Лора Кей
Силно упорство (25)

Глава 25

Умът на Бекет стана дяволски съсредоточен. Защото техният посетител или ги лъжеше и бе заплаха, или казваше истината и следователно бе най-хубавото нещо, което им се беше случвало през последния месец. Забеляза същите въпроси, отразени в ококорения поглед на Ник.

— И кой си ти всъщност? — попита Ник, напрегнал мускули, но с предпазливо, неутрално изражение.

Мъжът посочи към името върху палтото си.

— Нека засега си остана д-р Чен. Аз съм чуждестранен дипломат в Държавния департамент.

Звучеше съвсем правдоподобно. Като изключим, че когато си работил в сферата на Специалните операции и познаваш хора, които работят в Разузнаването, си наясно, че подобни неопределени отговори често са прикритие за онова, което човекът върши в действителност. Мъжете от Специалните части често казваха, че работят за Министерството на отбраната — реплика, която Бекет бе използвал неведнъж в собствения си живот. Освен това имаше приятел, който работеше за ЦРУ и анализираше данни, извлечени от разузнавателни сателити. Когато хората го питаха на разни събирания за препитанието му, той често казваше нещо от сорта на „Работя със сателити“. Ако някой продължеше да настоява, започваше да разказва разсейващо интересни истории за преживяванията, които е имал, докато е работил за НАСА като по-млад.

Та, чуждестранен дипломат в Държавния департамент? Да бе!

— Добре — каза Ник. — Така да бъде. Защо трябва да вярваме, че Мерит е работил за теб?

— Не трябва — отвърна Чен, жестикулирайки с ръце. — Ето защо съм подготвен да ви го докажа. Не сте ли разбрали още, че сребърната гривна на дъщеря му съдържа двоичен код?

Мамка му. Бекет и Ник си размениха погледи.

— Ще приема това за „да“. Аз се погрижих за направата на гривната, за да може Мерит да й я изпрати, затова знам в какви числа се обръщат двоичните цифри — каза той с напълно спокойно лице.

Мерит беше изпратил тази гривна на Бека от Афганистан преди смъртта си. Тя бе смятала, че е прост подарък, но Чарли беше забелязал как висулките във формата на кръгчета и пръчици оформят шестцифрени двоични числа — едно, ако гривната се чете от дясно наляво и второ, ако се чете от ляво надясно. Тези числа се оказаха потребителското име и парола за микрочип, който Мерит им беше изпратил, скрит в стъкленото око на военно плюшено мече. И до днес Бека постоянно носеше гривната.

— И? — каза Ник.

— Кодът се обръща в числата 631780 и 162905 — отвърна Чен със същия безизразно любезен тон, който обикновено използваше.

От мига, в който Чарли беше превърнал двоичните цифри в десетични през първата си вечер в Хард Инк, тези числа се бяха бетонирали в главата на Бекет, защото беше ясно още от самото начало, че ще се окажат важни. Чен ги знаеше? Това беше достатъчно убедително за Бекет. Защото числата представляваха един твърде специфичен детайл, за да ги знае мъжът просто така.

— Исусе — каза Ник и погледът, който хвърли на Бекет, беше изпълнен с недоверие. — Как ни откри? И защо сега?

— Знаех кои сте вие петимата, разбира се. Знаех всичко за екипа на Мерит и какво се случи с вас след засадата. Но не попаднахте под радара ми като хората, които са продължили разследването му чак до миналия понеделник, когато научих, че сграда, притежавана от някой си Рикси — отличително име, споделяно от един от мъжете на Мерит, е понесла щети вследствие на подозрителна експлозия, и че известен оперативен агент от организацията, която Мерит разследваше, е умрял по време на същия инцидент. Като се има предвид дори само онова, което аз самият знаех, не беше трудно да разпозная експлозията на главен газопровод като история, служеща за параван, каквато е всъщност. — Той направи няколко крачки напред и погледът му отскочи към Кат, а после отново към Ник. — Приемането на брат ти и сестра ти в болницата ми подсказа, че най-вероятно ще си тук.

Ииии фактът, че разполага със средствата да научава такъв тип информация, го поставяше директно в сферата на Разузнаването. Вероятно ЦРУ…

Бекет си пое рязко дъх, когато цяла редица парченца от пъзел почти се наредиха на мястото си.

— Ти си от Отдел Специални Операции.

Елитното паравоенно разклонение на ЦРУ, чието седалище в Афганистан беше в ИОБ Чапман. Тяхната предишна база. Кучи син.

