Матю Райли
Четирите легендарни царства (8)

Четвъртото изпитание
Вертикалният лабиринт

Защо ненавиждаме Хадес повече от всеки бог, ако не защото е така твърд и непреклонен?

„Илиада“, Девета песен

ПРОФИЛ НА БОЕЦ

ИМЕ: ЗАЙТАН ДЕСАКС

ВЪЗРАСТ: 22

ШАНС ЗА ПОБЕДА: 4

ПРЕДСТАВЯ:

ПРЕДСТАВЯ: ДОЛНИЯ СВЯТ

ПРОФИЛ:

Втори син на цар Хадес.

Талантлив боец, воин и историк. Ще бъде там до края.

Класиран 4-ти от 16 като шанс да победи.

ОТ ПОКРОВИТЕЛЯ МУ:

„Зайтан е едновременно мой син и мой боец. Изучавал е всички предишни Игри. Има таланта, уменията и жестокостта, нужни, за да победи. Когато победи, името му ще отеква през вековете.“

Антони Десакс, Хадес, Цар на Долния свят

 

 

Джак застана на нисък каменен мост пред умопомрачителния вертикален лабиринт.

Все още беше бос.

Скай Монстър носеше номер 48 — прекалено големи за него. Обувките на Е също бяха огромни.

Босите му ходила бяха само на сантиметри над широкото езеро.

По миризмата и парите, които се издигаха над повърхността, съдеше, че езерото се подхранва от някакъв серен термален извор.

Вълничките плискаха каменния мост и оставяха след себе си жълта утайка. Изглеждаше неприятно и горещо, а парите имаха токсична, като че ли канцерогенна миризма.

„Не падай в това“, каза си Джак.

Макар да стоеше пред заплетения стенен лабиринт, Джак беше с гръб към него. Гледаше в противоположната посока.

След като направи няколко крачки напред по моста към сернистото езеро, вече можеше да види на дневна светлина планинския палат на Хадес в цялото му величие.

Наистина беше в центъра на огромен кръгъл кратер от метеор и наред с различните замъци и крепости, които бе видял преди, сега забеляза и подобна на обсерватория постройка, високо от същата страна.

Погледът му се плъзна надолу и спря на влака със заложниците. Релсите, по които се движеше, минаваха по равна окръжност в долната част на стръмното възвишение, под ложата, в която беше настанена публиката. Сега, на дневна светлина, дори успя да види самия връх на възвишението.

Горе имаше сложно, подобно на купол съоръжение, от което, подобно на паяжина, се простираше камуфлажната мрежа, закриваща целия кратер.

— Владенията на Хадес — промърмори Джак.

Мислите му бяха прекъснати от мосю Вахерон, чийто глас се разнесе през микрофона:

— Господа и дами, добре дошли на Четвъртото изпитание! Известният вертикален лабиринт. В него ще влязат десетима бойци, но имаме само един изход. След като бъде използван от седем бойци, изходът ще бъде затворен и заключен. Както виждате, в лабиринта има две златни сфери. Бойците, които излязат от лабиринта със сферите, ще получат обичайните награди.

Джак погледна лабиринта.

Беше изграден във вертикална плоча, захваната за заоблената стена на кратера. Беше висок около двайсет нормални етажа и представляваше объркваща плетеница от хоризонтални пътеки и вертикални шахти, всичките под прав ъгъл.

Докато оглеждаше чудовищно сложния лабиринт, Джак видя двете златни сфери оставени на различни хоризонтални нива, без изход — намираха се от двете страни на централната ос на съоръжението.

Джак опита да огледа всички нива на лабиринта.

При това забеляза, че не всички хоризонтални части са от дебел камък.

Някои бяха по-тънки и като че ли бяха окачени на панти.

„Капани на пода“, помисли си.

Две гигантски водни колела се въртяха в двата края на огромния лабиринт и издигаха нагоре жълта течност от езерото в големи метални кофи.

Всяка кофа вероятно съдържаше хиляда литра, прецени Джак, и изсипваше съдържанието си в лабиринта. Гравитацията и механизъм, който отваряше капаците в хоризонталните плочи, вършеха останалото — съдържанието на кофите периодично се изливаше в проходите на лабиринта, за да изпрати невнимателните на смърт.

 

 

Вахерон не беше приключил.

Засмя се злобно.

— Не само лабиринтът защитава сферите.

В този момент двамата воини с лъвски глави на Хадес, облеченият в черно Хаос и облеченият в бяло Страх, влязоха в лабиринта през изхода в горния край, бързо се спуснаха до двата прохода без изход, където бяха сферите — и застанаха пред тях.

— За да стигнат до сферите, нашите бойци ще трябва не само да се справят с лабиринта, но и да победят Хаос и Страх.

Вахерон се засмя.

— Въпреки всичко, отваряйте си очите, защото може да видим и пристигането на още един от най-добрите воини на цар Хадес — добави загадъчно.

Знатната публика замърмори възхитено и одобрително.

Лили, застанала в царската ложа до Йоланте, наблюдаваше случващото се със страх. Беше прекарала нощта в много комфортна спалня в покоите й, макар че би предпочела да е с Джак и другите в клетката.

Вахерон вдигна пръст.

— Както всички знаем, богиня Артемида винаги е обичала храбрите ловци, така че има още един начин боец да напусне лабиринта, след като изходът бъде затворен. Ако някой успее да улови трофея на богинята, елен, ще бъде пуснат да излезе. Разбира се, този боец ще трябва да се справи, докато самият той е обект на лов. Като че ли чувам да питате… Какво ще бъде Свещеният елен?

В този момент в горния край на лабиринта се появи дребна фигура, облечена в червено.

Лили изпъшка.

Беше шутът от банкета, Мефистофел. Коварният дребен тип, убил минотавър, без да му мигне окото, за забавление на знатните гости.

