Брандън Сандърсън
Отсенки от себе си (13)

11.

Падането беше естествено усещане за един Монетомет. Онзи внезапен миг на ускорение, при който стомахът ти се свива, но пък приповдига духа. Брулещият вятър. Смразяващата мъгла по кожата.

Отвори очи, за да види въртящи се белота и чернота, а около него танцуваше подканяща, нетърпелива мъгла. Всички аломанти имаха дълбока връзка с мъглите. Различните от тях не познаваха въодушевлението от скока в сърцето на мъглата. По този начин едва ли не те се събираха в едно с нея. В такива моменти Уакс разбираше Издигащия се воин. Вин — рядко използваха името й. Титлата й, подобна на онези на останалите Защитници, се употребяваше в знак на уважение.

Разделът „Хисторика“ от Словата на Основателите твърдеше, че се е сляла с мъглите. Че ги е приласкала и се е превърнала в техен пазител, както те — в нейна същина. Докато Оцелелия просто наблюдаваше всички, които страдаха в борбата, Вин закриляше онези в нощта. Понякога му се струваше, че разпознава очертанията сред шарките на мъгливите изпарения: крехката й форма, с пърхащи коси и развята мъглопелерина зад гърба.

Но беше просто блян, нали?

Уакс стреля с Възмездие. Куршумът се заби в земята, а той се Тласна от него, за да забави спускането си. Приземи се на едно коляно на улицата пред фоайето на сградата. Наблизо някакви изпълнени с надежди хора все още чакаха да ги пуснат на празненството.

— Накъде? — попита настоятелно Уакс към тях. — Един човек падна преди мен. Накъде отиде?

Все още дори не съм убила баща ти…

Поквара и гибел. Дали нямаше предвид бащата на Стерис, бъдещия му тъст?

— Никого… никого нямаше — обади се мъж в черен костюм. — Само това. — И посочи едно разбито кресло.

В далечината с рев се пробуди към живот автомобил. Отдалечи се с неистов звук.

Кървящата може вече да е Монетомет, помисли си Уакс, докато тичаше към звука с надеждата, че не е тя. Но ако случаят е такъв, няма да й е необходим автомобил. Може би беше избрала ферохимичните способности, за да променя теглото си така, че да може да се носи по ветровете.

Уакс се изстреля нагоре, без да изпуска от очи стоманените линии за някакво раздвижване. В мъглата от нормалното зрение имаше малка полза, но сините линии от металните източници пронизваха изпаренията като стрели. С лекота различи отдалечаващия се с голяма скорост автомобил, но нямаше как да знае със сигурност дали Кървящата е в него. Даде си секунда да огледа движението на околните превозни средства. На една пресечка от него тъкмо спираше карета. Познаваше се по разтреперването на линиите — това бяха металните сглобки на конската амуниция. Пешеходците се разхождаха бавно по булевард „Тиндуил“. Нищо подозрително.

Взел решение, той се Тласна от някакви улични лампи и полетя след отдалечаващия се автомобил. Прескочи от лампа на лампа и стъпи на покрива на някаква сграда, докато автомобилът завиваше на ъгъла. Уакс прелетя на няколко стъпки над билото на сградата, като завихряше мъглата около себе си. Група момченца, които си играеха на покрива, проследиха преминаването му със зяпнали усти. Пърхащите краища на мъглопелерината му се развяха пред него, когато се приземи на далечния край на покрива, след което скочи надолу, точно когато автомобилът минаваше долу.

Събитията, помисли си той, няма да се развият така добре, както се надяваш, Кървяща.

Уакс увеличи теглото си и Тласна автомобила.

Не смачка човека вътре — нямаше как да е абсолютно сигурен, че е по следите на правилната плячка. Внимателно упражненият натиск на теглото му обаче спука колелата като домати, след което сплеска покрива точно толкова, колкото да изкриви металните врати в рамките им. Дори Кървящата да можеше да се движи с нечовешка бързина, скоро нямаше да успее излезе през тези врати.

Уакс се приземи до автомобила, извадил и насочил Възмездие през прозореца към един объркан мъж с шапка на кочияш. Автомобилни кочияши? Това пък кога се беше случило?

— Изчезна преди две пресечки — каза кочияшът. — Нареди ми да продължавам; дори не изчака да намаля, преди да скочи от автомобила!

Уакс остана напълно неподвижен, все така насочил оръжието към челото на кочияша. Можеше да е Кървящата. Умееше да сменя лицата си.

