Лора Кей
Силно упорство (8)

Глава 8

— Не трябва ли следващата стъпка да е идентифицирането на това кой или какво са WCE и GW? Виж файловете със служителите. Гордън Уекслър е главен оперативен директор, така че знам със сигурност, че има поне един GW, който работи там — отбеляза Кат, а напрежението в корема й заради това, че е извършила нещо толкова, толкова грешно, най-накрая се успокои. Дори в сърцето си да знаеше, че го прави заради правилните причини.

Поне се бе оказало, че е полезно за момчетата. Цялото това нещо вероятно щеше да я накара да се чувства сто пъти по-зле, ако бе нарушила професионалната си етика за нищо.

— Звучи като план — каза Марз, като минимизира прозореца с телефонните разпечатки и отвори документа със служителите. — Точно като сутринта на Коледа — добави той с осезаемо развълнуван глас. — Какво може да е?

Когато всички се разсмяха, Кат се усмихна и разтри шията си, опитвайки се да разсее напрежението, което се бе засадило там. Без успех. Почти можеше да се закълне, че продължава да усеща изучаващия поглед на Бекет върху себе си, сякаш я държеше под око.

На Марз не му отне дълго да прегледа списъка.

— Добре, имаме Джийн Хъмфрис Уошингтън, Грета Мари Уендъл и Гордън Андрю Уекслър — обобщи той. — И за по-сигурно, добавих Джордж Уинстън Албърт и Гейл У. Сондърс като други две потенциални възможности за GW. Обаче няма лице с инициали WCE.

— Пет възможности — каза Ник намръщено.

Кат постави ръце върху студената метална облегалка на сгъваемия стол на Марз.

— Превърти надолу. Има списък, в който са отбелязани датите на наемане и заеманата позиция. Това може да помогне да отхвърлим или потвърдим някой от петимата като вашия GW.

Докато всички наблюдаваха, Марз прегледа този списък и провери всяко от имената.

— Всички GW отговарят на критериите за време — додаде Марз след една минута.

— Уошингтън фигурира като специалист по сигурността. Уендъл е изпълнителен асистент на Джон Сенека. И както каза Кат, Уекслър е главен оперативен директор на „Сенека“.

— Двама от тях по същество са нещо като дясна ръка на Джон Сенека — включи се Бекет, кръстосвайки ръце пред широките си гърди, на които за Кат беше наистина приятно да се обляга.

— Да — потвърди Марз.

— Значи, сега разполагаме с няколко нови имена, които да проучим — намеси се Чарли.

— Да — каза Марз. — Това са следи, с които никога нямаше да се сдобием без Кат. — Той погледна през рамо към нея, после й намигна. — Вие, Рикси, сте добри хора.

Бузите на Кат се зачервиха. Беше малко любезно да приема благодарност за това, че е направила нещо съвсем не толкова добро.

— Е — каза тя, като прочисти гърло, — някои от нас, Рикси, сме по-добри от другите — превключи към дръзките забележки Кат и върна намигване на Марз.

— Пич — Джеръми, облегнал бедро на бюрото, с прострени напред ръце, поклати глава, — не показвай неуважение към собствената си кръв.

Ама че чешит. Очарователен чешит, несъмнено, но все пак чешит. Тя му се изплези в името на доброто старо време.

Джеръми извъртя очи, но усмивка заигра на устните му.

— Добър отговор.

Кат не можа да се сдържи и се ухили, оценявайки разведряването на обстановката.

Ник се подсмихна и след това въздъхна дълбоко.

— Добре, хора. Какъв е планът? Трябва да напреднем сериозно по въпроса със Сенека, преди Гарваните да решат, че са прекалено нетърпеливи, за да ни чакат.

Марз погледна Чарли.

— Ще участваш ли? — Русият мъж кимна. — Тогава Чарли и аз ще се поровим за тези имена и ще видим какво можем да намерим. Сега е осем часа. Среща отново, да речем, в единайсет?

— Като се има предвид колко трудно беше да се намери информация за Мани Гарза, мислите ли, че това време ще ви е достатъчно? — попита Шейн.

