Метаданни
Данни
- Серия
- Имението Дарингам (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Das Erbe, 2015 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Емилия Драганова, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 17гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata(2018)
- Разпознаване и корекция
- asayva(2018)
Издание:
Автор: Катрин Тейлър
Заглавие: Наследството
Преводач: Емилия Владимирова Драганова
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: немски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2017
Тип: роман
Националност: немска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Отговорен редактор: Ивелина Балтова
Коректор: Мария Владова
ISBN: 978-954-26-1607-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7889
История
- —Добавяне
18.
— Според мен сега вече нищо не може да се обърка. — Айви плесна доволно с ръце и обгърна с очи голямата бяла шатра, която бе празнично украсена. — Няма начин да не допадне на хората, нали? — попита Кейт, която стоеше до нея и също оглеждаше изпитателно всичко.
— Е, при всички положения няма да остане незабелязана — потвърди Кейт и Айви се ухили.
— Това е целта на мероприятието.
Шатрата се издигаше на най-видното място на централната поляна, обградена от другите щандове и атракции, които бяха построени за летния празник. В днешния следобед там щяха да се разхождат многобройни туристи и посетители от цялата област. Имаше игри за деца, а възрастните можеха да разгледат и купят разнообразни местни изделия, да участват в традиционната томбола с доста привлекателни награди, изработени от семейство Камдън, като приходите от нея щяха да дарят на църквата, разбира се, имаше и предостатъчно за ядене и пиене. За разлика от друг път обаче фокусът на събитието падаше върху павилиона, в който се предлагаше вино от Дарингам Хол. Айви и Клер се бяха погрижили за това дори с избора на най-голямата шатра. Масите в нея бяха с разкошна украса, а до стелажите, на които бяха изложени красиво аранжирани бутилки вино, имаше и няколко табла, илюстриращи лозарството в Дарингам Хол.
— Дали са още актуални? — попита Кейт и посочи снимките на лозята.
— Заради щетите от бурята ли? — Айви се усмихна. — За късмет се оказаха по-незначителни, отколкото смятахме в началото. Е, някоя и друга лоза отиде, но винаги можем да засадим нови.
После се наведе към Кейт и сниши глас, обърнала глава към баща си, който пред шатрата си приказваше с мъж от селото, включил се доброволно в подготовката.
— А сега черешката на тортата: с мама убедихме Ралф да наеме външен специалист, енолог от Франция, който да ни консултира при винопроизводството. Казва се Жан-Пиер Маре и по снимката му съдя, че си го бива. — И се ухили. — Кой знае, може пък да предлага и нещо повече от полезни съвети.
Кейт отвърна на усмивката й въпреки съмненията си, че Айви действително е готова за нов флирт. Едва преди броени месеци беше скъсала с приятеля си Дерек, университетски преподавател от Лондон, и макар да не го показваше, Кейт знаеше, че още страда от раздялата. На моменти дори смяташе, че Айви се ангажира толкова активно с развитието на винарството в Дарингам Хол, за да се откъсне от мислите си. В никакъв случай не беше от хората, склонни към меланхолия, обаче фактът, че е винаги с усмивка на уста, не означаваше, че от време на време не се чувства зле. Ето защо Кейт твърдо реши да я поразпита по-настойчиво при следващата им среща в спокойна обстановка.
За такъв разговор сега беше твърде шумно, а и околните просто не ги оставяха на мира. Например Клер, която ги спря на излизане от шатрата.
— Да сте виждали Оливия? — попита ги и физиономията й издаваше, че не е очарована от идеята да търси снаха си, вместо да се погрижи за по-важни неща. — Уж щеше да ми помогне, а никъде не я намирам.
— Анна и Дейвид могат да се заемат с това. Мотаят се отзад и явно нямат кой знае каква работа. Попитай ги — каза Айви, прагматична както винаги.
Майка й обаче отхвърли този вариант, защото тръсна глава.
— Ще я открия аз — заяви решително и продължи издирването.
Очевидно не беше склонна току-така да освободи снаха си от задължението й. Когато се отдалечи достатъчно от тях, Айви поклати глава.
— Единственото, което мога да пожелая на вуйна, е търсенето да завърши безуспешно. Но пък май е време някой да я постави на място, а Ралф си мълчи. Наистина не е редно всички да се включат в подготовката, само тя не.
Кейт кимна. Публична тайна беше, че Оливия бе изпаднала в нещо като криза на средната възраст и често дразнеше семейството с прекаления си егоизъм. Може би беше само въпрос на дни да се стигне до истински скандал.