— М-моля — произнесе плачливо кочияшът. — Аз…

Поквара!, помисли си Уакс. Не разполагаше с достатъчно информация. Хармония. Той ли е?

До него се върна неясно усещане за несигурност. Хармония не знаеше.

Уакс изръмжа, но отмести оръжие от изплашения шофьор, взел решение да се довери на интуицията си:

— Къде го видя за последно?

— Улица „Тейдж“.

— Отиди в участъка на Четвърти октант. Изчакай ме там, мен или констаблите, които ще изпратя. Вероятно ще ти зададем няколко въпроса. Ако остана доволен, ще ти купя нов автомобил.

Уакс се Тласна във въздуха на ъгъла на „Тейдж“ и „Гилъм“, което го запрати към периферията на лабиринт от индустриални улички, който свързваше складовете с товарните кейове, където разтоварваха шлеповете от канала. Задействал аломантичното си зрение и образувал сферата на оттласкване, започна да претърсва мъглите, но без особена надежда. Здравата щеше да се отруди да открие един-единствен човек тук, в тъмното.

Кървящата просто трябваше да си избере някое място и да се скрие. Малцина престъпници обаче правеха този мъдър избор. Трудно беше да останеш напълно неподвижен, да не позволяваш на никакви метални части да се движат, докато наоколо души аломант, който те издирва.

Уакс не се отказваше. Тръгна по една тъмна уличка, като провери въжето около кръста си, за да се увери, че би успял да го развие бързо в случай, че Кървящата е Монетомет или Дърпач, и му се наложи да се отърве от металите си. Скоро изпаренията, които нахлуваха зад него, го накараха да се почувства така, сякаш е попаднал в безкраен коридор, който изчезва в нищото и в двете посоки. И над него имаше единствено мрачна, кълбяща се мъгла. Уакс спря на една пуста пресечка. Мълчаливите складове, подобни на левиатани, бяха потънали в дълбок сън по четирите ъгъла. Само на единия имаше улична лампа. Той се вгледа в стоманените линии, в очакване, като броеше ударите на сърцето си.

Нищо.

Или кочияшът беше преобразена Кървяща, или плячката на Уакс бе успяла да се изплъзне. Той въздъхна и свали пистолета.

Една от големите складови врати падна навън с трясък и разкри десетина мъже. Уакс почувства надмогваща вълна от облекчение. Не беше изпуснал плячката си. Просто го бяха подмамили в капан!

Търпение.

Поквара, помисли си той, като насочваше Възмездие и вадеше стериона от кобура на бедрото си. Тласна към мъжете едновременно с отместването, което го запрати назад, към укритието зад една недостроена сграда. За нещастие, мъжете откриха огън, преди да се е добрал дотам. Стоманената сфера на Уакс отклони няколко от изстрелите, и те изсвистяха през празното пространство. Куршумите прорязаха линии в мъглата. Единият обаче го ужили по ръката.

Уакс възкликна, когато Тласването му го стовари в една недовършена стена. Стреля в земята, Тласна се от куршума и направи задно салто през тухлената стена, най-после в безопасност.

Куршумите не спираха да обсипват тухлите, докато той пускаше оръжие и притискаше лявата си ръка към долната част на дясната, където веднага усети кръв и силна болка. Мъжете от другата страна на стената продължаваха да стрелят и някои от куршумите не оставяха сини линии. Алуминиеви куршуми. Кървящата разполагаше с далеч по-добро финансиране, отколкото Уакс предполагаше.

Но защо продължаваха да стрелят безразборно? Да не опитваха да срутят стената с изстрели? „Не. Опитват да ми отвлекат вниманието, за да ме обходят по фланга“, досети се той.

Уакс грабна Възмездие, стиснал кървящата си ръка, и тъкмо издигаше оръжието — болеше, — когато няколко сенки, по които нямаше метал, припълзяха откъм другата страна на строителната площадка. Уакс улучи първия в главата, след което свали втория с изстрел в шията. Трима други коленичиха и вдигнаха арбалетите си.

Нещо придърпа един от тях в сенките. Уакс чу слабо „Уф“ на внезапна болка, точно преди да открие огън по втория. Обърна оръжието към третия, за да установи, че тъкмо се отпуска на земята, а от главата му стърчи нещо. Нож?

— Уейн? — повика Уакс, докато забързано презареждаше Възмездие с окървавените си пръсти.

— Не точно — отвърна женски глас.

