Катрин Тейлър
Наследството (27)

26.

Кейт забрави да диша. Ненадейната среща с Бен беше шок и за момент й отне способността да мисли. Просто се втренчи в него, поглъщайки с поглед всеки детайл. Тъмнорусата коса, поразрошена, все едно бе прокарал небрежно пръсти през нея, както правеше понякога, щом се ядосаше или развълнуваше. Лицето, по-бледо от обикновено, и сивите очи, впити в нейните. В тях припламна нещо, ала още преди Кейт да го изтълкува, в погледа му се върна предишната суровост. И недоверчивост.

— Здравей, Кейт — каза и дълбокият му глас пробуди у нея спомени, които би предпочела да забрави. Само че това навярно щеше да стане чак когато някой я треснеше по главата с цепеница.

— Какво правиш тук? — попита тя и отстъпи крачка назад, защото едва сега осъзна, че ги делят само няколко сантиметра. Изтръпна цялата, но се помъчи да не се издаде, че близостта му я извади напълно от равновесие.

На устните му заигра лека усмивка, обаче студена и безлична, сякаш умишлено бе прогонил от нея всяко чувство.

— Проведох интересен разговор с Ралф и Тимъти Камдън — отвърна. — Но предполагам, че знаеш.

Кейт преглътна. Идваше й да се отдръпне още малко, защото присъствието му я смущаваше твърде силно, дори от това разстояние. Ала не искаше да се покаже уязвима.

— Не, не зная — отговори разпалено, понеже в гърдите й изведнъж се надигна неимоверно силен гняв. — Абсолютно нищо не зная, Бен. Зная само, че ти внезапно се промени и явно мразиш всички ни… по неизвестни за мен причини.

Погледите им отново се срещнаха и Кейт напразно подири в очите му някакъв знак, за да го свърже с мъжа, с когото бе толкова близка допреди броени дни. На лицето му обаче бе изписана единствено враждебност.

— А искаш ли да разбереш, Кейт? Искаш ли да чуеш как Ралф Камдън първо подкупил майка ми, пък после я заплашил, за да изчезне от живота му? Че я карали да абортира, защото очакваното дете не било достойно за наследник на фамилията им? Би ли повярвала?

С всяка дума се приближаваше малко по малко към Кейт, така че в един момент се озова досами нея, но тя устоя на яростния му поглед.

Не, рече си. Ралф бе един от най-благите хора, които познаваше. Човек, който никога не повишаваше тон и бе всичко друго, но не и заплаха за когото и да било. Никога не би постъпил толкова жестоко.

— Вероятно е станало недоразумение. Положително има някакво…

— Обяснение ли? — пресече я Бен и отново изправи рамене, отстъпи крачка назад. Кейт не беше сигурна, но сякаш прочете в лицето му разочарование. — О, да, естествено, че има. — Гласът му преливаше от сарказъм. — В което майка ми е лошата, а семейство Камдън са невинни и в пълно неведение. Току-що изслушах тази версия.

— Бен…

Усети болката, притаена зад думите му, и прояви готовност да го разбере, той обаче поклати глава.

— Стига — каза и направи жест на раздразнение. — Не ми се слуша колко прекрасни хора са семейство Камдън и как никога не биха направили подобно нещо. Това се канеше да ми кажеш, нали? — Усмихна се, когато тя замълча, но погледът му остана суров. — Няма да промениш мнението ми. Понеже зная какво се е случило. Тези хора си гледат само интереса. Но след като постъпя с тях по същия начин, поне ще разберат какво са причинили на майка ми.

Подмина я, обаче се спря и се обърна към нея.

— Между другото много държа да приключим колкото се може по-бързо с това.

Кейт сбърчи чело озадачена, защото не беше сигурна за какво говори той.

— Ако имаш предвид смокинга, твоята… — спря и си рече „да, каква всъщност“ — … мис Уокър вече ми го донесе.

— Аха.

