Брандън Сандърсън
Отсенки от себе си (18)

16.

Уакс беше кацнал на един електрически пилон с изглед към имението на губернатора — чиста, бяла сграда, огряна от прожектори в мъглата. Прожекторите не светеха толкова ярко всяка вечер, така че днес това бе знак, че Инейт е разтревожен. Тълпите не се пръскаха. Из улиците бродеха хора; дори сякаш бяха станали повече, отколкото по-рано, въпреки че беше ударило полунощ веднага след като Уакс напусна Усмирителния салон.

Беше спрял в дома си, за да смени превръзката на огнестрелната рана, за да сдъвче малко болкоуспокояващи и да се запаси: шапката му, рязаната пушка и кобура за бедро. Обмисляше дали да не изпрати някого за лорд Хармс, но откровено казано, Уакс искаше човекът да е на възможно най-сигурното място, откъдето Кървящата да няма никакъв шанс да го използва срещу него. По-добре беше да си остане скрит на онзи покрив. Всъщност дори наполовина се изкуши да отиде да намери Стерис и да я остави на някое сходно място. За нещастие, времето не достигаше. Налагаше се да се довери на констаблите, които я охраняваха, и да се надява, че ще я опазят скрита.

От там за известно време ходи пеша из улиците. Вслушваше се. При губернатора беше дочул гневни нотки. Остри думи срещу Пътеследващите. Тези оплаквания бяха достатъчно неприятни, но смесена сред тях се усещаше още по-тревожна нишка. Гняв, но разфокусиран. Общо недоволство. Мърморене на мъже на по халба бира, сред младежи, хвърлящи камъни по котки. Някъде сред тях се укриваше убиец, като лъв във високите треви.

Поне имението на губернатора изглеждаше спокойно. На идване се страхуваше от най-лошото — че е имало нападение срещу Инейт в негово отсъствие. Притиснала ме е, помисли недоволно Уакс, докато лекият вятър развяваше мъглопелерината му. Не мога да остана да защитавам губернатора, защото се налага да проверявам предположения и да правя опити да отгатна какъв е планът й. Но не съм достатъчно ефективен, защото не спирам да се тревожа дали не съм оставил Инейт незащитен.

Дали щеше да успее да убеди губернатора да се скрие? Под краката му електричеството протичаше като невидима река през увисналите кабели. Духове, които се движеха като аломантите в небето, скачащи от сграда на сграда…

— Ах, блюстителю — намеси се един глас в мислите му като пирон, пронизващ дъска. — Ето къде си бил.

Уакс посегна към кръста си за Възмездие. Къде? Това трябваше да значи, че Кървящата е някъде наблизо, нали? Наблюдаваше ли го от някъде?

— Известно ли ти е какви забележителни защитни сили притежава тялото? Вътре в теб има малки частици, които хората никога не виждат. Непознати са дори за хирурзите, защото са прекалено малки. Иска се обигран вкус, за да бъдат отличени, за да бъдат опознати. Какво казваше твоят приятел? Никой не познава кравата по-добре от касапина?

Уакс скочи от своята наблюдателница и забави падането си, като Тласна в една захвърлена капачка от бутилка. Мъглата се завихри около него, привлечена от аломантичните му способности.

— Ако в кръвта ти навлезе мъничък нашественик — каза Кървящата, — цялото тяло започва да се върти около него, за да го пребори, за да го открие и обезвреди. Като хиляди мъгливи пръсти, като легион от войници, които са прекалено малки, за да бъдат забелязани. Но по-интересното е, когато тялото се обръща срещу себе си и тези войници се пръснат навсякъде, свободни…

— Къде си? — попита на висок глас Уакс.

— Наблизо — каза Кървящата. — Наблюдавам. Теб и губернатора. Ще се наложи да го убия, нали разбираш.

— Може ли да поговорим? — попита поомекнало Уакс.

— Не правим ли точно това?