Уродливият шут носеше безвкусна корона с еленови рога. Размаха смъртоносното си оръжие и се поклони весело на публиката.

 

 

От мястото си пред езерото Джак едва успя да види малкия човек с еленовите рога. Не знаеше какво да мисли за него.

Вахерон добави:

— И накрая, всеки боец е избрал двама придружители в това изпитание. Този път те няма да са оковани за него. Могат да му помогнат. Могат да му попречат. Тяхното оцеляване не е от значение. От значение е оцеляването на боеца. Успех на всички.

Вахерон бе осведомил Джак за това изискване, когато отиде при тях, така че сега той чакаше на каменната платформа с двамата си придружители — Алби и Рокси, малкият черен пудел.

Мостът към лабиринта

В интерес на истината, след като видя вертикалния лабиринт и си даде сметка какво се иска, за да се изкачиш по него, Джак разбра, че няма голям избор по отношение на придружителите.

Дясната ръка на Скай Монстър беше зле ранена при Третото изпитание — нямаше да може да се изкачва, да не говорим да прескача капани и да виси от ръбове на стени. Лили беше при гостите.

Оставаха Алби и двете кучета.

На Алби можеше да разчита. Хлапето, вече на двайсет и една, беше умно и отговорно. За този лабиринт Джак бездруго би избрал него.

Тъй като Рокси беше по-дребна от Аш, можеше да я носи, както в момента. Беше от полза, че като куче беше склонна да пази. Кой знае, може би пък би могла да подуши бедата преди тях?

Вахерон се провикна:

— Нека Четвъртото изпитание започне!

И лудостта наистина започна.

Другите бойци се спуснаха по ниския каменен мост над вонящото езеро към подножието на лабиринта.

Алби понечи да тръгне напред, но Джак го задържа с ръка.

— Чакай. Още не.

— Защо? — попита младежът.

И тогава се случи.

Двама от бойците — симпатичен млад мъж с алената униформа на отбора на Хадес и един от бразилските специални части, когото Йоланте бе посочила по-рано — се спуснаха преди другите към най-ниското ниво на лабиринта…

… и оставиха придружителите си, общо четирима, да заемат отбранителни позиции зад тях и да препречат пътя на останалите бойци.

Четиримата започнаха да се бият с другите, които искаха да минат по моста.

Раздаваха се удари. Мъже се блъскаха навсякъде. Един падна в димящата вода и изпищя от болка, когато тя го обгърна.

— Господи! — изпъшка Алби.

— Печелят време — каза Джак. — Предположих, че някой ще го направи. Тези четиримата няма да издържат дълго пред всички останали бойци. Буквално се жертват.

Беше прав.

Четиримата защитници на моста скоро бяха победени от нападателите и избутани в смъртоносното езеро, но преди това успяха да свалят трима други придружители. Междувременно техните бойци, човекът на Хадес и бразилецът, вече бяха стигнали второто ниво на лабиринта.

Доста добра преднина.

Джак се обърна към Алби:

— Добре. Сега се съсредоточи. Искам да огледаш лабиринта, да набележиш път през него и да го запомниш.

Алби пребледня.

— Да запомня път през това? Все едно гледам чиния спагети.

— След като влезем вътре, няма да виждаме нищо и ще трябва да гадаем — каза Джак. — Постарай се. Гледай едната половина, ляво или дясно. Така го делиш на две. След това преброй нивата, за да знаем винаги колко далече сме от върха. После опитай да запомниш пътя към изхода.

— Добре, ще… — отговори Алби и изведнъж млъкна. Нещо зад рамото на Джак бе привлякло вниманието му.

Обърна се.

По моста зад тях крачеше абсолютен гигант, който току-що се бе появил от изхода в основата на възвишението на Хадес.

Като двамата воини с лъвски маски горе в лабиринта, този също имаше шлем, но оформен като зъбеща се змия. Имаше съвременна защита за тялото, налакътници и наколенки, оцветени в тъмносиво.

Най-много биеха на очи обаче двата злокобни камшика по един във всяка яка ръка.

Джак ги позна — бе ги виждал в историческите книги.

Бяха особено жестока разновидност на камшика, наречена флагрум и използвана от древните римляни: пет или шест въжета или ивици кожа на дървена дръжка. В края на всяко въже има остриета, които трябва да срежат кожата на жертвата.

Остриетата на камшика на този тип блестяха на дневната светлина.

 

 

Горе, в ложата, Вахерон вдигна доволно ръце и извика:

— Дами и господа, приветствайте Хидра! Вече никой не може да се откаже от това изпитание!

Зрителите изръкопляскаха.

Лили гледаше ужасена как Джак и Алби хукват към лабиринта, за да не ги настигне напредващият воин със змийска глава.

Началото

— Наляво! — извика Алби на Джак и двамата затичаха към лявата половина на лабиринта. Останалите осемнайсет нива се издигаха вертикално нагоре на височина колкото офис сграда.

Хоризонталните первази, без парапети, бяха тесни и на разстояние от около един и осемдесет.

Нагоре можеше да се напредва по няколко начина.

Първо, можеше да се изкачиш през вертикалните отвори по стъпенките, вдълбани в стената.

Второ, можеше да скочиш над къса шахта и да стигнеш до следващото ниво. Това беше по-трудно — трябваше лоста голям отскок и сила, за да се уловиш за горния перваз, да се изтеглиш на лакти и след това да се покатериш горе.

И трето, лабиринтът беше вертикален, така че можеше ако смееш — да се покатериш по предния ръб на вертикалните прегради, при което трябваше да увиснеш опасно над отровното езеро долу.

Джак мушна Рокси под фланелката си и се улови със скок за перваза на първото ниво. Покатери се горе точно когато един едър американски „тюлен“ — партньор на американския боец Мънро, оставен назад от шефа си, се хвърли към него с нож!

