Катрин Тейлър
Наследството (6)

5.

Силен тътен — вероятно гръмотевица — стресна Кейт. Сигурно бе задрямала на стола до леглото.

Веднага посегна към китката на мъжа да премери пак пулса му. Беше все така спокоен и равномерен. После погледна часовника. Вече преваляше полунощ — а бурята навън явно не отслабваше, съдейки по барабаненето на дъжда и воя на вятъра. Което навярно означаваше, че никой не можеше да се добере до тях.

Излишно беше да звъни още веднъж на спешна помощ, беше го направила три пъти и получила един и същ отговор: спасителните отряди правят всичко по силите си, но са страшно затруднени от атмосферните условия. Последния път операторката дори добави, че Кейт не е единствената, нуждаеща се от помощ, може би защото се беше поизнервила от настойчивостта й.

Но Кейт просто се побъркваше от бездействието. Затова дори й мина през ума да се обади на вуйчо си Бил, сержант в полицията на Кингс Лин. Само че дори предположението й, че непознатият е бил нападнат, да беше вярно, какво можеха да сторят Бил и колегите му? Да разпитат мъж в безсъзнание? Сигурно си имаха достатъчно работа, за да овладеят донякъде хаоса, царящ в момента в половин Норфолк.

С дълбока въздишка Кейт погледна към мъжа. Чакането полека-лека я скапваше, а и след дългия ден беше направо като пребита. Но сърце не й даваше да помоли Аманда да я смени за малко. Старата дама беше трогателна, настоя да остане с Кейт и да дежури заедно с нея. По едно време обаче заспа в двете кресла, от които Кейт й стъкми нещо като легло. В никакъв случай нямаше да я буди — даже ако се наложеше да будува цяла нощ.

За да се пребори с умората си, Кейт стана и се разтъпка, но само в стаята. Така й се искаше да си запари чаша чай, обаче не смееше да остави мъжа сам. Ами ако се свестеше и тя не беше в стаята — или ако внезапно получеше гърчове? От това се притесняваше най-много и затова предпочиташе да не го изпуска от очи.

И все пак не й се стоеше без работа, затова отиде до малката сгъваема сушилня, на която Аманда бе окачила дрехите на мъжа, и провери дали вече са изсъхнали. Отдолу бяха още мокри, така че Кейт обърна ризата и панталона наопаки — и се стъписа, когато напипа нещо в джоба. Водена от любопитство, бръкна и извади сгъната бележка. Беше жълто листче, каквито често се използват в офисите, и на него пишеше:

Бен, обади се на Станфорд. Новият телефонен код е 53285. И къде се е дянала Сиена точно когато ми трябва?

П.

Кейт се вторачи в думите, които нищо не й говореха, но все пак бяха важни. Защото ако мъжът бе получателят на бележката — а тя така предполагаше, иначе какво ще търси в джоба му? — сега знаеше поне името му. И че в живота му има жена на име Сиена.

Приближи се до леглото и приседна на ръба.

— Бен? — попита тихо и го повтори малко по-силно: — Бен?

Мъжът не реагира и Кейт въздъхна дълбоко. Умората, срещу която се бореше през цялото време, отведнъж я надви и тя се отпусна на леглото. Беше малко по-широко от стандартните легла, така че до мъжа имаше място и за нея. Колко приятно беше да се изтегне! Дали пък да не затвори очи само за миг-два? Отначало не посмя, но после клепачите й взеха да натежават. Прозя се едва забележимо. След като съм толкова близо до него, положително ще усетя, ако се събуди, рече си Кейт и за всеки случай сложи длан на гърдите му. Само за момент, обеща си в просъница, докато успокоена се вслушваше в равномерно дишане на мъжа. Само за един микроскопичен момент…