Слаба усмивка заигра на устните на мъжа, но той не отговори на предположението на Бекет, така или иначе.

Ник кимна.

— И така, как можеш да ни помогнеш?

— Кое е нещото, което искате повече от всичко друго? — попита Чен, накланяйки глава, сякаш ги анализираше.

Бекет пристъпи по-близо, сърцето му препускаше в предпазлива надежда. Защото този мъж по всяка вероятност имаше властта и връзките действително да им даде онова, което искаха. Нещо повече — онова, което заслужаваха.

— Честта ни, репутациите и военните ни досиета да бъдат възстановени. На целия екип.

— И Кейн да бъде изправен пред съд, така че да не може никога повече да застраши други войници, които са под негово командване — добави Ник.

— И двете са в сферата на възможното — каза Чен. — Стига да имате желание да довършите онова, което започнахте с разследването. Всичко се крепи на изготвянето на солиден случай срещу Кейн и тази клика от агенти на Сенека. Мерит започна изграждането му. От вас зависи да го довършите.

Ник и Бекет си размениха погледи и Бекет можеше да види, отразени в очите на Ник, същите надежда и решителност, които и той изпитваше. Да го довършат? Това дори не беше под въпрос.

— Такъв беше планът ни от самото начало — отвърна Ник. — Но защо би ни помогнал, дори да довършим започнатото?

Чен кръстоса ръце и потупа брадичката си с пръст.

— Справедлив въпрос. Мислех, че съм изгубил доказателства, трупани цели четири години. Пуф. Изчезнаха за секунда по време на засада на един слънчев провинциален път. Кейн е подозиран в нечестни сделки и корупция в продължение на години, но има толкова много политически връзки, че никой досега не е бил в състояние да отправи обвинения, които да се задържат. При едно… нека го наречем, посещение в ИОБ Чапман, до мен достигна мълва за откраднат, конфискуван хероин и за съоръжения за унищожаване, които унищожават по-малко, отколкото са получили. Нямаше две мнения по въпроса — ако тези две истории бяха верни, то те бяха не просто престъпления, а държавна измяна. Ощетяваща самата мисия, която Съединените щати се опитваше да изпълнява там. Признателността на собствената ви държава, че сте поели тази факла, ще ви спечели онова, което искате и в същото време ще направите огромна услуга на страната си.

Вратата се отвори зад Чен и една набита медицинска сестра влезе в стаята.

— Времето за свиждане приключи, господа. О, извинете, докторе.

Той й кимна и се усмихна.

— Тъкмо приключвахме.

Жената остави вратата отворена и се оттегли също толкова бързо, колкото се беше появила.

— Та, по отношение на срещата ни с Уекслър довечера — подхвана Бекет.

Чен кимна.

— Вие ли избирате мястото, или той?

— Той — каза Бекет. — Това беше решаващо условие за него.

— Разбира се, че е било — отвърна Чен. — В допълнение, че е социопат с изявен Наполеонов комплекс и дълбоко вкоренено чувство за малоценност, насочено към дългогодишния му приятел и съперник Джона Сенека, Уекслър е експерт по експлозиви и събаряне на сгради. Може да разчитате, че той не планира вие да напуснете мястото на срещата живи и че ще използва експлозиви, за да се убеди в това.

— Е, това е една шибано ободряваща новина — каза Бекет.

— Господа — обади се сестрата, застанала на вратата с ръце върху хълбоците.

— Да преместим разговора в коридора? — попита Чен.

— Само минутка — каза Ник и заобиколи края на леглото. Хвана ръката на Кат. — Събуди се, за да може да се развикаме един на друг или нещо подобно — каза й той, целувайки я по челото. — Обичам те. Всички ти изпращат много любов.

Челото му се сбърчи в момент на тъга, след което решително възвърна деловото си изражение.

Докато Ник се оттегляше, Бекет се наведе напред.

— Върни се бързо при мен, ангел мой — каза той, след което целуна слепоочието й.

Проклятие, не искаше да я оставя. Действието предизвикваше усещане съвсем близо до това да разкъсат гърдите му. Но тя не можеше да е в пълна безопасност, докато екипът не докараше това разследване до абсолютен край, така че това бе най-доброто, което можеше да направи за нея сега. Той последва Ник и Чен през вратата, отделението и отвъд обезопасените врати в един тих коридор.

— Да знаете какви са способностите на Уекслър, е, както така колоритно се изрази, „шибано ободряваща новина“ — каза Чен, — защото това означава, че знаете какво да очаквате и как да го обезвредите. Шегата настрана — намигна той. — Трябва само да идентифицирате мястото на устройството преди края на срещата.