Очевидно, след като бяха видели, че Гарза работи за бандата на Чърч със собствените си очи, бяха опитали да го проучат по всеки възможен начин, но мъжът просто бе изтрит от интернет пространството. Бяха доказали само връзката му със Сенека, когато бяха научили адреса му от сестрата на Мани — Емили — и бяха нахлули в къщата му. И, по дяволите, това караше Кат да се вбеси на Ник, защото не й бе казал за всичко това. Какво ли щеше да стане, ако Гарза бе там, когато бяха нахлули? А ако имаше компания? Какво щеше да стане, ако тази компания отвърнеше на атаката? Положението бързо можеше да се влоши. И Кат дори нямаше да предполага, че Ник изобщо е в беда.

— Предполагам, че ще разберем — отговори Марз.

Ник кимна.

— Добре. Тогава среща в единадесет. Ще се срещнем тук и ще продължим.

Когато момчетата подхванаха странични разговори, Кат се възползва от възможността да се измъкне. Имаше нужда от храна и почивка. И, по дяволите, трябваше да седне за малко, защото след следобедната акробатика, изпитваше болка в мускулите на места, за които не подозираше, че съществуват. По дяволите!

В апартамента на братята си, Кат започна да изследва хладилника, за да види какво може да си спретне за хапване. Чилито бе почти опустошено, ако малката част, останала на дъното на една купа, бе някакъв показател. Без да е сигурна какво точно иска, извади торбичка с грозде, буркан маслини и колелце сирене Бри, което наряза и постави върху няколко бисквити. После добави и шепа бадеми, които извади от кутия в килера.

Удовлетворена от леката си вечеря, си наля чаша вино и последва звука от женските гласове, идващи от стаята на Ник.

Както и очакваше, Кат откри Бека и Емили да седят на тъмносиния диван в кабинета на брат й, който беше свързан със спалнята му с частен вътрешен коридор.

— Чук, чук — обади се тя. — Имате ли нещо против малко компания?

Бека и Емили й махнаха да влезе и й направиха място на дивана. Кабинетът на Ник беше малък, но удобен. Телевизор с плосък екран висеше срещу дивана, а бюро с органайзер, пълен с документи и формуляри, изпълваше останалата част на стаята. Докато Кат се настаняваше, Бека се обърна към Емили.

— Виното ми изглежда като добра идея. Искаш ли една чаша?

— Донеси бутилката — кимна Емили с усмивка.

— О, харесва ми как разсъждаваш — каза Кат, отпивайки от шардонето си — плодово с нотки на дъб и орех.

Бека се засмя.

— Бутилката вино пристига веднага.

Тя изскочи от стаята.

— Как върви? — Кат попита Емили. — Така и не успях да се засека с теб днес.

И след като бе станала свидетел как Емили открива тялото на мъртвия си брат след нападението на „Хард Инк“ само преди няколко дни, сестрата на Рикси се тревожеше за нея, най-вече защото осъзнаваше много добре колко лесно е да наденеш щастлива маска, когато въобще не се чувстваш така. Протегна чинията си към Емили в мълчалива покана, но другата жена махна с ръка.

— Всичко е наред — въздъхна Емили. — Честно казано, това, да говоря и да се концентрирам върху някои от хора тук, много ми помага. Понякога просто имам нужда да изляза от собствената си глава за час или два.

— Е, радвам се, че смяташ, че това, че им помагаш, помага на теб — заяви Кат. — Мисля, че това, че провеждаш терапевтични сеанси след всичко, което преживя самата ти, е наистина достойно за възхищение.

И след това, което Кат бе научила през последните няколко дни за случилото се със Сара, Джена и Чарли — като начало, изглежда, голяма част от хората тук наистина имаха нужда да поговорят с някого.

Бека се върна с останалата част от бутилката шардоне и две чаши. Тя седна, наля виното и трите чукнаха чашите си.

— Е, как си, Кат? След всичко… — запита Бека, като отпи от виното си.

Кат се засмя, доволна, че има възможността да поговори с хора, които не биха се побъркали, реагирали пресилено или гледали на нея, сякаш би могла да се счупи.

