Катрин Тейлър
Наследството (26)

25.

— Аз съм Сиена Уокър — представи се тя и на лицето й се изписа усмивка, внушаваща чувство на превъзходство. — Запознахме се преди няколко дни. Може ли да вляза?

Кейт бе твърде стъписана, за да отклони молбата. Затова отпрати с жест кучетата и направи крачка встрани. Чак когато другата жена мина покрай нея, забеляза черния плик за дрехи в ръката й.

— Смокингът — рече полугласно и нещо сякаш я прободе, щом осъзна, че Бен няма да върне смокинга лично, а го е изпратил по асистентката си.

— Да, точно така. — Все още с усмивка на уста, Сиена Уокър се взираше изпитателно в Кейт. Преценяващо. — Мисля, че трябва да го върнете.

Подаде й плика. Кейт го пое с едва промърморено „благодаря“ и адски се вбеси на себе си. Защо беше пуснала Сиена Уокър да влезе? И бездруго се чувстваше зле, а присъствието на тази елегантна нюйоркчанка, която тъй болезнено категорично беше част от същинския живот на Бен, изобщо не й се отразяваше добре — още повече че тя самата бе облечена в нормалните си работни дрехи: тениска и джинси. Супер скучно в сравнение с изискания гащеризон, който американката беше комбинирала толкова умело с къс блейзър и златни аксесоари, че с лекота бе постигнала синхрон между делово и лежерно лятно облекло. Кейт се почувства като просякиня и мисълта, че в Ню Йорк сигурно има купища жени като Сиена Уокър, й подейства потискащо. Дори Бен да нямаше връзка с асистентката си — защо му беше при такъв избор да се спре точно на ветеринарна лекарка от английската провинция?

Трябваше да взема смокинга и да я отпратя, рече си Кейт и се загледа унило в Сиена Уокър, която се озърташе. Значи затова държеше да влезе — искаше да добие представа как живее Кейт. Видяното обаче май не я впечатли кой знае колко.

— Направо невероятно — каза и леко поклати глава. — И Бен е живял тук през последните седмици?

Кейт не беше сигурна дали забележката беше обидна, или Сиена Уокър действително не можеше да си представи как се живее в такава обстановка. Може би беше по малко и от двете, затова тя стисна зъби и се насили да се усмихне. Американката в никакъв случай не биваше да разбере колко е засегнала Кейт с думите си.

— Предполагам, че е свикнал на по-добри условия — изрече сдържано и колкото се може по-равнодушно.

Сиена кимна.

— Притежава апартамент до Сентрал парк — поясни и в мазната й усмивка се долови известно снизхождение.

С една дума: никакви парични проблеми, рече си Кейт и усети как сърцето й натежа. Представата, която имаше за Бен, се изместваше все повече по посока на преуспяващ американски бизнесмен и разширяваше пропастта помежду им.

— Е, остана жив и здрав — каза, внезапно ядосана на жената, която очевидно бе дошла само за да й внуши, че води мизерен живот. Усмихна се сладко-сладко и повдигна вежди. — Но мога да го разбера. Тук, естествено, нямаше обслужващ персонал, който да урежда всичко и да му спестява досадните задължения. Със сигурност му е струвало усилия да свикне с мисълта, че трябва да върши едно друго сам.

Очите на Сиена Уокър вече мятаха искри, усмивката й видимо се смрази.

— Бен ръководи фирма, госпожице Хъкли. Трябва да се концентрира върху важните неща, а аз му създавам душевен комфорт.

Съдейки по изражението й, Кейт определено не спадаше към тези важни неща. Вероятно по-скоро бе категоризирана като „нарушителка на спокойствието“.

— Фирмата има нужда от него и отсъствието му й се отразява зле — добави с осъдителен тон американката, сякаш Кейт бе виновна за всичко.

— Аз не го задържам — увери я Кейт, само че Сиена Уокър, изглежда, не й повярва, тъй като за миг-два самоуверената й фасада се пропука и в очите й се прочете безпомощност. Сякаш просто не можеше да прецени какво свързва Кейт с Бен и това я вбесяваше.

— А, да, апропо: обслужващ персонал — каза сега вече с ледена нотка в гласа. — Добре ще е да съставите списък на разходите си за Бен и ние ще ви възстановим незабавно сумата.

Думата „ние“ силно подразни Кейт. Подразни я и фактът, че Бен бе изпратил тази жена. Нима изведнъж бе станала за него толкова маловажна, за да застане лице в лице с нея? Или с това целеше съзнателно да я нарани? Скръсти ръце пред гърдите си.