Преди Джак да успее да реагира, Рокси изскочи от фланелката му с лай и ръмжене и захапа ръката с ножа. Увисна на китката на „тюлена“ като териер.

„Тюленът“ се сепна и това даде време на Джак да го улови за ръката и да го блъсне долу в езерото, след като отскубна кучето от китката му.

„Тюленът“ падна с плисък във вонящото езеро, изкрещя от болка и потъна.

Джак сложи Рокси на перваза.

— Добро куче — каза и подаде ръка на Алби.

Алби се покатери на първото ниво при тях.

— Боже, този лабиринт е достатъчно труден — изпухтя Джак. — Обаче да се изкачваш по него заедно с всичките тия задници е наистина проблем. Хайде, да вървим.

Плашилото срещу индиеца от МАРКОС

Морският пехотинец с позивна Плашилото реши да се изкачва по дясната половина на лабиринта.

Бягаше с Астро и другия морски пехотинец, лейтенанта с пясъчноруса коса Тим Боулс, Томахавката. След като видя лабиринта от влака на заложниците — и си даде сметка каква пъргавина е нужна, за да го преодолееш — Плашилото реши да остави Майка да почива.

След като се изкачи пет нива, екипът му се натъкна на екипа на друг боец — индийски войник с черна превръзка на главата от елитните индийски военноморски специални части, наречени МАРКОС.

Започна схватка, при което индийският командос побягна и остави хората си да се бият с екипа на Плашилото — и да го забавят.

Плашилото избута един от индийците от перваза и той полетя трийсет метра надолу, към смърдящото езеро.

Томахавката сграбчи другия човек на индиеца и двамата се сборичкаха на перваза. Затъркаляха се за миг, после подът под тях се отвори!

Беше капак!

Докато двамата пропадаха, Астро се хвърли напред и сграбчи китката на Томахавката.

Индиецът нямаше този късмет. Падна чак долу и разплиска смърдящата вода.

 

 

Джак и Алби също се натъкнаха на по-опасни противници.

Когато стигнаха четвъртото ниво, пред тях се появи мургавият партньор на „тюлена“ Дешон Мънро, оставен назад от шефа му.

Мургавият се хвърли към Джак с нож, но Джак се дръпна, сграбчи китката му и го тръшна с хватка от джудо върху перваза…

… при което установи, че отдолу няма солиден под, а капак. В момента, в който се удари в него, мургавият пропадна надолу и просто изчезна.

 

 

Лили, която наблюдаваше всичко това от кралската ложа, видя как „тюленът“ пропада през пода.

Поради коварния механизъм на лабиринта всички капаци под този, през който пропадаше някой, се отваряха едновременно. „Тюленът“ падна в отровното езеро и потъна с болезнен вик.

— О, боже! — изпъшка Лили.

Златните сфери

Гледан от кралската ложа, лабиринтът кипеше от движение.

При десетима бойци, всеки от които придружен — поне в началото — от по двама партньори, имаше поне тридесет души, които се катереха, скачаха, търсеха и се лутаха из вертикалния лабиринт.

На Лили й приличаше на мравуняк — заплетена мрежа от хоризонтални и вертикални проходи, по които се движеха хора.

Тогава видя водещите бойци — двамата, които бяха оставили придружителите си на моста, за да забавят останалите — да достигат задънените коридори, в които бяха сферите в горния край на лабиринта.

Първият беше единият от двамата бразилци на Йоланте.

Казваше се Маурисио Коразон и бе служил в специалната част на бразилската армия, известна като Comando de Operações Especiais. След като заедно с петима други войници беше признат за виновен в групово изнасилване на хубава млада секретарка в базата им, беше уволнен позорно и осъден на двайсет години затвор.

След година в мръсен зандан в Сао Паоло местният архиепископ предложи на него и петимата му другари свобода срещу участие в свещена мисия — Големите игри.

След като се бе изкачил по лявата страна на лабиринта, Коразон достигна петнайсетото ниво, на което беше едната от златните сфери.

Пред блещукащата сфера стоеше гигантът с лъвска маска Хаос. Държеше зловещ на вид ятаган.

Коразон присви очи. Умееше да се бие. Както всички оператори от специални части на страната му, той владееше бразилското смъртоносно бойно изкуство капоейра. Не би било проблем да свали този тип с глупавата му маска.

Коразон извади ножа си.

 

 

От кралската ложа Йоланте, до Лили, наблюдаваше случващото се съсредоточено.

Кардинал Рикардо Мендоса до нея също.

— Сега ще разберем дали твоите бразилски психопати струват нещо — каза Йоланте.

— Струват повече от „нещо“ — отвърна Мендоса.

 

 

Коразон нападна Хаос с поредица светкавични движения с ножа.

Хаос парира всичките му удари — с лекота — после финтира, преряза му гърлото с ятагана си и почти го обезглави.

След това воинът с лъвска глава бутна мъртвия бразилец от перваза и безжизненото тяло полетя петнайсет нива надолу и падна с плисък в езерото.

 

 

Йоланте се обърна към кардинала и повдигна вежди.

Мендоса преглътна и можа да каже само:

— О…

 

 

В лявата половина на лабиринта, в която беше втората златна сфера, се развиваше друг конфликт.

Младият мъж с алените цветове на цар Хадес се качи там и завари белия лъв, Страх, който охраняваше другата златна сфера с извит ятаган в ръка.

 

 

Аристократичните гости наблюдаваха съсредоточено.

Лили чу някой да шепне: „Това е Зайтан, вторият му син…“.

Лили видя, че самият Хадес следи случващото се с голямо внимание.

Видя и Дион — първородния син на Хадес и престолонаследник — да следи събитията с огромен интерес.

* * *

Зайтан извади къс меч и се втренчи в Страх.

Започнаха схватката.

Противниците сега като че ли бяха по-равностойни.

Страх беше по-висок, но пък Зайтан се движеше по-бързо и вместо да се противопоставя на воина с лъвска маска със сила, предпочиташе да финтира, да отстъпва, да го кара да го преследва.