Уакс се обърна и тръгна в нощта. Или Кървящата щеше да го последва — в който случай би доловил движение в мъглата, — или щеше да се отдалечи толкова, че да не може да го чува и да му отговаря, което щеше да му подскаже в каква посока да търси.

— Ще опиташ да убиеш мен? — попита той.

— Каква полза да убивам теб?

— Значи ти се играят игри.

— Не — Кървящата звучеше примирено. — Никакви игри.

— Какво тогава? — попита Уакс. — Защо ти е цялото това перчене?

— Ще ги освободя. До последния. Ще отворя очите на тези хора.

— Как?

— Какво си ти, Уаксилий? — попита Кървящата.

— Блюстител на реда — отговори веднага той.

— Това е пелерината, която носиш сега, но не си ти. Зная. Бог знае, че съм виждала истината в теб.

— Кажи ми я тогава — подкани я Уакс, без да престава да крачи в мъглата.

— Не смятам, че мога. Но може би ще успея да ти я покажа.

Изглежда, Кървящата го чуваше, независимо че Уакс бе започнал да говори по-тихо. Аломантия? Или просто имаше способността ушите й да чуват по-добре от човешките? Той продължи да търси. Може би зад онези тъмни прозорци на правителствената сграда наблизо? Уакс се насочи натам.

— Заради това ли се прицелваш в губернатора? — попита той. — Искаш да го свалиш, да освободиш хората от подтисничеството на правителството?

— Знаеш, че е просто поредната пионка.

— Не го зная.

— Този път не говорех на теб, Уаксилий.

Той се поколеба в мъглата. Правителствената сграда надвисваше над него. Прозорците й бяха като сто празни очи. Повечето от тях бяха затворени — обичайна практика нощем. Нямаше нужда да канят мъглите вътре. Религията можеше да си говори каквото иска и хората да й вярват, в по-голямата й част. Но мъглите все още ги караха да се чувстват неудобно.

„Там“, помисли си Уакс, като спря поглед на един от прозорците на втория етаж.

— Много добре — каза Кървящата и Уакс забеляза нещо точно зад прозореца, остатъчна светлина, която стигаше само толкова, колкото да я долови. — Вечният детектив.

— Всъщност не особено добър — каза той. — В Дивите земи човек разрешава по-малко случаи с разследване, отколкото с чифт добри пистолети.

— Забавна лъжа — каза Кървящата. — Разправяш ли ги тези по празненствата на младежи, които са чели прекалено много разкази за Дивите земи? Не им ли се слуша за разпити на членове на семействата на полудели хора? За издирване на оръжейни майстори, които са работили по пушката на някой престъпник? За ровене из въглените на отдавна изстинал лагерен огън след дни, прекарани на път?

— От къде са ти известни такива неща? — попита Уакс.

— Пиша си домашните. Отличителна черта на всяка кандра, което според мен МеЛаан ти е разяснила. Каквото и да твърдиш, си добър следовател. Може би дори отличен. Макар по дефиниция да си куче, което преследва собствената си опашка.

Уакс приближи основата на сградата. Мъглата оредя между него и Кървящата, която се спотайваше точно зад прозореца на десет стъпки над него. Лицето й, макар и обвито в сенките, се стори някак погрешно на Уакс. Оформено по странен начин.

— Питал ли си го? — прошепна Кървящата отгоре, едва дочуто в нощта. Имаше дращещ, сух глас като онзи в главата му.

— Кого?

— Хармония. Питал ли си го защо не спаси Леси? Шепот в точния момент, който да ти подскаже да не се разделяте. Предупреждение дълбоко в мислите ти, което да те възпре да не продължиш надолу по онзи тунел и вместо това да заобиколиш? С негова помощ щеше да спасиш Леси без никакви проблеми.

— Не смей да произнасяш името й — изсъска той.

