Лора Кей
Силно упорство (4)

Глава 4

— Какво, по дяволите, те забави толкова дълго? — извика Марз, когато Бекет се върна във фитнеса. — Предложи да ми донесеш ибупрофен преди около половин час.

Общо взето целият екип се обърна към Бекет. Марз седеше пред компютъра си. Чарли беше до него върху това, което се бе превърнало в обичайния му стол — тъй като синът на Мерит бе също толкова брилянтен като Марз по отношение на компютрите, двамата се бяха съюзили. Джеръми бе застанал зад стола на Чарли, до него, както винаги. Ник и Шейн седяха отзад на два сгъваеми стола, достатъчно близо до Марз, за да виждат върху какво работи. Бека и червенокосите сестри Дийн, Сара и Джена, бяха пред новите бюра и вероятно преглеждаха документи от микрочипа.

Сега осем чифта очи го наблюдаваха. Мамка му!

Бекет потисна раздразнението си и вдигна шишенцето с хапчетата, за да е ясно, че не е забравил.

— Телефонно обаждане. Съжалявам — каза той дрезгаво.

Исусе, все още може да усети уханието на топлата сладост на кожата на Кат върху дрехите си.

Когато се приближи до бюрото на Марз, Бекет му подхвърли шишенцето.

— Елате при татко — каза Марз, докато отваряше капачката и изсипваше четири малки червени хапчета в ръката си.

— Къде е Изи? — попита Бекет, имайки предвид петия оцелял член от екипа им от специалните части. Той изчака, докато Марз преглътне глътка вода с лекарствата.

— С Емили — отвърна Шейн, прокарвайки ръка през разрошената си тъмноруса коса.

Бекет кимна, доволен да чуе, че другарят му наваксва с терапията. Емили бе донесла със себе си важен набор от умения в „Хард Инк“ — тя бе психотерапевт. И като се имаше предвид, че Сара, Джена и Чарли бяха оцелели след отвличане и нападение, а Изи бе признал преди малко повече от седмица, че страда от депресия и през ума му преминават мисли за самоубийство, се оказа, че Емили е истинска придобивка.

Всички те таяха в себе си по нещо сбъркано, и то в големи дози. Бекет със сигурност знаеше, че при него е така.

— Всичко наред ли е? — запита Ник, хвърляйки поглед през рамо.

Бекет срещна странните, бледозелени очи на мъжа и всичко, всичко изпълващо мислите му, което току-що бе направил със сестра му — която, за разлика от двамата си братя, имаше блестящи нефритовозелени очи, които го пронизваха, предизвикаха и подиграваха.

— Бекет?

— Какво? — попита той, прекъсвайки напълно безполезния поток от мисли.

— Пич — включи се Марз, извивайки вежди, — какво става с теб?

Бекет скръсти ръце.

— Защо, по дяволите, трябва да става нещо?

Ник и Шейн се спогледаха.

И това… всичко това… беше причината Бекет винаги да е концентриран върху шибаната цел по време на мисия. Защо Катрин Рикси го ядосваше толкова много? Защото беше оплела вътрешностите му в проклет възел и той не го разбираше, нито пък харесваше. Ни най-малко.

Бекет прокара ръце по лицето си.

— Съжалявам. Просто изникна, ъ-ъ… една ситуация. Сега всичко е под контрол.

Лъжата заседна като скала в стомаха му, както и това, че нарече случилото се с Кат „ситуация“.

— Не се тревожи, човече — каза Ник, несъзнателно сипвайки още сол в раната с разбирането си.

Достатъчно. Извади главата от задника си, Мърда.

— Върху какво работиш? — попита Бекет, сочейки към бюрото.

Той застана зад Ник и Шейн, за да погледне в монитора на Марз, но не прекалено близо, тъй като все още можеше да усети мириса на Кат върху себе си. Доказателствата от документите в микрочипа изпълваха екрана.

— Ами — започна Марз, облягайки се стола и изпъвайки крака, — обсъждахме начини, по които категорично да докажем дали Сенека и този WCE са едно и също лице.

— И? — Бекет го подкани да продължи, като вече се чувстваше по-комфортно сега, когато фокусът бе изместен от него към работата.

— Освен ако няма безспорно доказателство в тези документи — обясни Ник, надничайки през рамото му, — идеалният начин, да го докажем, е може би най-трудното от всичко.

Бекет се намръщи.

