Катрин Тейлър
Наследството (21)

20.

— Въобще не бях забелязал целия този разкош — каза Бен и обгърна с поглед просторната музикална зала, в която пролетният бал беше вече в разгара си. Беше най-голямото помещение в партера на замъка, затова и празненството бе съсредоточено предимно там. Но цялата анфилада в южното крило, както и терасата бяха също отворени за гостите. Навсякъде цареше оживление.

— Според мен е от светлината — предположи Кейт и посочи двата полилея на тавана, които осияваха не само мънистата от шлифовано стъкло, окачени на тях, но и всичко останало — златните орнаменти на скъпите текстилни тапети, полираните повърхности на мебелите и искрящите накити на присъстващите дами. В ъгъла струнен квинтет свиреше класическа музика, под чиито звуци няколко двойки танцуваха на разчистения паркет, докато други стояха встрани от него, разговаряха и чакаха да отворят богатия бюфет, който бе подреден в съседната трапезария.

— Светлината ли? — Бен се подсмихна. — Май по-скоро е от цялото това разточителство.

И посочи незабележимо с брадичката си една от сервитьорките, която точно минаваше покрай тях, понесла табла с кристални чаши и облечена в класическите за персонала цветове: черно и бяло — та дори с колосано дантелено боне.

— Днес хората не се обличат така, нали?

Кейт се засмя.

— Не. Идеята пак е на лейди Илайза. Но на хората им харесва.

Точно както и на Кейт. Тя идваше на бала още от малка. Тогава заедно с Айви, Зоуи и Анна и под надзора на Тили получаваха разрешение да присъстват само за час-два на празненството, на което Дарингам Хол за една вечер засияваше със стария си блясък. Ала може би точно затова всичко й се струваше тъй вълшебно. Просто обожаваше атмосферата, усещането, че се е пренесла в друга епоха, когато дамите в дълги вечерни рокли и кавалерите в смокинги са се разхождали из високите, обзаведени със скъпи старинни мебели помещения. Сигурно така е било на времето, когато такива празненства са определяли облика на светския живот в провинцията.

За разлика от нея Бен май не беше съвсем наясно какво да мисли за всичко наоколо и го наблюдаваше с един вид дистанцирано удивление. А Кейт почти не откъсваше очи от него, понеже той се вписваше невероятно добре в обстановката. Смокингът под наем не само подчертаваше високия му ръст и широките рамене, но и придаваше аристократизъм на лицето му. Тази вечер без усилие минаваше за перфектен английски джентълмен и погледите на останалите гостенки доказваха, че не само Кейт го смята за привлекателен.

— Имаш цял куп почитателки — прошепна му тя, когато няколко млади жени пак се обърнаха към тях и си зашушукаха. — Май не биваше да ти вземам смокинг.

Бен се подсмихна и се загледа в тревистозелената шифонена рокля с изящна кройка, купена по време на последното й пазаруване с Айви в Лондон.

— Те обсъждат не мен, а теб. Нищо чудно в момента да се ядосват, че тази вечер ги засенчваш.

Комплиментът я обля с топла вълна на щастие и Кейт го улови под ръка, защото изпита непреодолимо желание да го докосне.

— О, ама ти си можел да бъдеш самото очарование — подразни го, което задълбочи усмивката му.

— Сигурно е от костюма — отвърна и Кейт потъна в бездната на сияещите му сиви очи, които не се откъсваха от нейните.

Съзнаваше, че по всяка вероятност й личи какво изпитва към него, ала точно сега това й беше абсолютно безразлично, защото можеше да мисли само за едно: колко доволен изглеждаше Бен.

Смокингът го променяше не само външно. Тази недостъпност и подозрителност, които бе излъчвал в самото начало, бяха изчезнали, сякаш бе приел, че не е в състояние да повлияе на положението си. Сякаш бе започнал да привиква и дори донякъде да се наслаждава на това Тук и Сега. Което още повече пречеше на Кейт да прогони мислите как биха се развили нещата помежду им, ако всичко завинаги си останеше такова, каквото беше.

— О, здравей, Кейт! — извика прекалено високо някой до тях и когато се обърна, Кейт видя срещу себе си грейналата в усмивка Оливия Камдън.

Което доста я учуди, защото майката на Дейвид обикновено не я поздравяваше толкова въодушевено. А и изобщо се държеше с нея по-скоро дистанцирано.

Но веднага след това разбра, че възторгът на Оливия е адресиран не към нея, а към Бен, когото фиксираше с неприкрит интерес.