— Като отвори дума за подготовката — обади се Кейт. — Дали да не… — И спря насред изречението, тъй като внезапно зърна Тимъти сред тълпата на поляната. — Я, вуйчо ти защо е дошъл толкова рано?
Не беше обичайно да го види тук по това време, друг път пристигаше чак вечерта за бала. Явно обаче имаше да обсъди нещо важно с Дейвид и Анна, понеже се насочи към тях, щом ги забеляза до дансинга. Израженията и жестовете на тримата изглеждаха много сериозни — поне отдалече.
— Ох, има някаква неприятности, за които трябва да се погрижи — отвърна Айви, която също наблюдаваше сцената. — Сутринта спомена пред татко за някакво съдебно дело, което евентуално предстояло.
— Пак срещу Луис Бартън ли? — поинтересува се Кейт.
Индустриалецът холерик, който от няколко години живееше в съседното имение Шоу Аби заедно с дъщеря си Лайла, водеше нещо като лична война срещу семейство Камдън и буквално ги затрупваше с жалби.
Айви поклати глава.
— Не, става въпрос за друго. Ако правилно съм разбрала, някакъв американец имал претенции към семейството. Нещата, изглежда, са деликатни, затова Тимъти и Ралф гледат да не коментират много-много. — И въздъхна. — Единствено Дейвид е посветен, а вероятно и сестричката ми, нали двамата са неразделни.
После скръсти ръце пред гърди и се ухили.
— Май ще трябва да подпитам Анна, щом нещата тук се успокоят.
— Какво става, вие нямате ли си работа? — попита Джеймс, който тъкмо минаваше покрай тях, и ги изгледа през рамо с театрално възмущение. Думите му бяха просто закачка, а не сериозен упрек, но напомниха на Айви и Кейт, че наистина имат куп неща за вършене.
— Ще отскоча да видя докъде е стигнал с чашите Къркби — обяви Айви. — Ще прегледаш ли още веднъж дали имаме достатъчни количества от нещата в списъка?
Кейт кимна.
— Тъкмо се канех да ти предложа същото — отговори и се върна в шатрата да изпълни поръчението.
Точно бе застанала с клипборд в ръка пред строените в редица хладилници и сверяваше списъка, когато изведнъж усети нечие присъствие зад гърба си. Докато се озърне, две силни ръце я обгърнаха и две топли устни докоснаха тила й. В следващия миг напрежението й изчезна.
— Хей!
Дрезгавият глас на Бен прозвуча току до ухото й и изпрати вълни от тръпки на блаженство по цялото й тяло, а краката й се подкосиха от желание. Само че не му беше тук мястото, ето защо се извъртя към него, опря длани в гърдите му и лекичко го оттласна.
— Какво правиш тук? Мислех, че помагаш на Джеймс.
Трябваше да прозвучи укорително, ала щастливата усмивка я издаде, затова и Бен не я пусна.
— Е, човек все пак има право на почивка, нали? — отвърна той и понечи да я целуне, но тя повторно го отблъсна.
— Бен, недей! Ами ако някой влезе?
Той се огледа наоколо, сетне се ухили и я изтика зад най-големия хладилник, така че да не се виждат от входа на шатрата. Там я обсипа с целувки, докато тя не захвърли всякакви задръжки и не се прилепи до него. А когато я пусна, го привлече към себе си за още една целувка. Очевидно му харесваше, че тя бързо забрави за опасенията си да не ги спипат, докато се натискат, затова се засмя доволно, щом Кейт накрая се отдели от него.
— Е, май вече не се боиш толкова за реномето си, а?
Гласът му прозвуча развеселено, но в него все пак се долови лека укорителна нотка — сякаш намек, че тя не желае никой да научи за Бен и нея. А всъщност Кейт повече от всичко на света искаше да се разхожда из селото ръка за ръка с него. Ако обаче се разчуеше, че е започнала връзка със своя гост, неминуемо щяха да й задават въпроси. Например докъде може да доведе всичко това. И какво щеше да им отговори?
— Честно казано, по-скоро се безпокоя за твоето реноме — отвърна и закачливо го сръга в ребрата. — Представи си как биха реагирали хората, ако знаеха, че си се възползвал от моето гостоприемство и си ме прелъстил по всички правила на изкуството.
Усмивката на Бен се задълбочи, а в очите му проблесна вече добре познатата й искра.
— Какво съм виновен, че моята домакиня е толкова невероятно секси, та просто не мога да й устоя? Най-вече когато носи толкова съблазнителни рокли.
