наоколо се съгласиха.

Емили се плъзна от масата и застана зад Марз, после обви ръце около врата му.

— Аз ще се погрижа добре за него.

— Сигурна съм, че ще го направиш — каза Кат, подсмихвайки се на предизвикателния поглед на Емили. — И след тази забележка, се изнасям.

Тя скочи и продължи към вратата, тъй като не искаше да завързва разговор с никого. И най-вече с един конкретен човек…

— Кат?

Бекет, разбира се. Дори сред глъчката от разговорите наоколо, тя разпозна дълбокия му глас сред останалите. Колко досадно! Твърде досадно, за да спре.

Той не я извика втори път.

 

 

Бекет разполагаше с по-малко от четири часа, преди да тръгнат и да заемат позиция в кафенето, а не можеше да заспи. Въпреки изтощението, напрежението и нуждата му просто да изключи за известно време, мозъкът му препускаше като експресен влак, изпълнен с хаотични мисли. За операцията. За цялата тази прецакана ситуация. За проклетата Катрин Рикси.

Беше му бясна. Повече от бясна. Но той също не беше особено очарован от нея.

Въпреки че ако трябваше да бъде честен, не беше чак толкова недоволен от нея, колкото шибано вбесен от идеята тя да бъде част от сутрешната операция.

В мига, когато тя предложи да придружи Бека в кафенето, нещо в мозъка му бе прещракало. Беше го заляла ярост, която стегна гърдите му и сякаш го изрита в стомаха. С гнева бе свикнал, но реакцията му беше нещо повече от това и сега лежеше буден от часове и анализираше. Онова, което откри от другата страна на умствения си микроскоп, изобщо не му хареса.

Той беше… притеснен, защото Кат щеше да бъде изложена на опасност.

Мамка му!

А с тревогата не бе свикнал изобщо. Най-близкото подобно чувство изпитваше към Марз, защото знаеше, че приятелят му страда от болки в крака. Но и това по начало беше свързано с чувството за вина, което таеше Бекет заради контузията на Марз. И не беше като чувствата му по този въпрос да му бяха от някаква полза, нито пък на Марз. Всъщност всички тези глупости, които изпитваше във връзка е цялата ситуация с най-добрия си приятел, само вредяха на отношенията им. Най-добре щеше да е да държи тези гадости дълбоко заровени и заключени.

Това беше обичайният му подход и му вършеше повече от добра работа през последните трийсет и четири години.

Кат Рикси беше обърнала всичко наопаки.

Бекет се надигна от легналата си по корем позиция и спусна крака отстрани на леглото. Беше безсмислено да лежи тук, когато нямаше абсолютно никакъв шанс сънят да го споходи. Не и когато главата му бе пълна със саморазрушителни мисли. Мамка му!

Можеше да свърши нещо полезно. Имаше тонове документи за преглеждане и нямаше да се прочетат сами.

Той отиде до багажа си, въздухът охлаждаше голото му тяло и в тъмнината откри чифт дънки. Справи се и без светлина, защото нямаше кой знае какво за заобикаляне в стаята му в незавършения апартамент на третия етаж. Само един матрак, разположен в единия ъгъл, и багажа му — в другия — заемаха място в пространството на пода. Всъщност не бе много по-различно от жилището му във Вашингтон. Бекет никъде не се бе чувствал като у дома си, откакто бе освободен от армията, така че не бе положил усилие да превърне квартирата си в нещо повече от място, където преспива за през нощта.

Може би просто си беше такъв. Може би му бе писано да се носи по течението през целия си живот — необвързан, безчувствен, нежелан. Макар че повторното му събиране с екипа преди няколко седмици значително бе смекчило това му усещане. Откакто бе тук, се чувстваше по-уравновесен, отколкото през цялата година преди това. Какво, по дяволите, щеше да се случи, когато най-накрая разрешат тази загадка?

Нямаше време да се тревожи за това сега.