— Аз съм Оливия, Оливия Камдън — каза и му протегна ръка, без да отделя повече внимание на Кейт. — Сутринта се срещнахме, спомняте ли си?

— Да, разбира се — отвърна Бен, докато се здрависваше с нея, а Кейт изстена вътрешно.

Срещата им на поляната, когато Оливия най-накрая все пак се появи, беше още пред очите й.

Тогава Оливия не скри, че намира Бен твърде привлекателен, естествено, изхождайки от презумпцията, че интересът е взаимен. А сега като че ли беше още по-сигурна това, защото погледна нагоре към него с кокетна усмивка. Озадачена, Кейт сбърчи чело, тъй като въпреки впитата обшита с пайети дизайнерска рокля, която й стоеше много добре, нещо у Оливия й се стори фалшиво. Различно отпреди. А сетне забеляза неестествения блясък в очите на по-възрастната жена и разбра, че сигурно е попрекалила с алкохола, който, иска ли питане, се лееше като река. Дали Айви не спомена наскоро, че напоследък вуйна й залитала по чашката? Ако беше вярно, моментът бе крайно неподходящ. В края на краищата тази вечер в имението имаше повече от достатъчно гости, които биха забелязали странното й поведение.

— Искате ли да потанцуваме? — попита Оливия и леко е олюля на високите си токове. Бен видя и я подхвана да не падне. Това явно доста й хареса, защото се усмихна блажено. — Чудесна възможност да се опознаем малко по-отблизо, не мислите ли?

Бен обаче не беше толкова очарован от необичайния опит за сближаване, понеже я пусна и сви рамене.

— Съжалявам, но не мога да танцувам.

Лицето на Оливия потъмня и устните й, само допреди секунда разтеглени в захаросана усмивка, се свиха.

— О — промълви само и за миг-два като че ли се замисли дали Бен казва истината, или чисто и просто я отрязва.

Всъщност и двете предположения бяха верни, понеже той действително не можеше да танцува. Следобедът бяха пробвали с Кейт в къщата й и тя за свое най-голямо съжаление констатира, че Бен не знае стъпките на нито един стандартен танц. Много й се искаше да го научи, тъй като би било фантастично да танцува с него на любимия си бал. Сега обаче едва ли не се зарадва, че не им остана достатъчно време за уроци, понеже изобщо нямаше да одобри гледката на Бен, носещ се по паркета с явно пияната Оливия. А и той изглеждаше облекчен, задето бе отказал с чиста съвест.

— Мда, жалко.

Оливия стисна устни по начин, който с наличие на развито въображение можеше да се изтълкува като усмивка. После се обърна рязко и се отдалечи — но не много, само до най-близката група. Там пак изпробва късмета си, този път с младия лорд Морсби. Този път щастието й се усмихна, защото той я заведе на дансинга, когато музикантите засвириха следващата пиеса. Какво друго му оставаше на клетия младеж? В крайна сметка можеше да танцува и бе твърде учтив, за да откаже на Оливия.

— Олеле, боже, вижте само! — обади се приближилата се до Кейт и Бен Айви и извъртя очи, когато танцът започна и Оливия се прилепи съвсем плътно до партньора си, което, съдейки по безпомощната му физиономия, му беше доста неприятно. — Когато е препила, губи всякакво приличие. Горкият Люк навярно не си дава сметка какво му е дошло до главата. — Айви въздъхна. — Това никак няма да се хареса на Зоуи.

Сестрата на Айви и Люк Морсби бяха двойка от пролетта и ако беше тук, Зоуи сто на сто щеше да осуети този танц, Кейт беше сигурна в това. Но тя в момента караше летен курс в парижката Сорбона и нямаше как да спаси приятеля си от ноктите на Оливия.

— Не може ли Ралф да се погрижи за нея?

Кейт плъзна търсещ поглед по тълпата, обаче Айви поклати глава.

— Точно сега придружава баба до стаята й горе. Тя не се чувства добре и иска да си легне.

— О! — Кейт се постара възклицанието й да прозвучи съжалително, ала в действителност новината я накара да си отдъхне. Лейди Илайза открай време се отнасяше резервирано и студено към нея, но след срещата им в библиотеката се държеше направо враждебно, също и с Бен. Всеки път го пронизваше с поглед, направи го и тази вечер.

Така че ако питаха нея, старата дама можеше спокойно да остане в стаята си — Кейт нямаше да страда от отсъствието й.

Айви извърна очи от Оливия и сви рамене.

— Е, какво пък толкова! — изрече и оптимистичната усмивка се върна на лицето й. — Ей сега ще се втурнат към бюфета и моментално ще загубят интерес към нея.

