Лора Кей
Силно упорство (3)

Глава 3

Времето забави своя ход и сърцето на Кат препусна, когато Бекет бавно се приведе напред.

В момента, в който съзнанието й си проби път през мъглата от изненада и страст, за да реагира, устните му докосваха нейните.

Просто отъркване на кожа в кожа, невероятно нежно и колебливо. Така изненадващо предвид размера му.

Светът застина за един дълъг миг, но след това краткото докосване разпали кръвта на Кат. Очевидно и неговата. Защото целувката веднага стана дива и всепоглъщаща. Със стон езикът му нахлу в устата й и тя го засмука дълбоко. Ръцете им придърпаха другия по-близо и телата им се сблъскаха. Разликата във височината им бе толкова голяма, че Кат трябваше да се надигне на пръсти, а Бекет трябваше да се наведе. Кат не беше сигурна дали тя се набра или той я вдигна, но следващото нещо, което знаеше, бе, че краката й бяха увити около кръста му, а ръцете му стискаха задника й.

Те нахлуха в стаята й, Бекет ритна вратата и тя се затвори зад тях. Кат изстена, когато гърбът й се опря в стената, а ерекцията му се притисна към женствеността й.

Езикът му в бе устата й, ръцете му се плъзгаха по тялото й, а бедрата му се отъркваха влудяващо срещу центъра на желанието й и Кат бе по-завладяна от всеки друг път в живота си. Всичко, което можеше да чувства, да види, да усети, да вкуси, бе Бекет Мърда. В ума й сякаш звучеше повтарящ се запис на Почакай… почакай… о, господи… какво се случва?, но тялото й изобщо не реагираше.

Каквато и малка част от нея да искаше да се отдръпне или забави темпото, тя даде път на по-настойчивата нужда да загърби всичко. Най-вече притесненията си за Коул, както и страха, който изпитваше за братята си, а също ужасните образи, които пазеше в съзнанието си от срутването на покрива на „Хард Инк“ и пропадането на Джеръми — най-страшното нещо, което някога беше виждала.

Да не говорим за неотложния разговор, който щеше да я принуди да наруши поверителността и да изложи работата си на риск.

Така и направи. Кат загърби всичко и остави Бекет да я повлече със себе си.

Прокара пръсти през косата му, която беше достатъчно дълга, за да я сграбчи и дръпне, и стисна краката си около кръста му, за да са по-близо един до друг, предизвиквайки още от това възхитително триене. Той изстена гърлено и звукът отекна в корема й, карайки я да притисне ханша си напред срещу него.

Почакай… почакай… почакай… се превърна в искам… искам… искам…

— Исусе, и аз те искам — изръмжа той.

Целуна я и облиза челюстта, ухото, шията й.

— Бекет — въздъхна тя, докато с малки хапки той се спускаше надолу по шията й.

Отблъсна се от стената, облягайки се срещу него.

И, боже, той беше разкошно твърд и дебел между краката й.

Изведнъж й се прииска да узнае точно колко дебел.

Отпусна краката си на пода и хвана члена му в ръцете си през дънките. Главата му се отпусна назад и той изръмжа:

— Мамка му!

Това бе поканата, от която се нуждаеше. Кат се спусна и клекна, с гръб опрян в стената, разкопча дънките му и грубо ги смъкнаха по бедрата му. Очертанията на ерекцията му изпълваха тъмносивите му боксерки и той й помогна да свали и тях. И тогава членът му бе освободен от дрехите. Мили боже, бе шибано великолепен! Великолепен, подобно на произведение на изкуството. Дебел и дълъг, покрит с изпъкнали вени, предизвикващ я да прокара език по него.

Когато пое твърдата дължина на Бекет в ръка, Кат забеляза редица от наподобяващи диез символи върху лявото му бедро — групи от по пет вертикални и една диагонална линия през тях. За момент се зачуди какво означават, но сега не му беше времето да пита. Плъзна поглед нагоре по тялото му, срещайки блестящите му сини очи, докато го облизваше от основата до върха. Неистовото желание, с което се взираше в нея, я накара да действа. Облизваше го и го галеше, докато не стана влажен и пулсиращо твърд. И тогава го засмука по-дълбоко.

Боже, определено беше голям. Толкова, че дори когато главичката му опираше в задната част на гърлото й, тя все още можеше да свие юмрук около основата на пениса му. Но никой не можеше да каже, че не си пада по предизвикателствата.

Отдръпвайки се, тя си пое глътка въздух, след това отново го засмука дълбоко. Действаше бавно, като поемаше малко повече всеки път, докато Бекет не започна да изсипва постоянен поток от ругатни и поощрения под носа си.

