Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Цветовете на магията (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Darker Shade of Magic, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 5гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Dave(2017 г.)

Издание:

Автор: В. Е. Шуаб

Заглавие: Четирите цвята на магията

Преводач: Елена Павлова

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Емас“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграф Юг“

Редактор на издателството: Цвета Германова

Коректор: Йоана Ванчева

ISBN: 978-954-357-354-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2577

История

  1. —Добавяне

IV

Кел изплю кръв върху прелестния орнаментиран под на Рай и нацапа сложна шарка. Ако присъстваше самият принц, нямаше да остане доволен. Но него го нямаше.

— Камъкът, розо моя — киселият тон на Астрид се лееше между устните на Рай. — Къде е?

Кел се помъчи да се изправи на колене независимо от вързаните си зад гърба ръце.

— Какво възнамеряваш да правиш с него? — изръмжа, докато двамата гвардейци го изправяха на крака.

— Да превзема трона, разбира се.

— Вече си имаш трон — отбеляза Кел.

— В един умиращ Лондон. И знаеш ли защо умира? Заради вас. Заради този град и страхливото ви отстъпление. Направихте от нас щит и сега процъфтявате, докато ние страдаме. Струва ми се съвсем справедливо да ви го взема като репарация. Разплата.

— И как точно ще стане? — поинтересува се Кел. — Ще изоставиш брат си в разлагащия се труп на своя свят, за да се наслаждаваш на разкоша на този?

Студен, сух смях се изтръгна от гърлото на Рай.

— Нищо подобно. В такъв случай бих била твърде лоша сестра. Двамата с Атос ще управляваме заедно. Редом.

Кел присви очи:

— Какво си наумила?

— Ще възстановим равновесието на световете. Ще отворим вратите. Или по-скоро ще ги съборим, ще създадем такава, която да стои отворена, та всеки един — всички до един — да се движат между двата. Ще слеем, ако така ти звучи по-добре, нашите два славни града.

Кел пребледня. Дори когато вратите са били отключени, те си оставали врати. И световете ги държали затворени. Отворена врата между световете нямаше да се окаже просто опасна. Щеше да бъде нестабилна.

— Камъкът не е достатъчно силен да го осъществи. — Постара се да звучи уверено. Но не беше. Камъкът бе отворил врата за Лайла. Но пробиването на плат с връхче на игла е съвсем различно от това, да го разцепиш на две.

— Сигурен ли си? — подигра му се Астрид. — Може и да си прав. Явно твоята половина от камъка не е достатъчна.

Кръвта на Кел се смръзна в жилите.

— Моята половина ли?

Устните на Рай се извиха в усмивка:

— Не си ли забелязал, че е счупен?

Кел се олюля.

— Назъбеният ръб!

— Атос го намери в този вид — на две парчета. Той обича да търси съкровища, да знаеш. От малък си е такъв. Когато растяхме, ровехме из канарите край брега с надежда да попаднем на някоя ценност. Той така и не загуби този навик. Просто издирванията му станаха значително по-сложни. И по-конкретни. Знаехме разбира се, за пречистването от Черния Лондон и за унищожението на артефактите, но той беше толкова сигурен, че трябва да е останало нещо — все нещичко — с което да спасим нашия умиращ свят…

— И го е открил — обобщи Кел и натисна китки в металните белезници. Ръбовете бяха гладки, не остри, и в ръката му се разля болка, ала кожата така и не се разкъса. Вгледа се в кръвта от устата си на пода, гвардейците го държаха изправен и хватката им не трепваше.

— Доста време му отне — продължи Астрид с устата на Рай. — Намери скрити в тайници безполезни вещи — тетрадка, парче плат — и накрая, гледай ти, намери и камъка. Счупен на две, така е, сигурно обаче си забелязал, че състоянието му не пречи на действието. В крайна сметка, това е магия. Дели се, но не слабее. Двете половини си остават свързани дори когато са разделени. Всяка е достатъчно силна сама по себе си — дотолкова, че да промени света. Но двете копнеят една за друга, да знаеш. Привличат се взаимно през стената. Ако капка от кръвта ти е достатъчна да отвори врата, помисли си само какво биха постигнали двете половинки на камъка заедно.