Докато следеше схватката, Лили се намръщи.

Нещо не беше наред. Имаше нещо странно. Оставаше с впечатлението, че Страх не се бие както трябва. Определено не както Хаос се беше бил с бразилския командос. Миг след това, когато Страх замахна вяло с ятагана си, Зайтан се шмугна под ръката му, грабна сферата и се спусна с нея на долното ниво по предния ръб на перваза.

Гостите ахнаха, после започнаха да аплодират.

След като бе взел безценната златна сфера, Зайтан се движеше по-бързо и по-уверено. Отдалечи се от перваза, на който беше Страх, за да не може той да го преследва, и бързо се покатери през последните три нива, после се измъкна през изхода на лабиринта.

След като се измъкна от смъртоносния лабиринт, вдигна очи към кралската ложа, усмихна се широко и вдигна победоносно сферата над главата си.

Публиката зарева от възторг. Хадес заръкопляска одобрително.

Дион също заръкопляска и закрещя одобрително, възхитен от постижението на брат си.

 

 

По-надолу в лявата страна на лабиринта Джак и Алби се обърнаха към кралската ложа заради виковете, които чуха оттам.

— Някой вече е взел сфера — каза Алби.

— Продължавай — каза Джак. — Не можем да се бавим.

 

 

В лабиринта дебнеше още един опасен елемент.

Мефистофел, шутът с кичозните еленови рога.

Танцуваше жизнерадостно около средните нива на лабиринта, подобно на Чарли Чаплин, и размахваше смъртоносния си кистен, сякаш нямаше никакви грижи под слънцето.

Изведнъж се закова на място, заслушан в нещо. После с умопомрачителна бързина се спусна две нива надолу с невероятна лекота и пъргавина и се озова съвършено безшумно зад един от бойците.

Беше индийският командос от МАРКОС, който бе изпратил партньорите си пред Плашилото и бе хукнал към лабиринта.

След като бе оставил хората си да се бият с Плашилото, командосът от МАРКОС се беше объркал безнадеждно.

Беше стигнал до средата на лабиринта, до перваз без изход, и се бе наложило да се върне назад, за да излезе. Сам, изплашен и отчаян, бе загубил самообладанието си и сега единствено искаше да открие път нагоре.

Държеше дълъг назъбен нож със стоманен бокс над дръжката.

Мефистофел се промъкна зад него, стиснал зловещото си оръжие. Индийският командос изобщо не го усети.

Зрителите виждаха всичко, но Мефистофел се обърна към тях и сложи пръст пред ухилената си уста: Ш-ш-ш-ш!

След това, все още без да се е издал на нещастния индийския командос, започна да пристъпва театрално, с високо вдигнати крака, като че ли ходеше на пръсти.

Лили наблюдаваше сцената, изпълнена с ужас. Тези игри бяха кошмарно нещо, но някак си насмешливото отношение на шута към насилието я плашеше още повече.

Малкият червен палячо се приближи до невнимателния индиец. Зрителите задържаха дъха си.

Мефистофел потупа командоса по рамото. Индиецът се обърна и вдигна ножа си.

Когато обаче се обърна, Мефистофел, бърз като светкавица, се промуши покрай него и отново застана зад гърба му.

И сви рамене комично към кралската ложа. Зрителите се засмяха.

Индиецът отново се обърна, но сега Мефистофел вдигна кистена и завъртя двете топки като витло на хеликоптер. След миг дръпна… и топките се завъртяха около главата на нещастника.

Резултатът беше бърз и смъртоносен.

Веригите се увиха около главата на индиеца и двете топки се върнаха напред — удариха очите му с невероятна сила, пробиха орбитите и потънаха в мозъка на нещастника.

Индиецът остана изправен няколко секунди, но вече бе мъртъв.

Мефистофел пристъпи напред и издърпа оръжието си от лицето на мъртвия — премазаните очни ябълки се показаха за миг, след което трупът се свлече на перваза.

Индийският командос, част от МАРКОС, едно от най-добрите командоски подразделения на света, бе победен от шута за секунди.

Мефистофел се поклони на публиката. Тя го аплодира с възхищение.

След това Мефистофел стъпи върху трупа на индиеца като победоносен ловец и вдигна ръцете си като културист, който показва мускулите си.

Зрителите се разсмяха.

Лили не се засмя. Беше обзета от страх.

В този момент Мефистофел се сепна — беше доловил друго присъствие наблизо — и като погледна под шута, Лили видя друг боец и партньорите му да приближават позицията му отдолу.

Джак, Алби и Рокси.

Мефистофел бързо се отдалечи.

Джак срещу Мефистофел

Джак се покатери на следващото ниво и веднага видя проснатия на терасата труп.

Беше на индийския командос.

Джак замръзна и се ослуша.

Убиецът вероятно беше наблизо.

Джак се обърна към Алби, който чакаше на долното ниво с Рокси в ръце.

— Алби, изчакай. Не идвай тук засега.

Извади ножа си и бавно приближи проснатото тяло.

Беше с лицето надолу.

С босия си десен крак Джак обърна трупа.

Лицето на мъртвия се вторачи в него. Очните ябълки бяха премазани.

Джак се наведе над трупа и го огледа.

Индийският командос беше умрял така внезапно, че дори не беше изпуснал ножа с бокс на дръжката.

Джак огледа тялото за още рани.

— Ето това ще е от полза — промърмори под нос и извади подобно на пистолет устройство от колана на мъртвия.

Както много други специални части по света, индийските командоси също често участваха в учения с американските си колеги, за да се учат от тях. Едно от оръжията, прекопирани от индийците, специфично за американската морска пехота и уникално в света, беше Armalite MH-12 Maghook.

