В. Е. Шуаб
Четирите цвята на магията (45)

I

Лондонското светилище се намираше на речен завой, недалеч от края на града — каменна постройка с простата елегантност на храм и съответното благоговейно излъчване. Мъже и жени идваха на това място както да изучават магия, така и да й се кланят. Учени и майстори прекарваха живота си в стремеж да проумеят — и да се свържат със — същността на силата, произхода й, нейния източник. Да разберат стихийната сила на магията. Движещата същност на всичко и на нищо.

Като малък Кел прекарваше в светилището толкова време, колкото и в двореца, обучаваше се при майстор Тийрън — а и той го изучаваше — но, макар да наминаваше от време на време, не бе нощувал там от години (не и откакто Рай започна да изпада в нервни пристъпи при всяко отсъствие на Кел, твърдейки, че той не е само собственост, но и член на семейството). Въпреки това Тийрън държеше на своето: стаята на антари винаги ще се пази и Кел бе поддържал нарисувана на стената си врата, белязана от прост кръг от кръв и начертано в него X.

Символът на убежището.

Сега те с Лайла — и кървящия Рай помежду им — се препънаха през вратата и от величието на двореца и настъпилия там хаос попаднаха в проста каменна стая.

Свещ озаряваше гладко одяланите стени на помещението — тясно, с висок свод и оскъдно обзаведено. Светилището се мръщеше на разточителността и личните покои бяха снабдени само с най-нужното. Кел може и да беше авен — благословен — но Тийрън настояваше да се отнася към него както с всеки друг ученик (факт, за който Кел му беше благодарен). Ето защо неговата стая не беше по-различна от всички други: дървено бюро по протежение на едната стена и нисък нар — на другата, с малко шкафче до него. На масата гореше — както винаги бе горяла — вечна свещ. Стаята, без прозорци, имаше само един вход, но въздухът в нея бе наситен с прохладата на подземията и криптите.

На пода бе гравиран кръг с начертани покрай него символи. Усилваща сфера, предназначена за медитация. Кръвта на Рай очерта пътека през нея, докато Кел и Лайла го влачеха към леглото и го положиха на него възможно най-нежно.

— Дръж се — продължаваше да повтаря Кел, но тихите „добре“, „става“ и „както речеш“ на Рай бяха отстъпили на мълчание и плитко дишане.

Колко ас хасари бе изрекъл младият антари! Думите отново се превърнаха в тих напев на устните му, в главата и в сърцебиенето му, но Рай не оздравяваше. Колко време бе нужно магията да проработи? Трябваше да подейства! Страхът зачегърта с нокти в гърлото на Кел. Така и не провери оръжието на Астрид. Не обърна внимание на метала и гравираните по него шарки. Дали не бе блокирала по някакъв начин лечебната магия? Защо не се получаваше нищо?

— Дръж се! — мърмореше той.

Рай бе застинал неподвижно. Очите му бяха затворени, а напрежението се бе оттекло от лицето му.

— Кел — обади се Лайла тихо. — Мисля, че е твърде късно.

— Не — възрази антари и стисна ръба на леглото. — Не е. Магията просто се нуждае от време. Не разбираш как действа.

— Кел…

— Просто е нужно време! — Кел притисна и двете си длани към гърдите на брат си и сподави ридание. Никакво повдигане, никакво спускане. Не усещаше и сърцебиене под ребрата. — Не мога… — той изпъшка, все едно сам бе останал без въздух, — не мога… — гласът му потрепери, а той вкопчи пръсти в окървавената риза на брат си. — Не мога да се предам!

— Всичко свърши — възкликна Лайла. — Няма какво повече да направиш.

Не беше вярно. Все още имаше изход. Цялата топлина се оттече от тялото на Кел. А с нея си отидоха колебанието, объркването и страхът. Знаеше как трябва да действа. Какво е нужно да направи.

— Дай ми камъка — каза той.

— Не.

— Лайла, дай ми проклетия камък, преди да стане твърде късно.

— Вече е твърде късно. Той е…

— Не е мъртъв — отряза Кел. Протегна окървавена, трепереща ръка. — Дай ми го.

Лайла бръкна в джоба си, но се поколеба.

— Има причина да го държа в мен, Кел — напомни тя.

— Дявол го взел, Лайла. Моля те.

Тя въздъхна тихичко и извади камъка. Кел го издърпа от пръстите й, без да обърне внимание на пулсацията на енергия, протекла в ръката му. Обърна се към трупа на Рай.

— От това няма да излезе нищо хубаво, ти ми го каза… — промърмори момичето, когато младият антари постави камъка върху спрялото да бие сърце на Рай и притисна длан върху него. — Знам колко си разстроен, но защо си мислиш, че това…

Не биваше да я слуша. Гласът й се разтвори с всичко останало, докато Кел се фокусираше върху магията, препускаща във вените му.

Спаси го, заповяда той на камъка.

Мощта зазвънтя в кръвта му и изпод пръстите му блъвна дим. Плъзна се по ръката му и покрай ребрата на Рай, после се превърна в черно въже, което се усука около трупа. Свързваше ги. Обвързваше ги. Ала Рай продължаваше да лежи неподвижно.

Моят живот е негов живот — помисли си Кел. Неговият живот е мой. Вържи го за моя и върни брат ми.

Усещаше магията — гладна и нетърпелива — да пърха в него, да се опитва да нахлуе в тялото му, в неговата собствена мощ, в жизнената му сила. И този път й отвори път.

Черното въже веднага се затегна и сърцето на Кел подскочи в гърдите му. Прескочи един удар и сърцето на Рай поде ритъма му, отново затупка под ръката на младия антари. За миг той изпитваше само облекчение и радост.

Сетне го облада болка.

Все едно го разкъсваха на части, нерв по нерв. Кел пищеше, превит по лице над принца, но не го пусна. Гърбът на Рай се огъна на дъга под дланта му, тъмните намотки на магията се затягаха върху двама им. Болката само се влоши, вряза се като огнен бич по кожата на Кел, по сърцето му, по живота му.

— Кел! — гласът на Лайла разсея мъглата и той я видя да се втурва крачка, сетне втора, да се пресяга да го спре, да го издърпа и освободи от заклинанието. Спри, помисли си той. Не го изрече на глас, не вдигна пръст, но магията беше в ума му и чу волята му. Бликна през него, димът се втурна и блъсна Лайла назад. Тя се удари силно в каменната стена и рухна на пода.

В душата на Кел се размърда далечен, приглушен глас. Шепнеше: Грешно е… Това е… После нова вълна болка го преви отново. Силата пулсираше във вените му и главата му тупна върху ребрата на брат му, а болката го разкъсваше с все кожа и мускули, кости и душа.

Рай изпъшка. Кел също. Сърцето му отново пропусна удар в гърдите.

И спря.