— Тъкмо попитах Емили същото. Аз съм… Не знам. Добре съм. Сега всичко е приключено, така или иначе.

— Може би знам как се чувстваш — каза Бека. — Когато си върнахме Чарли и инфекцията в пръстите му се влоши, аз трябваше да поискам всякакви услуги, за да проведем един вид полева операция в линейка, която взехме назаем.

Очите на Кат се разшириха. Тя знаеше, че бандата е отрязала два от пръстите на Чарли, докато са се опитвали да измъкнат информация от него, но не и за операцията.

— Най-щурото нещо, което някога съм правила, и очевидно наистина не беше редно да използвам болнично оборудване за лични цели, за да извършим процедури, използвайки недотам квалифицирани хора.

— Уау, Бека — възкликна Кат, — осъзнаваш, че това те прави доста корава, нали?

— Абсолютно — добави Емили.

— Не ми се струваше така в онзи момент — отговори Бека. — Просто исках да знаете, че и аз трябваше да взема подобни решения напоследък. Разбирам го и оценявам това, което направи.

Кат вдигна чашата си.

— За това, което трябва да направиш, за да защитиш хората, които обичаш.

Те се чукнаха.

— Амин! — довърши Бека. — Не съжалявам ни най-малко.

— Така е — каза Емили. — Ако бях направила нещо по-рано, може би Мани все още щеше да е жив. — Тя поклати глава и въздъхна дълбоко, изражението й бе мрачно, но очите й бяха сухи. — Както и да е…

— Имах още един брат — добави Бека, взирайки се в светлината на лампата, отразяваща се във виното й. — Той почина от свръхдоза хероин, когато беше на двайсет и една.

— Не знаех, Бека. Толкова съжалявам — каза Емили.

— Бил е толкова млад, Бека. Наистина съжалявам — рече Кат.

По дяволите, Бека беше пълна с изненади тази вечер. Животът наистина не бе за лигльовци, нали? Кат хапна от гроздето.

— Благодаря. — Бека погледна Емили, съчувствие блестеше в очите й. — Работата е там, че не можем да спасим хората, които не ни споделят колко лошо е положението или в колко големи неприятности са се забъркали.

Тези последни думи отекнаха в съзнанието на Кат, напомняйки й за Коул, защото не бе споделила с никого колко се бе влошило поведението му, докато проблемът не прерасна във физическа разправа. Ала поне бе предприела стъпки, за да получи ограничителна заповед. Оставаше само да получи потвърждение, че заповедта му е връчена. Щом това станеше, щеше да си отдъхне, защото нямаше начин той да рискува кариерата, разрешителното или свободата си заради нея.

Емили кимна.

— Знам.

— Ето защо това да видя как Изи разкрива пред стая, пълна с хора, онова, през което преминава, бе едно от най-възхитителните неща, на които някога съм била свидетел. Сърцераздирателно, но също така и дяволски смело.

Бека отново отпи от виното си.

— Чакайте. Не разбрах — намеси се Кат, понеже думите на Бека я изтръгнаха от мислите й.

Тя бе чула няколко души да изразяват загриженост към Изи, откакто бе дошла тук, но не знаеше нищо за сърцераздирателни признания.

Бека и Емили си размениха многозначителни погледи, след което Бека обясни:

— Всички останали тук знаят, така че смятам, че и ти трябва да го научиш. Миналата седмица Изи призна, че страда от депресия и има самоубийствени мисли. Никой от нас нямаше представа…

Въпреки че Кат не познаваше Изи добре, новината бе като удар в корема. Да чуе това сигурно е разстроило Ник.

— Боже мой! И ти му помагаш? — попита тя Емили, която кимна. Кат притисна ръка към гърдите си. — Исусе, това разбива сърцето ми. Ник беше в такова лошо състояние, когато се прибра миналата година. Изпадна в депресия и се пристрасти към болкоуспокояващите. И не мисля, че някога щеше да потърси помощ, ако Джеръми не беше разбрал какво се случва. Толкова ме изплаши, почти колкото това, че беше в Афганистан.