Изглеждаше изненадан, сякаш информацията бе нова за него. Но явно се учуди не само на думите й. Занимаваше го и нещо друго, понеже очите му станаха на цепки и се взряха в нея с новосъбуден интерес.

— Значи наистина не са ти казали още нищо?

— Какво? — Мозъкът на Кейт съвсем изключи, а Бен не беше склонен да я просветли, явно бързаше да се махне от нея.

— Е, ще го научиш. Ако уговорката остане в сила, знаеш къде да ме намериш. Както споменах: колкото по-скоро, толкова по-добре.

С тези думи се обърна и се скри зад ъгъла, без да се сбогува.

Тотално объркана, Кейт го изпрати с поглед. Нямаше абсолютно никаква представа за какво приказваше Бен, но щеше да разбере единствено ако поговореше с Ралф и Тимъти, затова с колебливи крачки се запъти към библиотеката, която бе в самото дъно на анфиладата.

Още отдалече видя, че вратата е отворена, а щом се приближи, чу възбудените гласове на двамата братя.

— Това няма да го допусна! — Изрече го Тимъти и думите прозвучаха гневно. — Той ще го използва като коз, повярвай ми. И тогава неминуемо ще възникнат опасения…

Млъкна в мига, в който Кейт влезе в стаята, и Ралф по това забеляза присъствието й.

— Кейт! — възкликна той и стана от кожения честърфийлдски диван, който заедно с група от кресла в същия стил бе разположен в центъра на библиотеката. — Радвам се, че дойде!

Тимъти явно беше на друго мнение, тъй като просто й кимна от мястото си до прозореца, докато Ралф я покани да седне в едно от креслата.

— Нуждая се от помощта ти — заговори той, а след като се взря по-внимателно, Кейт установи, че Меган е права. Ралф беше видимо съсипан, но изглеждаше по-различно от очакванията й. Беше блед, обаче очите му блестяха трескаво и излъчваха съвършено непозната решителност. — Искам да се подложа на тест за бащинство.

Тимъти изстена.

— Ралф, моля те!

— Длъжен съм да разбера дали Бенедикт Стърлинг ми е роден син — настоя Ралф, впил очи в брат си, не в Кейт.

— А после? — сопна му се Тимъти. — Ще заместиш Дейвид с него, така ли?

— Не, разбира се, че не! — Ралф скочи от дивана. — Изобщо не става въпрос за това. Никога не бих отнел нищо на Дейвид. Но не мога с лека ръка да игнорирам вероятността да имам и друг син, за когото не съм знаел през всичките тези години. Ако е така, той при всички положения ще наследи титлата ми. — С тези думи се вгледа в брат си. — Кое е грешка, Тимъти? Сам каза, че той не може да претендира за нищо друго, тоест собствеността ни ще остане неприкосновена.

— Не подценявай този тип — заяви предупредително Тимъти. — Стърлинг не търси изгубения си отдавна баща. Има мисия и е сериозен противник. С този тест ще му направиш услуга, нима не схващаш? А разбере ли, че имаш угризения спрямо него… — И поклати глава. — Ей богу, не ни остава нищо друго, освен да се надяваме, че резултатът от теста ще бъде отрицателен.

— Не мисля — каза Ралф толкова убедено, че брат му го изгледа с изненада. — Елате да ви покажа нещо.

Излезе от библиотеката, а Кейт и Тимъти го последваха до голямото фоайе и оттам до горния етаж. Ралф ги заведе в дъното на източното крило, рядко използвано от семейството. В едно от помещенията с голяма, богато украсена камина се спря и посочи стара картина, окачена на стената — мъж с горда стойка и меч в ръка, възседнал кон и…

— Боже мой — промълви Кейт, когато видя, че мъжът на картината, по всяка вероятност един от предците на семейството, изумително прилича на Бен.

Неволно плъзна поглед по месинговата плочка върху позлатената рамка. На плочката бяха гравирани името Едуард Джеймс Камдън и годината — 1852. Тимъти също се взираше безмълвно в картината.

