Катрин Тейлър
Наследството (16)

15.

Вече се здрачаваше, когато Кейт заключи кабинета и прекоси двора, за да се прибере. Лампата в дневната гореше, значи Бен беше там, макар да не се виждаше през осветените прозорци. Естествено, че беше там — къде другаде да отиде? Рече си го и извъртя очи заради глупавата си мисъл, която вероятно бе плод единствено на нервността й.

Пое си дълбоко дъх и се опита да игнорира пеперудите, които пърхаха на ята в стомаха й. Няма причина да се вълнувам, напомни си, докато вървеше към вратата. Просто ще поговоря с него и ще му обясня, че случилото се днес в библиотеката не бива да се повтаря.

До този момент кажи-речи не й остана време да се замисли за станалото помежду им, тъй като по пътя за кабинета Лайла Бартън отново се обади за кучето си. Кейт й определи среща там и едва успя да си вземе душ и да се преоблече, преди Лайла да пристигне с, уви, прекомерно затлъстелия си бийгъл. Беше малко по-млада от Кейт, инатлива и претенциозна — по арогантен начин, характерен за силно разглезени, безскрупулни хора. С нея просто не можеше да се разговаря разумно, ето защо дискусията за правилното хранене на кучетата — за съжаление както винаги безплодна — за пореден път се проточи безкрайно. Кейт поначало не обичаше да се разправя с безразсъдни стопани на животни, но този път дори й се искаше да продължи спора. Тъй като още мъничко можеше да отложи момента, в който трябваше да се изправи пред чувствата си към Бен.

Поне да знаеше какво мисли той. Докато пътуваха към дома й, не беше словоохотлив, а и не направи друг опит за сближаване. Дали това бе знак, че вече се е вразумил?

Кейт въздъхна дълбоко. Можеше само да се надява. След като една-едничка мимолетна целувка бе способна дотолкова да я извади от равновесие, вероятно беше по-добре да не го допуска твърде близо до себе си. В края на краищата ситуацията и бездруго беше достатъчно сложна.

Кучетата се разлаяха и се заумилкваха около краката й, когато отвори вратата и влезе в дневната. В следващия момент се озърна изненадано.

Всичко изглеждаше много по-подредено, отколкото го беше оставила сутринта. Освен това трапезната маса беше сервирана, не просто така, а със салфетки, чаши за вино и горяща свещ в сребърния свещник, който обикновено си стоеше на перваза. Всичко това придаваше интимност на обстановката. От кухнята долиташе тракане, от което Кейт заключи, че Бен бе зает с приготвяне на яденето.

С разтуптяно сърце остави чантата на скрина. Нима бе направил вечеря за нея? Не го очакваше и я обля топла вълна на радост. Но гръмогласната ругатня, която прозвуча миг по-късно, и леката миризма на изгоряло, която подразни носа й, тутакси я отрезвиха. Нахълта в кухнята.

— Бен?

Беше се навел пред отворената врата на фурната и точно вадеше с помощта на кухненската й ръкавица голямата форма за суфле, чието кафяво съдържание нямаше кой знае колко апетитен вид. Косата му беше паднала на челото, а той самият изглеждаше шокиран, очевидно нямаше понятие какво да направи.

— Изнеси я — нареди му Кейт и отвори вратата към градината. — И налей малко вода в съда.

Бен остави формата на малката веранда, а тя му подаде лейката, за да охлади овъгленото й съдържание. След това огледа щетите.

Явно идеята му беше да приготви картофено суфле. Само дето май не беше уцелил съотношението между съставките и течността, защото на дъното се виждаше някое и друго почерняло хълмче, а останалото бе изгоряло от твърде високата температура.

Кейт извърна глава към Бен и с усилие сподави смеха си заради нещастното и същевременно донякъде изумено изражение на лицето му. Види се, за него неуспехът беше нещо непривично. Отвърна на погледа й със съкрушена физиономия.

— Съжалявам. Мислех, че ще се справя, като спазвам рецептата. — Сви рамене и пусна крива усмивчица. — Както личи, не съм специалист по всичко.

Неуспехът му го ядосваше, но бе готов да го признае и приеме с чувство за хумор — качество, което според Кейт беше доста симпатично. Колкото повече време прекарваше с него, толкова повече неща й харесваха — да, това наистина се превръщаше в проблем.

— Вероятно просто не си свикнал да готвиш — рече и му отвърна с бегла усмивка.

— И какво ще вечеряме сега? — каза Бен и хвърли безпомощен поглед към негодното за ядене суфле.

— Бъркани яйца с шунка и боб на фурна. Ще станат за нула време — предложи прагматично Кейт и се върна в кухнята, където първо отвори широко прозорците, а после се зае с готвенето.

