Метаданни
Данни
- Серия
- Имението Дарингам (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Das Erbe, 2015 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Емилия Драганова, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 17гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata(2018)
- Разпознаване и корекция
- asayva(2018)
Издание:
Автор: Катрин Тейлър
Заглавие: Наследството
Преводач: Емилия Владимирова Драганова
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: немски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2017
Тип: роман
Националност: немска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Отговорен редактор: Ивелина Балтова
Коректор: Мария Владова
ISBN: 978-954-26-1607-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7889
История
- —Добавяне
28.
С напрегнато изражение Кейт огледа трапезната маса. Всичко необходимо за теста беше подготвено и тя всъщност отдавна го знаеше, защото бе проверила буквално сто пъти.
Нервирана на себе си, отиде в кухнята и си наля още една чаша чай. Четвъртата за последния половин час. Но самото действие: да държи чашата в ръце, беше сред нещата, които й помагаха да овладее поне наполовина нервността си.
А всъщност сама не беше наясно какво да очаква от срещата с Бен. Преди два дни, когато се сблъскаха в Дарингам Хол, ясно й заяви, че няма да промени мнението си за семейство Камдън, каквото и да казва тя.
Въпреки това оттогава Кейт непрекъснато умуваше как е възможно версиите на Ралф и Бен да се различават толкова рязко една от друга. И някак още не губеше надежда да намерят начин да избистрят нещата. Тогава може би имаше и шанс Бен да…
Какво? Кейт преглътна, защото всичко й се видя толкова безнадеждно. Нямаше да си върне Бен, с когото бе толкова щастлива. И недоумяваше как нещо в нея все още се надяваше. Бенедикт Стърлинг не се интересуваше от извънсъдебно споразумение със семейството — и не се интересуваше от нея. В душата му внезапно се беше насъбрала толкова омраза, че даже ако съумееше да я преодолее по някакъв начин, със сигурност нямаше да остане тук, а щеше да се върне в Америка и да продължи живота си. Фирмата му се нуждаеше от него, та нали Сиена Уокър й даде недвусмислено да разбере това.
Кейт тръсна глава. Не, Бен, в когото се беше влюбила, го нямаше вече. Единственото, което й оставаше да направи, бе да ограничи донякъде вредите, ето защо горещо се надяваше тестът, за който настояваше Ралф, наистина да е правилната крачка.
Само да не реагираше толкова бурно при всяка среща с Бен! Посещението му вероятно нямаше да продължи и пет минути, просто трябваше да му вземе проба от слюнката, която се изискваше при теста за бащинство. Но като се сетеше как се беше разтреперила при последния им разговор в „Трите корони“, когато с няколко думи му съобщи, че днес ще го очаква за теста… тези пет минути щяха да й се сторят цяла вечност.
Боже господи, я се стегни, рече си предупредително и остави чашата на кухненския плот. Поглед към часовника й каза, че Бен ще дойде след петнадесет минути, а поглед към кухненския прозорец — че трябва да побърза, за да не се намокри. Днес за пръв път от седмици насам небето беше затулено, а не сияйно синьо и гъстите купести облаци бяха толкова сиви, че положително щеше да завали всеки момент.
Тъкмо се запъти към дневната, понеже бе твърде напрегната и не я свърташе на едно място, когато кучетата внезапно се разлаяха и някой почука на вратата.
Кейт вдиша и издиша дълбоко, защото сърцето й мигом запрепуска лудо, и бързо извървя няколкото крачки до вратата. Когато отвори обаче, видя пред себе си не Бен, а човек, когото изобщо не беше очаквала.
— Нанси?
— Прибери кучетата — настоя вуйна й, въпреки че и четирите вече не лаеха, а и не престъпваха прага.
Кейт ги беше приучила да чакат там, докато им даде знак, когато отваряше вратата на непознати, и те изпълняваха стриктно командата. Затова и не виждаше необходимост да изпълни искането на вуйна си.
— Нищо няма да ти направят — заяви, което не попречи на Нанси да стрелне животните със злобен поглед.
