Лора Кей
Силно упорство (17)

Глава 17

Когато Кат се събуди, беше сама. Опъвайки ръце от двете си страни, тя усети единствено хладните празни чаршафи. Протегна ръка към лампата в тъмнината и светлината го потвърди. Бекет го нямаше.

Колко ли беше часът, все пак?

О, гадост. Мобилният й телефон бе чак на тоалетката. Навлече потника, който така и не бе облякла повече предната вечер и стана от леглото. На екрана на смартфона й пишеше 07:25 сутринта.

Къде беше отишъл Бекет? Защо? И кога? Ако хладните чаршафи бяха някакъв показател, го нямаше от известно време.

Дали момчетата вече бяха хакнали електронната поща на Джон Сенека? Въпросът я изстреля и Кат нахлузи чифт дънки и блуза с дълъг ръкав. Това, че Бекет знаеше истината за синините, все още не означаваше, че смята, че идеята да каже на Ник, е добра. Поне не и докато цялата тази лудост не отминеше. А сега поне ограничителната заповед бе в сила. Тя среса косата си с четка, след което я раздели на няколко кичура и я сплете на странична плитка.

Сложи малко грим и напусна стаята.

Няколко от Гарваните изпълваха кухнята, което бе логично, тъй като няколко минути преди това бяха изтекли смените им. Кат ги поздрави, грабна един банан и бутилка с вода и се отправи към фитнеса.

Всички момчета се бяха събрали около бюрото на Марз, включително Деър и детектив Ванс. Кат не бе виждала последния от деня на нападението — деня, в който кръстникът му и приятел на Ник, Мигел бе застрелян, спечелвайки помощта и предаността на Ванс към екипа. Чудеше се какво прави там. Моля те, нека не бъдат още лоши новини.

Тя се втурна през фитнеса и всички се обърнаха към нея.

— Здравей, Кат — поздрави Ванс. Висок, тъмнокос и синеок, ченгето беше зашеметяващ мъж.

Въпреки че цветът на очите му бе много далече от искрящото синьо на Бекет.

Като говорим за това, въобразяваше ли си, или Бекет избягваше погледа й?

— Хм, ей. Всичко наред ли е? — попита тя.

Тя местеше поглед между Ванс и Бекет, тъй като въпросът всъщност се отнасяше за тях двамата.

— Да. Е, отчасти. — Ванс посочи момчетата. — Тъкмо им казвах. Имам добри и лоши новини. Бях наблизо и реших да ги съобщя лично.

Тя погледна Ник, чието лице изразяваше безпокойство.

— Мога да опитам да задържа квартала затворен може би до средата на следващата седмица. Вероятно до петък, ако успея. Но не мога да обещая.

— Защо? Какво се е случило? — попита Кат.

А тя бе повярвала, че проблемът със сигурността на сградата е бил решен трайно заради периметъра, който бе установил Ванс около квартала.

— Любопитен журналист — каза Ник. — Натиска газовата компания и града за подробности около теча и графика за отстраняването му. Плюс това екологичните групи са се развълнували за обширните последици върху околната среда, които, уж, градската управа се опитва да скрие.

Ванс кимна.

— Да. И работа е там, че тази жена — журналистката — е истинска акула. Когато подуши някоя история във водата, става дяволски безмилостна. Запитванията й са стигнали чак до кабинета на кмета, който е подбрал задника на началника на полицията, който от своя страна сега е погнал моя задник — той я дари с крива, сексапилна усмивка, — извини ме за израза.

Кат въздъхна разочаровано.

— Какво, по дяволите, се предполага, че трябва да правим, ако дотогава всичко не се разреши? Което е много вероятно.

— Вероятно можем да поемем част от вас в нашето убежище — предложи Деър, като се огледа. — Ще е малко тясно, но ще свърши работа за известно време.