Магхукът е вид пистолет, който изстрелва с газов заряд въже с кука за захващане, която може да се захваща дори за отвесни железни повърхности благодарение на мощен магнит. Поради сложната система за изстрелване и размотаване на кордата това оръжие е трудно да се възпроизведе, но индийците бяха опитали.

Индийската версия на „Магхук“ се произвеждаше от специалното производствено предприятие ARDE, така че я наричаха ARDE-7. Разбира се, това бе доста груб вариант, но беше компактен и вършеше работа.

„А и този нещастник вече няма да се нуждае от това нещо“, помисли си Джак, когато взе устройството от мъртвия.

Наведен над трупа на индиеца, Джак не видя малката червена фигура, която бавно и безшумно увисна от горното ниво зад гърба му.

Мефистофел се движеше като дебнеща маймуна, увиснал на една ръка, стиснал оръжието си в другата.

 

 

В аристократичната ложа зрителите затаиха едновременно дъх, когато видяха как Мефистофел се спуска зад нищо неподозиращия Джак.

Лили се наведе напред и отвори уста, за да извика предупредително.

— А-а-а-а — обади се Хадес до нея. — Нито дума. Не може да помагаме на бойците.

Лили прехапа устна. Чувстваше се напълно безпомощна.

Мефистофел скочи безшумно зад гърба на Джак.

Останалите гости в ложата — включително една възрастна дама до нея — отпиваха шампанско от кристални чаши и наблюдаваха съсредоточено сцената.

Лили хвърли бърз поглед на възрастната дама, после към Джак и Хадес… а после съвсем неволно бутна ръката на дамата, така че чашата с шампанско полетя през парапета на ложата.

— О, ужасно съжалявам! — извини се Лили.

След секунда кристалната чаша се пръсна в камъните долу на десетки парчета. Звукът отекна като изстрел.

 

 

Джак тъкмо бе мушнал оръжието на индиеца в колана си и се канеше да се изправи, когато чу как чашата пада от другата страна на езерото и се обърна — и видя причудливата фигура на Мефистофел, червена и убийствена, застанала точно зад него.

— Какво, по дяволите…? — изпъшка той, когато Мефистофел завъртя двете топки като камшик.

Джак се дръпна и месинговите кълба изчаткаха едно в друго там, където преди миг беше главата му.

След това шутът нападна Джак и той можеше единствено да отбива ударите му.

Малкият демон замахна пак с топките, Джак се дръпна и те се удариха в стената, като оставиха дълбоки вдлъбнатини.

Мефистофел замаха с дългите си нокти и одра Джак по бузата.

Джак вдигна ножа, а шутът отново размаха кистена. Една от тежките топки удари ножа на Джак, изби го от ръката му и го запрати в езерото долу.

В същия момент Джак успя да удари шута и да го бутне към близката шахта… обаче дребното същество залепи някакво пневматично устройство за катерене на стената и се задържа за него.

След миг Мефистофел отново беше пред Джак и размахваше топките пред лицето му. Успя да го удари с едната отстрани по главата и Джак се свлече на колене.

Погледът му се замъгли. След миг щеше да загуби съзнание. Искаше му се да се изтъркаля по перваза, да увисне и да се спусне на долното ниво, но мускулите му не му се подчиняваха.

С крайчеца на окото си видя дребния червен демон да застава над него и да вдига оръжието си, за да го довърши.

Фрас.

Алби удари Мефистофел по тила с бокса върху дръжката на ножа на индиеца.

Мефистофел падна в безсъзнание.

Алби клекна до Джак и започна да го свестява с шамари.

— Джак! Не припадай! Дръж се!

Джак тръсна глава и се надигна на лакът.

Погледна Алби — Рокси беше мушната под якето му — после проснатия шут, после пак Алби.

— Благодаря.

Джак се вгледа в Мефистофел — в татуираното в червено лице, в подкожните рогове, в изпилените зъби.

— Какво е това!

Мефистофел изпъшка.

— Не знам, но определено не искам да съм наблизо, когато се събуди — каза Алби. — Да продължаваме нагоре.

Прескочиха проснатото тяло на шута и хукнаха.

 

 

В кралската ложа Хадес изгледа Лили многозначително.

Лили отвърна спокойно на погледа му и сви рамене.

— От алкохола хората стават несръчни. Гостите ти наистина трябва да са по-внимателни с напитките.

Втората златна сфера — Варгас срещу Хаос

Докато Джак се биеше с Мефистофел в лявата страна на лабиринта, високо в дясната половина един друг боец се спусна към втората златна сфера, защитавана от черния лъв, Хаос.

Беше вторият бразилски боец. Казваше се Виктор Варгас и беше сержант от същата опозорена специална част, както и сержант Маурисио Коразон.

За разлика от Коразон, Варгас не се бе втурнал в лабиринта сам. Вместо това бе тръгнал заедно с двамата си партньори и сега бяха стигнали до перваза без изход, в който Хаос ги чакаше до втората сфера.

След като видя трупа на Коразон да лети надолу пред лабиринта, Варгас реши да вземе сферата по друг начин.

Изпрати двамата си партньори в прохода без изход, а той остана на долното ниво.

Двамата му партньори се втурнаха напред и атакуваха Хаос с ножове.

Хаос отвърна с ужасяващи удари с меча си, но двамата бразилци бяха бързи и пъргави, така че успяваха да избегнат ударите поне за известно време…

… достатъчно дълго, за да може Варгас да се покатери безшумно от долното ниво и покрай вертикалната преграда в края на прохода и да грабне златната сфера. След това скочи долу точно когато Хаос, който все още се биеше с двамата му партньори, го зърна с периферното си зрение.

Варгас побягна, без да се интересува от съдбата на партньорите си.

Не им беше казал, че част от плана му е евентуално да умрат, както и стана — когато видя Варгас да изчезва със сферата, Хаос изпадна в бяс и в гнева си ликвидира двамата бразилци почти веднага — отряза главата на единия и прободе другия с меча си в корема, после ги избута да паднат в езерото. После се спусна да гони Варгас.