Не се беше променила от последната им среща, и този път беше комбинирала убийствено кичозната си рокля на цветчета с неизменната скучна прическа. Доколкото помнеше, Нанси Адлър нито веднъж не бе променила дължината на косата и подстрижката си, горе-долу същото беше и с останалите неща в живота й. Спадаше към хората, които смятаха, че по принцип постъпват винаги правилно, и не изпитваха потребност да си задават въпроси. Затова пък без колебание и с истинска страст коментираше всичко, което другите променяха в себе си или условията си на кивот, и обикновено нищо не се радваше на одобрението й. Което я превръщаше в една от най-начумерените и неприятни особи, познати на Кейт.
Само че този път тя напразно търсеше укорителната физиономия, която най-често бе изписана върху лицето на вуйна й. Вместо това Нанси се усмихваше — като за нейния поздрав дори що-годе приветливо.
— Може ли да поговорим? — попита и понечи да влезе къщата, но Кейт подпря ръка на рамката и й препречи тя.
— В момента не е удобно — заяви, загърбвайки любезностите, понеже подозираше причината за това изненадващо посещение.
— О! — Нанси бе видимо разочарована и се усмихна още широко. — Тъкмо бях наблизо, та реших, че може би ще имаш време да пийнем по чаша чай. От толкова време не сме се виждали.
Ами да, къде да се видим, помисли си Кейт. Откакто се бе изнесла от дома на Бил и Нанси, ходеше там само за рождения ден на вуйчо си. Разбира се, навестяваше и братовчедките си Саманта и Роуз, докато близначките, две години по-малки от нея, още живееха в къщата. Но междувременно и те се бяха преместили, едната в Лондон, другата в Норич, и тъй като Кейт не бе особено близка с тях, контактът със семейството на вуйчо й за щастие се свеждаше кажи-речи само до инцидентни телефонни разговори с Бил. А че вуйна й най-неочаквано бе проявила желание да пие чай с нея, можеше да означава само едно.
— Искаш да говорим за Бен, нали? — Кейт произнесе на глас подозрението си и лицето на Нанси тутакси се проясни. Изведнъж чаят отпадна като предлог и въпросите започнаха да извират от устата й, сякаш просто беше чакала ключовата дума.
— Вярно ли е, че ще се пресели в Дарингам Хол и ще поеме ръководството на имението? И наистина ли е симулирал амнезия и се е вмъкнал в къщата ти, за да шпионира семейство Камдън?
— Не. — Кейт беше направо потресена от бързината, с която тези нелепици се бяха разнесли из селото. — Не, естествено, че не.
Това очевидно не беше отговорът, който искаше да чуе Нанси, тъй като не се задоволи с него, а продължи да мели.
— Ами има ли нещо вярно в историята, че Ралф Камдън е двуженец? Наистина ли е бил женен за друга, когато се е родил Дейвид?
— Не, не е бил. — Кейт вдигна ръка, когато вуйна й отвори уста за нов въпрос. — Нанси, извинявай, но може ли да си поприказваме друг път? За съжаление моментът е крайно неподходящ.
В никакъв случай не искаше Бен и Нанси да се засекат — това щеше да подклади още повече клюките. Пък и нямаше желание да обсъжда всичко точно с Нанси, която евентуално бе поукрасила слуховете със змийския си език. И с най-голямо удоволствие би продължила да го прави, дори Кейт да разсееше заблудите, така че нямаше полза от разговор с нея.
Нанси явно се обиди, задето я отряза. И, изглежда, не беше склонна да се оттегли така бързо от полесражението.
— Одумват и теб, Кейт — рече и на лицето й се върна познатата враждебна усмивка. — Казват, че си имала нещо с този Стърлинг и че разбил сърцето ти, защото онази Сиена Уокър сега пак топлела леглото му.
Кейт се помъчи да не й проличи колко я засегна тази реплика, но доволният блясък в очите на Нанси издаде, че не е успяла напълно.
Защо вуйна й я мразеше толкова и все гледаше да я жегне — така и не беше разбрала отговора на този въпрос, обаче от думите в гърдите й и сега се надигна познатото горчиво чувство. Беше я съпровождало през половината й детство и вероятно щеше да я смаже, ако ги нямаше Тили и семейство Камдън, които й бяха внушили, че заслужава обич. Надеждата, че един прекрасен ден и вуйна й ще види това, беше напразна и Кейт го знаеше. Ето защо не реагира на жлъчната забележка на Нанси, макар да се запита дали твърденията за Сиена и Бен са истина.