Сетне плъзна ръка по ефирната лятна рокля, която Кейт бе облякла днес вместо обичайните си джинси, и тя за миг си пожела да не са тук, на поляната зад замъка, а самички в дома й.
От първата им любовна нощ бе изминала седмица и тя едва издържаше няколко часа без него. Той, изглежда, чувстваше същото и дори в присъствието на други двамата кажи-речи не се откъсваха един от друг. По тази причина Кейт внезапно откри и удоволствието да носи рокли: искаше да му се хареса и бе щастлива, че е успяла.
— Боя се, че в такъв случай ще трябва да се подготвиш за изненади, защото тя не е нищо в сравнение с роклята, която ще нося довечера. — Изплъзна се от прегръдките му, понеже не беше сигурна дали няма да прекрачат границата, ако се целунат още веднъж, и излезе иззад хладилника.
— Между другото непременно трябва да пробваш смокинга, който взех под наем. Ако не ти е по мярка, ще трябва бързо да го сменим с друг.
Тази забележка отрезви Бен и той се намръщи.
— Наистина ли се налага?
Проявяваше колебание винаги когато Кейт харчеше пари за него — беше като рефлекс, защото явно не обичаше да зависи от друг. Кейт обаче помете опасенията му с енергичен жест.
— При всички положения не можеш да отидеш по джинси. Летният бал е извънредно изискано събитие, само за отбрани гости, облечени подобаващо за повода.
Бен пак се намръщи.
— Но не е ли това крещящо противоречие: следобеда общонароден празник, на който може да дойде всеки, а вечерта толкова елитарно тържество?
Кейт се ухили.
— Мисля, че идеята е на лейди Илайза. Вероятно го е замислила като антипод и е целяла да припомни на всички добрите стари времена, в които все още е имало отчетливо разделение между висшата и низшата класа. Много е консервативна в това отношение.
— Искаш да кажеш, че е арогантна снобка — коментира Бен, все така усмихнат, и сърцето на Кейт прескочи, когато си даде сметка колко спокоен изглежда през последните дни.
Тя сви рамене.
— Да, и това — отвърна сдържано, защото той описа доста точно лейди Илайза. — Във всеки случай обстановката е много тържествена и официална. Дори мобилните телефони са строго забранени. Спипат ли те с телефон, рискуваш да не получи покана за следващата година. Но е приятно, ще видиш.
— Ще ми бъде приятно и да съм насаме с тебе.
Бен понечи пак да се наведе към нея, но в същия момент на входа за шатрата се чуха стъпки, така че се сдържа.
— А, тук ли си бил, Бен! — Джеймс надникна в шатрата. — Може ли да ни помогнеш още малко в плевнята? Трябва да поразместим едно друго.
— Разбира се.
Бен погали Кейт бегло по рамото и тя прочете в очите му съжаление, задето са го прекъснали.
— До скоро — промърмори, преди да последва Джеймс навън, и думите му прозвучаха като обещание.
От входа Кейт изпрати с очи двамата мъже, които оживено разговаряха по пътя за плевнята. Явно си допаднаха от пръв поглед, което за Джеймс обаче означаваше, че без колебание ще впрегне Бен на работа в имението. Но Бен нямаше нищо против да помага, още повече че изпитваше симпатия към Джеймс. А фактът, че го приобщават към тукашния живот, със сигурност му помагаше да се почувства като у дома си…
— Какво, мечтаеш ли си? — Айви изникна неочаквано до Кейт и проследи развеселено погледа й. — Нека да отгатна за кого.
Кейт усети как бузите й пламнаха. Дотук с дискретността, рече си. Но Айви я познаваше твърде добре, затова изобщо не се опита да отрече, а просто си замълча — на което Айви реагира с широка усмивка.
— Мислех, че не искаш сериозна връзка.
Кейт преглътна. Напротив, каза си. Искам сериозна връзка с него. Само дето не й се вярваше, че ще се получи.
— Това не е концерт по желание — отвърна и гласът й прозвуча по-тъжно, отколкото й се щеше. Ето защо наведе бързо глава към клипборда и посочи списъка. — Проверих го. Липсват още салфетки.
Айви се вгледа изпитателно в приятелката си, но очевидно усети, че в момента не й е до приказки. Затова само кимна.
— Ще донеса няколко пакета от кухнята — рече и се накани да си тръгне, обаче се поколеба за миг-два.
— Сто на сто ще се получи страхотен празник. Тъй че… — Наведе се и погали Кейт по рамото, намигна й. — … чисто и просто му се наслади, окей?
— Окей — отговори Кейт и въпреки внезапно помраченото си настроение неволно се усмихна.