Бразилският боец обаче беше спечелил твърде голяма преднина. Изкачи се ловко на последните две нива, така че когато Хаос го стигна на последното, Варгас се мушна през изхода със златната сфера в ръка и се спаси.

 

 

Зрителите в кралската ложа заръкопляскаха.

Най-силно ръкопляскаше кардинал Мендоса. Усмихна се съчувствено и самодоволно на Йоланте и продължи да ръкопляска.

 

 

В лявата половина на лабиринта Джак отново чу аплодисментите и възгласите от кралската ложа.

— По дяволите! — изруга той. — Някой е взел втората сфера. Сега трябва да се наредим сред седемте, които ще могат да използват изхода. Ще си спомниш ли пътя?

Алби преглътна.

— Не знам. Ще опитам.

— Алби, на света няма друг човек, когото бих предпочел да следвам през този лабиринт — каза Джак. — Води.

* * *

Не само Джак чу аплодисментите и възгласите от кралската ложа. Всички други бойци също ги чуха и си даваха сметка какво означават.

Бойците започваха да се събират на последното ниво на лабиринта — някои бяха с партньорите си, други не — и един по един се измъкваха през изхода.

Плашилото и хората му бяха две нива под изхода.

— Побързайте, пехотинци — каза Плашилото на Астро и Томахавката. — Да се измъкнем от този капан.

Стигнаха до отвор, през който можеха да се изкачат на предпоследното ниво. Първи се изкачи Астро, следван от Томахавката, а Плашилото остана последен.

— Чисто е — каза Астро и огледа напред, а Томахавката се наведе надолу, за да вдигне Плашилото…

… точно когато една огромна ръка го сграбчи за глезена и го дръпна на долното ниво.

Плашилото падна по гръб и се удари лошо. Когато погледна нагоре, видя проблясващите остриета на бичовете на Хидра, които профучаха покрай лицето му.

Плашилото се претърколи. Остриетата удариха камъка и изскочиха искри. Вторият камшик също полетя надолу. Плашилото пак се претърколи и пак остана невредим.

Вдигна крак и с всичка сила изрита Хидра в слабините!

Фрас!

Но Хидра остана на място, без да го изпуска от очи, абсолютно невъзмутим. Бронята му беше достатъчно здрава.

— Уф!… — изпъшка Плашилото.

Тогава обаче видя слабото място в екипировката на големия воин — под линията на челюстта на змийския шлем се виждаше ивица гола кожа. По цялото тяло нямаше друго незащитено място.

Плашилото скочи на крака и изпрати супербърз юмрук към незащитеното място. Ударът улучи голото гърло на Хидра и той се преви с мъчителна кашлица.

Плашилото не изчака, за да го довърши. Просто скочи на превития гръб на Хидра и го използва като човешки трамплин, за да се покатери на горното ниво, където го очакваха ръцете на Томахавката, за да го изтеглят.

Тримата морски пехотинци хукнаха, намериха отвор, който да ги изведе на най-горното ниво, и миг след това, с огромно облекчение, се промушиха през люка на изхода.

 

 

Вахерон не преставаше да коментира пред публиката от знатни особи:

— Десет бойци влязоха в лабиринта! Двама бяха елиминирани — единият от представителите на Земя, боец от Бразилия, беше убит от Хаос при опита му да вземе сферата. Другият, индийски командос, представляващ нашия славен домакин, господаря на Долния свят, срещна съдбата си от ръцете на малкия разбойник Мефистофел.

Вахерон се засмя.

— От осемте, които все още са живи, шестима вече напуснаха лабиринта. Остават двама: Петият воин, представляващ Земя, и офицер Мънро от Море. Когато обаче следващият боец напусне лабиринта, изходът ще бъде затворен. Последният боец ще бъде преследван от Хаос, Страх и Хидра, докато не умре или… ако посмее… докато не улови Мефистофел в качеството му на Свещен елен и не го отведе до изхода. Някои биха казали, че е по-добре да умреш в ръцете на воините на Хадес, вместо да предприемеш нещо подобно.

 

 

Джак и Алби забързаха през лабиринта, носеха заедно Рокси.

Прескачаха отвори и капаци в подовете, тичаха по хоризонталните первази, изкачваха се през отворите нагоре.

Алби водеше по пътя, който беше запомнил. Стигнаха до най-лявата част на лабиринта, недалече от гигантското водно колело. Колелото се въртеше и периодично изливаше във вертикалната конструкция стотици литри гореща серниста вода — противната жълта течност се стичаше през отворите и се връщаше в езерото като зрелищна каскада от водопади.

Най-накрая стигнаха най-горното ниво и видяха изхода — беше точно в средата на осемнадесетото ниво, осветен правоъгълен люк в каменния таван може би на двадесет метра от тях.

— Справи се чудесно, Алби — каза Джак.

Бяха високо, все едно на покрива на осемнадесететажна сграда. Лабиринтът се губеше в низините под тях. Димящото езеро беше далече долу.

— Да побързаме — каза Джак. — Не знаем колко бойци вече са излезли от лабиринта…

В този момент друг боец показа главата си през шахта доста далече от тях — но между тях и изхода. Окървавен и сам, боецът изпълзя на лакти и колене…

… а след него се показа белият лъв, Страх.

Боецът тръгна в обратна посока от Джак, Алби и Рокси — към изхода. Страх го последва, с гръб към Джак.

Боецът беше познат на Джак.

Беше чернокожият морски „тюлен“ Дешон Мънро, Финализатора, единият от двамата, които бяха оставили хората си долу на моста, за да задържат останалите.

Така или иначе, положението му не беше за завиждане.

По лицето и врата му имаше кръв и докато бързаше към изхода, личеше, че куцука с левия си крак.

