Лора Кей
Силно упорство (15)

Глава 15

— Някой успя ли да научи нещо ново? — попита Ник групата, когато Кат и Бекет се присъединиха към тях във фитнеса.

Пристигнаха последни на срещата в девет часа, и фактът, че и двамата носеха сандвич и напитка, ясно сочеше, че са били заети с друго по време на вечерята. Но сега, когато бяха решили да не крият отношенията си, на Кат не й пукаше. Обаче това не означаваше, че не иска да изтрие усмивката от лицето на Джеръми, когато с Бекет седнаха заедно.

Братята бяха като трън в задника.

О, чудесно. И Марз се подсмихваше.

— Да, открихме нещо — съобщи Чарли. Той преброи на пръсти. — Открихме редица места — макар че още събираме данни колко точно може да са — на които има означения, гласящи „поръчки на К“ или „контакти на К“. Двамата с Марз ги бяхме забелязали и по-рано, но нямахме представа какво може да означават. На фона на днешните събития, е съвсем очевидно, че се отнасят за Кейн.

— Това е малко неточно все пак — каза Шейн, с ръце, подпрени на облегалката на сгъваемия стол, на който седеше Сара, — нали?

— Не мисля така — отвърна Марз. — Прочетох някои от тези, на които пише „поръчки на К“ и си спомням няколко от тези мисии. По-важното е, че най-малко две от тях включват промени в съществуващи заповеди, за които си спомням, че бяха спуснати на Мерит отгоре. Сигурен съм, че ако Ник също ги погледне, ще си спомни дори повече.

— Следователно — каза Ник, — Мерит е отбелязвал случаите, в които Кейн ни е нареждал да транспортираме хероина до различно съоръжение за унищожаване. Нещо такова?

Ръцете му бяха скръстени, а лицето му съсредоточено.

— Точно така — отговори Чарли. Той притисна следващия си пръст. — Тези означения съвпадат с докладите на баща ми, които показват несъответствие между килограмите хероин, които трябва да се унищожат, и килограмите хероин, които действително са унищожени.

— Никой не следи всичко това там, нали? — попита Изи, клатейки глава.

— Не. И съм сигурен, че разчитат точно на това — добави Ник. — Исусе!

— Но това, на което не са разчитали — вметна Бекет от мястото си до Кат, — е фактът, че Мерит е наблюдавал и взел под внимание коригираните регистри. И когато Кейн е разбрал, това е заплашило цялата операция.

— Много е вероятно — съгласи се Марз. — Чарли намери и още нещо.

— Да — потвърди той с тих глас. Наведе се напред и грабна лист хартия от бюрото, използвайки здравата си ръка. — Отново хакнах банката в Сингапур.

Повечето хора в стаята се изненадаха. Кат знаеше, че Чарли е добър, но явно не бе осъзнавала колко добър е всъщност. Предполагаше, че би трябвало да й е странно, че първата й реакция при новината за незаконната му дейност бе да се впечатли, вместо да се възмути. Това, че бе затънала до гуша в цялата тази ситуация, бе изместило перспективата й.

— Не беше толкова лесно, колкото миналия път, защото сега имаше нива на сигурност и методи на засичане, които не бяха там преди месец, но успях да остана вътре достатъчно дълго, за да потвърдя това.

Подаде хартията на Ник.

— Кучи син — изруга Рикси, с впити в листа очи. — Кейн също има банкова сметка там, само че сумата в нея е доста по-висока.

— Е — каза Чарли, — хайде сега, освен това е разполагал с повече от година допълнително време да натрупа вноски и лихва, не е ли така.

Въпросът бе реторичен и Кат не беше сигурна някога да е виждала Чарли да излъчва толкова много гняв, колкото в този момент. Не че го обвиняваше.

— Тогава няма друг начин, по който да се тълкува — каза Марз, сочейки към листа, — освен че Кейн е корумпиран.

— Намерихте ли нещо друго във файловете, които ви дадох? — попита Кат.