Бекет си пое дълбоко дъх.

— Имам джобен детектор за химикали и експлозиви в чантата си с екипировка в… жилището — каза той. Импулсът му бе да избегне разгласяването на местоположението на дома им, но вероятно беше безсмислено, като се имаше предвид с кого си имаха работа. Този приятел вероятно знаеше дори какъв размер обувки носи Бекет. Четиридесети и трети, много благодаря. — Само че трябва да тръгна натам веднага, за да съм сигурен, че ще мога да го взема преди срещата.

— Тогава да го направим — каза Ник. — Аз ще водя срещата с Уекслър, докато ти и Изи работите по засичането и обезвреждането.

Исусе. Ами ако не успееха да засекат и обезвредят нито едно устройство преди срещата да приключи? Ами ако Уекслър натиснеше детонатора, докато Ник е все още в обхвата на експлозията? Инстинктите на Бекет бяха в конфликт доколко приемлив е рискът. Но какъв избор имаха?

Чен кимна.

— Щом се сдобиете с доказателствата, е добре да се срещнем веднага и да решим кой е най-добрият и бърз план на действие срещу Кейн. Има голяма вероятност Уекслър вече да е предупредил генерала, че нещата излизат наяве.

— Звучи логично — каза Ник. — Мога да ти се обадя след…

— Задръж — каза Бекет, докато вадеше вибриращ телефон от джоба си и поглеждаше към него. — Уекслър е. — Сърцето му се разтуптя и той се фокусира усилено, докато отговаряше. Ник и Чен го наблюдаваха с орлов поглед. — Мърда на телефона.

— Уекслър — отвърна другият мъж. — Слушай ме добре. Ела в осем часа на паркинг гаража, който е в строеж, на Ейвиейшън, близо до Дорси, на БВИ.

Бекет сключи поглед с Ник.

— Отворен ли си към идеята да се срещнеш с ръководителя на екипа ми? Ник Рикси?

— Не. Заедно започнахте това, заедно ще го довършим. Ела сам и донеси лаптопа. Ако усетя, че си довел компания или ме разиграваш, си мъртъв, а аз ще изчезна и тези доказателства изгарят завинаги. Разбрахме ли се?

Ник кимна и Бекет каза:

— Да.

Клик.

— Е, изглежда, че аз съм вътре, а ти ще помагаш на Изи — каза Бекет. Хвърли поглед към LED екрана на телефона. — И имаме осемдесет минути да се приготвим за най-важната среща в живота ни.

Чен извади визитни картички и подаде по една на всеки от двамата. Върху белия правоъгълник бе изписано едно-единствено парче информация: телефонен номер. Това беше. Без име, титла, професия или адрес.

— Късмет, господа — каза той. — Ще имате нужда от него.

Последните шестдесет и пет минути бяха такава зашеметяваща надпревара, че Бекет трудно можеше да повярва, че е успял да стигне до гаража и мястото на срещата няколко минути по-рано. Тъй като бе разрешено само на един човек да спи през нощта в стаята на пострадал от травма пациент, Чарли беше решил да остане в болницата и да наглежда едновременно Джереми и Кат. Когато обаче Ник обясни какво вероятно щеше да се случи, всички останали се върнаха в Хард Инк с екипа, за да помогнат и предложат морална подкрепа.

Обратно във фитнеса, Бекет беше провел бърз инструктаж на Ник и Изи как да работят с устройството за засичане на експлозиви, а Марз подготви един свободен лаптоп с всичко, от което Бекет щеше да се нуждае, за да накара размяната да изглежда правдоподобна и записващ софтуер, който можеше автоматично да изпраща имейли с последователността от натиснати клавиши на клавиатурата. Това означаваше, че ще се сдобият с всички пароли, които Уекслър сложи на сингапурската сметка и следователно щяха да могат да отменят промените, които евентуално ще направи по нея.

Защото нямаше абсолютно никакъв проклет начин да оставят Уекслър да заграби целия пай, че и да го изяде.

Бекет насочи джипа си към тъмното пространство, направи обратен завой и паркира с предницата напред близо до същия вход, от който беше влязъл. Подозираше, че ще иска да се възползва от бързия и лесен достъп до изхода още преди нощта да е приключила.

Изключи двигателя и фаровете си, но остави вътрешните лампи включени, за да осигурят поне малко осветление за размяната. До задницата на джипа отвори капака на багажника и постави лаптопа върху равната повърхност на товарната площ вътре.