— Когато го срещнах за пръв път, Бен ми се стори някак познат — поясни Ралф. — Но реших, че си въобразявам. Едва след като чух твърдението му, че ми е син, се сетих за тази картина. — И погледна Тимъти. — Не може да е случайно, нали?

Кейт беше като ударена в главата. Ами да, Бен се стори смътно познат и на нея — тогава, в съдбоносната бурна нощ! В цялата суматоха не се сети повторно за това и го забрави. Но и тя сигурно беше виждала някога тази картина и несъзнателно бе направила връзката.

Тимъти изкара въздуха от дробовете си.

— В такъв случай постъпи както намериш за добре — каза с изненадващо сдържан, а не войнствен както допреди малко тон. — Но продължавам да твърдя, че ще сгрешиш.

Кимна на Кейт, обърна се и си тръгна. Стъпките му кънтяха, докато вървеше през високите помещения.

— Ти поне разбираш ли ме? — попита Ралф и направи безпомощен жест. Очевидно не беше на себе си от вълнение. — Проявих нехайство, че не се заинтересувах от съдбата на Джейн, обаче бях разочарован и наскърбен. Дойде ми като гръм от ясно небе, че вече не иска да ме види и чуе. Тогава бях незрял, твърде млад, за да забелязвам нещо друго, освен себе си и проблемите си. А по-късно, в един момент просто зачеркнах всичко. Но това не е извинение. Ако знаех, че имам син, естествено щях… — Поколеба се за миг. — Щях да се погрижа за него.

Кейт преглътна, защото й беше трудно да повтори обвиненията на Бен. Вярваше на Ралф, виждаше колко е отчаян заради цялата ситуация. Ала някъде в тази история зееше голяма празнина.

— Одеве срещнах Бен, беше адски ядосан. Твърди, че си заплашвал майка му и накрая си я изхвърлил на улицата бременна.

— Зная, каза го и на мен. — Ралф въздъхна. — Но всичко беше, както ти го описах. Джейн си тръгна. По свое желание, не по мое, а че очаква дете, не знаех… заклевам се.

Вдигна глава и тъжно се загледа в портрета на мъжа, който така поразително приличаше на Бен.

— Тимъти е прав, може би ще допусна голяма грешка. Но просто трябва да съм сигурен. — Отново се обърна към Кейт. — Съгласна ли си да се заемеш с тази работа?

— Аз? — Покрай портрета и значението му съвсем беше забравила, че Ралф я е извикал заради теста. Само че той явно бъркаше нещо. — Аз съм ветеринарен лекар — припомни му.

— Зная — усмихна се едва доловимо Ралф. — Но се нуждая от теб не заради познанията ти по медицина, а като посредник. Предложих на Бен да направим един от експресните тестове, които се купуват от аптеката. Смятат ги за много надеждни, а резултата ще получим само след няколко дни. Той обаче е много недоверчив и не бих искал да си помисли, че съм манипулирал нещо. Затова ще трябва ти да вземеш проба за теста — така да се каже, като неутрална контролна инстанция.

Кейт усети стягане в гърлото и понечи да възрази, че Бен сто на сто няма да я одобри като такава. Но след миг схвана какво е имал предвид с думите, че иска да приключи колкото се може по-бързо.

— И той се съгласи?

— Веднага — потвърди Ралф. В погледа му сега се прокрадна надежда. Молба. — Кейт, работата е доста деликатна и не искам да попадне в чужди ръце. На тебе ти вярвам, а явно и Бен. Така че ще се заемеш ли?

Кейт мълча в продължение на дълъг миг, макар всъщност да знаеше, че няма никакъв избор. Не можеше да отхвърли молбата на Ралф, пък и всичко беше дори някак логично, понеже от самото начало бе въвлечена в тази история — още от момента, в който беше цапардосала Бен с цепеница по главата. А тъй като и бездруго се намираше между чука и наковалнята, можеше да използва случая и да поразплете загадката.

— Ще се погрижа за това — обеща на Ралф и усети как й прималя при мисълта за бъдещата среща с Бен и онова, което щеше да последва.