Катрин Тейлър
Наследството (25)

24.

— Тили!

Пулсът на Кейт бавно се успокои, когато в четвъртък следобед отвори вратата и видя на прага приятелката си.

Винаги когато се почукаше, за миг останала без дъх, си казваше, че е Бен. Чакаше го да й върне смокинга и да прибере вещите си, всъщност надяваше се, че ще го направи веднага след бала. Само че междувременно изминаха пет дни, но той не се появи. Затова пък чу доста неща за него, а и беше кажи-речи сигурна, че и Тили е дошла, за да си поприказват за Бен. Явно в момента в Салтърс Енд нямаше друга тема за разговор.

— Всъщност исках да донеса това в кабинета ти, но той беше затворен — поясни приятелката й и подаде на Кейт покрита с фолио чиния, която крепеше върху дланта си, после се наведе към кучетата и отдели достатъчно внимание на всяко от тях. — Днес по-раничко ли приключи работа?

Кейт кимна и отстъпи встрани, за да пусне Тили да влезе.

— Имам още едно спешно излизане — каза. — Освен това ми омръзна да ме разпитват. Ей богу, Тили, хората измислят какви ли не болести по домашните си любимци, само и само да ме бомбардират с въпроси и теории за Бен.

Последните дни бяха мъчителни, понеже Кейт, както и другите, не знаеше отговорите. Бен, когото познаваше, явно не съществуваше вече. Сега мястото му бе заето от Бенедикт Стърлинг, а този мъж й беше чужд.

Тили я погледна съчувствено.

— Да, представям си — рече и извади от торбата, която също бе донесла, два буркана и ги сложи на масата.

Кейт веднага позна, че единият е пълен със сметанов крем, а другият — с прочутия домашен конфитюр от малини на Тили. Едва сега си даде сметка, че чинията в ръката й е топла, а изпод фолиото се разнася ухание на…

— Кифлички — обяви Тили с грейнала усмивка. — Реших, че не е зле да се подкрепиш с нещо вкусничко.

Кейт усети как нещо стегна гърлото й.

— О, Тили! — възкликна и примигна, за да прогони сълзите, когато прегърна приятелката си със свободната си ръка. — Толкова си мила.

Като малки, щом се почувстваха зле — когато имаха неприятности или любовни терзания, или пък друга причина да са нещастни — Тили винаги приготвяше на момичетата любимите им лакомства. Също и на Кейт. А тъй като тя не можеше да се оплаче от липса на лоши дни, много често получаваше своите фаворити: топли кифлички със сметанов крем и с конфитюр. Възхитителният и носещ утеха аромат я върна мислено в миналото и тя отново се видя в кухнята на Дарингам Хол, седнала между момичетата от семейството, където след чиния с кифлички и вдигаща пара чаша какао проблемите с вуйна й вече не й се струваха толкова нетърпими.

Ако можеше всичко пак да е толкова лесно, рече си с тъга и остави чинията на масата. Уви, сега беше пълнолетна и кифличките вече не бяха панацея срещу всяка душевна мъка.

— Поседни де — помоли приятелката си. — Ще запаря набързо чай.

— Имаш ли време? — попита загрижено Тили. — Каза, че имаш работа навън.

— Е, за един чай имам — увери я Кейт и изчезна в кухнята.

След минути двете вече седяха пред чинията с кифлички, които Кейт унищожаваше със завиден апетит. Заради днешната навалица в кабинета чисто и просто беше забравила да обядва.

— Май няма нужда да питам как си — обади се Тили и се вгледа критично в Кейт над ръба на чашата си. — Видът ти е стряскащ.

Кейт се подсмихна против волята си.

— Благодаря. Винаги е приятно да чуеш ободрителни думи от близък човек.

Тили обаче остана сериозна.

— Толкова ли е зле?

Кейт само кимна безмълвно и за свой ужас не успя да се пребори със сълзите в очите си.