— А идеалният начин е…

— Ако имахме достъп до файловете им през техните сървъри — каза Марз. — Знаеш, ако падащите звезди изпълняваха желания… проблемът щеше…

— Те вероятно са по-защитени от тези на самото правителство? — предположи Бекет.

Марз кимна, а Чарли повтори движението зад него. Въпреки че русата коса на младия Мерит беше достатъчно дълга и той понякога я връзваше на възел на тила си, роднинската прилика с командира им беше очевидна.

— Така е в общи линии — отвърна Марз.

— И ако Сенека е WCE — добави Чарли с тих глас, — те ще знаят, че идваме, преди дори да почукаме на виртуалната им врата. Сигурен съм, че това е начинът, по който ме откриха преди няколко седмици.

Чарли бе отвлечен от бандата на Чърч, след като се бе опитал да научи кой е WCE и защо бе депозирал дванайсет милиона долара в Сингапур в банкова сметка с името на баща му и адреса на Чарли.

— Тъй като аз вече опитах и не успях да проникна тогава, няма съмнение, че са удвоили защитите си.

В другия край на стаята вратата на фитнеса се отвори и затвори. Бекет дори нямаше нужда да поглежда, за да разбере, че това е Катрин. Сякаш тялото му разпозна присъствието на нейното и цялото напрежение, от което бе успял да се отърси, нахлу обратно.

Просто остани концентриран върху работата.

Бекет не си позволи да погледне в нейната посока, докато тя прекосяваше стаята, за да се присъедини към тях, въпреки че част от него отчаяно искаше да срещне погледа й, защото, като оставеше всички други глупости настрана, никога не е бил по-искрен в живота си, отколкото когато й каза, че не е имал намерение да я нарани и че никога не би искал да го направи.

Фактът, че бе малтретиран, беше направил Бекет свръхчувствителен да не би самият той да стане насилник. Ето защо си бе татуирал диез символите. Ако щеше да отнема живот, дори и по време на изпълнение на дълга си, то щеше да кърви за него. Всеки проклет път.

Точно сега Бекет бе с четири резки назад от това, което заслужаваше — бе отнел живота на четирима от главорезите по време на мисията за спасяването на Емили, когато бе отвлечена. Скоро трябваше да поправи този пропуск. Може би Джеръми щеше да свърши тази работа, когато имаха няколко свободни минути.

— Хей — обади се Кат и се появи от другата страна на бюрото на Марз, заставайки точно пред погледа на Бекет.

Всички я поздравиха.

— Хей — отвърна й Ник. — Опитваме се да измислим нещо тук. Вероятно можеш да помогнеш.

— Хм, разбира се — съгласи се тя, като кръстоса ръце пред гърдите си.

Беше се преоблякла, откакто Бекет я бе видял последно, и сега носеше дънки и мек черен пуловер. Косата й почти бе изсъхнала и няколко къдрици се спускаха по раменете й.

— Ами ако обърнем нещата? — попита Чарли. — Вместо да се чудим как да проникнем във файловете на Сенека, какво ще кажете да помислим какъв тип информация смятаме, че ще ни е от полза и да видим дали няма друг начин да се сдобием с нея?

Катрин притисна пръсти към слепоочията си и Бекет се намръщи. Тъй като беше адвокат, без съмнение разговорите за различни начини, по които да се постигнат не особено легални цели, я изкарваха далеч от зоната й на комфорт.

Марз кимна.

— Добре. Телефонни разпечатки и телефонно подслушване например.

Ник протегна ръце.

— Ванс може да успее ги измъкне, както направи с данните на контейнерите от морския терминал.

Кайлър Ванс беше детектив от балтиморската полиция, обявил се за техен съюзник, след като неговият кръстник Мигел Оливеро бе застрелян на улицата пред „Хард Инк“. Бекет не познаваше добре Оливеро, но всичко, което бе направил за тях, говореше, че освен важен съюзник, са загубили и свестен човек. Ванс вече бе удържал на думата си и ги бе подкрепил. И слава на бога за това.

— Информация за банкови сметки — каза Чарли, — нали? Знаем, че WCE внася пари в моята, ъ-ъ… банковата сметка на баща ми. Но ако успеем да намерим другата страна на тези сделки — плащанията — това може да ни помогне да го заковем.