— Както вече казах: в момента наистина е крайно неудобно. — Кейт се усмихна престорено и измърмори: — Поздрави Бил от мен. — Сетне затвори вратата и силно разстроена от думите на вуйна си, се облегна на нея.
Само че Нанси не беше приключила.
— Не биваше да го прибираш в дома си, Кейт — провикна се от прага и гласът й прозвуча ядосано. — Знаеш ли, че някои хора те упрекват? Нали си наясно колко важно е имението за цялата ни област. Ако изпадне в затруднения, това ще застраши сума ти работни места, а този Стърлинг като нищо ще я оплеска. Мислех, че харесваш семейство Камдън, пък сега им причиняваш това! Пускаш в къщата си мъжа, който им създава толкова ядове, и даже спиш с него! — И изсумтя неодобрително. — Засрами се!
Кейт изчака да заглъхне хрущенето от стъпките на Нанси по чакъла на двора и едва тогава се отдели от вратата и се върна в кухнята. С чаената чаша в ръка се замисли за думите на вуйна си.
Нанси положително беше преувеличила и изкривила чуждите приказки, но Кейт отлично си представяше, че хората са озадачени от ролята й в този случай. Освен това очевидно не беше толкова лесно да ги заблудиш, тъй като всички в селото май бяха наясно, че взаимоотношенията й с Бен надхвърлят чистото гостоприемство.
А нима не беше вярно? Тя действително бе сломена от мисълта, че съвестта й не позволяваше да има чувства към него, защото той застрашаваше важни за нея хора. Че Бен я принуждаваше да вземе решение…
Вдигна чаша да отпие от чая, но вместо това я разля върху блузата си, понеже кучетата отново залаяха.
Стресната, Кейт отдръпна чашата максимално далеч от себе си, за да избегне капките, които се стичаха по ръба й. Но белята беше вече сторена — и този път тропащият на вратата определено беше Бен, защото лаят се примеси с радостно скимтене и кучетата размахаха опашки. Нямаше и капка съмнение, че четириногите ще реагират на Бен по-различно, отколкото на другите й посетители. Никой, освен него, не бе живял толкова дълго в дома й, затова явно все още го смятаха за член на семейството — и го поздравяваха като такъв.
Почука се още веднъж и Кейт трескаво заобмисля какво да прави. В никакъв случай не искаше да се покаже пред Бен в този си вид, но нямаше време да се преоблече. Така че се реши на компромис и само открехна вратата.
— Влизай. Аз… ей сега се връщам — извика и докато Бен отвори нацяло вратата, спринтира по коридора и се шмугна в спалнята си, заключи се.
— Кейт? — Гласът на Бен прозвуча озадачено, но отдалече, явно бе останал в дневната.
— Момент — извика тя и смъкна блузата, на която се беше спряла след дълго умуване. Стоеше й добре, но не изглеждаше като подбрана специално за Бен — с една дума: идеалният вариант. Уви, блузата беше напълно съсипана и се налагаше да й намери заместник, и то светкавично.
— О, много важно — промърмори и посегна към семплата бяла тениска, която беше най-отгоре върху купчината фланелки в скрина. В крайна сметка, ако Бен наистина имаше нещо с въпросната Сиена Уокър, не беше нужно да полага старание за външността си.
След бегъл поглед в огледалото, от който не можа да се въздържи въпреки размишленията си, излезе от спалнята и вбесена на самата себе си, на Бен и на цялата тази заплетена ситуация, мина по коридора и се насочи към вратата на дневната. Беше открехната и Кейт я разтвори със замах, обаче в следващия момент вратата се блъсна в нещо.
— По дяволите!
Когато секунда по-късно влезе в стаята, завари Бен притиснал длан към челото си. Явно беше застанал плътно зад вратата и тя го беше ударила.
— Извини ме! — промълви Кейт и се вторачи в него, защото първо трябваше да свикне с вида му.
Вчера в „Трите корони“ — в костюма, който си беше купил сега или който Сиена Уокър бе докарала от гардероба му в Ню Йорк, й се стори чужд и резервиран: американски бизнесмен, какъвто всъщност си беше и какъвто тя не го познаваше. Днес обаче не беше облечен толкова официално; е, носеше сако, но в комбинация с тъмна тениска и джинси, и така изглеждаше небрежно-елегантен и много по-близък. Дори опасно близък, още повече че намръщената гримаса, която допреди малко бе изписана на лицето му, отстъпи пред иронична усмивка.