Но това означаваше… че трябва да се разделят? Кат видя отражението на собствената си реакция по израженията на момчетата. Все още нито една от останалите жени не бе тук, но нямаше съмнение, че щяха да харесат идеята толкова, колкото и тя.

Ник стегна хватката си върху сгъваемия стол пред себе си.

— А добрата новина?

Ванс кимна.

— Няма да разполагам с тях преди тази вечер или утре сутрин, но имам снимки от вчерашното наблюдение на кей 13. Автомобилът на Кейн, който описахте, беше там с две други коли. Срещата се проведе вътре, така че единствените снимки на заподозрените, които успях да докопам, са на групата, отправяща се към колите си. Всичко беше от разстояние, затова един от техниците ми работи върху подобряването на изображенията, а след това ще ги пусне през софтуера за лицево разпознаване. Ще провери и регистрационните номера. Прави го като лична услуга за мен, така че не мога да обещая кога точно ще е готов е всичко.

— Това е добра новина — каза Ник. — Благодаря. Ако можеш да разбереш точно кой е замесен с Кейн, ще ни помогнеш много.

— Ще ти изпратя всичко веднага щом го получа.

Ванс извади нещо от вътрешния джоб на спортното си яке. Мобилен телефон.

— По дяволите, трябва да тръгвам. — Той се ръкува с всеки един от мъжете, след това посочи Ник. — Ще поддържаме връзка.

— Разчитай на това — кимна Рикси.

Ванс хукна през фитнеса.

— Само да предупредя — каза Марз с необичайно тих глас от мястото си пред компютъра си. — Сенека обикновено влиза в електронната си поща около осем и половина, така че трябва да планираме опита ни да го засечем тридесет минути по-рано, за да сме готови да започнем.

Ник постави ръце на хълбоците си и въздъхна уморено.

— Добре, това е приоритетът ни. Заедно с организирането и на погребението на Гарза утре. Засега нека оставим новините от Ванс на заден план. — Погледът му се впи в Деър. — Благодаря ти за предложението за помощ. Оценявам го.

Мъжът кимна, изражението му бе предпазливо и сериозно. Кат харесваше Деър толкова, колкото би могла да харесва някой, който имаше вид на човек, криещ много тайни. Подобно на друг твърдоглав задник, който познаваше. Погледът й се впи в Бекет, който все още, изглежда, избягваше очите й. Или може би просто си въобразяваше? В края на краищата току-що бяха научили наистина скапани новини.

— Трябва да останеш за сблъсъка, който се надяваме да подготвим — каза Ник на Деър. — Защото това е ръководителят на организацията, за която вярваме, че е отговорна за нападението в неделя.

Притискайки устни в твърда линия, лицето на Деър бе мрачно.

— Считай го за сторено.

Марз вдигна поглед от монитора.

— Все пак трябва да опразним останалата част от фитнеса по време на разговора. Нищо не трябва да издава самоличността или местоположението ни по време на конферентната видео връзка.

Колкото и да искаше да чуе какво ще стане, Кат знаеше, че присъствието й тук е по-малко наложително, отколкото на който и да е от момчетата.

— Мога да пазя на вратата.

Ник поклати глава и я прикова с бледозеления си поглед.

— Не. Искам те тук. Искам да наблюдаваш.

— Оу. Добре, няма проблем. — Молбата потуши част от болката й от предния ден.

— Аз ще се погрижа за това — заяви Джеръми. — Всички останали трябва да бъдете тук. — Той скочи от ъгъла на бюрото, върху който бе седнал, и мина през групата.

— Благодаря, човече — каза Ник, като го плесна по гърба.

Джеръми заобиколи бюрото, очите му веднага се впиха в нея, а изражението му питаше дали всичко е наред. Тя кимна, но честно казано, преди да разговаря с Бекет, не бе сигурна какво да мисли.

— Добре, Марз — започна Ник. — Обясни ни какво трябва да стане.