Бекет си помисли, че може би за първи път чува Чарли да говори за баща си като за… негов баща. За всичкото време, от което познаваше по-младия Мерит, Чарли винаги го бе наричал „полковника“. Изглежда, е имало някакво напрежение между баща и син относно сексуалността на Чарли, поне отчасти. Бекет погледна първо Чарли, а после и Джеръми, и се намръщи, въпреки комичните тениски, които и двамата носеха с любезното съдействие на скандалната колекция на Джеръми. На тази на Джеръми пишеше „Прави неудобни сексуални намеци, а не война“, а върху тази на Чарли — „Аз съм нинджа“^[1] с черен текст върху черна тениска.

Тези хора бяха станали нещо като семейство за него, може би защото нямаше свое — не и такова, което да иска за себе си, така или иначе. Затова изпитваше покровителствени чувства към всеки проклет човек в стаята и не можеше да отрече, че го дразнеше мисълта, че Мерит най-вероятно не би одобрил отношенията между момчетата.

— Чарли, това е страхотна шибана идея! — Ник грабна химикалка и жълт бележник измежду бъркотията на бюрото на Марз и започна да прави списък. — Да открием сметките на вложителя е гениална идея.

— Знаеш ли, имам тази ултрамодерна машина за списъци, наречена компютър точно тук — подигра му се Марз.

Бекет се подсмихна. Двамата с Марз бяха най-големите техничари в групата. Едно от нещата, които винаги ги свързваха.

Показвайки му среден пръст с ръката, с която подпираше бележника, Ник се ухили.

— Писането на ръка ми помага да мисля.

— Добрееем — каза Марз.

— Какво ще кажете за досиетата на персонала в „Сенека“? — попита Шейн, в чийто говор се прокрадваше лек южняшки акцент. Той почука с пръст върху бележника на Ник. — Знам, че може би не е особено вероятно, като се има предвид секретността около техниките за вербуване на Сенека и нуждата да поддържат агенти под прикритие в страната. Но нека предположим, че успеем да се сдобием със списък на служителите им. Ами ако някой от тях има инициали WCE? Знам, че стрелям в тъмното, но…

Той сви рамене.

— Или инициалите GW — добави Ник. — Не забравяйте, че Мерит бе вписал GW като свой контакт?

Със съгласието на всички, той записа идеята.

Катрин заобиколи до другата страна на масата и се отпусна срещу по-малкия си брат, който я прегърна.

— Добре ли си? — попита Джеръми.

Тя кимна и му се усмихна, но усмивката й изглеждаше напрегната и резервирана. От друга страна, може би Бекет преувеличаваше. Не можеше да се каже, че тя често му отправя усмивки, а когато това се случеше, обикновено бяха заети да си разменят хапливи реплики.

— Какво друго? — подкани ги отново Ник, оглеждайки групата.

— Частни мобилни телефонни номера със справки за обаждания и текстови съобщения — включи се Бекет. — Също така и кореспонденция по електронната поща.

Ник кимна и ги добави към списъка.

— Как предлагате да получите тази информация? — поинтересува се Кат.

— Не сме стигнали до там — отвърна Ник. — Просто обсъждаме типовете информация, която, ако попадне в ръцете ни, може да ни бъде полезна, за да докажем тезата си. Но, виж, знам, че целият този разговор те поставя в неудобно положение, и може би не трябваше да те моля да ни помагаш…

— Няма начин да получите тази информация по законен път — отбеляза тя.

Въпреки твърдението й, тонът й не беше критичен, а по-скоро замислен.

— Наистина не е нужно да бъдеш тук — каза Ник, потропвайки с молива си върху бележника.

— Не, не. Просто вие, момчета, поемате много рискове в цялата ситуация, нали? — попита тя.

— Няма какво да се направи по въпроса — отвърна брат й лаконично със свъсени вежди.

Бекет беше виждал това изражение достатъчно често, за да е наясно, че Ник губи търпение. Кат се намръщи и се измъкна изпод ръката на Джеръми.

— Не се опитвам да критикувам…

— Тогава какво искаш да кажеш, Кат? Ние тук се опитваме да не допуснем още някой да умре — каза Ник, като се изправи и кръстоса ръце.

Сгъваемият стол изскърца върху бетонния под.

Покровителственият инстинкт на Бекет се надигна и той сграбчи ръката на Ник и го дръпна крачка назад. Рикси го изгледа, освободи ръката си и се извърна към сестра си.