Изнерви се повече от друг път, защото Бен току се въртеше около нея и все гледаше да й помогне. Но тъй като това бе едно от обичайните й ястия, наистина не й отне много време и не след дълго седнаха да хапнат.

И все пак вечерята не беше както обикновено, защото запалената свещ помежду им потапяше всичко в романтично мека светлина, а това пречеше на Кейт да възстанови непринудената атмосфера, която досега бе царяла между нея и Бен на масата. Въпреки всичко се опита, разказа му за Лайла Бартън и нейния бийгъл, който за съжален и е беше доста далеч от пъргавото ловджийско куче, което би трябвало да бъде. Ала всъщност мислеше само за това колко възбуждащ бе мимолетният допир на устните му следобед и с усилие се концентрираше върху думите си, за да не изпусне нишката на разговора.

Единствената й опора беше чашата с вино, тъй като алкохолът я отпусна — е, поне мъничко. Което обаче си имаше и недостатъци, понеже изключи защитните й механизми, накара я да забележи, че косата на Бен е обагрена в златисто от светлината на свещта и че очите му изглеждат по-тъмни от друг път. По-привлекателни. Ако това изобщо беше възможно.

— Вечерята беше вкусна — каза той, щом се нахраниха, и се облегна на стола. На лицето му отново се изписа разкаяние. — Във всеки случай много по-вкусна от моето суфле.

— На всекиго се случва — утеши го тя. — Важно е желанието.

Бен отпи голяма глътка вино, после се наведе напред и хвана ръката на Кейт.

— Имах желание да те впечатля — каза и потърси погледа й, докато плъзгаше палец по пръстите й. — Но това е доста трудна работа, нали?

Не и за теб, рече си Кейт и преглътна с усилие. Вече не усещаше здрава почва под краката си, намираше се в състояние на свободно падане, съдейки по разбъркания си стомах, ето защо наведе припряно глава и дръпна ръката си.

— Не е нужно да ме впечатляваш — изрече сподавено и се зае да събира чиниите. Сетне се изправи някак твърде нервно и едва ли не избяга със съдовете в кухнята, защото трябваше час по-скоро да се отдалечи от него. Коленете й бяха толкова омекнали, че се хвана за кухненския плот и се опита да диша дълбоко, за да се успокои. Само че беше безпредметно, понеже Бен я последва. Улови я за раменете и я обърна към себе си.

— Кейт…

Дълбокият му глас прозвуча съблазнително, умоляващо и тя внезапно усети, че вече няма сили да се съпротивлява срещу копнежа, позволи му да я привлече към себе си.

А след това устните му покриха нейните и желанието изригна като пламък и прониза тялото й, изпепели я от глава до пети. Трябваше да го целуне, внезапно осъзна, че се нуждае от него повече, отколкото от въздуха. С готовност се отвори пред неговия търсещ език, вкуси го, почувства тялото му плътно до своето, ръцете му в косата и върху гърба си, докато той завладя изцяло сетивата й и не остави в нея място за нищо друго. Сякаш изпаднала в омая, тя се вкопчи в него и изтласка от мозъка си мисълта, че не бива да го правят тук. Ала когато той за миг откъсна устни от нейните, разумът й отново заговори.

— Не. — Успя да го прошепне само едва доловимо, защото той заглуши протеста със серия от въздушно леки целувки по шията й. — Бен, недей!

Той вдигна глава, погледна я със замъглени очи. Сетне изви ъгълчетата на устата си в онази секси усмивка, от която й се подкосяваха краката.

— Не?

Кейт отчаяно поклати глава.

— Какво ще стане, когато един ден си спомниш? Може би… някой те чака.

Усмивката му угасна.

— Обаче нищо не помня — изрече дрезгаво и погледът му пробягна по лицето й, сякаш за да запечата в главата си всеки детайл от него. — Не мога дори да ти кажа дали някога съм желал друга така, както желая теб. Зная само, че е така. Искам те, Кейт.

Сложи ръка на бузата й и плъзна палец по устните й.

— Но ще спра, ако кажеш „не“. Въпреки че ще ми е адски трудно да се овладея.

Искреността му беше обезоръжаваща, също като докосването, милувката на палеца, от която по тялото й се разляха тръпки на възбуда. Господи, и тя го желаеше. Никога досега не бе изпитвала подобно нещо, тази омаломощаваща смесица от дива страст и томително отдаване, това чувство, че ще умре, ако той пак я пусне.

Даваше си сметка, че постъпва лекомислено. Нехайно. Каквато обикновено не беше. Ала другото беше просто непоносимо, затова си пое дълбоко дъх.

— Не искам.

На бузата на Бен заигра мускулче и той отпусна ръката си. Но още преди да се откъсне от нея, Кейт застана на пръсти и обви ръце около врата му.

С треперлива усмивка вдигна очи към него.

— Изобщо не искам да се владееш.