— Кейт Хъкли, ти май действително си взела на мушка главата ми — рече, докато търкаше челото си.
Кейт преглътна, защото всичко беше тръгнало някак си наопаки. Често си представяше как ще протече срещата й с Бен, но в представите й определено не присъстваха Нанси, изцапани с чай блузи и цицини на челото.
— Дай да видя. — Отмести дланта на Бен, за да прегледа удареното място, и игнорира тръпките на възбуда, които предизвика допирът с кожата му. Окей, още една грешка, но карай да върви. — Ами ще ти излезе хубавичка цицина — произнесе диагнозата си и го погледна извинително. — Не беше умишлено. Но защо ти трябваше да стоиш толкова близо до вратата?
— Може пък да съм копнеел за теб — рече той и когато очите им се срещнаха, Кейт забрави да диша. Бързо извъртя глава настрани и отстъпи крачка назад, за да се отдалечи от него.
Дали го каза, за да я смути? Ако да — успя стопроцентово.
— Срещна ли някого в двора? — поинтересува се тя, за да избегне отговора на думите му.
Въпросът го озадачи.
— Не. Защо?
— Вуйна ми беше преди малко тук и ме уведоми за слуховете, които се носят из селото. А тъй като си умира да изклюкарства всичко чуто, е по-добре да не знае, че си дошъл тук.
Той повдигна ъгълчето на устата си в лека усмивка, от която стомахът й се разбърка.
— Още ли се страхуваш за реномето си? — Ала в следващия миг пак стана сериозен. — Коя вуйна? Онази същата ли?
Кейт кимна. Беше му споделила как се е чувствала, растейки в семейството на Бил, така че той знаеше за обтегнатите й отношения с жена му. Всъщност Бен знаеше доста неща за нея — докато тя кажи-речи нищо за него.
— Е, започваме ли? — попита тя, защото час по-скоро трябваше да сменят темата. Беше изнервена до краен предел, понеже внезапно се почувства както преди, когато му доверяваше всичко.
Бен явно също усети, че разговорът им е станал твърде личен, и прочисти гърлото си.
— Какво трябва да направя? — запита, възвърнал деловия си тон, и Кейт му посочи един от столовете около трапезната маса.
— Седни. — Слава богу, че гласът й не издаде силното смущение, което бе предизвикал у нея с един-единствен поглед. И че ръцете й не се разтрепериха, когато посегна към контейнера на масата. — Сега ще ти взема проба от слюнка — продължи и му показа тампона, закрепен в долната половина на контейнера.
Всичко беше съвсем елементарно и продължаваше само секунди, но сърцето на Кейт биеше до пръсване, когато го помоли да отвори уста и няколко пъти обтри с тампона вътрешната част на бузата му. Тъй като Бен през цялото време не сваляше сивите си очи от нея и тя усещаше осезателно близостта му. Щом приключи, на бърза ръка се премести от другата страна на масата и постави долната част на контейнера върху плота, така че тампонът да сочи нагоре.
— Ще трябва да изсъхне, после ще затворя контейнера и ще го изпратя в лабораторията заедно с пробата от Ралф — каза, докато записваше името му върху етикета.
Щом приключи и с това, вдигна глава, сигурна, че Бен веднага ще си тръгне. Само че той май имаше други планове, защото се облегна назад на стола и скръсти ръце пред гърдите си.
— Тогава ще остана, докато тампонът изсъхне — обяви след това.
Кейт го погледна озадачено.
— Страх те е да не замърся или подменя пробата ли? — Тъй като той не отговори, а само повдигна вежди, тя поклати възмутено глава. — Щом не ми вярваш, защо се съгласи аз да я взема?
— По-добре ти, отколкото друг — отвърна Бен, без да промени позата си. — Но аз обичам да контролирам нещата. Винаги когато мога.
Кейт му повярва, без да се двоуми. Очевидно предпазливостта бе част от характера му, понеже дори докато страдаше от амнезия, му беше трудно да се отърси от това си качество. Явно беше свикнал да разчита само на себе си.