Кат не изглеждаше ни най-малко уплашена. Вместо това замарширува към много по-високия си брат и опря ръце на кръста си.

— Ей, отстъпи, войниче! Какво ви става днес, момчета, та така ме нападате? Особено когато всичко, което искам да кажа, е, че мисля, че мога да ви помогна. Имам достъп до част от това, от което се нуждаете.

 

 

Кат имаше чувството, че току-що е скочила от висока скала и все още не се е сблъскала с дъното. Беше отворила вратата и щеше да сподели информация и документи с брат си и неговия екип, макар точно сега той да се държеше като магаре. Или може би просто бе прекалено чувствителна. В края на краищата трябваше да признае, че все още не беше на себе си след срещата с Бекет — както заради умопомрачителния секс, така и заради очевидното разкаяние веднага след това.

Наистина не биваше да се изненадва от последното. А както се чувстваше, почти й се искаше да се цапардоса. Като се имаше предвид как се държаха обикновено мъжете, защо очакваше нещо различно от този? И защо, по дяволите, сега изглеждаше около хиляда пъти по-привлекателен в глупавите й очи, след като знаеше как изглежда лицето му докато засмуква члена му, и как звучеше, докато свършва?

— Какво? — попита Ник. — Какво говориш?

Думите му я изтръгнаха от мислите й.

— Точно това, което чуваш. Казвам, че мога да ви помогна.

Тя въздъхна и затъкна косата зад ушите си, а после остави думите да се изстрелят от устата й — думи, които щяха да я въвлекат в тяхната мисия и отклонят по нов път.

— Моят екип в съда разследва „Сенека Уърлдуайд Секюрити“ от почти една година. Имам достъп до някои от файлове, които обсъждахте.

Бледозелените очи на Ник се разшириха. В стаята за миг настъпи тишина. И тогава целият ад се отприщи.

— Не можеш да ни споделиш това — каза Ник.

Джеръми почти веднага се появи до нея, а лицето му бе намръщено — нещо така нехарактерно за него.

— Пич, може да си навлечеш неприятности. Не можеш да го направиш.

— Мамка му! — изруга Марз, като се изправи.

Столът му застърга по пода, карайки малкото трикрако кученце, немската овчарка, Айлийн да избяга и да изръмжи от уплаха.

И макар че Бекет не каза нищо, от него се излъчваше напрежение, а изражението му бе буреносно.

Дори и мълчанието от мястото, където работеха Бека, Сара и Джена сякаш кънтеше. Кат погледна към тях и видя как приятелките на Ник, Шейн и Изи я наблюдават със съчувствие и загриженост. И тя напълно разбираше защо. Петте жени в къщата, включително Емили, неведнъж бяха разговаряли, откакто Кат бе пристигнала, за желанието си да бъдат в помощ в цялата тази бъркотия. Бека й кимна насърчително.

Кат си пое дълбоко дъх и се приготви за битка. Знаеше, че Ник няма да й позволи да го направи толкова лесно. Нямаше да е Ник, ако не беше твърде покровителствен.

— Ник…

— Не, Кат. И това е окончателният ми отговор.

Той вече бе загубил тази битка. Просто още не го осъзнаваше. Тя скръсти ръце.

— Така ли?

Шейн бавно се изправи на крака. Беше единственият, който не бе взел отношение относно изявлението й.

— Мисля, че трябва да я изслушаш, Ник. — Сивите очи на Шейн се впиха в нея. — Защо Върховният съд разследва Сенека все пак?

Кат кимна и каза:

— Благодаря ти.

Беше особено благодарна, защото Ник и Шейн бяха най-добри приятели и макар че Кат не знаеше какво точно се е случило между тях, Бека й беше казала, че наскоро са оправили някои стари недоразумения. Можеше само да си представя, че това, да бъде опозиция на Ник, не е лесно за Шейн.

— С две думи, прокуратурата разследва Сенека за измама с договори, подкуп на афганистански служители и инцидент, свързан със стрелба, в която бяха убити девет невъоръжени афганистански цивилни.

— Исусе! — възкликна Шейн. — Да водиш дело за нещо подобно сигурно е кошмар.

Кат кимна.

— Може и така да се каже.

Този случай бе идеален пример за това защо понякога бе трудно да се бориш в името на добра кауза. Няколко от причините, заради които този случай се протака, бяха трудностите да се сдобиеш и опазиш доказателства във военни зони и да получиш подходящата юрисдикция за завеждане на дело в американските граждански съдилища.