Да, зле беше. Непрекъснато си повтаряше, че се е излъгала в Бен. Че той не е човекът, за когото го е смятала. Не изпитваше към нея онова, което тя към него. Понеже си беше тръгнал ей така — без никакво обяснение, и понеже в очите му внезапно се беше появила студенината, която наистина я изплаши.

Само че това с нищо не променяше факта, че ужасно страдаше. Не го искаше, но усещаше липсата му. На моменти толкова силно, та й се струваше, че не може да издържи без него и минута повече. Затова и избягваше „Трите корони“, където бе отседнал заедно с другите американци, и сърцето й щеше да се пръсне всеки път, щом на вратата се почукаше. Понеже си нямаше капка доверие, станеше ли въпрос за него.

Тили, която, изглежда, усети, че на Кейт не й се говори, не настоя, а само я погали по ръката.

— Ако това ще те утеши, миличка, твоят Бен не е много по-добре от теб.

— Той не е моят Бен — подчерта Кейт и нещо сякаш я прободе, щом спомена името му. Разумът й беше възприел истината, ала сърцето беше малко по-бавно.

Тили я погледна с големите си сини очи, с които виждаше в душата на Кейт по-дълбоко, отколкото повечето хора.

— Както и да е… ако ме питаш, и той не е добре. Но така му се пада след цялата каша, която забърка тук.

— Какво… какво прави? — поинтересува се Кейт пряко желанието си. Любопитството й надделя.

Тили като че ли само чакаше този въпрос и съзаклятнически се наведе напред.

— Много пътува, а когато е тук, през повечето време стои в стаята си. Долу го виждам рядко и ако слезе, винаги сяда в най-далечния ъгъл и се взира пред себе си. Или разговаря с двамата, които кажи-речи не се отделят от него. Пък тази Сиена Уокър май е само негова служителка, секретарка или нещо от сорта. Мисля, че няма нищо с нея.

Кейт усети как лекичко въздъхна с облекчение. Значи хубавата блондинка не му беше приятелка? Въпреки че думите на Тили не бяха непременно обнадеждаващи. В края на краищата не беше изключено да има връзка и със секретарката си. Което вече не е твоя работа, предупреди се сама и пак се заслуша в Тили, която тъкмо коментираше приятеля на Бен Питър Адамс.

— Тоя тип е абсолютно невъзможен. Нелюбезен е най-мекият епитет, който мога да употребя за него. Непрекъснато се заяжда с мен, да не ти казвам в какво състояние е стаята му. Ужас и половина!

Бузите й бяха зачервени, толкова се беше ядосала. После обаче явно се усети, че се е отплеснала от темата, и направи нетърпелив жест.

— Е, във всеки случай направо не можеш да го познаеш. Бен де. Все едно е друг човек, изобщо не се усмихва и се държи крайно дистанцирано, не само към мен. Честно, гледа толкова свирепо, че никой не смее да го заговори. А повечето хора положително изгарят от любопитство да научат доколко са верни всичките тия слухове. — Тили пак се наведе към Кейт и очите й потъмняха: знак, че е угрижена. — Все още не ми се вярва. Наистина ли е син на Ралф?

Кейт сви рамене. През последните дни безброй пъти бе отговаряла така на този въпрос, но Тили не бе случаен човек. Също като нея беше свързана със семейство Камдън и нямаше да разгласи тази информация. Ето защо й разказа каквото знаеше.

— Не е сигурно, но е възможно. Ралф казва, че наистина бил женен за майката на Бен. Обаче само няколко седмици. Запознал се с нея в Блекпул, когато гостувал на приятели. И двамата били едва деветнадесетгодишни и толкова силно влюбени, че спонтанно решили да се оженят. Завел я в Дарингам Хол и на първо време всичко изглеждало добре. По-късно обаче тя внезапно изчезнала и накарала да му предадат, че искала да анулира брака, защото се чувствала твърде млада за семеен живот и вече не била сигурна в чувствата си към него. Той се съгласил и си мислел, че нещата са уредени — без да подозира, че разтрогването очевидно така и не е влязло в сила.