Бекет огледа гаража около себе си, докато наместваше бронежилетката, която носеше под ризата си. Празен. Тих. Спокоен.

Нямаше какво друго да прави, освен да чака.

Гаражът беше разположен насред гори, на четирилентов път, който опасваше летището. Коли и таксита профучаваха на всеки няколко минути, но цялостната атмосфера на мястото беше мрачна и усамотена. Нямаше да му е трудно на ума му да му спогоди номер и да се опита да го убеди, че наистина е съвсем сам тук, но той знаеше, че не е така. Досега Ник и Изи трябваше да са прекосили горите до най-близката завършена паркинг постройка, за да започнат търсенето на експлозивите. Марз, Шейн и Деър щяха да заемат снайперистки позиции от всички страни, макар че къде точно, Бекет не знаеше. А Гарваните чакаха в засада в двете посоки на Ейвиейшън, за да се уверят, че Уекслър няма да се измъкне.

В най-добрия случай задникът на Уекслър щеше да бъде прехвърлен на грижите на Чен. В най-лошия? Е, Бекет дори не искаше да спекулира какво щяха да направят Гарваните, ако им се даде неограничен достъп до мъжа, който носеше най-голяма отговорност за смъртта на двама от събратята им миналия уикенд.

Когато часовникът на телефона му отчете минута след осем, вътрешностите на Бекет направиха задно салто. Ами ако Уекслър не се появеше? Ами ако вече се беше покрил надълбоко? Както и Кейн? Ако нито един от двамата мъже не можеше да бъде подведен под отговорност за всички злини, които бяха сторили, както на него, така и другарите му, каква победа щеше да е това? И как някой от тях би могъл да се чувства наистина в безопасност, докато знаеха, че тези двама мъже се разхождат на свобода?

Не. По един или друг начин тези двамата щяха да си получат заслуженото. Бекет само се надяваше…

Светлини завиха по пътя, който водеше към гаража, а след това шумът от двигателя на кола достигна до него във вътрешността на постройката.

Време беше играта да започне.

Черен Лексус навлезе в гаража, купето му бе прекалено тъмно, за да е сигурен човек, че шофьорът е Уекслър или да потвърди, че е дошъл сам. Колата се завъртя, за да паркира подобно на Бекет. Когато двигателят спря, остави след себе си още по-ясно изразена тишина от преди. Беше толкова тихо, че Бекет можа да чуе вътрешния механизъм на дръжката на вратата, когато шофьорът я отвори и пристъпи навън.

Определено беше Уекслър.

— Закъсня — каза Бекет.

Уекслър игнорира коментара.

— Донесе ли лаптопа?

— Тук е. Донесе ли всичко, което поисках, както в електронен, така и в книжен формат? — изстреля в отговор Бекет.

Мъжът пристъпи към багажника си и го отвори.

— На твое разположение — каза Уекслър и направи жест към вътрешността.

Бекет заобиколи отдалеч багажника, докато очите му не попаднаха върху онова, което беше вътре. Два бели архивни кашона, пълни с документи. С изключение на това колата беше толкова чиста, че трябва да беше взета под наем.

Уекслър протегна длан.

— Тази флашпамет съдържа всички електронни копия.

— Ще потвърдя какво има вътре на лаптопа — каза Бекет, отбелязвайки наум колко спокоен и отпуснат изглеждаше мъжът — което бе логично, ако Уекслър се чувстваше уверен, че Бекет няма да излезе жив оттам, без значение какво се изрече или извърши междувременно. Докато Бекет се връщаше до отворения капак на багажника си и лаптопа, който седеше вътре, Уекслър го следваше отблизо. Твърде отблизо всъщност. Като се имаше предвид, че този мъж бе изиграл роля в убийството на приятелите му, разрушаването на кариерата му и атаката срещу Хард Инк, на Бекет му коства всяко зрънце дисциплина, което притежаваше, за да избута настрана справедливия си гняв и да не изцеди живота на Уекслър от тялото му с голи ръце.

Вместо това вкара флашпаметта в USB преходника, отвори външното устройство и се вгледа в серията от директории, които се появиха на екрана. Кликна два пъти върху една от тях, озаглавена Имейли. И наистина, папката съдържаше точно това, което Бекет бе поискал — уличаващи във вина електронни съобщения с Кейн за работата на WCE, датиращи от началото на WCE споразумението, отпреди почти четири години.