Шейн се спогледа с някои от другите мъже, а след това се обърна към Ник:

— С подобни обвинения, документите й определено ще съдържат част от това, от което се нуждаем. Трябва да я чуем…

— Чух я много ясно — прекъсна го Ник. — И отговорът ми все още е не.

— Осъзнаваш, че всъщност не се нуждая от твоето разрешение, за да го направя, нали? — озъби му се Кат. — Имаш нужда от нещо, което мога да ти дам. Толкова е просто.

Ник вдигна ръце, но не отстъпи.

— Това дори не е твоя битка, Катрин.

О, тя знаеше, че е в беда, в момента, в който изрече цялото й име, но нямаше начин да остави тези глупости без да ги оспори.

— Ти шегуваш ли се? Бях на онзи покрив, помниш ли? — посочи тя Джеръми. — Защо това да е битка на Джер, но не и моя?

— По-добре повярвай, че добре си спомням какво се случи върху този покрив. Благодаря ти, че подкрепи гледната ми точка по най-добрия начин. А при Джеръми е различно — тросна Ник.

Крачеше и рошеше тъмната си кестенява коса. Тя не беше дълга, но бе по-дълга от тази, с която го бе виждала Кат, преди да отиде в армията.

— О, това трябва да е добро. Моля те, кажи ми как участието на Джеръми е по-различно от моето. И за бога, моля те, кажи ми, че няма нищо общо с пениса му.

Тя скръсти ръце и наклони глава, след което зачака.

Ник я изгледа ядосано, а раменете му се повдигаха и спускаха.

— Би ли ми имала малко повече доверие? Не го исках в тази каша повече, отколкото искам теб, но донесох неприятностите със себе си до прага му и това не му даде особено голям избор.

Джеръми вдигна длани, подчертавайки мастилото спускащо се по двете му ръце.

— Това са глупости, Ник. Двамата имахме голяма разправия за това в самото начало, не помниш ли? Аз настоях.

— Мислех, че си на моя страна по този въпрос — обърна се към него Ник. — Тя няма да участва и това е окончателно.

Той вдигна ръка във въздуха, за да сложи край на дебата.

Извивайки вежди, Джеръми скръсти ръце и пристъпи по-близо до Кат, сякаш двамата се изправяха срещу Ник. Поне спечели единия си брат на своя страна.

— Това ми се струва много познато — каза Джер.

Кат погледна първо единия, после — другия, като не бе сигурна точно за какво говорят.

— Тя е права — каза Бека, като стана от масата и отиде до Ник. Бледожълтата й риза имаше почти същия цвят като косата й. — Бях там онази вечер, когато двамата с Джер се скарахте. Помниш ли?

Тя обхвана лицето му с длани.

Ник стисна ръката на Бека, целуна дланта й и поклати глава.

— Не е същото, слънчице. Просто не е.

Кат се загледа в двамата за момент, за пореден път благодарна за присъствието на Бека в живота на Ник. Когато тя беше наоколо, изглежда, нивото на стреса му падаше с няколко милиарда.

— Ник — започна отново Кат, — искам да помогна, мога да помогна.

— Но на каква цена? — попита Бекет.

Това бяха първите думи, които изричаше през целия разговор.

Кат срещна погледа му, но не можа да разчете емоциите зад думите. Маската бе обратно на мястото си сега, нали?

Ник кимна на Бекет.

— Благодаря ти — каза той с оправдателен тон.

Поемайки дълбоко дъх, Кат избута гнева и раздразнението си надалеч. И тя, и Ник бяха избухливи, така че загубата на самообладание нямаше да помогне да решат този въпрос. По никакъв начин нямаше да позволи на Бекет да влезе под кожата й в този момент. Цялата тази ситуация бе твърде важна.

— На същата цена, която всички останали в тази стая са готови да платят — заяви тя, в отговор на Бекет. — Не съм по-различна.

Приближавайки се, Ник отново поклати глава. Тонът му беше нежен, когато заговори:

— С изключение на това, че ти си различна, Кат. Имаш толкова много за губене. Неща, които никога не биха могли да се върнат, като разрешителното ти за адвокатската практика. Работи дяволски усилено за това. И това е важна работа. Такава, която има значение за света. Аз загубих това и няма да позволя да се случи и с теб.