— Да, Кат. Мамка му! Поеми го, поеми го…

Ръцете му се отпуснаха върху главата й. Той отмести кичурите от лицето й, обхвана бузата й в голямата си длан и впи пръсти в косата й, за да направлява темпото. Бедрата му започнаха да се движат и Кат се хвана за опънатите мускули на дебелите му бедра.

— Погледни ме! — изръмжа той, привличайки погледа й нагоре по тялото му.

И по дяволите, той никога не бе изглеждал по-секси, отколкото сега. Възбудата изостряше неговите така или иначе, изсечени черти. Устата му бе отворена. Очите му бяха замъглени и искрящи.

— Ах, мамка му! — простена той.

След това се измъкна от устата й и я повдигна, сякаш не тежеше изобщо. Когато отново бе на крака, той смъкна меката тъкан на клина за йога и бикините до глезените й с едно бързо движение. Загради тялото й до стената и плъзна пръсти във влажната топлина между бедрата й.

— Мокра си за мен, нали? — попита той, извивайки устни в намек за усмивка.

Доста трудно бе да намери арогантността му за досадна, когато доказателството за твърдението му бе по цялата му ръка. И когато самодоволството му накара сърцевината й да се свие от болка заради празнотата, която тя знаеше много добре, че той може да запълни — която копнееше той да запълни. И когато начинът, по който той я галеше, я караше да хленчи и да се притиска срещу пръстите му.

Тя кимна и се отърва от останалата част от панталоните си.

Бекет се наведе и я целуна, пръстите му все още се движеха срещу женствеността й, обикаляйки около клитора й, а след това продължиха по-дълбоко и откриха входа на влагалището й. Той раздалечи бедрата й, докато не успя да побере цялата си ръка между тях и проникна напълно с дебелия си среден пръст. Кат стенеше, докато се целуваха и сграбчи рамото му, а ръцете й стиснаха в юмрук памучната му тениска.

Бекет прекъсна целувката, за да потърси нещо в дънките, които все още висяха около бедрата му — портфейла му. Той го отвори, бръкна в него и извади презерватив. Гледайки я право в очите, той разкъса опаковката със зъби. После плъзна гумата по дебелата дължина на члена си, поглеждайки към нея, за да види дали и тя наблюдава.

Така беше.

Бе толкова потънала във възбудата си към него, в този откраднат миг с него, че всяка частица от нея, желаеше това, което знаеше, че може да й даде.

Тя се отблъсна от стената и пристъпи към леглото.

— Къде си мислиш, че отиваш? — изръмжа Бекет.

После я вдигна, гърбът й се плъзна нагоре по хладната стена, а ръцете й се обвиха около врата му. С ръце под коленете й той я спусна надолу, докато главичката на пениса му не се докосна до женствеността й. Бавно, много бавно, той проникваше в нея сантиметър по сантиметър.

— О, господи, о, господи! — стенеше Кат, докато тялото й се приспособяваше към нахлуването.

Тя силно стисна врата му, докато се опитваше да поеме повече от него.

— По-спокойно, Кат. Не искам да те нараня, мамка му — изръмжа той.

Тя го прикова с поглед.

— Не ми се сопвай, докато ме чукаш!

Не прозвуча толкова самоуверено, колкото й се искаше, тъй като гласът й бе задъхан, но както и да е.

В следващия миг целият бе вътре в нея. Това бе пълнота, която не бе изпитвала никога преди — интензивна, поразителна и възхитителна.

— Винаги мога да разчитам на теб да се разчекнеш от гняв само защото се опитвам да се погрижа за теб — изръмжа той.

— Да се разчекна? — Тя погледна надолу към себе си, как общо взето я беше сгънал надве между стената и едрото си тяло. — Сериозно ли?

Веселие се появи в очите на Бекет, дори в белязаното.

— Стига приказки!

Кат си пое дъх, за да поспори…

— Очевидно сме по-добри в чукането, отколкото в говоренето.

Той изви вежда.

— Сравнително — добави тя.

Макар че, ако трябваше да бъде честна, не беше лесно да си придаде убедително равнодушен вид, докато бе закована от великолепен, двайсет и три сантиметров член.

Бекет присви очи и белезите около дясното му око придадоха още по-суров вид на изражението му.

— „Сравнително“? В смисъл че смяташ това само за сравнително добро?

Той отдръпна бедрата си с продължително и бавно движение и рязко проникна отново.

Кат ахна при тласъка, при хлъзгавото триене, при влудяващата пълнота. Прииска й се да се гърчи и крещи. Това беше много по-добре от сравнително добро. Беше шибано феноменално, но нямаше начин да му го признае, особено когато погледът му й казваше, че ще е сякаш да размаха червено знаме пред бик. Упорит бик.

— Да — успя да потвърди тя.

— Когато закрещиш името ми, ще видим дали е сравнително добро — зарече се той, а гласът му бе суров и дрезгав.