Почти бе погълнала сандвича с пуешко, който си бе направила. Като изтупа трохите от пръстите си, сложи празната чиния на пода под стола.

Чарли кимна.

— След като Кейн беше така любезен да се обади на Бека от мобилния си телефон, имахме възможност да потърсим номера във файла със записани телефонни обаждания. Открихме многобройни разговори между вече несъществуващия вътрешен номер на Сенека и мобилния на Кейн. Оттогава обаче нищо, което… въобще не ни помага.

Той сви рамене. Новините подкрепиха вярата на Кат, че може и да бе направила нещо незаконно, но по причината го оправдаваше.

— Е, замисли се все пак — каза Бекет, потърквайки челюст. — Ако са сметнали, че са компрометирани достатъчно, че да закрият вътрешния номер, може би са решили, че използването на неща, като лични мобилни телефони, е твърде рисковано. Особено след като обажданията до Чапман минават през комутатор, та можеш да ги проследиш само до там…

— Кой знае колко от разговорите между „Сенека“ и Чапман включват Кейн и тази ситуация — каза Ник, обръщайки към Бекет.

Марз кимна.

— Струва ми се, че разполагаме с доказателствата, които са ни нужни, за да се изправим срещу Сенека и аз открих перфектния начин да го направим.

Ник измести тежестта си на другия крак и Кат не пропусна лекото трепване, което се мярна по лицето му. Погледът й се насочи към бедрото му, което не можеше да види под дънките и черната му тениска, разбира се. Това я накара да осъзнае, че нито веднъж, откакто бе пристигнала в „Хард Инк“ не го бе попитала как е гърбът му. По време на засадата, която бе довела до цялата тази откачена ситуация, той бе прострелян два пъти в гърба, в резултат на което бе получил фрактура на таза, перфорирани черва и увреждане на нервите. Понякога това го тормозеше достатъчно, че да започне леко да накуцва — не така изразено, както при Бекет, но достатъчно, че да се забележи.

Ник въздъхна и прокара пръсти през косата си.

— Марз, случайно да си се сетил да погледнеш дали има някакви обаждания директно между Кейн или Мерит и вътрешната линия на Джон Сенека?

— Не — отвърна той, — но е доста лесно да се провери. — Насочи вниманието си към компютъра, в продължение на няколко минути пръстите му тракаха по клавиатурата, след което поклати глава. — Нито един. Какво ти се върти в главата, брато?

Ник се намръщи, после погледът му се сведе към Кат.

— Наясно ли е Джон Сенека с разследването на вашия офис в компанията му?

— Да — отговори тя, чудейки се накъде бие брат й с въпроса си. — Не е наясно с целия обхват на разследването, но нашата работа е част от официално разследване на Конгреса, свързан с цял набор от проблеми със Сенека. Доколкото ми е известно обаче, г-н Сенека е бил поне донякъде отзивчив. Дори е предоставил някои от материалите в нашите файлове доброволно.

— Предполагам, че просто се чудя доколко нависоко в „Сенека“ вървят тези дейности — каза Ник, а ръката му се притисна почти разсеяно към долната част на гърба му.

Кат се огледа за празен стол, но тъй като почти всички бяха тук, нямаше свободен наблизо. Без нито дума, тя се изправи, сграбчи стола си, занесе го до брат си и го постави зад него.

— Седни!

Погледна го, но не изчака отговора му, след това отиде и застана до Бекет, който я накара да заеме мястото му.

Докато Ник възсядаше сгъваемия стол, както правеше винаги, Бека погледна Кат с благодарност, а след това се премести зад любимия си и постави ръце на раменете му.

— Това е интересен въпрос, Ник — каза Бекет, като огледа всички. — Също толкова интересен е въпросът за кого точно е работел Франк. Няма начин да е предприел тази операция на своя глава.

Приятелят му кимна.

— И аз си мислех за това. Ако успеем да разберем кой е този човек, вероятно ще разполагаме с още един съюзник.