Страх, на свой ред, се движеше леко и пъргаво, защото беше невредим. Наблюдаваше ранения „тюлен“. След миг изрита ранения Мънро отзад и той се просна по очи на пода.

Страх най-спокойно избърса окървавеното острие на меча в крачола на панталона си и се приготви да довърши Финализатора.

Джак стисна зъби.

Дали случващото се събуди в него съчувствие към колегата войник, или заради чувството му за справедливост, защото един ранен и беззащитен човек щеше да бъде убит най-безсърдечно, видяното просто извади Джак от кожата му и той не се стърпя и се втурна напред.

Беше изгубил ножа си при сблъсъка с Мефистофел, но направи десет бързи скока и нападна Страх в гръб — блъсна гигантския воин с цялата си тежест.

Страх изсумтя и падна на колене, а Джак скочи върху него.

Морският „тюлен“, Мънро, се обърна изненадано. Определено бе решил, че е дошъл краят, му, но сега…

Страх изрита Джак от себе си, като едва не го изхвърли от перваза в езерото долу. Джак обаче успя да се задържи на крака и изрита маската на коленичилия воин.

Главата на Страх се люшна и се блъсна в стената на лабиринта.

От удара в твърдата стена визьорът на маската се счупи и за миг воинът се обърна към Джак. Джак видя очите му.

Гневни кафяви очи.

— Финализатор! Помогни ми! — извика Джак. — Заедно ще го победим!

Финализатора остана да лежи от другата страна на Страх, видимо изненадан от това развитие на нещата.

Страх се надигна.

— Не мога да го победя сам! — викна Джак. — Помогни ми!

Финализатора пое шумно дух, напрегна сили, изправи се… и побягна по перваза към изхода.

Челюстта на Джак увисна.

— Кучи син!

Страх се изправи в цял ръст.

Между Джак и изхода от лабиринта.

Джак видя как Дешон Мънро се покатери през изхода. Веднага щом излезе, люкът се затръшна и осветеният отвор стана тъмно петно.

— О, не! — простена Алби. — Той е седмият боец, който се измъкна. Лабиринтът е затворен. Ще останем тук, освен ако не…

Джак заотстъпва пред приближаващия се Страх.

— Освен ако не хванем онзи шут, облечен като елен, и не го занесем до изхода. Бързо! Слизай веднага долу!

Алби скочи през най-близкия отвор. Рокси беше под якето му. Джак го последва, Страх хукна след тях по най-горния перваз на лабиринта.

На лов за свещения елен

Четвъртото изпитание навлезе в нова фаза.

Лабиринтът беше притихнал. Вече нямаше подвиквания, тропот на крака по первазите и дрънкане на мечове.

Чуваше се единствено скърцането на водните колела от двете страни на лабиринта и плискането на отровната вода в езерото.

Беше триъгълен лов — Джак и Алби преследваха маскирания като елен Мефистофел; Хаос, Страх и Хидра преследваха тях.

Зрителите от кралската ложа следяха случващото се съсредоточено.

 

 

Джак и Алби се спуснаха през лявата половина на лабиринта към мястото, където бяха оставили проснатия в безсъзнание Мефистофел.

Макар Джак да не виждаше, публиката беше наясно — тримата воини на Хадес го приближаваха от три страни. Белият Страх отгоре, черният Хаос отдясно, сивият Хидра — отдолу.

Джак, следван от Алби и Рокси, слезе до нивото, на което бяха оставили Мефистофел.

Щом се спусна през вертикалния отвор, видя индийския командос да лежи в положението, в което го бяха оставили.

— Онова противно джудже трябва да е от другата страна на трупа — прошепна Джак на Алби.

Стъпи на перваза. Шутът не беше там.

Мефистофел вече не лежеше в безсъзнание до трупа на индийския командос.

— По дяволите! Свестил се е! — възкликна Джак.

Отнякъде съвсем близо долетя писклив кикот.

— Мен ли търситееее? — пропя тънък глас.

* * *

Зрителите гледаха като омагьосани.

Мефистофел беше само на метър и половина от Джак, от другата страна на вертикалната преграда.

— Какъв прекрасен театър… — отбеляза принц Джордж.

Лили стисна парапета на ложата до болка и го изгледа навъсено.

 

 

Досега Джак не беше чувал гласа на Мефистофел, но сега му се щеше да не го бе чувал. Писукането на шута звучеше като драскане с нокът по стъкло.

— Защото аз те вииииииждааааам! — извика шутът.

Джак се обърна рязко и зърна дребния зад себе си — миг преди Мефистофел да скрие главата си.

„Играе си с мен.“

— Внимавай когато преследваш Свещения елен! — извика Мефистофел. — Нали не искаме ловецът да стане плячка?

Внезапно тупване накара Джак да се обърне и той видя черният Хаос на същото ниво, на по-малко от двайсет метра, да приближава бързо.

Джак се обърна към Алби.

— Бързо! След шута!

Мефистофел тичаше в лявата част на лабиринта към бавно въртящото се водно колело там.

Джак и Алби се спуснаха след него, минаха покрай вертикалната преграда, после се изкачиха на стъпаловидно издигната част от перваза.

Джак току се обръщаше назад.

Преследвачите им — Страх, Хидра и Хаос — бяха близо. Джак не ги виждаше, но предполагаше, че тримата ще се разделят и ще завардят всички възможни пътища към изхода.

* * *

Лили наблюдаваше смъртоносната игра, която се разгръщаше пред очите на всички.

— Ще се разделят — обясни принц Джордж на жената до себе си. — Страх, Хаос и Хидра ще застанат на пътищата към изхода. Петият воин е като плъх в капан. Няма да отнеме много време.

 

 

— Някакви идеи? — попита Алби задъхано, докато се изкачваше по вертикалната стена след Джак. Черната рошава глава на Рокси се показа през ципа на якето му.