Той вдигна дънките си и закопча ципа, след това намери черната тениска, която бе носил по-рано през деня. Едва бе доближил памука до главата си, когато ароматът на Кат го заля. Това беше като едно голямо „Не, мамка му, няма да се връщам към това“. Хвърляйки я на пода, той сляпо затърси друга тениска и нахлузи първата, която намери.

Вършеше работа за два сутринта.

Тихо се отправи през апартамента, който делеше с Марз, Емили, Изи и Джена. Останалата част от екипа в „Хард Инк“ нощуваше в апартамента на братята Рикси на долния етаж, включително и Кат. Сякаш наистина имаше нужда да си представя как лежи в леглото си, с разперени ръце и крака, коса, разпръсната върху възглавницата, и как топлината на тялото й затопля чаршафите.

Той пое надолу към втория етаж, стъпало по стъпало, тъй като не искаше шумът от стъпките му да отекне в някой от апартаментите и да смути някого. После набра кода за достъп на вратата. Вътре бе относително тъмно — само лампите в далечния ъгъл над бюрото на Марз светеха. По дяволите! Ако това момче не си легнеше скоро…

Но когато вратата се затвори зад гърба му, Бекет не видя Марз на бюрото. В действителност пред компютрите нямаше никого, както и в помещението като цяло, тъй като Деър бе наредил на Гарваните да поемат допълнителни смени.

Слава на бога за тези малки случайности. С това настроение Бекет наистина не бе годен за обществена консумация, така или иначе. Бос, той тръгна през стаята.

Движение в ъгъла привлече вниманието му.

Почти изстена на глас.

Кат. Бе заела някаква странна акробатична поза върху постелките.

— Какво, по дяволите, правиш? — попита той.

Не получи отговор. В полумрака забеляза тънките бели кабелчета на чифт слушалки.

Тя смени позата си, като свали крака, който преди беше вдигнат нагоре, така че сега се крепеше върху ръцете и стъпалата си, а малкото й стегнато задниче беше във въздуха. Кой правеше йога по това време на денонощието?

Исусе! Той прокара ръка по лицето си.

Не му трябваше да вижда това точно сега. Наистина нямаше нужда. Тялото му не можеше да понесе гледката на задника й, изнесен нагоре, в прилепнал като втора кожа черен панталон, и да не реагира. Не и след онова, което бяха споделили вчера. Не и след като бе разбрал колко шибано хубаво е усещането да се зарови дълбоко в нея.

След няколко минути тя отново смени позиция, като се спусна надолу във висока планк поза, която подчертаваше точно колко стегнато и здраво бе дребното й тяло. Задържа се в планк за може би цяла минута, без дори да трепне.

— Кат? — повтори той по-силно, чувствайки се като задник, задето наблюдава тренировката й, без тя да е наясно, че той е там, и то все по-възбуден след тази малка демонстрация на силата и гъвкавостта й.

Той застана до нея, достатъчно близо, за да чуе заглушаващата сила на музиката, която свиреше в ушите й и се наведе.

Тя извика и се дръпна, ръката й се притисна към сърцето й, докато се придвижваше назад.

— По дяволите, Бекет! — Тя дръпна слушалките си. — Какво правиш, дявол да го вземе?

Господи, беше великолепна! Това бе всичко, за което можеше да мисли за един дълъг момент. Дори когато му беше бясна, беше привлечен от нея така, както към никоя друга жена преди това.

— Аз, ъ-ъ… се опитвах да не те изплаша.

Тя преметна опашката си през рамо.

— Е, поздравления за добре свършената работа!

Бекет въздъхна.

— Кат…

Тя вдигна ръка.

— Няма значение. Никой от нас не се нуждае от нов спор. Ще си тръгна.

Той се изправи заедно с нея.

— Кат…

За секунда тя го изгледа странно, а след това се втурна към него, заби се в корема му и го преметна през рамо. Тъй като ударът изкара въздуха му, мозъкът на Бекет се опита да осъзнае какво точно се бе случило, по дяволите.

