Метаданни
Данни
- Серия
- Цветовете на магията (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- A Darker Shade of Magic, 2015 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Елена Павлова, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Dave(2017 г.)
Издание:
Автор: В. Е. Шуаб
Заглавие: Четирите цвята на магията
Преводач: Елена Павлова
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Емас“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграф Юг“
Редактор на издателството: Цвета Германова
Коректор: Йоана Ванчева
ISBN: 978-954-357-354-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2577
История
- —Добавяне
III
Лайла проследи групата побойници през криволичещите лондонски улици. Изчакваше всеки да поеме по своя път. Барън беше прав: нямаше особен шанс срещу тримата накуп, но си набеляза единия. И когато тримата се разделиха на две и двамата на свой ред — също, тя последва плячката си.
Тръгна след кльощавия — именно мърльото взе монетите от изпосталялото хлапе на стълбите. Лайла се промъкваше от ъгъл на ъгъл и го следеше през лабиринта от стесняващи се улици. Крадените медни монети дрънчаха в джоба му, а между зъбите си негодникът въртеше дървена клечка. Накрая сви в една задна уличка и девойката се промъкна след него — нечута, невидяна и незабелязана.
Щом останаха насаме, тя скъси разстоянието помежду им с една крачка и опря ножа си в гърлото на кльощавия дрипльо, като го притисна достатъчно силно да му пусне кръв.
— Изпразни си джобовете — изръмжа с дрезгав глас.
Той не помръдна. Врътна дървената клечка в уста и отбеляза:
— Правиш грешка, ’начи.
Тя смени хватката и ножът се впи в гърлото му.
— Така ли?
И тогава чу тътренето на стъпки, които се втурнаха зад нея, и се наведе точно навреме, за да избегне замахнал юмрук. Зад нея бе застанал втори дрипльо — ниското хлапе, свило месест юмрук, а с другата си ръка стискаше желязна пръчка. Миг по-късно и дебелият най-сетне ги догони, зачервен и задъхан.
— Ти си значи! — рече той и за миг Лайла помисли, дали пък не я е познал. След това осъзна, че се е сетил за скицата от обявата за „ТЪРСИ СЕ: Сенчестият крадец“.
Кльощавият изплю клечката и се ухили.
— Май си хванахме награда, господа!
Лайла се поколеба. Най-вероятно щеше да спечели срещу един уличен негодник и предполагаше, че може да се справи дори с двама, но с тримата? Ако, да речем, стояха мирно, а тя не спираше да се върти, за да ги държи до един под око… Чу изстъргването на острие и звъна на металната пръчка по уличните павета. Имаше пистолет в кобура и нож в ръката — както и още един в ботуша — но нямаше да успее да ги изреди достатъчно бързо, та да се противопостави и на трите момчета.
— На плаката пишеше ли как го искат — жив или мъртъв? — попита ниският.
— Да ти кажа, май не беше указано… — отвърна кльощавият и избърса кръвта от шията си.
— Май пишеше „мъртъв“ — уточни дебелият.
— Даже и жив да го искат — възрази кльощавият, — съмнявам се да са против, ако му липсват разни части… — хвърли се към Лайла и тя се дръпна, но по случайност влезе в обсега на дебелия. Той посегна към нея и тя замахна, като му пусна кръв, преди ниският да я докопа. Когато обаче сключи ръце на гърдите й, тя го усети да се вцепенява.
— Туй пък сега какво е… — изсъска той. — Нашето пиле е…
Лайла не изчака. Стовари ботуш върху стъпалото му — с все сили — той изпъшка и я пусна. Само секунда, но достатъчна на момичето да стори онова, което си знаеше, че се налага да направи — онова, което мразеше най-много.
Плю си на петите.