Катрин Тейлър
Наследството (18)

17.

Сиена тресна толкова силно слушалката, че Питър я чу през полуотворената врата на офиса, както и сподавения звук, който издаде след това и който подозрително му заприлича на ругатня. А това наистина бе необичайно за високата блондинка, която иначе се владееше перфектно във всяка ситуация. И не беше добър знак.

— Сиена?

Изникна тъй бързо на прага, че сигурно вече се беше запътила към кабинета му. Устата й беше изкривена в недоволна гримаса, челото — смръщено.

— Пак ли удари на камък? — поинтересува се Питър.

Тя тръсна глава.

— Е, управителят на фирмата за коли под наем беше много отзивчив, но не могат да установят последния адрес, въведен в джипиеса на ягуара, защото системата е изключена.

Беше поредният им опит да напреднат в издирването на Бен, от когото все още нямаше и следа. Освен редовните запитвания в полицията, на които обаче получаваха неизменния отговор, че липсва нова информация, двамата се бяха помъчили и да локализират мобилния му телефон в Англия — също без успех. Ето защо на Сиена й хрумна да попитат още веднъж фирмата за коли под наем за джипиеса. Само че и тук май се озоваха в задънена улица.

— Окей. — За миг и Питър се видя в чудо. — Какво ще правим сега?

Минута-две и двамата помълчаха, потънали в мисли, после Сиена сбърчи чело.

— Ами Майлс Бозуел? Мисля, че Бен си беше уговорил среща с него, преди да отлети за Англия. Може той да знае нещо.

Питър издиша шумно и малко се ядоса, че не той, а Сиена се сети за адвоката, който представляваше фирмата по всички юридически въпроси. Но идеята си я биваше.

— Свържи ме с него — помоли я и тя се върна на работното си място. Миг по-късно пренасочи обаждането към неговия телефон и мелодичният глас на Майлс Бозуел прозвуча от другия край на линията.

— Питър! Радвам се да ви чуя. Отдавна не сме разговаряли.

Не, не сме, а и как иначе, рече си кисело Питър. Мразеше адвокатите — и всичко, свързано с юридическите им глупости. Това беше ресорът на Бен и той гледаше да стои настрана от него.

— Майлс, нуждая се от помощта ви. Бен още не се е върнал от Англия и се тревожим. Сиена каза, че преди да замине, е бил при вас. Дали не знаете какво е търсел там или къде може да се е дянал?

Бозуел мълча достатъчно дълго, за да събуди надежда у Питър. Сетне се прокашля.

— Да, беше при мен. Само че не по служебен, а…

— По личен въпрос, това е ясно — прекъсна го нетърпеливо Питър. — Но има ли нещо общо с пътуването му до Англия?

Бозуел отново замълча, което Питър изтълкува като „да“.

— Наистина е изключително важно да разберем причината за пътуването. В противен случай няма на какво да се опрем в търсенето — каза настоятелно.

Бозуел въздъхна дълбокомислено и Питър видя пред очите си дребничкия мъж със светлоруса оредяла коса и очила без рамки, седнал зад широкото си писалище в кантората и умуващ какво да му отговори. За вкуса на Питър бе твърде спокоен, направо заспала баба, но много лоялен и ефективен, заемеше ли се с нещо. Затова и от години го ползваха като съветник.

— Майлс? — продължи да го тормози Питър. — Знаете ли нещо, което би ни помогнало?

Адвокатът въздъхна.

— Уви, ръцете ми са вързани. Бен изрично ми нареди да запазя мълчание по този въпрос. Формулировката му беше… доста еднозначна.

Питър извъртя очи. Мда, понякога лоялността беше истински недостатък. И защо Бен беше толкова адски потаен?

— Но в случая става дума за доброто на Бен — заяви с максималната убедителност, на която бе способен, без да прозвучи нетърпеливо. — Не ни се е обаждал от цяла вечност и по всичко личи, че му се е случило нещо. Моля ви… някакво сведение, което да ни насочи в търсенето. За повече не настоявам.

Напрегнато стисна слушалката и зачака отговора на Бозуел, който отново закъсня.

— Съжалявам, дал съм дума — рече накрая и Питър вече се канеше да изстене от раздразнение, когато добави: — Но предвид обстоятелствата, мисля, че мога да ви дам поне един съвет: съсредоточете търсенето си върху замъците в Източна Англия.

Адвокатът приключи разговора, още преди Питър да си е отворил устата да го подпита още нещо. Сиена се появи на вратата в мига, в който остави слушалката.

— Е?

— Замъци — измърмори Питър и поклати глава, защото това нямаше никакъв смисъл. Какво общо би могъл да има Бен с някакви си съборетини в Англия?

— Питър? — Сиена още очакваше отговор.

Той я погледна.

— Къде се намира Източна Англия?

— Доколкото зная, в югоизточната част на острова — отвърна тя и се намръщи. — Там ли е Бен?

— Нямам представа. — Питър сви рамене. — Просто ни резервирай две места за следващия полет до Англия. Там ще разрешим загадката.