Като по даден знак музикантите спряха изпълнението и застаналият в центъра на дансинга сър Рупърт се прокашля.

И той бе облечен в смокинг, а достолепната осанка, прошарената коса и също така изцяло прошарената брада му придаваха вдъхващ уважение вид. Но авторитетът, който излъчваше, беше по-скоро вроден, тъй като благодарение на приветливия си и сдържан характер сегашният баронет на Дарингам Хол беше сред най-симпатичните хора, които Кейт познаваше.

— Драги приятели — произнесе той с благозвучния си глас, — радвам се, че и тази година толкова много хора откликнаха на поканата ни. За нас е голяма чест да ни гостувате в Дарингам Хол и се надяваме да се чувствате добре. — С ръка посочи отворената портална врата към трапезарията. — Така че заповядайте, опитайте от ястията, които сме приготвили за вас.

Графът на Лестър, добър приятел на сър Рупърт, който стоеше съвсем близо до Кейт и Бен, вдигна чашата си и извика:

— За здравето на семейство Камдън от Дарингам Хол!

Правеше го всяка година, а гостите и този път пиха наздравица със сър Рупърт или изръкопляскаха, за да благодарят за поканата, преди повечето от тях да се запътят към бюфета.

— Това не е ли в разрез с изискания стил? — поинтересува се Бен, който заедно с Кейт остана на мястото си и продължи да наблюдава танцуващите двойки. Оливия вече не беше сред тях, навярно младият лорд бе използвал словото на сър Рупърт като шанс за бягство. — Самообслужване в тази обстановка? Нямаше ли да е по-подходяща истинска галавечеря?

Кейт се засмя.

— О, да, бюфетът всеки път е трън в очите на лейди Илайза. Би предпочела вечерята да се сервира на маса. Само че сър Рупърт не е съгласен, понеже при толкова много гости това би нарушило общоприетите норми. Все пак не сме в Бъкингамския дворец, обича да казва той. За което според мен лейди Илайза дълбоко съжалява.

Бен поклати глава.

— Тя си пада мегаломанка, а?

— Зависи как ще го погледнеш — отвърна Кейт. — Като дъщеря на графа на Клайд е от висшата аристокрация. Според Айви баба й до ден-днешен не е преглътнала напълно факта, че чрез брака си със сър Рупърт, така да се каже, се е озовала по-ниско в социалната стълбица. Като баронет той е „само“ член на провинциалната аристокрация и далеч под положението на брат й, който днес носи титлата граф, а навремето дори е бил в Камарата на лордовете. Мисля, че Айви е права. Може би затова лейди Илайза е… с толкова тежък характер.

Бен май не повярва, че това може да е причината за лошото настроение на старата дама.

— Тогава защо се е омъжила за сър Рупърт?

Кейт го погледна.

— Разправят, че била страстно влюбена в него — каза и за пръв път прояви някакво разбиране към бабата на Айви. И си помисли, че също би била готова на компромиси в името на любовта.

Бен само изсумтя и като че ли не пожела да се задълбочи в темата.

— Гладна ли си? — попита я и сложи длан на гърба й, плъзна пръсти по тънката рокля, от което през тялото на Кейт преминаха приятни тръпки.

На моменти се плашеше от интензивността на реакциите си спрямо Бен. Досега не й се беше случвало, налагаше си да не умува излишно, а да се наслаждава на настоящето.

— Не — отговори на въпроса му и отвори уста да го подкачи, че е гладна единствено за него.

Само че тъмнокосият мъж, който внезапно изникна пред нея и я поздрави с едва загатнат поклон, й попречи.

— Рей! — възкликна изненадано Кейт, щом позна бившия си съученик Реймънд Бърк. — Не знаех, че си се върнал!

След училище беше загубила връзка с него, но добре помнеше как Айви наскоро спомена, че междувременно се е преместил да живее в Единбург.

— На гости съм у татко — поясни той с усмивка. — Но се надявах да те срещна тук.

Светлосините му очи сияеха точно както на времето, когато Кейт беше на шестнадесет и невъобразимо влюбена в него — докато не научи, че готиният Реймънд не държи много-много на верността и няма нищо против да се натиска и с други момичета, когато тя не е наблизо. Кейт веднага скъса с него и макар оттогава да бяха минали повече от десет години, фактът, че го беше зарязала, май още не му даваше мира, понеже флиртуваше с нея всеки път, когато се срещнеха.

— Може ли? — попита и й протегна подканящо ръка, за да я отведе на дансинга.