— Следя за всяка информация из файловете относно това на кого би могъл да докладва Мерит — каза Марз. — Засега нищо.

— Тогава до къде ни води всичко това? — попита Ник, гласът му звучеше уморен.

Всички си размениха погледи.

Накрая Марз отвърна:

— Може да проточим нещата толкова дълго, колкото е необходимо, за да прочетем всичко, но не мисля, че разполагаме с толкова време с Гарваните.

Ник кимна и мъжете се съгласиха.

— Мисля, че имаме достатъчно, за да се изправим срещу Сенека. И нашата разменна монета е на стойност дванайсет милиона долара. Днешната среща с Кейн доказва, че все още имат интерес към тях, така че може би това ни дава някакво предимство. И преди да попитате, имам идея как да осъществим първия контакт със самия г-н Сенека, благодарение на файловете на Кат.

Погледът й се насочи към Марз. Той й намигна.

— Какво откри?

— Джон Сенека много услужливо разполага с личен z-mail акаунт. Двамата с Чарли разбрахме как да го хакнем, превземем и предизвикаме z-видеочат с него следващия път, когато влезе в пощата си.

За пореден път реакцията на Кат не бе това, което си мислеше, че трябва да бъде. Вместо да бъде ужасена, каквато може би щеше да е преди една седмица, тя бе впечатлена от злия гений на Марз и Чарли.

— По дяволите, наистина ли? — възкликна Шейн, а намек за усмивка изви красивата му уста.

— Откъде знаеш, че можеш да го направиш? — попита Изи, докато на лицето му се изписа плаха надежда.

— Оу! — Марз се ухили на Чарли, чието лице просветна може би за първи път, откакто бе започнал целия разговор. — Хакнахме го преди около час. Сенека определено проверява акаунта си ежедневно, макар обикновено да е сутрин, ако часът на отговорите му е някакъв показател. Което означава, че е сто процента сигурно, че утре сутрин можем да се изправим срещу него. И да го направим при нашите собствени условия.

 

 

Бекет беше изцеден и объркан. Бе прекарал последния час в разговори с Емили и това може би бе повече, отколкото бе говорил през целия си живот. Не можеше да каже, че се е почувствал добре, и може би в момента не бе по-добре, но определено бе малко по-горд от себе си задето се бе изправил пред миналото си. Нямаше значение, че това, да се занимава с тези глупости, бе толкова приятно колкото преглъщането на натрошено стъкло, защото да го преглътне бе единственият начин да има шанс в бъдеще.

Най-малкото, едно бъдеще, което той много силно желаеше.

Такова, в което нямаше да е сам. Такова, в което нямаше да е ядосан. Такова, в което не губеше оставащото му на тази земя — време, с което неговите седем загинали съекипници вече не разполагаха.

Като излезе от апартамента на третия етаж и се затича надолу по стълбите, Бекет се насочи към фитнеса. Без значение колко смачкан се чувстваше, трябваше да проведе още един разговор, и то наложително още тази вечер.

С Ник. За Кат.

Бекет бе забелязал многозначителните погледи на Марз и Джеръми, когато с Кат се бяха присъединили към срещата по-рано тази вечер. Ако не отидеше скоро при Ник, приятелят му щеше да разбере за тях по друг начин. И тогава, по дяволите, щеше да стане още по-лошо. А Бекет не искаше това да се случи. Не само защото не желаеше да се кара с него. А защото дължеше на Ник — като негов приятел и брат — да бъде честен с него.

Това не означаваше, че вътрешностите му не се свиваха при мисълта, че Ник може да го сметне за достатъчно добър за малката си сестричка.

Хвана бравата на вратата на фитнеса, пое дълбоко дъх и набра кода за влизане.

Стегни се, Мърда! Точно така.