— Нали е Бог. Можеше да щракне с пръсти и да накара Тан да падне на място. Но не го направи. Питал ли си го защо?

Част от секундата по-късно Възмездие вече беше в ръката на Уакс и сочеше към прозореца. Другата му ръка опипваше оръжейния колан за кесията, където беше прибрал спринцовките.

Кървящата се изкиска:

— Винаги си бил бърз с пистолета. Ако отново имаш случай да се чуеш с Хармония, попитай го. Знаеше ли той за ефекта, който има Леси върху теб — че тя те задържаше сред Дивите земи? Знаеше ли той, може би, че никога няма да се завърнеш тук… където се нуждаеше от теб… докато тя е жива? Дали, може би, е искал тя да умре?

Уакс стреля.

Не за да улучи Кървящата. Просто имаше нужда да чуе пукота в нощта. Този звук, толкова познат, при който въздухът се разцепваше. Куршумът остави следа в мъглата, а стената зад Кървящата се разпука и се разхвърчаха парченца тухли.

Поквара… трепереше.

— Съжалявам — прошепна Кървящата. — За онова, което се налага да сторя. Понякога да почистиш раната е по-болезнено от самата рана. Ще разбереш, щом станеш свободен.

— Не, ние…

Мъглите се кълбяха. Уакс се препъна назад, като завъртя пистолета към нещо, което го подмина размазано и остави след себе си коридор от мъгливи вихрушки.

Кървящата. Движеше се с ферохимична скорост.

Към губернатора.

Уакс изруга, завъртя Възмездие зад гърба си и изстреля куршум в земята. Тласна в него с всички сили. Изхвърли се през мъглата към ярко осветеното имение на губернатора, подмина връхлитащо портата и подплаши малко ято гарвани, които се пръснаха из въздуха около него.

В нощта отекнаха два изстрела. Докато Уакс прекосяваше предния двор, забеляза Кървящата на предното стълбище, облечена в дълго алено наметало. Охранителите на входната врата лежаха мъртви в краката й. В сиянието на електрическите светлини най-после се забелязваше какво не е наред с лицето на Кървящата — носеше черно-бяла маска. Маската на Стрелеца, но разкривена и начупена от едната страна.

Тя се втурна в сградата. Вече не използваше висока скорост. Уакс кацна до телата — нямаше време да проверява за признаци на живот — и изръмжа, като влиташе в сградата с извадено оръжие и покриваше периметъра вляво и вдясно от себе си. Икономката на дома изпищя и изпусна поднос с чай на входа, когато Кървящата препусна по пода и се вмъкна в следващото помещение.

Уакс я последва. Главната врата се изтръгна от рамката си и отлетя в нощта зад него, когато Тласна в нея и пантите й, за да прекоси преддверието наполовина бегом, наполовина с приплъзване. Нахлу в следващото помещение — всекидневна, — като насочваше Възмездие и завърташе барабана на оръжието, за да зареди за изстрел един от специалните патрони Мъглив убиец. Произвеждаше изстрел Главорез — уплътнен куршум, създаден за стоварване с цялата възможна сила.

Помещението, в което влезе, беше обзаведено с онази мебелировка, която се среща единствено в къщи с прекалено много стаи. Съгласно плановете, които беше получил, под краката му трябваше да се намира обезопасената стая.

— Пак този пистолет — произнесе Кървящата в ума му, докато прескачаше един диван и се насочваше към стената, в която бяха скрити стълбите за паник стаята. — Безполезно е. Не мога да бъда убита така.

Уакс вдигна Възмездие, прицели се и стреля, като едновременно с това Тласна куршума напред, за да му придаде допълнителна скорост. Порази Кървящата в момента, в който тя се приземяваше.

Точно в глезена.

Костта се пречупи и Кървящата рухна, след като тежестта й се отпусна на глезена. Тя се обърна към Уакс, оголила зъби през разчупената отстрани маска.

Уакс пусна един куршум през окото на маската.