Той примигна и погледна нагоре.

Кат стоеше над него, със скръстени ръце, хълбок, изнесен встрани, и самодоволна усмивка на лицето.

— Това беше само за протокола.

Тя се завъртя на пети и направи може би две крачки.

Огън пламна в съзнанието на Бекет. Той полетя от пода и я сграбчи отзад още преди да е напуснала тепиха. Предвид колко лека беше, лесно я вдигна от земята, като така й попречи да използва пода като опора и да го удари. Кат изпищя и се замята срещу него.

После я върна на тепиха и се спусна отгоре й с лице към нея. Дишайки тежко — по-скоро заради адреналина, отколкото от удара, който бе поел — той притисна устни до ухото й.

— Пет секунди. За протокола.

Мускулите на Кат се впуснаха в действие, ръцете и краката й го обгърнаха, опитвайки се да се хванат по-здраво за него. Тя се опитваше да му приложи задушаваща хватка или заключваща техника, но той нямаше да й позволи това удоволствие. Противопостави се на хватките й, направи свои собствени опити, да я прикове към пода, и се бори с нея, докато и двамата не започнаха да дишат тежко, да проклинат и не им стана горещо от усилието.

Бекет вероятно никога в живота си не бе изпивал по-голяма възбуда.

— Откажи се, Кат — изръмжа той, като все по-малко се притесняваше дали няма да я нарани, тъй като тя толкова умело му доказваше, че може да го понесе.

— Майната ти — прошепна тя, опитвайки се да достигне гърлото му.

Той се усмихна и стисна ръцете й и понеже бе по-силен, ги раздели една от друга и ги прикова към пода.

С вълнообразно движение цялото й тяло под него се премести, когато повдигна бедра нагоре, за да се опита да ги стегне около врата му. По дяволите, тя бе доста опитна в това. Трябваше да й го признае, особено след като успя да преметне коляно над рамото му и да го фрасне достатъчно силно в сънната артерия, за да го замае за миг. Тя освободи ръцете си и почти успя да избяга изпод него, когато той се съвзе.

Бекет се хвърли и я хвана през корема, поваляйки я още веднъж, така че се оказа легнал върху нея, а предната му част бе прилепена към гърба й.

— Къде си мислиш, че отиваш? — прошепна в ухото й.

Мускулите й бавно се отпуснаха.

— Никъде — отвърна задъхано.

Нямаше съмнение, че тежестта му затрудняваше дишането й, но нямаше да се откаже от предимството си за нищо на света. Единствено прикована под него щеше да изслуша това, което имаше да й казва. А фактът, че вече не се бореше, за да се измъкне, разпалваше кръвта му.

— Съжалявам за снощи — прошепна той, като прокара устни по ухото й. Тя потръпна. — Държах се като задник.

— Да — каза Кат, макар че нуждата, усещаща се в думата, се отнасяше със същата сила и за начина, по който той дразнеше кожата й с устни и нежно люлееше бедра срещу задника й.

Готов беше да се обзаложи, че е така.

— Просто не те исках там — продължи той.

Тя изсумтя и се размърда, като поднови опитите си да се измъкне от него.

— Това беше ясно, Бекет.

Страхотно начало, задник. Но нямаше да я остави да си тръгне, докато не го разбереше напълно. Отново прикова ръката й и премести тежестта си нагоре, подсигурявайки горната част на тялото й под себе си.

— Ненавиждам мисълта, че може да пострадаш, Кат. Няма нищо общо с това дали можеш да се справиш. Мисълта, че може да бъдеш наранена, ме подлудява. Ясно? Не ми харесва. Това ме кара да искам да унищожа нещо с голи ръце. Исусе!

— Оу — възкликна тя, като отново прекрати борбата, сякаш думите му я бяха умилостивили. — Но нали ти ще бъдеш там. Всички ще сте там.