— Много мило от ваша страна, но предайте на господин Стърлинг, че не ми дължи нищо.

В никакъв случай нямаше да приеме пари от него, защото след всичко, което се беше случило между тях, под това предложение прозираше нещо, което не й харесваше. Все едно щяха да й платят за извършени услуги.

Сиена Уокър сви рамене.

— Добре, както решите — каза и с нищо не издаде как приема отказа на Кейт. Явно и тя не проявяваше интерес към продължаване на диалога, понеже само кимна бегло. — Желая ви приятен ден.

С невероятно елегантни крачки отиде до входната врата и я дръпна след себе си, без да се обърне.

Чак сега Кейт забеляза, че пътната чанта с дрехите, които бе купила за Бен, все още е до вратата. Беше забравила да я даде на Сиена Уокър, но нямаше никакво намерение да я гони. Разговорът определено бе продължил достатъчно дълго.

Изтощена се отпусна на единия диван и се вторачи в празното пространство, опитвайки се да смели изпълнението на американката.

Чернобрадко, който беше легнал на килима пред дивана, стана, сложи издължената си муцуна върху коляното на Кейт и я погледна със здравото си око, сякаш усещаше, че й е нужна утеха.

— Ах, Черньо! — Кейт преглътна и зарови ръце в дългата козина на колито. — А сега на целия ужас трябва да отида и в Дарингам Хол, защото Ралф иска да говори с мен.

С най-голямо удоволствие би отказала срещата, защото бе почти сигурна, че пак ще стане въпрос за Бен и защото просто не знаеше докъде ще й стигнат силите. Само че Ралф звучеше много сериозно и настойчиво, когато одеве й се обади в кабинета и я помоли за този разговор. Просто нямаше как да го отреже.

С натежало сърце се надигна, поотмести Чернобрадко и стана да вземе набързо душ и да се преоблече.

Все още имаше време, но веднага щом се приготви, седна в ландроувъра си и потегли към Дарингам Хол. Когато беше сама, не спираше да си блъска главата, така че по-добре беше да се отбие още веднъж набързо в обора.

Когато стигна до стопанските сгради обаче, промени решението си и извървя пеша няколкото крачки през парка до замъка и отиде направо в кухнята. По това време сигурно щеше да завари там Меган и тъй като приветливата готвачка най-често беше осведомена какво става в семейството, Кейт щеше за нула време да получи най-прясната информация. А може би готвачката имаше и идея защо Ралф иска да говори с нея.

Меган наистина беше там, но не сама — Джеймс беше седнал на масата за хранене и пиеше чай. Освен това едната от двете нови кухненски помощнички, назначени от Клер — май че се казваше Алис — режеше зеленчуци за вечерята под зоркото око на Меган.

В Дарингам Хол имаше общо двадесетина служители, които отговаряха за замъка и градината — а в цялото имение, особено по време на реколтата, работеха много повече. Меган вече наближаваше шестдесетте и — заедно с Къркби — беше от най-старите кадри, затова никой не можеше да си представи кухнята без нея.

— О, момичето ми, толкова се радвам! — възкликна с широка усмивка ниската закръглена жена и стисна Кейт в прегръдките си.

Наред с Тили, Меган също беше важен извор на утеха за малката Кейт — понеже в голямото й сърце имаше място и за нея, и за другите деца в дома на Камдън. Беше с черна коса и тъмни очи, които почти изчезваха, щом озареше някого с усмивката си, а това бе кажи-речи обичайното й състояние. Ведрото настроение, което не успяваха да помрачат даже капризите на лейди Илайза, беше заразително, а тъй като беше и фантастична готвачка, всички от семейството високо я ценяха във всяко отношение.

— Седни де — нареди на Кейт. — Искаш ли чаша чай?

Кейт кимна и се настани на стола до бащата на Айви.

Джеймс замислено бъркаше чая в полупразната си чаша, чийто вкус очевидно бе подобрил — съдейки по бутилката уиски на масата.

— Всичко наред ли е? — запита предпазливо Кейт.

Джеймс вдигна глава и за миг я погледна с празни очи.

След това й се усмихна бегло.

— Не, не съвсем — отвърна и потърка челото си. — Тази история с Бен Стърлинг обременява всички ни. Пък и инцидентът с каменната фигура ме притеснява.

Кейт се вгледа изпитателно в него.

— Какво за инцидента?

Той въздъхна.