— Ами пробата от Ралф? Може отдавна вече да съм я манипулирала.
Бен все така не сваляше очи от нея и в тях се четяха онези решителност и суровост, от които се беше научила да се бои.
— Би могла, вярно е. Но ще разбера, ако си го направила. Аз съм негов син, в това няма капка съмнение, а това тук… — и посочи контейнера — … го правя само за да си спестя допълнителни спорове. Пък ако той си въобразява, че ще се отърве от мен с манипулирана проба, дълбоко се лъже. Тогава ще изискам повторение на теста по съдебен ред. Няма да се измъкне.
— Но Ралф изобщо не иска да се измъкне — възрази Кейт. — Напротив. И той е сигурен, че си негов син. — А след като Бен само изпръхтя, добави: — Открил е в Дарингам Хол портрет на един от прадедите си, който много прилича на теб.
След дълъг миг на размисъл Бен попита:
— Сериозно? — Чутото, изглежда, го изненада и донякъде обърка. Сетне недоверието се върна в погледа му. — Е, значи настоява за този тест само защото знае, че вече няма как да се оправдае.
— Не — възрази повторно Кейт. — Всичко това му дойде като гръм от ясно небе. Не е знаел, Бен.
— Разбира се, че е знаел! — Бен стана рязко от стола си и я изгледа с неприязън. — Просто не е допускал, че един прекрасен ден ще се появя и ще го изправя пред този факт. И че вече разполагам със средства и с начини да му потърся отговорност за онова, което е причинил на майка ми.
Докато говореше, сновеше неспокойно из стаята, кучетата, допреди малко лежащи в краката му, също бяха скочили и го следваха по петите. Той обаче не им обръщаше внимание, изцяло завладян от гнева си.
— Когато мама му казала, че е бременна, Ралф Камдън не проявил никакъв интерес — продължи Бен с издаващ възбудата му глас. — Даже напротив. Първо й предложил пари, за да изчезне от живота му, и след като отказала да ги приеме, я заплашил. Искал да я принуди да направи аборт, а имал и влиятелни приятели и добри адвокати. Мама нямала никого и нищо. Била сам-самичка, без семейство, което да й подаде ръка, затова нямала сили да се бори… и избягала в Америка, колкото се може по-далеч от мъжа, който я наранил толкова дълбоко, че никога повече не помислила за друга връзка. При това през цялото време била омъжена за него, защото той дори не сметнал за необходимо да се разведе официално с нея!
Кейт го гледаше смаяна, тъй като всичко, което казваше, звучеше не по-малко достоверно от версията, чута от Ралф. Но как беше възможно? Нима Ралф действително не беше човекът, за когото го смяташе открай време? Нима имаше друга, тъмна страна, за която никой не подозираше? Неволно се сети как бе застанал пред портрета и признал колко лекомислено и незряло е постъпил навремето. Дали тогава е бил друг човек?
— Никога не би постъпил така! — изрече едва ли не отчаяно, защото не знаеше на кого да вярва.
Бен повдигна вежди.
— А майка ми би излъгала… и то малко преди смъртта си? Разказа ми всичко чак когато краят й наближи и ме накара да обещая, че няма да търся баща си.
Кейт преглътна, когато пак си помисли колко малък е бил по онова време. Тя самата след смъртта на родителите си поне беше имала вуйчо Бил, а по-късно и семейство Камдън. А Бен очевидно бе разчитал единствено на себе си — което обясняваше силната му подозрителност. И неимоверния му гняв.
— А защо все пак го направи? — запита тихичко.
Бен се обърна и пристъпи към прозореца, загледа се навън.
— Защото през всичките години това не ми даваше мира. Мама не пожела да каже името на баща ми и едва благодарение на проучванията си открих, че той е от английската провинциална аристокрация. И внезапно всичко си дойде на мястото. Не е била достатъчно добра за него, разбираш ли? Бъдещият сър Ралф Камдън, баронет на Дарингам Хол, и млада жена, незавършила училище, която изкарва прехраната си като келнерка — явно е решил, че не е подходяща, след като си е направил удоволствието с нея.
Кейт поклати глава, този път сигурна, че е права.
— Не, това изобщо не е логично. Защо Ралф се е оженил за нея, щом не е била достатъчно добра за него? Нима не е възможно да е станало другояче? Ралф казва, че семейният адвокат е движел всичко. Може пък той да е препредал нещо погрешно.
