Катрин Тейлър
Наследството (30)

29.

Ръцете му я държаха толкова здраво, че почти й причиняваха болка, ала Кейт жадуваше за по-голяма близост. Отчаяно се прилепи до него и отвърна на целувката му, в която нямаше и следа от нежност. Не, тя беше дива и настойчива, и толкова позната, че сърцето й се сви. Сякаш след дълга абстиненция наново бе вкусила нещо, към което бе пристрастена, и сега нямаше вече никакъв шанс да се избави от него, беше безнадеждно изгубена.

По вените й потече неподправено щастие, разпали в нея огъня, който бе опознала едва чрез любовта си към него. Беше неудържим, разтапяше всяка съпротива на разсъдъка й, докато всичко в нея умираше от копнеж по него.

Желаеше го със сила, която не бе разумна и за броени минути изтри всичко друго от съзнанието й. Затова изохка, но не уплашено, а насърчително, когато той я изтика към стената, и се изви, за да го пресрещне, когато той грубо притисна тялото си към нейното. Тръпнеща от очакване, наклони глава настрани, когато той с устни остави гореща диря по шията й, и усети как я разтърси ново желание, когато той обхвана гърдите й в шепи и ги погали.

Беше като восък в ръцете му.

И той вероятно го знаеше.

Мисълта, че Бен може би я целува, воден само от пресметливост, за да я привлече на своя страна, като студен нож разсече мъглата на страстта, в която почти се беше загубила. Той отново я целуна, дъхът му бе все така изкусителен, обаче Кейт някак си успя да опре ръце в гърдите му и да се откъсне от устните му.

Той простена, явно изненадан от отказа й да продължат целувката. Дишаше тежко и Кейт като че ли за миг видя в буреносно сивите му очи същото объркване, което изпитваше и тя. Но може би се заблуждаваше — а и беше на косъм от това пак да му позволи да разбие сърцето й, така че трябваше да внимава.

— Ако е било грешка, може би не бива да я повтаряме — изрече с учудващо твърд глас и усети болезнено пробождане, когато изражението му се промени и пак стана сурово.

Очакваше, че ще я пусне, ала той го направи чак когато силна мелодия на мобилен телефон внезапно наруши тишината. С полугласна ругатня Бен бръкна в джоба на сакото си и извади неспиращия да звъни смартфон.

— Да? — попита сопнато и Кейт използва момента и отстъпи няколко крачки. Трябваше да се отдалечи от него, за да овладее дишането и сърдечния си ритъм.

Диалогът не продължи много, а Бен отговаряше толкова лаконично, че тя не можа да разбере с кого приказва. Беше обаче почти сигурна, че е асистентката му, с която може би го свързваше нещо повече от работата.

Кейт отново усети неприятното пробождане, проникващо дълбоко в гърдите й. Как можеше да е толкова наивна? Да, Бен я целуна, но със сигурност не защото не бе в състояние да й устои. Очакваше нещо в замяна и ако не беше нащрек, сама щеше да му открие ахилесовата си пета, щеше да се озове много по-навътре между чука и наковалнята.

Потрепери и скръсти ръце пред гърдите си, изчака го да приключи разговора.

— Мисля, че е най-добре да си тръгнеш.

С вдигната брадичка устоя на погледа му, надявайки се да не забележи, че съпротивата й не е нищо друго, освен фасада — която щеше да рухне, ако той пак посегнеше към нея. Бен обаче не го стори, само я погледна, а тя не можа да изтълкува изражението му.

— Обади се, като получиш резултата от теста — заяви и се запъти към вратата.

— Почакай! — извика Кейт и преглътна, когато той спря и се обърна към нея. Посочи пътната чанта, която бе на пода до вратата. — Вътре има твои неща. Твоята… секретарка ги забрави, когато беше тук.

Бен наведе поглед към чантата, после го вдигна към Кейт.

— Тя ми е асистентка — отвърна. — А нещата не са мои.

Кейт сдържа сълзите, които пак нахлуваха в очите й. С две крачки стигна до него, грабна чантата и я тикна в ръцете му.

— Напротив, твои са и ще си ги вземеш. Тъй като не ги искам. Не искам абсолютно нищо, което да ми напомня за теб — изрече по-разпалено, отколкото й се искаше, понеже студеният му поглед буквално пронизваше сърцето й.

Бен отстъпи крачка назад и пое чантата.

— Както желаеш — каза с безизразен глас и си тръгна, затвори вратата толкова бързо, че на Кейт не й остана време да реагира.

Тя дълго стоя, без да помръдне, вторачена във вратата. Сетне се завлече до масата и довърши необходимото за изпращане на пробите, затвори контейнера с тампона и попълни съответните формуляри. Имаше да впише само няколко данни, което обаче й струва усилия, защото мислите й непрестанно кръжаха около целувката на Бен и й пречеха да се съсредоточи.

Още усещаше устните му върху своите и трепереше вътрешно, защото близостта му я разтърси издъно. Нямаше чувството, че я е целунал от пресметливост, и при спомена за допира на устните му по гърба й пробягаха тръпки. Докъде ли би стигнал, ако не го беше спряла?