Биха съборили самата стена, помисли си Кел. Биха разкъсали реалността.

Пръстите на Рай се вкопчиха в облегалката на едно кресло.

— Идеята беше моя, признавам, да ти дам камъка и така да го пренесеш през границата.

Кел се намръщи, докато въртеше китки под оковаващото ги желязо.

— Защо не използва Холанд? — попита той в опит да спечели още време. — Да прехвърли камъка тук? Очевидно той е доставил тази огърлица на Рай.

Астрид разтегли устните на принца в усмивка и прокара нежно пръст по бузата на Кел.

— Исках теб… — ръката на Рай продължи нагоре и се вкопчи в косата на младежа, а Астрид се наведе, притисна крадената си буза до окървавеното лице на Кел и прошепна в ухото му. — Веднъж ти казах, че ще притежавам живота ти…

Младият антари се дръпна назад и ръката на Рай се отпусна.

— Освен това — продължи Астрид с въздишка, — така е по-разумно. Ако нещо се обърка и хванат Холанд, ще хвърлят вината върху нашата корона и втора възможност няма да ни се отвори. Ако нещо се обърка и хванат теб, вината ще лежи на твоята глава. Знам за хобито ти, Кел. Да не смяташ, че „Ожарен кокал“ пази тайни? Нищо не остава незабелязано в моя град… — езикът на Рай цъкна. — Кралски куриер с лош навик да върти контрабанда през границите. Не е толкова трудно за вярване. А ако всичко минеше добре и успеех да превзема този замък и това кралство, не би могъл да се скиташ някъде неоткриваем и да се сражаваш срещу мен. Исках да си тук, където ти е мястото. В краката ми.

В дланта на Рай започна да припуква тъмна енергия и Кел се стегна, но Астрид май не можеше да я контролира — не и с минималните умения на принца. Светкавицата се изстреля наляво и улучи металния стълб на леглото.

Кел се изсмя пресилено ехидно и отбеляза:

— Трябваше да си избереш по-добро тяло. Брат ми никога не е притежавал талант за магия.

Астрид обърна ръката на Рай и огледа пръстите му. Заключи:

— Няма значение. Разполагам с цяло семейство да си избирам.

На Кел му хрумна нова идея и той я подкокороса:

— Защо не опиташ с някой малко по-силничък?

— Като теб ли? — хладно попита Астрид. — Ще ли ти се да взема твоето тяло да се поразходя?

— Ще ми се да опиташ — отвърна антари. Ако успееше да я накара да свали огърлицата, за да му я сложи…

— Бих могла — прошепна бялата кралица. — Но обладаването не действа на антари… — допълни сухо. Сърцето на Кел пропадна в петите. — Знам го, ти също. Все пак добър опит…

Младежът проследи как брат му се обръща и вдига нож от съседната маса.

— Принудата обаче — отбеляза той… отбеляза тя… докато се възхищаваше на бляскавото острие. — Това е съвсем друг въпрос.

Пръстите на Рай се свиха около острието и Кел се дръпна назад, но нямаше къде да отиде. Гвардейците го хванаха по-здраво — като в менгеме — а принцът лениво се упъти към него, вдигна ножа, с който разряза копчетата на ризата на магьосника, и дръпна яката настрани, за да разкрие гладката, бяла плът над сърцето му.

— Толкова малко белези… — пръстите на Рай насочиха върха на ножа към кожата на Кел. — Ще поправим тази работа.

— Спри на място — обади се глас от терасата.

Кел се завъртя и видя Лайла. Беше облечена различно — в черна куртка и рогата маска — стоеше върху перваза, държейки се за рамката на вратата, и бе насочила пистолет към гърдите на принца.

— Това е семеен въпрос — предупреди Астрид с гласа на Рай.

— Чух достатъчно да знам, че всъщност не си от семейството — Лайла вдигна предпазителя и насочи пистолета към принца. — А сега крачка назад от Кел!