— Безсмислено е…

Той направи крачка напред и я простреля в ръката, когато тя опита да вдигне оръжието. Уакс извади спринцовката, готов да я Тласне през кожата й, но тя изръмжа и се замъгли. Уакс положи усилие да не изпуска от очи замъгляването — ала в този миг стената на стаята се разтвори и разкри тайното стълбище. От прохода се изсипа трескава група от мъже и жени с черни костюми и пушки. Специалната охрана на губернатора.

Уакс потърси прикритие, щом откриха огън. Не регистрира много от онова, което се случи след това, защото опря гръб в едно дебело кресло. Кървящата се вряза в тях и също откри огън. Те направиха опит да отвърнат на стрелбата и нанесоха повече поражения на колегите си, отколкото на нея.

Преди гърмежът от първия изстрел да престане да отеква в ушите на Уакс, всичко беше свършило. Охранителите лежаха по пода в кръв и стенания, а Кървящата влизаше в прохода и се спускаше надолу по стълбите. Уакс стисна зъби и се Тласна през стаята. Приземи се пързалящо в кръвта и скочи по стълбите. Още едно Тласване го запрати в свободен полет над стъпалата.

В тясното пространство на стълбището зазвъняха изстрели, някъде точно пред него. Уакс забави спускането с изстрел напред в земята и се приземи сред още една група охранители, които кървяха на пода.

Кандрата стоеше съвсем сама пред вратата на обезопасената стая. Тя погледна Уакс, усмихна се и се замъгли.

Ала скоростта й продължи само за частица от секундата. Веднага щом се бе възползвала от металоема си, отново беше забавила ход.

Уакс я зърна, точно когато отключваше вратата към обезопасената стая на губернатора с ключ, който не би следвало да има в себе си. Тя разтвори вратата тържествено и му хвърли поглед през рамо, като клатеше глава. Очевидно си мислеше, че все още е замъглена и че се движи с невероятна скорост. И наистина беше така.

Уакс просто се бе присъединил към нея.

Едно от падналите тела се размърда и Уейн побутна шапката си нагоре, за да разкрие широката си усмивка. Уакс вдигна и двата пистолета в ръцете си и бе възнаграден от шокираното изражение на Кървящата. Окото й отново беше пораснало, но кръвта все още се стичаше по маската. Докато я преследваше, докато разговаряше с нея, беше запазила пълен контрол.

До този момент.

Уакс стреля и с двете оръжия. Обикновено това не беше добра идея, най-малкото ако искаш да уцелиш нещо, но двамата бяха едва на десетина стъпки един от друг — а и се намираше в забързваща сфера. При напускането на ускореното време траекториите на куршумите му щяха да се отклонят заради рефракцията, така че прицелването така или иначе си оставаше под въпрос.

В такива моменти не ти трябва точност. Трябва да довършиш противника. Стерис би се гордяла с него.

Той продължи да стреля хаотично и изпразни двете оръжия. Възползва се от стъписването на Кървящата, като пусна двата пистолета и извади другия си стерион от кобура под мишницата, с който продължи да стреля. Последва го рязаната пушка от кобура на бедрото. От дулото и изригваха изстрели и отблясъци, докато Уакс крачка по крачка приближаваше периферията на забързващата сфера.

Когато достигаха края й, куршумите се отклоняваха в нормалното време и се движеха болезнено бавно. Но между Кървящата и края на забързващата сфера на Уейн имаше по-малко от стъпка. Уакс пусна пушката, пак извади една от спринцовките и Тласна метала към Кървящата, като противно на всякакви изгледи се надяваше, че — зашеметена от изстрелите — няма да я забележи.

Щом кандрата се обърна, за да побегне, първият куршум премина. Останалите го последваха като буря. Пропуснаха замалко, но Уакс беше изстрелял поне двайсет куршума. Много от тях се забиха в Кървящата, която почти незабавно намали ферохимичната си скорост. Вече се движеше като в летаргия и опитваше да се измъкне от градушката куршуми, докато в същото време изблици кръв избухваха във въздуха като семената на глухарчета.