Бен отново се обърна към нея.
— Посланието към майка ми е било абсолютно недвусмислено, повярвай ми. Няма място за грешки. — Гневните му очи прогориха нейните. — Защо отказваш да видиш истината, Кейт? Те се имат за нещо повече. Понеже дълбоко в съзнанието си все още са старите едри земевладелци, които си въобразяват, че всичко им е позволено. Също и спрямо теб. Ти не си една от тях, дори да си го мислиш. В тяхната йерархия те са горе, а ти — долу, наред с прислугата. Преди по-малко от век щеше да бъдеш сред момичетата, които с поднос в ръка обикалят между натруфените дами и им сервират напитки. Които перат бельото им, оправят леглата и изпълняват даже най-ексцентричните им желания.
Кейт пак поклати глава, този път по-енергично.
— Не е вярно. Семейство Камдън са съвсем нормални хора. Та нали общуваше с тях, познаваш ги и сам видя, че са ангажирани със сериозни неща. Дават работа на доста местни жители — и те самите се трудят здраво, за да запазят постигнатото тук. Това отдавна вече няма нищо общо с класово мислене. — И издиша шумно. — Впрочем, ако резултатът от теста е положителен, и ти ще бъдеш един от тях. Дори ще наследиш титлата баронет, така че ако думите ти са верни, и ти ще си от страната на „едрите земевладелци“.
Бен сви ръце в юмруци, погледът му се вледени.
— Никога няма да застана от страната на Камдън. Никога.
Не, няма, рече си Кейт и отново усети тежестта в гърдите си, която й пречеше да диша. А тя никога нямаше да застане срещу хората, който й бяха давали обич и подкрепа, когато се беше чувствала сам-самичка на света.
— И какво възнамеряваш да правиш? Титлата ще ти бъде ли достатъчна, или искаш да им отнемеш и друго?
— Стига да мога — заяви той, а Кейт го изгледа с ужас. Как беше възможно да е толкова коравосърдечен?
— Наистина ли смяташ, че ще се почувстваш по-добре, ако ги съсипеш? Ами ако грешиш и постъпиш несправедливо с тях — не си ли се замислял за това?
Кейт се помъчи да разгадае погледа му, уви, беше невъзможно. Той не й позволи да види какво се случва в главата му.
— Но какво искаш, Кейт? — Гласът му прозвуча саркастично. — Да се върна там, откъдето съм дошъл, и да изчезна от живота ви?
Не, помисли си Кейт и едва се сдържа да не го каже на глас. Не да изчезне, напротив. Искаше да си го върне, макар че се срамуваше от слабостта си. Преди да го е забелязал, рязко се обърна гърбом и отиде до прозореца, взря се в дъжда навън и стисна зъби, за да не се разплаче. Но всичко просто й дойде в повече: това, че мъжът, в който се беше влюбила безумно, й вдъхваше страх. Че вече не можеше да му се довери.
— Искам само нещата пак да се върнат постарому — промълви тихо и не успя да се пребори с отчаянието, долавящо се в гласа й.
В стъклото, в което се отразяваше стаята, видя, че Бен застана зад нея. И усети присъствието му по топлината на тялото му, облъхна я познатият мъжки аромат, който така й пречеше да мисли трезво. Знаеше, че греши, допускайки го толкова близо до себе си, ала тялото не й се подчиняваше.
По гърба й пробягаха тръпки на възбуда и Кейт отвори леко устни, когато Бен отмахна косата от тила й и нежно погали с пръсти чувствителната й кожа. Сетне плъзна ръце към раменете й и я обърна към себе си. Останала без дъх, тя не се възпротиви и се взря в сивите му очи.
Студената пелена, която ги покриваше, бе изчезнала и за миг нейде дълбоко в тях Кейт като че ли съзря онова, което бе видяла вечерта на бала. Преди Бен да се сети кой е и преди да се случи всичко онова, което сега ги разделяше.
Дочу лека, изпълнена с копнеж въздишка и едва секунда по-късно Кейт осъзна, че въздишката се е отронила от нейните гърди. А след още секунда вече не бе способна да мисли, защото Бен я привлече към себе си и я целуна.