— Оценявам загрижеността ти, Ник, но някои неща са по-важни от работата. Не смяташ ли, че съм мислила по този въпрос? Че съм пресметнала рисковете? Обмислих всичко и искам да помогна.

Ник въздъхна.

— Кат…

— Джеръми почти загина — добави тя, а гърлото й неочаквано се стегна при последната дума. Преглътна едно ридание, появило се от нищото, и притисна юмрук към устата си. Сълзи изпълниха очите й. — А ти за малко да умреш миналата година — продължи с тънък глас.

Над рамото на Ник тя срещна погледа на Бекет, чиито сини очи пламтяха срещу нея. Точно сега беше твърде уязвима, за да разгадае този поглед, така че сведе очи към пода между себе си и брат си.

Една ръка се вмъкна в нейната и я стисна. Погледна и видя Джеръми да я наблюдава с напрегнато изражение.

Без колебание Кат се обърна, надигна се на пръсти и обви ръце около врата му.

— Можехме да те загубим — прошепна, а сълзи се спуснаха по бузата й.

Рухването на покрива беше преди три сутрини, но изведнъж я заля вълна от страх и мъка, сякаш бе забавена реакция.

Ръцете на Джеръми се обвиха около нея.

— Хей, всичко е наред. Добре съм.

Тя бързо поклати глава, за да прогони сълзите си.

— Знам. Аз просто… не мога да ви загубя, момчета. — Все още облегната на Джеръми, се обърна към Ник и го прикова с поглед. — Не желае да те загубя. И ако мога да предложа нещо, което да направи нещата дори една идея по-малко опасни, което да ви даде дори малко предимство, трябва да ми позволиш. Чуваш ли ме? Трябва да ми позволиш. Ако не направя нищо и нещо се случи… — тя преглътна възела, стегнал гърлото й отново. — Никога няма да мога да си го простя.

Мускулите на челюстта на Ник се стегнаха.

— Точно така ще се почувствам, ако нещо се случи с теб… С който и да е от вас.

— Знам и го разбирам — каза Кат, заставайки пред брат си, който се извисяваше над нея. Е, почти всеки го правеше. — Но истината е, че с Джеръми вече сме замесени. Колко време мислиш, че ще отнеме на Сенека да открие, че имаш сестра, която живее сама във Вашингтон?

Ник стисна очи, сякаш мисълта го нараняваше физически, но Кат нямаше да се посвени да играе мръсно, за да постигне целта си. Не и когато ставаше въпрос за братята й.

— Мамка му — изруга Бекет под нос.

Оглеждайки се, тя срещна погледите на всяко от момчетата, които стояха около тях. Противоречивите чувства ясно личаха в израженията им, така че Бекет не бе единственият на това мнение. Тя се обърна към по-големия си брат.

— Имаш нужда от мен, Ник. А аз имам нужда и ти да ме искаш.

— По дяволите, Кат! — изруга той, но гласът му бе по-мек от изречените думи.

— Това „да“ ли е? — попита тя, дарявайки го с лека усмивка.

— Съгласявам се, а ти ще правиш точно това, което ти кажа. Без въпроси. Без да ме нервираш. Без да правиш нищо на своя глава — каза Ник, гледайки я гневно, но тя можеше да види загрижеността зад намръщеното му изражение.

— Разбира се — съгласи се Кат и споразумението им свали товар от гърдите й, от което постепенно й стана по-лесно да диша. — Ще опитам да сведа нервирането до минимум.

Шейн се засмя до Ник.

— Виждам, че умението да убеждаваш, се предава в семейството. Също толкова трудно е човек да й откаже, колкото и на теб.

Той плесна Ник по гърба.

Приятелят му освободи ръката си, преструвайки се на раздразнен.

— Разкарай се, МакКалън.

Реакцията му накара останалите да се засмеят.

— Майната ви на всички! — изруга Ник. — С изключение на теб, слънчице. Ела тук. — Той я придърпа в ръцете си, на едната от които се бе появила нова татуировка на слънце и инициалите на Бека, и я прегърна бързо.

Бека се засмя и го потупа по гърба.

Тогава Ник отново застана пред Кат и се наведе, за да може да я погледне в очите.

— Благодаря ти. Не ми харесва, но те разбирам. Така че, благодаря ти.

Тя кимна.

— Пак заповядай. Но не ми благодари, докато не разберем със сигурност дали всъщност ще мога да помогна.