Вътре кипеше оживление, въпреки факта, че бе след единайсет часа. Някои от Гарваните вдигаха тежести. Други си говореха около масата. А двама си подхвърляха топка напред-назад, подлудявайки Айлийн, която подскачаше неудържимо. Изи поддържаше бързо темпо върху пътеката за бягане. А в задния ъгъл Ник, Марз и Шейн ровеха в нещо на бюрото на Марз.

Бекет се бе изправял срещу терористи, които не искаха нищо повече от това, да отнемат живота му със собствените си ръце, но вероятно никога не е бил толкова нервен, колкото сега. Мамка му!

Тръгна през стаята. По средата забеляза Сай да наднича иззад един уред за вдигане на тежести.

— С теб също ще си поговорим скоро — каза той на котарака.

Примигване с единственото му око беше неговият отговор.

Бекет застана от другата страна на бюрото на Марз до Шейн и се взря в това, което проучваха тримата мъже.

Дерек му се усмихна и почука с пръст върху страниците.

— Тъкмо преглеждаме всички случаи, в които Мерит е отбелязал, че Кейн е променил поръчки, свързани с мисиите за борба с трафика на наркотици.

— Марз е прав — каза Ник, вдигайки поглед към него. — Някои от тях още тогава ме притесняваха, защото ми се сториха неприсъщи на Мерит. Той никога не е действал в последната минута. Всеки проклет път е отбелязвал промените, когато са били разпоредени от Кейн.

Бекет кимна. В следващия момент устата му се задейства без разрешението на мозъка му.

— Бих искал да излизам със сестра ти.

О, господи! Наистина ли изтърси това?

Ъъъ, да. Беше го направил, ако израженията на тримата, които сега го зяпаха, беше някакъв показател. С увиснало чене и разширени очи, Шейн беше напълно зашеметен, а изражението му казваше Мамка му, сега ще стане интересно. Клатейки глава, Марз изглеждаше наполовина развеселен, половината раздразнен. А Ник… е… леденият поглед, който бе хвърлил на Марз по-рано през деня дори не можеше да се сравни със сегашния.

— Какво каза? — попита братът на Кат, като се изправи в цял ръст и го прикова с леден поглед.

— Хм, може би трябва… — Бекет кимна с глава настрани — да намерим място, където да поговорим.

Ник скръсти ръце.

— Точно тук ми върши работа.

Бекет преглътна.

— Добре, ъ-ъ… — изгледа Шейн и Марз, които изглеждаха сякаш искат подът да се отвори, за да ги погълне, но като че ли бяха готови да избухнат в смях.

Шибаняци!

— Харесвам я, Ник.

Погледът на приятеля му се присви още повече.

— Не, не е вярно. Вие се подлудявате един друг.

Въздишайки дълбоко, Бекет поклати глава.

— Харесвам я.

Изучавайки го, сякаш Бекет е пъзел, който се опитва да реши, Ник най-накрая каза:

— От колко години те познавам? Нито веднъж не те видях да се привържеш към някого или да поискаш такова нещо.

— Сега го искам. И бих искал ти да си съгласен с това, защото си мой приятел и колега.

Бекет скръсти ръце.

За един дълъг миг двамата стояха там, един срещу друг, разделяни само от бюрото на Марз, подобно на дуел в Дивия запад.

— Тя е моята малка сестричка, Бекет. Исусе! — каза най-накрая Ник, като постави ръце на хълбоците си и поклати глава. — Дърпах й плитките, научих я как да се боксира и си спомням, че имаше плюшен слон, който се казваше Уозиу и който носеше със себе си навсякъде.

Бекет наклони глава, плаха надежда се зароди в гърдите му, защото Ник не бе казал „не“.

— Уозиу? Наистина ли?

Погледна отново сърдито към Марз и Шейн, защото бяха толкова близо до избухването със смях, че лицата им бяха зачервени, а очите на Дерек дори се бяха насълзили.

— Да — сопна се Ник. — Проклетото му име беше Уозиу!