Отвори още няколко. Всичко изглеждаше в ред. Бекет пусна флашката в джоба на дънките си. За момент се напрегна, за да чуе нощните звучи, които долитаха към вътрешността на гаража. Изи щеше да изсвири като птица, когато е готов със задачата си. Това щеше да е сигналът на Бекет за отбой.

За момента — нищо.

— Входът към банковата сметка. Веднага — каза Уекслър, наведен над Бекет от едната му страна.

Бекет кликна върху прозореца на интернет браузъра, вече отворен на страницата за вход в банковата сметка, и въведе нужната информация за достъп до сметката на Мерит с дванадесетте милиона долара баланс в нея. Щом се озова вътре, кликна върху „Редактирай профила на сметката“. Направи жест към машината и каза:

— На твое разположение.

Уекслър пристъпи напред подобно на изгладнял мъж пред отворен бюфет, алчно заграби машината, прегърби се над нея и защрака неумело по клавиатурата. Без да откъсва поглед от него, Бекет се върна до Лексуса. Използвайки светлината на багажника, се увери, че документите в двата кашона бяха онова, което Уекслър беше заявил, че са. Беше донесъл физическите доказателства, които без съмнение той вярваше, че ще бъдат унищожени в експлозия, заедно с Бекет.

Бекет бързо скри малко проследяващо устройство в багажника — просто като предпазна мярка, в случай че Уекслър успееше да се измъкне на Гарваните. Това беше малко вероятно, но винаги бе най-добре човек да се подготви за възможно най-лошия сценарии в мисии като тази.

Мърда сложи единия кашон върху другия, вдигна и двата, изкара ги от багажника и ги премести отзад в джипа. Надали можеше да се държи по-лежерно, въпреки факта, че съдържанието на тези кашони щеше да е ключът към възстановяването на голяма част от онова, което бе отнето от него и от другарите му.

С недоволен поглед Уекслър извъртя стойката, както и лаптопа, за да се увери, че Бекет не може да види какво въвежда. Не че имаше значение. Брилянтността на Марз се беше погрижила компютърът да им изпраща цялата информация, от която се нуждаеха.

— Предполагам, че Сенека не е легендата, която го изкарват, а? — обади се Бекет и кръстоса ръце, наблюдавайки мъжа, докато работи.

— И защо? — попита Уекслър.

Щрак. Щрак.

— Просто ми се струва, че надали щеше да си организираш собствена черна операция зад гърба му, ако е и наполовина толкова рок звезда, колкото го обрисуват историите.

Уекслър поклати глава, подхилквайки се под нос.

— Сенека може и да е всичко, което си чувал за него, но е дяволски сигурно, че не е стигнал до това положение сам. Без значение какво казват останалите и какво признава той самият.

Щрак.

— Разбирам. Значи е бил от онези типове, които винаги си приписват заслугите — продължи да го подстрекава Бекет. Честно, беше любопитен как Уекслър оправдаваше пред себе си всичко, което бе сторил. Плюс това, както беше неумел с клавиатурата, опитите му едновременно да говори и да пише го забавяха дори повече. А всяка допълнителна секунда, която успееше да осигури на Изи и Ник, беше добре дошла. — Най-зле е да работи човек за такива. Скъсваш си задника и си рискуваш живота, а те междувременно си почиват и обират цялата слава.

Уекслър вдигна поглед към него.

— Точно така беше. Двадесет шибани години.

Проклет да беше, ако Чен не бе прав за мъжа, и то до последния детайл.

— Готово! — каза Уекслър. — Чакай — наведе се напред смръщен.

— Ще те накара да си влезеш в електронната поща и да потвърдиш промените в сметката през линк, който ти изпращат. Това е допълнителна мярка за сигурност.

Раздразнен, Уекслър кимна и се върна към кликането и щракането. Наведе се още повече напред и се намръщи.

— Проблем? — попита Бекет.

— Вече не — отвърна Уекслър.

Изправяйки се, той насочи пистолет в упор към гърдите на Бекет и стреля два пъти. Заглушителят попречи на оръжието да издаде звук.

Което увеличи изненадата на Бекет, когато сачмите го улучиха точно над сърцето.

Бронежилетката си свърши работата и попречи на оловото да проникне в тялото му. Комбинацията от близкия обсег и ускорението, с което куршумите бяха напуснали дулото обаче, го накараха да се залюлее назад, докато не се строполи силно по гръб, при което главата му отскочи от бетона. Фронталният сблъсък с куршумите отне способността му да диша, а падането изкара от дробовете му и малкото въздух, който му беше останал. Зрението му стана на петна, главата му забуча. Успя да се задържи достатъчно в съзнание, за да чуе изстрели, достатъчно, за да види как Уекслър хвърля нещо в джипа му, достатъчно за инстинктите му на съхранение да изреват „Размърдай си задника, войнико и се омитай!“.

