Дж. П. Дилейни
Момичето преди (20)

Благодарности

През десетилетието, което ми отне решението как точно да разкажа тази история, получих помощта на много хора. Бих искал да благодаря специално на Джил Грийн за подкрепата й в началото, на Лора Палмър за проникновените бележки по незавършения ръкопис, на Тина Сидърхолм за поетичната гледна точка и на д-р Ема Фъргюсън за медицинските съвети и помощта по толкова други теми.

От екипа на „Пенгуин Рандъм Хаус“ дълбоки благодарности за Кейт Мициак, не само за това, че купи книгата и за една нощ изпрати откъса от 50 страници на колежката си Денис Кронин и невероятния й екип на Франкфуртския панаир на книгата, а и за последвалите месеци на продуктивни разговори, невероятни старание и редакторска страст.

Най-големи благодарности дължа на Карадок Кинг и екипа му в „Юнайтед Айджънс“ — Милдред Юан, Мили Хоскинс, Ясмин Макдоналд и Ейми Мичъл, които прочетоха първите страници в етап, в който тази история не беше повече от идея. Не мисля, че без техния ентусиазъм и подкрепа, тя щеше да се превърне в повече от това.

Посвещавам тази книга на несломимия дух на моя вечно усмихнат син Оли — един от малцината в света, роден със синдрома на Жубер, тип Б, и на по-големия му брат Никълъс — нашето момче преди.