Той прокара езика си нагоре по шията й. Тънък слой капчици пот бе избил върху кожата й, докато се боричкаха, и вкусът й бе шибано възхитителен. Солен и сладък, и нещо, което беше типично нейно.

— Ще бъда там, Кат — потвърди той, като намести бедрата си срещу задника й.

Беше твърд като шибана скала.

— Бекет — прошепна тя, жално и умолително.

— Подлудяваш ме толкова много, че не знам какво правя през половината от времето — каза той, докато ръката му се обвиваше около рамото й, краката му се спускаха от външната страна на нейните, а бедрата му се притискаха към задника й.

И тогава тя отвърна на натиска, извивайки гръбнак, за да вдигне дупето си по-плътно срещу члена му. Задъханият стон, който се отронил се от устните й, се спусна право към топките му, които натежаха и леко го заболяха.

— Кълна се, че не планирах това, но искам да съм вътре в теб, Кат. Кажи ми какво искаш ти.

Тя изви глава, доколкото можеше в тази поза, и срещна погледа му с периферното си зрение.

— Точно по този начин — отвърна, когато ръцете му се насочиха към бедрата й и избутаха разтегливия плат надолу.

Бекет не можеше да се движи достатъчно бързо. Той повдигна бедра, за да помогне със смъкването на панталоните и бикините до средата на бедрата й и за да освободи члена и тестисите си от дънките. После отново легна върху нея, прикова я към пода и проникна в женствеността й сантиметър по сантиметър.

— Усещам колко шибано влажна си. Исусе, толкова е хубаво!

Той потъна в нея.

— О, боже мой, толкова е дълбоко! — проплака тя.

— Никога не е достатъчно дълбоко — заяви Бекет, бавно отдръпвайки бедрата си. — Никога не е достатъчно дълбоко, Кат.

Сграбчи опашката й в юмрука си и дръпна главата й назад. Тя се надигна на лакти, позволявайки му да обвие едната си ръка около горната част на тялото й, докато използваше другата, за да обърне лицето й към себе си.

— Никога не е достатъчно — повтори той, като срещна ярките й зелени очи, така изпълнени с желание към него.

Той я целуна с измъчен стон и започна да я чука силно и бързо, а след това влудяващо бавно и дълбоко, докато и двамата не запъшкаха, като проклинаха и дишаха тежко.

— Исусе, Бекет, ще свърша, ще свърша.

— Да, ангелче. Покажи ми колко обичаш шибания ми пенис и колко добре те кара да се чувстваш.

Вътрешните й мускули се стягаха все повече около него, докато той изстена, а Кат извика. И тогава двамата свършиха, оргазмът на Бекет продължи толкова дълго, че започна да вижда петна пред очите си. Исусе! Не можеше да диша. Не можеше да вижда. Не можеше да направи нищо, освен да усеща Кат около себе си, под себе си… в себе си.

— О, боже мой! — промълви тя дрезгаво, когато телата им се отпуснаха.

Бекет веднага осъзна, че може да й натежи, и сега, когато мъглата от страст в главата му се разсея, това го притесни повече от преди. Размърда се…

Кат хвана бедрото му с ръка и го задържа.

— Не мърдай! Искам да усещам тежестта ти още малко.

Думите стегнаха гърдите му.

— Ти… харесва ти да ме усещаш върху себе си?

— Приятно ми е да те усещам, Бекет.

Тя се размърда малко и той я остави да се движи, докато се настани удобно, а след това обви ръце около нея и положи глава отчасти върху бицепса си, отчасти върху главата й.

Тя искаше той да остане. Приветства го в тялото си, където се намираше дори и сега. Смяташе, че е приятно да го усеща.

Бекет осъзна, че колкото и задоволено да се чувстваше тялото му в този момент, душата му цялата сияеше отвътре, защото, макар че това нямаше да трае дълго, в този момент той беше желан и се чувстваше добре. А толкова рядко изпитваше и двете, че явно това бе един от най-специалните моменти в живота му.