Тя се препъна на вратата и един от куршумите на пушката я порази в тила. Маската й се счупи от експлодиралата дупка в лицето й. Тя се отпусна, уловена за рамката на вратата, все така в червеното си наметало.

Иглата прелетя благодарение на Тласването на Уакс и се превъртя във въздуха, но — също като куршумите — се подчини на рефракцията по периферията на забързващата сфера. Заби се дълбоко в дървената рамка само на сантиметри от Кървящата.

Секунда по-късно тя се бе изправила и тичаше напред, а раните й изчезваха. Дори не го погледна, щом гърбът й се изправи и тя пристъпи през вратата. Но помете с ръка спринцовката от рамката, за да я запрати в забавено превъртане на пода.

Уакс извади шепа патрони от кесията на колана си и изскочи от забързващата сфера. Почувства незабавно дръпване — сякаш светът се бе преобърнал, — и чу слабо припукване. Призляването го удари като юмрук в лицето, но беше готов за всичко това. И преди беше излизал от забързващи сфери.

Откъм паник стаята прозвуча един-единствен изстрел.

Той прекоси светкавично разстоянието до вратата, като хвърляше патрони пред себе си, готов да Тласне онези, с които може да порази Кървящата. Щом се озова вътре обаче, позволи на патроните да изпадат по пода. Кървящата не беше в стаята; една отворена врата водеше вън от нея, вероятно през тунел към имота горе.

Тапицираната с плюш обезопасена стая — овална и с книжни лавици по стените — си имаше бар в единия край и бе осветена от изискани лампи за четене. Губернаторът бе коленичил на пода, държеше в ръцете си кървящия Дрим и трескаво опитваше да спре кръвта, която се изливаше от шията на телохранителя.

Уакс претича през стаята и спря на входа на изходния тунел.

— Блюстителю! — извика Инейт. — Помощ. Моля… О, Хармонийо. Помощ!

Уакс се поколеба, като се вглеждаше в празния, тъмен тунел. Напомняше му за един подобен тунел, прашен и укрепен с греди от двете страни. Едновременно гробница и сцена…

Зад него Уейн влезе със залитане в стаята и побърза да се притече на помощ на Инейт. Уакс остана на входа на тунела, като въртеше няколко патрона между пръстите си.

— Той ме спаси — проплака Инейт. Вече беше подгизнал от кръвта на Дрим. Съблече ризата и опита да спре кръвта с нея. — Скочи пред мен, точно когато убиецът стреля — каза той. — Кажете ми, че ще успеете да… Моля ви…

— Свършил е, приятел — отвърна Уейн като се отпусна назад.

— На горния етаж има и други жертви, Уейн — обади се Уакс. После с огромна вътрешна съпротива затвори вратата към тунела. Не можеше да се впусне в преследване — не и ако това значеше, че ще остави съвсем сам губернатора.

Уейн изтича от стаята, за да провери състоянието на мъжете, които бяха простреляни на горния етаж. Уакс приближи губернатора, който все така стоеше на колене пред трупа на телохранителя си. Никога досега не беше виждал Инейт в такава човешка светлина, с отпуснати рамене, сведена глава. Изтощен, изстискан. Някой можеше ли да имитира нещо подобно?

Въпреки това реши да провери:

— Квас на пясък — произнесе той.

Инейт го погледна с разфокусирани очи. Сърцето на Уакс прескочи един удар, но след това губернаторът въздъхна:

— Кости без супа.

Знаеше паролата. Наистина беше Инейт. Уакс се отпусна на едно коляно до губернатора и се вгледа в трупа на Дрим. Колкото и да беше досаден понякога този човек, с нищо не бе заслужил участта си.