— Той почти не говори за това — каза Бека. — Онази нощ, след като Изи сподели всичко, Ник призна… е… че се е чувствал много зле тогава.

Когато чу това най-лошите й страхове се потвърдиха, буца заседна в гърлото на Кат. Така затвърди избора, който бе направила днес. Без значение какво щеше да й коства, ако бе по силите й да предпази Ник да не тръгне по този път отново, щеше да го направи. На секундата.

— Наистина съм щастлива, че те има, Бека. Ти си толкова добра за него.

Усмивката на Бека беше мигновена и почти заслепяваща. Кат беше виждала подобно изражение и на лицето на брат си.

— Това определено е взаимно — отвърна Бека.

Кат изяде една солена бисквитка с парченце Бри отгоре и отпи от виното си.

— Ама че сте влюбени гълъбчета тук, всичките. Кълна се.

Тя намигна, а другите две жени се засмяха.

— Няма ли мъж в живота ти? — попита Емили.

Кат замалко да се задави с шардонето си. Нямаше много безопасни начини да отговори.

— Не, всъщност не — каза тя накрая, без да обръща внимание на възхитителната болка в мускулите на бедрата си.

— Сериозно? — поинтересува се Емили. — Ти си красива, блестящ адвокат и имаш страхотна работа. Мъжете трябва да се редят на опашка пред вратата ти.

Кат изимитира измъчена въздишка.

— Де да беше така. — Макар че точно този следобед един мъж в действителност я бе чакал на вратата. А тя бе връхлетяла челно в невероятното му тяло, след което се беше възползвала от него. Два пъти. Това въобще не помага в момента, Кат. — Последната ми връзка приключи зле, така че не търся нова точно сега.

Не искаше да казва прекалено много, но беше хубаво да може да сподели нещо на някого.

— О, не. Какво се случи? — попита Бека.

Въпреки че не би имала нищо против да разкаже малко повече за поведението на Коул, тези жени най-малко имаха нужда от нещо друго, за което да се притесняват. Затова тя поклати глава, докато отново отхапваше от бисквитите и внимателно подбра думите си.

— Нищо особено. Просто той трудно прие, че нещата между нас са приключили.

Така. Звучеше доста неутрално, нали?

Бека се намръщи.

— Уф! Колко неловко!

Кат се засмя.

— Супермега неловко.

— Мразя супермега неловките ситуации — каза Емили.

Всички се засмяха.

Чу се почукване на вратата на кабинета и Ник подаде глава оттам.

— Като говорим за — супермега — неловки неща — каза Кат.

Ник завъртя очи към нея.

— Влизай, глупчо — покани го Бека. — В крайна сметка това е твоята стая.

Ник ги изгледа и трите.

— Просто не исках да прекъсвам женското парти.

— Е, пич, тогава напълно се провали — заяви Кат, като се усмихна самодоволно.

Ник повдигна вежда и я изгледа.

— Мисля, че каза, че няма да ме нервираш.

— А аз казах, че ще се опитам. Опс! Изглежда, че и аз се провалих.

Тя изяде още една бисквита и отпи от виното си.

Клатейки глава, Ник попита:

— Слънчице, помниш ли, когато казах, че срещата ти с Кат ще е адски забавна? — Той посочи сестра си, а Бека се засмя и кимна. — Е, това имах предвид.

— Преглътни го, Никълъс.

Кат запърха с мигли насреща му, знаейки много добре, че той мрази пълното си име.

— Разкарай се, Катрин.

Кат намигна на Бека и след това отправи голяма слънчева усмивка към брат си.

— Та в крайна сметка имаш ли основателна причина да ни прекъснеш?

— Всъщност да — каза той, търсейки нещо в задния си джоб. Подаде мобилен телефон на Бека, след това клекна до коленете й в ъгъла на дивана. — Имаш две пропуснати повиквания и съобщение на гласовата поща, всички от един и същи човек. Ландън Кейн. Генерал Ландън Кейн. — Ник грабна свободната ръка на Бека. — Бека, защо, по дяволите, командващият офицер на бившата ни база ще се обажда на теб?