 

 

Марз им разясни какво и как трябва да се случи, а Бекет бе изключително нервен.

Заради всичко, което се бе случило снощи.

Заради цялото нещо с мъжа, наранил Кат.

Защото бяха на път да се изправят срещу шибания Джон Сенека, надявайки се най-накрая да получат някаква проклета справедливост.

— Добре — каза Марз с вълнение в очите. — В z-mail акаунта му съм. Той все още не е влязъл, така че сега чакаме. — Той подаде на Ник черна маска. — Когато ти дам сигнал, си ти.

Поемайки дълбоко дъх, Ник взе маската.

— Предполагам, че това е то.

Той огледа групата. Въздухът изведнъж натежа от напрежение, тягостно очакване и предпазливи надежди.

— Просто искам да кажа…

— Мамка му, Ник. Ето го — извика Марз, главата му се приближи до тази на Чарли, докато работеха върху нещо.

Изражението на Рикси веднага стана крайно сериозно. Той нахлузи маската върху главата си и седна на сгъваемия стол срещу тухлената стена. Цифровата камера бе фокусирана върху главата и раменете му. Бяха обсъдили всичко през няколкото минути, в които Марз бе обяснил какво трябва да направи. Ник имаше купчина доказателства върху маса извън обсега на камерата от лявата си страна.

Марз пусна видеото на всички свързани в мрежа монитори, така че изведнъж седем образа на Джон Сенека се взряха в тях. Мъжът беше по-възрастен, вероятно около шейсетте, с остри, посивели черти, прошарена коса и интелигентни очи. Въпреки легендарния си чин — и благодарение на него — той се бе пенсионирал в момент, който реално трябваше да е в разцвета на кариерата му, по причини, който никой не знаеше точно. Не след дълго бе основал компанията, срещу която се бореха в момента.

— Щом стартираме разговора, никой, освен Ник няма да говори — каза Марз, със сериозен глас, какъвто Бекет никога не бе чувал да използва.

Всички наоколо кимнаха. Марз се завъртя на мястото си, за да погледне Ник.

— Когато си готов.

Необичайно бледите очи рязко се насочиха към тях, подчертани от контура на черната маска. Ник кимна.

Екраните на всички монитори се разделиха на две, Сенека бе вляво и Рикси вдясно. Изражението на Сенека премина от изненадано към вбесено.

— Джон Сенека — поздрави Ник.

Марз модулираше гласа му така, че в чата се чуваше по-дълбок и изкривен.

— Какво… кой, по дяволите, си ти? — попита Сенека с пламнали очи.

Той посегна към компютъра. Сърцето на Бекет бе готово да скочи в гърлото му.

— Човек с дванадесет милиона причини, заради които ще искате да чуете това, което имам да кажа.

Вниманието на Сенека се насочи към камерата на компютъра му.

— Слушам — процеди той.

— Разполагам с доказателства, че вашата организация е отговорна за смъртта на седем души от отряд на специалните части в засада в провинция Пактия в Афганистан и опит за убийство на още петима. Имам и доказателства, че „Сенека“ е замесен в международен заговор, включващ хероин, откраднат от Афганистан и продаден в Балтимор на банда, занимаваща се с разпространение на наркотици, както и трафик на хора между Балтимор и Афганистан, включващ отвлечени американски жени.

— Не знам какво…

— Не съм свършил — продължи Ник, гласът му бе като ледена стомана. — Доказателствата, които притежавам, ясно обрисуват тези дейности, като все още активни и в ход от поне три години. В допълнение, имам доказателства за участието на „Сенека“ в отвличането или опит за отвличане на трима цивилни в Балтимор през последните няколко седмици. И накрая, разполагам с доказателства, че специалистът по сигурността на Сенека, Емануел Гарза е лично отговорен за смъртта на няколко цивилни и няколко полицая в Балтимор миналата седмица.