— Съжалявам.

— Появи се като замъглен призрак — каза Инейт. — Появи се, с извадено оръжие, но изглеждаше разгневена от нещо. Дрим скочи пред мен точно преди тя да стреля. Секунда по-късно беше изчезнала. Не зная защо просто не се забави, за да ме довърши, вместо да побегне.

— Сдобила се е с ферохимични способности само преди две седмици — каза Уакс. — Този отрязък от време силно ограничава скоростта, която може да е спестила. И движението с такава бързина няма начин да не е изразходило металоема й. Трябвало е да се измъкне, преди да се изтощи напълно.

Разбира се, можеше да има друга причина. Просто да е искала да изплаши него и губернатора. Да го принуди да направи нещо. Но какво? Спомена, че възнамерява да го убие, но не и докато не е настъпило времето за това.

Защо? Какъв беше планът?

— Значи има слабости — каза Инейт. — Може да бъде победена.

— Разбира се, че може — каза Уакс. — Той сведе очи към трупа и потъналия в кръв под. „Но на каква цена?“, добави наум и си пое дълбоко въздух. — Искам да напуснете града.

— Не.

— Това е глупаво — отсече Уакс. — Тя ще се върне.

— Поглеждал ли си навън, блюстителю? — каза Инейт, като махна в неопределена посока с окървавена ръка. — Видял ли си какво се случва в този град?

— Тази вечер не можете да направите нищо по този въпрос.

— Определено мога — Инейт се изправи. — Аз съм водачът на този град; няма да избягам. Ако не друго, трябва да бъда забелязан… трябва да се срещна с главните виновници на това движение, ако такива могат да бъдат открити. Трябва да се обърна към тълпите, да подготвя речта си… Трябва да свикам кабинета си и с негова помощ да се уверя, че на сутринта тук все още ще има град — той посочи Уакс. — Спри това създание, Ладриан. Вече нямам телохранител. В твоите ръце съм.

След което излезе от помещението. Каквото и да беше мнението му за този човек, Уакс нямаше как да не уважи решимостта му.

Спри това създание…

Уакс хвърли поглед към спринцовката, която все още лежеше на пода до рамката на вратата. Толкова близо. Ако беше поразила целта си, може би щеше да успее да натисне докрай металното бутало и да запрати течността във вените й. Изпълнен с безсилие, той вдигна спринцовката и се върна с нея при трупа на Дрим, покосен от куршум в шията. Уакс заби спринцовката в ръката на трупа и я изпразни в плътта му.

Не последва нищо. Не го и очакваше. Изглеждаше крайно невероятно Кървящата да е успяла да се сдобие и с лицето на Дрим, и едновременно с това да заблуди губернатора. Но все пак Уакс се поотпусна малко.

Олюля се. Поквара, беше уморен. Защо не беше убила губернатора? Във всичко това имаше нещо повече.

Уейн надникна вътре:

— Двама от охранителите може и да оживеят. Имаме хирург, който се занимава с тях.

— Хубаво — отвърна Уакс. — Изчакай ме горе.

Уейн кимна и изчезна обратно през вратата. Уакс прекоси стаята и отвори вратата за тунела в другия й край. Запали свещ и тръгна по стръмния под, предпазливо, с ръка на пистолета. Какво общо имаха губернаторът, насъскването на хората срещу Пътеследващите и личната „свобода“ на Уакс? Какво пропускаше?

Не откри Кървящата в тунела, но на половината път нагоре намери червената й пелерина. Беше я захвърлила, отчасти окървавена. А сетне видя, издраскана в дървената стена с нокът, груба рисунка с формата на човек.

Петънца изсъхнала кръв оформяха очите на човека, а така също и устата му. Издрасканите с кръв думи под него смразиха Уакс:

Изтръгвам езика му, за да престанат лъжите.

Избождам очите му, за да замъгля погледа.

Ще бъдеш свободен.