— Мислех, че каза: „Стига с приказките“ — отвърна тя. Думите й се превърнаха в стенание след друго бавно отдръпване и рязко бързо проникване. Стонът й я накара да се зачуди дали Джеръми беше в стаята си, а след това Бекет отново размърда бедрата си и Кат реши, че се чувства толкова добре, че дори не й пука.

Бекет се засмя, и звукът беше едновременно зъл и секси.

— Така е.

И тогава Бекет Мърда се отприщи. Използвайки хватката си върху задника й и мощта на бедрата си, той я чукаше до стената, докато тя не можеше да мисли за нищо друго, освен за него, члена, горещината и приятния мирис на кожата му в носа си. Той я целуваше страстно, докато тя не се замая, проникваше в нея по почти всеки начин, който можеше. И здравото, силно, бързо триене на потните им тела твърде бързо я доведе до оргазма, за който вече можеше да каже, че ще взриви съзнанието й.

— О, боже, Бекет! — изстена тя, когато освобождаването й избухна в нея.

От гърлото й се изтръгна стон, докато всички усещания се спускаха спираловидно към точката, в която се срещаха телата им. Бекет покри устата й със своята, когато освобождението й настъпи и тялото й се разтърси. Хватката му се стегна, предоставяйки й опора, която да й помогне да устои на бурните, почти наказващи вълни на оргазма, който, изглежда, все още я разтърсваше, докато членът на Бекет продължаваше да потъва и да се отдръпва.

— Това е — каза той дрезгаво в ухото й, а дъхът му предизвика вълна от тръпки. — Сега се дръж за врата ми!

Кат се отърси от мъглата предизвикана от оргазма й, и обви ръце зад врата му. Той я дръпна от стената и пое цялата й тежест.

— Облегни се назад. Не се притеснявай! Държа те — нареди Бекет със самодоволно красиво изражение.

Ах, по дяволите! Колко ли мощно бе свършила тя? Колко ли силно беше крещяла? Защото този поглед й казваше, че вече не се хваща на номера със сравнителното нещо. Поне това, че бе облегната далеч от тялото му, пречеше на визуалния им контакт, така че не трябваше да гледа арогантността в тези сини очи.

Сграбчвайки бедрата й, Бекет я повдигна от члена си и я положи отново върху него, а ъгълът, под който главичката му се заби в една точка вътре в нея, почти я накара да изпищи. За втори път.

— Исусе, Бекет! — ахна тя.

— Дръж се здраво, Кат.

Той се заби в нея толкова дълбоко, че всичко, което тя можеше да направи, бе да отпусне глава със стон. Позицията не й позволяваше да посрещне тласъците му. Вместо това бе принудена да стои там и да получава члена му точно по начина, по който той искаше да й го даде. Можеше да мрънка или да се оплаква, ако не беше толкова шибано хубаво… И точно това, от което се нуждаеше, понеже не можеше да мисли, да се тревожи, да се страхува.

Не че не си бе фантазирала как го притиска към пода, възсяда го и го чука със същата дива страст, както го правеше той, но онази част от нея, желаеща да го надвие, бе заглушена от пълната задоволеност, която чувстваше във всяко друго отношение.

Факт, засилващ се от нарастващото напрежение в сърцевината й от пениса му, който продължаваше да докосва и гали онази така чувствителна точка в нея.

Повдигайки глава, погледът й се насочи към гърдите му. Не можеше да види кожата му — твърде отчаяно бяха бързали, за да приключат със събличането — но успяваше да различи движението на огромните му мускули под тънката материя. Взорът й се премести нагоре, и откри, че той я наблюдава съсредоточено. Арогантността все още бе там, но имаше и суров глад, доказателство за което бяха присвитите очи и стиснатата челюст.

— Свърши отново за мен, Кат — изръмжа той.

И нещо в заповедта, тона на гласа и изражението му, самото съчетание накара тялото й да се стегне. Толкова силно се нуждаеше от освобождение от надигащото се напрежение, че дори не можеше да мисли с какво да го предизвика в игра за надмощие.

Вместо това, тя се концентрира върху члена му и това как я изпълваше и милваше отново и отново, и свърши. Не беше същото като внезапната детонация първия път. Беше сякаш бе достигнала върха на най-високия хълм на влакче в увеселителен парк, където остана да виси за един дълъг, ужасяващ, очакващ момент, преди рязко да се спусне обратно надолу. Спираловидното очакване на оргазма спря дъха й и тя отметна глава назад в безмълвен писък, когато най-накрая я връхлетя.

— Мамка му, да — изръмжа Бекет.

Той повдигна зачервеното й тяло срещу своето, прегърна я толкова силно, че тя едва успяваше да диша и свърши в нея с поредица от бързи, плитки, неистови тласъци. Извика в шията й, когато оргазмът го връхлетя, зарови лицето си във влажната й коса, а дебелият му член продължаваше да пулсира отново и отново в нея.