Браво, Ник. Справяше се чудесно. Излагаше всичко като шеф. Единственото нещо, което все още не бяха казали, бе, че имат доказателства за това, че екип по сигурността на „Сенека“ бе организирал атака срещу сграда в индустриалната част на Балтимор преди пет дни, защото това обвинение твърде бързо щеше да доведе до идентифицирането им.

Сенека поклати глава, лицето му бе буреносно.

— С изключение на обвиненията срещу сега починалия специалист Гарза, не знам нищо за всичко това.

Което и очакваха да каже.

Ник продължи, сякаш мъжът току-що не бе отрекъл.

— Имам подробна информация, според която някой с инициалите GW или WCE, използвайки вече закрития вътрешен номер на „Сенека“, 703-555-4264, е бил в постоянен контакт с един или повече от командващите офицери на ИОБ Чапман в Афганистан, провинцията Кост. Имам солидни доказателства, че същият този вътрешен Сенека номер, заедно с още един са поддържали редовен контакт с банка в Сингапур, където са направени депозити, надхвърлящи повече от 25 милиона долара, от някой със същите WCE инициали.

— Това е лудост — заяви Сенека с объркано изражение. — Нямам идея какви доказателства си мислите, че имате, но не знам нищо за това. Чувате ли ме? За нито едно от тези неща. В момента съм по средата на проклето разследване от конгреса, за бога!

Застанала до Марз, лицето на Кат изразяваше съсредоточеност, докато изучаваше монитора. Бекет се запита какво ли мислеше за отговорите и поведението на Сенека, а също и за това защо не бе останал през цялата нощ с нея. Но дълго след като тя бе заспала, той бе лежал буден, взирайки се нагоре в тъмнината. Чудейки се дали идеята за истинска връзка не беше просто напълно откачена, недостижим мираж за него. Питайки се дали това копеле Коул не се спотайва в някой ъгъл, готов да се появи повторно в живота й и ако бе така, какво щеше да се случи, ако той не беше до нея, когато Коул отново я нападнеше? Всичко това беше повече, отколкото можеше да понесе, докато жената, за която копнееше толкова, колкото за следващия си дъх, лежеше топла и полугола до него.

Бекет се отърси от мислите си навреме, за да чуе как Сенека пита:

— Какво искаш?

Сега вече си дойдохме на думата.

— В замяна на дванадесетте милиона долара, които имам и знам, че искате, настоявам да получа информация за самоличността и веществени доказателства срещу GW и WCE вътре в организацията ви, както и всички доказателства, които притежавате, свързани с участието на генерал Ландън Кейн в тази конспирация.

Точно това бе пътят към справедливостта, към възвръщането на честта им, към чувството, че отново са цели повече от всякога.

Погледът на Сенека стана далечен, сякаш бе потънал в мисли на един милион мили разстояние. И накрая, той почука с пръст върху десктопа.

— Трябва да видя някои от тези доказателства.

— Може да се уреди.

Ник нямаше нужда да казва нищо повече. Пръстите на Марз летяха над клавиатурата, качвайки няколко редактирани откъса от документите от файловете на Мерит и няколко снимки от тези на Кат. Когато приключи, се чу динг през говорителите на компютъра.

Намръщеният поглед на Сенека се отмести от камерата, като вниманието му вероятно се насочи към монитора му.

— Проклет уязвим z-mail — измърмори той. — Добро хрумване да ми изпратите файловете от мен към мен. Никакви следи от подателя.

Марз дори не се усмихна при признанието на уменията му. Той беше напълно концентриран.

Изражението на Сенека ставаше все по-мрачно, докато преглеждаше това, което му бе изпратил Марз. После погледът му се впи обратно в камерата.

— Каквото и да е това, не съм част от него. Не съм запознат със случващото се. Не съм упълномощавал нищо от това. Не го одобрявам. Исусе, това е тотално извън мрежата. Да не говорим, че е мръсно.