Това беше. Двамата им приятели задници не можеха повече. Разсмяха се с всички сили, сякаш бяха изгубили ума си. Марз се смееше толкова силно, че почти падна от бюрото. Шейн се преви надве и опря ръце на коленете си.

— О, боже, не мога… да дишам — едва отрони Марз. — Той просто… той просто… изскочи и го попита.

— Знам… — отговори Шейн, пляскайки с ръка по бюрото.

Ник посочи двамата.

— Ти си нещастник. И ти си нещастник. — След това се обърна на Бекет. — А ти по-добре да не си нещастник, защото иначе така ще ти сритам задника, че дори внуците ти няма да могат да седнат. Разбра ли ме? — Преди Бекет дори да успее да си поеме дъх, за да отвърне, Ник вдигна ръцете и шумно добави: — Не, най-добре да няма никакви проклети деца. Мамка му!

Двамата глупаци до тях отново се разсмяха.

Бекет потисна усмивката си.

— Ясно. Да не бъда нещастник. И никакви деца. Схванах.

Ник подпря ръце на облегалката на един стол.

— Наистина ли трябваше да изпитваш чувства точно към сестра ми?

Усмивката му най-накрая надделя. Не казваше „не“.

— Хм, нещо такова.

— В момента доста ми се иска да те фрасна — призна Ник, тръшвайки стола върху пода, за да подчертае думите си.

По-добре стола, отколкото него. Бекет се ухили.

— Очаквах нещо такова.

— По дяволите! — изруга Ник. — Приключихме ли тук?

Той посочи бюрото. Марз и Шейн, които почти се бяха стегнали, успяха да кимнат.

— Добре. Имам нужда от слънчицето. С вас, шибаняци, ще се видим на сутринта.

Докато момчетата се сбогуваха, Ник заобиколи бюрото и стисна ръката на Бекет.

— Сериозно, човече, не я наранявай.

— Това е последното нещо, което искам да направя.

Приятелят му кимна и изсумтя.

— По дяволите!

И тогава се отдалечи.

Бекет отново се обърна към Марз и Шейн.

— Е, мина доста добре, не смятате ли?

Дерек вдигна ръце.

— Пич, ти просто го изтърси.

Като се почеса по главата, Бекет кимна.

— Да. Всъщност нямах намерение да го правя.

И двамата го поздравиха, а след това всички се съгласиха да си починат до сутринта. И Бекет беше съгласен, защото знаеше точно какво иска да прави. Почти се понесе към стаята на Кат. Или щеше да се понесе, ако беше възможно да се носи, което той определено не правеше. Никога.

Почука и когато не получи отговор, надзърна вътре. Беше празно. Опита и на последната врата отдясно — тази на Джеръми. Е, сега бе на Джеръми и Чарли.

— Влез — чу се глас отвътре.

Бекет промуши главата си и откри Джеръми и Чарли да седят отстрани на голямото легло, гърбовете им бяха опрени на тъмнозелената стена, а в скута на Чарли лежеше лаптоп. Айлийн се бе свила на черно-кафява топка между краката им. Сигурно Ник я беше върнал обратно.

— Виждали ли сте Кат?

Джеръми се ухили и прокара език по пиърсинга върху долната си устна.

— Ти си човекът.

— Ъм…

— Ти си късметлията. Знаех си. Знаех, че нещо става. — Джеръми потупа Чарли два пъти по крака и посочи към Бекет. — Знаех си.

Чарли се засмя.

— За съжаление, Джер се беше заел със случая — каза той, като изобрази с пръсти въздушни кавички — през последните няколко дни. Трябва да му позволиш да позлорадства малко.

Бекет поклати глава, без да знае за какво точно говореха в момента.

— Да, да, разбира се. Но, ъ-ъ, Кат?

— Взима си душ — каза Джеръми, като повдигна вежди. Докато Бекет се оттегляше, той извика: — Дели ни само една стена, така че внимавайте с децибелите там.