И усещането за това, колко силно трепереше той и колко удоволствие бе получил, я дари с изцяло нов вид удовлетворение.

— Ще те пусна долу — прошепна той няколко минути по-късно.

Кат кимна. Когато краката й докоснаха пода, едва успяха да издържат теглото й, но Бекет беше точно там и обви ръце около нея, притискайки я към гърдите си.

— Дай си една секунда — каза й с дрезгав глас.

Голямата му ръка отметна косата от лицето й.

Сграбчвайки опънатите мускули от двете му страни, Кат се предаде. Наистина тялото й отново не й даде друг избор. Отпусна цялата си тежест срещу него и той я задържа, сякаш не му представляваше никакво усилие. Все пак тя не беше единствената засегната, защото сърцето бумтеше в гръдния му кош.

Ала когато тялото й се отпусна и силата на дивата им страст се разсея, атмосферата между тях вече не беше толкова комфортна, а след това стана направо неловко.

Кат току-що бе правила секс — див, бърз секс срещу стената — с един от най-добрите приятели на брат си. И макар Бекет да се чукаше като бог, тя дори не бе сигурна дали го харесва.

 

 

— Вече съм добре — каза Кат, отдръпвайки се на разстояние от тялото му.

Загубата на топлината й бе като удар в корема на Бекет, особено като позволи реалността от случилото се да го залее.

Току-що бе чукал по-малката сестра на свой приятел. В дома му. По средата на проклета мисия.

Фактът, че всичко бе започнало със загрижеността му за това дали я е наранил, правеше чувството около хиляда пъти по-лошо.

Мамка му! Понякога толкова много приличаше на баща си, че това го караше да се чувства кух до дъното на душата си.

Бекет хвърли презерватива в кошчето за боклук до нощното шкафче, след това вдигна висящите си дънки. Исусе, дори не си бе направил труда да се съблече. Все още носеше панталоните, ризата и ботушите си. Пет крачки ги деляха от идеално легло. Но позволи ли й това удобство? Разбира се, че не.

Ако той беше Ник Рикси, щеше да срита собствения си проклет задник. Два пъти.

Кат не каза нито дума, нито го погледна, докато обуваше бикините и панталоните си. И това предизвика… чувства в гърдите на Бекет, с които не знаеше какво да прави.

На първо място, се разтревожи. Дали беше твърде груб? Дали я бе наранил още повече? Ако трябваше да е честен, смяташе, че сексът беше направо поразителен, но той бе агресивен по природа, а тя бе толкова дребна. И това бе една проклета проблемна комбинация.

На второ място, беше загрижен. Сега, когато цялото сексуално напрежение, прехвърчащо между тях не беше на лице, какви щяха да бъдат очакванията й? Боже, заради такива глупости, без значение колко шибано добре се бе чувствал с нея, това беше една епична грешка, която не биваше да повтаря.

Да не говорим какво щяха да кажат момчетата, ако или когато научеха. Не само че Кат беше сестра на Ник, което означаваше, че е прекрачил всякакви проклети граници, но и не беше изминала дори седмица, откакто Бекет публично порица Марз — най-добрия си приятел на света, задето се беше забъркал с Емили Гарза по средата на мисията.

Без да обиждам дамите в стаята, но това е мисия с наистина сериозни рискове, не игра на запознанства.

— Исусе Христе! — процеди Бекет, притискайки длани към очите си.

Сякаш тази забележка не беше достатъчна, ами и гневът му и устата му скроиха номер и си бе позволил да постави под въпрос концентрацията и всеотдайността на Марз.

Сега той бе направил същото. Проклет лицемер! Точно като баща си.

— Е, предполагам, че не сме толкова добри и в чукането, а? — попита Кат.

Бекет чу тихия звук от стъпки, докато отместваше ръце от очите си. Проследи звука тъкмо навреме, за да види как Катрин отваря вратата и излиза в коридора. За момент остана да стои там, зашеметен от думите и действията й. Откъде, по дяволите, й беше хрумнала тази идея?

Той превъртя последната минута-две в главата си. Оу. Оу! Беше напълно директен с нея, нали?

Част от него копнееше да се втурне подире й и да й обясни, че проклятията му не бяха насочени към нея. Ругатнята и разочарованието му бяха насочени по-скоро към ситуацията като цяло и, по дяволите, той знаеше, че ще трябва да си плати. Но Бекет остана точно там, където беше. Може би бе по-добре Кат да има още една наистина добра причина да стои далеч от него, да не го харесва, да го отблъсне.

Не беше добре за отбора, за мисията им, или за самата Катрин двамата да бъдат заедно.