Устата на Рай изобрази мрачна усмивка. След това замахна с ръка. Този път светкавицата улучи и порази Лайла право в гърдите. Тя изпъшка, изпусна рамката на вратата, а ботушите й се сурнаха по перилото на терасата и политна в мрака.

— Лайла! — извика Кел, видял полета й в нощта. Отскубна се от гвардейците, а белезниците най-сетне се врязаха достатъчно в китката му, че да пуснат кръв. След миг бе свил пръсти върху метала и изплю командата да отключи белезниците:

— Ас оренси. Отвори се.

Оковите му паднаха и цялата му сила кипна във вените. Гвардейците го нападнаха, ала той вдигна ръце и те полетяха заднешком, единият се удари в стената, другият — в металната рамка на леглото. Кел извади кинжала си и се завъртя готов за битка срещу принца.

Рай само го съзерцаваше, развеселен.

— Какво планираш да правиш сега, Кел? Няма да ме нараниш, не и докато нося брат ти.

— Аз обаче нямам скрупули — обади се Лайла отново и незабавно последва трясък на изстрел. Болка и изненада се изписа по лицето на Рай, единият му крак поддаде, а кръвта оцвети плата около прасеца му. Девойката стоеше отвън — не върху перваза като преди, а във въздуха до него, стъпила на воал от черен дим. Облекчение заля Кел, последвано незабавно от ужас. Тя не просто се излагаше на опасност. Носеше и камъка със себе си.

— Трябва повече да се постараеш да ме убиеш. — Тя скокна от димната платформа на терасата. Влезе в стаята.

Рай се изправи на крака.

— Това предизвикателство ли е?

Гвардейците също се съвземаха, единият се придвижи зад Лайла, другият — зад Кел.

— Бягай — нареди той на девойката.

— И аз се радвам да те видя — тя пъхна талисмана обратно в джоба си. Единствено по очите и стиснатите й зъби магьосникът отчете вълната от слабост след оттеглянето на магията. Лайла се прикриваше отлично.

— Не биваше да идваш — изръмжа Кел.

— Не — повтори и Рай. — Не биваше да идваш. Но вече си тук. И си ми донесла подарък.

Лайла притисна длан към куртката си, а устните на принца се извиха в зловеща усмивка. Кел се приготви за нападение, но Рай поднесе острието към своите гърди и опря върха му между ребрата си, точно под сърцето. Младият антари се вцепени.

— Дай ми камъка, иначе ще убия принца.

Лайла се намръщи, нерешително стрелкайки поглед между Рай и Кел.

— Не би го убила — заяви магьосникът предизвикателно.

Рай вдигна тъмна вежда.

— Наистина ли вярваш в това, момченце-цветенце, или се надяваш да го направя?

— Ти си избрала тялото му, защото е част от плана ти. Няма да…

— Никога не разчитай, че познаваш врага си — ръката на Рай натисна ножа и върхът потъна между ребрата. — Имам цял килер с крале.

— Спри! — настоя Кел, щом изпод върха на ножа бликна кръв. Помъчи се да заповяда на костите в ръката на Рай да не мърдат, но на магията му надмогваше силната воля на Астрид в тялото на принца.

— Колко време си в състояние да спираш ръката ми? — предизвика го бялата кралица. — Какво ще стане, ако фокусът ти започне да се изплъзва? — Кехлибарените очи на Рай прескочиха към Лайла. — Той не иска да нараня брат му. Най-добре ми дай камъка, преди да го направя.

Девойката се поколеба, в този миг свободната ръка на Рай се вкопчи в амулета за вселяване, смъкна го през главата му и го задържа хлабаво в шепа.

— Камъка, Лайла.

— Не го прави — каза Кел, без да знае на кого говори — на Астрид или на Лайла, или и на двете.

Камъка!

— Астрид, моля те — прошепна антари с пресекващ глас.

При тези думи устните на Рай се извиха в триумфална усмивка.

— Ти си мой, Кел, и аз ще те пречупя. Като започна със сърцето ти.

Астрид!

Но беше твърде късно. Тялото на Рай се завъртя към Лайла, а от устата му се изтръгна една-едничка дума — дръж — преди да хвърли амулета във въздуха и да забие ножа в гърдите си.