През една купчина тухли се прокрадна висока фигура. Когато го приближи, успя да различи големите очи, гарвановочерната коса и елегантната рокля — от която липсваше долната половина, под коленете. Жената от празненството — онази, която опитваше да флиртува с него.

Уакс завъртя Възмездие, презареден, и го насочи плавно право в главата на жената. Куршумите отвън спряха да удрят в стената. Мълчанието, което се спусна, бе далеч по-зловещо.

— Ако обичаш — произнесе жената, като се прикри край стената до него. — Защо ми е да те спасявам, ако съм ти враг?

Защото може да си Кървящата, помисли си Уакс. Може да е всеки.

— Хм, ранен си — каза жената. — Колко зле? Защото наистина се налага да започнем да тичаме. След малко ще връхлетят.

Поквара, помисли си той. Нямам особен избор. Трябваше да й се довери и може би да умре — или да не й се довери, и почти сър сигурност да умре.

— Ела насам — каза Уакс, като улови жената и я придърпа по-близо. После насочи Възмездие в земята.

— Разполагат със снайперисти — каза тя. — На пет покрива. Причакват да се оттласнеш в мъглата. Алуминиеви куршуми.

— Откъде знаеш?

— Подслушах приятелчетата с арбалетите да си шушукат, докато те заобикаляха.

Уакс изръмжа.

— Коя си ти? — попита през стиснати зъби.

— Има ли значение точно сега?

— Не.

— Можеш ли да тичаш?

— Да. Не е толкова зле, колкото изглежда.

Уакс побягна заедно с жената до себе си. Раната болеше ужасно, но имаше нещо в изпаренията на мъглата… Сред тях се чувстваше по-силен. Не следваше да е така… не беше Пютриумен юмрук… но бе факт.

В действителност да те прострелят не беше приятно, но пък и не чак толкова неприятно, колкото обикновено го изкарваха хората. Изстрелът беше минал през кожата и мускулите в ръката му и от това сега изпитваше затруднения да я вдига, но нямаше да умре от кръвоизлив. Повечето куршуми всъщност не бяха онова, което спираше човека; от психологическа гледна точка паниката от представата, че са те застреляли, нанасяше най-големи поражения.

Двама от мъжете атакуваха иззад сградата, като подминаха онзи с ножа в главата. Зад тях в мъглата се надигнаха викове и неколцина от онези, които опитваха да навлязат в сградата, получиха заблудени куршуми.

Жената тичаше добре, въпреки че носеше рокля. Вярно, беше откъснала долната й половина, но пак му се струваше, че тича с прекалена лекота, сякаш без изобщо да се затруднява или задъхва.

Сини линии. Пред тях.

Уакс улови Милан за ръката и я дръпна встрани, в една уличка, когато група мъже нахлуха от друга пресечна улица с вдигнати оръжия.

— Поквара и гибел! — произнесе Уакс, като надничаше иззад ъгъла.

Уличката беше задънена от стена. Бандитите го бяха обкръжили.

— С колко хора разполага Кървящата? — промърмори той заедно с още едно приглушено проклятие.

— Няма как да са хора на Кървящата — обади се Милан. — Как би успяла да събере такава армия? В миналото винаги е работила сама.

Уакс я погледна остро. Колко й беше известно всъщност?

— Налага се да приемем сражението — каза Милан, докато виковете се надигаха зад тях.

Тя посегна към гръдта си — към мястото, където роклята разкриваше щедро деколте.

През живота си Уаксилий беше виждал странни неща. Бе посещавал лагери на колосите в Дивите земи, дори го бяха канили да се присъедини към тях. Беше се запознавал и разговарял със самия Бог и получавал личен дар от Смъртта. Това обаче по никакъв начин не го бе подготвило за гледка, при която гръдта на жена става почти прозрачна, а една от гърдите й се разцепва, за да й подаде дръжката на малък пистолет.

Тя го извади.

— Толкова удобно — отбеляза. — Човек може да държи там всякакви дреболии.

— Коя си ти?

— МеЛаан — отговори тя, като вдигаше пистолета и го улавяше с две ръце. Този път произношението на името й беше малко по-различно от първия път. — Отецът ти обеща помощ. Помощта съм аз.

Безлик безсмъртен. Веднага щом тя млъкна, Уакс чу тих шепот в ума си. „Можеш да й се довериш.“ Гласът на Хармония, придружен от усещането за безкрай, видение като онова, което бе видял преди това. По-добро потвърждение, че това не е Кървящата, едва ли щеше да получи.