Кейт беше раздвоена. Поначало предпочиташе да остане с Бен, но пък нищо не пречеше да потанцува с Рей, не й се искаше да го засегне. Затова вдигна ръка, за да я сложи в дланта на Рей. Бен обаче не позволи, посегна към ръката й и я дръпна надолу.

— Съжалявам, но Кейт току-що ми обеща да ме разведе из градината — заяви и въпреки че се усмихваше, в очите му проблеснаха предупредителни искри, които не убягнаха на изненадания Рей.

— А, така ли. — Очевидно му стана ясно, че Бен не е случайно до Кейт. — Мда, обещанията трябва да се изпълняват — додаде и сви рамене. — Тогава може би по-късно.

Когато отмина, Кейт повдигна въпросително вежди.

— Не знаех, че толкова напираш да разгледаш градината.

— Нито пък аз — призна Бен, а когато се спогледаха, Кейт прочете в очите му нещо, от което сърцето й запрепуска. — Ела.

Все още я държеше за ръка и я потегли подире си през Синия салон в съседство с музикалната зала, а оттам през отворените остъклени крила на вратата — към терасата, опасваща почти цялата задна страна на сградата.

И тук имаше хора, но само в ярко осветената зона, граничеща непосредствено със Синия салон. Малко по-надолу, в края на терасата имаше няколко осветителни тела, но беше много по-тъмно и интимно. И точно това място, изглежда, търсеше Бен, понеже изобщо не забеляза Дейвид и Анна, които стояха отвън с група свои връстници и им кимнаха, а се насочи право към безлюдната зона от терасата. Спря под един от издадените горни балкони и привлече Кейт към гърдите си.

— Бен — прошепна тя, разкъсвана от желанието незабавно да усети устните му върху своите и гласа на разума, който я предупреждаваше, че мястото е неподходящо за нежности. Все някой можеше да ги види.

Само че Бен както винаги не обърна никакво внимание на опасенията й, а с усмивка затегна хватката, притисна я още по-плътно до себе си, докато устните му се озоваха само на милиметри от нейните.

— Най-добре да свикнеш с факта, че ще те целувам, когато пожелая, Кейт Хъкли — каза и покори устата й толкова страстно и същевременно нежно, че на Кейт не й остана нищо друго, освен да допре ръце до жилетката на смокинга му и да отвърне жадно на целувката.

О, боже, толкова го желая, помисли си и усети как съпротивата й се стопи. Изведнъж я обзе пълно безразличие какво ще си помислят другите и се прилепи до Бен, а когато взаимното им желание лумна като пожар, дишайки тежко, се откъсна от него.

За миг потъна в бездната на сивите му очи, после се засмя на себе си и на мисълта колко откачено е всичко. Ако преди броени седмици някой й беше казал, че пред очите на всички ще се целува страстно с мъж на терасата в Дарингам Хол, най-вероятно би му се изсмяла. Беше… шокиращо. Лудо. И просто прекрасно.

Защо точно Бен, мъжът, за когото знаеше толкова малко, събуди толкова много у нея? В негово присъствие се чувстваше жива, сякаш бе открила нещо, за което дори не подозираше, че й липсва. И което в никакъв случай не искаше да загуби.

— О, не е проблем да свикна — каза. — И все пак по-добре да не го правя, нали?

Усмивката на Бен угасна и на лицето му се изписа несигурност. Рязко я пусна и се обърна гърбом, излезе от прикритието на балкона и се приближи до ръба на терасата.

— Бен? — промълви със свито гърло Кейт, понеже реакцията му я изненада и донякъде я уплаши. Тутакси съжали за необмислените си думи. Беше ги изрекла само защото мисълта, че един ден навярно ще си тръгне, бе толкова трудно поносима.

— Искам го — увери го припряно. — Но…

— Кейт — прекъсна я той, а когато пак се обърна към нея, несигурността му бе отстъпила място на решително изражение, което разтуптя сърцето на Кейт и я изпълни с надежда. — Не зная много за себе си, но със сигурност няма да те…

— Бен!

Викът, огласил терасата, стресна и двамата и в първия момент Кейт реши, че Дейвид, който тичаше към тях с широки крачки, може би е видял целувката им и иска да й подхвърли в тази връзка. Само че цялото му внимание бе насочено не към нея, а към Бен, щом стигна до него, грубо го изтласка встрани и двамата се проснаха на терасата.

Частица от секундата по-късно нещо тежко се сгромоляса непосредствено до тях и се пръсна на хиляди късове.