Гумите на Уекслър изсвистяха срещу новия бетон.

Изнемощял, Бекет насили тялото си да се изправи. Болка излизаше на талази от гърдите му, а умът му се въртеше около факта, че Уекслър беше хвърлил нещо в багажника му. Документите! Запрепъва се към задницата на колата, грабна двата кашона и побягна.

Вероятно беше направил не повече от осем изпълнение с агония крачки, когато експлозията избухна. Взривът го уцели в гърба и той полетя напред. Безтегловен. А после гравитацията се завърна с шибана пълна сила. Тръшна го толкова силно върху бетона, че ушите му запищяха. Или може би това беше в резултат на експлозията, случила се в такова затворено пространство.

Което и от двете да беше, то му попречи да чуе другарите си, докато Ник и Марз не се появиха пред лицето му, грабвайки го за ризата и издърпвайки го далеч от пламтящите отломки. Устните им се движеха, но липсваше звук. После Шейн се появи пред погледа му и изглежда го попита нещо.

Бекет поклати глава.

— Не те чувам! Не чувам! — каза той.

Мамка му, болеше го навсякъде.

— Документите? — попита. — Документите оцеляха ли?

Имаше флашпаметта, разбира се, но нямаше идея дали Уекслър наистина бе направил каквото го беше помолил и бе осигурил всички документи и в двата формата. И не беше искал да поема риска. Не и след като доказателствата бяха техният печеливш билет за измъкване от цялата тази каша.

Исусе, как звънтенето в главата му успяваше да заглуши всеки друг звук и да е толкова силно?

Шейн размаха ръка пред лицето му, принуждавайки го да се съсредоточи. Другарите му направиха знак, сякаш да го попитат дали може да се изправи на крака. Бекет кимна и се надигна в седнало положение…

Само че… Мне. Не, всъщност въобще не можеше да го направи. Не и сам.

Изи и Шейн бяха точно там, помагайки му да се изправи на крака. Бекет изстена, когато тялото му запротестира от движението. Но нищо от това нямаше значение. Онова, което имаше значение — и което все още не знаеше — бе дали беше спасил доказателствата. Дали бяха задържали Уекслър. Дали беше свършил работата, която бяха имали нужда да свърши.

Марз се появи пред него с двата кашона в ръце и голяма усмивка на лицето си.

— Наши са? — попита Бекет. — Всичко оцеля?

Марз кимна през смях и тогава някой потупа Бекет по рамото. Ухилен, Шейн сложи пръст на устните си и направи жест с ръка да намали децибелите.

О.

— Крещя ли? Не чувам абсолютно нищо.

Шейн кимна и го стисна за рамото.

Бекет простена при лекия допир.

— Шибанякът стреля по мен. Два пъти. В упор. Усещането е сякаш… някой се е целил в оградата… използвайки гърдите ми за тренировка по батиране.

Мамка му. Къде се беше изпарил всичкият въздух?

Лицето на Шейн се смръщи. Докато Ник и Изи крепяха ръцете му над раменете си, Шейн разкъса ризата на Бекет. И наистина, две сплескани сребристи сачми бяха забити в предницата на жилетката от кевлар. Исусе, щеше да му се наложи да изгълта цяло шишенце с ибупрофен довечера.

Движение привлече погледа на Бекет. Деър се появи тичешком с мобилен телефон, притиснат към ухото му. Той оформи с устни думи, които Бекет не успя да различи и в следващия момент Шейн и Марз си стиснаха ръцете с Деър, усмихваха се, смееха се… тържествуваха?

— Какво? Какво е станало? — попита Бекет.

Марз вдигна пръст и приклекна до кашоните. Минута по-късно се изправи и протегна напред лист хартия.

Бекет запремигва, за да го прочете на светлината от огъня, обгърнал овъглената черупка на джипа му.

Всички документи са спасени. Уекслър е мъртъв.

Погледът на Бекет се вдигна рязко към този на Марз.

— Пипнахме го?

Марз кимна.

— Сигурен ли си? Наистина ли сме…

Да, оформи с устни Марз. А после завъртя очи и отново задраска по хартията, подчертавайки думите си два пъти, за акцент.

Пипнахме го. И най-накрая всичко приключи, мамка му.