Майко мила, от сега нататък ги очакваше безкрайна поредица от подобни тъпотии, нали? Но пък това му се струваше ниска цена, която да плати, за да има Кат. Особено Кат под душа. Кат, мокра, под душа.

Почука два пъти на вратата на банята в коридора. Не получи отговор, но от другата страна се чуваше шумът от течаща вода. Погледна в двете посоки и установи, че теренът е чист, затова се шмугна вътре и заключи вратата, нетърпелив да й каже, че Ник няма да го убие. Поне не днес. Без дори да прибегнат до намесата на Бека.

Бързо се разсъблече и остави дрехите си на купчина до вратата. Дръпна завесата и влезе вътре.

— Имаш ли нещо против малко компания?

Кат се завъртя и се усмихна незабавно. Бавно го изгледа от горе до долу с поглед, който говореше, че й харесва видяното. И по дяволите, ако тялото му не реагира на това, особено след като отвръщаше със същото.

— Изобщо нямам нищо против. Това е приятна изненада.

Той пристъпи по-близо, топлата струя се спускаше по крехките й рамене и се блъскаше в корема, възбудения му член, краката му. Погледът му се плъзна по извивките й, като жадно попиваше всеки красив сантиметър. Ако преди си мислеше, че е красива, това бе нищо в сравнение с…

Тъмни петна по ръката й. Погледът му се насочи към другата й ръка, където още тъмни петна — синини — оцветяваха кожата й. Нежно стисна дясната й китка и я вдигна.

Очите на Кат се разшириха и тя дръпна ръката си.

— Бекет…

— КАКВО Е ТОВА?

Докато продължаваше да изучава синините, те започнаха да му приличат…

Пръстови отпечатъци. Кат имаше синини от пръсти по двете ръце. От… сграбчване?

Коремът му се преобърна. Кошмарът му. Проклетия му кошмар. Отстъпи крачка назад и вдигна ръка към челото си.

— Аз…

Поклати глава, сигурен, че ще повърне. Беше я сграбчил толкова силно, че я бе насинил? Исусе, той беше шибано животно! А си мислеше, че действително има шанс с нея. Мислеше, че всъщност може би я заслужава.

Наистина не беше по-добър от проклетия си баща.

Изскочи изпод душа незабавно. Без да си прави труда да се подсуши, навлече боксерките и дънките си, главата му се замая.

Водата зад него спря.

— Бекет, почакай. Погледни ме!

Не можеше. Почувства се като шибан страхливец. Знаеше, че го е направил, но не можеше да погледне отново доказателствата, че я е наранил.

— Аз… не разбирам — недоумяваше тя, като излезе от ваната след него.

— Нито пък аз. Ти ми каза, че нищо не се е случило, Кат. По дяволите, каза ми… — Прехапа език и поклати глава, но не можа да сдържи всичко в себе си. Завъртя се към нея и се изправи пред щетите, които бе причинил, въпреки че това бе последното нещо, което искаше да направи. — Сграбчил съм те толкова силно в съня си, че съм оставил синини по целите ти ръце. Защо, по дяволите, не те е страх от мен? Проклятие, ти си умна жена. Използвай главата си! Не съм подходящ за теб.

Тя грабна една кърпа, уви я около тялото си, като я затъкна под ръцете си по начин, който оставяше синините й на показ.

— Не, Бекет…

— Заклевам се, ако се опиташ да ме извиниш точно сега, ще откача.

Той се наведе и сграбчи тениската си. Напъха ръцете и главата си през отворите.

Изражението й беше толкова дяволски тъжно, че разби сърцето му. А той си мислеше, че е изпитвал болка преди. Не беше дори близо до това да загубиш нещо, което никога не си имал.

— Не е нужно, Бекет…

— Добре. Не го прави.

Той се обърна към вратата, но пръстите му бяха шибано мокри и не успя да завърти бравата.

Тя го хвана за ръката.

— По дяволите, Бекет. Не беше ти. Разбра ли? Не ти ме сграбчи. Не ти причини синините ми.