Независимо от това, той присви очи срещу жената:

— Един момент. Мисля, че те познавам.

Тя се усмихна широко:

— Тази вечер се срещнахме. Очарована съм, че си запомнил. С онези отпред или с онези отзад ще се заемеш?

По петите им имаше поне десетима. Четирима пред тях. Все някога трябваше да се довери някому.

— За мен тези отзад.

— Какъв джентълмен — произнесе тя. — Между другото… технически не ми е позволено да убивам хора. Мисля, че… хм… вече наруших това правило. Ако случайно оцелеем, моля те, не споменавай на ТенСуун, че отново съм заклала неколцина човеци. Разстройва се.

— Разбира се. Не е проблем.

Тя отново се усмихна широко. Която и да беше, тази нейна страна напълно се различаваше от показаното по-рано:

— Кажи кога.

Уакс надникна иззад ъгъла. В мъглата зад тях приближаваха тъмни фигури и скоро щяха да ги достигнат. Ако беше права и зад всичко това не стоеше Кървящата, тогава кой…

Алуминиеви куршуми. Далекобойни стрелци, които да покриват пътя му за бягство.

Собственият му чичо. По някакъв начин бяха изиграли Уакс. О, Хармонийо… ако Кървящата и Котерията работеха заедно…

Хвърли една гилза настрани, към стената вдясно от него, и я задържа на място с лек аломантичен Тласък. Напрегна ранената си ръка и вдигна двете оръжия:

— Давай.

Уакс не изчака да види какво ще направи МеЛаан. Тласна към гилзата, хвърли се на улицата и проряза мъглата. Мъжете откриха огън, а Уакс увеличи теглото си, след което Тласна с помитащ взрив от аломантна сила. Някои оръжия отскочиха назад, някои куршуми спряха насред въздуха. Мъжете простенаха, щом Тласъкът му ги накара да полетят.

Две от оръжията на мъжете не бяха засегнати от Тласъка. Уакс простреля първо тях. Паднаха, а той не остави достатъчно време на останалите да се възползват от алуминиевите оръжия. Увеличи многократно теглото си и Тласна към мъжете зад себе си, надявайки се, че ударът ще помогне на МеЛаан.

Тласъкът го запрати в центъра на мъжете, срещу които се сражаваше. Приземи се, като ритна в мъглата един от алуминиевите пистолети, след което насочи надолу Възмездие и проби главата на мъжа, през самото ухо. Пукотът на изстрелите му прозвънтя в нощта.

Уакс продължи да стреля и да сваля мъжете около себе си, като се въртеше в мъгливите изпарения. Някои се хвърлиха към него с фехтовачески бастунчета, а други се оттеглиха назад с арбалетите си. Поне засега не забелязваше аломанти. В нощта най-после можеше да докаже колко струва мъглопелерината. Докато се хвърляше между бандитите и едновременно с това изритваше другия алуминиев пистолет, ресните на пелерината му се вихреха във въздуха и сякаш се сливаха с мъглата. Мъжете атакуваха там, където се намираше само допреди секунда, а ресните всяваха объркване сред тях заради мъгливите въртопи, които оставяха подире си.

Провря се между двама от бандитите, вдигна по един пистолет във всяка от двете посоки и стреля, при което мъжете незабавно рухнаха. После се обърна и насочи двете оръжия към мъжа, който тъкмо се прокрадваше към него.

И съм свършил мунициите, струва ми се. Все пак натисна спусъците. Оръжията изщракаха.

Ужасеният мъж се препъна назад, след което замръзна:

— Няма патрони! Давайте! Беззащитен е! — Мъжът се хвърли напред.

Уакс пусна пистолетите.

Защо си мислят, че за да представлявам опасност, се нуждая от пистолети?

Посегна под пелерината и развърза въжето от кръста си. Освободи го, като проследяваше дължината му с пръсти. Куката на Ранет издрънча, щом се удари в земята.

Мъжът пред него се поколеба при звука, стиснал нервно фехтоваческото бастунче.

— Ето така — произнесе Уакс — се правеше навремето.

Заметна въжето, с което подхвърли металния накрайник във въздуха, след което Тласна острието към гърдите на мъжа, като позволи на въжето да изтече през пръстите му. Накрайникът се стовари в целта със звук от чупещи се ребра, а Уакс дръпна въжето обратно, за да скъси повода и да завърти куката във въздуха. Тласна отново и заби метала в мъжа, който тъкмо вдигаше арбалета си.