— Още веднъж проверихме обстойно всичко и не можахме да установим как се е откъртила фигурата. Другите четири са закрепени от стабилно по-стабилно. Направо не знам как е станало, а мисълта, че не е изключено инцидентът да се повтори без предупредителни признаци, не ми дава мира. — Джеймс въздъхна повторно. — Може би трябва да затворим временно достъпа до терасата. Чисто и просто е твърде опасно. Представи си, че Дейвид не беше изтласкал встрани Бен…

Остави изречението недовършено, а Кейт изтръпна от ужас, като си спомни с каква сила се бе сгромолясал на терасата тежкият каменен къс.

— Де да го беше цапардосал по главата тоя Стърлинг! — намеси се Меган, докато слагаше чаша чай пред Кейт, а очите й проблеснаха гневно. — Тогава нямаше да имаме никакви ядове.

— Меган!

Ужасена не на шега, Кейт се вторачи в готвачката.

— Ами тъй де! — оправда се тя и скръсти ръце пред гърдите си. — Той няма какво да търси тук. Без него си бяхме по-добре!

Кейт беше сигурна, че Меган не говори сериозно. Тя не можеше и муха да убие, но каквото й беше на сърцето, това и на устата, а фактът, че е вбесена на Бен, показваше колко изнервена е ситуацията в замъка.

— Има ли нещо ново? — поинтересува се тя.

— Ох, не питай. Пълен хаос. — Джеймс въздъхна тежко.

— Междувременно се установи, че бракът между Ралф и майката на Бен действително не е бил анулиран. Така че Бен е негов законен син и като първороден наследник може да претендира за титлата баронет. В момента Тимъти се опитва да изясни как биха стояли нещата, ако Ралф не е биологичният му баща. Ако обаче е, нямаме никакъв шанс. Тогава Дейвид при всички положения ще загуби титлата, за съжаление законът е категоричен.

Кейт преглътна.

— А какво ще стане с имението? И за него ли може да претендира?

Джеймс поклати глава.

— Право на наследяване ще получи единствено ако е роден син на Ралф, но не и автоматично. Ралф може да промени това със завещание и изрично да го лиши от наследство. Точно там обаче е проблемът. Ралф е направо съсипан. Явно смята, че дължи нещо на Бен, при положение че действително му е син. Двамата с Тимъти вече се скараха люто, понеже според Тимъти в никакъв случай не бива да правим отстъпки, докато не разберем намеренията на Бен.

Той повдигна вежди и за миг пролича разочарованието му, задето толкова бе сгрешил в преценката си за Бен.

Кейт преглътна, тъй като все още не проумяваше цялата ситуация.

— Но какво толкова сте му причинили?

— Не зная — рече уморено Джеймс и погледна часовника си. — Е, работата ме зове. Меган, много ти благодаря за чая.

Стана и още веднъж се усмихна на Кейт, но не тъй непринудено както обикновено. След това си тръгна — което я подсети, че има уговорка с неговия шурей. Набързо пресуши чашата си и я вдигна от масата заедно с чашата на Джеймс.

— И аз трябва да вървя. Ралф ме помоли да поговорим — поясни на Меган.

Изражението на готвачката омекна.

— Горкичкият — рече. — Мисля, че е много объркан от цялата история. Вдъхни му малко кураж, чуваш ли?

Кейт кимна и се сбогува, сетне със свито сърце се запъти към библиотеката, където трябваше да се срещне с Ралф.

Чувстваше се виновна, макар да беше наясно, че не би могла да предвиди всичко това. И все пак тя беше човекът, който бе довел Бен в имението и му бе дал възможност да се запознае със семейство Камдън. Може би неволно беше подпомогнала с нещо плана му да навреди на семейството. Защото му се беше доверила, въпреки че не го познаваше. Защото бе проявила чувства към него, без да се замисли нито за миг, че той може да представлява заплаха за нейния свят. Нечувана наивност, която щеше да струва скъпо, най-вече на нея. Тъй като ако случаят приключеше неблагоприятно за Камдън, а нещата очевидно вървяха натам, Кейт изобщо не беше сигурна дали ще съумее да си прости.

С наведена глава прекоси просторното фоайе и сви в коридора, водещ към северното крило. Беше потънала толкова дълбоко в мисли, че забеляза човека срещу себе си миг преди да се сблъска с него.

— О, съжалявам — промълви уплашено. — Аз…

Не продължи, понеже в секундата, в която вдигна глава и плъзна поглед по широкия гръден кош на отсрещния, си даде сметка, че пред нея стои Бен.