Кат тихо се втурна и заобиколи далечната страна на бюрото на Марз и намери любимия бележник на Ник, после надраска нещо с големи букви.

— Тогава явно трябва да почистите дома си. Защото имам солидни доказателства и възнамерявам да потърся справедливост — каза Ник, стабилен като скала.

Кат вдигна бележника и го завъртя наоколо така, че всеки да може да види.

Аз му вярвам. Проявява признаци на стрес, но не лъже.

Инстинктивната реакция на Бекет: Права е. Не знаеше по каква причина, но и на него Сенека му изглеждаше искрен.

Кат тихо се приближи, застана зад камерата и задържа бележника така, че Ник да може да го прочете. Трепването на очите му беше единственият отговор, който даде. Но тя очевидно го видя, защото свали хартията и се отдалечи миг по-късно.

Сенека хвърли писалката на бюрото си, промърмори проклятие, а след това се отпусна тежко върху облегалката на стола си. Изражението му беше замислено, без да е пресметливо, ядосано, без да е отбранително.

— Въпросът е, кой върти това зад гърба ми… — Тонът му беше почти замислен.

Взирайки се в камерата, Ник каза:

— Имам списък с кандидати за това, чии може да са инициалите GW и WCE…

— Не се нуждая от вашия проклет списък — извика Сенека. — Познавам хората си.

— С цялото ми уважение, не всички, както тази ситуация ясно показва.

Гласът на Ник бе категоричен, без да е подигравателен.

Поемайки дъх, Сенека кимна.

— Разбирам гледната ти точка. Изглежда и двамата имаме нещо, което другият иска. Но за мен това не са парите. В организацията ми има предател, който трябва да бъде изкоренен, преди да съсипе двадесет и повече години упорита работа. Склонен ли сте да се срещнем?

— Защо трябва да го направим? — попита Ник.

— Защото искам да знам с кой си имам работа, на кой възлагам репутацията и препитанието си. Искам да погледна този човек в очите и да знам, че съм взел правилното решение. Не мога да направя това чрез някакъв интернет чат или по електронната поща. И няма да го направя. Това е моето условие. Наречете ме старомоден.

Ник помисли известно време и накрая кимна.

— Тъй вярно. При моите условия, във време и място по мой избор. И след като ни предоставите жест на добра воля.

Очите на Сенека се присвиха към камерата.

— И какъв ще да е този жест?

— Списък с всичките ви лични телефонни номера, копие от списъка със служители на СУС заедно с вътрешните им номера и искам да намерите нещо, което категорично инкриминира който и да е този GW или WCE. И се нуждая от всичко това до края на работния ден. Ще се свържа с вас отново в 17:00 часа и тогава можем да продължим с детайлите по евентуална среща, след като преценя точно колко добър е жестът ви на добра воля.

Телефонните номера им трябваха, за да проверят дали е бил в контакт с банката в Сингапур, а списъкът със служителите, който вече имаха от Кат, беше тест. Ако променеше документа, това щеше да им каже много.

— Всичко е обмислено, а, момко?

Той изпръхтя нещо подобно на смях без чувство за хумор.

— Правя най-доброто, сър.

С кимване, Сенека изрецитира четири телефонни номера — личния, служебния, директната линия в офиса си и невписан домашен телефон.

— 17:00, сър.

Мъжът кимна отсечено.

— 17:00.

Марз прекъсна връзката.

— Чисти сме.

Ник свали маската и отпусна глава в ръцете си.

Напрегнатата тишина, пълна с очакване, бавно премина в резервирани изявления на надежда и победа. И след това стаята избухна с открито въодушевление.

Ник се надигна от стола със замаяна усмивка на лицето си. Всички се събраха наоколо, включително и Бекет, за да отпразнуват добре свършената работа.

Сега въпросът бе дали Джон Сенека щеше да удържи на думата си? Или се опитваше да ги изиграе с всички сили?