Тъкмо щеше да затвори плика, когато кучетата оповестиха с лай, че идва и друг посетител. От мястото си на масата погледна през прозореца и видя, че се задава Анна, сестрата на Айви. Междувременно наистина бе завалял пороен дъжд и Кейт бързо се изправи да й отвори.

— Преча ли? — необичайно плахо запита Анна, когато я покани да влезе, и Кейт леко се притесни, забелязвайки тъмните кръгове под очите й. Явно последните нощи не беше спала добре.

— Не, напротив. Точно в момента имам крещяща нужда от малко разнообразие. — Помогна на Анна да свали мокрото си яке и посочи масата. — Седни де, ще запаря набързо чай.

— Не, благодаря. — Анна тръсна глава и стиснала едва ли не конвулсивно чантата си, се запъти към масата. — Искам само да поговорим.

Нямаше съмнение, че й тежеше нещо и тя искаше час по-скоро да излее болката си. Ето защо Кейт я последва без излишни приказки и седна срещу нея. Едва тогава мярна плика на масата. Припряно го плъзна към себе си и стана да го прибере. Само че Анна вече го беше видяла.

— Това ли е тестът? — попита директно и впи очи в Кейт.

Кейт се отпусна изненадана на стола си.

— Знаеш ли за него?

Анна кимна.

— Ралф каза на Дейвид. Не искаше да действа зад гърба му. — Поколеба се, а след миг-два продължи: — Затова съм тук.

Кейт смръщи чело и замълча, докато Анна търсеше подходящите думи, за да изложи молбата си.

— Този тест… — продума най-накрая. — Може ли да се разшири?

След като Кейт я изгледа озадачено, Анна бръкна в чантата си и извади найлоново пликче с четка за зъби.

— На Дейвид е. Прочетох в интернет, че и такива вещи може да се използват при тест за бащинство.

Най-накрая на Кейт й проблесна накъде бие Анна.

— Искаш да се провери дали Дейвид е син на Ралф? — Тази мисъл направо я шокира. — Заради твърдението на Оливия? Да не би да вярваш на тези глупости?

Анна въздъхна тежко.

— Не искам да им вярвам, вероятно и никой от нас не иска. Но ти не си ли се замисляла дали е истина?

— Замисляла съм се — призна Кейт, изпитвайки вина.

— Според мен с всички ни е така — продължи Анна. — А Дейвид е най-зле. Наистина се измъчва. Дума не отваря за това и мисля, че се страхува да си направи тест. Както и Ралф. Не че ще му придадат значение, и това разбирам. Но казаното си е казано и то вечно ще тегне над Дейвид, ако не реши въпроса за себе си. По-добре да знае със сигурност — особено сега, когато се появи този Стърлинг.

Все още двоумяща се, Кейт поклати глава.

— Не може без съгласието му.

— Моля те, Кейт — настоя Анна и плъзна пликчето по масата. — Зная, че не е коректно да действаме зад гърба му. Но просто не искам Дейвид да страда. Този тест ще изясни толкова неща — а отговорността поемам аз.

Кейт обърна глава към прозореца и погледна към двора. Всичко в нея се противеше, защото това бе груба намеса в личния живот на Ралф и Дейвид. Нито тя, нито Анна имаха право да вземат това решение вместо двамата — още повече че резултатът можеше да се окаже различен от предположенията им.

— Ами ако Оливия е казала истината и резултатът е отрицателен?

Ако предприемеха тази стъпка, трябваше да предвидят и тази вероятност. Но Анна явно го беше направила, понеже решителният израз не изчезна от лицето й.

— Тогава ще го знаем само ние двете.

Кейт поклати глава.

— Не е ли по-добре да оставим нещата, както са си? Ще можеш ли да живееш спокойно, ако знаеш истината, но си принудена да мълчиш?

Този довод докосна чувствителна струна в душата на Анна.

— Не зная — призна, превила рамене. — Има обаче голяма вероятност да не се наложи. Нима е по-добре да живеем в неизвестност?

Кейт въздъхна дълбоко, защото този аргумент не можеше да се отхвърли с лека ръка. Твърдението на Оливия витаеше в пространството и след като вълнението около Бен се уталожеше, не бе изключено някой да си спомни за него и да го подхване наново. Достатъчно често бе ставала свидетелка колко бързо се разпространяват слуховете и как задълго отравят атмосферата — може би ако Дейвид оставеше всички съмнения зад гърба си, това би му помогнало да се изправи по-самоуверено пред проблема.

— Е, добре — каза Кейт и взе пликчето с четката за зъби. — Веднага ще се обадя в лабораторията и ще попитам дали е възможно.

— О, благодаря ти, Кейт!

Анна беше видимо облекчена, но Кейт я погледна предупредително.

— След като го направим, ще се наложи да поемем отговорността и да живеем с нея. Това може да се окаже тежко бреме… дано си наясно.

Анна кимна и усмивката, пробягнала по лицето й, отново угасна.

— То и сега е така — промълви, а като си тръгна, Кейт осъзна, че и продължителната неизвестност може да нанесе големи вреди. Трябваше да застанат лице в лице със ситуацията и всичко, което би помогнало да я изясни, можеше да е само от полза. Затова потърси в документите номера на лабораторията.