— Спомням си тази част от лабиринта — каза Джак. — Има само един вертикален изход и два хоризонтални. Предполагам, че малкият червен боклук пази изхода нагоре. Подмами ни тук, а сега другите кучи синове ще пазят хоризонталните изходи зад нас.

— Подмамил ни е тук? — учуди се Алби.

— Предполагам, че тези задници са се упражнявали многократно в лабиринта, преди да започнат Игрите — обясни Джак. — Вероятно са преследвали някои от нещастните минотаври. За да довършиш някого, трябва да го подмамиш да отиде в част от лабиринта с ограничен брой изходи, да ги завардиш и след това бавно да затегнеш примката.

— Ясно. А имаш ли план как да се измъкнем от такава клопка? — попита Алби тревожно.

 

 

Страх беше само на две нива под тях, по диагонал, и ги приближаваше. Изведнъж по первазите недалеч плисна воняща жълта вода от водното колело.

Джак надникна иззад преградата и погледна големите кофи. Приличаха на минни вагонетки.

— Може би — каза разсеяно. Обърна се към Алби. — Ако искаме да оцелеем, трябва да спипам онова хлъзгаво малко червено човече, а то няма да се даде без бой. Не мога да го победя в пряка схватка. Ще трябва да играя нечестно.

В този момент Джак стигна горния край на диагоналния им маршрут и надникна нагоре…

… и видя Мефистофел, застанал на перваза от другата страна на тясна шахта. Въртеше небрежно кистена и му се усмихваше гадно.

Чакаше го.

Джак се обърна към Алби и прошепна:

— Когато започнем да се бием, тръгни към последното ниво. Качи се там и ме чакай… ако оцелея.

— Ако оцелееш — повтори Алби тихо.

— Алби Калвин — каза Джак, взе ножа с бокса от Алби и го погледна в очите. — Ако не оцеля, няма да оцелееш и ти. Ще те подгонят и ще те убият. Така че ще ти кажа следното. Обичам те, момче. Ти си добър приятел, на Лили и мой. Порасна и сега си свестен млад мъж. Обичам те като син. Ако се стигне дотам, поне ги затрудни максимално.

И го прегърна.

— Каквото и да се случи, ще се видим пак — добави Джак, стисна ножа и прескочи шахтата, за да се бие с шута.

 

 

Скочи пред Мефистофел.

Первазът беше тесен. От едната страна имаше стена. От другата нямаше нищо освен кратко падане до капак, след който, Джак вече беше наясно, следваше само дълго падане до езерото долу.

— Поздравления, Пети воине — каза шутът със странен глас. — Готов ли си да умреш?

— Да почваме — каза Джак спокойно.

Шутът оголи изпилените си зъби.

— Добре, да почваме.

Скочи към Джак със стряскаща бързина, завъртял двете топки на оръжието си.

Джак обаче направи нещо съвсем неочаквано.

Вдигна ножа пред себе си, вертикално нагоре. Смъртоносните месингови топки се омотаха около острието и се чукнаха една в друга съвсем безопасно на ръка разстояние пред лицето на Джак.

Мефистофел се намръщи. Това беше единственият начин да се убие енергията на кистена — да сложиш нещо, около което да се увие, вместо около главата ти.

Джак се възползва от възможността и направи нещо, което смяташе, че Мефистофел никога не е преживявал при тренировките си в лабиринта.

Грабна шута за яката и скочи с него заднишком през шахтата на пода, към капака на долното ниво.

Джак падна върху капака и той — както би трябвало — се отвори…

… и изведнъж Джак и Мефистофел се оказаха във въздуха, полетели към езерото.

Всички зрители ахнаха, когато видяха как Джак и Мефистофел полетяха надолу.

Докато падаше, Мефистофел се разпищя от ужас. Не беше очаквал нещо такова.

Джак обаче знаеше какво прави.

Докато падаха, извади от колана си магхука, който бе взел от индийския командос, и изстреля куката нагоре и наляво.

С пневматично съскане куката излетя и се закачи за един от первазите близо до левия край на лабиринта.

Кордата се изпъна рязко и Джак — все още стискаше Мефистофел — се залюля наляво, към бавно движещото се водно колело.

Когато наближиха крайната лява точка, въжето леко ги издигна и Джак успя да стъпи на десетсантиметровия ръб на една от големите железни кофи, които изкачваха нагоре отровната вода от езерото.

В момента, в който стъпи на кофата, Джак безмилостно удари главата на шута в железния ръб. Тя отскочи като топка и червеното човече загуби съзнание за втори път в рамките на час.

Джак прибра куката с въжето и за пълна изненада на публиката продължи да се изкачва нагоре с кофата на водното колело.

Когато скочи от кофата най-горе, Алби го чакаше, както се бяха уговорили.

Метнал отпуснатото тяло на Мефистофел през рамо, Джак застана до младежа.

— Хубав план — отбеляза Алби.

— Както ти казах, нечестна победа. Хайде, да побързаме — каза Джак.

Хаос, Страх и Хидра все още се изкачваха по лабиринта под тях.

Джак и Алби хукнаха към изхода.

Стигнаха до затворения люк точно когато тримата им преследвачи се появиха на последното ниво и хукнаха по терасата.

Джак удари люка и извика:

— Уловихме елена! Уловихме елена!

Люкът се отвори.

Джак избута Алби горе, подаде му Мефистофел и се покатери след него секунди преди да пристигне Хаос.

 

 

Джак и Алби се изпънаха по гръб на покрива на гигантския лабиринт, задъхани, изтощени, деветнайсет етажа над отровното езеро.

— Не знам… още колко… подобни идиотщини… мога да издържа — изпъшка Джак.

— И аз — съгласи се Алби.

Рокси се измъкна от якето му и започна да ближе Джак по носа.

Мефистофел простена. Бавно и мъчително отвори очи.

Все още легнал по гръб, Джак погледна сеещия смърт шут и каза:

— Пипнах те, задник.