Уакс се изви и коленичи, без да престава да върти въжето. То описа широка дъга. Мъглата се раздели, когато отново позволи на въжето да протече между пръстите му. Нов Тласък, при който куката подмина единия от мъжете и се заби в гърдите на друг. Уакс дръпна заострената кука назад и закачи първия за бедрото, за да го препъне, точно когато мъжът пристъпваше напред, стиснал фехтоваческите бастунчета.

Уакс улови куката с една ръка, обърна се и я заби в рамото на нечия прокрадваща се из засада фигура. Освободи я с рязко движение и я Тласна в лицето на мъжа.

Още един, помисли си. Уакс се завъртя като вихър, като дърпаше куката обратно в ръката си и претърсваше.

Последният от мъжете търсеше трескаво нещо по земята. Вдигна лице, като насочваше един от падналите алуминиеви пистолети.

— Котерията ти изпраща почитанията си, блюстителю на за…

Млъкна рязко, щом сянката зад него втъкна нож в гърба му.

— Ще ти дам един съвет, хлапе — произнесе МеЛаан. — Задръж остроумията за след като противникът ти е мъртъв. Ето така. Видя ли колко е лесно? — тя ритна трупа в лицето.

Уакс сведе очи към изпопадалите, стенещи мъже. Стисна здраво въжето. Онези дългобойни стрелци по покривите скоро можеха да заемат нови позиции и да открият огън.

— Трябва да действаме бързо. Мисля, че Кървящата иска да се добере до лорд Хармс, бащата на годеницата ми.

— Проклятие — каза МеЛаан. — Искаш ли да опитаме да се покатерим горе и да намерим стрелците?

— Няма време — прошепна Уакс. Посочи надолу по улицата. — Ти тръгни натам, аз в обратната посока. Ако успееш да се измъкнеш, отиди в „Бокалът на съветника“, таверната на улица „Едън уей“. Ще те намеря там, след като се погрижа за лорд Хармс. Ако аз или някой, когото изпратя, те заговори, първо кажи думите „жълти гащи“.

— Разбира се.

— Успех.

— Не аз се нуждая от помощ, блюстителю на закона — произнесе МеЛаан. — На практика съм бронирана срещу куршуми. — Отдаде му чест малко подигравателно, след което се втурна през мъглата надолу по улицата.

Уакс вдигна Възмездие, но не го върна в кобура му. Вместо това избра един от труповете наблизо и го метна през рамо, като пълнеше джобовете му с куршуми. След това изтегли колана си. Не знаеше дали стрелците са Металородни и дали наблюдават за аломантични линии в мъглата. За всеки случай вдигна трупа над главата си, тласна и го запрати нагоре през изпаренията. След това тласна колана си — него пък напред и надолу по улицата.

Най-накрая се затича след колана си, като използва аломантия, за да го подхване и запрати нагоре и напред, точно когато щеше да падне на земята. В нощта отекна изстрел, но не успя да установи откъде. Нямаше представа дали стрелецът опитва да улучи трупа, колана му или него самия. Още един изстрел.

Излетя от уличката, грабна колана си от земята и подскочи право нагоре, високо над пешеходната алея, след което пропадна в ледената чернота на канала. Мрачните води го обгърнаха, оръжията му започнаха да го теглят надолу, а мъглопелерината му се изду нагоре.

Изрита с крака и заплува надолу в търсене на дъното на канала. Чак тогава, от дълбокото, Тласна към пръстените за привързване от двете страни на канала зад себе си. Повечето хора, дори опитните стрелци, подценяваха защитните свойства дори на една стъпка вода. Уакс се стрелна през канала като риба, плуваща надолу по течението, без да спира да Тласка пръстените за привързване, които подминаваше, като оставаше в центъра на канала и неизменно под повърхността. Отърка се в кила на някакъв плавателен съд над себе си, но не спря да Тласка, като се молеше да не се сблъска с нещо в дълбините.

По времето, когато вече трябваше да си поеме дъх, сигурно се бе отдалечил на няколко пресечки. Изригна от водата и като кашляше, изпълзя по брега на канала. Надигна се на пътеката. Олюля се на крака. Никой не го застреля, което беше добър знак.

Остана неподвижен достатъчно дълго, за да възстанови дишането си и да превърже набързо ръката си, след което полетя в небето, право към имението „Хармс“.