Тили се намръщи.

— Но как се е получило така?

— И аз го попитах. Каза, че по този въпрос семейството изцяло се доверило на Чарлз Брустър и разчитало той да уреди всичко. Но адвокатът явно е допуснал неволна грешка, която години наред успешно е прикривал. Във всеки случай никъде няма доказателство за анулиране на брака.

— Брустър! — Тили изсумтя при спомена за стария семеен адвокат. — Никога не ми е бил симпатичен. А че въпросната Джейн Стърлинг имала дете, Ралф и това ли не е знаел?

— Не — потвърди Кейт. — Нямал ни вест, ни кост от нея. Починала година и нещо преди той да се ожени за Оливия. Иначе при дадените обстоятелства, без да знае, би се оказал двуженец. Само си представи!

Тили отново се намръщи.

— Но нали най-късно във връзка със сватбата с Оливия би трябвало да му направи впечатление, че липсват документите за разтрогване на брака!

Кейт вдигна рамене.

— Ето това е най-странното. Ралф смътно си спомня, че тогава трябвало да представи допълнително някакви документи. Всичко обаче минало гладко и той обявил официално предстоящата си венчавка, а после се оженил за Оливия. Без проблеми. Чудна работа, нали?

— Наистина. — Тили се облегна назад и поклати глава. — И все пак някои неща в тази история не са ми ясни. Например главата ми не побира защо преуспяващ бизнесмен като Бен в един момент ще ламти за английска благородническа титла. Изобщо не ми прилича на човек, който се нуждае от нещо подобно.

— Преуспяващ бизнесмен? — попита Кейт. — Такъв ли е?

Тили кимна.

— Снощи онзи същият Питър Адамс остана на бара, след като Бен се качи в стаята си, и размени някоя и друга приказка с Едгар. Разправи му, че двамата имали в Ню Йорк софтуерна компания, която работела много добре. Тъй че Бен по всяка вероятност няма парични проблеми.

Кейт усети болезнено пробождане в гърдите, когато за пореден път й стана ясно колко малко знае за мъжа, с когото се беше сближила невероятно много — и който все още не излизаше от ума й.

Но чутото действително все по-малко се връзваше с логиката. Не можеше да си представи, че мотивите на Бен са тщеславие или алчност. Бен, когото познаваше, не бе човек, преследващ титла заради самочувствието си. Или за да извлече печалба от нея. Никога не би го окачествила така, цялото й същество се противеше да го види в тази светлина. А и дори при амнезия личността не се променяше изцяло, нали? Но тогава защо? Защо спомена за неуредени сметки, щом майка му бе пожелала да прекрати брака? И защо се беше обадил едва сега? Всичко това беше доста странно.

— Рано или късно навярно ще разберем причините — опита се да успокои топката и стана да отнесе съдовете в кухнята. Всъщност имаше още време до ангажимента, но колкото и да обичаше приятелката си, в този момент предпочиташе да приключи разговора и да не отваря повече дума за Бен.

Тили явно разбра намека, понеже й помогна да разтреби и си тръгна.

— Ох, миличка, чисто и просто забрави този тип — заяви на сбогуване и дълго притиска Кейт в прегръдките си.

Лесно е да се каже, помисли си Кейт, когато затвори вратата. Как да забрави Бен, след като всички говореха само за него? Внезапно се почувства безкрайно уморена, завлече се в кухнята да измие съдовете, но тъкмо пусна водата, когато кучетата се разлаяха и на вратата пак се почука.

Сигурно Тили е забравила нещо, опита се да се успокои по пътя към вратата, обаче не успя да възпре лудешкото препускане на сърцето си. Положително и този път не беше Бен.

Не, не беше той. Нито пък Тили.

Беше русата американка.